Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

7.3 Митарства

Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъците. Те обикновено взимали данъците чрез откуп и използвали всякакви средства, като не пренебрегвали даже изтезанията, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Тези застави се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това название и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и чрез това да ги отведат в ада.

Същността на учението за митарствата е изложена в словото на свети Кирил Александрийски († 444 г.) за изхода на душата, поместено обикновено в Следовния Псалтир.

“При раздялата на душата с тялото - се казва тук, - пред нас ще застанат, от една страна, небесните сили и войнства, а, от друга - властите на тъмнината, въздушните началници на митарите, изобличителите на нашите дела. Като ги види, душата ще се разтрепери и в смут и ужас ще търси за себе си защита от Божиите ангели; но и бидейки приета от ангелите и преминавайки под покрова им през въздушното пространство и възнасяйки се нагоре, тя ще среща различните митарства, които ще преграждат пътя й към небесното Царство, ще я спират и задържат в стремежа й към него. На всяко от тези митарства ще се изисква отчет за особени грехове...

Всяка страст, всеки грях има своите митари и изтезатели. При това ще присъстват и божествените сили и сонм от нечисти духове; и както първите ще посочват добродетелите на душата, така вторите ще изобличават греховете й...

И ако за своя благочестив и богоугоден живот тя се окаже достойна (за награда), то ще я приемат ангелите, и тогава тя вече без страх ще отиде в Царството. И обратното, ако се окаже, че тя е прекарала живота си в нерадение и невъздържание, то ще чуе оня страшен глас: “да се махне нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, слав.), тогава Божиите ангели ще я оставят и ще я вземат страшните демони, и душата, свързана с неразкъсваеми вериги, ще бъде низвергната в адските тъмници”.

В този смисъл митарствата не са нещо друго, а частен съд, който извършва Сам Господ над човешките души, невидимо, при посредничеството на ангелите, допускайки при това и “клеветникът на братята ни” (Откр. 12:10), злите духове - съд, на който на душата се припомнят и безпристрастно се оценяват всичките й дела и след който й се определя известна участ. Този съд се нарича частен, за разлика от всеобщия, който ще се извърши над всички хора при свършека на света, когато Син Божий отново ще дойде на земята, но вече в славата Си.

Из "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски, бележка към 21 юли

  Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, блаж. Иоан Милостиви, св. Митрофан Воронежки, както и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други.

Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него. Ето на какво ни учи Свещеното Писание:

Още през тоя живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки. Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човека те са там, за да грабнат душата му в своя власт.

"Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1Петр. 5:8).

"Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд" (1Сол. 3:5).

"Семето е словото Божие; ... но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят..." (Лука 8:12).

"Безумнико, нощес ще ти поискат (истяжуть - по славянския превод) душата" (Лука 12:20) (истяжутъ - ще разследват, ще измъчват, ще разпитват).

При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които - като оръдие на Божието правосъдие, - Бог извършва Частния съд. Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете - "поднебесните духове на злобата".

Добрите Ангели - нашите ръководители и наставници към вечното спасение, знаейки нашите добри дела и, съобразно с любовта си, съдействат за нашето оправдаване на Частния съд.

 Църковното учение за митарствата ни предупреждава да си представяме митарствата не в грубо материален смисъл, а доколкото ни е възможно - в духовен смисъл. То ни насочва към живот, чрез който да не дадем на демоните материал да ни обвиняват на Частния Божи съд. Затова подробното изучаване на митарствата е от голяма полза за нас: да избягваме греховете, които се изследват на всяко от тях или, ако сме ги вършили, да се покаем за тях, докато е време.

Св. Отци ни предупреждават за 20 митарства. Ден след ден (до 40-тия ден от смъртта) всеки от неправедниците ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство и самоубийство (вкл. аборт), окултизъм и призоваване на тъмни духове; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдието и жестокост.

Като израз не само на Божията строгост, но и на Божията милост, неокончателният Частен съд над душите на покойниците ни дава възможност също да облекчим задгробната участ на нашите починали близки. Заупокойните молитви и приношения на Църквата, както и милостините, правени в тяхна памет, подпомагат душите им да преминат след смъртта си безбедно покрай въздушните духове на злобата и като разкаялия се разбойник да се удостоят с влизане в Рая!

 МИТАРСТВО 1. Като се издигахме от земята към небесните висоти, първо ни срещнаха въздушните духове на първото митарство, на което се изпитват греховете на празнословието. Тук се спряхме. Изнесоха множество свитъци, където бяха записани всичките ми думи, които съм произнесла от младостта си, всичко което бях изрекла необмислено и още повече срамно. Тук бяха записани също и всички кощунствени дела на младостта ми и случаите на празен смях, към които е така склонна младостта. Аз видях тук и скверните слова, които някога съм произнасяла, и безсрамните светски песни, а духовете ме изобличаваха, посочвайки времето, мястото и хората, с които съм се занимавала с празни приказки, разгневявала съм с думите си Бога и в същото време не съм считала това за грях, затова не съм го изповядала пред духовния си отец. Гледайки тези свитъци, аз мълчах, като че лишена от дар слово, защото нямаше какво да отговоря: всичко записано беше истина. И аз се удивлявах, как нищо не е забравено от бесовете; нали толкова години бяха минали, и аз самата бях забравила за това. Подробно и по най-изкусен начин те ме разпитваха, тъй че малко по малко аз си спомних всичко. Но светите Ангели, които ме водеха, сложиха край на изпитанията ми на първото митарство: те заличиха греховете ми, като указаха на лукавите някои от добрите ми дела, а което не достигаше да изкупи греховете ми, добавиха от добродетелите на моя отец преподобния Василий и ме изкупиха от първото митарство, и ние продължихме по-нататък.

По пътя аз запитах водещите ме Ангели: "Господари мои, моля ви, кажете ми, откъде тези страшни въздушни власти знаят всички зли дела на всичките човеци, които живеят на света, както моите, и то не само явните, но и тези, за които знае само онзи, който ги е извършил?" Светите Ангели ми отговориха: "Всеки християнин от самото си свето кръщение получава от Бога Ангел Пазител, който невидимо охранява човека и през целия му живот, даже до смъртния час, наставлява го на всякакво добро и записва всичките добри дела, които човек извършва по време на земния си живот, за да може човекът да получи за тях милост от Господа и вечно въздаяние в Царството Небесно. Така и князът на тъмата, който желае да погуби човешкия род, поставя при всеки един човек един от лукавите духове, който винаги ходи подир човека и наблюдава всичките му зли дела от младостта, поощрява го със своите козни и събира всичко лошо, което човек е извършил. После той отнася на митарствата всички грехове, като записва всеки на съответното място. Оттам са известни на въздушните князе всички грехове на всичките хора, които живеят на света. Когато душата се отдели от тялото и се стреми да се извиси на небето при Създателя си, тогава лукавите духове и пречат, като и показват списъци с греховете и; ако душата притежава повече добри дела, тогава те (бесовете) я задържат временно, заключват я в тъмница, където тя не познава Бога (темница неведения Божия) и я измъчват, доколкото им позволи Божията сила, докато душата, по молитвите на Църквата и роднините и, не получи свобода. Ако пък някоя душа се окаже толкова грешна и недостойна пред Бога, че изгуби всяка надежда за спасение и я заплашва вечна гибел, те я смъкват в бездната, където тя се намира до второто пришествие Господне, когато ще започне за нея вечното мъчение в огнената геена. Знай също, че по този начин се изпитват само душите на хората, просветени със светото кръщение. Невярващите в Христа, идолослужителите и въобще всички, които не познават истинския Бог, не се изкачват по този път, понеже през земния си живот са живи само телесно, а душите им са вече погребани в ада. И когато умрат, бесовете без всякакви изпитания вземат душите им и ги смъкват в геената и в пропастта".

Когато почнахме да се изкачваме, аз запитах водещите ме Ангели: "Господари мои, всички християни ли преминават тези митарства и няма ли възможност някой да премине тук без изтезания и страх?" Светите Ангели ми отговориха: "За душите на вярващите, които се изкачват към небесата, няма друг път: всички те минават оттук, но не всички биват изпитвани на митарствата като тебе, а само подобните на тебе грешници, които от срам не са открили на духовния си отец всичките си грехове на изповедта. Ако пък някой се покае искрено за всичките си грехове, то греховете по Божието милосърдие невидимо се заличават, и когато такава душа минава оттук, въздушните изтезатели отварят книгите си, но не намират нищо записано за нея; тогава те вече не могат да я заплашат и да и причинят нищо неприятно, и такава душа с веселие се издига към благодатния престол. И ти, ако беше се разкаяла за всичко пред духовния отец и беше получила от него опрощение, щеше да избегнеш ужасите на преминаването през митарствата; на тебе обаче ти помага и това, че отдавна си престанала да вършиш смъртни грехове и вече много години водиш добродетелен живот, а главно ти помагат молитвите на свети Василий, комуто усърдно си служила на земята".