Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница1/14
Дата18.04.2017
Размер2.51 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
ДУХОВЕН ЦЕНТЪР ЗА КАТОЛИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

И ДУХОВНОСТ
БЛ. ПАПА РОНКАЛИ”
ул. “Анжело Ронкали” № 2

София

СъвременНи духовни
Движения
Материали за студенти

о. Антонио-Марио Чирко, OCD - о. Сречко Римац, OCD

София 2011.

Съкращения:
AA Apostolicam Actuositatem (II Ватикански събор)

CD Christus Dominus (II Ватикански събор)

CEI Conferenza Epsicopale Italiana

(Италианска епископска конференция)

CiC Кодекс на каноническо право

ChL Christifideles laici (Йоан Павел II, 1988)

CL Comunione e Liberazione

ЦД Църковно(и) движение (я)

CT Catechesi tradente (Йоан Павел II, 1979)

EN Evangelii Nuntiandi (Павел VI, 1975)

кан. канон

GK Glas Koncila

KS Kршчанска садашнйост

LG Lumen Gentium (II. Ватинакски събор)

МЛ Мариина легия

PO Presbyterorum ordinis (II Ватикански събор)

RM Redemptoris missio (Йоан Павел II, 1990)

RMat Redemptoris Mater – Майка на Изкупителя

(Йоан Павел II,1987)

SC Sacrosanctum Concilium (II. Ватикански събор)



0. Въведение
Църковните движения представляват доказателство за действието на Светия Дух, Който обновява, прави Църквата по-млада и я изпълва с нови харизми. Движенията са дар от Бога, за да може да се разпространява Евангелието по света. В самото начало трябва да кажем, че да се говори за движения в Църквата е нещо ново. Достатъчно е да си спомним как за пръв път изрично се говори за тях едва през 1987г. на Синода и в апостолическото послание Christifideles laici. Може да се каже, че в последните няколко десетилетия движенията са получили официално потвърждение от Светия Престол. Движенията се развиват особено през 70-те и 80-те години и по-специално по време на понтификата на папа Йоан Павел II.

Църквата в Италия, която често се счита за много важна за общата Църква, е обърнала внимание на значението на движенията в Църквата. През 2006 г. е свикано Четвъртото Църковно събрание във Верона.1 Присъствали са много епископи и делегати от различни движения. Тогава са дадени и някои насоки на развитие. Така например, в точка две се говори, че е нужно да се популяризира опитът на движенията и на новите сдружения, които могат да помогнат за осъществяване на мисията и на евангелизацията на Църквата, и да навлязат в области, където традиционният пасторал не присъства.

Какво си представяме днес, когато се каже „движение”? Понятието често е използвано за различни реалности. От една страна, то говори за богатството, което е присъстващо в Църквата по вдъхновение от Свети Дух, а от друга страна, описва Църковната реалност, където взимат участие преди всичко миряни, това е един път на вярата и на християнското свидетелство, който има свой собствен педагогически метод и една специфична харизма, която е дарена на основателя в определени обстоятелства и по определен начин.2

В контекста на духовното размишление, можем да кажем:



Под духовни движения ние разбираме това, което идва от Светия Дух. Следователно, не става дума за нещо, което идва от човешкия дух, както примерно- културата. Не става дума и за духовност, която би имала своите основи в религиозни познания, тоест в естествените възможности. Става дума за християнски движения, а това означава - за Свети Дух, който е даден на Църквата и Който прави тези движения. Тоест, би било по-добре да се каже, че това са движения на Духа, отколкото да се определят като духовни движения.3

Названието движение се отхвърля от някои движения, защото не искат да бъдат наричани така, като например неокатекумените. Папа Йоан Павел II на 27 септември 1981г., на първата международна среща на движения в Църквата ще каже:



Движенията в сърцето на Църквата изтикват това движение, което е отговор на човека на Откровението, на Евангелието; движение към самия жив Бог, Който толкова се е доближил до човека, движение към собствената интимност, към собствената съвест и собственото сърце, което в среща с Бога разравя дълбочината, която е собствена за него; движение към човека, към нашите братя и сестри, които Христос поставя на пътищата на нашия живот, движение към света, който с нетърпение чака за себе си откровение за Божите синове.4

Обикновено се взима като много важен текст този на Chl, № 29, където се описва феноменът „общество – общности – движения”.5

Първата характеристика, която ни помага да разпознаем този феномен, е духовният опит. Втората е създаване на група, където се подчертава общението и общността, а това е, може да се каже и разбиране на цялата Църква като общение. Третата характеристика е съвременност, техният опит и актуалност за Църквата днес, когато става дума за групи или движения, който са отскоро.

Феноменът „движения” е нещо, което е в развитие. Има своите сложни и комплексни въпроси. Може да се каже, че в Църквата присъства и ентусиазъм, и подозрение към този феномен. Така че може да чуем да се казва, че този или онзи епископ или свещеник е за, а някой друг е против и подобно. Това е положение, на което по никакъв начин не може да не се обръща внимание или да се загърбват тези проблеми. Поради това е много важно да се познават тези движения, за да можем да направим точни, а не повърхностни разсъждения под влияние на други хора. Особено положително значение е имал Синодът на епископите (1987) който е говорил за вярващите миряни и за тяхното призвание и послание в Църквата и в света, двайсет години след II Ватикански Събор.

Тук трябва да споменем накратко движения и различни подобни явления, които са извън Католическата Църква. Църковното и политическото развитие в последните десетилетия на двайсети век дадоха да се видят много религиозни и псевдорелигиозни движения, които имат християнски или нехристиянски произход. Съобщение на събрание на кардиналите от 1991г. казва, че става дума за универсален феномен, който дава повод за загриженост на Католическата Църква. Различни страни, които са изпращали свои доклади в Рим за състоянието на нови верски секти в техните страни, докладват за явяване и бързо разпространяване на различни видове религиозни или псевдорелигиозни движения и секти. Всички виждат, че този феномен е сериозен, а някои го смятат дори за алармиращ.

Ще дадем накратко дефиниция на главни понятия, за които става дума в нашите размишления.

Понятието Секта се отнася за малко събрание на вярващи, които са се отделили от някоя голяма религиозна общност, най-често християнска и които са последвали някое свое вярване, по-различно от това на общността, където преди това са принадлежали.

Понятието нови религиозни движения е по-неутрално понятие от понятието секта. Те се наричат нови, защото са се явили в актуален вид след Втората световна война и защото се представят като алтернатива на официални и институционализирани религии в доминантна култура. Наричат се "религиозни", защото предлагат виждане за света или религията и искат да отговорят на фундаментални въпроси на човешко съществуване.

Може да се направи разлика между тези, които произлизат от християнството и тези, който произлизат от други религии. Но и в двата случая те искат да предложат нещо, което Църква не учи.

Когато се говори за нови секти, ние не говорим за духовни движения. Понятието „движение” в историята на богословието е било използвано, за да се опишат феномени, които се характеризират със силен дух на обновяване. Тук могат да се споменат и силни еретични движения, които са били в опозиция на Традицията. В последно време терминът „движение” се използва, когато се говори за феномени, които са свързани с Традицията на Църквата. Примерно тук се има предвид движението в Оксфорд, на което бл. кард. Нюман е бил главен водач или пък, когато става дума за литургическо или икуменическо движение, които в някакъв смисъл са тези, които предшестват II Ватикански Събор.



  1. Разговорът за движенията – много важен за днешната Църква

Кардинал Рацингер, днешният папа Бенедикт XVI, говори, че за него е било особено преживяване, когато се е срещал с различни движения, като например с неокатекумени, Комунионе е либерационе, Фоколари. Много се впечатлявал от това, как те с ентусиазъм живеят своята вяра и как чрез нея чувстват, че са призвани да взимат участие в различни събития в Църквата. Може да се сравнят с пролет в Църквата, с един нов полет. Разбира се, че за всичко е нужна зрялост на хората, така е също и с тези движения (проблем е, че почти всяко движение мисли, че е по-добро от други, съществуват проблеми в интеграцията в местни Църкви и енории и подобни). Всичко това е предизвиква размишление каква позиция да се вземе в епархиите и енориите за едно подходящо отношение и действие.6

Тук виждаме и незаменимата роля на вярващите миряни в живота на Църквата – във възвестяване на Евангелието и в служение на надеждата, защото чрез вярващите миряни Църквата Христова е присъстваща в най-различни части на света като знак и извор на надежда и любов. Те са призвани да свидетелстват как християнската вяра е единственият пълен отговор на въпросите, които животът поставя пред всеки човек и всяка общност и в света могат да внасят ценностите на Царството Божие, обръщане и свидетелстване за надежда, която не изневерява.7 От всичко казано дотук, можем да видим колко важна роля имат различните духовни движения.

Систематичното разглеждане на въпроса за сдружаването на миряните или за съвременните движения има своето място в контекста на пасторалното богословие и пасторалната духовност.


a) На духовно ниво

Ако трябва да се говори за съвременна духовност в Църквата, разбира се, че задължително трябва да се каже за духовните движения и тяхната духовност. Тук се говори за духовния опит, който живеят тези групи. Темата за духовността на движенията е много близка с темата за духовността на миряните, защото в тези движения или сдружения миряните взимат най-много участие.


б) На Църковно ниво

Това е голямо богатство за Църквата, но още се търси нейното по-ясно включване в областта на богословието. Богословието, което говори за тези движения често се вдъхновява от текста на Lumen Gentium 4 и 12, където се говори за присъствие на Дух Свети, Който винаги събужда в Църквата лични и общи харизми.
в) На пасторално ниво

Нито общата, нито местната Църква могат да игнорират реалността на присъствието и действието на тези движения. Може да се каже, че в някои енории движенията се намират в центъра на живота на енорията, тоест обхващат много членове на енория. Често пъти се случва в тях и чрез тях да се извършва въвеждане в християнския живот, а след това протича и процес на растеж и узряване.




  1. Променлива терминология и феномен в развитие

Какво всъщност е движение? Може би е по-добре е да се каже какво движението не е:8

- Не е група: множество от индивиди във взаимен контакт, които се държат заедно със съзнанието, че ги обединява нещо много важно, което искат да споделят заедно.

- Не е общност: в общността взаимоотношенията са характеризират с особена близост, интимност, емоционална дълбина са нещо постоянно. Общността се основава върху човека като едно цяло, а не на някаква роля. Тук се споделя целият живот – докато в движението само една част от живота.

- Не е сдружение: сдружението има своя органична и институционална структура; има някакъв статут, където се предвиждат условия за влизане в сдружението и се преследват определени цели. Сдружението е стабилно, въпреки смяната на членове и се организира с даване на задължения и на власт за взимане на решения.

Движението се различава от сдружението или от обществото по това, че в него силата, която обединява е някаква идея и някакъв общ дух (или духовност), а преди всичко, и това е много често, по това, че възниква около основателя или около предложението на някой лидер или първоначална група. В практиката тези движения с времето биват признати. Човек приема движението повече с живота си, отколкото формално: човек взима участие в събирания и се идентифицира с движението.

Може да различим четири фази във времето, през които преминава всяко движение:

- време на основаване

- време на преобразуване в идеологическа група

- време на разрастване в движение (мултиплициране на групи)

- време на преминаване в институция

Времето на основаване е отбелязвано с нови идеи, които провокират и създават напрежение по отношение на това, което вече съществува и иска да стане алтернатива. С основаването на група, идеите приемат определена идеология, създава се силно съзнание за собствена стойност по отношение на другите, и при някои членове на движението се явява определен прозелитизъм, групите се мултиплицират, търсят се и се появяват водачи, които стават важни. След това е важно да се дадат посоки, правила за бъдещето, когато основателят вече няма да го има. Иначе може да се развие в лоша посока и да изчезне.


2.1 Общение, общност, група
Много пъти, когато се говори за движения, по някакъв начин се използват следните понятия: общение, общност, група и понякога се употребяват с еднакво значение. В Църквата съществува не само институционално, но и харизматично измерение, с което Църквата е тяло в непрекъснато развитие.

Една от проявите на харизматичното измерение е, че е съставена от различни сдружения, които представляват днес един тласък на Свети Дух. Добре е да се отбележи, че Църквата напредва в постоянен процес на взаимоотношение между харизма и институция, където харизмата не е някакво второ измерение, а е втората страна на образа, която гледа към бъдещето.

a) Сдружения, групи, движения: какво са и откъде идват.

Не е лесно да се даде определена дефиниция на тези понятия.



А) Сдружението, в прекия смисъл, има следните характеристики:

- институционалната му структура е дефинирана в статут;

- между членове се разпределят задължения, за да се осъществи целта;

- формално встъпване на членовете чрез структурни норми,

- стабилност и релативна автономия на сдружения като институция,

- разпореждане на задължения според статути.



Б) Движението може да се характеризира със следните точки:

- някои идеи (сили) и общ дух правят от сдружението на неговите членове повече от институционална структура;

- често членовете се събират около някои основател – водач;

- повече отколкото някакъв статут имат значение учението и практиката, която е силно характерна и се опитва да стане като една духовност;

- встъпването не е формално, а житейско: движението подкрепя човека в неговия живот, непрекъснато се включват нови членове, без записване или членски карти.

В) Групата обикновено се характеризира със:

- спонтанност на встъпване и постоянство от страна на членовете;

- една определена хомогенност, също и чувствена;

- голяма свобода на самоформиране на цел, структура и дейности на група;

- разширяването на групата е особено ограничено;

- също става дума и за духовни групи.


Всяка общност е и група, по някакъв начин; всяка група не е в същото време и общност.
2.2 Енория и движения
2.2.1 Ролята на енорията е водене и възпитание
Енорията желае да бъде семейна къща за всички: на практикуващи и на не много практикуващи вярващи, на онези, които идват само на погребения или на венчавки.9 В този смисъл, енориите имат незаменима роля. Във всичко това разни сдружения имат своята важност и поради това трябва да намерят своето място. Те не могат да живеят така, като че ли са на ръба на пасторала на Църквата. Всички сме призвани да станем тези, който разпространяват евангелието.

Християнството не може да се редуцира до движение и съществуването на Църквата не може да се проявява чрез някакво движение.

В Църквата и в енорията движенията трябва да си сътрудничат помежду си, защото Църквата е събрана около един Евхаристичен жертвеник и съществува Евхаристично общение. Енорията е общност на вярата и органична общност, която се състои от ръкоположени и от други християни, където енорийският свещеник представлява местния епископ. Затова на енорията се гледа и като на Божие семейство, общност на вярващи. Взимането на участие в живота на енорията би трябвало да бъде важно, особено в неделното празнуване на Евхаристията. Папа Йоан Павел II е казал през 1992 г. пред група немски епископи: Неделната литургия е основа за Църквата и трябва да събере различни групи, които формират Божия народ. Също така, ако се вижда постоянна липса на свещеници, би било неподходящо някои групи да искат някакво отделно отслужване на неделната Евхаристия.10

В ежедневния пасторал, духовните движения могат да намерят своето истинско място. Но не трябва да забравяме и ролята на енорията, защото в нея се намира неизмеримото богатство на християнски живот: кръщение и други тайнства.

Но все пак това, което е много важно е, че взимане на участие в живота на енорията или на движенията могат да доведат до промяна в нашия живот. Папа Бенедикт XVI на Връбница 2007г. е казал на младежите: Шествието в неделя на Исусово страдание символично представлява фундаментално християнско призвание, нова професия: следване на Христос. Става дума за вътрешна промяна на живота. Това изисква да не бъда повече затворен в своето АЗ и да не смятам само- осъществяването си за главна причина на моя живот… Нека да стои здраво в мисълта ни, че истина и любов не са абстрактни понятия. В Исус Христос те са станали личност. Следвайки Исус, ние влизаме в служене на истина и на любов.

Тази реч на Папата, която е отправена към младежите, съдържа в себе си дълбоко поучение за живота на всеки християнин, енория, общност или на духовно движение. Без значение къде се намира, християнът и особено младежите трябва да бъдат готови с истинско християнско свидетелство да влияят на колеги в университета или на работа, да бъдат активни в своите енории, в движения, сдружения и на всяко друго обществено място (папа Бенедикт XVI).


2.2.2 Граници (възможни опасности) за църковните групи по отношение на енорията

- Например да се присвоят всички общи инициативи, да се подчинят на собствената им харизма и метод;

- Прекалено много теоретизират, а не се включват винаги практично в пасторалните обстоятелства, в които живеят;

- Понякога само говорят, а нищо не вършат, няма конкретно служение;

- Затварят се в гетото на собствените групи, присвоявайки си правото да представлялат Църквата, абсолютизират собствената си харизма, не респектират другите и критикуват харизмите на други движения и групи;

- Понякога страдат от инфантилизъм и не успяват във взаимен обмен на опит с други групи и движения;

- На теория и на практика реализират прекалена автономия, а не църковно общение;

- Понякога повече застават на противни позиции, а не в сътрудничество;

- Не приемат реално да взимат участие в общението на енорията и по този начин да имат участие, примерно в съвета на енорията, в катехизиса на енорията и др.;

- Не приемат да взимат участие в живота на енорията;

- Взимат критична позиция срещу енорийския свещеник или епископ и искат нахално да се приема тяхната богословска и харизматична насока.

2.2.3 Ограничения на енорията (възможни опасности) по отношение на Църковните групи
Например:

- Не приема изцяло църковната идентичност на лаическите сдружения и понякога иска да ги приема само като някаква помощ за енорийския свещеник;

- От групите се иска само физическа и второстепенна помощ;

- Не се приема участие на групи и не им се дава отговорност за някои пасторални програми , за които са компетентни;

- Енорийският свещеник понякога иска да наложи своето пасторално виждане, което често съвсем блокира действието на някои групи в енорията;

- Енорийският свещеник е прекалено много насочен към администрация и не дава на групите никаква свобода;

- Енорийският свещеник не се грижи нито пасторално, нито духовно за групите (движенията) в своята енория.
Накрая трябва да кажем простите думи: Всички заедно сме Църква и не можем да живеем отделени един от друг. Общението на групите в енорията е наистина знак на нашето време.
2.2.4 Днешните изкушения на клирици и на миряни
a) изкушението Църковният живот да се състои само от действие на спонтанни групи и Църковни движения;

б) изкушение classista – привилегировани групи;

в) изкушение immobilista – фалшивата идея ние нищо не трябва да правим, а за всичко трябва да се грижи Бог.

Какво е решението?

Предлага се следният педагогично – пасторален път:
a) Приемане

Папа Йоан Павел II в CT 67 говори, че енорията може да се сравни със семейния дом, тя е гостоприемна и братска.

Затова е добре да остане отворена на всички църковни групи. Важно е да се избягват осъждания.

В енорията не могат да съществуват църковни групи, които са от първа или втора категория.

В енорията е нужно да се разговаря и да се търсят решения на въпросите и напрежението в климата, на отвореност и уважение към другите. Папа Йоан Павел II (Al consiglio permanente della CEI, n. 3) е казал, че групите и движенията не са още интегрирани по оптимален начин в живота на енориите и че има нужда всички членове на Божия народ да поемат отговорност.

Много е важно общението с местните епископи, а не толкова принадлежността към някои групи и подобно. Енорията може да стане истинско място на верския живот, а не само някакво място за сервиз . В енорията трябва да имат място всички движения, а не само тези, който доминират.


б) Комплементарност (взаимно допълване)

Съборът е говорил за разнообразие, за богатство на тези групи, сдружения (AA 19). Различни групи и движения в енорията могат да се допълват – някои са обърнати към задълбочаване на верския живот на членовете, на катехизис, някои към помагане на болните, на изоставените, на сътрудничество с други християни или други хора. Затова енорийският свещеник трябва да координира. Но понякога някои енорийски свещеници не приемат движенията и затова е важно те да имат подкрепа от месния епископ. По никакъв начин движенията не могат да действат в някоя епархия или енория без знанието на епископа или енорийския свещеник. Движенията трябва винаги да бъдат на разположение на енорийския свещеник и да сътрудничат с него.


в) Обща отговорност

Много е важно да се разбере, че субект на пасторала не е някое движение, група миряни, а целият Божи народ. Енорията трябва да предложи всички църковни реалности: възпитателни срещи, библейски срещи, молитвени групи. Но това изобщо не означава, че енорията иска да упражни натиск върху движенията и групите, че те трябва задължително духовно да се хранят само на срещите на ниво енория. И тези движения трябва да имат свобода. Енорията може да предложи различни инициативи, но не в смисъл, че с това се изчерпват всички начини на действие. Така някои групи ще бъдат повече насочени към работа с младежите, други - с болните, възрастните, бедните и т.н.




2.3 Миряните в енорията
В днешно време много е важно местното присъствие на миряните в Църквата, а тук движенията определено имат своето съществено място. Тук спонтанно изниква въпросът за миряните в енорията.

Разговорът за християнските миряни, за тяхното място и роля в Църквата и в света не би бил пълен, ако не погледнем на миряните на първо място на ниво енория, от гл.т. на мястото и ролята на енорията като общност. Всеки вярващ, всеки член на Църквата живее своята църковност в една енория. Въпреки всички промени, енорията е и остава първата общност на вярващите, и в нея се случва тайнствената среща с вярата. Затова в най-голяма степен от нея зависи какви ще бъдат вярващите християни. Разбира се и обратно: колкото вярващите имат църковно съзнание, толкова имат и влияние върху живота в енорията.


2.3.1 Енорията –основна структура на миряните
Освен съзнанието, че всеки вярващ християнин е в същото време и мирянин, член на Божия Народ с всички права и задължения, който отговорно взима участие в живота и действията в Църквата, второто по важност нещо е, че само по себе си не е нужно някакво особено сдружение, никаква особена структура, която да бъде над самата църковна общност, която би давала авторитет на обикновения вярващ за апостолат. Причината е в това, че тогава би изглеждало така, сякаш за по-голяма част от членовете на общността е подходящо единствено да бъдат обект на апостолат, да приемат тайнствата и само да помагат в някакви физически дейности. Енорията е място, където вярващите се събират и се възпитават във вярата. Центърът и фокусът на това е в Евхаристията и в тайнствата. Всичко това се случва на първо място в енорията. В енорията се формират новите членове на Църквата.

Енорията е дефинирана в Църковното право като общност на вярващи християни в местната Църква, постоянно учредена на определена територия и водена от енорийски свещеник като собствен пастир. (сравни кан. CIC 515). В тази дефиниция главното нещо е «общност», а тя все пак е немислима без хората. Ако се гледа през общността, коренно се сменя досегашният образ на енорията. Тя вече е не само храм, на чиято територия управителят, който има юрисдикция, дава тайнства на вярващите. Енорията е общност на лица, които се събират и са водени от пастир, за да празнуват тайнствата (Евхаристия). Тя е, според Събора, израз на едната свята Католическа Църква вътре в местната Църква (CD, 11).

И поради това, енорията трябва да се изгражда като общност от личности. Личностният принцип става по-важен, отколкото териториалният. Териториалният принцип в практиката вече от много време е станал нещо обикновено, а личностният принцип на енорията сега малко по малко навлиза в съзнанието на пасторалната практика като нещо необходимо. Да се изгражда общност от личности, предполага сътрудничество на енорийския свещеник и хората, а не само отговорност или вина на енорийския свещеник. Ако нещо в енория не е наред, тогава са отговорни и членовете на енорията, а не само енорийският свещеник. Лесно е да се правят само забележки как това или онова не е наред и че за всичко е виновен енорийският свещеник.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница