Държавни ценни книги в България 13. 1 Обща характеристика

Държавните ценни книжа (ДЦК) са ценни книги емитирани от Министъра на Финансите като представител на държавата, които материализират държавен дълг.

Държавните ценни книги се пускат в обращение на емисии, като всяка емисия има свои уникални условия като:

• 
  номер на емисията: буквено цифров код, който идентифицира емисията;
  

• 
  дата на емисията; датата, на която държавните ценни книги са пуснати в обращение и от която почва да тече срокът на емисията;
  

• 
  падеж: датата, на която се извършва изплащането на номиналната стойност на емисията и се погасява задължението на държавата към притежателите на държавни ценни книги;
  

• 
  номинална стойност: стойността, изплащана на падежа на притежателите на държавни ценни книги, която винаги е кратна на 50;
  

• 
  лихвен процент: процентът, с който се олихвява номиналната стойност и лихвите и е гарантиран от държавата;
  

• 
  висока ликвидност; тъй като емисиите на държавните ценни книги са с големи обеми и за тях съществува развит вторичен пазар, където вложителите биха могли, ако пожелаят, да продадът притежаваните държавни ценни книги преди датата на падежа;
  

• 
  висока доходност; тъй като вложението в държавни ценни книги е с по-добра доходност, сравнено с други нискорискови вложения.
  

Според срока на падежа (матуритета) държавните ценни книги са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

• 
  Краткосрочните държавни ценни книги се наричат съкровищни бонове и се емитират със срок на падежа до една година.
  
• 
  Средносрочните и дългосрочните държавни ценни книги се наричат съкровищни облигации. Средносрочните са държавни ценни книги със срок на изплащане от една до пет години
  
• 
  Дългосрочните са държавни ценни книги със срок на изплащане над пет години.
  

Лихвоносните държавни ценни книги – се емитират по цена, равна или по-голяма от номиналната им, върху който се начислява лихва, съобразно лихвения процент на емисията. Лихвеният процент може да се определи като фиксиран (например 5%) или плаващ, т.е обвързан с измененията на базисен лихвен процент. Най-често лихвения процент на емисиите се равнява на основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс (минус) няколко пункта, например (ОЛП+3). Това означава, че размера на лихвата ще се променя съобразно измененията на основния лихвен процент. Лихвата по съкровищни бонове се изплаща еднократно на датата на падежа заедно с номиналната стойност. При съкровищните облигации лихвата се изплаща на всеки шест месеца, считано от датата на емисията, като последната лихва се изплаща заедно с номиналната стойност на датата на падежа.

Сконтовите държавни ценни книги – са тези, които се емитират под номинала и доходът за вложителя се формира само от отстъпката, т.е. от разликата между покупната цена и номиналната стойност, изплащана на падежа. В този случай доходът до падежа е фиксиран, т.е стойноста му е предварителни известна и няма да се променя. Сконтовите държавни ценни книги нямат лихвени купони, поради което се обозначават и катоценни книги с нулев купон.

Сконтово – лихвоносните държавни ценни книги се емитират по цена под номиналната, а върху него се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. При този вид държавни ценни книги доходът се формира от отстъпката от номиналата и от лихвата. Ако лихвеният процент на емисията е плаващ, от една част от дохода ще е предварително известена (отстъпката), а другата част (лихвата) ще зависи от размера на базисния лихвен процент.

Не по-късно от три работни дни преди датата на аукциона, Министъра на Финансите чрез БНБ уведомява първичните дилъри за конкретни характеристики на предлаганата емисия: номер, срок, падеж, дати на лихвени плащания, лихвен процент, предлагано количество по номинална стойност. Право да участват с поръчки в аукционите имат първичните дилъри – банки и инвестиционни посредници по смисъла на Закона за ценните книги, фондовите борси и инвестиционните дружества, чийто списък се утвърждава на шест месеца от Управителния съвет на БНБ и Министъра на Финансите.

Поръчките за участие за собствена сметка в аукциона на първичните дилъри се наричат състезателни, защото се удоволетворяват по заявената цена след класирането им по низходящ ред и одобрението на Министъра на Финансите.

Гражданите и юридическите лица, които не са първични дилъри, могат да участват в аукционите със състезателни или несъзтезателни поръчки, които подават в БНБ чрез избран първичен дилър. Когато участвуват с несъстезателна поръчка, те не посочват цена, тъй като продават заявеното количество (номинална стойност) от съответната емисия по средно претеглената цена, постигната на аукциона от одобрените от Министъта на Финансите състезателни поръчки. Ако се прави състезателна поръчка, трябва да се посочи цената, по която лицето желае да закупи държавни ценни книги от емисията (ако тя не е съобразена с пазарните условия, поръчката може да не бъде одобрена от Министъра на Финансите).

Първичните дилъри не могат да участват в несъзнателни поръчки за сметка на банката.

От предлаганото количество на всеки аукцион 30% са предназначени за закупуване чрез несъзтезателни поръчки. Номиналната стойност на една несъстезателна поръчка трябва да е най-малко 500лв. и да е кратна на 100лв.Минималната номинална стойност на една състезателна поръчка е 1000лв. и трябва да е кратно на 100лв.

Трябва да се има предвид, че на финансовата институция посредник се заплаща комисионна съгласно съществуващите тарифи, която обикновено е на стойност под 1% от заявеното количество.

Заплащането на емитираните държавни ценни книги на аукционите се извършва на втория работен ден след датата на аукциона за съкровищни бонове и на четвъртия работен ден след датата на аукциона за съкровищните облигации. Датата на плащане е и дата на емисията на държавните ценни книги.

Максималната сума за продажба е ограничена от притежаваните държавни ценни книги в портфейла или инвестиционния посредник, а минималната сума е различна при отделните продавачи.

Съществуват и целеви емисии за граждани и фирми. Те се продават въз основа на договори, сключени с Министъра на Финансите от БНБ, търговски банки, финансови къщи. Тези “пласьори” обслужват граждани и нефинансови предприятия.

Държавните ценни книги от целевите емисии в момента са само за 2 години. Преди известно време се емитираха емисии за 3 месеца, 6 месеца и 1 година.

Държавните ценни книги от целевите емисии се продават от понеделник до петък, по предварително определени от Министъра на Финансите цени, като датата на емисията е в понеделник. Цената се увеличава всеки изминал ден до петък, така че ефективната годишна доходност да е еднаква, независимо от деня на покупката.

Лихвените проценти и цените на държавните ценни книги от целевите емисии се определят от Министъра на Финансите и финансовите институции не ги променят. Повечето посредници не вземат комисионни от клиентите си при покупката на държавни ценни книги от тези емисии. Според сключените договори с Министъра на Финансите, финансовите институции пласьори на държавни ценни книги от целевите емисии ежедневно котират цени за обратно изкупуване на книгита в емисиите в обращени.

Няма ограничения за максималната сума на продажба, а минималната сума е определена различно от отделните финансови институции.
13.4. Използуване на държавните ценни книги
Покупко – продажбата на държавни ценни книги често приема формата на репо сделки и обратни репо сделки. При репо сделката се извършва продажда на държавни ценни книги (обикновенно съкровищни бонове) с договореност продавачът да ги изкупи обратно от купувача по определена цена (по-висока) след фиксиран срок. Репо сделките се сключват преди всичко между финансовите институции и централната банка, но също и от финансовите институции с граждани и нефинансови институции, разполагащи със свободни средства за предварително известе период.

Държавните ценни книги могат да се използуват като обезпечение във всички предвидени от закона случаи. Държавните ценни книги са предпочитано обезпечение от банките при отпускане на кредити срещу залог, като обезпечителният марж (разликата между стойността на обезпечението и размера на отпускания кредит) е значително по-малък, от колкото при използуване на други активи за гарантиране на заема.

3 месечен – 91 дни;

6 месечен – 182 дни;

9 месечен – 273 дни;

12 месечен – 364 дни;

Лихвените купони по съкровищните облигации се изплащат на 182 дни, като с последната лихва се изплаща и номиналната стойност. Годишната база при изчисляване доходността до падежа и на ефективната годишна доходност е 365 дни

а) доходност на съкровищни бонове

Използвуват се:

• 
  доходност до падежа: измерител на възвращаемостта от инвестицията за времето от покупката на книгита до падежа;
  
• 
  ефективна годишна доходност – показва капитализирания годишен лихвен процент, т.е доходноста, която би се получила за 1 година, ако за този срок всеки път на падежа се закупуват същите ценни книги на стойност изплатената главница плюс лихвата (отстъпката при сконтовите);
  
• 
  при сконтовите съкровищни бонове, връзката между доходност до падежа (в проценти) и цената е:
  

където О – сума на отстъпката, О= Н – Ц;

• 
  при лихвоносни съкровищни бонове, продавани по номинал, доходността до падежа се определя на база обявения лихвен процент на емисията и съвпада с лихвения процент за срока на боновете;
  
• 
  при лихвеносни съкровищни бонове, продавани с отстъпка от номинала, ДП се намира като
  

където Л е лихвата за периода .

В случай, че ОЛП се променя по време на срока до падежа, то сумата на лихвата Л е:

където Л₁, Л₂,…, Л_n – лихвата при съответния ОЛП,

t₁, t₂,…, t_n – период на действие на Л₁, Л₂,…, Л_n

Т – срокът за действие на сткровищния бон, (91, 182, 364 дни)

Доходността до падежа служи за сравняване на доходността на съкровищни бонове с тези от алтернативни инвестиции, които имат еднакъв период на действие.

Ако съкровищните бонове се продават преди падежа, то постигнатата доходност за периода на притежаване на ценни книги се изчислява като разликата между цената при продажбата и цената при покупката се отнася към цената на покупката:

където Д – доходност за период на притежаване на ценни книги;

• 
  Ефективната годишна доходност и при сконтовите и при лихвоносните съкровищни бонове се изчислява по следната формула
  

където ЕГД е в [проценти].

Например за 1 година тримесечните бонове могат да се закупят 4 пъти, n= 4; 6 месечните – 2пъти, n= 2.

С ЕГД се правят сравнения за доходността на държавните ценни книги с различна продължителност (срок до падежа) и доходността на други финансови институции, за които се знае годишната им възвращаемост.

• 
  Доходност на съкровищни облигации.
  

където N – номинал;

Доходността до падежа на съкровищните облигации при фиксиран лихвен процент е:

където Ц е пазарната цена;

Ц_n – номиналната стойност на облигацията, която се изплаща на падежа (или пазарна цена за периода n, ако облигацията се продаде преди падежа)

Ако облигацията е с променлив лихвен процент, то Л за отделните периоди не са еднакви. Определянето на у става с алгебрични изчисления.