ЦърковниТЕ движения в светлината на духовноТО разпознаване

Разпознаването е важно, за може да се разбере, да се даде преценка и по този начин по-добре да се приеме онова, което Св.Дух говори на Църквата чрез новото харизматично присъствие.

Както е известно, духовното разпознаване е библейска тема от най-голямо значение в теологията на духовността. Това е класическа тема на духовността, която се прилага към живота, към мистичните феномени и апостолическата святост. Но нейната актуалност днес се отнася до търсенето на Божията воля в действието не само на отделни лица, но и на групи и движения.

II. Ватикански Събор разпознава присъствието на личната и обществена харизма в структурите на Църквата в главата, в която говори за Божия народ, както и в параграф 12 на LG относно пророческото измерение на християнския живот. Написаното в 12 LG има голямо значение за теологията на движенията и е автентичен извор за разработка на критерии за църковност.

Тръгвайки от него, малко по малко се появи богословска литература във връзка с критериите на църковността: първо това бе документът Evangelii Nuntiandi (1975) на папа Павел VI (№ 58) и Christifideles laici (№ 30) на папа Йоан Павел II. Последният документ е особено важен.

В САЩ, където харизматичното движение намeри особено разпространение, епископите счетоха за полезно да се обърнат към големите духовни учители: Григорий Велики, Игнатий Лойола, Йоан Кръсти, Тереза Авилска и особено към Новия Завет.³³

Всъщност едва от 80-те години насам темата за разпознаването е предложена за обсъждане на общо ниво и е придружена от анализ и църковна преценка на движенията.

Относно разпознаването на групите, Синодът от 1987 г. разработи някои критерии за разпознаване, които се намират в propositumu br. № 16. От значение е и № 30, където папата предлага някои критерии за църковност на мирски сдружения, групи и движения.

Също така важно е пасторалното напътствие на пасторалната комисия за миряните на Италианска Епископска Конференция, Le aggregazioni laicali nella Chiesa, от 29. април 1993, която отново приема темата за църковността като условие за разпознаване.

Документът Vita consecrata (№ 62) от 1996. също дава някои критерии за църковност и се позовава на нуждата от специфично разпознаване на харизмите. Изтъква се важността на разпознаването както на нивото на местната Църква, така и на нивото на универсалната, с цел да се покаже общо послушание и единство в Св. Дух и да се признае автентичността на харизмата.

Понятието разпознаване има по-широко значение и може да включва също така анализ на елементи на духовния растеж, узряване на отделната личност или група, църковна насоченост на харизмата. Църковността изглежда отнесена повече теологически и с едно конкретно отношение към правоверието на това, в което се вярва, както и с ортопракса – изправното действие, което произлиза от изправна вяра.

Следва да се отбележи, че няма пълно съгласие в предложението за критерии, но е добре да се видят онези основни места, в които се разисква този въпрос. Едно от тях е EN 58 на папа Павел VI, който дава доста подробни критерии. Говорейки за църковната общност като база, учението остава валидно и за движенията. Предложени са следните 7 критерия:

1. Движенията да търсят своята храна в Божието Слово, да не позволяват да се влияят от политически фактори и модерни идеологии, да бъдат готови да използват своя голям човешки потенциал;

2. Да преодоляват постоянно присъстващото изкушение системно да се противопоставят в дух на неограничено критикуване под прикритието на дух на сътрудничество и искреност;

3. Да останат силно свързани със вселенската и с местната Църква, в която се намират, избягвайки опасността (много реална!) от самоизолиране, което може ги доведе до това да повярват, че са единствената истинска Христова Църква, отхвърляйки всички останали църковни общности;

4. Да спазват искрено общение с пастирите, които Господ е дал на своята Църква и с Учителството, което Христовият Дух им е дарил;

5. Да не смятат, че единствено към тях е отправено Евангелието и че те са единствените вестители на Евангелието – даже единствените пазители на Евангелието! Да знаят, че Църквата е много по-широка и разнообразна и да приемат, че Църквата може да се въплъти по начин, който се различава от техния собствен;

6. Ежедневно да растат в познание, усърдие и мисионерска работа;

7. Да бъдат винаги отворени към живота и никога да не се държат като секти.

В документа (№ 16) на Синода от 1987 г. се съобщават основните ценности: правоверност на вярата, подчинение и сътрудничество с пастирите на местната Църква и с папата; уважение към енорийските и епархийни общности; хармонично общение с други харизми, избягване на конфликти; покана за духовно разпознаване и внимателно изчакване от страна на пастирите; ясно различаване между действието на отделен член и на групата като цяло; внимание към плодовете на светостта, общението и Евангелизацията.

По такъв начин документът ChL предлага ясна и широка терминология. Предлагат се 5 фундаментални критерия, които според ChL 30 са:

1. Всяко сдружение на миряни е поканено да бъде инструмент на светостта в Църквата;

2. Отговорност в изповядване на католическата вяра, която приема и провъзгласява истините за Христос, за Църквата и за човека и включва послушание на Църковното Учителство в тълкуване на вярата;

3. Свидетелство на силно общение с другите и синовно доверие към папата и в общение с местния епископ;

4. Сътрудничество в апостолическата цел на Църквата. Това означава, че сдруженията не могат да имат друга цел освен онази, която има Църквата, а тя е възвестяването на Евангелието на всички народи;

5. Задължение да бъдат присъстващи в обществото, т.е. в служение на цялостното достойнство на човека.

Преди всичко е нужно да се обърне внимание на опасността от монолитност, т.е. че всички и всичко трябва да бъде еднакво. Ако се иска да има единствена организация, която води към съответна йерархия, то тогава тези сдружения се създават от горе, а не от страна на вярващите миряни. Освен това тези критерии ясно обръщат внимание, че при организиране на католически мирски сдружения е важно да се избягва всяка политизация и манипулация. Именно тук е нужно да се насочи вниманието. Всяко мирско сдружение е в служба на спасението на човека и на посланието на Църквата, а не в служба на някаква определена идеология и политика. Всяка политическа привързаност е съзнателна или несъзнателна манипулация на неговата спасителна цел.

Освен тези критерии папата прибавя и плодовете, които придружават живота на групата и чрез които конкретните дела на определена група стават потвърждение на добрия дух. Тези плодове са: събуждане на чувство за молитва, съзерцание, литургически живот и живот на тайнствата, подтикване и събуждане на нови призвания за християнски брак, свещенство, монашески живот, готовност за участие в програми и активности на нивото както на местната, така и на универсалната Църква; грижа за катехитично действие и педагогична способност във формирането на християните; християнско присъствие в различните сфери на социалния живот и действие на каритативно, културно и духовно ниво; евангелска бедност за една по-силна отвореност и любов към всички; връщане на кръстените, които са се отдалечили от Църквата и т.н.
7.3 Конкретно приложение на критериите
Когато се говори за всичко това е важно да не се смесват църковните движения с някаква група или отделна личност, която се представя за автентичен глас на харизмата, или с някакъв представител, който дава негативен образ на движението, а всъщност не е така.

Важно е също да не бързаме да се скандализираме от някои недостатъци и ограничения, които се явяват в движенията – нещо, което е съвсем нормално; нито един човек не е съвършен и харизмите на земята не съществуват в някакъв чист вид, а са смесени с много ограничения, дори с грешки. Само с течение на времето хората и групите могат да постигнат автентичен духовен ръст чрез пречистване, просветление и включване в Църквата. Въпреки затрудненията, трябва да се гледа положително. Нито едно от движенията не трябва да си мисли, че е единствено или съвършено: никой не може да има монопол над Светия Дух.

В разглеждане на критериите се забелязват определени степени. Първият критерий изразява единството с Църквата, а в по-малка степен са видими хармоничният растеж в духовния път и органичното общение с Църквата.
7.3.1 Общение с Църквата
Логично е да се търси потвърждение от страна на Църквата. Понякога са налице напрежения - поради някаква новина, която се предлага, или просто защото идват от базата, а не от йерархията, друг път това се случва поради прекаленост. Често се говори за напрежение между харизма и институция, но това не е точно, защото в институцията се намира и харизма. За този проблем много хубаво говори кард. Ратзингер³⁴.

Разпознаването на дадено учение, поведение, или крайна цел понякога е продължителен период и изисква правилно отношение от страна на пастирите, но също така и смирение и простота в поведението на отговорните за движението.

Проблемът при приемането на една нова харизма е разбираем, намираме го още в Новия Завет, когато се говори за отношението между Йосиф и Мария и когато Бог влиза в техния живот. Когато Светият Дух обогатява Църквата с нова харизма или дар, особено пастирите са тези, които изразяват съмнение в тяхната легалност, защото това е нещо, което не произлиза от тях и не е лесно да се разбере свободното действие на Духа. Именно тук е нужно да се последва св. Йосиф, да се преодолеят началните съмнения и да се изследва тайната. Ако се разбере, че това е дар на Духа, тогава с радост трябва да се приемат новите харизми и да бъдат защитавани от външни и вътрешни преследвания.
7.3.2 Според плодовете ще ги разпознаете
Най-добрата защита за всяко движение е промяната на живота, която се явява в отделните хора и в общността. ChL 30 съобщава плодовете, за които вече споменахме и които са знак за истинност на движенията: подновено чувство за молитва, съзерцание, литургически живот и живот на тайнствата, подтикване и събуждане на призвания за християнски брак, свещенството, монашески живот, готовност за участие в програмите и дейностите на Църквата, както на местно, така и на национално и международно ниво; грижа за катехитично действие и педагогична способност за формиране на християните; християнско присъствие в различни сфери на социалния живот и действие на каритативно, културно и духовно ниво; евангелска бедност за една по-силна отвореност и любов към всички; връщане на кръстените, които са се отдалечили от Църквата…

Тъй като движенията са харизми на Духа, те са дадени за подновяване на Църквата. LG 4 говори за това, че те правят Църквата по-хубава и по-млада, със силата на Евангелието те непрекъснато я обновяват. Освен изброените плодове, едно от автентичните доказателства без съмнение е способността за обновяване на човека и институцията, на един вид или сектор от живота на Църквата. Това означава движенията да станат знак и да предлагат автентично християнско свидетелство. Ако наистина става дума за това, то тогава, според думите на кард. Сухард, архиепископ на Париж след II. световна война, свидетелството има: способността да сътвори около нас тайна, там където животът не може да бъде разбран и изтълкуван другояче, освен с интервенцията или с мотивацията на свръхестественото.

Основно мерило за християнски живот е именно животът на богословските добродетели вяра, надежда и любов. Не трябва да се забравя, че е необходим процес на очистване и ръст в добродетелите.

По отношение на това пречистване св. Йоан Кръстни ни дава определени критерии. Неговото учение е важно, за да се разберат някои видове критерии на духовното разпознаване. Според неговото учение, християнският живот е вървене, път, който има своите характерни етапи: периоди на пречистване - активно и пасивно, просветление и апостолическа плодовитост. Всяка група и всеки отделен човек трябва да бъдат готови да преминат този не лесен път.

Някои движения в историята на духовността вече са имали този опит. В началото изживяват силни харизматични моменти, след това идват моментите на тяхното пречистване и доказване - външно и вътрешно, преди да се осъществи духовната зрялост и апостолическата плодовитост. Трябва да имаме предвид, че моментите на ентусиазъм и възхищение, началните харизматични моменти трябва да отварят към реалността на християнския живот, който се състои в готовност за жертва и кръст.

Често пъти Бог, по силата на Своята педагогика, подарява тези изживявания на ентусиазъм, но по-късно изчиства опита и мотивацията на човека, за да може той да израстне. Необходимо е да се избягват грешки от типа хората да отсъждат прибързано началния ентусиазъм, да стават духовно горделиви и да желаят да критикуват всички, че не са свети. Тук се смесват благодатите на първото обръщане със съвършената святост. След първите благодати християнинът има да измине още много дълъг път. Трябва да се случи това пречистване на стария човек преди да се стигне до един зрял живот в семплост и радост.

Когато дойдат затрудненията, трябва да се знае да се гледа напред, а не да се плаче и да се гледа с носталгия към първото харизматично начало, което е само едно възвестяване на онова, което Бог ще даде в по-голяма мярка и със сигурна зрялост в края на духовния път.

Например неокатекуменалният път показва ясно, че християнският живот е един дълъг път на кръщение. Етапите при неокатекумените са като стълби, които вървят към опита на кенозата. След възвестяването следва етап на катехизис, период с различни етапи и различен ход, нужда за даряване и задължения. Това трае продължително време като подлага на изпитание спазването на верността. В края на инициацията и след подновяване на обещанията се тръгва към живота в Назарет, към подражание на Светото семейство в смирение, семплота и радост, което постепенно насочва към цялостно предаване на живот с Бога. И това се случва по същия начин, както при Исус в смъртта и във възкресението. Модел на този път е Девата от Назарет, чрез сугестивния паралелизъм между евангелския опит и опита на Мария, която е образ на Църквата и на християнския път. Това е изразено чрез класическата схема на началния катехизис на неокатекуменалния път:
Дева Мария образ на Църквата

МАРИЯ	Възвестяване	Бременност	Раждане	Семейството от Назарет	+ Смъртта в Йерусалим
Християнин	Благовестие – керигма и катехизис	Предкатекуменат и катекуменат Избиране	Кръщение	Неофит Смирение Семплост Благодарност	Слуга Божи Послание в Църквата

От друга страна имаме движението на фоколарите, чиято идея за духовния път на християнина разкрива идеала на живота, преминавайки през опита на Пресвета Богородица. Такъв път се нарича Мариянски и предполага опит, който се получава в етапите от живота на Девата, започвайки с Благовещението и посещението на Елисавета до рождението на Сина, първите изпитания, бягството в Египет, семплия живот в Назарет, дискретното присъствие на Майката в публичния живот на Сина, продължавайки до тъмната нощ на най-голямото изпитание на вярата пред краката на Сина си, под Неговия Кръст, най-големият преживян опит с Разпнатия и изоставения на Голгота Син.

След това идва плодовитостта на Петдесетница. Тази интуиция за Мариянския духовен път Киара Лубик получава, четейки съчиненията на св. Тереза Авилска и св. Йоан Кръстни - преминаването през етапите на прочистването, на нощта, но също и опитът на „Вътрешният замък (на душата)” на св. Тереза Авилска. Този Мариянски духовен път е изразен също така в LG 55 и в Redemptoris Mater на Йоан Павел II чрез подобно сравнение между духовния път на Мария и на християнина. При Киара Лубик това вървене според духовния път на Мария се отнася както за личния път, така и за пътя на общността, която следва евангелския път. Това съставлява една от най-хубавите черти на духовността на движението на фоколарите.

Схематично можем да покажем този път по следния начин:

Днес, благодарение на движенията, се подчертава актуалността на някои нови нужди в християнския път:

- духовен ръст на лично и на обществено ниво като способност за съединение на ценностите, напредване в апостолическото даряване, преминаване от нарцисизъм към отвореност за апостолат на Църквата;

- верност на ръста на Църквата, която се насочва към евангелската пълнота на Тялото Христово.

- Ръст и духовен опит, който се случва заедно в общността, живее се заедно с другите и хората взаимно си помагат по пътя на светостта.
7.3.4 Всички движения в служба на единството и любовта
Необходимо е съзнанието, че всички движения са за доброто на Църквата, т.е. Божи план за спасението, което е единство в любовта според учението на апостол Павел за харизмите (вж. 1Кор 12:31 и гл.13). Наистина върховно правило на харизмата е нейната насоченост към коинония, към любов, а любовта е харизмата на всички харизми. Днес духовните движения са като свеж полъх за обновяване на Църквата и могат да бъдат наречени органи на новостта на Светия Дух. Дарове и харизми са свързани, защото са дадени за общение в Църквата.
7.3.4.1 Не трябва да се радикализира собствения опит
Понякога се създава впечатлението, че днес между някои движения съществува определено критикуване и страх едни от други. Като че ли се страхуват, че опитът на друга група би могъл на намали собствената ценност и значение в Църквата. Това би трябвало да се премахне и отношенията да се основават на допълване, на братско общение и позитивизъм.

Никак не е добре да се радикализира собствения опит, сякаш той е единствено валиден. Божиите дарове са различни и се допълват. Затова е важно движенията да се познават помежду си и да си помагат, заедно да сътрудничат в различни инициативи в Църквата.

Те могат много добре да допълват помежду си харизмите. Така например новите църковни движения могат да бъдат сътрудници в много отношения на мирските свещеници или монаси: библия, литургия, катехизис, социално измерение. Новите движения могат да използват опита на старите ордени, преминавали вече през тези етапи, през които те сега преминават.

На края на своето изказване за движенията и новите религиозни общности на 30 май 1998, папа Йоан Павел II припомня критериите за разпознаване: Как да се съхранят харизмите и да се гарантира тяхната автентичност? Основно изискване е всяко движение да приеме да бъде подложено на духовно разпознаване от страна на авторитета на Църквата. Поради това нито една от харизмите не е освободена от подлагане на разглеждане от страна на пастирите на Църквата. След това папата се позовава на LG 12.