Държавната наука. # 32. Законът на бан срещу бан. The state science. # 32. The law of bas against bas

Проф. Иван Канев

02.07.2007 г.
От основаването на БАН през 1911 година законите за наука се правят така, че да служат на науката. Осемдесет години ло-късно, през 1991 година бе изработен закон, който е във вреда на науката. Звучи нелогично, но е истина. Изработеният през 1991 година закон на БАН застана на пътя на учените и не позволява те да получат от правителството тъй желаното увеличение на заплатите. Събитието става през настоящатата 2007 година. Фактите по случая са както следва.
Заплатитите на учените

в държавната наука са несравнимо по-малки и по-мизерни от заплатите на държавната администрация. Тази разлика я нямаше през 1990-1991 година, когато бе разработен и приет новият закон за БАН. Тя започна да прозира и да се набива в очи няколко години по-късно, особено след като бе приет Законът за държавния служител. Тогава заплатитите на държавната администрация започнаха да растат по-бързо. В сравнение с тях заплатите на учените от държавната наука изостанаха. Този факт е известен отдавна, но остана някак си неосъзнат и неанализиран. Осъзнаването и анализите дойдоха на дневен ред през 2007 година, когато група учени-физици от БАН поеха инициатива и се обърнаха към правителството и други инстанции в стараната с предложение, в което се казва: “Да бъдат приведени заплатитите на учените към заплатитите на държавната администрация в съотвествие със съотношението в европейските страни”

витае в БАН и науката от години, но не е реализирана досега. През 2007 година тя е поета от група физици от БАН с инициатори Владимир Добрев, Николай Минков и Димитър Стаменов. Те проявяват инициатива и изготвят конкретно предложение за нейното реализиране. Ако тя се реализира, то това ще осигури бързо, трайно и сигурно увеличение на заплатите в науката с 2-3 пъти спрямо сегашните заплати. От тази гледна точка, написаните от тях писма и призиви да се уеднаквят заплатите на учените със заплатитите в държавната администрация са едно от най-разумните предложения, което е излизало от науката през последните години. Това предложение отваря нова страница в историята на родната наука. Събраните от колегите физици подписи и направените от тях петиции до министри и министерства са акт, който няма аналог в цялата 138 годишна история на организираната наука в България. За тази им дейност колегите физици заслужават и похвали, и признание, и подкрепа.

за уеднаквяване на заплатитите на учените с тези в държавната администрация е гледано и одобрено от Общото събрание на учените в БАН на 19 март 2007 година. Тяхното предложение е изпратено в 6-7 различни инстанции. Сред тях са:

*Председателя на Министeрския съвет на Република България.

*Министъра на финансиите

*Министъра на Образованието и Науката

*Президента на Република България

*Бюджетната комисия на Народното събрание

*Комисията по Нука и Образование на Народното събрание

*Комисията за тристранно сътрудничество

Три министерски инстанции

отговарят писмено на предложението за заплатитите в БАН. Та са:

*Министерският съвет. Тяхното писмо и мнение са изпратени до колегите-физици в БАН с изходящ номер 7594/02 от 21 май, 2007 година.

*Министерството на образованието и науката. Тяхното писмо до БАН има изходящ номер 0103-124 от 17 април, 2007 година.

*Министерството на финансите. Тяхното писмо и мнение е изпратено до председателя на БАН. Това писмо има изходящ номер 33-00-16 и дата 27 март 2007 година.

съобщават на БАН, че заплатите на учените не могат да бъдат трансформирани и унифицирани с тези от държавната администрация поради наличието в закона на БАН на специфичен текст и клаузи.

Министрите и техните юристи тълкуват закона и обясняват, че работодател в БАН не са държавата и правителството а:

*Общото събрание (ОС) на учените, което избира и става работодател на Управителния съвет (УС) и на Ръководството на БАН.

*Ръководството и УС на БАН, които на свой ред избират и стават работодатели на Директорите на институтите и на лабораториите в БАН.

* Директорите, които са работодатели на служителите в институтите и лабораториите.

Съгласно закона описаните по-горе работодатели в БАН определят и средния и индивидуалния размер на заплатите в науката. Цитирайки тези и други записани в закона за БАН клаузи, министрите информират БАН, че вината за малките заплати в науката не трябва да се търси в правителството, а в ръководството и в ОС на БАН, които са по закон работодатели и като такива, те носят вина и отговорност по проблема със заплатитите.
Заедно с тълкуването на закона

министрите предлагат на вниманието на БАН и няколко конкретни препоръки, с които да се подобри финансовото положение в науката. Текстът на тези препоръки е написан по един и същи начин (вероятно е координиран отговор) и от трите министерски инстанции. В него се препоръчва на БАН следното:

*Възможности за увеличаване на заплатите на работещите в БАН и науката да се търсят от ръководството на Академията чрез оптимизиране на структурите, персонала, и подобряване на финансовото управление.

*В науката, която е автономна, е необходимо да си разработи нова и цялостна концепция по отношение на заплащането на труда в системата на БАН.

изяснява кой по закон е работодателят в БАН, който съответно носи отговорност за ниските заплати, но възникналата ситуация е доста куриозна, защото Законът на БАН е от 1991 г., т.е., тази ситуация съществува вече 16 години.

Дори и да не е било веднага ясно какви са отрицателните последствия от Закона за БАН, минало е предостатъчно време те да се изяснят. Възниква въпросът какво са предприели ОС и Ръководството на БАН в последните 10 и повече години, за да преодолеят препятствието и да осигурят нормално заплащане на работещите в БАН. Отговорът е ясен - не са направили нищо.
Работодателите в БАН

не одобряват и не харесват нито тълкуването на Закона за БАН, нито предложенията на трите министерски инстанции. Тяхното недоволство се определя и от следните факти.

*Ръководството на БАН отдавна е решило проблема със своите собствени заплати. Те се водят на щат на 2 места, някои и на 3 места, и получават по 2-3 заплати.

*Същото това ръководство организира премахването на мандатността и уреди безконечното си преизбиране в БАН.Те си уредиха и неограничено оставане на работа и вземане на заплата дълго след навършване на пенсионна възраст, Напоследък развиват наклонности да се самонаграждават и да раздават наградите на БАН като платежно средство.

*Тези ръководители са задоволени и нямат изгода и намерение да рискуват своите добри заплати и привилегии, за да променят нещата в полза на слабоплатените учени.

*Работодателите в БАН живеят с илюзията, че те ще управляват науката и ще раздават парите в нея, а правителството и държавата ще им ги дават на тепсия, както бе в тоталитарните години, но тогава държавата и правителството бяха и работодателите в науката. Сега обаче, държавата и правителството не са работодатели на БАН и точно тук е скрит големият проблем с парите в науката.