Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

Центровете за евангелизация на улицата се занимават с работа за посрещане и първи прием: разговори за подкрепа и ориентировка; профилактични срещи и информиране в училищата; курсове на формация за евангелизация и за работа на улиците; художествено-рекреативни активности; молитвени групи; срещи за получаване на самопознание и духовност... Младежите от улиците, които проявяват желание да влязат в общността, се приемат в един център и там остават около месец (Centro Arcobaleno). Този период е необходим, за да получат по-силна мотивация за промяна на живота си, а в случаите на зависимост, за да се изчистят. След това се изпращат в общностите.

Има два духовни центъра Утринна звезда. Единият е в Босна и Херцеговина – Меджугорие. Центърът е посещаван от много хора, които се запознават с неговите програми. Той желае да бъде център за формация за молитва и духовни упражнения за всички онези, които се готвят да отворят нови центрове за прием, мисии и нови длъжности. От 2005 г. е отворен и център за разговор.

В другия център – Център Емануил, живеят младежи, които имат желание да станат свещеници и се подготвят в духа на харизмата на Нови хоризонти. Освен, че следват богословие, младежите имат интензивна програма с много молитви (лични и общи), споделяне на духовен опит, запознаване със себе си... Пасторалните задължения са общи, със специална грижа за евангелизация на улицата.
Мисии

От 2003 г. присъстват и в Бразилия.

Работата се смята за нещо важно в педагогическо, формативно и възпитателно измерение. Общността място за упражнения, където чрез работа се настоява да се развият собствените способности, възможности, отговорност и зрялост. Многобройни видове работа се предлагат: рисуване на икони, работа в кухнята, пране на дрехи, свирене, работа в градината, различни художествени умения в обработката на дърво, керамика и др.

Сдружението на младежитете Исус е път, което ръководи с. Дария Боте организира в четвъртък, 25 януари 2011, в III-та гимназия в гр. Сплит среща за младежите, тема на която бяха Опасностите от сатанизма. На тази тема говори едно момиче от Италия – Анжела – член на сдружението Нови хоризонти. Тя изнесе своя опит на обръщане, тъй като и тя самата е била в секта на Сотонисти и се приготвяла за сатанински “свещенослужител”.

Свидетелството на тази 38-годишна италианка, спасена от робството на наркотици, проституция и сатанизъм, бе необикновено трогателно. След като я родила, майка й я оставила в дом за изоставени деца. На шест години била осиновена, а след определено време разбрала, че заведението, в когото е живяла до своята шеста година, е осъдено за насилие. Разбрала, че и тя е била жертва на различни видове насилие, които станали един вид нормални. За всички хора около нея тя била много труден случай. Бягала от училище, а на 18 години, пълнолетна, напуснала дома на хората, които я осиновили. Започнала да работи. Имала голяма заплата и парите станали неин бог. Всичко, което се отнасяло до чувствителната част на живота, било облечено в катастрофа. Тялото си използвала, за да отхвърля други хора. Имала повече годеници и често ги сменяла. Но срещата с едно превъзходно момче я сблъскало с истината. Той имал само един недостатък –бил убеден католик, казала Анжела. Не могла да разбере неговата вяра, нито искала да чуе за тайнството на брака, но той все пак успял и тя накрая приела смесен брак. Но заболял тежко и поради преливаване на кръв се заразил със СПИН. Четири дни преди венчавката Лука починал. Болката напълно я разрушила и на погребението му тя обявила война на Бога: „Ако съществуваш, ще направя всичко, за да те унищожа. Ако те няма, на всички ще разглася, че не съществуваш”, обещала тя на себе си.

Започнала да се занимава с различни философии, психоанализа, хипноза. И един ден, и тя самата не знае как, взела участие в първата черна литургия. Живяла две години в сатанинска секта. Всичко унищожавала, не можела повече да взема сама решения, а очите й виждали само смърт. Стигнала върха в кариерата на сатанинската секта, на която принадлежила; за да стане свещеник, трябвало още ‘само’ да убие някой човек. Получила нареждане да убие Киара, основателката на общността Нови хоризонти, която се грижела за самотни майки, наркомани и т.н... „Никога не съм убила някого, но знаех, че мога да го направя” свидетелства Анжела. И така, тя тръгнала да изпълни задачата. На шести януари 1997 г. позвънила на вратата на общността, а Киара й отворила вратата и, подтикната от Светия Дух, й казала: „Окончателно си се върнала в къщи, дъще” и я прегърнала със спасителна прегръдка.

„Тогава познах любовта, почувствах прегръдката на майка, която никога не съм имала, почувствах се в прегръдката на приятелка и сестра, в прегръдката на Бога” казва Анжела. Казала на Киара за своето намерение да я убие. След това и двете били в опасност. С помощта на Светия Престол и кардинал Йозеф Рацингер, който бил отговорен за подобни случаи и който й бил като баща, през тези три години започнал пътят на нейното обръщане. Дълго са правени екзорсизми върху нея и понякога те продължавали много дълго – осем до десет часа. След това нищо не помнела, само била ужасно изтощена и в рани. Казва, че след това Сатаната най-често я нападал в сънищата. Страхувала се да заспи. На някои дни (Рождество Христово, Нова Година, Богоявление) и днес още чувства особени затруднения в тялото си. Свобода е намерила в послушанието. Осъзнала, че всяко излизане от общността за нея може да означава смърт, но чувствала силно желание да свидетелства. По време на едно от нейните излизания я обкръжили сатанисти, но, когато се прекръстила и започнала да моли „Радвай се благодатна Марийо”, те избягали, защото разбрали, че вече нямат нейната душа.

Срещата с момиче, което родило в затвора и на което взели сина, както и с момиче, направило аборт, я подтикнало да потърси своята биологична майка, която все пак й е подарила живота, който сега е така ценен за нея. Научила къде живее майка й и след няколко разговора по телефона уточнила среща с нея. Съдията й казал, че баща й е починал преди две години. След като разговаряли два часа, майка й казала: „Ти за мен никога не си съществувала, не съществуваш и сега. Отивай си от моя живот”.

Напълно смазана, тя се върнала в Рим при Киара и потърсила нови отговори от Исус. Киара я изпратила в Меджугорие, където се намира къщата за загубени случаи. В тази къща младежи и момичета живеят от Божието провидение, ежедневна работа и молитва, вършейки Божията воля и за пръв път в живота си живеят Рождество Христово и Великден.

Преди три години в Италия е имало 882 регистрирани секти, чиито членове са много влиятелни хора, а техните “свещеници” са в 90% от случаите отлъчени католически свещеници или такива, които сами са напуснали свещенството.

Първата общност Нови хоризонти е отворена през март 1994 г., а харизмата на сдружението – свидетелства Анжела – е да слезе в ада на другия човек, в неговата не-любов и да го повдигне, да възкръсне заедно с него.


9.2. Католическа харизматична обнова⁴²
Харизматични общности се наричат онези общности които са произлезли от Католическа харизматична обнова и тези общности са се разпространили след II Ватикански Събор. В харизматична католическа обнова съществуват много молитвени общности и техните членове помежду си разпределят определени задължения, молят се заедно, приемат по един нов начин Божието Слово, задълбочават взаимни приятелства, търсят начини да се доближат до другите хора, които искат духовно да израстват… Първите католически харизматици идват от Щатите, а след това са се разпространили из целия свят. Много от харизматичните общности са съществували кратко време, а някои са вече доста дълго време и донасят големи плодове.

Днеска харизматични католически общности намираме в повече от сто страни. Католическа харизматична обнова е основана през 1967 г. в университета Duquesne в Питсбург.

На конгреса на Cursillos са се срещнали със Стив Кларк и Ралф Марин. Точно тогава Стив е чел книгата, която го е привличала, но го е и смущавала: The Cross and the Switchblade (Кръст и нож) на Дейвид Вилкерсон. Това е автобиография на един пастор, когото силен духовен подтик буквално го е извлякъл от мирния живот на енорийски свещеник и го е хвърлил в опасния мисионерски опит в Ню Йорк, между престъпници, наркомани на Бруклин – там, където обикновените Американци се страхуват да дойдат и през деня, а през нощта още по-малко.

Смисълът на този опит е показан в 21 глава: «Отговорът е Дух Свети», и тези преподаватели намират онова, което са търсили: Библията, Дух Свети, харизмите. Книгата на Вилкерсон цели два месеца им е служила като основа за техните молитви и обмяна на опит и са настоявали да живеят това, за което са имали опит. Един от тях, Ралф Кайфер е намерил и друга книга от петдесятници от Джон Шерил: They Speak in other Tongues (Те говорят в други езици), в която се дават практически пътища как може да се получи опит със Светия Дух.

През есента тази група е имала отново среща и срещата е посветена на дълбока молитва: централна точка е била молитвата на химна Veni Sancte Spiritus. Тези католици имат съмнения и се питат дали да се посъветват с петдесятниците⁴⁴ - които са били известни като противни на католиците. Епископалният пастор В Луис ги свързва с една своя енорияшка която, която е имала харизматичен опит. Тази среща (Богоявление 1967 г.) е завършила с покана за молитвена среща в следващия петък, 13 януари. През осмина след Богоявление католическата литургия именно празнува „Кръщението на Исуса с Духа в река Йордан” - забелязвали са участници. Ралф е бил смутен: от една страна – бил е трогнат от начина на участване, с молитвата, „богословие което е изживял”, а от другата страна – бил е много критичен в своето университетско съзнание поради наивното четене на свещено писание и поради директното общуване с Бог.

От четиримата присъстващи католици той единствен се връща на молитвената среща следващата седмица, а с него идва и Патрик Бургеоис, също и той професор на Богословския факултет. Молитвите и размишленията този ден са били съсредоточени върху посланието до Римляни. На края, и двамата са поискали „кръщение в Духа”. Една група е молила над Ралф, а друга над Патрик, слагайки ръцете върху тях:

От мен просто са поискали да събудя вярата си и в мене да действа силата на Духа. Доста бързо съм започнал да се моля на езици. Това не е било нещо особено. Чувствал съм особен мир ... нужда от молитва...

Бил съм любопитен до къде всичко това ще ме доведе.
Следващата седмица Ралф полага ръце на двама свои колеги в Университета. И те чувстват същото: вътрешната свежест на Духа.

На 18-19. февруари са се посрещнали около 30 студенти и преподаватели за уикенда на Университета Duquesne. В събота вечерта, по време на пауза, докато са празнували рожден ден – всичко е тръгнало внезапно. Годеници Пол Грей и Марияне Шпрингле, които са чували нещо за „кръщение в Духа”, помолили Ралф Кайфер да се помоли върху тях и те да бъдат „кръстени”. Това се е случило в дискретност, на горния етаж, защото други още нищо не са разбрали. Пол и Марияне са изживели същото обръщане, и затова са благодарили на Бога „в езиците”.

По същото време, една студентка, Патриция Галагер, отива в параклис:

Този ден ние сме били изморени от молитвата и от размишленията. Духът ни е бил разсеян. Не се е проявявала никаква жизненост в подготовката на онзи рожден ден онази вечер. Господ е действал в нас, но за това ние не сме били съзнателни. Желаейки да се отърва от тази апатия и нещо да организирам, влязох в параклиса за да видя има ли там студенти. Влизайки, коленичих и се разтреперих,чувствайки присъствието на Господа. Обхванал ме беше страх, но съм искала да остана тук и да се моля. В себе си съм говорила:

-Все пак днеска доста сме се молили.

Един студент, който е бил там, ми е казал:

- Пети, а не разбирам ... случва се нещо което ние не сме имали като план.

Аз му отговорих:

- Желая да се моля.

Импровизирах, горе-долу тази молитва:

- Господи, не зная, какво желаеш, но аз съм готова.

Тогава съм могла да почувствам Божията обич, опитвала съм я. Коленичила съм на пода, обхванал ме е унес на любов. Не съм знаела нищо от богословие, не съм била възпитана в католически училища, коленичила съм разбирайки думите на св. Августин: „Сътворил си ме за Теб, Господи, и няма да се успокоя, освен в Теб.” Разбрала съм, че и други са изживели тогава същото това. Някои говорят езици, други не. На Патриция ще се случи това няколко дни по-късно.
9.2.2. Разпростиране
Ралф Кайфер по телефона съобщава новини от университета Нотр Дам (Индиана) където в началото на месеца е говорил за първите крачки на своето изследване.

Същото събитие се е случило в Нотр Дам по време на уикенда, 4 и 5 март и в понеделник на 13-ти. Това всичко се е случило спонтанно.

През есента на същата година, Едвард О’Гонор, преподавател по богословие в университета Нотр Дам, така е записал своите впечатления:

Дори и свещеника, които е бил там, по време на своето свещеническо служене се е срещнал с много изненади,и не можел лесно да се оправи, когато някой от приятелите му или някои бивш студент му е съобщавал, че е приел дара на езиците. Нещата много бързо са се развивали. И други студенти са приемали този дар. Аз бях почти единствения в групата, който не се съм приел този дар на този ден 14-ти март.

От тези университетски центрове, молитвените групи са се разпространили в енории, манастири, след това в Канада и Латинска Америка, а след това и в Европа и на други континенти.

Харизматичното движение няма свой основател или някаква група. Става дума за молитвени групи, автономни една от друга, които се позовават на духовния опит, познат като изливане на Светия Дух.

Но, за да не се загуби една така важна реалност, от 1970 г. е започнал да действа центъра Communication Center в Университета Нотр Дам, а една година след това е започнало да излиза списание New Covenant, с икуменически нагласи. От 1973 г. излиза публикация Dierctory of Catholic Prayer Groups, която е била вид справочник за адреси на тези групи. След това е учреден 1978 г. Международен офис за координация на Харизматичната католическа обнова със седалище в Брюксел (ICCRO, International Catholic Charismatic Renewal Offices). Две години след това седалище е преместено в Рим, поради по-лесното отношение към Светия Престол. Първия референт е бил кардинал Леон Йосеф Синенс до 1984 г. От други по-значими събития можем да споменем датата 30 ноември 1990 г. когато Папския съвет за миряни е потвърдил Catholic International Fraternity of Covenant Communities and Fellowships (Международно католическо братство на харизматични общности в съюз с привърженици) като частен международен съюз на вярващите. Това братство включва около 50 общности които могат да приемат и други общности, за да могат заедно да растат в нужното правоверие и действие.

ICCRS (International Catholic Charismatic Renewal Services – Международни сервиз на католическа обнова), който е заместил ICCRO, на 14 септември 1993 г. получил е декрет с които се потвърждава Статута от Папския Съвет за миряни. Целите на ICCRS са промоция на Харизматичната католическа обнова в света и задължението за вярност към Католическата Църква. Те публикуват Вестник ICCRS на няколко езици и тук се намират новини, свидетелства и размишления за учението на Църквата. Съветът на ICCRS-a е създаден от 14. съветници (миряни, свещеници и монаси). Членовете на съвета нямата авторитет над Харизматична обнова, но искат да служат, да окуражават, съветват.
9.2.3 По кои начин се става член на Движението?
Част от Харизматична обнова се става когато се получи изливане на Светия Дух. Не съществува никакъв вид на членска книжка. Харизматичното движение се разширява с много голяма скорост по всички континенти. В началото на 21 век Харизматична католическа обнова има 148.482 молитвени групи и с око 119.900.000 участници в техните срещи. Но, ако се има предвид само тези които постоянно взимат участие в разпространението на Движение тогава този брой е около 44.300.000.
9.2.4 Какво е харизматична обнова?
Молитвените групи имат много важна роля в движението. Харизматиците по особен начин взимат Исусовите думи: Там където двама или трима са събрани в мое име, аз съм тук между тях (Мт. 18:20). В молитвената среща взима участие който иска е и свободен да си отиде във всеки момент. Молитвите се осъществяват така: водени са от един или повече човеци в спонтанна атмосфера на славословни молитви, на благодарност и общ ентусиазъм. Молитвата се изразява на различни начини: чрез лична тиха молитва до обща молитва, която се изразява чрез различни начини. Както и на всяко християнско събрание, център на молитвата е Словото Божие, а след това следват свидетелства, харизамтични прояви като дар на езици, пророчества, разпознаване, слагане на ръцете, за да се получи излекуване или Кръщение в Духа.

Взимайки терминологията, която е била ползвана от петдесетници, но която не се намира в Свещеното Писание, говорили са за Харизматична обнова като плод на кръщение в Духа. Но, между католиците повече се говори за изливане на Духа (Деяния 2:17-18; 10:45), за да се подчертае, че става дума за даровете, които не са тайнство и да се избегне объркване с тайнството кръщение, защото това тайнство не може да се повтаря. Този дар събужда смирение и вяра, надежда и любов и помага да се виждат нещата по един друг и нов начин.

Как се случва изливане на Духа?

Бог няма нужда от някакви човешки средства, за да подари на човеците своя Дух. Все пак, по един редовен начин се следва логиката на сътрудничеството на човека. Харизматична обнова предлага един подготвителен семинар за онези, които желаят да приемат изливане на Свети Дух. Тази подготовка се случва през срещите, които се случват седем или повече седмици.

По този начин харизматичната обнова се показва като един духовен факт, за да се оживи Църквата и обществото по нов начин, за да се разкрие и живее отново християнската идентичност под влияние на Свети Дух. Тук е нужно да се каже, че техният център не е Дух Свети, но Христос като Господ. Исус е Господ, това е формула, която е много мила на харизматиците. Господ Исус е бил изпратен от Отца да спаси човечеството чрез своята мъка, смърт, възкресение и Възнесение на Небето, и заедно с Отец да подари Светия Дух, Който е непрекъснати извор на благодат. Но, независимо дали става дума за изненадващо обръщане или за степенен духовен ръст, човекът, който е приел изливане на Духа не може да забрави опита на Кръста и да не си спомня, че той не може да изчезне от духовния път на християнина който е кръстен в името на Исуса. Исус е казал съвсем ясно: Който иска да върви след мен, нека да се отрече от себе си, нека вземе на себе си Кръста си всеки ден и нека върви след мен! (Лука 9:23).

Може да се каже, че Обнова в Духа е едно средство за нова комуникация на вяра, но само по себе си не представлява някаква нова духовност. Не може да се покаже някаква нова цел на Обнова в Дух Свети, но може само да се види вътрешния динамизъм, насочен към подновяване на цялата Църква във всички нейни нива и дейности.

Тук можем да споменем и II. световен Конгрес на Църковните движения и нови общности, който се е състоял в Рим (31.V.-2.VI. 2006.), а за него вече сме говорили. Но, с тази среща е била свързана и международна отворена конференция (в Фиуджу – близко до Рим) с девиз: Харизматична обнова: вчера, днес, утре. Среща е била организирана от ICCRS. На срещата са присъствали около 1200 души от около 100 различни страни. На конференцията са говорили 20- ина богослови, свещеници, монаси и миряни, тоест всички, които вече много години директно са били включени в Обнова в Духа. Това е било свидетелствуване за първите години на Обнова, разглеждане на сегашно положение в Църквата и какво Обнова може да даде на Църквата в близко бъдеще. Като плодове на Харизматична Обнова може да се посочи следното: преценява се, че около 120 милиона вярващи са наново родени в Светия Дух. Основани са много различни молитвени общности, развито е добро сътрудничество между свещеници и миряни, много миряни с намерили своето място в Църквата, много младежи чрез Обнова са намерили жива вяра в Бога, развито е голямо икуменическо сътрудничество, основани са монашески ордени с харизматична духовност, задвижени са много различни социални проекти, учредени са училища за формация и евангелизация, като и училища за работа с харизми, основани са католически телевизии, издателски къщи, организирани са многобройни семинари за изцерение. Особено процъфтяване на харизматчина обнова се случва в страните на Латинска Америка, където само в Бразилия съществуват 20.000 молитвени групи с около 12 милиона членове в 59 епархии!

На Конгреса в Рим 2006 г. кардинал Станислав Рилко, председател на Папския съвет за миряни, в своето поздравително писмо, между другото е казал:

С тази среща ICCRS иска за започне поредица от инициативи по случай четиридесетгодишнината от този февруари 1967 г., когато е започнал харизматичния опит в Католическата Църква. През това благословено време една малка група студенти, желаеща щом по-добре да опознае „Непознатия Бог" – Дух Свети, е организирала онзи вече известен уикенд в Duquesne в Питсбург, когато се е и случил онзи чудесен опит в параклиса пред дарохранителницата: опит, който е известен като „кръщение в Духа" или изливане на Свети Дух". В продължение на четиридесет години това изливане на Светия Дух е обхванало цялото лице на нашата планета и е събудил милиони католици от всички континенти. Всъщност, това е опит, от когото може да се роди онова, което се нарича „култура на Духовете“; и към неговото разпространение много силно са ни приканили папите Йоан Павел II и Бенедикт XVI.

Кардиналът е изтъкнал още че Католическата харизматична обнова има свое ясно място в Църквата защото е в самата Църква. “Църквата има нужда от вас и това нека да бъде основа на вашата надежда и бъдеще.”

Втората част на програмата е била (9-11.VI) само за водачите на Обнова с девиз: Съзряване в Светия Дух. Водачът, въпреки своята крехкост, трябва да бъде човек на постоянно обръщане, молитва и любов към хората, които Господ му е поверил. Не са важни толкова даровете на Светия Дух, колкото свързаността с Господа и ръстът на добродетелите. По особен начин водачът трябва да живее духовността на Петдесетница, тоест трябва да бъде свързан с братята и сестрите чрез обща молитва и работа и в очакване на вдъхновение от горе. Пасторалното благоразумие е по-важно отколкото моменталния жар! Това, което се е подчертавало, е било църковното единство с местните епископи, защото Обнова трябва да служи на Църквата в Духа на послушание на йерархията и на взаимно сътрудничество на общностите на светско ниво, а особено в подсилване на общение и единство в общностите в отделни страни и епархии. В работните групи е трябвало да се дадат отговори на три въпроси: 1. коя е най-важната благодат на Харизматична обнова и как тази благодат да бъде от полза за Църквата?; 2. Какво Господ ни говори в този исторически момент?; 3. Кои са моите затруднения като водач на Хараизматична обнова в моя страна?

Освен това общността води различни молитвени срещи, действайки в около 20 различни места в Хърватска, и поради това се е видяло, че има нужда от координация между водачите. На национално ниво Общността е започнала голям и важен проект: училище за водачите на молитвените общности.

Общността има и свой екип за организация – те подготвят срещи – песни и други работи, а останалото време членовете на екипа служат в локални общности. Всяка общност има своя библейска група и повече домашни молитвени групи. Те виждат смисъл хората да се научат да четат Свещеното писание и добре да се молят. В Загреб имат офис от където се координират дейностите. Отговорен за Общността е о. Дражен Радигович.

В гр. Самобор 2006 г. в къщата за срещи «Тавор», се е провело събрание на Общността «Добрия Пастир». В началото о. Дражен Радигович е разказал за началото на харизматичните срещи. Всичко е започнало 17 септември 2000 г. в Чазма, с около 100 събрани вярващи в църквата, и този брой постоянно се е увеличавал така, че срещите не са могли повече да бъдат в църквите, но в спортните зали. На срещата са говорили много водачи на местните общности и са подчертали че броя на членове постоянно се увеличава. Тогава е създаден и правилник на Общността “Добрия Пастир” и в този Правилник е описано детайлно какви са задълженията на членовете на общностите и тези които ги ръководят, начина на финансиране и начина на избори. Католическата харизматична общност “Добрия Пастир” има различни видове членове, а това са: молитвени членове, харизамтични членове и приятели на общността. Молитвените членове са всички членове на Католическата Църква, които приемат да взимат участие в дейностите на Общността и които взимат участие в молитвените срещи най-малко шест месеца. Харизматичен член се става след минимално активно участие в дейностите на молитвената група от една година и минимално активно подготвителен период на харизматичната група от една година. Приятелят на общността не е член на общността, но само помага със своите молитви, доброволна помощ и с други дейности. Местна общност в енорията основават най-малко пет членове. Членове на местна общност могат да бъдат миряни и свещеници (според Канонично Право, канон 307, т.1.) и монаси и монахини със съгласие на техните настоятели (според Каноничното Право, канон 307, т.3). Местната общност може да има молитвена група, харизматична група и помощници в групата (група за подготовка на срещи, библейска, журналисти, за евангелизация, за четене, каритативна...). Също местната общност може да организира и молитвени групи по къщите от 3-12 членове. Членовете на общност задължително се събират на обща молитва един път в седмицата. На национално ниво всички водачи на местни общности, свещеници и национални координатори, помощници на групи правят Национален съвет, който избира главно управление на общността: Национално управление. Националното управление се състои от председател на общността, подпредседател, духовен ръководител на общността, секретар. Националният съвет (водачите на местните общности) също избират комисия за приемане и отпускане на членовете, прави годишен план и програма на активностите на общността, потвърждава Статута и Правилника на общността.

В общите норми на техния Статут, като цел на общността се изтъква следното:

Католическата молитвена общност “Добрия Пастир“ осъществява цел която е записана в чл. 3 на Статута на три нива:

a) Вътре в Католическа харизматическа – молитвена общност “Добрия Пастир“, работейки върху образоване и християнско възпитание на членовете.

б) Вътре в Църквата, подтиквайки обръщане на някои от членовете с личното свидетелство за живота на всеки член на общността и като общност да организират семинари за евангелизация, и печатане на различни материали за евангелизация.

в) Вътре в обществото, грижейки се за осъществяване на християнски ценности във всички слоеве на обществото; давайки със своя живот щастливо свидетелство за присъствие на Възкръсналия Христос между нас.

Възпитанието на зрели и активни християнски общности е главна цел на Католическо харизматична молитвена общност “Добрия Пастир“. Това възпитание трябва да бъде включено и е мисия за евангелизация на Църквата и постоянно настояване за по-голямо присъствие на християнските ценности в обществото, а особено в културата, социалните дейности.

Възпитанието, което се основава на духовния опит на членовете на Католическа харизматична молитвена общност “Добрия Пастир” състои се от следните елементи:

a. Различни семинари за ръст в познанието на Словото Божие, Църковно учение, живот на тайнствата и служене на харизми;

б. Духовен ръст вътре в общностите на "Добрия Пастир" чрез редовните дейности на общността;

в. включване на всички активни членове в дейностите на тяхната енория които са водени от енорийски свещеник и от енорийски съвет;

г. подготовка на членовете за свидетелствуване на вяра със собствения си пример в обществото (семейство, работно място и други социални дейности)

е. Литургията е извор и връх на живота на Църквата. “Майката Църква желае чрез богослужението всички вярващи да се доведат до онова пълно, съзнателно участие, което изисква самата природа на литургията и на което християнския народ по силата на кръщението има право и задължение“ (II. Ватикански Събор). Затова харизматичната молитвена общност “Добрия Пастир“ придава особено внимание на литургическия пасторал, който не е само описание на знаковете и на символите в литургията, начина на славене, литургическите времена и места на събиране, но помага в съзнателното, активно и плодовито участие в литургията и за живеенето на литургията в сегашния живот. При това се дава възможност за взимане на участие на цялата личност, както на душата, така и на тялото, разума и сърцето, духа, чувствата, но без прекаляване в сензации или в търсене на чудеса.
ДОПЪЛНЕНИЕ – дар на езиците

Тъй като днеска често се говори за дара на говор на езици и има различни мнения ще предложим тук размишление от един свещеник о. Джон Хемпш и още две статии от списанието в Хърватска “Глас Концила”.