Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница4/14
Дата18.04.2017
Размер2.51 Mb.
#19463
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

6.3 Характеристика – общение
Във всички съвременни духовни движения присъства характеристиката на общението. Те се опитват да живеят Евангелието и опита на Църквата чрез общение, споделяйки своя духовен опит, дори своите собствени блага с общността. Това за някои изглежда прекалено и е знак за храброст.

Нещо типично е наличието на доста движения, които се позовават на йерусалимската общност (Деяния 2,42-47) с типичния елемент на коинония: слушане и опит на Евангелското слово в общение с апостолите, братство, което се живее в дълбоко общение, в центъра на което е Евхаристията и общите молитви, свидетелство за Евангелизация и социална чувствителност в посланието на Църквата.

Това обръщане към йерусалимската общност не е нещо ново, то присъства през цялата история на Църквата (напр. през 12 век по време на реформите в Църквата, след това през 16. век у различни католически и протестантски реформатори, също и през 20 век). Всъщност в този контекст то винаги е било като някакъв начин на подражание. Опасността при него може да дойде от прекаленото подчертаване на общественото измерение за сметка на отделния човек, на личността.

Неокатекумените имат силен опит в катехизиса, молитвата и литургията. Общностите на Обнова в Духа изразяват своето общение чрез молитвите и изпълняват различни служби в своята харизматична общност. Фоколарините не само се позовават на духовността на общение, но дават и тринитарен модел – единство, което е модел за християни и не-християни, между народите, според Исусовото слово в Неговата молитва към Отца. (Йоан 17,21-23).

Този копнеж към общение не е нещо странно, особено, ако се вгледаме в днешното време – живот в енорията, в местата на обитаване, толкова хора и вярващи заедно и все пак всички те са по някакъв начин усамотени. От друга страна да живееш в общение не е лесно. Много движения познават това затруднение.
6.4 Под знака на универсалността на Църквата
Църковните движения всъщност присъстват в цялата Църква. Родени на едно определено място, те носят отпечатъка на една култура, на една конкретна страна, на един конкретен човек..., но имат способността да се разпространяват из цялата Църква. От една страна плодовито присъствие и общение в местната Църква, от друга - инкултурация в различни страни. Но, както вече казахме, много е важно всичко това да бъде в съгласие с йерархията на Църквата.
6.5 Икуменическа и междурелигиозна отвореност
Църковните движения и тук имат своята важна роля. Чрез тяхната дейност се случват различни приятелски срещи. Тук по особен начин мислим за контактите на фоколарините с не-католиците и не-християните; за отношението между Комунионе е либерационе с православни в Русия и в други източни и западни страни; за Арка, Вяра и Светлина.

Особено интересен е феноменът на Обнова в Духа, който се наблюдава през 1967 г. в САЩ чрез контакти с петдесетници. Съществува и обратната посока, когато протестанти са обърнати към католици – икуменическата общност Тезе.

Следва да споменем общността Св. Егидий, която има значително икуменическо и междурелигиозно измерение. Един път в годината те организират молитва за мир.

От всичко това, което до сега накратко изложихме, следва въпросът: колко не-католици могат да участват в едно католическо движение, ако се вземе пред вид фактът, че те са били привлечени от духовността на движението, но не се чувстват готови да напускат своите Църкви. Тази тема е само частично докосната в предложението на Синода от 1987г. (P 15) и в ChL № 31.28 Тази препоръка още чака своето практическо осъществяване.

Документът Нови насоки за прилагане на принципите и нормите на икуменизма (25. март 1993) също така не дава разрешение на този проблем.

Въпреки тези висящи въпроси, пътят на сътрудничество и на принадлежност за не-католици не е затворен. В потвърждение на Статута на Фоколарините, Папският съвет за миряните поздравява движението за плодовитото сътрудничество с братя от други изповедания и религии и с всички хора с добра воля, в духа на движението. Потвърденият статут оставя отворена възможността за участие на не-католици в движението в смисъла на фоколарини с частни обети.


6.6 Ново-мистици: важност на духовния опит
В по-широк смисъл можем да потвърдим, че сред църковните движения съществува явлението ново-мистицизъм в търсенето на духовен опит, или на определено завръщане към свято и религиозно събуждане, особено през 70-те и 80-те години.

Така при тези движения се проявява не толкова учение, колкото опит, който се живее, групите търсят този опит. Нашият 21-век проявява в голяма степен глад и жажда за духовен опит. И така, тези движения предлагат не някаква правна структура или пасторален план, а особена покана за обръщане, покана за опита на един нов живот, покана за нова история на общение с Христос и с християнските ценности на лично и обществено ниво.

В Европа и Северна Америка, но също и в Източна Европа и в Латинска Америка, през последните десетилетия се наблюдава изчерпване на досегашните форми на християнски живот, т.е. изчерпване на обществото откъм християнски ценности. Няма ги вече характерните структури, които са носили християнското присъствие в обществото, в училището, в семейството… Всъщност, дошъл е моментът, когато е необходимо да се прояви, така да се каже, не християнството на повърхностна социологическа принадлежност, а едно уверено християнство, в което важна роля има както общественото измерение, така и смелото свидетелстване на живота и вярата. Църковните движения наистина много спомогнаха да се направи тази историческа крачка и по този начин хората, които са се отдалечили от Църквата и са в криза поради незрялата си вяра, отново да се доближат до вярата.

От друга страна трябва добре да отчетем и един друг феномен - новите религиозни предложения, идващи от други религии, езотеризъм и т.н., които и днес се предлагат на много хора...

Разговорът за религиозния опит подсказва, че тук е нужно да направим няколко прости размишления, вдъхновени от теологията на духовността, които описват явлението християнски опит.
6.6.1 Позитивни аспекти
Положителен аспект в християнския опит е задълбочаването на вярата чрез житейския опит с Христос, живян в различните християнски групи. Група, в която Христос е присъстващ, свидетелства Евангелието, т.е. изповядва вярата, празнува литургията, молитвата, духовното общение, свидетелството на любов (каритас) в самата общност и в нейното послание. Живяното свидетелство убеждава много повече, отколкото множество теории и това е един много важен педагогически метод.

Именно поради това движенията са се изявили като провидение. Те се развиват особено в десетилетията, когато остро се усеща умора от различните теории и екстремни тенденции към едно богословие, което няма сила и е практически мъртва и погребана теория. Като реакция на това в края на 60-те, а особено през 70-те години, се появява феноменът търсене на религиозен опит – различни екзотични пътувания на Изток, смесване на религиозния опит на източните религии с християнството. В едно такова положение католическите движения помогнаха много, за да се живее християнския опит в общностите, или чрез личностите на техните харизматични водачи.

Също така църковните движения предлагат едно смирено доверие към основните ценности, с един нов дух, приемайки обезкуражените и бидейки по този начин житейски резерв на Църквата и носители на надеждата.

Опитът има неизмерима важност при въвеждане в движението. Обикновено в началото новите членове се запознават с опита при възникване на движението, как е основано, как се е развивало. Това по особен начин присъства при неокатекумените и фоколарините. И в двата случая новодошлият се запознава с историята и с началото. Това всъщност е една разказваща теология, с която се развива и начин на живо предаване на свидетелството.

Този характер на общение помага особено много в контекста на увеличаване на взаимното познаване, излагане на опита, помагане на слабите и обезнадеждените от страна на общността. По този начин се придобива чувството и опита, че се върви заедно и от групата човек непрекъснато получава нови подтици и окуражаване.

За движенията опитът е нещо много важно - той е необходим, за да може да се разбере движението по правилен начин. Всъщност, по подобен начин говори и св. Тереза Авилска, когато казва, че трябва да се тръгне от собствения духовен опит и кани читателите към конкретен опит, за да могат да навлязат в пълно разбиране на нейното свидетелство.


6.6.2 Рисковете на религиозния опит
За един сериозен подход към всяко нещо е нужно да се видят и възможните рискове. Какви са рисковете по отношение на истините, съдържащи се в традицията и в Свещеното писание?

В началото на харизматичните движения много се говореше за опасностите от библейски фундаментализъм и от теологически илюминизъм в опита, който се разпространява в Църквата. Но тези рискове могат да се намерят и в други движения.


- Библейският фундаментализъм е феномен на тълкуване на Свещеното писание, когато не се взимат предвид критериите на Учителството на Църквата, както и духовното (а не само буквалното) значение на текста. На много молитвени срещи се приемат пророчества или говор на различни езици, което може да е нещо лично, а му се придава значение на директно Божие тълкуване, което е опасно. По такъв начин може да се злоупотребява със Свещеното Писание;

- Теологическият илюминизъм е отказ от това да се види дали собственият религиозен опит е в съгласие с богословското учение. При него се смята, че богословието е само нещо теоретично и няма способността да разбира и разсъждава относно религиозния опит. Всъщност тук се изявява онази стара полемика през вековете между опит и богословие, между духовни личности, които не желаят да бъдат преценявани от богослови, които не са просветлени, не са обърнати към и не са компетентни за такива преценки.

Ясно е, че в смисъла на богословското различаване на истините на Свещеното Писание и на Учителството на Църквата, теологическата истина трябва да бъде норма за разпознаване на опита. Това е особено важно при частните откровения, но е също така валидно и за преценката на духовния опит. Следователно, нито едно движение не може да каже, че е над разсъждението, което прави богословието.

Богословието, което не върви към този опит, допуска грешка в своята цел, защото неговата цел е не просто истината, а самият Бог, Който е автор на истината. От друга страна опитът, който не отговаря на богословската и догматична истина, влиза в опасностите на субективизма, на субективно сътворения опит и в този смисъл е фалшиво смятан за християнски.

В някои движения, при които присъстват лични откровения и мистични опити, доста често се случва те да настояват, че са носители на известие, което трябва да допълни богословското учение на Църквата, или да бъдат носители на едно ново виждане за Църквата и за нейно послание. Тук също се изпада в риск не само да се подновява богословието, но да се прави опит за създаване на ново богословие.

Когато разгледаме духовния опит на различните движения, намираме някои от изброените по-долу опасности като например силно търсене на духовен опит в някои свръхестествени феномени като дара на езиците, пророчествата, лечителството, сънищата в Духа и др. Това е знак за незрялост. Всичко това може да произтича от колективна истерия и затова трябва много да се внимава, защото тук не става дума за някакъв духовен опит, а всичко е само на естествено ниво. Трябва да се знае и това, че тук често се явяват кризи, когато някои дарове изчезват, а всъщност това са само знаци, че Бог иска да поведе човека напред в духовния път. И затова тук е много важно духовното ръководство, за да може човек да напредва, а не постоянно да се храни с духовно мляко.

Документът на Конгрегацията на доктрина на вярата писмото Orationis formas, е отправен към епископите относно някои аспекти на християнската медитация (15. октомври 1989). Между другото тук се говори за нуждата от благоразумие в такива опити, които не могат да бъдат сами по себе си цел и които често пъти могат да бъдат плод на чувствителност и на психология. (сравни № 23; 25; 28).
6.6.3 Към един синтез – преценка
Понякога тези така наречени нови мистични движения са обвинявани, че манипулират хората, тъй като използват различни техники, жестове, песни, феномени на колективна одушевеност, паранормални феномени и ги показват като свръхестествени. Затова тук стои и голямата отговорност да не се нарушава интимността и свободата на човека, а особено на нивото на вярата и на религиозния опит. Защото при прекалено голяма въодушевеност и когато се изживее разочароване в някои ситуации, съществува голяма опасност от загуба на вярата. Затова възпитанието за духовно напредване е наистина нещо много важно.29

От друга страна не ни е позволено да бъдем само негативно настроени към начинаещите религиозни опити от такъв вид, защото за много хора такива първи силни опити могат да помогнат да се поднови вярата и стабилността на човека. Днес обществото и отделните хора са обхванати от динамиката на ежедневието, работата, стресовете… и имат нужда от духовна тишина. Това, което е хубаво в общението и възхищението в общността, се намира свързано с чувствителна, но и конкретна любов.

В тези групи влизат и хора с труден и травматичен житейски опит. И не ни е позволено да изискваме за тяхното обръщане само интелектуално ниво. Една проповед, колкото и на високо интелектуално ниво да е, най-често няма да събуди нищо в човека. Нужен е понякога опитът на група хора. Често пъти става дума за дълбоко духовно изцерение на човека. Така например в обществото на Блаженствата са специализирани точно в този смисъл на дълбоко вътрешно изцерение на човека. Днес много християни имат нужда да бъдат излекувани чрез един силен опит с Бога, за да могат да бъдат силни в християнското свидетелстване в света.

Св. Йоан Кръстни говори за Божията педагогика, която знае да дарува в началото на духовния път сетивни благодати и много хубави чувства, след което обаче Бог иска човек да надмине този начин и да започне да яде по-силна храна, а не само мляко. Иска се мотивация на вярата. Ясно е, обаче, че не е добре веднага да се изисква от човека да се храни със силна храна – той трябва да премине през този период на духовни наслади. Но не може да се спре тук и да мисли, че вече е на върха и няма къде повече да напредва, че това е върхът на духовния път. Трябва да се уважава педагогиката на Бога, Който добре познава човека, и да се изисква от него път на чиста и безчувствена вяра.30


6.7 Ангажирани в Църквата и в обществото
Може да се каже, че почти във всички групи се проявява желание за свидетелстване и за апостолическо действие. Членовете на Църквата, вярващите миряни имат призванието и посланието да възвестяват Евангелието. Вече много години се говори за нуждата от нова Евангелизация, в която много голяма роля имат именно вярващите миряни.31 Плодовито място за това могат да бъдат именно различните духовни движения.

Има различни движения, които действат повече в евангелизацията и общо в катехизиса (семейство, младежи, енория…). Други са повече насочени към свидетелстване на християнския живот в различните социални сфери. Трети искат да обновят от вътре със своето присъствие и действие институциите на обществото. Някои предлагат влизане в политиката. Други пък са насочени към практиката на така нареченото освобождение.

За всички ни е ясно колко важно е днес присъствието на християните в обществото, културата, политиката, икономиката...
6.8 Седем слаби точки на Църковните движения според списание «La Civilta Cattolica» (19. 06. 2004.)
Три «опасности» и четири «предизвикателства» съгласно публикация в списанието на йезуитите в Рим, където Светият Престол дава своето критично разсъждение относно църковните движения.

При папа Йоан Павел II появилите се нови общности и движения в Католическата Църква през няколкото изминали десетилетия се развиваха в много хубав климат и не се говореше толкова за проблемито, които бе нормално да се появят. Но преди 6 години в своя уводна статия списание «La Civilta Cattolica» заговори за опасности и предизвикателства, които се явяват в Църквата поради тези движения. Уводната статията (от 19. 6. 2004.) е озаглавена „Църковните движения днес” и е написана от йезуита о. Джузепе де Роза. Публикацията е от голяма значимост, защото преди публикуването й е видяна и авторизирана от страна на Държавния Секретариат на Светия Престол, което впрочем е правило за всяко издание на La Civilta Cattolica.

Говорейки за «опасностите» и «предизвикателствата», които движенията носят със себе си, списанието не споменава имена. Все пак, за тези които добре познават нещата, е сравнително лесно да разпознаят за кого се отнасят критиките. Според тази статия, «най-сериозните и най-трудни предизвикателства пред църковните движения днес са следните четири»:
1.Празнота относно закона

Първият недостатък е «недостигът на закони, които регулират реалното присъствие на църковните движения». «Днешният Кодекс на Църковното право не се занимава изрично с църковните движения», което генерира объркване. Църковните движения би трябвало да се «систематизират канонично, а това изобщо не е лесно да бъде направено».

Тази точка се отнася практически до голямото мнозинство от движения. Важно изключение от него е Опус Деи, който като лична прелатура единствен в Църквата днес има солидни правни основи.
2.Двойното членство

Вторият проблем е присъствието на монаси и монахини в някои движения: този факт «предизвиква криза на идентичност при някои от тях и подтиква други да напускат своите собствени монашески общности или да имат двойно членство».

Това явление се наблюдава особено сред харизматиците и неокатекумените. Често например се случва йезуити или францисканци да стават членове на тези движения. О. Раниеро Канталамеса, официален проповедник на папата, е един такъв известен случай на двойно членство: той е капуцин и в същото време член на харизматичното движение Обнова в Духа. Съществуват още много други случаи на двойно членство сред харизматиците. От другата страна, при неокатекумените по-често се случва монасите да напускат своите собствени общности и напълно да стават членове на движението. Разбираемо е, че старите ордени с дълга духовна традиция не гледат снизходително на излизането на своите собствени членове и преминаването им към тези нови движения.
3.Не-католиците вътре в къщата

Третото предизвикателство се «състои във факта, че някои църковни движения допускат и кръстени не-католици да стават техни членове», а ако не-католиците станат «по-многобройни, те биха могли да влияят на това да се внесат значителни промени в статута, свързани с живота на движението, което би могло да доведе до въпроса за католическата идентичност на това движение».

Това предупреждение се отнася до онези движения, в които се намират много други християни или членове на други религии. Вярно е, че тези не-католици или членове на други религии нямат решаваща роля. И все пак, би могло да се случи те да станат влиятелна група и да упражнят натиск в движенията – нещо, което създава опасност от отклоняване към релативизъм.

Един такъв пример е монашеската общност Бозе, чийто основател е игуменът Енцо Бианки. В нея се намират някои не-католици, които са пълноправни членове на общността: швейцарският калвинист пастор Даниел Атингер, още двама други протестанти и православният монах Емилианос Тимиадис, бивш архиепископ и митрополит на Силиврия. Това е една от пречките за получаване на канонично позволение от Светия Престол, но има и други (като например факта, че заедно в един и същ манастир живеят монаси и монахини).


4. Свещеници, извадени от епархиите

Тук ще цитираме това, което пише списание La Civilta Cattolica:

„Най-деликатно предизвикателство е участието на свещениците в тези движения. Трябва веднага да се каже, че някои движения имат и свои собствени семинарии, в които се формират семинаристи в харизмата на движението и се подготвят да бъдат свещеници в служение на това движение. Остава отворен въпросът за каноническата инкардинация32 на тези свещеници: ако движението има характер на универсално и мисионерско действие, което е признато и одобрено от Светия Престол, което от своя страна му дава статут на публично сдружение, то кой е онзи, който ще инкардинира свещениците на това движение? Общо взето, трябва да се прибегне към инструментална инкардинация, в която епископът, който подкрепя това конкретно движение, инкардинира свещениците в своята епархия и дава този свещеник да бъде на разположение – при пълно работно време – на самото движение, като прави с движението писмен договор. Това означава, че така инкардиниран, свещеникът е в служение на движението навсякъде, където това движение има нужда от него. Затруднения могат да се явят, когато такъв епископ бъде наследен от някой друг, който не е съгласен с такъв вид инкардинация, или ако спешни и тежки пасторални нужди изискват присъствието на свещеника в епархията: в този случай може да се случи епископът да ограничи свободата на свещеника и да игнорира писмения договор. Между другите проблеми, един такъв договор има повече формална, отколкото юридическа стойност, което не е в съгласие с каноничното право. Много движения отговарят на този профил. Най-ясен пример са неокатекумените с повече от 50 семинарии «Redemptoris Mater» по целия свят, от които произлизат хиляди свещеници и които са юридически инкардинирани в епархии, но всъщност често са напълно в служба на Пътя. Подобен е и случаят с общността на св. Егидий, на фоколарините, мисионерската общност Виларегиа и много други: всички те имат свещеници в своя служба, които са ръкоположени от епископи, които ги подкрепят.”

Решението, което предлага «La Civilta Cattolica», е: движенията, които са универсални по природа, трябва да получат инкардинация на собствен клир, така както е случаят с францисканци, доминиканци, йезуити и други ордени на богу-посветения живот. Всъщност, някои от движенията вече са получили инкардинация на собствени свещеници: Христовите легионари, мисионерите на св. Карло Боромейски, които са свързани с движението Комунионе е либерационе с генерален настоятел о. Масимо Камисак, както и Опус Деи който е лична прелатура.

Неокатекуменалният Път направи опит да получи статут на лична прелатура, но не е успя. Много от тези нови движения са такива, че не могат да получат пълно одобрение от Конгрегацията за богопосветените. Такъв пример е движението Оазис на Мария, което има жена за генерална настоятелка и общности на мъже и жени, които живеят заедно; сигурно е, че ако продължат така, те няма да получат позволение от Светия Престол за инкардинация на собствени свещеници.

Освен тези четири неразрешени проблеми, авторът на статията вижда и още някои опасности, които се намират в живота на движенията в Църквата.


Първата опасност е тенденцията собственят опит да се абсолютизира, смятайки че единствено той е правилен. От тук би произлязъл изводът, че «истински» християни са онези, които принадлежат на това движение.
Втората опасност се състои в тенденцията за затваряне вътре в себе си, т.е. да се следват собствени пасторални планове и методи на формация на членовете на движението, да се провеждат собствени апостолически дейности, отхвърляйки сътрудничеството с други църковни организации, желание ‘да се окупира’ цялата територия за себе си, оставяйки малко пространство за дейностите на други сдружения.
Третата опасност се крие в тенденцията за отделяне от местната Църква, позовавайки се в апостолическата дейност повече на методите на движението и наставленията на неговите водачи, отколкото на наставленията и пасторалните програми на епархиите и енориите. От това понякога произлизат много силни напрежения между членовете на движенията и епископите и свещениците.

Така например, поради подобни предшестващи напрежения, японските епископи в продължение на пет години отказваха да допускат в своите епархии действие на неокатекумените. Но въпреки напреженията, на 14. януари тази година, папа Бенедикт XVI в присъствието на кардинали и префекти от Конгрегациите за доктрината на вярата и за литургията, както и на Съвета за миряните, насърчи японските епископи към сътрудничество с неокатекумените.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница