Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница6/14
Дата18.04.2017
Размер2.51 Mb.
#19463
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

7.3.4.6 Свещеници и църковни движения
Много свещеници взимат участие по активен начин в църковните движения. Много от тези свещеници в новите духовни движения са намерили своята идентичност на човешко, християнско и свещеническо ниво в смирено общение с други свещеници и миряни.

За много от тях това дори е бил момент на излизане от криза и промяна на живота. В този смисъл е положително, че на Синода на епископите от 1990, където се говори за формацията на свещениците, между другото е подчертана положителната роля на движенията в пасторала на свещеническите призвания, за формацията и служението на свещениците.35

Затова могат да бъдат направени следните обощения:

- Свещеник, който взима участие в групата, трябва да уважава свободата и правото на тези движения и сдружения на миряните и да не се налага над тях като такъв, който иска да командва;

- Да се избягва опасността свещеникът прекалено много да се потопи в групата, така че да изчезне, да се отрече от своите характеристики на пастир;

- Свещеникът в групата има своята особена роля да председателства, да служи, да обединява хората, когато между тях съществуват някакви напрежения, да бъде пастир и да помага в опасности от различни отклонения...36

- Свещеникът е онзи, който проповядва автентичното учение, служи тайнствата, особено Евхаристията… Разбира се, че за това никой друг не може да бъде делегиран – никакви лидери на движения.

- Свещеникът в сътрудничество с епископа помага движенията да растат в взаимно общение и в чувство за Църквата.


7.3.4.7 Монашески живот и църковни движения
Това, което казахме за свещениците, се отнася и за монасите. Много монаси, монахини, дори цели общности, поради апостолическа нужда са включени да участват в движенията. За някои монашески общности този опит е много положителен, докато при други е съвсем обратното – в монашеските общности възникват раздори между членовете, които подкрепят някои движения и онези, които не ги подкрепят. Когато някои от членовете трябва да отидат в друг манастир, а са свързани с някое движение, се явяват проблеми, а тези които идват на тяхно място не искат да продължат онова, което е започнато преди тях.

Има случаи, когато монаси са имали проблеми с призванието си и именно с помощта на някое движение са преодолели тази криза. В някои случаи е трябвало да избират между своята монашеска общност и пълното включване в движението (например при неокатекумените). Естествено подобно нещо води до напрежения между движенията и настоятелите на монашеските общности и последните не гледат със симпатия на участието на своите членове в движенията.

Без съмнение днешните харизми и движения могат да показват нуждите, които Църквата има днес и могат да помогнат за подновяване на стари харизми, да внесат нови елементи в техния духовен живот, да свържат монасите, монахините и миряните в едно спокойно отношение помежду им…

Не всички движения имат същия подход към монашеския живот. Само движението на фоколарите изисква от монасите и монахините да живеят собствената си харизма и още повече да направят живи в днешната Църква основателите на своите монашески общности. Все пък днес може да се забележи една по-голяма чувствителност в тази посока..

В документа за монашеския живот Vita consecrata 56 четем:

Богопосветени лица, които са изпратени от техните настоятели и настоятелки и на които си остават подчинени, могат да имат сътрудничество със специфични форми в инициативи на миряни, а особено в организации и институции, които се занимават с изоставените от обществото и имат за цел да се намали страданието на хората. Такова сътрудничество, ако е движено и подкрепяно от ясна и силна християнска идентичност и ако зачита собствения характер на посветения живот, може да направи да блесне силата на Евангелието и в най-мрачните ситуации на човешкото съществуване.



През последните години много монаси и монахини навлязоха в някои от църковните движения, развили се в наше време. Такива опити на заинтересованост са общо взето благодат, а особено на нивото на духовната обнова. Все пак не може да се премълчава, че това в някои случаи поражда проблеми и смущение на лично и обществено ниво, а особено когато тези опити влизат в противопоставяне с изискванията на общия живот и духовността на Ордена. Ето защо трябва да се има предвид влизането в църковните движения да става зачитайки харизмата, законите и дисциплината на собствения Орден, със съгласието на настоятелите и настоятелките и в пълна готовност да се приемат техните решения.
Тръгвайки от положителните опити, може да кажем, че:

1. Всяко църковно призвание е призвание на общение, на живот с Църквата с всички нейни благодати, тръгвайки от собствената идентичност на призванието. Собствената идентичност не е и не може да бъде причина за някакво затваряне;

2. Всеки, който взима участие в живота на дадено движение, трябва да бъде гледан от другите през неговото призвание, харизма, апостолат, общност… иначе той би бил в опасност да се чувства като чуждо тяло в движението, или като чужденец в своята монашеска обител;

3. Богопосветените са призвани да свидетелстват повече с живота си, отколкото с думи, зашото тогава този опит става автентичен;

4. В движението монахът или монахинята внася своето богатство и харизма, която прави общението с останалите други групи и техните харизми. Затова всяка богопосветена личност може да даде своя голям принос в тези движения.
8.0 Един аспект на духовността на движенияТА: връщане КЪМ Евангелието
8.1 Словото Божие и съвременната духовност
20ти век има едно голямо предимство, една специална благодат, а именно, че в дълбочина е открил развитието (разпространението) на евангелската духовност, основана на Словото Божие. Може да се каже, че почти никога досега Словото Божие не е било живяно по такъв начин, както днес. В предишните векове се говореше за отдалеченост на Словото от Църквата. Някои смятаха, че това се случва поради страха от протестантите, защото протестантите проявяват голяма обич към Свещеното Писание.

Можем да кажем, че тези, които по особен начин са повлияли на връщането към Свещеното Писание са св. Тереза на Младенца Исус, която в своя “малък път” на светостта разкрива Исусовото учение в Свещено Писание и след това Шарл де Фуко, поради своето радикално живеене на Христовата бедност. Така отново е открито Словото Божие по начин, че да бъде разбирано като главен източник и норма на всяка духовност. Конституцията Dei Verbum № 21 казва какво трябва да е мястото на Божието Слово в духовния живот: „Църквата винаги е почитала Божествените Писания, както и самото Тяло на Господа, и никога не ще престане – най-вече в Светата литургия – да се храни с хляба на живота от трапезата на Божието Слово и на Христовото Тяло, и да го поднася на вярващите. Ведно със Свещеното Предание Църквата винаги е разглеждала и разглежда Свещените Писания като върховно правило на собствената вяра. И действително, бидейки боговдъхновени и веднъж завинаги написани, те неизменно предават самото Божие слово и карат гласа на Светия Дух да зазвучи в думите на пророците и апостолите. Необходимо е следователно цялото църковно проповядване, както и самата християнска религия, да бъдат подхранвани и ръководени от Свещеното Писание. В свещените книги нашият небесен Отец действително се приближава с голяма любов към Своите чеда и ги заговаря; а Божието слово е толкова силно и мощно, че става опора и подкрепа на Църквата, а за църковните чеда – непоклатимост на вярата, храна за душата, чист и непресъхващ извор на духовния живот. Затова следните слова важат с пълна сила за Свещеното Писание: «Словото Божие е живо и действено (Евр. 4:12), то може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени» (Деян 20:32;вж. 1 Сол. 2:13)”.


8.2 Движения на духовността на Словото
За днешните движения може да се каже че имат следните характеристики: Евангелието, което вдъхновява, опит в срещата със Словото, Евангелието като норма за живот и поведение, опит в контакта със Словото, което се размишлява и живее. Тези характеристики принадлежат на Църквата на нашето време, която много настоява да се върне към източниците на духовността. Тези движения имат типичната характеристика на мирска духовност.

Основа на техния живот не може да бъде търсенето на монашеско призвание. Всъщност, тази насока може да дойде в срещата с нуждите на миряните в света.

В движенията Словото Божие е това, което подтиква личния напредък, както и напредването в общността.
8.3 Различни опити на живеене на Словото в движенията
Роджер Шуц, основател на монашеския опит в Тезе, в началото на 40-те години на 20-ти век последвал логиката на Евангелието и в името на пълното определяне за Исуса избрал монашеския начин на живот. Страдал много от своите приятели калвинисти, които го обвинявали, че иска да живее нещо, което е осъдено от Калвин и Лутер. Те осъдждат монашеския живот като нещо, което е противно на евангелието.

В основата на движението Обнова в Духа също лежи Словото Божие.

Същото е и при базните общности в Латинска Америка. Тези общности се появяват в Бразилия и получават подтик от IIта генерална среща на CELAM37 през 1968 в Меделин. Тези общности се появяват в отговор на две нужди: положителна и отрицателна. Отрицателната е в отговор на инвазията на протестантски секти в католически общности които малко познават Библията. Положителната нужда се обосновава от липсата на свещеници и затова се явява необходимостта да се основават общности, които под ръководството на катехисти да разпространяват Евангелието, заедно да се молят и слушат Божието Слово, за да се подхранва вярата и да се познае Христос. В документа EN 58 папа Павел VI поздравява това явление в Латинска Америка като инструмент на Евангелизацията поради факта, че то намира основа в постоянното слушане и размишляване на Словото Божие. Така Библията влиза в контакт с голяма група вярващи.
8.4 Вървене със Словото в общностите на неокатекумените
Още преди EN се явява феноменът на срещата с Божието Слово. Тази среща с и обнова чрез Божието Слово е типична характеристика на новите църковни движения. Това явление присъства особено при неокатекуменалния път.

Край бараките chabolas в една част на Мадрид (Паломерас Алтас) живял един музикант и иконописец (Кико Аргуело), който преминал през дълбока екзистенциална криза, стигайки почти до самоубийство. Той посрещнал възкръсналия Христос в своя живот, доближавайки се до движението Курсильо и евангелската духовност на Шарл де Фуко, а след това с Библия и китара в ръка, в обкръжението на бедняци, цигани и проститутки, той се отворил към опита с живото Слово. Разбрал, че в основата на проповядването на вярата трябва да се намира това начало: керигмата – възвестяването на Възкресението на Исус Христос Спасител като нещо, което стои на първо място и е незаменимо за всеки човек. Против желанието си той трябвало да се импровизира като катехист за хората, които задавали въпроси за Бог. Трябвало да отговори на въпроса на една циганка, която с дълбоко чувство за съществуване задала фундаменталния въпрос за смисъла на живота (свързан с въпроса за смъртта): „От гробищата никой не се е върнал …”. На което Кико отговорил: „Е, все пък един се е върнал от гробищата. Върнал се е онзи Исус, за Когото някои казвали, че е умрял, но за Когото Павел потвърждава, че е жив” (Деяния 25:19). Ето центъра: Възкръсналият и Възкресението като керигма да се възвестява на всички, мислейки за този фундаметален проблем на човека, защото онзи който не е разрешил проблема за смъртта, не е разрешил и проблема за живота.

Но керигматичното възвестяване имало нужда от продължаване на катехизиса чрез Божието Слово. Това привлякло много хора. Създали се молитвени общности, приближили се много хора, изпълнени с грехове и въпреки това благославящи Господа, защото ги е поменал (не ги е забравил).

На един студент, който изучавал Библията и който започнал своя път като неокатекумен, Кико Аргуело казал: „Ти си минал Библията, но Библията не е минала през теб”. Може човек да познава Библията отвън, но да остане извън опита на Словото.

Един професор от Богословския факултет в Париж бил в дълбока криза. Говорел за Църквата, но самият той много критикувал Църквата. Обърнал се, когато се срещнал със силата на Словото. Неговият опит е забележителен – сякаш пред очите му се създавала Църквата като жива общност. Както в първите времена на християнския опит, общността се създавала от горе, с възвестяванете на Божието Слово.

Това е пример за още един духовен опит със силата на Божието Слово в наше време и пример за актуалността на евангелизацията, тръгвайки от една нова евангелизация, която става център на християнското живеене на Евангелието. Целта е да се стигне до зряла вяра, която да се свидетелства в днешния свят.


8.5 Опит на разкрито и живяно Божие Слово
И други движения отдават голямо място на Божието Слово. Нека споменем тук само движението на Фоколарите, което официално се нарича Дело на Мария, както и движението Обнова в Духа.
8.6 Словото Божие и духовното развитие
Новото разкриване на Божието Слово и неговото конкретно приложение в движенията не е някакъв емоционален и повърхностен факт. Божието Слово е, което води християнина в неговия ръст към зряла вяра, която донася плодове, а не остава само нещо повърхностно и традиционно.

Ако се проучи внимателно динамиката на духовния път на някои движения, може да се каже, че в доста елементи те са подобни и съгласни с учението на класическите учители на духовността, говорили за духовното развитие на християнския живот. Може също така да се каже, че в тях откриваме елементи на духовен растеж, които са подобни на онези, които намираме при св. Йоан Кръстни, когато последният говори за изкачване, кризи и прочистване. Живяното Слово въвежда в духовния живот, съзрява и насочва.

Във всеки етап от него човек открива, че Евангелието винаги има да ни каже нещо ново.

Божият народ е народ на Словото. В много различни движения намираме християни, които заедно се молят, четат Свещеното Писание, а много от тях взимат Мария като свой духовен модел за израстване (неокатекумените, фоколарите). Мария е голям пример и Учителка в слушането на Божието Слово.

Наистина Светият Дух днес обновява и подмладява Църквата. Чрез църковните движения се стигна до големи промени.
9.0 Някои съвременни духовни движения
9.1 Nuovi Orizzonti (Нови Хоризонти)38
Нови хоризонти започнват своето съществуване през 1991 г. Едно момиче на име Киара Амиранте взима решение да прекара една нощ на гарата в Рим, за да се срещне с много млади хора, които от улицата са направили свой дом. Тя пише: „Започнах да ходя на гарата Термини, подтиквана от едно просто желание: да успея за споделя онази пълнота на радостта, когато моето сърце намери благодат в срещата с Възкръсналия Господ, именно с онези братя, които видях, че са изоставени и отчаяни. Така започнах да минавам през “пустинята” на нашата столица и да навлизам в центъра на болните истории на така наречените хора на нощта. Не можех и да си помисля, че става дума за така унищожени и отчаяни хора, усамотени хора, хора ‘на ръба’, изоставени в чуждата незаинтересованост, просещи, претърпели насилие. Колко само добри души са били докоснати от злото, колко младежи, жадни за Светлина са превърнати в творения със студен поглед и сърце от камък. Колко младежи в пълна младост се измъчват от външното зло и празнота, страхувайки се от смъртта!! Колко отчаяни братя със сълзи в очите ме прегърнаха, молейки ме: Моля те, Киара, отведи ме от този ад!...и каква болка от неуспеха да им намеря жилище! Така ми дойде идеята за общност, която би могла да ги приеме и да им предложи Евангелието като правило на живота, със сигурността, че Онзи, Който ни е създал, е станал човек, за да ни проговори. Приемайки и живеейки Неговите Слова да намерим отговор на най-дълбоките въпроси на нашето сърце. Исус е Пътят, Истината и Животът и Той ни подарява тайната на пълнотата на Радостта и Мира!!

През март 1994 г. в Тригора Киара открива първата общност Нови хоризонти, която приема стотици младежи, започнали чрез радикален опит отново да се изграждат в светлината на Христовата Любов. Отговорът на тези младежи на предложението да се опитат да живеят Евангелието бил наистина изненадващ и пълен с възхищение. След Тригора центровете за прием се разпространяват и на други места - екипи за улиците, центрове за разговор, за мисии в страните в развитие, след това центрове за подготвяне за връщане на работа, SOS телефони, къщи за формация за богопосветен живот, както и за свещеници… Молитвени групи, представления, мюзикъли, курсове за формация и за познаване на себе си, мисии на улиците, Центрове за духовност, социални формативни инициативи за профилактика, за подтикване на чувствителност към проблемите.

По този повод известният италиански кардинал Ерсилио Тонини пише:39Периферията на Тригора: почти нова и бедна къщичка. В нея се събира една група младежи, почти всички дошли от улицата. Те ми казаха: „Сега ще пристигне Киара” и побързаха да й съобщят за моето посещение. Аз очаквах да видя една зряла жена със сериозен поглед. Но към мен пристъпи едно момиче с поглед, пълен с щастие. След това дойдоха и останалите младежи, някои вече посветили се на Бога, а други в процес на приготовление за по-дълг период въпреки трудното и деликатно послание, което ги очаква. И тук започна моето учудване. Тази нова общност е взела като свое задължение мисиите на улиците. Казвам улиците, а това означава, че става дума за младежи, които денем и нощем са на улиците, вземайки наркотици, за проститутки, алкохол, насилие, затвор. Историята на тази общност е започнала преди няколко години на жп гарата в Рим – Термини. До намесата на полицията изоставените живеещи там хора изглеждали като един народ. Киара, наблюдавайки, както и други, случващото се,, била дълбоко трогната в сърцето си. Връщала се към него, докато не решила окончателно: на тези същества ще посветя целия си живот! Едно е да решиш, а съвсем друго да се „хвърлиш“ настина да споделяш живота си с тях! Така възникнали „Новите хоризонти” и това веднага привлякло любопитство, след това почит и учудване, докато нараствал броят на младежите, които били готови да посветят собствения си живот на това пълно с рискове дело”.



Животът на улицата е нещо много трудно, както добре ни е известно. Тук се случват различни лоши неща: хора проституират, купуват наркотици. Никак не е лесно да се разбие това, то изглежда почти невъзможна задача. Първата крачка е особено трудна. Но Киара казва, че в тези човешки същества е разкрила Божествената искра, която присъства във всеки човек.

Кардинал Тонини пише: „Киара вижда зад тези обезличени хора стойности, ценни като злато. Още повече си струва да се търси златото, закопано зад остатъците на техните пороци. Още от първите срещи разбрах, че това е възвишеност в бедността, че е дело на Божията благодат. Тогава ми дойде мисълта, че наистина е възможно онова, което на хората изглежда невъзможно, т.е. да се носи светлина в мрака, чистота в мърсотията, защото и мърсотията може да бъде изчистена и осветена, така че да свети.



Около 2 милиона (спрямо 1 милион през 2005 г.) са лицата, с които общността Нови хоризонти е имала срещи на различни събирания, кръгли маси, в училища,40 в молитвени бдения, в срещи в епархии, по площадите, улиците, плажовете… в цяла Италия. Телевизията предава 386 пъти, от които 37 са излъчвания на Италианската национална телевизия – Rai, радиото съответно прави 392 предавания за нея. Раздадени са повече от 200.000 екземпляра на информационния бюлетин Orizzonti News. Публикувани са и различни книги, мюзикъли и дискове.41

Два или три пъти в годината се организират така наречените мисии на пътищата. Става дума за особена инициатива, която притежава един стабилен екип от стотина мисионери. Повечето от тях преди сами са били бездомни и на улиците. Освен така наречените постоянни мисионери има и доброволци, които се присъединяват по време на различни инициативи в сътрудничество с други общности и групи в епархиите. Те избират особено така наречените горещи зони, където в продължение на 10 дни се поставят големи обяви (по училища, дискотеки, площади, гари) и се информират младежите чрез различни представления, срещи, кръгли маси, свидетелства, молитва, разговори, работни срещи и подобни. Ентусиазмът и радостта на мисионерите е убедителна сила, която събужда не само любопитство, но и надежда и често пъти решения за промяна на живота и духовно търсене у младежите, които са били посрещнати от мисионерите.

За да се получи една представа за тези мисии по пътищата трябва само да споменем, че например в Рим са обхванати около 55.000 души, във Верона около 50.000 и са проведени около 8.500 различни срещи, от които около 4.400 в училища. Около 8.000 младежи са взели участие в молитвите в църквите, стотици на концертите и по площадите. И това се случва не само в Италия, но и в други страни (например в Бразилия).

Многобройни са членовете, които са поискали да се посветят, с желанието да направят от своя живот благодат на Божията Любов. Така бива организирано (частно) Сдружение на вярващите Нови хоризонти, което е утвърдено от кардинал Руини на 10 март 1997 г. Папа Йоан Павел II назначава през 2004 г. Киара Амиранте за съветничка на Папския съвет за пасторал на имигрантите. Това назначение е потвърдено и от новия папа Бенедикт XVI. Окончателната цел на сдружението е светостта на членовете, които искат да носят любов на онези, които не са познали любов, живот на онези, които са в смърт, радостта на възкресението на онези, които се чувстват отчаяни. Става дума за мирско осветяване, което е отворено към всички (женени, неженени, свещеници, монаси, монахини...). Тук особено значение се отдава на тайната на слизането на Исус в ада и Неговото Възкресение. До 2006 г. в движението има 258 богопосветени членове. Те дават три обета: бедност, целомъдрие, послушание и РАДОСТ. Особено призвание на всеки посветен член е да свидетелства, че Христос е дошъл да ни дари пълнотата на Своята радост (Йоан 17:13). … „А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна». И още в Йоан 15: 10-11 „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми... Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна”.



През 1997 г. е отворен приемен център в гр. Пиля в един манастир на францисканците. В тази общност се намират около 60 проблемни младежи със зависимости - алкохол, проституция, бездомни хора, заразени със СПИН, затворници... Тези центрове за прием се разпространяват както в Италия, така и в други страни. Характеристика на тези общности е, че желаят да бъдат едно голямо семейство, отворено към всички, които желаят да имат опита на подновения живот в Любовта. В общността има и много младежи, които са изоставили нормалния живот, своята работа, своята къща, за да живеят радикално опита на Евангелието. Всички, които са в общността, са отговорни – младежите, дошли от улицата, младежите, които търсят своето призвание се обвързват да израстват в умението как се обича. Това става с подкрепата на формацията, чрез познаване на самия себе си и вътрешно излекуване, след това чрез съзнанието, че всеки един е дар за другия. Центърът в Пиля в момента има задачата да формира младежите, които искат да започнат своя път в разпознаване на призванието и на формация за богопосветен живот.

Програмата за терапия, която се провежда в различните центрове, е разделена на 5 фази:



  1. Ориентация;

  2. Пребиваване;

  3. Познаване на себе си;

  4. Отговорност;

  5. Включване отново.

1) В първата фаза на програмата се работи за укрепване на мотивацията на младежите, за да се освободят от ритъма на улицата и от зависимостите, за да открият нова посока към нов начин на живот. Тази първа фаза се конкретизира с повече групи за терапия и повече срещи, за да се види кои са главните проблеми и кой е най-добрият отговор на тези проблеми. Младежите със зависимости в този първи период изпадат в големи кризи, особено в криза на абстиненция.


2) Във втората фаза от младежите се изисква да изоставят своите стари навици на поведение на улицата. Започва се пътя на осъзнаване и израстване в личната отговорност, за да може младежът да признае пред себе си своето отклонено поведение. Особено внимание се отдава на това да се възпитават във вярност към задълженията си, след това в отговорност, креативност, оценявайки възможностите на човека и неговите лични естествени дарби. Предлагат се различни стимули, които включват добро действие и емоционално поведение, за да успеят да живеят в самодисциплина, автентичност, вътрешна свобода, отвореност за диалог, уважение към себе си и към другите, да имат правилно разбиране на ценностите...
3) Ако вторият етап е период, който е особено важен за усвояване на начално съзнание за собственото поведение и нездравите отношения към другите, третата фаза е фаза на себепознаване и това е най-подходящият момент за приемане на нещата, които са нужни и важни за промяна на изкривеното поведение и отношение към другите. Настоява се ясно да се отхвърлят отрицателните приоми и действия, натрупвани в предишните години и особено да се помогне в съзряването на положителни навици. Особено място се отделя на работата в групи и на формацията, за да се помогне на младежите да постигнат интензивно духовно израстване, а именно:

- да отхвърлят навиците, които сриват човека и да се обърнат към положително виждане на реалността;

- да развият здраво самоуважение и да открият собствените си положителни възможности и способности;

- да израстнат в съзнанието за вътрешна сила на нивото на емоции, чувства и т.н.;

- да постигнат помирение със себе си (със собственото си минало, със собствените си граници, между онова, което бих искал да бъда и това, което съм);

- да развият способност да бъдат свободни в себе си от ограничения и страхове от осъждане;

- да станат самостоятелни и независими от другите;

- да се учат на собствена отговорност в ежедневните задължения;

- да могат сами да разсъждават и отсъждат;

- да изпълняват задълженията си в контекста на тяхното осъществяване тук и сега;



- да успеят да надминат своето ‘аз’, за да могат да се отправят към другите;

- да бъдат готови за диалог и среща с истината;

- да станат съзнателни за личното духовно измерение.
4) В четвъртата фаза на програмата се работи особено върху личната отговорност. На младежите се дават различни задължения в работи като организацията на деня, на живота на общността и подобни... Особено важно е да се спазват правилата на общността поради узряване на едни и приемане на други нови членове, така че тези, които са дошли преди, да имат грижа за онези, които са дошли по-късно, да им помагат като по-големи братя и техни ангели-пазители. Младежите по този начин растат в отговорност и самостоятелност. В тази фаза младежите започват, ако проявят желание, да участват в работата за профилактика (срещи с младежи в училищата и в различни младежки сдружения), както и ‘работа’ на улицата.
5) В петата фаза на програмата младежите трябва да опитат отново да се включат в обществото и да заработят. В началото те остават в общността, но ходят на работа извън общността, за да започнат постепенно да се включват в обществото. След това се работи за това отново да се развие социалното измерение на човека, търсейки къщата и работата, а това означава да станат самостоятелни.
Начин на работа:

Програмата се състои от следните елементи: 1) разговор за ориентировка и придружаване; 2) разговор, в който се получава подкрепа и терапия; 3) сблъскване с проблеми; 4) групи за самопознание; 5) групи за формация; 6) групи за взаимно споделяне на опит; 7) групи, които упражняват емоционално измерение; 8) креативност; 9) спорт; 10) техники за отпускане; 11) духовни групи; 12) моменти за размишление и обща молитва.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница