Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница6/10
Дата03.09.2016
Размер2.16 Mb.
#8134
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

МИТАРСТВО 16. Докато беседвахме, стигнахме до митарството, наречено блудно, където се изтезават човеците за всички плътски грехове и за всички нечисти страстни помисли, и за съгласието си на грях, за скверните докосвания и страстните прикосновения. Князът на това митарство седеше на престол, облечен в смрадна скверна одежда, поръсена с кървава пяна, която му служеше като царска багреница; пред него стояха множество бесове. Като ме видяха, те се удивиха, че съм достигнала до тяхното митарство, и изнесоха свитъци, на които бяха записани блудните ми дела; те почнаха да ги изброяват, като посочваха лицата, с които съм грешила в младостта си, и времето, по което съм грешила - денем или нощем, и местата, където съм вършила грях. Аз не можех да им отговоря нищо и стоях, треперейки от срам и страх. Светите Ангели, които ме водеха, почнаха да говорят на бесовете: "Тя отдавна е изоставила блудния живот и дълго време е прекарала в чистота и въздържание". Бесовете отговориха: "И ние знаем, че тя е престанала да води блуден живот, но тя не се е открила на духовния си отец и не е получила от него епитимия, за да поправи предишните си грехове, затова тя е наша, и вие или си вървете или я откупете с добри дела". Светите Ангели посочиха много от моите добри дела, но повече с добрите дела на преподобния Василий покриха греховете ми, и аз едва се избавих от лютата беда. Тръгнахме по-нататък.

МИТАРСТВО 17. Следващото митарство беше митарството на прелюбодеянието, дето се изпитват греховете на живеещите в съпружество; който не е опазил съпружеската вярност и е осквернил ложето си, тук трябва да даде отчет. Тук се изтезават и виновните в изнасилване. Също тук се изпитват и лицата, които са се посветили на Бога и са дали обет за целомъдрие, но не са спазили обета си: Изтезаването на такива е особено страшно. На това митарство аз се оказах много грешна; уличиха ме в прелюбодеяние, и злите духове вече искаха да ме похитят от ръцете на Ангелите и да ме отведат на дъното на ада. Но светите Ангели много спориха с тях и едва ме откупиха, като оставиха тук всичките ми добри дела до едно и прибавиха твърде много от съкровищницата на преподобния Василий. И като ме взеха оттам, отправихме се по-нататък.

МИТАРСТВО 18. После ние стигнахме до митарството на содомията, където се изпитват греховете, противоречащи и на мъжкото, и на женското естество, също и съвъкупленията с бесове и с безсловесни животни, и кръвосмешенията, и други тайни грехове от тоя род, за които е срамно и да си спомним. Князът на това митарство беше най-гнусен измежду всички бесове, които го окръжаваха, и беше покрит със смърдяща гной; безобразието му е трудно да се опише. Всички те горяха от ярост, бързо изтичаха насреща ни и ни обкръжиха. Но, по Божията благодат, не ме намериха грешна в нищо и затова със срам побягнаха назад; ние пък, радвайки се, излязохме от това митарство.

След това светите Ангели ми казаха: "Ти видя, Теодоро, страшните и скверни блудни митарства. Знай, че рядко някоя душа минава през тях, без да я задържат, защото целия свят лежи в злото на съблазните и нечистотиите и всички човеци са сластолюбиви и склонни към блуд. Човек от ранна младост е разположен към тези дела, и едва ли ще се опази от нечистота; малцина са умъртвяващите своите плътски похоти, които затова минават свободно през тези митарства; повечето погиват тук; лютите изтезания похищават душите на блудниците и с ужасни мъки ги отвеждат в ада. Ти пък, Теодоро, благодари на Бога, че по молитвите на свети Василий премина тези блудни митарства, и повече няма да срещнеш задържане".



МИТАРСТВО 19. След блудните митарства пристигнахме до митарството на ересите, където се изтезаваха човеците за неправилните им мнения по въпросите на вярата, а също за отстъпление от православната вяра, за недоверие към истинното учение, съмнения във вярата, кощунство и други подобни. Това митарство преминах, без да ме задържат, и ние вече бяхме недалече от небесните врати.

МИТАРСТВО 20. Но преди да стигнем входа в Царството Небесно, посрещнаха ни злите духове от последното митарство на немилосърдието и коравосърдечието. Изтезателите от това митарство са особено жестоки, но най-вече князът им. Той е сух и унил на вид и в ярост задушава с немилосърден огън. В това митарство без всякаква пощада се изпитват душите на немилосърдните. и ако се окаже, че някой е извършил много подвизи, спазвал е строго постите, прекарвал е цели нощи в молитва, съхранил е сърдечна чистота и е умъртвил плътта си с въздържание - но в същото време е бил немилосърден, немилостив, глух за молбите на ближния си - той се низвергва от това митарство долу, бива заключен в адската бездна и не получава прощение навеки. Но ние, по молитвите на преподобния Василий, който навсякъде ми помагаше с добри дела, преминахме и това митарство безпрепятствено.

С това свърши поредицата от въздушни митарства, и ние с радост доближихме портите небесни. Те бяха светли като кристал, и наоколо се виждаше неописуемо сияние; в тях сияеха слънцеобразни юноши, които като ме видяха водена от Ангелите към небесните врати се изпълниха с радост от това, че, закриляна от милосърдието Божие, съм преминала въздушните митарства. Те ни посрещнаха любезно и ни въведоха вътре.

Какво видях и чух там, Григорие, аз не мога да ти опиша! Бях доведена до престола на непристъпната Божия слава, Който бе окръжен от Херувими, Серафими и множество воинства небесни, които възхваляваха Бога с неизказани песни; аз паднах по лице и се поклохих на невидимото и недостъпно за човешкия разум Божество. Тогава небесните сили запяха пресладка песен, възхваляваща Божието милосърдие, което не може да бъде превишено от човешките грехове, и се чу глас, който нареди на водещите ме Ангели да ме отведат да разгледам обителите на светиите, също и всички мъки на грешните, и после да ме оставят на покой в обителта, приготвена за блажения Василий. По тази заповед ме разведоха навсякъде, и аз видях преизпълнените със слава и благодат селения и обители, приготвени за любещите Бога. Водещите ме ми показаха поотделно и обителите на Апостолите, и обителите на Пророците, и обителите на Мъчениците, и обителите на Светителите, и особените обители на всеки чин светии. Всяка такава обител се отличаваше с необикновена красота, а по дължина и ширина бих могла да сравня всяка обител с Цариград, ако (обителите) не бяха още по-красиви и нямаха множество пресветли, не с ръце изработени стаи. Всички, които бяха там, се радваха на моето спасение, посрещаха ме и ме целуваха като прославяха Бога, Който ме избави от лукавия.

Когато обиколихме тези обители, заведоха ме долу в преизподнята, и там видях нетърпимите страшни мъки, които са приготвени в ада за грешниците. Като ми ги показваха, водещите ме Ангели говореха: "Виждаш ли, Теодоро, от какви мъки те избави Господ, по молитвите на свети Василий!" Аз чувах там вопли и плач и горчиви ридания; едни стенеха, други озлобено възклицаваха: горко ни! Имаше и такива, които проклинаха деня на своето рождение, но нямаше кой да ги съжали. Като свършихме да разглеждаме местата на мъченията, Ангелите ме изведоха оттам и ме доведоха в обителта на преподобния Василий, като ми казаха: "Сега преподобни Василий прави помен за тебе". Тогава разбрах, че съм дошла в това място на упокоението четиридесет дни след разлъчването ми с тялото".


8 ВечнияТ живот в Небето
ККЦ

1023 Тези, които умират в благодатно състояние и приятелство с Бога и са съвършено пречистени, живеят завинаги с Христос. Те са завинаги подобни на Бога, защото Го виждат „такъв, какъвто е" (1 Йоан. 3, 2) лице в лице (1 Кор. 13,12):


„С нашата апостолска власт ние определяме, че съгласно общото раз­пореждане на Бога душите на всички светци ... и на всички други верни умрели след получаване на светото Кръщение в Христа, в които не е имало нищо за пречистване, когато са умрели ... или още, ако е имало нещо за пречистване, след тяхната смърт те са го вече направили ... преди още възкресението в техните тела и Последния съд, от времето на Възнесението на Господа и Спасителя, Исус Христос, на небето, са били, са и ще бъдат на небето, в Небесното Царство и небесния Рай с Христос, приети в обществото на светите ангели. От времето на Христовото страдание и смърт те са видели и виждат божествената същност с вътрешния си взор, дори лице в лице, без посредничеството на ни­какво друго създание."
1024 Този съвършен живот с Пресветата Троица, това общение на жи­вот и любов с Нея, с Дева Мария, ангелите и всички блажени е наречено „небе". Небето е крайната цел при осъществяване на най-дълбоките въжделения на човека, състояние на окончателно и върховно щастие.
1025 Да живееш на небето означава „да бъдеш с Христа. Избраните живеят „в Него, но се съхраняват като такива, защото в Него намират своята истинска същност, своето собствено име:

„Животът е това да бъдеш с Христос, защото където е Христос, там е Царството."


1026 Чрез своята смърт и Възкресение Исус Христос ни „отвори небето. Животът на блажените се състои в притежанието и пълнотата на плодовете на изкуплението, извършено от Христос, който
присъединява към небесната си прослава тези, които повярваха в Него и останаха верни на Неговата воля. Небето е блаженото общение на всички тези, които са съвършено приобщени в Него.
1027 Тайната на блаженото общение с Бога и с всички, които са в Христос, превишава всякакво разбиране и представа. Писанието говори за него в образи: живот, светлина, мир, сватбено угощение, вино на Църквата, дом на Отца, небесен Йерусалим, рай: „око не е вижда­ло, ухо не е чувало и човеку наум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2, 9).
1028 Поради своята трансцендентност Бог не може да бъде видян такъв, какъвто е, освен когато Той Самият открива своята тайна при непосредственото съзерцание на човека, за което му дава необходимата способност. Това съзерцание на Бога в небесната му слава е наречено от Църквата „блажено видение":
„Това ще бъде твоята слава и твоето щастие: да бъдеш приет, да видиш Бога, да имаш щастието да вземеш участие в радостите на спасението и вечната светлина с Христа, Господа, Твоя Бог ... да се наслаждаваш на Небесното Царство ведно с праведните и приятелите на Бога, да споделяш радостите на постигнатото безсмъртие."
1029 В Небесната слава блажените продължават да изпълняват с радост Божията воля по отношение на другите хора и на цялото творение. Те вече царуват с Христос; с Него „те ще царуват вовеки веков" (Откр. 22:5).

8.1 Вечният живот50
До сега говорихме за второто пришествие на Христос, за възкресението на телата, за страшния съд. А какво се случва с човека след това? Това е последният и окончателен въпрос. Думите на Исус Христос, които сигурно добре познаваме, дават отговор на този въпрос: “Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий. и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане». (Йоан 5:25-29.)
Възкресение за живот и възкресение за осъждане: Рай и Ад. Сега, в тази част ще говорим за две окончателни състояния на човека след смъртта.

Както вече казахме в частта за сътворяването на човека, Бог е сътворил човека, преди всичко за живот със Себе Си. За единение със Себе Си. Но поради лошото използване на свободата, която Бог е дал като дар на човека, освен общение с Бога – рая, е възможно също така човек да избере чрез своите дела, чрез своя избор, отделеността от Бога – ада.

За тези две неща ще говорим сега и на края ще кажем нещо и за чистилището, което не е окончателно състояние.

Както вече казахме, вечният живот, царството Божие, започва на тази земя, където вече можем да познаваме и да обичаме Бога, макар и несъвършено. Съвършеното се изпълнява след преминаването от този живот. Значи знаем вече нещо реално за вечния живот на душата. Нещо подобно като семе, което ще се развие в дърво. Семето не е постигнало пълнотата. Много е важно да подчертаем това продължение на християнския живот, което се случва на тази земя и в бъдещия живот.


8.1.1 Небето – истина на вярата
Небето се нарича съвършено общение на живота и любовта с Пресвета Троица, с Пресвета Богородица, ангелите и всички блажени.

Да живееш с Христос означава “да бъдеш с Христос51.

Да живееш на небето означава „да бъдеш с Христа. Избраните живеят „в Него, но се съхраняват като такива, защото в Него намират своята истинска същност, своето собствено име: „Животът е това да бъдеш с Христос, защото където е Христос, там е Царството." (ККЦ 1025)
Тези, които умират в благодат, след като бъдат изчистени, ако това е нужно (наистина много малко са тези, които нямат нужда от очистване), от всяка привързаност на сътвореното, от всички грехове, те ще влязат в небето. Това е истина на вярата, която непрекъснато, в различни случаи, е била преподавана от Магистериума на Църквата: . II Лионски Събор (1274); Документът, известен като Изповед на вярата на Михаил Палеонтолог; Съборът във Флоренция – Laetentur coeli (1439). Тази истина на вярата е била тържествено дефинирана като истина на Божественото Откровение в Писмото на папа Бенедикт XII Benedictus Deus (1336) със следните думи: По силата на апостолическия авторитет дефинираме, според общото Божие определение, че душите на всички светии ... и на другите вярващи, които са починали след като са приели светото Христово кръщение, и в които не е имало нищо за очистване, когато са починали.... или когато, ако е имало в тях нещо за чистене и след като са се очистили ... също и преди Страшния Съд , след Възнесението на Нашия Господ Исус Христос в небето, са били, са и ще бъдат в Царството Божие и в небесния рай, с Христос, придружени в общение с ангели и светци. И те също, след страданието и смъртта на нашия Господ Исус Христос, са видели и виждат Божествената същност, още повече, лице в лице, без посредничеството на нито едно творение.
8.2 Небето според Свещеното Писание
Свещеното Писание, в съгласие с начина на семитското разбиране (небето е горе, като небесния свод, земята е в средата, а под земята се намира тъмната пропаст) говори за небето на небесата като за място на пребиваване на Бога, което се намира над този небесен свод..

Исус Христос не е искал да определи точно къде се намира небето и адът,. Той е искал да възвестява истината са за нашето спасение. Вярно е, че Той използва термини, които са били добре известни сред народа. Но важно е също да се забележи това, което Исус е искал да каже, а не толкова какви образи Той е използвал. Важно е да се различават истините, които Исус учи, от образите, които е използвал, за да изрази тези истини. В този смисъл св. Йоан Златоуст казва: “Не трябва да се питаме къде се намира небето, повече от това трябва да се надяваме, че ще дойдем в него52.

Стария Завет говори много ясно за бъдещия живот, за живот на прослава в Божието присъствие. (вж. примерно Прем Соломонова. 3:1-4) . Във втора книга на Макавеите се хвалят жертвите, принесени за покойниците (вж.. Мак. 7:9).

В Новия Завет много ясно се говори за съществуване тона небето като бъдещ живот и като главен мотив за определяне на нравственото поведение: блаженство, което изразява главно нравственото поведение на християнина, обещава “голяма награда на небесата”. На тайната вечеря Исус е обещал, че отива да приготви място на своите в Дома на Отца, където се намират много жилища. Исус е влязъл на небето като Този, Който предшества много различни народи, както ни е описано в книгата Откровение.



8.3 В какво се състои вечният живот?
Отците на Църквата са събрали истините на вярата, които е учил Исус Христос по отношение на небето. Апостолическите отци говорят, че отвъд ще видим Исуса и ще притежаваме Бога53. Св. Иреней говори за “виждане на Бога”, за това говорят и други отци на Църквата. И въпреки, че те говорят най-често за виждане на Бога “лице в лице”, тяхното разбиране за блаженството обхваща и всички други аспекти освен виждането: Божията любов, радостта, вечността на бъдещия живот.

Знаем много добре, че нашият език е много ограничен, когато искаме да говорим за нещата след този живот. Също и нашето въображение за това има своите граници54.

Св. Павел ни говори, че не е възможно да имаме точна идея за това, което ще бъде: “Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".» (1Кор. 2:9).

В какво ще се състои тази радост? Затруднението да си я представим не трябва да ни доведе до това да не желаем да размишляваме за нея. Затруднението да мислим за вечния живот се състои в това, че нашето познание се основава върху онова, което приемаме от нашите сетива и от нашия опит, а никой с нашия опит не може да разбере отвъдния живот. Ако позволим на нашата фантазия да работи, това все пък е прекалено малко, защото вечният живот надминава и възможностите на нашето въображение. Това би било обедняване на вечния живот, който е винаги повече и по-добър от това, което ние можем да си представим. Освен това можем да тръгнем по път, който Господ всъщност не е обявил. Но, от друга страна, истина е, че този, който в този живот не прояви въображение, който не желае нещо, малко по малко става студен и изоставя своите желания да стигне до целта.


Видение, което преосъществява Царството: Преображение Господне
Събитието на преображение може да ни помогне да разберем поне нещо за живота в небето. В това събитие тримата апостоли имат видение на Божията Слава, която се проявява. Тримата апостоли не са вкусвали блаженото виждане, но, ако разгледаме това което им се случва на планината Тавор, то може да ни помогне да имаме някаква представа за бъдещия живот. Това, което те са видели, което са правили, което са чували, може да ни помогне, чрез аналогия да си представим онова, което Бог е приготвил за нас. Да си припомним това събитие според както ни го описва евангелист Матей в своето Евангелие: “И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Исусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.» (Мат. 17:1-8).
Това събитие, което ни описва Евангелието, може да ни бъде от полза, за да следваме това, което Откровението ни говори за небето, разбира се, не забравяйки, че Преображението и вечният живот са само обикновена аналогия, тоест между тях съществува подобие, но и различия.

Блажените, по подобен на тримата апостоли на Тавор начин (но много по-възвишен и директен), виждат Бог и Въплътеното Слово, Исус, Който сияе в славата, и Го виждат директно, както тримата апостоли на планината са видели Прославения Исус, чуват гласа на Отца, докато ги обгръща Светият Дух.

За могат тримата апостоли да влязат в толкова близко отношение с Бога, е трябвало Исус да ги поведе със Себе си на високата планина. Също така ще бъде необходимо Бог да въздигне природните сили на човка, за да могат да поднесат и да вкусят славата на Бога в небето.

В небето ще имаме общение със светиите, които са представени на планината Тавор от главните представители на Стария Завет и на всички блажени. Това виждане на Бога и общение с онези, които сме обичали тук на земята, ще ни изпълни с любов, интимност с Бога, Който ще обгърне всички ни (светъл облак ги засени).

Виждането и Божията любов, заедно с общението с всички други блажени, ще произведе такава радост, подобна на тази на апостол Петър, който възкликнал: Господи, добре е да бъдем тука! И подобно на апостол Петър човек ще иска това да бъде постоянно: (да направим тук три сенника).

Св. апостол Петър, един от свидетелите на Преображение, основава своето учение за живота след смъртта, както пише в своето второ послание, именно на това събитие на планината Тавор. Той пише: “Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие”. (2 Петр. 1:16) И поради това в следването за живота след смъртта за нас е важно да се позоваваме на това събитие. Следвайки това, каето говори Откровението за небесното блаженство, можем да се спрем на няколко елементи: виждането на Бога и на Христа, интимност с Лицата на Пресветата Троица; присъствие на Пресвета Богородица и на всичките светии, както и на всички онези, които ще се спасят; пълна радост на бъдещия живот.

А сега ще кажем нещо за всеки един от тези аспекти на вечното блаженство.

За да ги запомним по-лесно, можем да ги свържем със събитията, които са се случили на планината Тавор:



Главни аспекти на вечното блаженство:

- Интуитивно гледане на Бога:и лицето Му светна като слънце”

- Божията любов и интимност с Бога в Христос: “Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина.

- Обожестяване на блажените:светъл облак ги засени”

- Христос и ние във вечния живот:и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.



- Радост на небето:Господи, добре е да бъдем тука!”

-Вечността:да направим тук три сенника”.


А сега накратко ще кажем нещо за всеки един аспект.
1) Интуитивно гледане Бога: “и лицето Му светна като слънце” Св. Матей говори, че шест дни след като е възвестил за своите страдания, Исус “взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина”.

Освен това са видели “светъл облак, който ги е засенил” (Това говори за присъствието на Свети Дух) и са чули Отца: “и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син”.

Какво означава гледане в небето? Трябва винаги да си припомним, че когато чуваме думата “гледане” обикновено го мислим, използвайки нашите телесни очи; но то може да се мисли и като интелектуално познание: интуитивното гледане на Бога в небето – без посредници, директно – това е действие на интелекта, което има като следствие любов и радост.

Че блажените в небето вкусват такова директно гледане на Бога е потвърдено в Новия Завет и е дефинирано от Магистериума на Църквата, както по-нататък ще говорим.


а) Директно гледане на Бога в Небето потвърдено от Свещеното Писание.

В небето ще видим Христос, истински Бог и истинския Човек, а също и Отец и Светия Дух, но без покривало, директно. В Новия Завет тази истина има голямо значение и на много места се подчертава нейното значение. Тук ще споменем само две от тях:

- 1 Йоан 3:2: “Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.» Тук св. Йоан говори за едно състояние, което ще бъде ‘след’, състояние, когато ще видим Бог такъв, както Той си е.

- 1 Кор. 13:12 “Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.» Сега, в този свят, познаваме Бога чрез един образ (чрез творенията и естественото познание на Бога; също и чрез това, което Исус е правил и говорил по човешки начин); но по-късно ще го видим лице в лице: няма да видим образ, а директно самия Бог. Сега виждаме по един конфузен начин, неясно. А след това ще видим с яснота, така както ние сега сме познати от Бога.


б) Гледане на Бога в Небето - истина на вярата, която е дефинирана.
Тук става дума за истина на вярата, която е била постоянно поучавана от Църквата и е била дефинирана от Магистериума на Църквата. Както вече казахме, в булата Benedictus Deus (1336) папа Бенедикт XII тържествено дефинира директното гледане на Бога от страна на блажените: След страданието и смъртта на нашия Господ Исус Христос са видели и виждат Божествена същност, с интуитивно гледане и още повече, лице в лице, без да има посредничество на нито едно сътворение. На тях се разкрива Божествената същност на непосредствен, открит начин, ясно; и тези, които така виждат, вкусват напълно от същото Божие битие, и по този начин, чрез това гледане и вкусване, душите на онези, които са вече мъртви, са, наистина блажени и имат живот и вечния мир.”

Съборът в ъв Флоренция (1439) е потвърдил тази дефиниция.


в) Директно гледане на Бога и светлината на славата
Обещанието за гледане на Бога не означава, че сме поканени на някакъв вечен “спектакъл”, както би се свело всичко до това вечно да присъстваме на чудесно представление от светлини и музика. Не, това гледане носи в себе си интимност: в себе си включва участие в Божествения живот, на който събитието на Тавор е един блед отблясък. “Взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина”. ( Мат. 17:1)

Още в Стария Завет изразът “взе със себе си” включва интимност, приятелство: Бог ще вземе със Себе Си праведния. Поради това св. Павел говори какво е неговото последно желание: „желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро” (Фил. 1:23). В небето ще бъде подобно на това, което е било на планината Тавор. Подобно на това, което е изпитал Мойсей: В книгата Числа Бог казва че: „той (Мойсей) е верен в целия Ми дом: Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа.”(Числа 12:7-8) В същия смисъл в книгата Изход се говори за еднаквост между гледане и интимност: „Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си (Изх. 33:11); В Евангелието Исус говори: «Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога» (Мат. 5:8); и добавя, че ангелите «на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен» (Мат. 18:10). А за блажените в небето Исус казва, че те ще бъдат подобни на ангели. (вж. Мат. 22:30).

Значи, можем да кажем, че съществуването на блаженото съзерцание е ясно засвидетелствано в Свещеното Писание. Но как е възможно това гледане?

Да може едно сътворение да вижда своя Създател и да се радва Нему е нещо, което неизмеримо надминава неговите сътворени способности и поради това е необходимо човешкият разум да бъде подсилен и свръхестествено въздигнат: нещо подобно се забелязва, когато още се намираме на пътя, с помощта на благодатта, която ни прави способни да можем да познаем и се съединим с Бога по начин, койито многократно надминава начина, по който човек познава и обича човека със своите естествени сили.

Помощта, която се получава в небето, богословите наричат lumen gloriae, светлината на славата. Магистериумът на Църквата е осъдил като еретично учението което твърдяло, че не е необходима светлината на славата, за да се види Бог и се вкуси вечното блаженство55. В подкрепа на това намираме различни откъси в Свещеното Писание. Така примерно в Псалом 35 четем: “защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина» (Пс. 35:10). Или в книгата Откровние: «И градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът. И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява» (Откр. 21:23; 22:5).

С други думи казано, човек взима участие на Божието подобие чрез това, че Бог въздига неговия интелект и това го прави подобен на Бога. Тази помощ, която го прави подобен на Бога и способен на Божествено гледане, богословите наричат lumen gloriae.

По този начин човек може да гледа Бога. В този живот, човешката природа няма способности да гледа Бога. Може да се каже че интелектът на човека би “изгорял”, би станал напълно сляп, ако Божествената светлина и огън биха обхванали човека в този живот.

г) Обектът на блаженото виждане.

Можем да се попитаме: човек който съзерцава Бога, какво вижда? Виждането на Бога е интуиция за Божественото битие чрез интелекта, въздигнат и подсилен от lumen gloriae, по непосредствен начин, ясен и директен. Тоест вижда се Бог в Себе Си, такъв, както Той е в Себе Си: Един в битието и Три в Лицата, заедно с Неговите съществени атрибути. Тогава в Бога и чрез Бога се виждат светът и хората в тяхната истинска светлина.

Но, трябва да е ясно, че и в това състояние няма да бъдем способни да познаем, да прегърнем, да разберем напълно Бога, въпреки че ще бъдем наситени. Бог и за от блажения човек никога не е разбираем до край. Бог е неизмеримо съвършен и сътворението би трябвало са има неизмерима способност, за да Го разбере напълно. Ще видим целия Бог, но няма да видим Бога напълно. А ще видим ли останалите блажени? Ще имаме ли отношение с тях? С различни метафори Исус представя небето като братско общение; а особено, когато говори за банкет, в своите различни варианти: голяма вечеря на богат човек, банкет на който пристигат от всички страни на света, сватбен банкет. Банкет не е нещо само за две лица. Значи съществува общение между Бога и тези, които взимат участие в банкета.

Няма да бъдат заедно само в мълчание, но ще има жив диалог, който също е източник на радост: присъствието на Богородица, на ангелите и светците, на лицата които сме познавали и обичали по особен начин на земята. Според св. Тома Аквински, светците, като част на вселената – познават в Словото всичко онова, което принадлежи на сътворения свят; и като членове на човешката общност, познават онова, което е било обект на техният афект и интерес на земята56. Всеки ще обича един другиго както обича себе си и ще се развесели от доброто на другия човек като че ли става дума за него самия; ще бъде особена радост, когато ще се видят лицата, които е обичал на земята. “Не забравяйте никога това”, казва св. Хосе Мария Ескрива, “след смъртта ще Ви приеме Любовта. И в Божията любов ще намерите всички други любови, които сте имали на земята57.

Към това трябва да се добави и влизането на други души в небето, духовният напредък на хората, които обичаме и които още живеят на земята, плодът на апостолското действие на всички времена. След последния съд ще се прибави и притежаване на тялото, възкръснало и славно. Богословите наричат второстепенна слава радостта, която се получава от познанието на щастието на другите, от тяхната компания и заслугите, които други са заслужили58. Наричат се второстепенни, за да се подчертае, че самия Бог е най-голямото Добро и Той Самият е Източник на Радост в славата.
2) Божия Любов и общение с Бога в Небето
Взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина”.

Да се върнем на тази сцена на Преображение, за да подчертаем факта, че трима апостоли са присъствали на това виждане, живеейки го, те са били вътре, те са се идентифицирали с Христос, а не са били само като на някакво представление. Въпреки, че богословите обясняват, че източник на щастието на вечния живот е самото гледане на Бога, не трябва да забравяме, че терминът “гледане” означава любовно съединение с Нашия Създател и Отец.

Любовта, любовта Божия, обяснява св. Павел, няма да има никога край: там ще Го обичаме, няма повече да вярваме в Него, а ще Го виждаме лице в лице, защото тогава няма да имаме нужда от вяра; няма повече да има и надежда, защото Той ще ни притежава, а Той е обектът на нашата надежда. Св. Павел казва: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“ И св. Павел добавя: «Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.» (1Кор. 13: 13 и 8-10) Св. Августин много детайлно е говорил по темата за любовта, която човек може да притежава във вечния живот: Щастието в небето изисква единение с Бога чрез любов, любов, която е много по-интензивна от тази земна любов, защото ще видим Бога лице в лице. В блаженството ще изпълним до съвършенство заповедта на любов: с цялото си сърце, със цялата си душа, с целия си ум59. Всички нашите желания ще бъдат наситени, гледайки и и обичайки директно Бога. Всеки ще почувства, че Бог е, Който те прави щастлив. Така за тази любов св. Хосе Мария Ескрива пише: «Голяма любов те чака в небето: без предателство, без излъгване: цялата Любов, цялата красота, цялата величина, всичкото знание...! И без изморяване: ще те насища без да си наситен»60.

Единението с Бог може да се изрази по този начин: да кажем, че “притежаваме” Бога; но ще го притежаваме така, както се притежава човек – това означава да имаме двустранно отношение и познание на Трите Лица. Да познаваш, да гледаш и да знаеш, че си гледан, да обичаш и да знаеш, че си обичан: това нещо е най-дълбоко в човешкото същество, в най-дълбоките негови очаквания и желания. Тази мисъл изразява и Катехизисът на Католическата Църква, когато казва:

Този съвършен живот с Пресветата Троица, това общение на живот и любов с Нея, с Дева Мария, ангелите и всички блажени е наречено „небе". Небето е крайната цел при осъществяване на най-дълбоките въжделения на човека, състояние на окончателно и върховно щастие61.
3) Обожение на душите е на телата
Ето, светъл облак ги засени”.

Да си припомним че облакът в свещеното Писание обикновено е символ на Божието присъствие, на действието на Свети Дух. На планината Тавор трима апостоли са останали скрити, обгърнати в облака. Гледането на Бога и радостта, която произлиза от нея, правят така, че душата се преобразява, остава като изпълнена с Бога, намираща се в Бога, идентифицирайки се с Бог: в душата се случва подобна трансформация, но много по-голяма, отколкото при действието на благодатта по време на земния живот.

Това единение на блажените с Бога Римският катехизис описва по следния начин:

Както желязо, ако е потопено в огън, асимилира огън и въпреки е запазил своята природа на желязо, изглежда че то само е станало огън. Така и блажени които са приети в небесна слава, проникнати от огъня на Божествената любов, те са толкова трансформирани че, въпреки че не са загубили човешка природа, различават се по най-големия начин от това което са били по време на земния си живот; тази разлика е много по-голяма от тази която може да бъде между желязо проникнато с огън и студено желязо”.

Тук става дума за обожение на душата и на нейните сили (разум, воля, памет), което се отразява и на възкръснало тяло и което е имало своето начало вече тук на земята, когато чрез благодатта на Светия Дух сме станали Божи чеда, идентифицирайки се все повече със Сина. Но това единение, плод на блаженото гледане, не означава, че сътворението се загубва в Създателя: сътворението ще продължи да бъде същото и след възкресението ще има своето прославено тяло.

Какво е прославено тяло? На планината Тавор тримата апостоли съзерцават сиянието на тялото на Исус и специалната красота на Неговите дрехи; в евангелията на няколко места се описва прославеното тяло на Исус: Той влиза в Горницата, когато вратите са затворени; изчезва от присъствието на учениците, както се случва в Емаус и така нататък. Св. Павел казва: ”А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко»62.

Освен това, което говори за прославеното тяло на Исус Христос, Свещеното Писание ни говори и за други характеристики на нашето прославено тяло. Така св. Павел в своето Първо послание до Коринтяни пише: «Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно»63.

Във основа на тези елементи и на още някои други от Свещеното Писание, които говорят за това, богословите говорят за определени свойства на прославените тела:

- Не могат повече да страдат: запазени са от смърт и болки, нетленни. (сее се в тление - възкръсва в нетление)


  • Подвижност: свободни са от тежестта и ограниченията на сегашния живот, способни са да се движат без проблеми и да ходят където душата иска (сее се в безчестие - възкръсва в слава).

  • Фино – както възкръсналото Тялото на Христос е влязло в Горницата през затворени врата, така и телата в небето ще могат да преминават през материята, защото тяло, което е съвършено подчинено на дух и проникнато от дух, става подобно на дух. (сее се в безчестие - възкръсва в слава)

  • Сияние – тялото на светците ще излъчва сияние и красотата, която е толкова характерна, защото тялото отразява щастието на душата (сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно).

И на края ще кажем, че “както всяка звезда се различава от друга според сияние” така също ще бъде и с възкресението: по-голямо или по-малко блаженство на всеки според заслугите в този живот, ще се отрази на сиянието и на останалите свойства на телата.
4) Христос и християните във вечния живот:
И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син”.

Катехизис на Католическата Църква обяснява:

Да живееш на небето означава „да бъдеш с Христа. Избраните живеят „в Него, но се съхраняват като такива, защото в Него намират своята истинска същност.... И добавя, цитирайки св. Амвросий:

Животът е това да бъдеш с Христос, защото където е Христос, там е Царството. (ККЦ 1025)

По подобен начин, както се е случило на планината Тавор при Преображение, в небето присъствието на трите Божествени Лица няма да намали най-голямата роля на пресвятото човечество на Христос, Въплътеното Слово. Това, което се случва на Тавор, може да ни помогне да разберем малко онова, което ще се случи в Небето. Във всичко, което тримата апостоли виждат и чуват, преображението на Христос е първо - начало и център на всичко.

Каква роля ще има Исус Христос – истински Бог и истински Човек – в нашето блаженство? Някои богослови мислят, че да видиш Исуса със собствените очи би добавило една специална радост (втора степен слава) към гледането и единението с Триединния Бог. Но, как изглежда, начинът на изразяване на Новия Завет отива още по-далече: в сцената на Преображение Исус се показва като първи в цялото събитие: виждат Го, но както никой друг път. Виждат го вече в Неговата слава: в небето ще Го видим с Неговата слава на Възкръсналия Човек, и в гледането на Него, вече без покривало, ще Го видим като Бог и с Него ще видим Отца и Духа Свети. Значи, Исус ще бъде винаги наш Посредник: това Той е бил, когато ни е спасил; това е и сега, когато ходатайства за нас при Отца. И това ще бъде завинаги, не само като Този, Който ходатайства за нас, но и като Този, Който постоянно ни въвежда в присъствието на Отца и на Светия Дух.


5) Радост в Небето:

Господи, добре е да бъдем тука


Небесното блаженство ни говори за щастието на онзи човек, който е стигнал целта: Бог, Който е самото щастие, самата радост, защото е самата любов, Той прониква блажения човек, не оставяйки място за тъга или меланхолия; напротив, Той насища изобилно всички желания на човешкото същество: желанието за истина, за любов, мир и радост. “Това Добро, което винаги насища, в нас ще произведе винаги нова радост64.

Блаженството е нещо, което не може да се опише. Само Бог познава дълбините на радостта, която е приготвил за онези, които Го обичат. Тук на земята ние можем да кажем само нещо за това посредстом сравнения и образи. Св. Хосе Мария Ескрива пише прекрасно: “Представете си какво означава до дойдеш там и да намериш Бог и да видиш цялата Негова красота, тази любов, която се излива в нашите сърца, която насища, без да бъдем наситени? Много пъти на ден аз се питам: какво ще се случи, когато цялата красота, цялата доброта, цялото сияние на Бога се преобрази в този беден стар съд, който съм аз, който сме всички ние65.

Сред всички тъги и проблеми, които имаме тук на земята, ни се струва невъзможно Бог да ни е приготвил едно толкова голямо щастие. Случва се както на тримата апостоли на планината Тавор или както при явяването на възкръсналия Христос, което е толкова красиво и невероятно, защото надминава всички наши земни представи.

На това се основава съпротивата в сърцето на човека да повярва, че може да съществува нещо толкова съвършено, толкова изпълнено, толкова красиво.


6) Вечността

Да направим тук три сенника”.


Този копнеж е в човека, както примерно се проявява у св. Петър на планината Тавор; той ще бъде изпълнен напълно след този живот. Копнежът да бъдеш постоянно в притежание на доброто, без което щастието не може да бъде пълно. В Булата Benedictus Deus (1336) е потвърдено, че това отношение на радост и щастие ще бъде вечно. Значи вечността на блаженство е истина на вярата, която е откровение и е дефинирана.

И в Свещеното Писание се намират много откъси, които ни говорят за това, че блаженството ще бъде във вечността, без край. Такива примерно са текстовете от евангелията: Мат. 19:16; Мат. 25:46; Марк. 10:29; Йоан 3:14-15; Йоан 4: 35-36; Йоан 6:40 и още много други.

Пълнотата на щастието, обещана от Бога, не би била такава, ако не беше вечна. Иначе в човека би останало едно неспокойствие. Ясно е, че не съществува никаква причина от страна на Бога, или от страна на човека, това приятелство и общение да бъде прекъснато. Бог е винаги верен и Той спазва своите обещания, а човек, който е сътворен за Бога, не може да бъде изпълнен, ако не е вечно в общение с Бога66. Чрез такова пълно общение с Бог, човек става напълно свободен, осъществен.

8.4 Правосалвно учение за ВЕЧНИЯ ЖИВОТ В НЕБЕТО67

След всеобщия съд ще настъпи вечен живот както за праведниците, така и за грешниците. За пра­ведниците този живот ще се състои във вечно бла­женство, а за грешниците - във вечни мъки.



Не можем нито да си представим, нито дори приблизително да почувстваме вечното блаженство на праведниците. Светият апостол благовести: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор, 2:9). А какво е то? Всичко Божие, от най-малкото до най-голямото, от най-явното до най-не­видимото, всичко, което принадлежи на нашия Гос­под и Спасител Иисус Христос, понеже в Него те­лесно обитава всичката пълнота на Божеството (Кол. 2:9). Да, Богочовекът Христос и всичко, което Той донесе със Себе Си на нашия човешки свят, е това, което око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало. Преди Христа човешкото око не е виждало нито живота на Бога в тяло, нито Божии дела в тяло; не е виждало нито вечната Божествена истина, нито вечната Божествена Правда, нито веч­ната Божествена Любов, нито останалите вечни Бо­жествени Съвършенства в човешко тяло. Не е било виждало цялата онази Божия премъдрост, забулена в тайна (1 Кор. 2:7 - слав.). Затова Божественият Спасител е казал на светите Си ученици: Блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защо­то, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха (Лук. 10:23, 24; ср. Мат. 13:17).

А нам Бог откри всечудесната и всеспасителна за нас, хората, тайна на Богочовека Христос чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии (1 Кор. 2:10). За вярата в Христа и христолюбието Бог дава Своя Свети Дух, Духа на Истината, Който въвежда христолюбивата душа в цялата истина за Богочовека Христос и й открива всички Божии дълбини, които са в Него. Светият Дух отваря на човека зрението, така че той вижда и това, което око не е виждало, и слуха, така че чува това, което ухо не е чувало, и сърцето, така че то чувства и осъзнава това, което човеку на ум (слав.: на сърце) не е идвало. В деня на Светата Петдесетница Свети­ят Дух е открил на светите апостоли цялата Христо­ва тайна, и тогава те като надсмъртни същества, тръгнали след Него на всички смърти, към всички опасности, на всички мъки. Останал навеки в Църк­вата, Светият Дух и след това продължава да откри­ва Христовата тайна на всяка христолюбива душа (ср. Йоан. 14:16, 17, 26; 16:13; Деян. 4:31; 10:47; 11:15; Еф. 1:17). Той е главният Христов апостол, Всеапостол. Дава на боголюбивите души най-съвършеното знание за Господ Христос, до което човешкото същество е способно да се докосне. Затова духоносният благовестител пише на християните: И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко (1 Йоан. 2:20); знаете всичко, което човек може да знае за Бога, за света, за човека, за живота, за вечността. Само духоносците знаят Богочовешката тайна. Това са преди всичко светиите. Без съмнение всеки христи­янин чрез светите тайнства и светите добродетели става духоносец и духоприемец. Но само светиите за­държат в себе си Светия Дух чрез свети евангелски добродетели, чрез свят евангелски живот, а ние Го огорчаваме с греховете си, а после и го изгонваме от себе си. Имащи в себе си Светия Дух, Който им отк­рива Божиите дълбини в Господа Иисуса, светите отци са единствените истински и достоверни, богомъдри тълкуватели на Свещеното Писание и на Лич­ността на Богочовека Христос.

Както ни е казано в светото откровение, блажен­ството на праведниците във вечния живот ще настъ­пи от близостта им до Бога, от общуването с Него, от живота в Богочовешкото тяло на Христовата Църква, от участието в светлината и славата на Гос­под Христос, единствения Победител на смъртта, греха и дявола. Защото Господ Христос е непресъхващ извор на пълно и вечно блаженство. Спасителят благовести за това: тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на Отца си (Мат. 13:43). Вечният ни живот ще се състои в това, че винаги с Господа ще бъдем (1 Сол. 4:17; ср. Йоан. 14:13), жи­веейки в Него и чрез Него, и по този начин охристовявайки се, охристоличавайки се, ставайки христолики, ще бъдем подобни Нему (1 Йоан. 3:2). Когато пребиваваме в светите тайнства и светите



добродетели, ще пребиваваме в Самия Господ, поне­же Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъд­ва в Бога, и Бог - в него (1 Йоан. 4:16). Във вечния ни живот по съвършен начин ще се осъществи молитвеното желание на човеколюбивия Господ: Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (...) Аз съм в тях, и Ти в Мене (Йоан. 17:21, 23).

Потопени в неизказаните съвършенства на Троичното Божество, във вечния живот праведниците ще блестят като слънце в царството на Небесния Отец и никой не ще може да им отнеме радостта (ср. Мат. 13:43; Йоан. 16:22, 24). Хранейки и душата, и тялото с Божествени истини и блага, праведниците няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек (Откр. 7:16). Те ще нами­рат и в себе си, и извън себе си извори на вечна ра­дост, тъй като нито в тях, нито около тях ще има вече смърт, можеща да направи живота им горчив (Откр. 21:4). Радостта им ще расте особено поради това, че ще живеят на ново небе и нова земя, където всички те ще блестят с Божествена безгрешност и където цялото богосъздадено творение ще участва радостно в блаженството и славата на Божиите чеда (ср. Откр. 21:1; Рим. 8:21; 2 Кор. 12:4). С безгрешното си и без­смъртно тяло те ще бъдат подобни на тялото на Христовата слава (ср. Фил. 3:21); ще общуват с ан­гелите като със свои свети братя, тъй като ще пристъпят към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди Ан­гели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата (Евр. 12:22, 23). Като деца на един баща, те чрез Господа Христа в Светия Дух ще бъдат помежду си благодатни бра­тя, жители на един дом (ср. Йоан. 14:2), Бог ще бъде всичко у всички (1 Кор. 15:28). Но това неизказано блаженство на праведниците може да бъде извикано в нашата представа само от пророческото видение на христовъзлюбения тайновидец Йоан Богослов. От апокалиптичните висини той благовести: И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали (...). Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече (Откр. 21:1-4).

С чудесното Си възкресение Господ Христос ни дари не само Вечен Живот, а с него и в него - Вечна Истина, Вечна Правда, Вечна Любов, Вечна Благост, Вечна Радост, но и всички Божии блага, безбройни с Божествена безбройност, и всички Божии блажен­ства, безбройни с Божествена безбройност. Да полу­чаваме и да преживяваме всичко това във вечността чрез Божията благодат - това и представлява голя­мата Божия милост към нас, хората, милост, коя­то ни се дарява от Единствения Човеколюбец и на този, и на онзи свят: от Господа Христос, Богочовека, Спасителя. Затова Христовата Църква благовести следната истина, всеистина: Възкръсна Иисус от гро­ба, както и предрече, и ни дари живот вечен и велика милост68. На боговдъхновения църковен певец сякаш му е било малко да каже: и ни дари живот вечен, и добавя: и велика милост. С тези думи той предсказ­ва и всички други нечувани и неочаквани пребогати безкрайности на вечния живот и на всички свети блаженства. Спасителят ни е възвестил това в Свои­те Богочовешки думи: Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие (Йоан. 10:10). Многобройни са стихирите и молитвите, в които се молим, всемилостивият Господ да ни даде тази голяма милост, така че безкрайно и вечно да получаваме всичко Божие, водени от Божията бла­годат през Божествено неизмеримите Божии безк­райности, пред които нашите човешки безкрайности са миниатюрни и дребни.

Праведниците ще участват в това блаженство на вечния Богочовешки живот с цялостната си личност, тоест и с тялото, и с душата. Защото и преобразено­то им тяло ще бъде прославено и ще бъде способно да участва във вечната Божия слава.

Вечното блаженство на праведниците няма да бъде еднакво. Степента на блаженството ще зависи от степента на моралното съвършенство на правед­ника. Всеки ще участва в това блаженство според мя­рата на своето морално съвършенство; според мяра­та на своята осветеност, на своята обогочовеченост, на своята отроиченост, на своята оцърковеност. Сте­пента, силата, пълнотата на участие във вечното бла­женство ще зависи от пълнотата, силата и степента на моралното съвършенство на всеки праведник. Както пише свети апостол Павел, един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. Тъп е и възкресението на мъртвите (1 Кор. 15:41, 42).

Вечният живот на праведниците всъщност ще бъде вечна служба на Бога, вечно богослужение, веч­на Небесна Литургия, вечно Причастие с Господ Христос, Който е вечният живот. Според Неговата света заповед, който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен (...) Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:54, 56). И така - през цялата вечност: евхаристий­но служене на Господа Христа, евхаристиен живот чрез Господа Христа, евхаристийно блаженстване в Него. Затова и се молим тук на света Литургия, след свето Причастие, на Господа Христа: Давай ни вина­ги да се причастяваме с Теб в незалязващия ден на Твоето Царство.

Това свято, това всеблажено охристовяване на праведниците започва още тук на земята, чрез све­тите тайнства и светите добродетели в Богочовеш-кото тяло на Христовата Църква, за да продължава винаги във вечния живот, който целият е от Отца чрез Сина в Светия Дух.

А вечната съдба на грешниците във всичко ще бъде противоположна на вечната съдба на праведниците. Всеки от тях ще търпи вечни мъки в съответ­ствие с нравственото си състояние. Вечното им мъ­чение ще произлиза от това, че те ще живеят вечно в царството на злото и в обществото на твореца на злото - дявола. За това свидетелстват думите на Спа­сителя, които в деня на съда ще бъдат казани на грешниците: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41). И тия ще отидат във вечна мъка (Мат. 25:46). Влю­бени в злото, те, съгласно всесправедливия Божи съд, такива и ще влязат във вечния живот и цяла вечност ще живеят с тази любов към злото, както добровол­но са живели с нея на земята. Защото Бог би преста­нал да бъде Бог, ако би ги изтръгнал насила от зло­то и от греха.



Вечното мъчение на грешниците няма да бъде еднакво, то ще зависи от вида и степента на греховност на грешника. Степента на вечните мъки ще съ­ответства на степента на нравствена поквареност на всеки грешник (ср. Мат. 16:27; Лук. 12:47, 48; Рим. 2:6).
9 Адът
ККЦ
1033 Ние можем да се съединим с Бога само, ако свободно изберем да Го обичаме. Но не можем да обичаме Бога, ако грешим тежко срещу Него, срещу нашия ближен и срещу нас самите: „Който не обича брата си, пребъдва в смърт. Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот" (1 Йоан. 3, 14-15). Нашият Господ ни предупреждава, че ще бъдем разделени от Него, ако пренебрегнем тежките нужди на бедните и малките, които са негови братя. Да умреш в смъртен грях, без да се разкаеш и без да приемеш милосърдната любов на Бога, означава по собствен избор да живееш отделен от Него завинаги. И точно това състояние на окончателно самоотлъчване от общението с Бога и блажените ние означаваме с думата „Ад".
1034 Исус често говори за „геена", за „огън, който не изгасва", приготвен за тези, които до края на живота си отказват да вярват, да се покаят и които могат да загубят в едновременно и душата, и тя­лото си. Исус съобщава със сурови думи: „ще изпрати Син Човеческий Ангелите си, и ще съберат от Царството Му всички съблаз­ни, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената
пещ" (Мат. 13, 41-42), а Той ще произнесе присъдата: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний!" (Мат. 25,41).
1035 Учението на Църквата потвърждава съществуването на ада и неговата вечност. Душите на умрелите в смъртен грях слизат не­посредствено след смъртта в ада, където изтърпяват мъките на ада, вечния огън". Основното наказание на ада е във вечното разде­ляне от Бога, в Когото единствено човек може да има живот и ща­стие, за които е бил създаден и за които копнее.
1036 Утвържденията на Свещеното Писание и учението на Църквата по отношение на ада представляват призив за отговорност, с която човек трябва да ползва своята свобода, мислейки за онова, което му е отредено за вечността. Те представляват в същото време и един непосредствен повик за покаяние: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води
към погибел, и мнозина са, които минават през него; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират" (Мат. 7, 13-14):
„Тъй като не знаем нито деня, нито часа, когато ще свърши единственият ход на нашия земен живот, трябва, помнейки Господа, да бъдем винаги бдителни, за да заслужим да бъдем приети с Него на сватбеното тържество и да бъдем причислени към благословените от Бога, вместо като лоши и мързеливи слуги да бъдем отпратени по Божия повеля във вечния огън, във външния мрак, където има плач и скърцане на зъби.
1037 Бог не предопределя никого да отиде в ада; за това е необходимо доброволното отвръщане от Бога - смъртен грях, в който се постоянства докрай. В евхаристичната литургия и ежедневните молитви на своите верни Църквата измолва милосърдието на Бога, Който „не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние" (2 Петр. 3, 9):
„Ето приношението, което Ти представяме, ние, Твоите слуги и цялото Твое семейство; в Твоята благосклонност, приеми го. Осигури мир в нашия живот, избави ни от осъждане и приеми ни между Твоите избраници."





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница