Геена, преизподня, Лоното на Авраам и рай

11.5 Геена, преизподня, Лоното на Авраам и рай

В Свещеното Писание срещаме няколко различни думи, свързани с душите след смъртта – геена (гр. ‘gehenna’, от евр. ‘hinnom’), преизподня, ад (гр. ‘hades’, евр. ‘sheol’), лоното (гр. ‘kolpon’) Авраамово, рай (гр. ‘paradaiso’), царство (гр. ‘basileia’) небесно (гр. ‘ouranos’), царството Божие (гр. ‘theos’), светилище (гр. ‘hagion’) и др.

Думата ‘геена’ идва от гръцкото ‘Geena’, което представлява фонетична транскрипция на арамейската дума ‘Gehena’, от еврейското 'Ge Hinnom', буквално 'Долината на Хином' или 'Долината на Еном' (също 'Долината на Еномовия син'). Това е долина, намираща се на югозапад от Йерусалим. В гръцкия език, думите ‘gehenna’ и ‘tartarosas’ – превеждани и като ‘ад’, - се отнасят само и единствено за мястото на душите на осъдените.

За първи път Долината на Еном е спомената в Книга Иисус Навин 15:8, 18:16. В тази долина се правели идолски и варварски сборища по времето на управлението на Ахаз (4 Царства 16:1-4) и Манасия (4 Царства 21). Книгата на пророк Иасия не нарича долината по име, но я споменава като Тофет, място, в кладата на което ‘има много огън и дърва’, в което ще бъде унищожена Асирийската армия. Пророк Исаия споменава долината още веднъж, Исаия 66:24:

“И ще излизат, и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне, и ще бъдат гнусота за всяка плът.”

На пророк Исаия се позовава Иисус в Евангелие от Марка 9:48: “дето червеят им не умира, и огънят им не угасва.”

Долината Еном била място за идолски жертвеници и обреди, използващи огън, както и място за горене на боклук, на телата на починалите престъпници и труповете на умрелите животни, място, непрестанно изгаряно от огън. Тя станала образ на място на вечно разрушение, образ на геената. Исус използва думата ‘геена’ (‘Gehenna’, ‘Hinnom’) многократно в Новия Завет, предупреждавайки грешниците, че ще бъдат хвърлени в ‘геената огнена’, или в ‘неугасимия огън’, ако не се покаят за греховете си (Мат. 5:22; 5:29; Марк 9:43). Тази дума винаги е използвана от Господа като определение на геената, мястото (обиталището) на осъдените.

В Евангелията от Матея, Марка и Лука, думата ‘геена’ се среща 11 пъти, и описва мястото, противоположно на обещаното Божие царство. Това е място, в което “и душата, и тялото” (Матей 10:28) биват погубени в “неугасимия огън” (Марк 9:43).

В християнската традиция, както и в древните еврейски писания, геената, мястото на осъдените грешници, се различава от ‘Sheol’, или ‘Hades’, мястото (обиталището) на мъртвите. Новият Завет също назовава обиталището на мъртвите по различен начин от геената, като временно обиталище, в което душите очакват възкресението, за разлика от геената, която е вечно наказание за осъдените.

‘Sheol’ е еврейска дума, означаваща ‘пещера’. В Стария Завет това е място, в което обитават душите на починалите, ‘мястото на тлението’ (Пс. 87). В Новия Завет, на гръцки език, е наречено ‘Hades’ (Лука 16:23). В българския превод на Свещеното Писание са използвани думите 'преизподня' или 'ад' (за разлика от 'геена'). С душите, намиращи се там, се отнасят в зависимост от техните заслуги, и тези души чакат своето освобождение.

В Стария Завет на гръцки език, в превода на седемдесетте (Септуагинта), еврейската дума ‘Sheol’ е преведена като ‘Hades’, и означава 'място, в което обитават душите на починалите', или 'смърт'. Думата ‘Hades’ (Хадес) идва от гръцката митология, в която Хадес означава: 1) подземен свят; или 2) (в гръцката митология) богът на подземното царство Хадес.

Еврейската думя ‘sheol’ и гръцката дума ‘hades’ често били използвани от евреите по отношение на отвъдния свят, лоното на душите на умрелите. Тези думи често биват свободно превеждани като ‘ад’, но в някои случаи, като посочените по-горе, те могат да се отнасят както за мястото на осъдените (геената), така и за лоното на Авраам, или като събирателно за геената и лоното на Авраам.

Катехизисът на Католическата Църква (ККЦ) обяснява, че Писанията наричат отвъдния свят, лоното на душите на умрелите, ‘ад’ – “Шеол”, от евр. ‘sheol’, гр. ‘hades’ – защото те са лишени от Божието присъствие и от възможността да виждат Бога. “Такова е състоянието на всички мъртви, нечестиви или праведни, в очакване на Изкупителя, което не означава, че тяхната участ е една и съща, както посочва Исус в притчата за бедния Лазар, приет в “лоното на Авраам”... Иисус не слезе в ада, за да освободи осъдените, нито пък да разруши проклятието над ада, а да освободи праведните, живели преди Него.” (ККЦ 633)

Исус казва: “както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи” (Мат. 12:40). Изразът "сърцето (гр. ‘kardia’ – също ‘средата’) на земята" (гр. ‘ge’ – земя (земен), почва, твърд, свят, регион, или твърдта, или целият земен глобус, вкл. хората, които го населяват) не означава гроб, но подземен свят, това, което евреите наричат ‘sheol’ (превеждано на български като ‘преизподня’, ’ад’). ‘Sheol’ може да се използва и като събирателно за геената, мястото (или състоянието) на осъдените души, и лоното Авраамово. От притчата за Лазар и богаташа (Лука 16:19-31) изглежда, че в ‘sheol’ е имало място за наказание на порочните, и друго място, в което праведните са очаквали кръстната смърт на Христа, изкуплението, преди да отидат в царството Божие. Иисус отива именно във второто място, наричано понякога лоно Авраамово (Лука 16:22). Към трети век пр. Р. Хр. думата ‘sheol’ започва да се използва предимно за лоното Авраамово.

Лоното Авраамово понякога било наричано от евреите също рай (‘paradaiso’). Това обяснява, защо Исус казва на злодея (наречен Дисма в католическата традиция, Рах в православната иконопис), разпънат на кръст до Него: “истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (‘paradaiso’)” (Лука 23:43). “‘Paradaiso’ ... означавало за евреите лоното на блажените. Тук, ако го приемем в неговия буквален контекст, [‘paradaiso’] означава основно лимбото на праведните, при които душата на Христа тогава е щяла да слезе”. Тоест, тук Исус казва на разкаялия се злодей, че той вече е праведник, като Авраам, защото е защитил Исус на кръста. Това обаче не е било достатъчно, за да може злодеят да отиде веднага в рая. Дори Исус не отива след смъртта Си на кръста в рая, но слиза в преизподнята. И дори три дни по-късно, след своето Възкресение, Исус казва на Мария Магдалена: “не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си” (Йоан 20:17). Исус, като всички хора, преживява смъртта, и се присъединява към душите на починалите праведници. Но Той отива при тях като Спасител, носещ добрата вест на душите, затворени там. Исус прекарва тези три дни преди Своето Възкресение в ‘sheol’, където проповядва на душите, “които бяха в тъмница (гр. 'phulake')“ (1 Петр. 3:19; 4:6). Той отива да освободи не осъдените във вечната геена, но праведните, живели преди Него (ККЦ 632-633).

След смъртта на Христа, “гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха” (Мат. 27:52). Исус е Спасител на всички, дори на тези, които са починали преди Него. Той е Спасител и на Своята майка, Дева Мария - тя е била зачената непорочно по Негова благодат, по достойнството на Христа и Неговия кръст, и по Негова власт. “Христос, както учи църквата, ‘победи врага на човешкия род сам (solus)’. По същия начин, Той сам е спечелил благословията на Изкуплението за целия род човешки, включително за Дева Мария...” (Д-р Лудвиг Отто, Основи на Католическата догма 212-13)

Нито една душа не остава в Лоното Авраамово след слизането на Христа. Душите в геената остават там за вечността. Лоното Авраамово е различно от Чистилището. Но така, както всички души в Лоното Авраамово са били освободени от своята тъмница и спасени от Христа, така и всички души, които са в Чистилището, ще бъдат спасени и ще отидат в царството Божие. И, за разлика от душите в геената, тези в Чистилището имат радостта от очакването на своето спасение.

Самият факт, че в еврейския и гръцкия език всяка една дума е имала много значения, и това, че в различните етапи на историята една и съща дума се е използвала с различно предназначение, е една от многото причини, Библията да не може да бъде тълкувана независимо от историята, Традицията на Църквата и писанията на Светите Отци на Църквата.

В случаите на души, които търпят временни мъчения за очистване, единственото правилното тълкувание на думата ‘ад’ е в смисъла на ‘Чистилище’. Според Свещеното Писание и Светите отци на църквата, душите, които са в ада, вечната геена, не могат да бъдат спасени и да излязат от там по какъвто и да било начин. Душите в рая пък не търпят мъчения. Това оставя само едно логично обяснение, което също е напълно подкрепено от Свещеното Писание и Светите отци, а именно: съществува междинно, трето състояние на душите, които търпят временни мъчения. Това междинно състояние Католическата Църква нарича ‘Чистилище’.

Основната разлика е в това, че Католическата Църква набляга повече на тази част от традицията, която се отнася за временната геена, докато Православните се съсредоточават повече над това, че душата на един християнин, която не е готова да влезе в рая, ще бъде подложена на мъчения. По този начин, и католиците, и православните са верни на обща традиция, макар да наблягат на различни аспекти от нея.

Според Катехизиса на Католическата Църква, преди Възкресението на Христос, Авраам, Ной, Моисей, Адам и Ева, и всички праведни, били в лоното на отците (limbus patrum), където остават, докато “В Своята душа, единена с Божествената Му личност, умрелият Христос слезе в обиталището на мъртвите. Той отвори на предшествалите Го праведници вратите на небето.” (ККЦ 637). Така, както е съществувало място за старозаветните праведници, в което те са чакали Христа, така и в Новия завет съществува място за праведните, които умират в Божията благодат, но не са напълно очистени от своите дребни прегрешения, или не са платили напълно за своите прегрешения и не са принесли достатъчно покаяние за тях. Всеки, който е принесъл достатъчно покаяние и е намерен без грях, може да отиде направо в рая, но колко от нас могат да кажат това за себе си? Затова, по Божия милост, за да не бъдат погубени душите на тези, които са нехайни към своето спасение, но умират с вяра в Бога и с печата на Светия Дух, даден ни при таинството Свето Кръщение, съществува състояние на душите, подобно на лоното на Авраам, в което тези души страдат и очистват злото, причинено на душата от греха. Така и тези души ще се спасят, по Божия милост, както пише и Ориген: “Защото ако върху основата на Христа си зидал не само със злато, сребро и драгоценни камъни (1 Кор. 3:12-13), но и с дърво, сено или слама, какво очакваш, когато душата бъде отделена от тялото? Нима ще влезеш в рая със своето дърво, сено и слама и така ще оскверниш царството Божие, или поради тези задръжки ще останеш без, и няма да получиш, награда за своето злато, сребро и драгоценни камъни? Никое от двете не е справедливо. Остава да бъдеш предаден в огъня, който да изгори по-леките материали, защото нашият Бог, за тези, които разбират божествените дела, се нарича пречистващ огън.”

Бог иска спасението на всички души. Чрез притчата за заблудената овца (Мат. 18:12-13) Исус ни казва, че нашият “Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките” (Мат. 18:14). Чистилището е израз на Божията милост към нас, за да могат да се спасят дори тези, които са били нехайни към своето спасение. Божията справедливост изисква тяхното очистване, така, както Божията любов иска тяхното спасение.

 Доказателства за Чистилището от Свещеното Писание

В Свещеното Писание не срещаме думата “Чистилище”, но в него не намираме и думите “Троица”, “въплъщение” и дори думата “Библия”, както и други думи, които са неразделна част от нашата вяра, и за които има достатъчно библейски доказателства. Доказателства за съществуването на Чистилището също има много.

11.7 Стар Завет

Макавеите отлично познавали еврейските традиция и закон. Те разбирали, че делата на всеки един човек, добри или лоши, имат своята тежест. Макавеите ясно виждали силата на молитвите и жертвата, и разчитали на Божията справедливост и милост към загиналите в битката (2 Макавейска 12:43-46). Те разбирали, че не всеки заслужава вечно осъждане, но и не всеки е достатъчно съвършен, за да може да види Бога. Те смятали, че има и трето състояние на душите след смъртта.

• 
  Псалом 50:9-12,
  
• 
  Исаия 4:4: “кога Господ измие мръсотия на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали.” Тук ясно е показано очистването – Господ ще очисти “дъщерите сионски” с дух, “който пали”.; Исаиа 6:5-7
  
• 
  Михей 7:8-9: “Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене. Аз ще пренасям гнева Господен, - защото съм съгрешил пред Него, - докле реши делото ми и извърши съд над мене; тогава Той ще ме изведе на светло, и аз ще видя правдата Му.” Пророк Михей казва, че той ще “пренася гнева Господен”, понеже е съгрешил пред Бога. Но след като се реши делото му, Бог ще го изведе “на светло” и той ще види Божията правда. Това “пренасяне” на Божия гняв не може да стане в Рая, а от ада никой няма да бъде изведен “на светло” или да види правдата Божия.
  

• 
  Матей 5:22-26: Това е една от притчите на нашия Господ за Чистилището. Той е Съдията, пред Когото ще бъдем предадени в деня на съда, и Той ще даде нашата присъда. Тук Господ ни казва, че ще излезем от затвора, но само след като върнем “и последния кодрант”. Тоест, след като сме заплатили дължимото от нас, ще бъдем пуснати от затвора. Къде ще отидем след това? В геената? Не. Ние вече сме заплатили дължимото.
  
• 
  Матей 5:48: Исус ни казва: “И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” Ние можем да станем съвършени само чрез пречистване, и това пречистване, ако не е завършило на земята, продължава в чистилището.
  
• 
  Матей 12:32: “и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.” Самият наш Господ Исус Христос ни казва, съвсем ясно и точно, че и “на онзи свят” има прошка. Фразата “на онзи” идва от гръцкото “en to mellonti”, което се отнася към живота след смъртта (вж. напр. Марк 10:30; Лука 18:30; 20:34-35; Еф. 1:21). Самата дума “mello” означава 'възнамерявам да направя, да бъда, или да изстрадам нещо’. Прошката, за която ни говори Исус, не е необходима за душите в рая, а за душите в ада няма прошка. Това още веднъж доказва, че има трето, междинно състояние на душите след смъртта, което се нарича чистилище.
  
• 
  Лука 12:47-48: когато дойде Господарят (при Второто пришествие), някои ще бъдат бити много, а други – по-малко, но ще живеят. Това не е нито адът, нито раят – в рая никой не е бит, а душите в ада няма да живеят и да видят Господаря.
  
• 
  Ефесяни 4:7-10: “Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята”. “Най-долните места на земята”, в които слиза Христос след смъртта си, е именно чистилището.
  
• 
  Филипяни 2:10: “та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно”. Интересен е изразът, използван от свети апостол Павел тук, особено последната дума – всичко “подземно”. Именно всичко “подземно” се е използвало за назоваване на лоното на починалите праведници – за разлика от ада или Царството Божие. И дори след смъртта на Христа на кръста, след като Той вече е освободил от “тъмница” починалите преди Него праведници, – все още свети апостол Павел пише за междинно, трето състояние на душите – за чистилище.; Евреи 12:14,
  
• 
  Откровение 5:3: “И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.” Свети Иоан Богослов прави разлика между душите “на небето” и тези “под земята”. Последният израз се е използвал за назоваване на лоното на починалите праведници – за разлика от ада или Царството Божие. Душите, които са “под земята”, са в Чистилището. И дори след смъртта на Христа на кръста, след като Той вече е освободил от “тъмница” починалите преди Него праведници, и до края на света – все още свети Иоан пише за съществуването на междинно, трето състояние на душите.
  

1. 
   Това очистване на душата не може да бъде в Царството Божие, тъй като там никой не страда. То не може да бъде в ада, тъй като от там никой няма да излезе и да се спаси.
   
2. 
   Единственото обяснение е, че съществува трето, междинно състояние на душата след смъртта. Това състояние Католическата Църква нарича чистилище. Светите Отци на църквата, както и Свещеното Писание, също пишат за “жилището, което е по-добро от предишното”, за “два [вида] огън” – тоест, за две различни места за наказание – едното вечно (адът), а другото – временно (чистилището).
   
3. 
   Живите могат да помогнат за облекчаване на страданията на починалите чрез молитви за душите в Чистилището, отслужване на Света Литургия за душите на починали близки и роднини, и чрез добрите дела и даването на милостиня.
   

С тези думи Катехизисът на Католическата Църква обобщава истината на вярата за чистилището. Това е истина на вярата, която се намира в Свещеното Писание и е дефинирана от Магистериума на Църквата.

Исус Христос обяснява, че съществуват грехове, които не могат да бъдат простени нито на този свят, нито в бъдещия (вж. Мат. 12:32). По този начин Исус дава да се разбере, че други грехове могат да бъдат простени след смъртта (става дума за опростителни грехове). В книгата Откровение, св. Йоан Евангелист говори, че в небето “няма да влезе нищо нечисто” (Откр. 21:27); От тук, както и от много други места, следва, не само като разбираемо от разума, но и като необходимост, че след смъртта, душите, които не са готови да гледат Бога, трябва да бъдат изчистени от петната и от онова, което е останало от греховете, направени по време на живота.

В други откъси на Свещеното Писание, особено в Исусовите притчи, се говори за наказание на някои хора, които ще трябва да дадат удовлетворение за своите дългове.

Въпреки, че в чистилището става дума за пречистване и за мъки, в никакъв случай чистилището не може да се смята за “временен ад”.

Текстът на Новия Завет, който най-много говори за реалността на чистилището, е 1 Кор. 3:10-17. «По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, - на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.»
“На всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже”. Нашето дело “чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.” И дори, ако нашите дела са не само “злато, сребро, драгоценни камъни”, но и “дървета, сено или слама” – ние можем, въпреки това, да се спасим, но само “както се спасява някой през огън.” Това е един от основните цитати, доказващи както съществуването на Чистилище, така и необходимостта от дела, и тяхната роля в нашето спасение. Основата е една – Христос и истинската вяра в Него. Тази вяра обаче се проявява чрез нас, чрез нашите дела и чрез това, с какво ние “зидаме” върху дадената ни от Христа основа. Ние можем да зидаме със “злато, сребро, драгоценни камъни” – да се придържаме към евангелието и да живеем по него, като следваме примера на Христа. Но върху правилната основа можем да зидаме и с “дървета, сено или слама” – така, както са правели по онова време проповедниците в Коринт. В предишната глава, свети апсотол Павел пише за проповядването и разпространяването на неистинско евангелие, за съсредоточаване върху чудесата и плътската, човешка мъдрост: “и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост” (1 Кор. 1:22). След това свети апостол Павел продължава да пише, като се обръща към самите вярващи: “щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?” И пише на вярващите за това, че ще бъдат съдени според делата си. Делата на всеки един ще станат явни след смъртта, при частния съд, “чрез огън”. И тези души, чиито дела не могат да устоят на Божия огън, ще бъдат ощетени, но сами ще се спасят, тъй като са строили върху правилната основа, която е Христос. Тези души са на хора, живели с истинска вяра и в състояние на благодат, и, мaкaр да имат някои несъвършенства, те ще се спасят, “както се спасява някой през огън.” Причината за този огън са именно несъвършенствата на тези души – техните “дървета, сено или слама”, които те носят със себе си заедно със своите “злато, сребро, драгоценни камъни”.

Погледнат в правилния контекст, текстът, написан от свети апостол Павел, ни казва, че на когото делото не устои, ще се спаси по същия начин като през огън, или именно през огън. Това става още по-ясно, когато прочетем следващите стихове, в които свети апостол Павел предупреждава вярващите: “Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори” (1 Кор. 3:17). Контекстът тук е повече от ясен: когато зидаме върху правилната основа, която е Христос: (1) “ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда” – ще се спаси и ще влезе в Царството Божие; (2) “комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън” – ще се спаси, но след очистване в огън; но (3) който “разори Божия храм, него Бог ще разори” – и душата му няма да се спаси. Тоест, човекът е съден според делата си, и ако делата му не устоят на Божия огън, той ще се спаси “тъй, както се спасява някой през огън”, чрез наказание и “изгаряне” – именно, чрез очистващ огън⁹¹. Тук виждаме, почти дословно, дума по дума, записана Католическата доктрина за Чистилището.

Отците на Църквата винаги са вярвали в съществуването на очистване на душата след смъртта.

“Вярващият, чрез дисциплина снема от себе си страстите, и преминава към жилището, което е по-добро от предишното, преминава към най-голямото мъчение, взимайки със себе си характерното за него покаяние за греховете, които може да е извършил след кръщението си. Той е измъчван там още, без да е достигнал това, което вижда, че други вече са придобили. Най-големите мъчения са наложени на вярващия, защото Божията праведност е добра, и Неговата доброта е праведна, и макар тези наказания да престават в течение на изкуплението на всеки един, все пак...” (PG. IX, col. 332)

“В отвъдния живот ще има два [вида] огън, 'поядащ и вечен огън' (по Исаия 33:14) за непоправимите, и за останалите, огън, който 'освещава' и 'не пояжда, като огъня в ковачницата' (вж. Исаия 44:12; 54:16 - б.пр.), ‘благоразумен и мъдър’ огън, който прониква в душата, която преминава през него.” (Stromata 8.6)

“Нека им помогнем и да ги възпоменем. Ако синовете на Йов бяха очистени от жертвата на баща им, защо ние да се съмняваме, че нашите жертви за мъртвите ще им донесат утеха? Нека не се колебаем да помогнем на тези, които са починали, и да отправим нашите молитви за тях.” (Проповеди в 1 Коринтяни; срв. Йов 1:5)

“Не напразно беше постановено от апостолите, че във величествените тайнства трябва да се споменават покойниците. Те знаеха, че от това ще има голяма полза за тях, [че това ще бъде от] голяма помощ. Когато цялото събрание стои с повдигнати ръце, свещеническо събрание, и тази величествена Жертва бъде показана, как, когато ние призоваваме Господа, няма да успеем да се застъпим за тях ? Но това се прави за тези, които са починали във вярата, докато дори катехумените не биват споменавани. ... заслужават всяка утеха, но са лишени от всяка възможност да им се помогне, освен една. И коя е тя? Ние можем да даваме подаяния на бедните за тях.” (Проповеди до Филипяни 3:9-10)

Света мъченица Перпетуа

“Аз имах видение на Дионкрат, излизащ от мрачно място, където имаше още няколко души. Той беше ... много жаден, с мръсен изглед и блед; [имаше] рана на лицето си, която имаше при смъртта си. Този Динократ беше мой брат, на седем години, който почина от ужасна болест. За него аз отправях моята молитва; и между мен и него имаше голямо разстояние, така че никой от нас не можеше да се доближи до другия. И аз знаех, че моят брат страда, но вярвах, че моята молитва ще му помогне в неговите страдания; и аз се молих за него всеки ден, докато бях изпратена в тъмницата ... След това се молех за брат ми денем и нощем, стенейки и плачейки, за да може той да бъде пуснат заради мен. После, в деня, в който бяхме в окови, това ми беше показано: Видях това място, което преди беше мрачно, сега беше бляскаво, и Дионкрат, изчистен, утоляваше жаждата си. Той се отдалечи от водата, за да играе, преливащ от радост, както правят децата; и аз се събудих от това видение. Тогава разбрах, че той е отишъл в рая от мястото за наказание.” (Деяния на мъченичеството на Фелицита и Перпетуа, глава iii-x)

“И ако те [християните, които са починали] са понесли рани по време на своята борба (с греха), каквито и да било петна от греха, те биват задържани. Ако, обаче, те биват намерени без рана и без петно, те биват, като непокорени (от греха), отведени при Христа в своя покой.” (Проповеди и псалми)

“Колкото до някои по-малки грехове, ние трябва да вярваме, че преди последния съд има очистващ огън. Той, Който е Истина, казва, че който произнесе хула срещу Светия Дух, няма да му бъде простено нито на този, нито на онзи свят. От това изречение можем да заключим, че някои грехове могат да бъдат простени в този век, но някои други – в идещия век (във вечния живот).”

Свети Григорий Ниски

“... той [починалият] не може да вземе участие в божественото, докато не бъде очистен от порочната зараза на своята душа чрез очистващ огън.” (Говор за смърт)

В различни изказвания на Магистериума е потвърдена Католическата вяра в чистилището. Да споменем само някои документи. Конституцията на Втория Ватикански Събор Lumen gentium говори за три състояния на учениците на Христос: някои са поклонници на земята, други се чистят след смъртта а трети са вече в небето⁹⁴. Папа Павел VI в своя Изповед на вярата също говори за душите, които трябва да бъдат пречистени в чистилището. В Катехизиса на Католическата Църква в № 1130 до 1132 се обобщава постоянното учение на Църквата. Може да се каже, че във всички документи на Магистериума чистилището се разбира повече като състояние, в което живеят душите, отколкото като място.

Да се живее в благодат и в приятелство с Бог – тоест, да се живее в състояние на оправдание, е възможно и с:

• 
  опростителни грехове
  
• 
  определена склонност към греха и с различни нередни състояния които са предизвикани с предишните грехове;
  
• 
  постоянство в престъпление, което заслужава временно наказание: тоест наказание, което още трябва да бъде удовлетворено за грехове, които са вече опростени като вина.
  

Както вече казахме, в книгата Откровение се говори, че в небето “няма да влезе нищо нечисто”. Значи, ако последствията от греховете не са били очистени по време на земния живот, трябва да бъдат очистени след смъртта, за да може човек да влезе в небето, където влизат само чисти.

Значи, чистилището дава на душата абсолютна яснота, чистота, която се изисква за блажено гледане. Тоест, чисти следи от смъртните греховете, които вече са били простени (вече простени от вина и от вечните наказания, но не напълно простени от временни наказания); и чисти също вина и временни наказания на опростителните грехове.

Тази истина на чистилището има и някои практически последствия. Ако някой не приема съществуването на това състояние на очистване, някои християнски практики биха могли да му се сторят неясни, даже неразбираеми. Примерно:

- християнското отношение към болки и страдания: не може да се каже, че става дума за мазохизъм, когато християнинът казва: “блажено нека да бъде страдание”, защото знае се, че ако го приеме в Божия светлина, тя чисти и подготвя за съединения с Бог.

- молитвите за покойниците не са само някакви чувствителни спомени, а истинска помощ, която трябва да дадем на онези, които не могат вече да заслужат сами за себе си;

- приемане на учението за индулгенциите, които можем да приложим за нас самите, или за покойните;

- практикуването на тайнството на елеосвещение, което е учредено от Господ Исус Христос за да помогне в болест, да даде сила на душата в моменти на болест и смърт – да я очисти от остатъците на греха.

Бл. Папа Йоан Павел II говори именно за това, когато пише:

“Освен в Булата на папа Бенедикт XII от XIV век, даден ми е много убедителен аргумент за чистилището в творбите на Св. Йоан Кръстни. “Живия пламък на любов” за когото той говори е преди всичко пречистващи пламък. Мистични нощи, които са описани, от този големия доктор на Църквата, от неговия собствен опит, са по един определен начин това което отговаря на чистилището. Бог дава на човека да преминава през такова вътрешно чистилище което се случва в цялата негова природа, сетивна и духовна, за да го доведе до съединение със Себе си. Тук не се намираме само на някакъв обикновен съд. Ние се представляваме пред силата на Самата любов”⁹⁵.
11.9.6 Душата в чистилището
Каквото е състоянието на душата в чистилището? Първото, което може да се каже е, че душата е сигурна за своето спасение и знае, че страданията, които трябва да преживее, ще имат ограничена продължителност, ако се говори с нашите понятия за време⁹⁶. Не може повече да греши и поради това нейната надежда е силна и свръхестествена (каквато трябва да бъде и нашата), но тя е по-сигурна: сигурно е, че ще стигне до гледане на Бога. Значи, в чистилището съществува радост, поради тази сигурност за победа, поради молитвите и жертвите, които принасят вярващите, които живеят на земята, както и поради застъпничеството на Богородица, ангелите и светците.

Но, душата вече не е в състояние да може да има собствени заслуги, както, когато се е намирала на земята. Докато се намираме на земята, ние можем малко по малко да се изчистим чрез удовлетворение за нашите грехове и чрез делата, които имат заслуга. В чистилището това не е възможно. В чистилището е възможно само да бъде прието очистването - пасивно, с воля и с любов.

Поради това обикновено се смята, че мъките на чистилището са по-болезнени, отколкото страданията на тази земя: с яснота душата упреква своите собствени грехове и небрежности, които е трябвало да изчисти на земята. Докато няма пълно изчистване се добавя страданието, че душата не може да гледа Бога, а тя толкова силно копнее за това.

Ето защо съществува болката в това преддверие на небето, през “пречистващия огън” или пречистващите мъки. Магистериумът на Църквата не се е произнесъл по отношение на естеството на тези мъки. Но богословите, по аналогия с мъките на ада, говорят за болки на осъждане (душата не може веднага да гледа Бога) и болки на сетивата (наказание, което душата понася поради своите нередни интереси, които е поставила в творенията). Както вече казахме, трябва да се има предвид, че чистилището не е временен ад и, ако сме съзнателни за това, тези понятия, за които говорим сега, могат да ни помогнат да обясним страданията в чистилището.

През XIII век се явява нов диспут, този път между католици и православни. Православните смятали, че католиците схващат чистилището като някакъв временен ад (подобно на Ориген); православните не можели да приемат понятието чистилище, защото това би означавало някакво място; и поради това, че би приличало ада, те не приемат израза огън на чистилището. Този диспут бива разрешен на Събора във Флоренция. В текстовете на този Събор се избягва да се говори за място и за огън, използвайки израз, който е приемлив за всички: “наказания на чистилището”⁹⁷.

Проблемът да приемат католическата доктрина за чистилището се явява при православните отново през XVII век под влияние на протестантите: някои отричат неговото съществуване. В наше време много православни богослови приемат, че нашите молитви могат да помогнат на душите на покойниците и приемат съществуването на някакви мъки преди душата да стигне до гледане на Бога; но те не приемат, че мъката е тази, която чисти душата: това е Божията прошка. Православните знаят, че понятието “огън, който чисти” е библейски, но все пък не приемат доктрината за чистилището.

Позицията на протестантие е, че чистилището не съществува. Според класическото учение на протестантизма човек е оправдан от Бога, защото Бог взима под внимание само заслугите на Исус Христос; но това не означава, че човек престава да бъде грешник: това просто означава, че Бог не се спира върху греховете на човека: ние сме оправдани чрез заслугите на Исус Христос: външно оправдание. Католическата позиция е различна: заслугите на Исус Христос и Неговата благодат са тези, които оправдават, но защото те реално ни променят, преобразяват, правят ни прозрачни, променят ни вътрешно, правят ни реално праведни.

Според лутеранската позиция за оправдание Бог може да направи само две неща: или да гледа на заслугите на Исус Христос и да не отчита греховете на човека (и тогава спасява), защото няма нищо в неизмеримите заслуги на Христос, което би направило да закъснее блаженото гледане; или да не гледа на заслугите на Исус Христос – през липсата на вяра у човека – и тогава вижда само радикалното състояние на човека като грешник и го осъжда на ада. Според това мнение тук няма място за нещо междинно.

Католическата доктрина позволява едно закъсняване на вечния живот: защото оправданието е дело на благодат със сътрудничеството на човека, който може да отговори с по-малка или по-голяма чувствителност. Както вече видяхме, човек може да бъде в благодат и да заслужи вечния живот въпреки, че има опростителни грехове, нередни влечения и ако има временни наказания като последствие на греха.

Съдържание

1 Основни понятия за християнска есхатология 3

1.1 Есхатологията в стария християнски период 3

1.2 Есхатология в средните векове 4

1.3 Новият век 4

1.4 Съвременно богословие 5

1.5 Принципи на нашия говор за надеждата в довършването 5

1.6 Бог в Исус Христос е “последно нещо” 5

1.7 ХРИСТОС КАТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ 5

2 Посмъртното битие според Библейското учение 12

2.1 Първата фаза в историята на Библейското учение за посмъртното 12

3 Парузия 15

3.1 Парузия в Стария и в Новия Завет 15

3.2 Славното пришествие на Христос 16

3.3 Време и знаци на парузията 16

3.4 Важност и значение на знаците за края на света 16

1) Проповядване на евангелието по целия свят 17

2) Антихритът 17

3) Страданията на Църквата 17

4) Хаос в сътворението 17

5) Обръщане на евреите 17

4 Православно учение за края на света (според книгата на преп. Йустин Попович) 17

4.1 КРАЯТ НА СВЕТА И НА ИСТОРИЯТА 17

4.2 ВРЕМЕ И ПРИЗНАЦИ НА ВТОРОТО ХРИСТОВО ПРИШЕСТВИЕ 18

4.3 АНТИХРИСТЪТ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ 20

4.4 ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС 26

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 2.16 Mb.

Сподели с приятели: