Държавната наука. # 36 Tрета истинска история за беднотията и деструкцията The state science. # 36 Third true story about the poverty and destruction



Дата12.07.2017
Размер53.49 Kb.
Държавната наука. # 36) Tрета истинска история за беднотията и деструкцията

The state science. # 36) Third true story about the poverty and destruction

проф. дбн Иван Канев

21.11.2007 г.

В тази история беднотията и деструкцията са представени на фона на информация за Висшият (Главен, Върховен) орган за управление в науката. Този орган Общото събрание (ОС) на БАН. Създадено преди 138 години, ОС е променяно на три пъти. В два от тях членовете му са набирани чрез делегати. В един случай членовете му са набирани само сред най-добрите професионалисти. В хронологичен ред историята на тези ОС е както следва.

* * *

Първото делегатско ОС

е учредено в град Браила през 1869 година с основна цел да се създаде Българско книжовно дружество (БКД). Причините за делегатската направа на това ОС са две. Първо, събранието заседава във Влашко, а членовете на БКД са българи - емигранти, които живеят пръснати на територията на различни държави в различни градове от Одеса на изток до Прага на запад. Второ, сред членовете на БКД има само един професионален учен, който е избран и за председател на дружеството. Той е Марин Дринов. Останалите членове имат различни професии, които са в една или друга степен по-близко или по-далечe от науката и от книжовната дейност. Сред тях има богати търговци. Дванадесет от тях, предвождани от Николай Ценов, са избрани за Настоятели на БКД. Други са поети, писатели и издатели на български вестници във Влашко. Сред тях са Христо Ботев и Любен Каравелов. Трети са духовници и будители на поробената рая в България. Сред тях са Васил Левски, отец Матей-Миткалото и Васил Друмев. В четвъртата група са професионални революционери и патриоти, които работят за освобождаването на поробена България. Сред тях са войводата Панайот Хитов и всички споменати по-горе видни личности. При този разнороден състав на членовете си БКД няма възможност и не може да състави ОС, в което да влизат само учени или книжовници. След освобождението на България през 1878 година така комплектованото и разнопосочно по състав ОС се оказва неудачно за управление на научната и книжовната дейност и е сменено с ново ОС, в чийто състав влизат най-добрите от професионалните учени и книжовници.

* * *

Първото ОС на професионалните учени и книжовници

е създадено по две причини. Първо, събранието заседава в София, където работят и живеят всичките му членове. По тази причина не е необходимо да се търсят делегати и представители. Второ, през 1880 и 1882 година в БКД са избрани на конкурсна основа първите действителни и дописни членове на БКД. Сред тях са патриархът на българската литература Иван Вазов и други от най-добрите книжовници и учени на България по това време. Тези две нови придобивки позволяват на БКД да се реформира и да стане Научно дружество от европейски тип. Голяма заслуга за това имат образованите в Европа и с европейски мироглед професори Марин Дринов и Константин Иречек. По идея на Марин Дринов БКД е пренесено от Влашко в София през септември 1881 година. По идея на Иречек, който е и министър на просветата, е създаден “Привременен комитет” от пет члена със задача да се да подготви реформа в структурите и дейността на БКД и неговия Върховен орган за управление - Общото събрание. В този смисъл министърът К. Иречек издава и заповед на 24 февруари 1882 година. След две години подготовка новото Общо събрание на БКД провежда и първата си сесия от 30 юли до 8 август 1884 година. На тази сесия старото ОС от делегатски тип е обявено за изчерпало възможностите си и е разпуснато. На негово место е учредено ново ОС, в което членовете се подбират задължително и само от редиците на най-добрите професионални учени, които са участвали в конкурси и са били избрани за действителни и дописни членове на БКД. Така направеното ново ОС е идентично с това на Академиите в другите европейски държави. Съставено по европейски модел, ОС управлява науката в продължение на 107 години от 1884 до 1991 година. След 1947 година редовните и дописните членове на БАН са известни повече като академици и член-кореспонденти. На тази основа и ОС е известно от 1947 до 1991 година като Събрание на академиците и член-кореспондентите. През 1991 година Събранието на академиците и член-кореспондентите е отстранено от позицията на висш орган в управлението на БАН. Тази му роля е иззета от второ Общо събрание от делегатски тип.

* * *

Второто Общото събрание от делегатски тип

е създадено по време на голямата демократична реформа в науката, последвала падането на комунизма. Подобно на ОС от 1869 година, и това ОС е съставено на делегатски принцип. Делегатите се набират на пропорционален принцип от институтите и лабораториите към БАН. Подобно на първото ОС от делегатски тип, и това ОС имаше поставени големи цели и задачи. За разлика от първото ОС, това второ събрание не изпълни големите си цели. Например:

Една от големите цели на новото делегатско ОС бе да постави основите на нова изборна система от демократичен тип. Тази цел не бе реализирана, защото делегатите допуснаха тарикати да използват техния вот за създаване на най-недемократичната и най-порочната вътрешно зациклена изборна система не само в българската, но и в европейската и световната наука. Тази куриозна изборна система работи така. В ОС на БАН делегатите на институтите и лабораториите избират ръководство и Управителен съвет (УС) на БАН. На свой ред избраното ръководство и УС избират директорите на институти и лаборатории в БАН. От своя страна, демосът в институтите и лабораториите избира същите тези директори и хора от екипите им за делегати в ОС на БАН, така че те съставят около 90% от състава на ОС. Попаднали в ОС, директорите-делегати на свой ред избират за членове на ръководството и на УС на БАН същите техни работодатели, които са ги избрали самите тях и назначили на директорския пост. Така направената въртележка е изборен фарс, източник на дълбок конфликт между интересите на организацията БАН и интересите на нейното ръководство. От такива конфликти на интереси по света се пазят като дявол от тамян и ги премахват в зародиш, защото те могат да съсипят и много по-големи и по-силни организации от БАН. В БАН вече 10-15 години наред този изборен фарс се представя като голяма придобивка на демокрацията.

Друга от големите цели на новото ОС бе да разработи методи и средства, с които да се пресече пътя на узурпаторите на властта в науката. В изпълнението на тази цел в ОС бяха приети редица предпазни мерки, сред които бяха и мандатността в управлението и възрастовите ограничения за заемане на ръководни постове. И тези ценни за науката придобивки бяха изопачени и опорочени. Подлъгани от тарикатите, делегатите дадоха своя глас за премахване на мандатността и на възрастовите ограничения. Резултатът от това е появата на нови ръководители-узурпатори, които обсебиха властта в днешната наука в името на личните си интереси, без да са в състояние да направят нищо за развитието на организацията БАН.

Трета от големите цели на новото делегатско ОС бе да разработи и да приеме нова финансова стратегия, която да направи науката по-богата и по-стабилна от преди. И тази цел не е изпълнена. Разработените от делегатите на ОС на БАН програми и стратегии не носят пари, защото не са съобразени с новите икономически и политически условия в страната и Европа. Те не се приемат и не се финансират нито от правителството, нито от парламента, нито от Европейския съюз, нито от Световната банка. Напротив, правителството критикува стила и методите на работа в науката и предписва реформа на сегашната финансoва програма и стратегия.

Четвърта от големите цели на новото делегатско събрание бе да положи основите на нова национална наука, в която БАН да остане водещата и координираща сила в страната. И тази цел не е реализирана. Днес правителството подкрепя създаването на нови изследователски центрове, без дори да уведоми ръководството и ОС на БАН. Посветени твърдят, че целта е да прехвърли основни в науката дейности със стратегически приоритети за държавата и за България в тези нови центрове, които ще имат ефективна съвременна организация на работа. Ако това стане, то ще е трагично за БАН и за работещите в него учени, защото основната наука ще излезе от БАН, но вината за това изцяло ще е на ОС и на ръководството на БАН.



* * *

Представените по-горе факти и събития показват, че сегашният върховен орган за управление на БАН не е в състояние да осигури нито пари, нито демократични избори, нито стабилно и сигурно бъдеще на БАН и неговите служители.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница