Държавен бюджет Съвременни характеристики и роля на държавния бюджет



Дата17.08.2018
Размер133.33 Kb.
46. Държавен бюджет
Съвременни характеристики и роля на държавния бюджет

Предпоставките за възникване на бюджета в днешния му вид са:

- развитието на стоково-паричните отношения;

-установяване на парламентарно–демократична форнма на държавно управление.

Първите наченки на бюджет се забелязват, когато монархът не е бил в състояние да покрива със собствени доходи нарастващите разходи на държавата. Публичният бюджет се появява в резултат на искането на поданиците на съответния владетел да знаят какви нужди налагат необходимостта от събирането на данъци. Публичният бюджет в неговия съвременен вид се появява като продукт на водената “война” от представителната власт за получаване на правото да разполага с информация и да упражнява контрол при използването на средствата.

Характеристика на бюджета:

-бюджетът е акт, чрез който се предвиждат и осъществяват годишните приходи на държавата;

-държавният бюджет придава законодателна форма на приходите и разходите;

-бюджетът е съвкупност от сметки, които описват всички ресурси и разходи на държавата;

-бюджетът е закон, който определя природата и предназначението на приходите и разходите;

-бюджетът е инструмент на организиране и определяне на бъдещето;

-бюджетът съдържа финансови данни за следващата година.

Бюджетът е една твърде сложна икономическа категория, за чието изясняване е необходимо да бъде разгледана от няколко страни:



  • от правна гледана точка бюджетът може да бъде закон или законодателен акт. Когато бюджетът се гласува от парламента и парламентът има право да внася в него изменения, тогава той става закон. Когато правомощията на правителството са по-големи, тогава бюджетът е законодателен акт. В България бюджетът се гласува със Закон за държавния бюджет, с което изпълнението му става задължително. Предназначението на закона за бюджета е преди всичко да определи размера на очакваните приходите, задължително да регламентира разходите и да стимулира звената в бюджета. Бюджетът законово регламентира само държавните разходи и структурата им.

  • от социално-икономическа гледна точка бюджетът е основния държавен финансов план, чрез който се предвиждат очакваните приходи, които ще постъпят в разпореждане на държавата и се разпределят необходимите разходи за осъществяване на целите и. С бюджета държавата може да оказва широко въздействие върху икономиката и икономическото развитие на страната в една или друга насока – чрез събиране на данъци, отпускането на субсидии и финансирания. Чрез държавния бюджет се осигуряват и финансират значителни социални потребности, инвестира се в човешкия фактор (финансиране на образование, здравеопазване и други).

  • от политическа гледна точка бюджетът може да се разглежда като финансов израз на политиката на правителството. Тъй като реално държавата в даден период се управлява от политическа сила, която има мнозинство в парламента и съставя правителство, може да се каже, че бюджетът е финансова основа на икономическата програма на правителството.

  • от финансово–икономическа гледна точка бюджетът обхваща десетки страници текст, цифри и таблици, чието синтезирано изражение представлява обобщена теобразна сметка – баланс, отразяващ приходите и разходите на дадена държава за определен период от време, обикновено една година.

Ролята на държавният бюджет се изразява в осигуряване на ресурси за задоволяване на обществените потребности (алокативна функция); регулиране на разпределението националния продукт (преразпределителна функция); съдействие за стабилизиране на икономиката (стабилизационна функция).
Принципи за съставяне на бюджета

Изграждането на всеки бюджет трябва да се основава на определени принципи. Съществуват общи и специфични принципи за съставяне на бюджета. Към общите принципи се отнасят:



  • ограниченост на приходите;

  • степенуване на държавните разходи;

  • съгласуване на потребности и средства;

  • икономически принцип – от държавните разходи да се търси възможно най- голяма изгода.

Специфичните принципи имат непосредствено значение при съставянето на бюджета. Те са:

  • принцип на публичност на бюджета – бюджетът трябва да е максимално прозрачен за населението, за да могат да се следят мотивите и действията на правителството. Спазването на този принцип изисква публикуването на приетия бюджет в Държавен вестник, за да може обществото да се запознае с разпределението на средствата.

  • принцип на яснота на бюджета – той допълва принципа на публичността. Бюджетът трябва да е ясен и разбираем, така обществото може по-лесно да прецени дали правителството си е свършило работата.

  • пълнота на бюджета – при приемането на бюджета в него трябва да са включени всички приходи и всички разходи, касаещи изпълнението на правителствената програма. Не трябва да се стига до положение по-късно да се гласуват допълнителни приходи или разходи или да се изключват някои от тях.

  • специализация на бюджета – по определени характеристики разходната част на бюджета се подразделя на групи, раздели, дейности и параграфи. В парагарфите се посочват паричните суми, които на практика определят в каква степен могат да бъдат финансирани и най-дребните нужди. Колкото по-точна и по-подробна е специализацията, толкова по-малка е възможността за преливане на средства от един параграф по друг, или за превишаване разрешените кредити по даден параграф, защото ще се наруши гласувания от парламента план за действие и настоящия принцип.

  • принцип за реалност – изисква и приходите и разходите на бюджета да бъдат икономически обосновани и в най-голяма степен да отговарят на действителното състояние на икономиката.

  • точност на бюджета – изисква приходите и разходите да бъдат възможно най-точно изчислени и предвидени. Нарушаването на този принцип ще доведе най-малко до разстройство в ритмичното изпълнение на бюджета, финансово напрежение, разногласия в парламента.

  • балансираност на бюджета - според този принцип чрез бюджета не биха могли да бъдат предвидени повече разходи, отколкото стоящите на разположение за тяхното покриване разполагаеми приходи, т. е. бюджетът не трябва да приключва с дефицит. Той трябва така да е съставен, че предвидените разходи като размер да се вместват в сумата на очакваните приходи. Спазването на този принцип е наложително не само при съставянето и гласуването на бюджета, но най-вече при неговото упражняване.

  • единство на бюджета – този принцип означава, че е необходимо всички приходи да се събират в една обща държавна хазна и събраната сума да се рaзпредели според държавните нужди след съответното гласуване в парламента. Този принцип обаче не изключва съществуването на бюджетите на общините като териториални структури, както и бюджета на държавното осигуряване, който има специфично предназначение в социалната сфера.

  • предварителност на бюджета – бюджетът трябва да бъде съставен, разгледан и гласуван преди да започне неговото изпълнение.

  • годишност на бюджета – на практика бюджетът е план за икономическа, финансова, социална и културна политика на държавата и като всеки план трябва да касае определен период от време. Срокът на действие на гласувания бюджет е 12 месеца. В България бюджетният период съвпада с календарната година.


Видове бюджет

1) В зависимост от обхвата на бюджета:

  • държавен бюджет – гласува се със закон от парламента всяка година и обхваща приходите и разходите на държавата. Това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпорежда парламента и правителството. При недостиг на средства по някой от другите бюджети този недостиг се покрива със субсидия от държавния бюджет.

  • бюджет на ДОО – гласува се със закон от парламента всяка година по отношение на общата му величина и структурата на приходите и разходите му. До преди няколко години бюджетът на социалното осигуряване е съставна част от държавния бюджет, но от ноември 1995 г. той се отделя от него като се обособява фонд “Обществено осигуряване”.

  • бюджети на местните органи на управление - те не се гласуват от парламента, а се приемат на сесия на съответния общински съвет, т. е. те не са закон. Обхващат очакваните приходи и планираните разходи на общините.

  • Консолидиран държавен бюджет – съвкупност от държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджетите на местните органи на управление. Дава обща информация за средствата, които държавата отделя за финансиране на т. нар. “обществени потребности”. Консолидираният бюджет не е закон.

  • частни бюджети – това са бюджетите на съответните министерства и ведимства и са съставни части на държавния бюджет, т. е. не фигурират самостоятелно като първите три бюджета. Тук се включват и бюджетите на съдебната власт, на сметната палата и на други.

  • бюджет на НЗОК – гласува се със закон от Народното събрание и предвижда приходите и разходите, необходими за издръжка на публичното здравеопазване. Със средствата по този бюджет се разпорежда здравната каса, която отчита дейността си пред парламента. Този бюджет също не фигурира самостоятелно, а е част от държавния бюджет.

2) В зависимост от периода на изпълнение:

  • бюджет за изпълнениетова е бюджетът, който ще се изпълнява през предстоящия бюджетен период. Това е бъдещата програма за изпълнение, която отразява пълномощията дадени от парламента на правителството.

  • изпълнен бюджет – това е вече реализираният бюджет. Чрез него може да се прецени до каква степен са осъществени бюджетните предвиждания. На базата на този бюджет правителството се ориенитра къде да насочи усилията си при изпълнението на новия бюджет за постигане на по-добри резултати.

3) В зависимост от начина на обхващане на приходите и разходите по тяхното осъществяване:

  • брутен бюджет – съдържа всички приходи, съвместно с направените, свързани с тях разходи. Предимствата на брутния бюджет са, че позволява да се разбере на кои сфери и дейности трябва да се обърне повече внимание и те да се реорганизират, тъй като дава пълен поглед върху цялостните им приходи и разходи. В България се работи с брутни бюджети.

  • нетен бюджет – съдържа само чистите приходи или само чистите разходи. Предимствата му са, че показва по-ясно кои дейности са на печалба и кои на загуба.

4) В зависимост от характера на приходите и разходите, включени в структирата на бюджета:

  • редовен бюджет – гласува се всяка година съ закон и съдържа редовните приходи и разходи. Основните му приходи са от данъци, а разпределението на средствата е според публичните приоритети. Приключва се в края на бюджетния период.

  • извънреден бюджет – съдържа сумите на извънредните приходи и разходи, възникнали във връзка със случайни събития. За покриване на извънредните разходи е необходимо набирането на извънредни приходи. Затова тук основния приходоизточник са кредитите. Извънредният бюджет се упражнява, докато се извършат всички предвидени в него дейности.

5) В зависимост от периода, за който е съставен:

  • бюджет на страната за съответната година – бюджетът, който се съставя, гласува със закон и изпълнява всяка календарна година. В него са предвидени приходите, които се очаква да се съберат в рамките на една година и разходите на държавата, които трябва да се изпълнят за същия период в зависимост от икономическото състояние на страната.

  • бюджетна прогноза – съставя се от правителството и е с по-дългосрочен период – от 3 до 5 години, но може да бъде и 10-годишна. В момента на съставянето и, тя се опира на икономическите показатели на страната за минал период и прави бъдещи предвиждания на същите за определен период от време.


Извънбюджетни фондове – предимства и недостатъци

Извънбюджетните фондове съдържат суми, които се събират и изразходват по силата на специални укази, закони и постановления, без да са включени в държавния бюджет. Те могат да бъдат специални средства, суми по поръчения, депозити по гаранции. Формирането на извънбюджетните фондове се извършва главно с постановление на Министерски съвет и се утвърждава със Закона за държавния бюджет, ежегодно. Извънбюджетните фондове представляват финансови средства предоставени на разположение на държавните институции, без да се включват в техните бюджети, а се водят по специални извънбюджетни сметки. Ползите от това са следните:

- продиктувано е от целесъобразността от разширяване на дейността на някои бюджетни организации, чиито собствени приходи приемат режим на извънбюджетни фондове;

- по-свободен режим на използване на тези средства в сравнение с бюджетните;

- строго целевото им предназначение и невъзможността да се използват за други цели освен за предвидените;

- възможността да се набират средства на доброволна основа за общополезни начинания и цели.



Недостатък на извънбюджетните фондове е, че средствата по тях и тяхното използване остават извън парламентарния контрол. Отчетите на извършените разходи и постъпилите приходи по извънбюджетните фондове подлежат на заверка от Сметната палата.
Бюджетна структура (система) на Р България

Под бюджетна система се разбира съвкупността от отделните бюджетни звена обединени в консолидираната фискална програма на дадена страна. Бюджетната система е по-широко понятие от държавния бюджет, тъй като той е само финансов план на държавата без да изразява взаимоотношенията между отделните бюджетни звена, спецификата на финансовите отношения и други. Формирането на бюджетната система зависи от следните фактори:

- държавата и общините като институции;

- административно-териториалното деление на страната – колкото по-сложно е то, толкова повече са структурните звена в бюджетната система;

- въведения в практиката икономически механизъм.

Икономическата същност на бюджетната система се проявява посредством функциите, които тя изпълнява:



  • формиране на държавния бюджет и бюджета на местните органи на управление;

  • разпределение на средствата в бюджетните звена;

  • използване на средствата на бюджета;

  • контрол по формиране и изпълнение на бюджетните средства.

Правителствата прилагат 2 подхода при изграждане на бюджетната система. При първия подход структурата на бюджетната система се разработва от правно-административна гледна точка. В България в основата на този подход са действащите нормативни актове – Закона за устройството на държавния бюджет, Закон за местно самоуправление и местна администрация, Закон за ДОО, Закон за административно и териториално устройство. Вторият подход е макроикономически – от макроикономи-ческа гледна точка, бюджетната система включва консолидиран държавен бюджет, т.е. консолидирания паричен фонд, в чиито състав се включват всички приходи и разходи на държавната власт. В съответствие с изискванията на тези два подхода бюджетната структура на РБългария е следната:

Тази бюджетна структура е утвърдена със Закона за устрийство на държавния бюджет.



Държавният бюджет е основно звено в бюджетната структура и чрез него се финансира основната част от държавните разходи, т.е. всички разходи на изпълнителната и законодателната власт – разходи за държавно управление, отбрана, здравеопазване, образование, култура, лихви по вътрешни и външни заеми и различни видове субсидии. Приходите в държавния бюджет постъпват от ДДС, корпоративния данък с изключение на този плащан от общинските фирми, акцизите, мита и държавни такси. Държавният бюджет се разработва и предлага под ръководството на правителството и се приема от парламента. Влиза в сила след обнародване в Държавен вестник и започване на бюджетния период.

Републиканският бюджет предоставя трансфери на останалите звена на бюджетна издръжка.

Бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата са сравнително автономни и се внасят от Министерския съвет за обсъждане и приемане от Народното събрание във вида, в който са предложени без предварителна корекция. Този статут произлиза от техните функции, които не трябва да бъдат пряко зависими от изпълнителната власт. Бюджетът на съдебната власт има собствени приходи от такси, но получава и субсидии от държавния бюджет.

Бюджет на ДОО – включен е в състава на консолидирания държавен бюджет. Основни приходи са от социални осигуровки и плащания, както от работодатели, така и от работници. Разходната част включва: разходи за пенсии, социални помощи, обезщетения, разходи за службите по социално осигуряване и други. Бюджетът на на ДОО получава и субсидии от държавния бюджет. Самия бюджет на ДОО има и отделни звена: фонд “Пенсии”, фонд “ТЗПБ”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Безработица”, бюджет на НОИ и НЗОК (гласува се със закон от НС).

Общинските бюджети осъществяват трансфери с централния бюджет, но не са част от него. Те се разработват от общинската администрация и се приемат от Общинския съвет.
Бюджетен дефицит - същност и видове

Бюджетният дефицит е резултативна величина, която се формира под въздействието на приходите и разходите. Той изразява превишаване на разходите над приходите по бюджета в рамките на бюджетния период. Натрупването на дефицит всяка година води до формирането на държавен дълг. Следователно дефицитът не трябва да се разглежда затворено, в ограничените рамки на дадена бюджетна година. Бюджетният дефицит може да бъде разгледан като обект или инструмент на бюджетната политика, защото и данъците, и бюджетните разходи, и държавният дълг са средства за въздействие върху икономиката. Когато бюджетният дефицит е обект на бюджетната политика на една държава се цели да се постигне равенство между приходите и разходите, което не е трудна задача за бюджетната политика. Тогава балансираността на икономиката остава на заден план. Бюджетното равновесие и бюджетния дефицит не са доказателство за равновесното или неравновесното състояние на икономиката. Те не могат да служат като самостоятелен показател за стопанската дейност на държавата, защото бюджета може да бъде балансиран при сериозни смущения в равновесието, но в същото време трайния дефицит и натрупващия се държавен дълг вече са свидетелство за нарушеното равновесие в икономиката.

В зависимост от последователното включване на определени групи разходи по обслужване на държавния дълг се образуват няколко разновидности на бюджетен дефицит:

  • първично бюджетно салдо – бюджетни приходи и разходи без лихвите по управление на вътрешния и външния дълг. Положителното първично салдо показва размера на допълнителните разходи, които биха били финансирани в стопанството в отсъствието на държавен дълг. Отрицателното първично салдо показва, че размера на бюджетните разходи е по-голям от размера на бюджетните приходи без да се имат предвид плащанията по дълга.

  • вътрешен бюджетен дефицит – равен е на бюджетното салдо плюс лихвите по вътрешни заеми, но доколкото лихвите са елемент на разходната част на бюджета за текущата година.

  • общ бюджетен дефицит – равен е на касовия плюс неизплатените лихви по външните заеми от предходни година.


1. Първично бюджетно салдо

+ лихви по управление на вътрешния дълг



2. Вътрешен бюджетен дефицит

+ лихви по управление на външния дълг



3. Касов бюджетен дефицит

+ държавен дълг, останал за изплащане през следващата год.



Общ бюджетен дефицит
Бюджетният дефицит може да се разграничи още на структурен и цикличен. За да се определи размера на структурния дефицит е необходимо сравнение на бюджетните приходи и разходи към някаква база, характеризираща най-доброто равнище на стопанска активност. За такава граница се приема естествената безработица и 80-85% натоварване на производствените мощности. Приема се, че данъчните закони не се изменят и бюджетните разходи за издръжка на държавните институции са относително стабилни. Ако при тези условия се генерира бюджетен дефицит, то той е структурен. Причините за структурния бюджетен дефицит са, че данъчната система е изградена така, че не може да събере необходимите приходи.

Цикличният дефицит се дължи на циклични фактори в развитието на стопанската система. Кризите и депресиите намаляват стопанската активност и това намалява размера на събраните данъци. Той е разлика между действителния и структурния дефицит.

Класическите начини за финансиране на бюджетния дефицит са пряк кредит от Централната банка и емисия на ДЦК. С въвеждането на Паричния съвет в България този вариант отпада. При втория вариант в резултат на по-редовните данъчни постъпления и намалялата потребност на бюджета от вътрешно финансиране, Министерство на финансите ограничи обема на новите емисии на ДЦК. В момента финансовата ситуация изисква използването на и на други източници за покриване на бюджетния дефицит. Такива са приходите от приватизация, при тях не съществува опасност от инфлация и не предизвикват бъдещи разходи за бюджета. През последните години голяма част от държавните предприятия бяха приватизирани, поради което в бъдеще няма да може да се разчита на този източник. Други източници са преходния остатък от централния републикански бюджет и средствата от преоценка на валутни наличности по сметките на централния републикански бюджет.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница