Държавна Администрация. Органи и структури



страница1/5
Дата04.11.2017
Размер0.89 Mb.
#33843
  1   2   3   4   5
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ - София

Свободен факултет

Специалност : Публична администрация"

ДИПЛОМНА РАБОТА

Тема: "Държавна Администрация. Органи и структури"

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод в теорията на държавната администрация

1.1 Историческа справка

2. Същност и значение на държавната администрация

2.1. Нормативна основа

2.2. Характер и функции на държавната администрация

3. Система на държавните органи на Република България

3.1. Понятие за "система на държавните органи"

3.2. Видове държавни органи

3.3. Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност

3.4. Компетентност на държавните административни органи.

3.4.1. Делегиране на правомощия

4. Принцип на организация и дейност на държавните органи.Обща характеристика.

4.1. Народно събрание

4.2. Президент

4.3. Органи на изпълнителната власт. Министерски съвет.

4.4. Органи на съдебната власт.Конституционен съд.

4.5. Органи на местното самоуправление и администрация

5. Отрицателни явления в системата на държавната администрация.

5.1.Корупция

5.2.Мафия

6.Заключение.



1. Увод в теорията на държавната администрация

Администрацията е органическа необходимост за всяка държава. Без нея държавата не може да упражнява своите функции. Държава без администрация няма и не може да има. Тя не може да съществува като такава. Тази значимост на държавната администрация ще се увеличава все повече и повече за в бъдеще и ще се превръща в един от елитните проблеми на 21 век.

Държавната администрация съществува от както съществува и самата държава. Историята на държавата е и историята на нейната администрация.

Може да се отбележи , че корените на администрацията могат да се потърсят още в дълбока древност. През средните векове тя придобива характеристики и белези, които я оформят като особено важна институция на развиващата се държавна власт. Със създаването на министерствата, министрите, парламента, Министерския съвет, а така и с укрепване институцията държавен глава, държавната администрация зае отговорни позиции в държавността. В настояще време, ролята на държавната власт и държавната администрация се превръщат в своеобразни гаранти за държавност.

Това е една от основните причини, обусловили научния интерес към нейните проблеми. Тя все повече и повече попада в полезрението на учени и специалисти. Теорията на държавната администрация все повече заема значим “терен” в научното пространство.

Преди да се започне анализът на нейното съдържание и функции, които изпълнява, е необходимо да се дефинират същностните характеристики и параметри на държавната администрация. И така какво представлява държавната администрация?

Едва ли някой с лека ръка може да даде отговор изчерпателен, реален и най - вече работещ. Това е така, защото една сложна система като държавната администрация трудно може да бъде дефинирана еднозначно. Богатството и сложността на понятието създава проблеми при неговото дефиниране. Преди всичко от особена важност е изясняване на нейния основообразуващ елемент, а именно - администрацията. Известно е, че терминът има латински произход / administratio - ръководене, управление /.

За първи път френският учен Анри Фаиол, определяйки десетте функции на управлението, посочва и администрацията като една от тях. Той определя понятието като ред за осъществяване на организирани действия. В нашата литература това понятие е добре разгледано в монографията “ Въведение в публичната администрация “. Последната се позовава на мисълта на американските специалисти Бъркли и Роуз, които пишат: “Администрацията е процес, включващ хора, заети съвместно в работата по постигане на общи цели.” Според авторите на цитираната монография администрацията е обществена реалност, която е предназначена да подпомага и съдейства на управлението за вземане на решения. Несправедливо ще бъде ако се пренебрегне изследването на проф. Емилия Къндева, която в значимата своя монография “ Публична администрация “ също така се спира на същността на администрацията. Ценен е нейният структурен анализ на администрацията, а именно, че тя се разглежда като техническа и материална дейност.

Техническата - дейността на служителите, които подготвят издаването на правилници, наредби, заповеди и др., движат деловодството по административни преписки. Материалната - подпомага нормалното и редовно функциониране на всички административни служби / разнасяне на книжа, поставяне на печат, изготвяне на съобщения и др. /И така администрацията е дейност на хора, които съвместно с управляващите изграждат структури, създават правила, а така и ред и условия за управленски действия. В такъв аспект администраторът е лице, което се разполага близо до политика и управляващите като подпомага техните ръководни действия.

Освен анализът на категорията администрация е необходимо да изследваме или по-точно да установим и други “точни опори”, за да дефинираме понятието държавна администрация. За такива може да се възприемат:

- наличието на структури, които да образуват организационна панорама на държавната администрация;

- съвкупност от цели, които формират целевата ориентация на държавната администрация;

- наличност на разнообразни механизми, образуващи своеобразен апарат за задвижване на структурите съобразно набелязаните цели;

- притежание на инфраструктура за осъществяване на основни организационни и управленски действия;

- притежава и работи с голям “ пакет “ от административно - правни документи, утвърждаващи правилата в дадена система. Често пъти тези документи са продукт на самата администрация;

- притежава кадрови потенциал с високо професионални качества за създаване на необходим ред, структура и стратегически действия. Това е екипът на администраторите, известен в обществеността като държавни служители - чиновници;

Въз основа на гореизложеното, дотук може да се изгради понятието държавна администрация както следва:

Под държавна администрация разбираме такава система, която осъществява сложна съвкупност от различни по мащаб и значение функции, вградени в определени специализирани институции, свързани с държавната власт и държавното управление.

Държавната администрация е основа на държавния апарат за взимане на решения, насочени към ефективното ръководене на държавата. Тя е система защитник на държавността и националната идентичност. Държавната администрация е "опаковката" на професионално - административния екип, чиито цели са да подпомага действията на ръководните кадри за осигуряване на обществения ред, сигурност и устойчивост на държавата.Тази държавност не е насочена против свободата на личността. Напротив, тя гарантира либералността , но свобода без ред няма. Въз основа на изложеното до тук може да конкретизираме понятието държавна администрация.

- Държавната администрация е комплекс от процеси, организации и персонал, свързани с изпълнението на законите и други нормативни актове в сферата на разпоредителната дейност на държавни органи.

- Държавната администрация може да бъде определена като организация за осъществяване на дейности на държавни органи.

- Държавната администрация се определя като структура, състояща се от съвкупност от органи, които се занимават с административна дейност. Такива органи могат да бъдат министерства, комисии, агенции, държавни служби.

- Държавната администрация може да се разглежда и като съвкупност от определени функции като: административно обслужване, опазване на обществения ред, борба с престъпността и корупцията, планиране, програмиране и финансиране на държавни обществени корпоративни системи.

-Държавната администрация е част от механизма на общественото управление. Тя извършва огромен обем работа от неговата дейност.

Разгледана в такъв аспект, държавната администрация изпъква като обективна необходимост. Независимо от това обстоятелствено разглеждане в практиката в последно време се появиха съмнения относно верността и коректността на понятието държавна администрация. Тези съмнения се прокрадват у някои юристи. последните се мотивират с обстоятелството, че в Закона за администрацията такова понятие няма.Използва се - централна администрация на изпълнителната власт / чл. 38, ал. 1 /. Съображенията на законодателите обаче не са известни. Според мен това обстоятелство не е основание да се отрича понятието държавна администрация. Като контра мотив може да се използва положението, че в този закон липсва понятието "публична администрация". В действителност този термин се използва широко в практиката. Означава ли това, че тази специалност е извън границите на закона и е нелегитимна? Последните отрицателни твърдения са лишени от всякаква логика.Терминът държавна администрация се използва от в научните среди и от редица изследователи в тази област. Отричането, което определих като аналогично, е неоснователно и поради факта, че едно държавно управление е немислимо без администрация. Това че понятието бизнес администрация липсва в закона не пречи на стопанската и юридическата практика да го използват по целесъобразност. Нека в подкрепа да добавя и факта че много студенти изучават и завършиха специалността бизнес администрация.

Науката може да използва понятия извън юридическите казуси, стига те да са обективни и да отговарят на действителността. Ето и най - простия пример. Един ден законът може да бъде отменен, а с него и понятието. Остава обаче държавата, а с нея и държавната администрация.



1.1. Историческа справка

Държавната администрация и сравнително млада академична дисциплина. Същевременно обаче с не малка история.Дълбоката древност ни показва модели, които в определена степен експлицират образци на съвременната администрация. Действителните наченки на администрацията се появяват с държавата и с държавната власт. Трябва да отбележим, че строителството на египетските пирамиди или на Великата китайска стена не би могло да се осъществи без стабилна за времето си администрация.Още по сложно е с Римската империя, един достатъчно красноречив пример за високо развита за времето си цивилизация, империя, администрация и законодателство. Крале и императори, диктатори и президенти се разчитали на лица, които са имали таланта и знанията да администрират, да вършат онази работа, която завършва управлението в държавата.Древните китайски и японски императори са използвали за тази цел така наречените " мандарини ".

Държавната администрация през средните векове също така демонстрира качества. Тя е била добре прикрепена към аристократичните режими, отличаващи се със синекурство и излишество. В спектъра на буржоазните революции попадат и административните реформи - изразени с освобождаването на администрацията от тази на аристократичните режими. Историята свидетелства с упорити действия на буржоазията да създаде една добре смазана бюрократична машина, съставена от професионални служители.

През тоталитарните режими (комунизма и фашизма) се нанасят тежки щети върху философията на държавната администрация. успоредно с това не могат да се отрекат някои положителни страни на този модел на администрация като скорост, субординация, строга дисциплина и пр. За сметка на това обаче, тази администрация бе изцяло подчинена на едноличната управляваща партия.

След събитията в Източна Европа държавната администрация се освободи от тясно партийни и идеологически прегради и днес набира скорост и сила. За съжаление тези страни изостанаха от световните и западно европейските стандарти. административните реформи трудно намират път, което създава задържащи фактори върху цялостната система на държавната администрация.

Днес в почти всички напреднали страни се извършват административни реформи. Тяхната цел е адаптацията на държавната администрация с новите изисквания, породени преди всичко от осъществяваната техническа революция и социалните последствия от нея. Особено интересна е административната реформа в най-консервативната страна - Англия.главното в тази реформа е осъществяването на политическа безпристрастност и независимост на държавните служби и държавните чиновници.

От всички държавни служители се изисква при назначаването им да се откажат от политическо членство. освен това те ще бъдат защитени при смяна на правителството. За разлика обаче от британската държавна администрация в Германия се запазва политическия характер на държавната служба. Последната е и политическа институция. постовете се попълват от: "политически назначени лица ".

В нашата страна държавната администрация също има своята история.Развитието и може да се раздели на три основни етапа:

a) период след освобождението от турско робство до 9.09.1944 г.;

б) период след 9.09.1944 г. характерен с тоталитарния режим;

в) период след 10.11.1989 г., с който се създадоха предпоставки за развитие на държавната администрация.

И трите периода имат своите характерни особености.

Първия период, отличаващ се с изграждането на българската администрация, която цели да замени остатъците от турската администрация. Формира се "работещо правителство", назначават се министри по определени направления.Формира се термина държавна служба, образуват се работещи екипи. Периодът е характерен с умела държавна административна политика.

Вторият период е характерен с тясното интегриране на администрациите с партийните централи.В резултат на това администрацията губи самостоятелност, дори я обезличава и я превръща в партийни марионетни структури.Засилват се партийно политическите изисквания. Държавната администрация се попълва с хора излизащи от партийните среди.

Третият период характеризира държавната администрация в условията на прехода и структурните промени в цялата обществена система. Административният модел, работил през тоталитарният режим, е неадекватен за демократичните промени и развиващата се правова държава.Влезе в действие административната реформа. Стратегията на тази административна политика почива на две основни цели:

1) стабилизация на законовата основа на администрацията;

2) постепенно преустройство на държавната администрация съобразно европейските стандарти;

В изпълнението на тези стратегически цели в страната влезнаха в действие два важни закона: Закон за администрацията и Законът за държавния служител. С постановление № 4 от 20.03.2000 г. на Министерския съвет бяха приети редица подзаконови проекти, главно наредби, уреждащи редица изключително важни проблеми, свързани със статута на държавния служител като:

Наредба, утвърждаваща единен класификатор на длъжностите на администрацията; Наредба за прилагане на единния класификатор; Наредба за служебното положение на държавния служител и Наредба за документите за заемане на държавна длъжност.Това са документи, които са влезли в сила и работят.Успоредно с тях предстои да влезне и наредба за атестиране на държавните служители, която в момента се разработва от съответните специалисти на Министерство на труда и социалната политика. С гореспоменатите документи се цели:

- категоризация на административния персонал;

- групиране на персонала съобразно изпълняваните функции;

- регламентиране на нови длъжностни наименования по категории персонал;

- обособяване и категоризиране на структурните звена в администрацията;

- утвърждаване на нормативи за численост на администрацията по категории персонал;

Административната реформа е в ход. Нейното развитие ще се обуславя и от изискванията на евроинтеграцията. това изисква създаването на специална програма, която да очертае административната политика през настъпващия ХХІ век. В този век трябва да се изгради качествена администрация, способна да осъществява широк спектър от административни услуги, необходими за демократичното развитие на страната.

2. Същност и значение на държавната администрация.

2.1. Нормативна основа

Трудно е да се изследват всички институции на правото, които имат отношение към администрацията, но е очевидно, че съществуват няколко групи въпроси, които пряко засягат и даже определят администрацията и даже отношенията свързани с нея.

Това са въпросите отнасящи се до следното:


  • кой и как определя правомощията на администрацията?

  • кой може да реализира права и задължения в администрацията?

  • как административните органи осъществяват правомощията си ?

  • как са уредени отношенията между администрацията и гражданите?

Административното право се разглежда като клон на правото, който има за свой предмет на регулиране администрацията и отношенията, породени във и по повод на нея. Ето защо една от характерните черти на администрацията е, че тя се регламентира основно от законите и другите нормативни актове в държавата. Организацията, структурата, съставът, функционирането, правомощията и актовете на администрацията се опират на законови и подзаконови нормативни уредби. Изискването за законност предизвиква нуждата от правна регламентация. Стабилноста на институциите и организацията на тяхната дейност, се осигурява от правната уредба на администрацията. Конституцията, многобройните закони и други нормативни актове създават нормативната основа на администрацията. Административното право се явява основна правно нормативна база на администрацията. Предмет на регулиране на административното право са и следните обществени отношения:

- отношенията възникващи между по-горе стоящите и подчинените им по-долу стоящи органи на държавно управление;

- отношенията между органите на държавното управление и органите на местната администрация;

- отношенията между органите на местното самоуправление и органите на местната администрация;

- отношенията между органите на държавното управление и обществените организации по повод възникването и функционирането на обществените организации;

- отношенията възникващи във връзка с административноправния статут и административните права и задължения на гражданите;

- отношенията възникващи при осъществяване на съдебен контрол върху административната дейност;

- отношенията възникващи при осъществяване на административноноказателна дейност на държавните административни органи.

Определянето на административното право е кръга на обществените отношения, пораждащи се и развиващи се в процеса на осъществяване на администрацията, не означава, че административното право се ограничава само с регулирането на действията на административния апарат. Към административното право спадат също така регламентациите, статута, компетентността и организацията на дейност на административните органи. Пак към административното право спадат и регламентациите на статута на държавните служители.

И то не само на тези които работят в сферата на администрацията, но и в други части на държавния апарат - съдии, прокурори, служители в Народното събрание.

Административното право се дели на материално административно право и на процесуално административно право.

Материалното административно право съдържа правни норми, които регулират съдържанието на административната дейност.

Регулира правата и задълженията на органите, организациите и гражданите, правният статут на органите, тяхната компетентност, публичния режим на образования - банки, концесии, публична собственост и др. - административните нарушения, административните наказания, административнонаказателната отговорност.

Процесуалното административно право съдържа правни норми, които определят производствата и процедурите чрез които се осъществява административната дейност. То регулира различните административни производства по издаване на административни актове, по тяхното обжалване и отмяна, по изпълнението им, както и административнонаказателните производства.

Докато материалното административно право установява какво и колко следва да се прави, процесуалното отговаря на въпросите: как, кога, кой и при какви условия трябва да го прави.

Проявленията на администрацията включват обществени отношения, които се регулират от други клонове на правото, например наказателното, трудовото, гражданското, международното публично право.

- Държавното и конституционното право определят държавното устройство и принципите на държавната власт и държавното управление, принципите на местното самоуправление (Закон за местното самоуправление и местната администрация - Обнародван, ДВ., бр.77 от 17.09.1991г., изм., бр., 24, 49, 65 от 1995г.) и местната администрация, мястото и значението на изпълнителните органи, основните права и свободи на гражданите, значението на съдебната власт и отношението и към администрацията.

- Гражданското право регулира отношенията, при които страните са равнопоставени. Редица въпроси отнасящи се до статута на гражданите и статута на организациите, са регулирани от норми на гражданското право. Администрацията може да използва понякога гражданскоправни норми за осъществяване на свои задачи.

- Финансовите и данъчните правни норми отнасящи се до правомощията за проектиране, съставяне и разходване на бюджета, както и тези, свързани с правомощията по определяне на такси и данъци и тяхното събиране, имат пряко отношение към финансовото осигуряване и упражняването на някои правомощия на държавни и местни органи в администрацията.

- Трудовото право регулира трудовите отношения - трудови договори, права и задължения на работниците и служителите, отпуски, дисциплинарни наказания, награди и поощрения. Редица отношения в сферата на труда се уреждат от допълващи се норми на административното и трудовото право.

- Наказателното право съдържа правни норми установяващи престъпленията и предвиждащи наказания за тях. Но наказателното право има отношение и към администрацията, като в отделни раздели се занимава с престъпления по служба, престъпления извършени от длъжностни лица във връзка и изпълнение на служебните им задължения, престъпления извършени срещу орган на властта или длъжностно лице, престъпление извършено против дейността на държавни органи и др.

2.2. Характер и функции на държавната администрация

Една от проявите на държавната власт е административната дейност. Държавната власт е единна, но тя извършва различни функции, без да нарушава своето единство. Според спецификата на функциите те се групират и това предполага групиране на различните държавни органи на товарени да осъществят отделните групи функции. Според теорията за разделение на властите / формулирана от френския юрист и философ Шарл дьо Монтескьо / в държавата се разграничават три отделни вида власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Това деление се явява гаранция за политическа свобода и за предотвратяване на злоупотребите с власт.Всяка от трите власти е поверена на отделна група органи, която е независима или сравнително независима от другите две. Основните преимущества на този принцип са:



  • ограничаване в упражняването на властта / цялата държавна власт не се съсредоточава в едни ръце /;

  • контрол върху упражняването на властта / едните органи могат да контролират дейността на другите /;

  • рационалното групиране на функциите по разпределяне на държавната власт /разпределяне на компетенциите на държавните органи /;

Разделението на трите власти е отбелязано в Конституцията на Република България / Обнародвана, ДВ., бр. 56 от 13.07.1991г. / в чл. 8

"чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна."

Разбира се тази форма на държавна власт е валидна в условията на демократично управление на държавата. В условията на тоталитарният режим на управление / 09.09.1944 - 10.11.1990/ на Република България, моделът на управление беше еднопартиен и преимуществата на разделението на трите власти бяха незабележими, защото съществуваха само формално не и действително. Цялата държавна власт беше съсредоточена единствено в ръцете на една партия - БКП. С референдума от 16.04.1971г. народът приема Конституцията на Народна Република България с 99,7 % гласували за и 0,25% против.

На 18.04.1971г. е обнародвана в ДВ. бр 39 и влиза в сила.

Теоретичната основа на тази конституция е програмата на БКП от 1971г. за преход от комунизъм към социализъм.

Основните характеристики на административната дейност като проява на изпълнителната власт са следните:



  1. Административната дейност е държавна дейност.Тя е дейност по осъществяване на държавната власт.

  1. Административната дейност е юридическа дейност. Тя се извършва чрез правни действия, проявява се в правни действия и актове и поражда правни последици. Тя представлява реализация на административни правомощия на съответните органи. Чрез нея се осъществяват административните права на граждани и организации.

  1. Административната дейност е подзаконова дейност. Въз основа на закона тя се развива и осъществява. От закона произтичат и нейните правомощия. административната дейност има подчинен изпълнителен характер по отношение на законодателната дейност на държавната власт. Основната задача на администрацията в системата на държавния механизъм е изпълнението и прилагането на волята на закона в конкретната практика на държавното управление административната дейност е подзаконова не само поради своето място в йерархията, тя е подзаконова, в смисъл, че стои непосредствено под закона, свързана е и е подчинена на него, за да изпълни основното си предназначение - да реализира и приложи разпоредбите на закона в управлението на конкретните обществени отношения.

  1. Административната дейност е изпълнителна дейност. Тя е дейността която се развива за изпълнение на закона. Тази дейност не само се осъществява върху основата на закона, тя се осъществява в изпълнение на закона. Законите изискват механизъм за своето практическо приложение и този механизъм се осигурява от административната дейност.

  1. Административната дейност има разпоредителен характер. Това дава основание административната дейност често да се нарича изпълнително-разпоредителна. За да може да изпълни и реализира творчески и конкретно законовите норми, администрацията се нуждае от допълнителни правомощия, които да и осигурят възможността да прилага абстрактното и общо правило на закона към различните конкретни случаи.

Разпоредителният елемент на административната дейност произтича от нейната творческа и активна същност.

Най-важната проява на разпоредителния характер е издаването на подзаконови нормативни актове от администрацията, с които се създават допълнителни правила относно приложението на съдържащите се в закона правни норми. Чрез издаването на различни административни актове с властнически характер административните органи участват активно в процеса на формиране и реализиране на държавната политика и на правото.

6. Административната дейност е държавно властническа дейност. императивният характер на административна дейност се проявява правно в две насоки:

- административна дейност има задължителен характер-

актове на държавната администрация са задължителни за техните адресати, които могат да бъдат органи, организации или граждани;

- при неизпълнение може да бъде приложена държавна принуда - могат да се налагат принудителни мерки и санкции.

Държавната принуда е принуда, която държавата може да използва, за да осигури правилното и законосъобразно изпълнение на актовете на държавните органи.

7. Административната дейност има творчески характер. Тя не е механично изпълнение на законите. Тук е и основната разлика административната дейност и съдебната дейност. Съдебната дейност се осъществява по повод на спорове за нарушени права или нарушения на закона, които са станали в миналото. Съдебната дейност в известен смисъл е обърната към миналото, тя възстановява права или налага наказания за неща, които са възникнали в един по-отдавнашен момент. административната дейност по принцип е насочена към бъдещето, към създаване на нови отношения, нови блага и придобивки.

8. Административната дейност има динамичен характер. постигането на основните задачи на държавното управление изисква постоянен и непрекъснат процес на изграждане и развитие на нови институции и нови отношения. Системата от специфични цели и задачи, която характеризира административната дейност, се променя постоянно като съдържание и като процес. органите и длъжностните лица, които трябва да осъществяват тези цели и задачи, подлежат също на изменения. Динамиката и развитието са съществени и общи качества на цялата административна дейност. Нарастващото темпо на социална мобилност на населението от едни населени места към други и от едни професионални категории към други предизвиква също необходимост от динамично реагиране от страна на администрацията. темпото на промените може да бъде различно, но процесът на промени е постоянен. Сложните и комплексни задачи на държавното управление налагат творчески и динамичен подход към тяхното разрешаване.

3. Система на държавните органи на Република България

Държавата е специфична форма на политическа организация на обществото за управление на социалните процеси.Тя е продукт на определени обществени и исторически условия.

Държавата съществува и функционира чрез система от държавни органи.

Изграждането на системата от държавни органи е сложен и противоречив процес. Необходимо е продължително време за постепенно създаване и развитие на отделни подсистеми и звена от държавния механизъм. Изминаха десет години от приемането на Конституцията и все още не е изградена системата на съдебната власт.

На основата на Конституцията бяха извършени съществени изменения в системата на държавната организация и структурата на държавните органи в съответствие с принципа за разделение на властите и новите задачи, които стоят за решаване след промените през 1989г.

Фиг. 1


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница