Държавната наука. # 30. Затворена система. The state science. # 30. Cocoon society

Проф. Иван Канев

01.07.2007 г.

Този постинг е посветен на академик Дончо Костов.

е свързан с пашкулите (какуните), в които се затварят какавидите на копринената гъсеница (буба), Bombyx mori. В човешката дейност този термин се използва съвсем условно и предимно в ироничен план. С него се представят онези затворени в себе си системи и общества, които са създадени по партиен, професионален, религиозен, национален, етнически и друг принцип.

е изследвано продължително и задълбочено от редица университети и фондации. Серед тях най-известни са изследванията, които са направени от фондацията “Фулбрайт”. Историята е такава:

През 1946 година сенаторът Фулбрайт създава фондация за международен обмен на идеи и учени. Оттогава до сега фондацията е финансирала изследвания, в които участват над 250 000 учени от цял свят, включително и от България. Една от основните задачи на фондацията е да установи кои са най-зловредните фактори в човешката дейност. Получените резултати показали, че най-зловредна от всички е арогантната власт на онези лидери, които имат големи амбиции да са на власт, но нямат необходимото ниво на професионален морал, етика, мироглед и манталитет. Впечатлен от този факт, лично сенаторът Фулбрайт обобщава и публикува получените резултати в най-известната си монография “The arrogance of power “(Арогантната власт).

След публикуване на монографията, фондацията “Фулбрайт” продължава изследванията по темата. Получените резултати показали, че най-големите злини и престъпления в политиката, бизнеса, културата, спорта, науката и другите дейности са извършени в онези затворени системи и общности от Cocoon society тип, в които арогантни и властолюбиви лидери се пристрастяват болезнено силно и параноидно към темата за престижа и властта. Обладани от необуздан страх да не загубят собствения си престиж и власт, тези лидери преследват и ликвидират всеки, който им опонира или ги критикува и мисли различно от тях. Всички големи диктатори, включително Сталин, Хитлер, и Чаушеску са класирани и поставени в тази Cocoon society система.

има в класическата си форма същото дефиниране и класиране, както това в политиката. Между двете има пряка връзка и последователност. Най-напред затвореното общество се създава в политиката и след това то се пренася оттам и в науката. На тази тема в историята на науката има описани десетки случаи. Сред тях има и един интересен случай, в който се описва съдбата на трима учени, единият от които е българин. Тези учени са: професор Оскар Фогт от Германия, академик Николай Вавилов от СССР и академик Дончо Костов от България. И тримата са международно известни учени, които работят по една и съща научна специалнос-цитогенетика. Тримата се познават добре в личен и професионален план от много години. Тримата са служители в научни организации в Европа от затворен Cocoon society тип, и стават невинни жертви в тях . В резюме историята е както следва.

В Германия, затворената система от Cocoon society туп е създадена в пределите на Райха от диктатора Хитлер. Той прогонва от държавата евреите и другите от неарийски произход учени. Това превръща германската наука от отворена и водеща наука в Европа, в национална наука от затворен тип. Затворената наука забранява на учените да имат мнение, което е различно от това на фюрера и на учението му за фашизма. Всеки, който престъпи и излезе отвъд границите на затворената научна система е преследван и наказван. Сред наказаните е и професор О. Фогт. Той е чистокръвен ариец и крупен учен. Лабораториите му са обзаведени с най-скъпата и най-модерната за времето си техника. При него идват да се учат и да работят учени от цял свят, включително и от САЩ, СССР и България. На тази основа той е обвинен, че уронва престижа на германската наука и нация, защото работи с евреите от САЩ и комунистите от СССР. С това построено по политически мотиви обвинение той е изхвърлен от работа, а лабораториите му са потрошени до основи за назидание на другите учените. След смъртта на Хитлер през 1945 година и след срутването на берлинската стена и настъпилите промени в Европа от 1989 година проблемът със затворените научни системи от Cocoon society тип в Германия е решен в науката.

В СССР, затворената система от Cocoon society туп е създадена от диктатора Сталин. Той въвежда в науката болшевишко-партийната догма. Тази догма забранява в науката да има друго мнение, освен това на партийния лидер и на начертаната от него партийна линия. Тази догма става причина редица от най-добрите съветски учени да бъдат преследвани и изпратени в Сибир, в затвора или на екзекуция. Сред жертвите е акад Н. Вавилов. Той е учен от голям международен мащаб, но научната му организация е от затворен тип и в нея няма небходимото ниво на академичен дух, свободи, толерантност и плурализъм на мненията. Това го прави уязвим и заради съвместната си работа с учени от Германия и САЩ той е обявен за слуга на фашизма и империализма, който уронва престижа на съветската наука и държава. С това построено по политически мотиви обвинение той е хвърлен в затвора, където намира и смъртта си през 1941 година. След смъртта на Сталин през 1953 и след перестройката на Горбачов от 1987 година проблемът със затворените научни общности от Cocoon society тип в СССР и Русия е решен в науката.

В България, затворената система от Cocoon society туп е копирана през 1945 година от СССР и пренесена в българската държава и наука. По това време акад Д. Костов е сред елитните учени на България, Европа и света. Високо образован, той владее свободно няколко езика и познава най-модерните за времето си методи и технологии, които е усвоил по време на работата си в САЩ, Германия и СССР. Научната му организация обаче няма небходимото ниво на академичен дух, свободи, толерантност и плурализъм на мненията и той е обвинен за съвместната си работа с учени от САЩ и Германия за слуга на империализма и фашизма. За съвместната му работа с осъдения в СССР акад. Вавилов, той е обявен и за враг на народа, който уронва престижа на младата социалистическа наука в България. С това, формулирано по политически мотиви обвинение той е докаран до инфаркт и почива преждевремено на 52 годишна възраст. Той почива на 9 август, 1949 година, което е три месеца след проведената в София от 4 до 8 април, 1949 година биологическа конференция, на която той е обвинен и заклеймен публично по най-жесток начин от най-близките си ученици и съратници. По същество, тази проведена в България конференция и начина на неговото публично оплюване и отричане са повторение на проведената в съветската наука конференция на ВАСХНИЛ. Още през 1964 година става известно, че и двете конференции са били зловредни и принципно погрешни, но тогава никой в науката няма смелост и доблест да призане публично, че с станала ужасна грешка. През 1988 година, преди още да е паднала берлинската стена, българската наука призна, че е станала грешка с акад. Д. Констов. В негова чест е органзирана Юбилейна сесия. След сесията и след настъпилите промени през 1989 година проблема със затворените системи от Cocoon society туп е решен в българската наука за седем години (1990-1996).
Нов тип Cocoon society и нов лов на врагове, който уронват престижа

През 1996 година в БАН се появи ново ръководство. Заедно с него се появи и нов тип Cocoon society и нова вълна за ловене на враговете в науката, които уронвали престижа и. По този начин, днес България е единствената в Европа и в Европейския съюз страна, която хем е демократична, хем другомислишите в нея учени се преследват, наказват и уволняват със същите мотиви за уронване престижа, с които са си служели в тоталитарните години и ръководните екипи на фашистите болшевиките и комунистите в Германия, СССР и България. Единствената разлика е, че сегашните лидири, мотивират уронването на престижа не с политически, а с чисто административни мотивни и решения.

На петата (2001) година от това срамно и позорно за родната държава и наука явление, група бивши служители на БАН, работещи в САЩ се събраха и написха до ръководството на БАН протестно писмо. От БАН не отговориха на протестта. Вместо да решат пробема, там лидери в академията продължиха още по-настървено да преследват и да уволняват дисциплинарно с обвинения за уронване престижа другомислещите и опонентите си.

През следващата, 2002 година работещи в САЩ бивши служители на БАН се срешнаха отнови и възложиха на трима представители-по един от химичните, физичните и билогичните науки да напишат статитя, която да бъде публикувана в пресата в България. С тази цел до редакцията на вестник “Пари Плюс” бе изпратена статия със заглавие “Вендета в науката”. Редакцията на вестника намери темата за изключително актуална и предложи на авторите на статията и на ръководството на БАН да се проведе чрез страниците на вестника дискусия по темата. С тази цел журналистаката Светломира Димитрова подготви обширен материал със заглавие “Прокужда ли БАН интелектуалния си елит “. Бившите служители на БАН, сред които бе и моя милост, приеха предложението. Ръководството на БАН отказа да участва в дискусията.

Вместо участие в дискусията, началниците в БАН се спуснаха още по-настървено и от преди да преследват и да наказват другомислещите и опонентите си в науката и вън нея.

Вън от науката на масирано преследване и на заплаха със съд и затвор са подложени и журналистката и редакцията на вестник “Пари Плюс”. Най-напред те бяха притискани от ръководството на БАН да не пускат критичния материал. След, като материалът излезе от печат на 18.11.2002 година, ръководството започна да притиска и да заплашва със съд и затвор редакцията и журналистката, ако те не се откажат от публикацията и не пуснат сами опровержение по написаното. Редакцията на вестника не се огъна пред заплахите и призова ръководството на БАН да ги даде под съд и там да се изкара на яве истината. Дококлото ми е известно, досега ръководството на БАН не е дало под съд редакцията и вероятно няма да го направи, защото в БАН не искат истината да излезе на яве.

Вътре в науката на масивно преследване и наказание са подложени всички другомислещи и опоненти на ръководното тяло. Някои от преследваните, като проф Димо Узунов от физиците и Вера Алексиева от биолозите са наказани с официално предупреждение. Други сред, които са и цитираните в този форум колеги, Красимир Кабакчиев и Любима Йрданова от Института за български взик, Янко Янков от Института по философия, Зоя Гарелкова от Института за гората и Сергей Иванов от Института по физиология на растенията са уволнени дисциплинарно. За сега, колегата С. Иванов е последната жертва и последният агнец, който е поднесен пред олтара на БАН за да се спаси престижа на науката. Той, както и всички посочени по-горе колеги са уволнени след масивни и шумни кампании в БАН, в които те са обвинени, че са уронили престижа на БАН.

Представените до тук , данни, факти и събития поставят пред българската наука редица въпроси. Например:

*Какво става с нивото на престижа на БАН и науката? То покачва ли се или пада стремглаво от проведените хайки, както е било и след хайката по ликвидирането на академик Дончо Костов?

*Какъв престиж може да има наука, в която лидерите и потъпкват свободата на словото и правото на плурализъм в мненията?