Държавна сигурност политическата полиция доц д-р Любима Йорданова, М. А., политически лингвист



Дата09.09.2017
Размер78.26 Kb.
ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ - ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ
доц. д-р Любима Йорданова, М.А., политически лингвист

Излезе от печат петата книга от документалните издания на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Печатът е осъществен във „Военно издателство" - ЕООД, София и като обем представя 528 страници.


Съставителският екип включва д-р Орхан Исмаилов, Христо Христов и Момчил Методиев, като д-р Орхан Исмаилов е и отговорен редактор. Научен консултант с проф. дтн Веселин Целков, а технически сътрудници - Хюлиа Ибрахимова и Гюрссл Салим. Документалното издание е разпределено в шест раздела, използвани са български и английски език за различните части. Рецензията е по-скоро представяне на книгата, оценъчният момент засяга само заключителната част.
Въведение
Автор на въведението е д-р Орхан Исмаилов. То съдържа сведения за начина на работа - подбора на включените материали от фонд 13 и фонд 22, които съдържат документи на структурите, натоварени с осъществяването на политическите репресии в периода 1944-1963 г. и архивните документи на Шесто управление на ДС в периода 1967-1985 i. , общо 61 документа, разположени на близо 472 страници в изданието. Селекцията е осъществена така, че в сборника да попаднат повече и разнообразни архивни документи, които характеризират по-широко обхвата на дейността на репресивните структури. Така в книгата са попаднали справки, отчети, доклади, информации, лични ръкописни указания на министъра на вътрешните работи и други началници от йерархията като ръкописни техни бележки, сведения, приложения, сводки и агентурни донесения. Документите са продукт на различни звена в структурите на политическата полиция, които са наблюдавали, контролирали и преследвали различни политически противници, определени като такива на базата на комунистическата идеология. Подробности за хронологията на службата и представяните в документалното издание материали могат да се прочетат в самото въведение.
Предговор
Предговорът е написан от Христо Христов, журналист и Момчил Методиев, историк, занимаващи се задълбочено с материята. В теоретичен план са изяснени взаимоотношенията политическа полиция - тоталитарни режими. Като разлика са посочени не самото съществуване а „мястото, задачите и обхватът на работа, които трябва да изпълнява политическата полиция в тоталитарната система" (стр.10). По-нататък авторите се спират на функцията на полицията в тоталитарната държава, а именно «да идентифицира и да се бори точно срещу тези опити на независимост и инициативност, окачествявани веднага като опасност за режима, защото те излизат извън рамките на общоприетото поведение и от представата за «единния народ» (стр.11).

В тяхното схващане «терминът «политическа полиция» може да бъде отнесен към цялата структура на Държавна сигурност, тъй като дейността на цяшта тази институция е силно идеологизирана, всички оперативни структури в нея имат извънредни правомощия и всички те в една или друга степен имат задачи да се борят срещу политическото инакомислие в тяхната собствена сфера на дейност.» (пак там) Това е широкото разбиране на термина, в сборника обаче авторите се придържат към по-тясното му възприемане и като «политическа полиция» са посочили онези «структури на Държавна сигурност, които пряко, непосредствено и единствено се занимават с политическите противници на режима», (пак там)


Следва хронологията на създаване на отделните структури на ДС - отделения, управления. Дати на партийни решения и документи на тайните служби са поставени в съответния хронологичен отрязък. Направена е аналогия между българското Шесто управление на ДС, занимаващо се художествено-творческата, научната и медицинската интелигенция и създаденото в Съветския съюз Пето управление на КГБ, чиято основна задача е борбата с идеологическата диверсия и неутрализирането на дисидентите.
Добро впечатление прави трезвата оценка на авторите на текста по отношение на образованието и кръгозора на офицерите от ДС, за да не се подценява ефективността на политическата полиция по времето на социализма у нас. въздействието на комунистическата идеология, единствено възможната и разрешена от Българската комунистическа партия и държавата, сраснали се ведно и ръководени от Тодор Живков, който е едновременно Генерален секретар на Българската комунистическа партия и Председател на Държавния съвет на Народна република България. Обърнато е заслужено внимание на т.нар. «профшактика» като ефективна форма на извънсъдебна репресия спрямо набелязаните като политически противник български граждани.
И тук ми се иска да приведа един цитат, защото той вярно характеризира както тоталитарното, така и посттоталитарното историческо време за българите: «Може да се обобщи, че наред със своите репресивни функции политическата полиция на комунистическия режим се превръща в консервативна сила. един от факторите, които възпрепятстват възможността за еволюция на самия режим. Пресичайки всеки опит за независимо мислене и инициативност, включително и в средите на комунистическата партия, политическата полиция се превръща в един от основните фактори за статичния характер на комунистическата държава. В този смисъл политическата полиция може да бъде посочена и като една от причините както за дълголетието на режима, така и за «застоя» през късния комунистически период» Само ще добавя, че през десетилетията, включително и в постсоциалистическия период след Мирната революция на българските граждани през ноември 1989 г. и следващи те години, офицерите от Държавна сигурност само са подобрили и модифицирали дейността си, особено ако имам предвид работата им в социалните мрежи, където анонимността на аватара и никнейма позволяват свободно да се интерпретират политическите събития, най-често във вътрешнополитически план от гледище на дезинформацията, която става основно оръжие на идеологическите кадри на ДС в началото на 80-те години.
Списък на документите с анотация
Списъкът на документите с анотация е в четири части. Първата обхваща „Отделение „А" в отдел „Държавна сигурност"; втората - I отдел на дирекция „Държавна сигурност; третата - III секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията и четвъртата - VI управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Следват факсимилета на документите, които като документалистика представят най-интересната част от книгата за българските граждани.
По-често срещани съкращения
Тази част съдържа разгърното наименование на иначе неразбираемите за много хора съкращения. Те са два вида. Едните са типични думи и съчетания от терминологичния апарат на Държавна сигурност. Другите са наименования на институции, съюзи и др.. типични за социализма като исторически период.
Приложение
В приложението са представена таблично:

  • структурата на отделение „А" при Дирекцията на полицията - 1943 г.;

  • структурата на отделение „А" в отдел „Държавна сигурност" - 1946 г.;

  • структура на I отдел в Дирекция „Държавна сигурност" - 1947 г.,

  • структура на III секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията - 1952 г.;

  • структура на III отдел на ДС - Икономически - 1961 г.;

  • структура на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви при Комитета за Държавна сигурност - 1967 г.;

  • структура на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви в страната - 1975 г.;

  • структура на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви в страната - 1981 г.;

  • структура на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви в страната - 1981 г.


Заключение
Когато пристъпвам към оценката на книгата, на първо място трябва да отдам дължимото на идеята на съставителите на изданието да се поднесат на българската публика факсимилета на дълбоко засекретени доскоро документи от Държавна сигурност. Така българската общественост ще добие представа за същността на работата на българските тайни служби през историческия етап на социализма.
Бих искала да обърна внимание и на термина „царска ДС" (стр.12), който вероятно е използван като термин от времето на тоталитарната обществена система в България след 1944 г. и да я коментирам като политически лингвист. Думата «царски» е често срещана идеологема, т.е. дума, израз, натоварен с идеологическо съдържание, в речника на комунистнзма и в употреба главно от комунистическите функционери след 9.09.1944 г. с ярко негативна стилистична нюансировка. Затова, приложена към служба, институция на Царство България, е неуместна. Всяка държава във всичките исторически периоди на съществуването си полага грижи за сигурността си. Фактът, че преди 9.09.1944 г. България е монархия, а след тази дата - република, засяга единствено формата на държавно устройство, а те идеологията/ идеологиите. Затова опозицията на думата «царски» би трябвало да бъде «републикански». Думата

«комунистически» пък се отнася до идеологията и също не може да бъде опозиция, срв. «комунистическа ДС», «царска ДС». Посочвам само един пример, за да подчертая колко сложен е въпросът с думите-термини, използвани от апарата на българските тайни служби по времето на социализма, особено когато става дума за нови значения на думи или нов стилистичен нюанс в лексиката на българския език след 9.09.1944 г.
Извършената работа от Комисията, която гражданите нарекоха за краткост «Комисия по досиетата», през тези пет години е огромна. Архивът на Министерството на вътрешните работи, отнасящ се до Държавна сигурност, вече е предаден на Комисията, прегледан е огромен масив от архивните единици за установяване на принадлежност към Държавна сигурност, издадени са важни документи като хартиена версия и в дигитален вид, читалнята е гъсто населена с изследователи и граждани, преглеждащи исторически документи, които се отнасят до семействата им. Предстои архивът да бъде дигитализиран и изложен в интернет, за да бъде видим от българите по света и започнат изследвания като курсови и дипломни работи на студенти, като дисертационни трудове на дисертанти, като книги на учени в различните български университети.
И накрая бих направила една препоръка. При сканирането на архива и обработката му с цел олеснение на изследователската работа би било добре да бъде запазено достойнството на хората, споменати в документите, най-често жертви на един идеологизиран режим, издигнал в култ класово-партийния подход при оценката на поведението, включително и речевото, на българските граждани. Мисля. че е правилно, те, имената на българските граждани, упоменати в документите на Държавна сигурност, да бъдат спестени в електронната версия и бъде спазен чл. 1 «Човешко достойнство» от «Харта на основните права на Европейския съюз» от 1.12.2009 г. -«Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава ".





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница