Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница4/10
Дата03.09.2016
Размер2.16 Mb.
#8134
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

5 Възкресение на мъртвите


Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Исус Христос, ще бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Св. апостол Павел пише:

"Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си" (1 Кор. 6:14). "Това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие" (1 Кор. 15:53). "Сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно" (1 Кор. 15:44).

Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Исус Христос, ще бъде чуждо на грубата вещественост, ще стане одухотворено и няма да бъде ограничено от пространството; то няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот; като нетленно и безсмъртно то няма да се подхвърля на никакви изменения и на разрушение, а ще живее вечно.

Възможността за възкресението на мъртвите има основата си във възкресението на Исуса Христа. Поради съединението на двете природи (божествена и човешка) на Исуса Христа човешката Му природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не е могла да има - тя станала тяло на Бога. Тъй като при Своето възкресение Той взел тази природа във вечно единение със Себе Си, то с това приобщил към вечността и целия човешки род. В Себе Си Христос направил вечна не една индивидуална човешка личност, а всички хора. Св. апостол Павел, след като посочва причинната зависимост между възкресението на мъртвите и възкресението на Христа, пише:

"Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;" (1 Кор. 15:35-38, 42).

5.1 Всеобщност на възкресението на мъртвите и изменението на живите


Истината за възкресението въобще и за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал:

"Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Иоан 5:28-29).

Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели: "И се надявам на Бога, пише св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни" (Деян. 24:15).



"Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови" (1 Кор. 15:20-23).

Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови, означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях - ония, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелствува, че "ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни" (Деян. 24:15).

Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни: "Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1 Кор. 15:51-52).

Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.

Нашето възкресение има своя основа в нашето кръщение. В своето послание до Римляните св. Павел дава обяснение за отношението между кръщение и възкресение. “Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот». (Рим 6:3-4). Този обновен живот е живот от Светия Дух Който е влят в нашите сърца чрез кръщението. “Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.» Свети Дух е Онзи, казва св. Ирений, Който събира мъртви които са рапърснати из земята и ги носи в небето.

Исус Христос е принцип и източник на нашето бъдеще възкресение: «Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят”. (1 Кор. 15,20-22).


5.2 Как ще възкръснем?32

Учението на Църквата по отношение на нашето възкресение можем да резюмираме в четири точки: 1) всички човеци, които са починали, ще възкръснат на края на света; 2) това възкресение ще бъде без изключение: ще се случи с всички 3) възкресението ще стане в собственото тяло; 4) на края ще има Съд и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Йоан. 5:29). Катехизисът на Католическата Църква казва: «Христос е възкръснал със Своето собствено тяло: «Погледнете моите ръце и моите крака: аз съм! но Той не се е върнал в земния живот. По същия начин, в Него «всички ще възкръснат с телата с които са облечени», но това тяло ще бъде «преобразено в славно тяло, в духовно тяло. Някой ще каже: «Как ще възкръснат мъртви? С какво тяло?» Отговорът е, че телата на хората ще възкръснат на подобен начин на Христовото тяло».

Всъщност в Новия Завет никъде не се описва детайлно Възкръсналото Тяло на Исус Христос. И в евангелията, и в посланията на апостолите, те само са видели Възкръсналия Христос, Който е Исус от Назарет, Разпнатият Исус, Месията.

Значи ще се случи преобразяване на съществуващото тяло: “изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". (1Кор. 15:53-54). На въпроса по какъв начин ще възкръснат мъртвите, отговорът е: с преобразено тяло и славно, според образа на Исус Христос. Използвайки образа на зърното, което е посято и което се преобразява в хубаво растение, св. Павел говори за някои качества на славните тела, които Църквата по този начин описва: нетленност, сияние, сила, нежност, духовност.


5.3 Кога ще възкръснем?
Божественото Откровение дава ясен отговор на този въпрос: това ще бъде в Парузия, в последния ден, на края на света. Но все пък това не означава че, докато чакаме този ден, онези, които са починали в Господа, не могат да вкусват блаженото съзерцание на Бога, както говорели някои, позовавайки се на посланието до Евреите33. През XIV век, папа Бенедикт XII трябвало да осъди мнението, според което душите на избраните би трябвало да останат в очакване до деня на окончателното възкресение, за да могат да вкусят блаженото виждане на Бога34. Потвърждение за тази позиция на папа Бенедикт XII намираме изразено много ясно в думите на Исус към добрия разбойник. “И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.” (Лк. 23:43)

В резюме можем да кажем, че на края на света ще възкръснат телата на всички хора от всички времена, но тези, които са умрели в благодат Божия и които не трябва да минават през чистилището, вкусват блаженото съзерцание непосредствено след смъртта. Тези, които умират в смъртен грях, се отделят от Бога и избират пъкъла.



5.4 Православно учение за ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ35

Възкресението на мъртвите ще стане при Вто­рото Пришествие на Господ Христос - новото при­шествие на Победителя на смъртта и на Обновите­ля на живота ще предизвика възкресение на мъртви­те. Сам Спасителят свидетелства за това: защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са прави­ли добро, ще възкръснат за живот, а които са вър­шили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан. 5:28, 29). Възкресението ще се състои в това, че телата на всич­ки починали хора отново ще се съединят с душите си и ще станат духовни и безсмъртни. Свети апостол Павел благовести за това: Сее се тяло душевно - въз­кръсва тяло духовно (...) защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие (1 Кор. 15:44, 53). „Възк­ресението е, разбира се, повторно съединяване на душата и тялото, и повторно изправяне на освободи­лото се и паднало живо същество"36.

Възкресението на мъртвите е основата на християнското учение за вечния живот и за целта на човешкото същество, върху която се гради вечното съществуване на човешката личност. С възкресени ето на Господ Христос Богочовека необходимостта от възкресение на мъртвите стана съвсем естестве­на и логична. Като възкръсна от мъртвите, Господ като Богочовек, като родоначалник на новото чове­чество вложи в човешкото естество зародиша на въз­кресението, началото на възкресението, и по този начин стана първороден от мъртвите (1 Кор. 15:20-23; Кол. 1:18), Когото в последния ден всички мъртви по необходимост ще последват.

Без съмнение Новият Завет е безпрецедентно нов, ако не с нещо друго, то с факта на Христовото възкресение, което по своята природа, характер и реалност е единственият и уникален случай в светов­ната история. Възкресенията на починали, които са се случвали в Стария (2 Царств. 17:21, 22; 4 Царств. 4:32-36; 13:21), както и в Новия Завет (Йоан. 11:44; Мат. 9:25; Лук. 7:14, 15; Деян. 9:40), са несъвършени, тъй като възкръсналите личности е трябвало отново да умрат. Само възкръсналият Христос стана „Начатък на съвършеното и повече неподлежащо на смърт възкресение"37. Изклю­чителната и уникална новост на Богочовешката Лич­ност на Спасителя се състои именно в това, че с въз­кресението от мъртвите тя стана вечна и безсмърт­на като Богочовешка Личност. Той възкръсна, като победи чрез Себе Си смъртта, за целия човешки род; Неговото възкресение е безсмъртно; след него пове­че няма смърт, смъртта вече не може да Го завла­дее. Така Спасителят засвидетелства и потвърди Сво­ето учение за възкресението на мъртвите с безсмър­тното Си, с вечното Си възкресение. Зад Неговото учение за възкресението на мъртвите, както и зад всичките Му останали Божествени думи, стои богочовешко събитие, Богочовешко преживяване, Богочовешка реалност. В Неговата Богочовешка Личност напълно и съвършено е осъществен вечният живот на земята и с това Той като Богочовек даде залог и сила за вечен живот и възкресение на всеки човек, затова Той единствен сред родените на земята има­ше право и можеше да каже за Себе Си: Аз съм въз­кресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее (Йоан. 11:25). Като Бог, владеейки живота и смъртта, оживотворявайки и възкресявай­ки мъртви, Господ Христос справедливо е казал: Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят (...). Защото иде час, кога­то всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан. 5:25, 28, 29).

Възкресението на мъртвите е във вечния Божи план за човека и света. Спасителят обявява това, като благовести: А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден (Йоан. 6:39). Но и много преди последния ден, още по време на живо­та Си на земята, Господ възкресява Лазар, Иаировата дъщеря и сина на Наинската вдовица, като с това показва, че иска и може да възкресява починали (ср. Йоан. 5:21). Нещо повече, Спасителят частично ни открива тайната на начина на живот на възкръсна­лите от мъртвите, като благовести: Ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии (Лук. 20:35, 36; ср. Мат. 22:30; Марк. 12:25).

По силата на вечната си ценност и неоспорима важност възкресението на Господ Христос стана основата, върху която се гради животът на всички християни въобще и на всеки християнин в частност. Целта на човешкия живот на земята е човек да при­добие вечен живот, като победи смъртта чрез живот в Богочовешкото тяло на Църквата на възкръсналия Господ чрез светите тайнства и светите добродетели. Възкресението Христово, а благодарение на него и заедно с него - и възкресението на всички хора, е това, което прави Евангелието Евангелие. Затова проповедта на Евангелието не е нищо друго, освен проповед на възкресението чрез победа над греха и смъртта (ср. Деян. 17:18, 32; 23:6). Без възкресение­то Евангелието не би имало право да се нарича Еван­гелие, Благовестие, тъй като смъртта - главната горчилка на живота - би оставала и в душата, и в тяло­то на човечеството, правейки горчиво и невъзмож­но осъществяването на всеки приемлив смисъл на живота и съществуването. Ако Христовото Еванге­лие не е Евангелие на възкресението, ако вярата в него не осигурява на хората възкресение на мъртви­те и вечен живот, тогава то е ненужно и безполезно и трябва да бъде отхвърлено като лъжа. Защото, ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата вяра, напразен е животът ни, напразна е вселената, напраз­на е съвестта, напразен е разсъдъкът, напразен е ра­зумът, напразни са всички светове - напразно е всич­ко, тъй като грехът е останал непобеден, а с него и главният враг на човека, мъчението на човека и на човечеството - смъртта (1 Кор. 15:14, 17, 26). Без Христовото възкресение като основа на морала е невъзможен новозаветният морал, невъзможен е новият живот в Христа и според Христа, и не само е невъзможен, но и е безсмислен. Защото, ако няма възкресение, най-естественият и най-логичният мо­рал е - да ядем и да пием, защото утре ще умрем (1 Кор. 15:32). Всеистинно е благовестието на свети Йоан Дамаскин: „Ако няма възкресение, то с какво се различаваме от безсловесните? Ако няма възкре­сение, са счетем за щастливи полските зверове, има­щи безгрижен живот! Ако няма възкресение, то няма и Бог, няма и Промисъл"38.

Възкресението на Господ Христос е засвидетел­ствано като исторически факт по най-очевиден и убе­дителен начин, а с това е засвидетелствано и възкре­сението на мъртвите въобще (Деян. 10:41; 13:31; Рим. 1:4; 1 Кор. 15:1-10, 12, 13, 16, 22). Светите апостоли, изпълнени със Светия Дух, основават ця­лата проповед за Господ Христос на Неговото възк­ресение; подчертават това като най-важното свиде­телство за Неговото Божество и за изкупителната сила на кръстния Му подвиг. Безстрашно проповяд­ват възкресението на всички хора в Христа Иисуса, докато евреите ги хвърлят в затворите, заедно поу­чаваха народа и проповядваха в Иисусовото име въз­кресение от мъртвите (Деян. 4:2; ср. Деян. 23:6). Яростният христоборец Савел, приел християнство след видение на възкръсналия Господ Иисус, основа­ва цялата си пламенна и безстрашна проповед на Христовото възкресение (Деян. 17:18, 32; 1 Кор. 15:14, 17). Заради възкръсналия Господ Христос той пона­ся неописуеми мъки, извършва свръхчовешки подви­зи, само и само да достигне до възкресението на мър­твите (Фил. 3:7-11). Стреми се към него чрез всич­ките си христолюбиви желания. И само в него виж­да смисъла на целия човешки живот. За него е не­възможно да оправдае човешкия живот без възкре­сението на мъртвите, както християнството е невъз­можно без Христовото възкресение. Едното е обусло­вено от другото. И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е въз­кръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна (безцелна, пуста) е нашата проповед, празна (безцелна, пуста) е и вашата вяра (1Кор. 15:12-14; ср. Рим. 8:11; 2 Тим. 2:18).

Неизбежността на възкресението на мъртвите е естествено и логично следствие от единството на природата на човешкия род в личността на възк­ръсналия Богочовек Христос, така както смъртта е логична и естествена последица от единството на човешкия род в лицето на Адам. Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресени­ето от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:20-22). С възкресението Си от мъртвите Господ Христос, бидейки Богочовек, стана първенец във Възкресението на всеобщата човешка природа. Защо? Нужно е да повторим: защото е Богочовек. В Него, в Богочовека, човешката природа за първи път намери съвършено общуване с Бога, с Безсмъртния, с Вечния. Чрез Него човешката природа влезе в състава на Неговата Богочовешка Личност, стана Божие тяло, тяло на Бог Слово. И по този начин показа на човешкото естество истинския път към неговото съвършенство, всесъвършенство, към край­ната му цел. Това, което е дадено на човешкото естество в Богочовека Христос, и това, което е ста­нало с него в Него, е дадено и е станало заради ця­лото човешко естество. Затова човешкото естество в Господа Христа е начатък в новия живот, първе­нец в безсмъртието, във възкресението. След него трябва да последва цялото човешко естество, разля­то във всички човешки същества, диференцирано и индивидуализирано във всеки човек поотделно, като в самостоятелна личност. Човешкото естество във всяко човешко същество е свързано по тайнствен начин с човешкото естество на Богочовека Христос поради самата природа на своята човечност, защото Той е истински човек и човешкото естество в Него е реално, истинско, човешко, всечовешко. Точно по същия начин, както всеки човек е свързан чрез чо­вешката си природа по тайнствен генетичен начин с родоначалника на човешкия род, на човешкото естество - Адам. Това, че в Богочовека Христос чо­вешката природа е неразделно съединена с Бога, дава на човешката природа Божествени възкресяващи сили, които не я оставят в състояние на смърт. Тази човешка природа в Господ Христос е наша, общочо­вешка природа; в нея е всеки от нас по силата на са­мата човечност на нашата природа. Както всички ние - хората, взети заедно или всеки поотделно, сме и в Адам, по силата на същата тази природа. Това е за­кон, на който се крепи и съществува човешкият род.

Боговдъхновеният апостол благовести всеобща истина, като казва: Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). Още при сътворяването на първия човек, Адам, му е била дадена животворна и животодателна логосна сила. Тази логосна сила се дава на всеки човек, кой­то се ражда на света (ср. Йоан. 1:3, 4, 9), но в грехолюбивия човешки род е замряла и се е обезсилила под натиска на смъртта. Господ Христос, въплъте­ният Бог Слово като Богочовек възкръсва от мърт­вите и дава възкресяващи сили на замръзналата ло­госна сила във всеки човек, за да се освободи тя от смъртта и да влезе във възкресението. Това е маята на възкресението, от която ще бухне цялостното тесто на човешката природа, от което всички ние сме замесени. Възкръсналият Богочовек не натрапва на човешкия род нищо ново, когато му дава възможност за всеобщо възкресение от мъртвите, тъй като пър­вият човек, Адам, носител и източник на цялата въз­можна природа на човека, е създаден с логосна сила като съставна нейна част, като нейно ядро. В това нейно логосно ядро е и безсмъртието й. С възкресе­нието Си Богочовекът Христос върна животворната и животодателна сила на замръзналото ядро на без­смъртието и го изведе на пътя, който чрез всеобщо­то възкресение от мъртвите води към всеобщо без­смъртие. Човешката природа носи своето безсмъртие в самата си логосност, и то - не само като възмож­ност, но и като същност. Бог Слово, целият въплъ­тен в човека, дава на това безсмъртие нужната пъл­нота и съвършенство. Възкресението на Богочовека Христос от мъртвите осигурява на човешката приро­да, както на Божие създание, всеобщо безсмъртие. Затова в последния ден ще възкръснат всички хора - и добрите, и лошите (ср. Мат. 25:7; Йоан. 5:28, 29). Макар че ще бъдат духовни и безсмъртни, въз­кръсналите тела няма да загубят същността си, оно­ва, което прави тялото тяло, тъй като възкресение­то не е създаване на ново тяло, а съживяване и преобразяване на старото. С всемогъщата Си сила Бог ще възкреси изгнилите и разложили се тела. Защото Този, Който в началото е сътворил тялото от пръст, може отново да обнови и да съживи същото това тяло, макар и разложило се в земята и превърнало се в пръст. Нещо подобно се случва и в природата: посятото зърно, като се разложи в земята, пониква като клас и дава плод (1 Кор. 15:36-44).

Главната разлика между сегашните и бъдещи­те възкръснали тела и техните свойства ще се състои най-вече в това, че възкръсналите тела ще бъдат без­смъртни и духовни и ще действат по духовен начин. Безсмъртието им ще се състои в това, че няма да имат възможност да умрат, а духовността - в това, че ще живеят като ангели (Лук. 20:35, 36) тъждествеността и различието между сегашните и възкръсна­лите тела приличат на тъждествеността и различие­то, които съществуват между посятото пшенично зърно и класа; битийната, генетичната тъждественост си остава, но се появява и огромна разлика. „Сегаш­ният живот е сякаш семе на бъдещия - казва свети Григорий Нисски. - А очакваното се различава много от сегашното - толкова, колкото класът се различава от пшеничното зърно, от което израства. Сегаш­ният живот е подобен на пшенично зърно; очаквани­ят живот се явява в красотата на класа"39.

Самата същност на тялото като материя, като веществено същество, е заобиколена от не по-малко непроницаема тайнственост в сравнение със същността на душата като духовно същество. Както същност­та на душата, така и същността на тялото в послед­ната си тайна се изплъзват от човешкия разум и са непостижими за познавателните сили на човека. Корените на тяхната същност се крият в света на непристъпните Божии тайни, които живеят по-висо­ко от всички върхове на човешкото съзнание.

Това, че възкръсналите тела ще бъдат всъщност тъждествени на сегашните тела, се показва и от са­мата дума Анастасис, която означава ставане нано­во, ставане наново на нещо, което е легнало, падна­ло, заспало, а не на нещо съвършено ново. Ако въз­кръсналите тела биха били нещо съвсем ново, тога­ва възкресението не би било ставане наново, а ново сътворяване, и възкръсналите тела не биха имали нищо общо с умрелите тела. В такъв случай прием­ствеността на личността би била нарушена и с това всеки земен живот на човека в тяло би изгубил вся­какъв смисъл. Възкресението не се състои в сътворяване на нещо ново, а в обновяване на това, което вече е съществувало. Защото, по думите на свети Григорий Нисски, „възкресението не е нищо друго освен, без съмнение, възстановяване в първоначалното състояние"40, то­ест на това, което е било. Сам Спасителят възкръсна със същото тяло, в което бе живял на земята, бе стра­дал, бе разпнат, прободен с копие и погребан. И след възкресението Си е полагал специални усилия да убеди учениците Си, че възкръсналото Му тяло е същото, което е имал преди разпъването Си и погре­бението (Лук.24:37-43; Йоан. 20:26,27). Проповядвай­ки Евангелието, Господ Иисус ясно е учел, че в последния ден ще възкръснат именно мъртвите чо­вешки тела, в които хората са живели на земята като със съставна част на своята личност: Иде час, кога­то всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат (Йоан. 5:28, 29; ср. Откр. 20:13). А апостол Павел в учението си за възкресе­нието на мъртвите специално подчертава, че това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие (1 Кор. 15:53). А залога за това той виж­да във възкресението на Христос Господ: Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смър­тните ви тела (Рим. 8:11).

Потопен в тайната на възкресението, свети Ефрем Сирин благовести: при възкресението на мърт­вите „земята ще представи човешкото тяло такова, каквото го е приела; дори да са го разкъсали зверо­ве, изяли птици, раздробили риби, няма да има не­достиг дори на един човешки косъм"41. „На земната пръст ще й бъде заповядано да отдели праха на ум­релите и не ще остане ни една прашинка, която да не се яви пред Съдията. Погълнатият от морето, изя­деният от диви зверове, изкълваният от птици, изго­релият в огън - в един миг всички ще се пробудят, ще възкръснат и ще се явят... Които не са се видели на тоя свят, ще се видят там, и майката ще познае, че това е нейният син, а синът ще познае, че това е майка му"42. Мъртвите ще възкръснат нетленни"43, ще придобият тяло съобразно със собствените си дела. „Телата на праведните ще блестят седем пъти по-ярко от слънчевата светлина; а телата на грешници­те ще се окажат тъмни и изпълнени със зловоние; и тялото на всеки ще показва делата му, защото всеки от нас носи делата си в собственото си тяло"44.

Изяснявайки накратко Богочовешкото учение за природата на възкръсналите тела, свети Йоан Да­маскин благовести: „Затова самото тяло, гниещо и разлагащо се, именно то ще възкръсне нетленно. Защото Този, Който в началото го е създал от земна пръст, не е безсилен отново да го възкреси след като то пак, по заповед на Създателя, се е освободило и се е върнало обратно в земята, от която е било взе­то"45. Сее се тяло душевно, тоест грубо и смъртно, а възкръсва тяло духовно (1 Кор. 15:44). Тоест такова, каквото е и тялото на Господ след възкресението: преминаващо през затворени врати, неуморяващо се, ненуждаещо се от храна, сън и вода... Ще възкръснем, душите отново ще се съединят с телата, които ще ста­нат нетленни, като съблекат от себе си тленността, и ще се явим пред страшното Христово съдилище.

Духовността на възкръсналите тела ще бъде подобна на духовността на възкръсналото тяло на Спасителя, което при цялата си доказана телесност е преминавало през затворени врати (Йоан. 20:19, 26), тъй като Господ, по думите на светия апостол, ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да бъде съобразно на славата Му (Фил. 3:21). А прозорливият орел на богословието, наблюдавайки от апокалиптическия зенит Второто пришествие на Господ Христос и Възкресението на мъртвите, благовести: Знаем, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему (1 Йоан. 3:2; ср. Рим. 8:29). И както сме носили образът на земния, тъй ще носим и об­раза на Небесния (1 Кор. 15:49). Запазвайки същност­та на своята материалност, възкръсналите тела ще блестят с благодатна, Божествена светлина, по думи­те на Господ Иисус: тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на Отца си (Мат. 13:43). Тази Божествена светлина и слава няма да бъде ед­наква във всички възкръснали тела на праведници, а ще съответства на степента на светостта им, по думите на апостола: един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звезди­те; па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъй е и възкресението на мъртвите (1 Кор. 15:41, 42).

А що се отнася до природата на свойствата на възкръсналите тела на грешниците, светото Откро­вение посочва, че и те ще бъдат духовни и безсмърт­ни. Светият апостол свидетелства: Изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртви­те ще възкръснат нетленни (1 Кор. 15:52; ср. Йоан. 20:26, 27; 1 Кор. 15:53). Без съмнение природата и свойствата на възкръсналите тела на грешниците ще съответстват на природата и характера на вечните мъчения (ср. 1 Кор. 15:37, 38; Мат. 13:27-30, 38, 40). Свети Ефрем Сирин възвестява Богочовешката исти­на: „Всички ще приемат тяло, съответстващо на соб­ствените им дела. Телата на праведните ще блестят седем пъти по-ярко от слънчевата светлина; а тела­та на грешниците ще се окажат тъмни и изпълнени със зловоние; и тялото на всеки ще показва делата му, защото всеки от нас носи делата си в собствено­то си тяло"46. Свети Кирил Иерусалимски благовести за това: „Ще възкръснем и всички ще имаме вечни тела, но не всички ще си при­личат. Ако някой е праведен, ще получи небесно тяло, в което би могъл да общува както трябва с ан­гелите; а ако някой е грешен, ще получи вечно тяло, което ще трябва да търпи мъчения за греховете, така че вечно да гори в огъня и да не се разрушава"47.




6 Смърт
Смъртта е събитие, което се отнася до целия човек и смъртта е следствие на греха.
Смъртта като събитие, което се отнася за целия човек 48
а) Със смъртта свършва “пътуването” (status viae) на човека. Това означава, че със смъртта историята на човека отива към своето окончателно изпълнение, към своя край. Тези мисли намираме в Библията, както и в извънредното Учителство на Църквата, когато се е произнесло срещу учението на Ориген за всеобщото помирение (вж. DS)

Това ясно говори колко сериозно трябва да взимаме този наш земен живот, който не може да се повтори, който е единствен. Животът на човека има неповторима важност. Животът на човека има своето истинско начало и своя свършек. По този начин е изключено всяко мнение за преселване на душите (реинкарнация). Според мнението за преселване на душите, животът на човека би бил само нещо временно, нещо което може да се повтори и отново да се живее.

б) Но се явява въпросът дали смъртта е само разрушително събитие, само прекъсване, което може само пасивно да се приеме, или в същото време е и въпрос за свободата на човека – довършване отвътре, активно довършване на себе си, окончателно рождение, което не дава да пропаднат следствията на животта и събитие, в което човек взима отговорно целия свой живот.

Съществува една хипотеза по отношение на смъртта – така наречената “хипотеза на решение”, която подкрепят някои богослови и философи (Л. Борош, Й. Пипер, П. Сконенберг и други). Същността на тази хипотеза е в предположението, че човек в момента на смъртта взима последно и окончателно лично решение за своя живот – за или против Бога.

Тези, които подкрепят тази хипотеза, смятат, че само по този начин човешкият живот може да стигне до изпълнение, защото всички останали решения (в живота) се случват в моменти, които носят в себе си елементи на обусловеност, на възможности за манипулация и по този начин тези решения не могат да се смятат за напълно лични. Осен това, казват подкрепящите тази хипотеза, само така може да се разбере фундаменталната насоченост на човешката свобода: в момента на смъртта остава окончателно да се запечати съдбата на човека. И окончателно, казват застъпниците на тази хипотеза, с такова виждане за смъртта се отваря възможност за взимане на лично решение на вярата за децата, хората с умствено увреждане и подобни хора.

Но тази хипотеза има много недостатъци и не отговаря на конкретния човешки опит за смъртта. На различни възражения застъпниците на тази хипотеза отговарят, че решението, за което става дума, се случва с момента на смъртта, но не може да се забележи, нито да се провери. Тази хипотеза има големи възражения от гледна точка на човешкия опит (дали в момента на смъртта човек има пълна свобода), както и на факти, които произлизат от Библията, която гледа на смъртта като на израз на човешката фрагментарност, а не на нещо, в което се решава целият живот на човека.

Освен това може да се пита, дали наистина е оправдано да се предположи най-висша активност точно в момента на смъртта, тъй като в живота на човека съществува пасивност (човек се ражда, умира – без да взима лични решения).

И на края можем да си зададем въпроса: дали по този начин това предположение за смъртта като момент на единствено и пълно взимане на решения, не намалява важността на останалата част от живота на човека?

В заключение може да се каже, че по отношение на тази хипотеза за взимане на решение в момента на смъртта досега не е имало реакция от страна на Учителството на Църквата, така че всеки човек е свободен да приеме или не тази хипотеза.
в) Дотук не бе споменат един аргумент, който говори за “хипотезата на решение”. Тези, които подкрепят тази хипотеза, мислят по следния начин: тъй като смъртта е разделяне на душата и тялото, тук се отваря възможност за пълно лично и най-свободно решение на човека, защото тогава духът е свободен от влиянието на материята, която го ограничава.
Смъртта като последствие от греха
Църковното предание винаги е подчертавало връзката, която съществува между смъртта и първородния грях. Особено са се позовавали на текста от Посланието до Римляни на св. Апостол Павел, Рим 5:12-21. Като пример могат да бъдат посочени Синодът в Оранж 529. г. или Съборът в Трент 1546 г.

Намерението е съвсем ясно. Бог, Който живее и дава живот, не може да бъде причина за разрушение на живота. Но това значи, че животът на човека на тази земя не би имал своя край, преминаване във вечния живот. Биологичната смърт не е следствие от греха, но следствие от него е начинът, по който става човешката смърт, това, че човек преживява болезнено смъртта.

Значи смъртта, каквато съществува сега, в сегашно положение, наистина е свързана с греха. С греха човек променя своя живот. Човек търси живот, който сам не може да си даде и става неспокоен и на края всичко това свършва в безмислие на смърт. Затова смъртта съдържа нещо което е страшно, ужасно. Това е последствие от греха.

7 Частният съд

I. Съдът за всеки поотделно

ККЦ

1021 Смъртта слага край на човешкия живот като време, открито за приемане или отблъскване на Божията благодат, изявена в Христос. Новият Завет говори за съд най-вече предвид на последната среща с Христос при Неговото второ идване, но потвърждава по различни поводи за непосредственото въздаяние след смъртта на все­и един според делата и вярата му. Притчата за бедния Лазар и думите на Христос на Кръста, отправени към каещия се разбойник, както и другите текстове на Новия Завет, говорят за край­ната участ на душата, която може да бъде различна за един или за друг.


1022 Всеки човек в своята безсмъртна душа веднага след смъртта при един отделен съд получава вечното въздаяние, което отнася неговия живот в Христос; при това той трябва да премине или през пречистване, или да влезе незабавно в небесното блаженство, или веднага да бъде осъден завинаги.

„В заника на живота по любовта ще те отсъдят."



7.1 Съд в смъртта, тоест непосредствено след смъртта49
а) По отношение на въпроса за момента на смъртта, св. Юстин (+163) и св. Иреней (+202) говорят, че наказанията следват веднага след смъртта, но истинският съд се случва на свършека на времената; даже и демоните тогава ще бъдат окончателно осъдени. По отношение на въпроса за починалите, които чакат възкресение, по-голямата част на отците предполагат, че съществуват две отделни пространства: едно за грешниците, а друго за праведните. Праведните се намират в “лоното на Авраама”. Но това не означава, че праведните вече са влезли в небето, въпреки че тук говорят за изключения, които са: мъчениците, апостолите и патриарсите, които са взети от “хада” или “шеола” и вече са влезли в “рая”, докато останалите починали, в различни “помещения”, остават в “хада” до времето на възкресение на мъртвите.

Изглежда, че св. Йероним не предполага за праведниците да съществуват някакви “пространства на чакане”, защото “Ден на Господа” по същото време е и ден на Парусия, но и ден на смъртта. Но, все пък той ясно учи, че осъдените и демоните окончателно ще бъдат хвърлени в пъкъла едва при свършека на времената. И при св. Августин намираме “състоянието на чакане” в различни пространства; той говори, че човек ще гледа Бог лице в лице тепърва в края на времената.

б) В 6-тия век Кесарий от Арла и св. Григорий Велики правят решителна крачка. Според тяхното учение окончателното съзерцание на Бога е възможно вече след смъртта. Това развитие на учението възприема и папа Бенедикт XII в булата “Benedictus Deus” от 1336 г. Следователно, веднага след смъртта е възможно пълно общение с Бог. От това произлиза, че “съдът” е нещо, което се случва заедно със смъртта, тоест в момента на смъртта.

7.2 Православно учение за Частния Божи съд
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие.

"Душите на праведните, макар и да се намират на небесата,... не получават до последния Съд съвършена награда, а също така и душите на осъдените не търпят пълно наказание, но след последния Съд душите заедно с телата си ще получат окончателно или венец на славата, или наказание" (Православно изповедание на вярата, отговор на въпрос 68).

Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават въжделеното блаженство  веднага след като душите им напуснат тялото, още преди възкресението на мъртвите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница