Посмъртното битие според Библейското учение

2. Посмъртното битие според Библейското учение

2.1 Първата фаза в историята на Библейското учение за посмъртното

"Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка." (Ис 14:9-11).

"Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях" (Иов 26:5).

"Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат, защото Ти ги посети и изтреби, и унищожи всеки спомен за тях. Ти умножи народа, Господи, умножи народа, - прослави Себе Си, разшири всички предели земни. Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание. Както непразна жена, кога да ражда, се мъчи, вика от болките си, тъй бяхме ние пред Тебе, Господи. Бяхме непразни, мъчехме се, - и раждахме сякаш вятър; спасение не доставихме на земята, и други жители на вселената се не появиха. Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Събудете се и тържествувайте вие, повалените в прах; защото Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците." (Иов 26:14-19).

Участта на рефаимите като сенки на мъртвите е забвение, мрак, отдалеченост от Бога (Пс 87:5-13).

Всъщност жив е само Бог: като цялостни същества хората са живи, докато в тях действа духът, даруван им от Бога. Когато той напуска човека, той се превръща в прах (Пс 103:29).

Този възглед за посмъртното битие на човека се съхранил почти в цялата традиция на мъдреците (Иов, Притчи, Еклисиаст, Сир  Прем.). Подобни мотиви се съдържат в книгата Битие (историята на Йосиф) и в известна степен в книгата Товит.  

Авторът на книгата Иов все още не очаква посмъртно въздаяние.

Еклесиаст казва "съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!" (3:19).

Oт Книгата Битие до книгата Иисус, син Сирахов в Стария Завет, се напомня постоянно за превръщането на човека в праха, от който е създаден (Бит 1:24-25; Сир 16:31).

Дори след като на старозаветните е била открита тайната на възкресението, първоначалният възглед продължава да има поддръжници. Към него се придържали садукеите.

Втората фаза в историята на Библейското учение за посмъртното

Същата надежда звучи и в Псалмите:

Сказанията за Енох и Илия, които не споделили общата участ на смъртните, укрепвали вярата в това, че пребиваването в шеол не е неизбежна съдба на човека.

 Към 60-те години на II век преди Христа вярата във възкресението на мъртвите и посмъртното въздаяние става господстваща сред юдеите. За това свидетелствуват Дан.12:2-3 и 2 Мак 7:9:

"И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. И много от спещите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога. А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи".

"Ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони"

По време на въстанието на Макавеите вече се отправяли молитви към падналите на бойното поле войни.

"На другия ден Иудините човеци отидоха, според както го искаше дългът, да пренесат телата на падналите и ги положат заедно с роднините в отеческите гробници. И намериха под хитона на всекиго от умрелите вещи, посветени на иамнийските идоли, каквото законът забранява на иудеите; и стана за всички явно, защо са загинали. Затова всички прославиха праведния Съдия Господа, Който открива скритото,  и захванаха молитва, молейки да бъде съвсем изгладен стореният грях; а доблестният Иуда увещаваше народа да се пази от грехове, виждайки с очите си, какво се бе случило по вина на падналите. А като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение; защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите. Но той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда, - каква света и благочестива мисъл! - затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях" (2 Мак 12:39-45).

В Книгата на Енох се говори за пръв път не само за възкресение, но и за въздаяние. Образът на "огнената геена" навлиза в есхатологичното учение около II в. преди Христа.

В диаспората откровението за възкресението от мъртвите било допълнено и от Платоновото понятие за безсмъртието на душата.

"А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.  Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки" (Прем 3:1-8).

В резултат на това се затвърдило понятието за личното битие след смъртта и последното всеобщо възкресение. Но акцентът падал именно на възкресението, а не на безсмъртието на душата.

3 Парузия⁸
Гръцката дума парузия означава присъствие или идване. С това понятие богословието изразява славното пришествие на Исус Христос в края на времената. Изглежда, че първият, който е използвал това понятие в християнството, е бил св. Павел, който го е взел от гръцкия свят. Във всеки случай това понятие в Новия Завет има значение и съдържание, различно от използваното в гръцкия свят.

3.1 Парузия в Стария и в Новия Завет

Да си спомним, между много други, само два текста от Стария Завет. Войската на фараона, влязла във водите на Червено море, е била потопена, докато Израилтяните са минали по сухо. Друго събитие, за когото можем да си спомним, е идването на Бога на планината Синай. Тогава Бог се явил в гръмотевици, пушек... Не трябва да забравяме, че всеки път, когато Израил отдавал култ на Бога, това не е било само някакво припомняне на събитията, които са се случили в миналото, а Господ е бил присъстващ сред тях.

Бог се връща много пъти към Своя народ и по този начин формира в тях надежда за бъдещо окончателно връщане при Бога. Тази надежда започва да има име: “ден на Яхве”. Книгата на пророк Данил говори за идването върху облаци на Сина Човечески, Който е наречен универсалният цар:

“Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.” (Даниел 7:13-14)

Исус е обещал на своите ученици второ пришествие. Когато се е сбогувал с тях, Той казал: “Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.» (Йоан. 14:1-3). Исус е възвестявал своето второ славно пришествие и на най висшите религиозни настоятели на Израел. (Вж. Марк. 14:62)

Възкресението на Христос е преобразило Неговата човешка природа и тя е станала прославена. Св. Павел говори за възкръсналото тяло на Христос като за “славно тяло” (Фил. 3:21).

Възнесението на Христос на небето означава: съпричастяването на Неговата човешка природа към Божията мощ и владичество. Исус Христос е Господ: Той притежава цялата власт на небето и земята. (ККЦ № 668). Парузията ще бъде една епифания, славна проява на Христос (Тит 2:13), Който ще се върне като Цар на вселената, за да “ознаменува окончателно победата на доброто над злото, които като житото и плевелите растат заедно в хода на историята” (ККЦ № 681).

Въпреки, че не се знае моментът, когато Христос ще се върне, не трябва никога да се съмняваме в това, винаги трябва да го помним и да бъдем будни. Така св. Апостол Яков казва: “И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило» (Як 5:7-8).

Очаквайки това второ пришествие, христяните трябва да запазят спокойствието и да не загубват радостта си в затруднения, живейки «целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос» (Тит 2:12-13)
3.3 Време и знаци на парузията
Като и ученици на Исус можем да се попитаме: как ще се случи всичко това? Един ден цялото сътворение ще се подложи на съдбата на смъртта, като следствие на греха. Кой е денят никой не знае, какк е казал Исус, но съществуват някои знаци за това второ пришествие. На края, както четем в евангелието според Марко: “Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.» (Марк. 13:24-25). А св. Йоан в книгата Откровение говори за края на този свят: “И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.» (Откр. 20:11)

Краят на света не ще се състои в пълно изчезване на земята, а в преобразяване. Това преобразяване Исус сравнява с родилните мъки на жената, когато на света се ражда дете (Вж. Йоан 16:21). Ще бъдат мъки и страх, но това е началото на новото сътворение. Така св. Петър в своето второ послание пише: «И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.» (2 Петр. 3:10-13)

Откровение не ни говори колко време трябва да мине след като се появят тези знаци до второто пришествие на Христос, само се знае, че ще бъде изненада, когато най-малко се очаква. Тези знаци ни канят постоянно да живеем будни в очакване на второто пришествие на Христос.

1. 
   Проповядване на евангелието по целия свят
   

2. 
   Антихритът
   

3. 
   Страданията на Църквата
   

Книгата на Откровението продължава своето описание на тези събития, представлявани от четири коне. Първия кон е с бял цвят. На неговия кавалер е дадена корона и победа: става дума за победата на Христос чрез Неговото Страдание и Възкресение. Папа Пий XII казва: “Това е Исус Христос. Вдъхновеният евангелист не е видял само разрушаването, предизвикано от грехове, войни, глад и смърт; той е видял преди всичко победата на Христос”⁹.

Започнало съществуването си с Христа, времето и ще завърши съществуването си с Него: послед­ният ден ще бъде същевременно и ден на Второто Христово пришествие. На този необикновен ден вре­мето ще престане да съществува. Тогава ще се сбъд­нат чудесните думи на светото Откровение, че не ще вече да има време (Откр. 10:6). Времето по някакъв тайнствен начин ще потъне във вечността. Макар в Свещеното Писание да ни е открито ясно какво ще случи през последния ден, не ни е открит моментът, в който ще настъпи този ден. Той е останал скрит в неизследимите дълбини на Божественото мълчание и представлява непостижима Божия тайна. Тя е скрита и от ангелите, и от хората, и пребивава в неприс­тъпната светлина на Божественото всезнание. На прекия въпрос на апостолите за това Спасителят от­говорил: А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец (Мат. 24:36; ср. Марк. 13:32). Той не им е казал тази тайна дори ко­гато между възкресението и възнесението им е отк­ривал тайните на Богочовешкото домостроителство на спасението и им е говорел за Божието Царство (Деян. 1:3). А когато те Го попитали: В това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? (Деян. 1:6), Той им отговорил: не се пада вам да знаете временната или годините, които Отец е положил в Своя власт (Деян. 1:7). Дори на великия апостол на езичниците, на когото чрез откровение е възвестена тайната (Еф. 3:3) на Христовото Евангелие, при това разказана от Самия Господ Иисус (Гал. 1:12), не му е била открита тайната за това, в кой момент ще настъпи последният ден, денят на Второто Христово пришествие. Той пише до солунските християни: А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, как­то крадец нощя (1 Сол. 5:1, 2).

Благовестието на светото Откровение се състои в това, че Господ ще дойде за втори път, но не зна­ем кога. По промислителното Божие човеколюбие това е скрито от нас, та ден и нощ да се пазим с по­мощта на светите добродетели, като очакваме идването на Спасителя. Това посочва предупреждението на Спасителя към Неговите последователи: И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ (Мат. 24:42; ср. Мат. 24:44, 50; Марк. 13:33-35; Лук. 12:35-40; 17:24-30); бъдете будни, защо­то не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий (Мат. 25:13).

Тази промислителна неочакваност на Второто пришествие на Спасителя е полезна за истинските християни, но не и за онези, които са покварили душата си, помрачили са я с пороци, осквернили са я със страсти и по този начин са били пленени от вкаменело безчувствие¹¹. Небрежността и каменната без­чувственост на хората преди Второто пришествие на Господ Христос ще бъдат подобни на нехайството и вкаменелата безчувственост на хората по времето на Ной, тъй като, по думите на Спасителя, както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядя­ха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде пото­път и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:37-39). Затова - съветва Спасителят - бъдете и вие готови, понеже в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий (Мат. 24:44). Живеейки според този съвет на Спасителя, апостолите го предават с голямо усърдие на християните: пришествието Господне е наближило (Иак. 5:8), но близо е краят на всичко (1 Петр. 4:7), последно време е (1 Йоан. 2:18).

Но макар Господ заради нашето спасение да ни е оставил в неизвестност относно часа на Своето Второ пришествие, Той не ни е оставил в неизвестност относно признаците, които ще предшестват Негово­то Второ пришествие, и знаменията, които ще предвещават близостта на пришествието Му. Тези призна­ци са: проповядването на Евангелието на всички народи, на цялата твар; обръщането на Израиля към Христа; появата на антихриста; големи сътресения сред хората и в природата - войни, революции, глад епидемии, земетресения, големи небесни знамения.

Проповядването на Евангелието на всички на­роди и всичко, което ще предизвика то сред тях, ще бъде сигнал за Второто пришествие на Спасителя, съгласно думите Му: И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят (Мат. 24:14). Това означава, че у всички народи пър­вом трябва да се проповядва Евангелието (Марк. 13:10), но не означава, че всички народи ще го прие­мат. Това посочват думите: за свидетелство на всич­ки народи. Те означават: за свидетелство на всички народи за Божията любов към тях, за изкупителния подвиг на Единородния Син Божи, за Църквата и за цялостното чудесно Богочовешко домостроителство на спасението в нея и общо за всички вечни Божии истини, съдържащи се в нея. Затова никой няма да има оправдание за неверието си в Христа Бога, ни­кой не ще може да се извинява, че не е знаел за Христа, за силата и мощта на Неговото Евангелие и за вечните Божии истини. Това свидетелство пред всички народи за Евангелието, според думите на апостола на езичниците, ще даде възможност на ця­лото множество езичници (Рим. 11:25), тоест „на всички предузнати от Бога (бивши - И. П.) езичници"¹² да влязат в Христовата Църква. А, от друга страна, мнозина, щом узнаят за Евангелието, ще се опълчат яростно против него и с това ще покажат до каква степен хората са влюбени в злото, до каква степен са станали роби на греха и на лъжата, до каква степен са станали инструмент на сатанинското зло против вечното Божие добро (ср. Мат. 24:9). И в тази обща борба за Евангелието и против него ще настъпи момент, когато, по думите на апостола, целият Израил ще бъде спасен (Рим. 11:26), и ще се изпълни пророчеството на старозаветния евангелист: И ще дойде Изкупител за Сион и ще отвърне нечестието от Маков (Ис. 59:20 - слав.; ср. Ис. 27:9; Ос. 3:5). Това обръщане на Израиля към Христа, според предсказанието на пророк Малахия, ще бъде извършено от пророк Илия Тесвитец (Мал. 4:5, 6), който заедно с Енох ще дойде от небето през дните на антихриста и ще се бори против него за правдата на Христовото Евангелие¹³.

Противоположно на разпространяването на Христовото Евангелие подвижниците на злото ще разпространяват и разширяват злото във всички възможни разновидности. За да попречат на успеха на Евангелието, те ще мобилизират цялата лъжа, цялата злоба, цялото насилие, всички ужаси и ще ги на­сочат срещу християните, за да съблазнят, ако е възможно, и избраните. Плиткоумни поклонници на злото ще преуспеят в злото; те ще подават отровата на злото в капка мед; ще прикриват злото зад най-привлекателни маски; ще увеличат беззаконията до ужас; прониквайки в дълбините на христоборческите души, яростното зло ще предизвиква в тях сътре­сения, ще ги изпълва с разрушителна сила и те ще въстават с безсрамна хула против всичко Христово; всеосмиващият ад¹⁴ ще осмее всичко Божие; тайна­та на злото ще омае мнозина, ще им вземе ума; с лъжливото си сияние и с временния си успех злото ще съблазни мнозина.

Апостолът нарича цялото това бясно пиршество тайна на беззаконието, която действа в синовете на противенето (2 Сол. 2:7 - слав.), действа против всичко Христово и Божие и прави така, че хората отстъпват от Господ Христос (2 Сол. 2:3). Против тайната Божия, тайната Христо­ва - а това е Църквата, - се поставя тайната на сата­ната, тайната на злото. Прикривайки се умело, през последните дни злото ще действа успешно чрез лъжехристи и лъжепророци (Мат. 24:24). Описвайки това време, Спасителят казва: защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина (Мат. 24:5). Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина (Мат. 24:11). А свети апостол Павел в свое пророческо прозрение, сякаш обяснявайки тези думи на Спаси­теля, казва: А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения (1 Тим. 4:1). Като разрушат чрез лъжата дори и съвестта си, те ще живеят в съответствие с желанията си, ще из­девателстват над всичко Христово (2 Петр. 3:3; Иуд. 1:18; 1 Тим. 4:2). Подлудени от злото, те не ще тър­пят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат (2 Тим. 4:3, 4).