Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница3/10
Дата03.09.2016
Размер2.16 Mb.
#8134
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

4.3 АНТИХРИСТЪТ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
Цялата мнима привлекателност, величие и пре­лест на злото, с всички лъжливи чудеса, ще бъде събрана, въплътена и олицетворена в антихриста, като противник на всяко Божие добро, олицетворе­но в Господ Христос и Неговите последователи. В лицето на антихриста злото ще достигне на земята до крайното си съвършенство, той ще бъде гениал­но и неподражаемо зъл. Той ще събере, ще съедини в себе си цялото зло, разхвърляно по света, скрито в клисурите на човешките души и в бездните на бесовските зли желания, и ще се яви като съборност на злото, вселенскост на злото, бог на злото, всезло. Във всичко ще бъде противоположен на Христос: Христос е въплътеното добро и истина; а антихристът ще се старае да стане въплътено зло и лъжа; Христос е абсолютното добро, а той ще се старае да бъде абсолютно зло; Христос даде на света Евангелието, а антихристът ще се опита да даде на света антиевангелие. В него ще бъде целият дявол, както в Христа е целият Бог. Той във всичко ще бъде непримирим противник на Христа, стараейки се с всички сили да изгони отвсякъде Христа и да Го замени със себе си. Чрез него по най-пълен и безсрамен начин ще се прояви цялата натрупана в хората от векове сатанинска злоба, злоба и омраза към Бога. Той отбелязва заключителния бунт против Бога, заключителната борба на човека с Бога. Ще прояви изключително ожесточено богоборчество и христоборчество, какво­то само човешката природа, подкрепяна и подстрекавана от сатаната, може да покаже против Бога и Христа в последната си битка с Него. Ще събере в себе си, ще абсолютизира и ще прояви против Гос­под Христос всичко антихристово, което някога е тляло или тлее, бесняло или беснее в хората. И пре­ди него е имало, и сега има, и ще има множество антихристи, тъй като, по думите на апостола на лю­бовта, антихрист е всеки, който отрича, че Иисус е Месия, Изкупителят (1 Йоан. 2:22), всеки, който от­рича въплъщението на Бога в Христа (1 Йоан. 4:2, 3; 2 Йоан. 1:7), всеки, който отрича Светата Троица (1 Йоан. 2:22, 23). Но всички тези антихристи в дейст­вителност са само предтечи на главния антихрист, на антихриста в истинския смисъл на думата, който ще се появи преди края на света за последна, решаваща битка с Христовата Църква (2 Сол. 2:3-12). Велики­ят тайновидец свети Йоан Богослов, който е видял по-добре от когото и да е измежду хората и Бога, и дявола, и рая, и ада, и тайната на доброто, и тайната на злото, отделя главния антихрист от останалите многобройни антихристи и пише следното: иде ан­тихрист, и сега са се появили вече много антихристи (1 Йоан. 2:18). „Необходимо е да се знае - казва све­ти Йоан Дамаскин, - че антихристът трябва да дой­де. Затова всеки, който не изповядва, че Син Божий е дошъл в плът и че Той е съвършен Бог и е станал съвършен човек, оставайки си заедно с това и Бог, е антихрист. Но в частност и по преимущество антих­рист се нарича този, който ще дойде при свършека на света"15.

Антихристът ще бъде човек с душа и тяло и като такъв - най-пълно, най-цялостно въплъщение на човешко-сатанинското зло. Той ще действа като човек, ще говори с хората като свой със свои, ще говори с тях в името на човека, в името на човешкото, на чисто човешкото, подобно на ницшеанското Menschliches all zu Menschliches16; ще говори с тях в свое име и мнозина ще го приемат. И ще се сбъдне про­рочеството на Спасителя, казано за антихриста: Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Йоан. 5:43). Като човек антихристът ще се различава от другите лоши хора с безмерната си греховност, безг­раничната си влюбеност в злото, неизказаната си омраза и вражда към Христа Бога. Той ще бъде въп­лъщение на злото, но не въплъщение на дявола, тъй като дяволът не може да се въплъти в човек. „Не самият дявол става човек, подобно на въчовечаването на Господ - да не бъде! - но се ражда човек от блудство и приема върху себе си цялото действие на сатаната. Защото Бог, знаейки отнапред поквареността на бъдещата му воля, допуска дяволът да се всели в него"17 - казва свети Йоан Дамаскин.

След като доброволно приеме в себе си сатана­та, антихристът със силата на развратената си воля така тясно ще се съедини с него, с цялото си сърце ще се срасне със злото и с греха, че целият ще стане грях и ще бъде предимно човек на греха, а с това - и син на погибелта (2 Сол. 2:3), тъй като ще погуби и себе си, и последователите си със смърт, след която няма възкресение. Логиката на злото и на греха ще намери в негово лице своя най-хитър апологет. Той ще притежава способността гениално да прикрива злото с мнимо добро, изкусно да смесва отровата на смъртта с фалшивия мед на безсмъртието, майстор­ски да прикрива гнусотата на греха с мними чудеса и знамения, с помощта на магии да прави греховни­те наслаждения съблазнително привлекателни, за да измами мнозина и мнозина и да погуби душите им (2 Сол. 2:9-12). Самолюбието му, разпалвано от са­таната, ще се разгори в пожар на такава сатанинска гордост, че той ще се провъзгласи за Бог (2 Сол. 2:4), в него ще се събере и концентрира цялата богоотстъпническа сила18, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог (2 Сол. 2:4)19. Против тайната на благочестието той ще изправи тай­ната на беззаконието (1 Тим. 3:16), с всичките й сатанински дълбини (Откр. 2:24), съблазнителна привлекателност и измамно очарование.

Антихристът ще прояви богоотстъпничеството си най-вече в това, че ще потъпче всички Божии за­кони, ще възцари беззаконие, ще извърши хиляди беззакония и ще подбужда и другите към тях, пора­ди което апостолът го нарича в изключителен и соб­ствен смисъл беззаконник (2 Сол. 2:8)20. Съз­нателно, упорито и самохвално той ще отпадне от Господа Христа и от Вечната Му Истина и с всички сили ще се старае и другите да отпаднат от Него. Затова апостолът нарича него и цялата му дейност отстъпление, отпадане (2 Сол. 2:3; ср. Иуд. 1:18, 19; 1 Тим. 4:1). Апостолът прави това на­пълно справедливо, тъй като в антихриста ще бъде олицетворено пълното и цялостно отстъпничество от Христа Бога. В него сатанинско-човешкото противо­поставяне на Бога ще достигне до своята пълнота, поради което на него с предимство му приляга да бъде наричан противник (2 Сол. 2:4) или Богопротивник, антибог, противобог21 В хуленето на Бога той ще бъде ненадминато виртуозен и нагъл, затова в Откровението се казва за него: отвори уста за хула против Бога, за да похули име­то Му, жилището Му и ония, които живеят на не­бето (Откр. 13:6).

Свети Кирил Йерусалимски пише: „Сатаната ще го употреби (антихриста - И. П.) като инструмент, самолично действайки в него. Защо­то, знаейки, че на съда вече не ще има прошка за него, ще започне явна война не чрез своите служи­тели както обикновено, а самолично, с всякакви поличби и лъжливи чудеса. Бидейки баща на лъжата, той ще измамва въображението чрез лъжовни действия, така че на хората ще им се струва, че уж виждат въз­кръснал мъртвец, докато всъщност той няма да е въз­кръснал; че уж вижда хроми да ходят и слепи да прог­леждат, докато всъщност не е имало изцеление"22.

Обзет от сатанинска гордост и сила, антих­ристът по Божие допущение и позволение ще загра­би властта над много народи и ще му се поклонят всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца (Откр. 13:8; ср. 2 Сол. 2:10). А против християните антихристът ще подигне нечувани гонения и ще се бори със светиите, и ще ги победи, и ще направи така, че ще убият всички, които не му се поклонят (Откр. 13:7, 15)23. Но християните ще се борят с антихриста с вяра и търпение (Откр. 13:10), защото това ще бъде, както и винаги, тяхното оръжие, тяхното Божие всеоръжие (Еф. 6:11-18). Антихристът, в края на краищата, ще убие двама велики свидетели на Христовата Истина, два­ма свети пророци: предтечата на Второто Христово пришествие Илия и Енох (Откр. 11:7; ср. Мал. 4:5, 6)24. Облечени във вретище, тези двама свидетели посред всички мъки и ужаси ще свидетелстват за Христовата вяра и ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена; огън ще излиза от устата им; ще им бъде дадена власт да затворят небето и да поразят земята с беди; и когато завършат свидетелстването си, антихристът ще ги победи и ще ги убие (Откр. 11:3, 5-7). Но Бог след три дни ще ги съживи и ще ги възнесе на небе­то (Откр. 11:11, 12). През онези дни гоненията против християните ще бъдат такива, че тези, които явно не признават антихриста и не носят белега му на себе си, няма да могат нито да купят, нито да продадат нещо, нито пък ще могат да се ползват от каквито и да е права (Откр. 13:16, 17). Ония, които не се пок­лонят на антихриста и не приемат белега му на челото си и на ръката си, ще бъдат убити (Откр. 20:4). А Христовата Църква, гонена и мъчена, ще се крие по пустините, ще ражда в мъки верни Божи чеда (Откр. 12:1, 2, 6). В това време човечеството ще се потопи в тайнствени бездни на злото; всички форми

на греха и всички видове злоба ще пълзят по земя­та, опустошавайки човешките души, и злото ще се утвърди, както по времето преди потопа. И антихристът ще царува нагло. Но по Божи промисъл царуването му ще бъде краткотрайно. Благодатни тайновидци от Стария и Новия Завет казват, че то ще продължи три години и половина (Дан. 7:25; 12:11; Откр. 12:14), или четиридесет и два месеца (Откр. 11:2; 13:5), или хиляда двеста и шейсет дена (Откр. 11:3; 12:6), или малко време (Откр. 12:12)25.

По време на това страшно царуване на антих­риста, освен двамата споменати свидетели, още се­дем Божии ангели ще защитават Църквата, изливайки чаши на Божия гняв върху антихристовия свят (Откр. 15:1). По неизказаното Си човеколюбие Бог чрез благодатта си ще задържа и смекчава ужасите на времето на антихриста. Защото под думата на апостола задържащо (синод: онова, що задържа) (2 Сол. 2:6) се подразбира Божията благодат, която задържа проклятието и нападките на антихристовото сатанинско зло срещу сърцата на човеците, а под думата задържащ (синод.: оня, който задържа) (2 Сол. 2:7) се подразбира Бог. Тиранията на злото и силата на греха ще бъдат толкова големи, каквито не е имало от началото на света и повече няма да има; и ако онези дни не биха били съкратени, не би останал никой, но заради избрани­те тези дни ще бъдат прекратени (Мат. 24:21, 22). И ще бъдат прекратени така: ще се яви Господ Иисус и ще убие беззаконника с дъха на устата Си, и ще го изтреби чрез блясъка на Своето пришествие (2 Сол. 2:8; ср. Откр. 19:19-21; Ис. 11:1, 4).

В историята на света най-важни са две събития: Първото пришествие на Господ Христос и Второто Му пришествие. Първото е сеитба, второто - жътва; първото показа и даде на човешкия род всички Бо­жествени истини и сили за спасението на хората от греха, смъртта и дявола, второто ще покаже и ще направи явно как човешкият род се е възползвал от това. Това е всецялото Евангелие на Спасителя и всичко, което то е предизвиквало и предизвиква в човешките души: целият Бог и целият човек във всичките си истини и безкрайности. Затова никой от хората не може да знае, кога човешкият род ще уз­рее за последния Христов съд. Това е тайна, света тайна, към която християнинът смирено върви чрез молитва и надежда на човеколюбивия Спасител, водейки евангелски живот (ср. 2 Сол. 2:3, 4).

Какво пречи, какво задържа антихриста да се появи днес или утре, или пък някога в свое време (2 Сол. 2:6)? Богочовешкото домостроителство на спа­сението, Божият план за спасението на света. Спо­ред този план антихристът ще се появи в света в свое време, когато настъпи краят на света. А дотогава ще го задържи Христовата Църква: благодатната й сила и власт, власт над нечистите духове (Мат. 10:1); власт да изгонва бесовете от хората, от света (Марк. 3:15), власт и сила да отблъсква всяко зло и да отг­лежда всяко добро, власт да спасява хората от греха, смъртта и дявола: власт над ада (Мат. 16:18). Еван­гелието на спасението - това е силата, която задържа антихриста да се появи преждевременно; и това Евангелие трябва да бъде предварително проповяд­вано на всички народи (Мат. 28:19) и да стане свиде­телство пред всички народи за пътя на спасението и за единствения Спасител на света (Мат. 24:14), Спа­сителя, за Когото всички народи представляват едно стадо, което трябва доброволно, по благодатното действие на светото Евангелие да тръгне след единствения Добър Пастир на всички хора (Йоан. 10:16). Вярата на хората в Христа също е задържаща сила, пречеща на появата на антихриста. Но когато в човешкия род вярата в Господ Христос започне стре­мително да угасва; когато болшинството хора в свободата си започнат доброволно да избират злото, да вършат зло и да желаят зло, и когато Бог допусне, съгласно желанието на сърцето им, да затънат в не­чистота, в срамни страсти, в развратен ум и те вършат всяка неправда, всеки грях със съзнателно богоборчество и злонамереност (ср. Рим. 1:24-31), и когато чрез цялото това доброволно човешко зло бе­совете завладеят повечето хора, отрекли се от вярата в единствения Спасител на света Господ Христос - тогава Господ ще допусне да се появи и техният върховен вожд на христоборчеството, антихристът, към когото те ще се устремят и ще се втурнат чрез доброволното си зло. През последните времена хората до такава степен ще злоупотребяват с боголиката си свобода, че почти напълно ще я изразходват за зло и сатанизъм, а не за вяра и спасителни евангелски подвизи, които единствено спасяват хората от греха, смъртта и дявола, затова Спасителят казва, че когато дойде за втори път, ще намери ли вяра на земята? (Лук. 18:8). Поради увеличаването на беззаконието, поради всевъзможното отстъпничество от единствения истински Бог и единствения истински Спасител на света, Господ Христос, поради христоборчеството и христохуленето Светият Дух ще отстъпи от хората и благодатта Му, задържаща появата на антихриста и пречеща му, ще се отдале­чи, и така ще бъде отворен широк път пред всяко зло и бяс, олицетворен в антихриста….

С неизмеримо човеколюбивата Си благодат, любов и милост Господ Христос задържа появата на антихриста, докато не се изпълнят определените от Бога времена и срокове; Той е задържащият (синод.: оня, който задържа) (2 Сол. 2:7). Затова на хората им е много по-лесно с помощта на Спасителя да отблъснат от себе си всяко беззаконие, всеки грях, всяко зло и да не сътрудничат на сатанинската тайна на беззаконието, която непрестанно действа в хората, доброволно и съзнателно подчиня­ващи се на сатаната със своето христоборчество, неверие в Христа, маловерие, лъжеверие, безверие, безбожие. Защото откакто целият Господ Бог Христос пребивава в света сред хората чрез светата Си Цър­ква и светото Евангелие, хората обикновено стават доброволни и съзнателни сътрудници на злото и на дявола, роби на беззаконието (Рим. 6:19). Защото в Църквата на Спасителя всеки човек има най-надеж­дните средства за освобождаване от всеки грях и вся­ко беззаконие, стига само да пожелае да повярва в Господ Христос (ср. Йоан. 8:32). Очевидна е истина­та: Всякой, който прави грях, роб е на греха (Йоан. 8:34). А от греха, от всеки грях, дори от най-големия, може да ни избави и освободи само Единственият Безгрешен - Господ Христос (ср. Йоан. 8:32, 36; 2 Кор. 3:17; Гал. 5:1). И тази истина на истините шества през поколенията на човешкия род и в деня на Страшния съд никой не ще може да се оправдае за робуването си на греха и беззаконието; затова тога­ва всеблагият Господ ще каже на беззаконниците: Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие (Мат. 7:23). Защото без­законието и съзнателното робуване на беззаконието обезбожава човека, изтласква от него всичко Божест­вено, боголико, небесно, ангелско и вселява в него всичко демонично, сатанинско, дяволско.

По безкрайното Си човеколюбие и по неизсле-дими човеколюбиви причини на Божествения Си промисъл за човешкия род и за земния свят Господ Христос чрез благодатта Си обуздава и сдържа сата-нинското беззаконие, за да не би то чрез разнообраз­ни грехове и злини да се присади напълно сред пове­чето хора, давайки и предлагайки им чрез Църквата Си всички необходими средства за спасение от гре­ха, злото и дявола. Всички средства, толкова необхо­дими и толкова естествени за човешкото естество, че с тяхна помощ може да се живее вечен живот още тук на земята, а после вече и горе, на небето, сред светиите и Божиите ангели (ср. 2 Петр. 1:3). Защото тези свети средства, а именно светите тайнства и све­тите добродетели ги изпълват с всички Божествени сили, които ги обожават, отроичават, правят ги участници в Божественото естество (2 Петр. 1:4-8) което представлява вечна радост и вечно блаженст­во за боголиката им природа.

Бог е законът на битието, законът на същест­вуването, законът на живота. Да желаеш да същест­вуваш, да желаеш да живееш без Бога, извън Бога -това е беззаконие, а олицетворението на това е без-законникът. Бог е законът на човешкото естество, а да желаеш да бъдеш човек извън Бога и без Бога -това е беззаконието, беззаконникът. Бог е законът на човешкия ум, на човешката душа, на човешката съ­вест, на човешката воля; а да желаеш да имаш и да държиш ума си, съвестта си, душата си, волята си извън Бога и без Бога - е беззаконие, което превръ­ща човека в беззаконник. Общо взето, беззаконие е всичко, което е против Бога, без Бога, извън Бога. Беззаконник е този, който е провъзгласил това без­законие за свой закон и живее в него. Най-пълният образец на такова беззаконие в човешкия род ще бъде антихристът, затова той ще бъде самият Безза­конник (2 Сол. 2:8).

Цялата дейност на антихриста и на всичките му предтечи в човешкия род имат една цел: да провъзг­ласи всички Божии закони, Христови закони за лоши, опасни, убийствени за хората и за човешкия род. Затова те уж трябва да се отхвърлят и да се за­менят с други закони с противоположно съдържание и обратен смисъл: да замени Христа с антихриста, всички Христови закони с антихристови закони. Всичко, което Господ Христос Богочовекът е обявил на човешкия род като закон на светия живот, като закон на истината, като закон на правдата, като за­кон на любовта, като закон на съвестта, като закон на човешката душа, като закон на човешкия ум, като закон на човешката воля - всичко това антих­ристът ще постави извън закона, и по този начин той, истинският Беззаконник, ще възцари беззако­ние. Но той не ще натрапи това на хората със сила, а ще се появи в земния свят тогава, когато болшин­ството хора със сластолюбието и грехолюбието си доброволно застанат в безбожие, в беззаконие, в богоборчество, в христоборчество. При такива хора ще дойде и ще се появи Беззаконникът, антихристът - техният идеал, техният вожд, техният началник, върховният главнокомандващ на всички злини и на всички грехове, на всички беззакония, и на всички смърти, и на всички бесове в земния свят. Антихристът ще бъде пълно олицетворение на беззакони­ето, което сатаната е замислил и осъществил, само че олицетворение в границите на човешката приро­да и в сферата на човешкия род. По облик и по съ­щество антихристът ще бъде човек, а по воля, по дейност, по цели той целият ще бъде античовек, нечовек, разчовечен човек, дяволочовек.

Антихристът ще бъде най-цялостният дяволо­човек в човешкия род: силата му ще бъде огромна, мощта - поразителна, властта - почти непобедима. Чрез всичките си поклонници, последователи, при­върженици и роби той ще тръби едно: „На човешкия род не му трябва Богочовекът Христос! На човеш­кия род не му трябва Христовото Евангелие! Долу небето! Долу Бога! Човекът е наистина човек тогава, когато е без Бога и против Бога, когато е без Христа и против Христа! Човекът е самостоятелен господар и върховен всевладетел на земята и на не­бето! Човекът, „голият човек!" без нищо Божествено и отвъдно! Всичко Божествено е само отрова само опиум, само наркотик! Човекът е самодостатъчен! И не са му нужни никакъв друг свят, освен зем­ния, и никакъв друг живот, освен земния! Човече, бъди сам Бог на себе си, защото няма никакъв друг Бог! На необозримото гробище на боговете ти в действителност си единственият Бог! Бъди горд, че си човек, защото с това ти си Бог! Ти си най-велик тогава, когато се считаш за Бог! Защото с това показваш и доказваш, че никой и нищо в света и в све­товете не е по-горе от теб! Човече, бъди горд и щаст­лив, защото ти си единственият Бог във всички светове! А засега издигайте паметници на Иуда Искариотски навсякъде, навсякъде: по цялата земя, по цялото небе и в небесата над небесата! Издигайте паметници, паметници, паметници на иудите искариотски, на тях! на тях! само на тях!".

Богочовекът Христос ще изтреби наглия антих­рист, този човек-дяволочовек чрез блясъка на Свое­то пришествие (2 Сол. 2:8). Светлина - изтребваща! Всеки лъч - ще бъде смърт, хиляди смърти за беззаконието и Беззаконника! Тихата Светлина26, Свет­лината на живота (Йоан. 8:12), Богочовекът Христос, нашият Господ и Бог, при Второто Си при­шествие ще се яви като огън, подпалващ и изкоре­няващ всичко антихристово: и делата, и идеите, и замислите. И ще се изпълнят всички пророчества, изречени за утеха на Христовите последователи: с меча на устата Си (Откр. 2:16) Господ ще воюва с антихриста и с неговите поклонници и ще ги побе­ди. Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч (Евр. 4:12), то уби­ва всичко противобожеско, антихристово, зло, сатанинско. Нищо не може да устои пред този меч; не съществува броня, не съществува ризница, която да може да защити от него. От духването Божие поги­ват, и от духа на гнева Му изчезват (Иов. 4:9). С диханието на устните Си ще убие нечестивеца (Ис. 11:4) - върховния, най-завършения, най-страшния и най-силния безбожник в човешкия род - антихриста, защото Господ ще го убие със словото на устата Си (Ос. 6:5).

От светлината на Господнето лице всяко безза­коние, всеки беззаконник, всички беззаконници се топят като восък (ср. 2 Сол. 1:9); постига ги вечна гибел, вечна смърт, вечно умиране в мъките на богоборчеството и христоборчеството. Защото чудесни­ят наш Господ Бог Иисус Христос присъства целият в светлината Си с всичките Си творчески сили, от които бяга и се разрушава всичко, което хората или демоните са извършили против Бога, без Бога, извън Бога.

Така антихристът ще завърши самозваната си мисия в човешкия свят. Христос и антихристът, Бо­гочовекът и дяволочовекът - две противоположни същества, две противоположни личности, две проти­воположни цели. През цялата си дейност в човешкия свят от Адам до антихриста дяволът е искал само едно, трудил се е само над едно нещо: да превърне човека в дяволочовек, хората - в дяволохора. А Единственият Човеколюбец, Богочовекът Иисус Христос, целият е в едно желание, във всежеланието да претвори човека в благодатен богочовек, хората - в бла­годатни богохора. Дяволът действа в делата си чрез всяко зло, чрез всички грехове, чрез всички страсти, а Господ - в Църквата Си, чрез свети тайнства, свети добродетели. А на хората им е предоставена доб­роволно да изберат или едното, или другото. Победата? Несъмнено, на страната на Богочовека.

И чрез най-малкия си грях човекът съдейства на дявола. Защото дяволът всъщност е първооткривате­лят и творецът на всички грехове. Но точно по същия начин чрез всеки грях дяволът съдейства на чо­века, тъй като дяволът целият е от греха, целият е в греха, така че за него да греши е същото, каквото и да живее, и той невидимо действа във всички грехове (ср. Йоан. 8:44). Чрез греха човек се сродява с дя­вола; оттук произлиза истината на светото Евангелие: Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава (1 Йоан. 3:8). Разбира се, дяволът няма нито власт, нито сила да натрапи на човека греха, а човек със свободната си воля избира греха и цялото безчислено зло, което грехът носи в себе си и води със себе си. При всеки човешки грях дяволът се старае да направи греха колкото се може по-голям, мамейки и омайвайки човека с привидната сладост на греха. Всеки грях е отдалечаване на човека от Бога, а най-големият грях, всегрехът, е най-голяма отдалеченост от Бога, пълна откъснатост от Бога, както в случая с абсолютния всегрешник, сатаната, и неговите черни ангели, бесовете.

Антихристът? В човешкия род това ще бъде човекът всегрях; в него грехът ще достигне до цяла­та си пълнота, до пълната си власт. С цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си сила той ще бъде родствен на сатаната и сатаната - на него. Техните воли одушевено ще се слеят в една воля и те с цялото си същество ще работят против Бого­човека Христос. Доброволно предал и отдал себе си на сатаната, антихристът ще живее, ще мисли и ще действа по действие на сатаната (2 Сол. 2:9). В него всичко ще бъде осатанено: душата, съвестта, умът, волята, и тялото. Мислейки и твърдейки, че действа и работи напъл­но самостоятелно и независимо като „голия човек", като „истинския човек", антихристът в действител­ност ще върши всичко по действие на сатаната. Главната действаща сила на душата му, на сърцето му, на ума му, на съвестта му, на волята му ще бъде сатаната. С всецялото си същество антихристът ще бъде работилница на сатаната, най-съвършената ра­ботилница на сатаната в човешкия род. И умът му ще бъде работилница на сатаната, и съвестта му ще бъде работилница на сатаната, и сърцето му ще бъде работилница на сатаната, и волята му ще бъде рабо­тилница на сатаната. Затова и всичките му мисли ще бъдат сатанински, и всичките му чувства ще бъдат сатанински, и всичките му дела ще бъдат сатанински.

Без съмнение, антихристът ще бъде доста силен и дейността му ще бъде с всяка сила (2 Сол. 2:9), не само човешка, но и сатанинска, тъй като сатаната ще му даде силата си (...) и голяма власт (Откр. 13:2). А сатанинската сила е огромна, така че тя ще удивлява и измамва всички безверни, маловерни, неверни, всички, които не са вкусили Божествената сила на Господ Христос. Са­таната ще въоръжи антихриста с цялата си сила и той ще извърши големи личби, та дори и огън ще сваля от небето на земята пред човеците (Откр. 13:13). По действие на сатаната антихристът ще действа сред хората с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса (2 Сол. 2:9). С едно желание, всежелание: да измами хората, да ги прелъсти, да ги съблазни, да ги поведе след себе си като след истински спасител и месия на човешкия род, като след единствения човек, който може да заеме Христовото място в човешкия род, да замени Христа и да Го направи ненужен, излишен, вреден, убийствен. Цялата разнообразна дейност на антихриста се свежда до едно: да замени със себе си Христа. И така да осъществи най-грандиозната изма­ма и лъжа и да покори хората на тази всеубийствена лъжа. Защото кое е най-убийствено за човека, за хората, за човешкия род? Отхвърлянето на Христа, на този единствен Спасител на човешкия род от греха, от смъртта, от дявола. Над това, над тази лъжа ще се труди антихристът с цялата сатанинска сила и с поличби и лъжливи чудеса. Всичките му чудеса в действителност ще бъдат илюзия и измама, която ще пороби грехолюбивите хора под най-страшната и най-убийствената лъжа, състояща се в това, че Христос не е единственият истински Бог, не е единственият истински Спасител на човешкия род.

Сатаната ще даде под разпореждането на антихриста целия си богоборчески арсенал, цялото си оръ­жие против Бога и против Господа Христа. Към не­говото „всеоръжие" се отнася преди всичко прелъстя­ването. И антихристът по действие на сатаната ще действа на земята с всяко прелъстяване (2 Сол. 2:10), та ако е възможно, да прелъсти по този начин и избраните, тоест онези, които чрез евангелска вяра са тръгнали след Христа и живеят чрез Него и заради Него. Сатаната винаги е действал на земята чрез из­мама - чрез измама е прелъстил прародителите ни в рая. Той действа чрез измама, но рядко прави това лично, непосредствено и открито, а почти винаги действа чрез други: в рая - чрез змията; в края на историята на човешкия род ще действа чрез антих­риста; а дотогава действа чрез антихристовите пред­течи. Навсякъде и във всичко - измама, лъжа, коя­то има само една цел: да отдели хората от единстве­ния истински Бог и Спасител - Господ Иисус Христос, Богочовека. Да измами хората относно Бога и всичко Божие - ето главното дело на сатаната, а това е главната задача и на неговия верен и най-ве­рен слуга и съратник - антихриста. Затова второто име на сатаната в действителност е измамник, съблазнител. В светото Откровение за него се казва, че той е който мами цялата вселена (Откр. 12:9). Мами с цел да въвле­че хората в изключително голяма неправда, която ви­наги е пълна с хула против Бога, против единствения истински Бог и Господ Иисус. На земята и в човеш­кия род няма по-голяма неправда от тази. А антихристът по действие на сатаната действа с всяко неправедно прелъстяване (2 Сол. 2:10). Защото сам сатаната, тази върховна неправда във всички светове, разпространява своята неправда в нашия човешки свят с всяко прелъстяване, а особено ще я разпространява чрез върховната неправда на земята, олицетворена в антихриста.

Огромна, безмерна е свободата на човека, щом като той може по своя воля да отхвърли Бога. Той, Божието създание, може да отхвърли Бога! В това е и Божественото величие на човека, и сатанинската му гибел: ако застане със сатаната, със своя убиец, ще стане дяволски беден и отвратителен. Това в още по-голяма степен се отнася за човека след идването на Богочовека в света. Защото в Лицето на Богочовека по най-осезаем за човешките чувства и по най-убедителен за човешкия ум, за човешката съвест и за човешкото сърце начин е показан и доказан единственият истински Бог и Господ, единственият истин­ски Спасител на човешкия род. И щом като човек и след идването на Богочовека, и въпреки Него, може да отхвърля Бога, то свободата му действително е и огромна, и самостоятелна, и независима. От нея за­виси целият човек, целият му живот, цялата му вечност. Като отхвърлят Господа Христа, хората нямат извинение за този основен грях - всегрях, тъй като на човешкия род не може да му бъде даден нито по-добър, нито по-съвършен Бог, понеже такъв не съ­ществува. Затова Господ Христос ясно и недвусмисле­но е обявил това на всички хора, като е казал: Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си (...) Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене... (Йоан. 15:22, 24).

Като не приемат Господа Христа, единствения истински Бог, единствения истински Спасител, един­ствената истинска Истина, единствената истинска Правда, единствения истински Живот, единствената истинска Любов, единствената истинска Радост, хората в действителност отхвърлят единственото, което може да ги спаси от смъртта, да ги спаси от греха, да ги спаси от всяко зло и всеки бяс, да ги спаси от мъченията и на този, и на другия свят. И какво им остава тогава на такива хора? Лъжата, смъртта греха, ада - ето доброволния им избор, доброволните им избраници. Поради всичко това Бог ще им прати действие на заблуда (2 Сол. 2:11), и плодът на действието на тази винаги сатанинска сила се състои в това, че с ума и сърцето си те ще повярват в лъжата, в антихристовата лъжа за Христа. А тази лъжа е вселъжа, тъй като всичко, което антихристът, както и всичките му предтечи, ще говорят за Христа, е лъжа, произлизаща от изначалния баща на лъжата, който не може нито да говори, нито да върши исти­на, защото с всецялото си същество е отпаднал от Истината, изпаднал е от нея и целият се е превърнал в лъжа (ср. Йоан. 8:44). Като отхвърлят Богочовека Христос под действието, под влиянието на сатанинска­та сила на прелъстяването, хората ще повярват на антихриста, който ще ги поведе само по пътищата, които водят към гибел, към пропастта, към царството на злото, към ада. И хората, гинещи в самолюбие и грехолюбие, ще считат тази антихристова вселъжа за Христа за най-безусловна истина и за най-действи­телна реалност; и тъкмо нея Господ Христос ще унищожи с духа на устата Си! Такова е в действителност безсилието на нейната сила, на нейното „всесилие".

Какво ще й се случи на антихристовата лъжа и вселъжа за Господ Христос и на нейните привърженици на съда, на Страшния Хрисотв съд? На лъжата - на съда на Вечната Истина? Естествено, ще бъде осъдена и тя, и всички, които доброволно са й се подчинили и са се съединили с нея. По време на живота им на земята пред тях е имало избор: или Христовата Истина, или антихристовата лъжа. И те са избрали лъжата и цялата неправда, която тя носи в себе си, цялата дяволска неправда, противна на Божията, Христовата Правда. А Христовата Истина? Коя друга истина в историята на човешкия род е засвидетелствана толкова силно, толкова всеубедително, толкова всеочевидно като Божествена, истинска и вечна? Коя друга човешка истина е осветила и просветила толкова хора и ги е изпълнила със свети Божествени сили, започвайки от светите Апостоли (ср. Йоан. 17:17) и продължавайки по-нататък от поколение на поколение до Страшния съд? В човеш­кия род няма друга истина, освен Христовата, която да се е показала безсмъртна във всички смърти, вечна през всички времена, непобедима във всички битки. През историята на земята само Христовата Истина се е показала по-силна от всеки грях, освобождавала е хората от всеки грях и с това е дарила на хората единствената истинска и вечна свобода (ср. Йоан. 8:32, 34, 36). Защо? Защото истината - това е възкръсналият Богочовек Христос - едновременно и Истина, и Живот, Вечна Истина и Вечен живот (ср. Йоан. 14:6; 1 Йоан. 5:20). Да, Богочовекът - Един сий Святия Троици27, в когото изцяло се съдържа цялата Божествена Истина; цялата в Него, цялата в Отца, цялата в Светия Дух, Който за Него се яви на света и стана душа на Църквата му, та като Дух на истината да довежда хората при Бога и Човека на Истината при Христа (ср. Йоан. 14:17); та като Дух на Истината да упътва хората към всяка истина (Йоан. 16:13), израст­ваща от Всеистината, от Христа чрез безбройните Христови последователи в светата Му Църква.

А какво заслужават хората, ако не вярват в тази Истина? Да бъдат осъдени всички, които не са повяр­вали в истината, а са обикнали неправдата (2 Сол. 2:12); тъй като между Христа и антихриста са избрали антихриста, между Истината и лъжата са избра­ли лъжата; тъй като между Правдата и неправдата са избрали неправдата. Какво показва това, че чове­кът е обикнал неправдата и я противопоставя на Христовата Правда, на Христовата Истина? Показ­ва и доказва, че той е предал и поверил сърцето си на лъжата, неправдата, неистината. Освен това показ­ва, че се е сродил с дявола, че е усвоил неговата фи­лософия за света, неговата философия за човека, не­говия възглед за Бога и Господа Христа. Нима Христовите чудеса не са по-славни, по-действени, побоготворни от антихристовите? Нима Христовата мощ не е всемощ и Христовата сила не е всесила, ако ги сравним със силата и мощта на антихриста? Нима Христовото добро, Христовата любов и Христовата правда не са винаги и завинаги неизмеримо по-полез­ни за хората от всякакви антихристови псевдоблага, от всякаква антихристова псевдолюбов, от всякаква антихристова псевдоправда?

А ако хората, въпреки всичко това, вярват в лъжата, а не в Истината, обичат неправдата повече от Правдата, отхвърлят Господа Христа и ласкаят антихриста, тогава е свидетелство, че човешката при­рода, човешкият ум, човешкото сърце, човешката съвест в тези хора напълно са се извратили. Извра­тили са се, защото са се осатанили. Само осатанилият се човешки ум може да предпочете антихриста пред Христа, само осатанилата се човешка съвест може да избере антихриста и да отхвърли Христа; само осатанилото се сърце може да обича антих­риста, а да не обича Христа; само човек, който чрез упорито грехолюбие и самолюбие се е преобразил в доброволен дяволочовек, може да отхвърля чудесния Богочовек Христос и да служи на отвратителния ан­тихрист, антибогочовек, античовек.
4.4 ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
Когато злото в личността и дейността на антих­риста бъде в апогея на зловещото си могъщество и власт, Господ Христос ще дойде в неописуемата слава и сила на Богочовешкото Си добро. Това ще бъде най-величественият момент в историята на земята: среща между абсолютното Богочовешко добро, оли­цетворено в Господ Христос, и абсолютното дяволо-човешко зло, олицетворено в антихриста. Тогава Господ Христос ще бъде до такава степен по-могъщ от антихриста, че между тях дори няма да има бор­ба, тъй като Господ още със самата Си поява ще убие антихриста и ще изкорени и него, и неговото зло със светлината на пришествието Си (2 Сол. 2:8). И с това ще приключи дългата историческа борба между Бо­жественото добро и сатанинското зло, разиграла се в човешката плът на арената на тази помрачена Бо­жия планета, и ще завърши сегашният пространствено-времеви ред на живота и на нещата. Затова в светото Откровение този ден се нарича предимно ден на нашия Господ Иисус Христос (1 Кор. 1:8; 5:5; 2 Кор. 1:14), ден Христов (фил. 1:10; 2:14; 2 Сол. 2:2), ден Господен (2 Петр. 3:10).

Както времето е започнало да съществува със светлината на първия Божи ден (Бит. 1:3, 5), така то ще завърши съществуването си със светлината на последния Божи ден (ср. 2 Сол. 2:8). Обличащ се със светлина като с дреха (Пс. 103:2 - слав.), Господ Иисус ще дойде с такава сила и слава, които око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не са дохож­дали (1 Кор. 2:9). Защото славата на Отца е същев­ременно и Негова. Като Единороден Син Божий, Той във всичко е равен на Отца; и всичко, което има Отец, е Негово; принадлежи Му и предвечната Бо­жествена слава. По време на Първото Си пришест­вие смиреният Господ Иисус е криел предвечната Си Божествена слава зад завесата на многострадално­то Си тяло; а при Второто Си пришествие Той ще покаже тази Божествена слава чрез прославеното Си тяло. Защото Той, вечният Син Божий, чрез въплъ­щението стана Син Човешки и навеки ще си остане такъв. Затова, като говори за второто Си пришест­вие, Господ Иисус непрестанно подчертава Богочовешкия характер на Своята Личност: Защото ще дойде Син Човеческий в слава на Отца Си със Свои­те Ангели (Мат. 16:27; ср. Зах. 14:5). А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си (Мат. 25:31). И ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма (Мат. 24:30). Тъй като при Второто пришествие Господ Иисус ще открие цялата неизречена сила и сияние на Своето Божество и на изкупителния Си подвиг, то в Свещеното Писание това Негово пришествие се нарича откровението на Господа нашего Иисуса Христа (1 Кор. 1:7), откровение на Неговата слава (1 Петр. 4:13).

Непосредственият сигнал за Второто пришест­вие на Спасителя ще бъде появата на кръста на не­бето като символ на нашето спасение, като знак на изкупителния подвиг на Спасителя: Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески - тоест кръстът, който е по-светъл от слънцето, тъй като слънцето потъмнява и се скрива, а кръстът се явява; той не би се явил, ако не би бил много по-светъл от слънчевите лъчи. Но защо се явява това знамение? За да посрами напълно безсрамието на иудеите. Христос ще дойде на този съд, имайки превелико оправдание - кръста, показвайки не само раните Си, но и срамната Си смърт28.

И тогава всички ще разпознаят в кръста Христо­вия знак, и тогава ще се разплачат всички земни племена (Мат. 24:30; ср. Откр. 1:7): верните ще зап­лачат от радост и възхищение, че тяхната надежда се е осъществила, неверните ще заплачат от мъка и отчаяние, че не са повярвали в спасителността на Господния кръст, а са го считали за съблазън и бе­зумие (ср. 1 Кор. 1:17, 23). И веднага след кръста ще се яви и Сам Господ Иисус, и ще видят Сина Чове­чески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма (Мат. 24:30; ср. Мат. 26:64; Марк. 14:62; Откр. 1:7). Ще видят същия исторически Иисус, въплъте­ния Бог, Богочовека, Сина Човечески, за Когото ан­гелите възвестиха при Възнесението Му: Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по съ­щия начин, както Го видяхте да отива на небето (Деян. 1:11; ср. Дан. 7:13; 1 Сол. 1:10). Тогава Богочовешката реалност на Личността на Спасителя ще бъде очевидна за всички хора, в това число за онези, които на земята Го осъдиха на смърт и Го разпнаха (ср. Откр. 1:7). И всички родени на земята ясно ще видят, че Бог Го високо въздигна и Му даде име, кое­то е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца (Фил. 2:9-11).

За никой език - нито за човешки, нито ангелски - не ще бъде възможно да опише Божествената сла­ва на Спасителя при Второто Му пришествие. Тога­ва цялата слава на небето и на небето на небесата ще се яви на земята. С Него ще дойдат всички свети ангели, тъй като Сам Господ е обещал, че Син Човеческий ще дойде в славата Си, и всички свети Анге­ли с Него (Мат. 25:31). Верни служители на Спаси­теля, ангелите ще Го съпровождат неотлъчно и при Второто Му пришествие (ср. Мат. 13:41; 24:31; 25:31; Марк. 8:38; Лук. 9:26), което ще бъде като светкави­ца и поради това ще бъде видимо отвсякъде29. А кой може да съпровожда светкавица, ако не ангели? Кой може да служи на такъв Бог и Господ, Който идва като мълния, ако не ангели? Затова светият апостол благовести: Защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето (1 Сол. 4:16). Господ ще даде заповед на първия ар­хангел, на свети Архангел Михаил, пазителя на Бо­жия народ (Дан. 9:21; 10:5, 13, 21), за възкресение на мъртвите и за съд; а той ще съобщи това на всички останали небесни войнства, които с помощта на Бо­жии тръби ще възвестят това на всички същества на небето и по земята, от единия до другия край на не­бесата (Мат. 24:31). И всички, живи и починали, ще излязат да посрещнат Господа; и Сам Господ при звуците на последната тръба ще слезе от небето (1 Кор. 15:52; 1 Сол. 4:16).

Тази богооткровена истина за Второто пришест­вие на Господ Христос представлява един от главните догмати на Богочовешката Христова вяра, който Църквата от древност е внасяла в своите Символи и е утвърдила за всички времена необходимостта за нашето спасение, като го е внесла във вселенския Никео-Цариградски Символ на вярата, благовестейки за възкръсналия и възнесен Господ: И пак ще дой­де със слава да съди живи и мъртви, и Царството Му не ще има край30.

Обяснявайки тази вечна истина на православна­та вяра, светите отци са казали: „Проповядваме Христовото пришествие, не само едното, но и друго­то, което ще бъде много по-славно от първото. За­щото при първото Той доказа търпението Си, а при второто ще се яви с венец на Бог - Цар... При Пър­вото пришествие Той е лежал в ясли повит с пелени; при Второто ще се облече със светлина като с дреха (Пс. 103:2). При първото дойде съпроводен от ангел­ско войнство, със слава. Затова не спираме мисълта си само върху първото пришествие, а очакваме и второто... Спасителят ще дойде не за да бъде отново съден, а ще дойде да съди съдилите Го. Този, Който по-рано, бидейки съден, мълча, ще припомни на законопрестъпниците, проявили край кръста дързост­та си, и ще им каже: ти върши това и Аз мълчах (Пс. 49:21). Като Домостроител, тогава Той дойде, упътвайки хората с наставления, а сега по необходимост, макар и да не искат, ще подлежат на Неговото владичество"31.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница