Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

Още в тази първа керигматична фаза се оформят общностите, в които членовете вземат решение да живеят в светлината на вярата.

Проблемът който се явява, е технически – психологичен и социологичен. Може да се стигне до това да се игнорира процеса на вярата. Някои биха искали всичко да се случи отведнъж, но Господ води всяка душа според нейният път и не трябва да се мисли, че всички могат да се променят напълно в един момент. За Господа не съществуват срокове.

Между общностите на неокатекумените и останали енорияшите в енорийската общност доста често изникват различни проблеми в отношения. И някои други движения, а не само неокатекумените, имат също проблеми в отношенията с останалите членове на енорията. Общностите на неокатекумените не само си дават голяма автономия и голямо място за собствен живот, но те имат отделно неделна Евхаристия и в този смисъл имат нужда винаги от свещеник или ако са повече общности в енорията имат нужда от повече свещеници. Това със себе си носи разделение от ежедневния живот в енорията, а особено от общото славене на Евхаристията.

Но, гледайки на всичко това, което сме казали, ако има респект и добра воля да не се влиза в някакви конфликти, присъствието на неокатекумени в енорията може да донесе много добри плодове. Особено, обновата в енорията може да помогне да се включат младежи и тези които са били далече от Църквата. На катехизисите понякога идват хора, които не са ходили 20 или повече години в Църквата или които са тръгнали по пътя на различни зависимости. Много често се случва, че обновата обхваща някои хора, а след това се развива и се разпространява.

Енорийският свещеник воден от Светия Дух, трябва да помогне на тези начинаещи групи. Добре е да им даде свобода на действие, но и определена автономия (вж. PO 9). Но, от друга страна, енорийският свещеник трябва да гарантира различните движения в енория да се обединят в Евхаристичния и литургическия живот на Църквата. (Папа Йоан Павел II, Discorso ai dirigenti del rinnovamento carismatico, maggio 1981¸ l'Osservatore Romano, 9. 5. 1981). Много важна е ролята на енорийския свещеник. Енорийският свещеник трябва да координира различните движения в енорията. Да не позволява на някои да доминират така, като че ли всичко трябва да бъде според виждането на тяхното движение. В практиката се вижда че в енория, където енорийският свещеник не допуска на отделните движения да доминират, общо взето в такива енории има много духовна полза от присъствието на движенията. Обикновено в движенията взимат участие най-активните членове на енорията и общо взето те имат най-добро намерение, но понякога се получават определени проблеми, които трябва да се решават в духа на разбирателство и единство. Не само да защитават своите позиции, но да са готови за общото добро да се откажат от някои свои мнения. Енорийският свещеник трябва да наблюдава да не се стигне до учения, които не са в съгласие с учението на Църквата, както и върху това, всички групи да не се отделят от енорийската общност като отделни групи, които живеят отделно от енорията…

9.3.4.2 Неокатекумените и Евхаристията
В една част на своето обръщане към Римската курия папа Бенедикт XVI. е говорил за Синода на епископите, на която се е говорило на тема Евхаристия. Папата е изразил доволство от факта на ново събуждане в Църквата на радостно обожаване на Възкръсналия Господ, Който е присъстващ с Тяло и Кръв в Евхаристията.

Той е подсетил също, че това подновяване на Евхаристичното обожаване е било изразено също и по време на Светския ден на младежите в Кьолн. Но, жалко, след Втория Ватикански събор се забелязва негативна тенденция: По време на литургическата обнова, Евхаристията и обожаването са били представени като една против друга.

Това мнение е оставило различни следи в начина как да се служи Евхаристията в много места и жалко, че има своите представители. Префектът на конгрегацията за литургия кард. Канизарес е съобщил, че скоро ще можем да очакваме Моту Проприо на папата за подновяване на латинската литургия – реформа на реформираната литургия – ще се въведат някои елементи, които ще помогнат да се изтъква повече светостта на литургията.

Като пример за тенденция, която не подчертава святостта на литургията, но повече изтъква елементите на общение като гощавка, можем да посочим мнението на двама епископи, които на Синода за Евхаристия са имали своите изказвания. Така архиепископ Ентони Саблам Апурон, президент на епископската конференция на Пацифик, е дал предложение да се разпространи практиката на приемане на Светото Причастие седейки, защото ако Евхаристията е гозба, тогава е най-подходящо да се седи по време на причастяване. След него и монс. Збигнев Киерниковски, епископ на Сиедлце в Полша казал, че поради това, че Евхаристия е гозба, би трябвало, хлябът да изглежда като храна, и чашата би трябвало да бъде давана на всички да пият от нея.

И двамата епископи са дали предложение, което е в съответствие с начина, по който се служи литургия при неокатекумените. Всъщност между различните движения в Католическата Църква, неокатекумените са тези, които най-много са отишли във въвеждането на нови неща при славене на Евхаристията. При неокатекумените Причастието се раздава на участниците които седят около масата. И се раздава голям хляб, който се разделя между участниците и вино, което се пие на големи глътки и се дава от човек на човек.

Но, не само в Причастието, но и в някои други елементи неокатекумените се отдалечават от редовна литургия. Съществуват и значителни иновации в други части на литургията. На пример, катехета, коментира литургическите четива. Катехета, който е мирянин, на дълго и широко дава съвети и предупреждения, а след това и другите присъстващи дават своите отзвуци. Хомилия на свещеника почти не се различава от това, което са казали другите. Времената и местата за Евхаристия също значително се отклоняват от обикновените.

Неокатекумените славят Евхаристията не в неделя, но в събота вечер (която всъщност се смята за неделя според еврейския начин на смятане на времето) в малки общности – групи.

Всяка неокатекуменска група отговаря на различен степен на Пътя, така че група от 20-30 души има своя собствена литургия. Ако в енория съществува десет общности на неокатекумени, в енория би трябвало да имат десет различни литургии на десет различни места. Въпросът е от къде да се намерят толкова много свещеници и места в енорията.

Статутите, които е одобрил Светия Престол през 2002 г. предвиждат Евхаристията на неокатекумени да бъде отворена за други вярващи (чл. 13.3). Папа Бенедикт XVI. още в самото начало на своя Понтификат е интервенирал в този смисъл. През средата на декември (2005 г.), основателите и водачите на неокатекуменалния път – испанците Кико Аргуело и Кармен Хернандез и италианският свещеник Марио Пеци са получили писмо от кард. Франсис Аризе, тогавашния префект на Конгрегацията за литургия и за тайнства. Това писмо е написано в две страници и в това писмо има списък на решенията на Светия Отец и тези решения те имат задължение да ги спазват. От шест неща, за които пише папата, само едно нещо може да остане, както е било до тогава и това се отнася за размяна на целувката на мира преди поднасяне на даровете. Тази практика е била в традицията на литургията и която се практикува и днес, например в амвозиянския обред в архи-епархия Милано.

Във всички други неща, за които пише Светия Отец, се изисква от неокатекумените да премахнат по-голямата част от техните новости които са въвели в литургията. До скоро, основателите и водачите на неокатекумените са защитавали своята практика, твърдейки, че са получили устно разрешение от папа Йоан Павел II. Писмото на кард. Аринзе тайно е било изпратено на Кико Аргуело, Кармен Хернандез и на Марио Пеци. Но, журналистът Андреа Торниели, който се занимава с ватиканските въпроси, е донесъл новината за писмото в вестник «Ил Джорнале».

Цялото писмо е следното:

Конгрегация за Божествения култ и за тайнствата

Прот. 2520/03/Л

Във Ватикана, 01. 12. 2005.

До уважаемия господин Кико Аргуело, госпожица Кармен Хернандез и до преп. отец Марио Пеци.
След разговор в Конгрегацията във връзка с Пресветата Евхаристия, която се служи в общностите на Неокатекуменския път, и в съгласие с насоките, които са Ви били дадени на срещата с вас на 11. 11. 2005. г., желая да Ви информирам за решението на Светия Отец. В отслужването на Евхаристията Неокатекуменални път ще приема и ще следва литургическите книги, които са одобрени от Църквата, без да се изпуска или добавя нещо. Нататък, по отношение на някои елементи, подчертавам някои насоки и обяснения които следват:

1. Неделя е «Dies Domini» (Ден Господен) както за Деня на Господа е писал раба Божи папа Йоан Павел II. в своето апостолическо писмо. И поради това Неокатекуменалният път трябва да влезе в диалог с Владиците, които управляват епархиите, за да бъде ясно, че Неокатекуменската общност е част от енорията и в контекста на литургическото славене. Най-малко една неделя в месеца неокатекуменчните общности трябва да взимат участие в литургията на енорийската общност.

2. Доколкото се отнася до въведенията преди четивата, те трябва да бъдат кратки. Трябва да се следва онова, което е дадено в “Общи норми на Римския литургийник» (№ 105 и 128) и в въведение на книгата на «литургически четива» (№ 15, 16, 38, 42).

3. Проповедта, поради своята природа и значение, е резервирана за свещеника или дякона (CIC, кан. 767 § 1). По отношение на свидетелствата от страна на вярващите миряни, подходящо място и метод за тях са дадени в Интердикастериалните напътствия «Ecclesiae de Mysterio», което «в особен вид» е одобрил папа Йоан Павел II и ги е публикувал на 15. 8. 1997. В този документ, трети член, параграф 2 и 3 пише:

§2 – Позволено е да се дадат кратки напътствия, които помагат за по-добро разбиране на литургията която се служи; или по изключение няколко свидетелства, ако те са в съгласие с литургическите норми, когато евхаристичната литургия се служи в особени дни (за семинаристи, болни и други подобни), и те наистина са от помощ като илюстрация на редовната хомилия на свещеника, който служи Литургията.

§ 3- «Възможност за 'диалог' по време на хомилия (Directorium de Missis cum Pueris, № 48) е възможно в този случай да се позволи, така че свещеникът, който служи Евхаристията, благоразумно да използва тази възможност с цел за пояснение, а в същото време да не предава на други задължението за проповядване.»

Трябва да се обърне внимание на инструкцията «Redemptionis Sacramentum» № 74.

4. В споделяне на мира, дава позволение на Неокатекуменския път да продължи да използва предишното позволение, чакайки бъдещи напътствия.

5. По отношение на приемане на Светото Причастие, позволява се време за приспособяване (не повече от две години) като много разпространения начин на приемане на Светото Причастие в общностите на неокатекумените (седейки, със маса покрита с покривка и сложена в средата на църквата наместо осветения олтар в светилището) трябва да се върне към нормалния начин, по които цялата Църква приема Светото Причастие. Това означава, че Неокатекуменският път трябва да започне да приспособява начина си на споделяне на Тялото и Кръвта Христови с онзи, който е предписан в литургическите книги.

6. Неокатекуменският път трябва също да използва и другите Евхаристични молитви, които се намират в литургийника, а не само втората Евхаристична молитва.

На кратко, Неокатекуменският път, в своето славене на Евхаристията, трябва да се придържа към одобрените литургически книги, имайки предвид онова, което е казано в броеве 1, 2, 3, 4, 5 i 6.

Признавайки благодатите, които Господ е излял на Църквата чрез многото дейности на Неокатемуменския път, изпращам Ви моите поздравления.

Писмото на кардинал Аринзе показва, че на неокатекумените се признава положителна роля в Църквата и се забелязват благодатите, които Господ е излял на Църквата чрез действието на неокатекумените. Това особено се проявява в новата евангелизация. През 2002 г. е одобрен Статута на неокатекуменския път и е даден ad experimentum. В този Статут (чл. 13) е предвидено неделната Евхаристия да се служи след Вечернята молитва, събота вечер, вместо неделя, но не заедно с другите енориаши, а в малки отделни общности, в различни помещения на енорийската църква. Така, както вече сме и говорили, знае се че се случва в някои енории да се служат и 10 литургии ( по едно и също време или една след друга). Такъв начин предизвиква в другите енориаши доста голямо учудване и много енорийски свещеници и миряни не са съгласни с това, смятайки го като нещо, което не е в съгласие с изискванията и пасторалните насоки на Пастирите на Църквата (вж. SC 42; Йоан Павел II, Dies Domini, №. 35-36 – на неделните литургии в енорията, нормално е че малките групи, движения, сдружения... взимат участие. Неделната Евхаристия е славене, в което взима участие Божия народ. Неделната Евхаристия е нещо фундаментално за Църквата и трябва да съедини различните групи, които творят Божия народ; Италианска епископската конференция – Пасторални насоки Ден на Господа, №. 32…).

Едно от условията на статута е, литургията да бъде отворена и за други вярващи. Това условие е внесено в Статута, защото по никакъв начин не е било възможно да съществува частна форма на неделната литургия. Но, всъщност това има повече формално значение – всъщност неокатекумените не обичат много да идват и други на тези техни литургии. Така почти в нито една енория, където присъстват неокатекумени, няма да се намери в енорийските съобщения или на таблото за съобщения, часът, когато е литургията на техните общности. На литургиите на неокатекумените е присъстваща една интимна свързаност и атмосфера, която на другите хора отвън може да бъде странна. В самата динамика на формиране на общност и на път е от значение различните общности да имат различни литургии и затова неокатекумените биха искали всяка общност да си има своя отделна литургия. Така че е разбираемо, че не им се иска някой друг да идва на тяхната литургия, но, както казахме, не е възможно в неделя литургията да бъде частна и затова не са имали друга възможност освен да приемат това в Статута и да бъдат отворени за другите вярващи.

Статутът потвърждава празнуването на Възкресение Христово с бдение по типично неокатекуменски начин. Всъщност това е една отделна литургия от онази на енорията (чл. 12).

В някои редки случаи, когато владиката е отредил цялата енория заедно да празнува обредите на Великден, тогава неокатекумените имат свое отделно бдение обикновено в енорийската църква, веднага след като са имали служби заедно с другите енорияши. Но така се провеждат две бдения – повтаря се онова, което вече се е славило. Тогава също има и олтар в средата, басейн с топла вода и по този начин главният олтар и кръщелната купел на входа на църквата или край олтара остават неизползвани.

А да се сложат пейките и централния олтар изисква време, и това се прави по-рано, така че вярващите от първото бдение, когато влизат в църквата, намират олтар в центъра на църквата, който не се използва.

Затова Конгрегацията за литургия изтъква колко е важно поне един път в месеца да се слави Евхаристията заедно с другите енорияши.

На неокатекумените е даден срок от две години да се приспособят към нарежданията на Папата които е дал чрез Конгрегацията за литургията. Това време на промяна е трябвало да се използва, за да може да се помогне за по-добро разбиране на ценностите на общността и за ежедневния живот в енорията. Решенията на Папата чрез конгрегацията за литургия не отнема богатството на неокатекуменския път, но помагат да се преодолеят ограниченията, а също и за съучастието и общението в енорията и литургията...

Това би трябвало да помогне да се преодолеят кривите виждания, особено където общностите на неокатекумените са многобройни и съществуват сякаш две енории в една.

Папският съвет за миряните, след 6 години на проба, през юни 2008. г. е потвърдил Статутите на неокатекумените, признавайки многобройните плодове, които неокатекумеснкият път е дал на Църквата по отношение на новата евангелизация, и особено със своя катехизис и литургическо практикуване.

Говорейки на събраните неокатекумени, папа Бенедикт XVI на първо място се е обърнал към семействата, които скоро ще тръгнат в мисии и които са искали да приемат специално мисионерско “послание” именно от Папата. Тази задача се намира в контекста на новата евангелизация, в която много важна роля има именно семейството. Вие сте поискали тази мисия да ви даде наследника на Петър... защото вашият апостолат желае да бъде в самото сърце на Църквата, в пълно съгласие с нейните насоки и в общение с местните Църкви, в които отивате да действате, подарявайки пълната ценност на богатство на харизми, които Господ е подтикнал чрез инициатора на този път.

Папата е пожелал на семействата които са се приготвяли за мисиите, да бъдат смирени и радостни свидетели на Христос, чиито мисионерски кръст символично са получили. Папата също им е препоръчал в това послание да си помагат с непрекъсната молитва и със слушане на Божието Слово и да се хранят, взимайки участие в литургическия живот на местните Църкви, в които са изпратени.
Литургията е от голямо значение за изграждане на общностите

Именно литургията е била втората важна тема, за която е говорил Папата на членовете на Неокатекумеснкия път. Защото, неокатекуменският път в литургията има определени различия, които при някои предизвикват определени съмнения. Важността на литургията в евангелизацията много пъти са подчертали моите предшественици, а вашият дълъг опит може ясно да потвърди как централното място на Христовата тайна, която се слави в литургическите обреди, представлява превъзходен и не заобиколим път в изграждането на живи и постоянни християнски общности. Папата е подсетил неокатекумените за нормите, които «в моето име, казал е Папата» на движението е изпратила Конгрегацията за литургия и които се отнасят за Евхаристията. Сигурен съм, че внимателно ще спазвате тези норми, които повтарят онова, което е предвидено в литургическите книги които Църквата е одобрила. Благодарейки за вярното спазване на всички насоки на Църквата, своя апостолат ще направите още по-плодовит, в съгласие и в пълно общение с Папата и с пастирите във всяка епархия. Ако правите така, Господ ще ви благослови и нататък с изобилни пасторални плодове.

Светият Отец на края на своята реч е похвалил Неокатекуменския път поради многобройните призвания в свещеничество и в Богу-посветен живот, които са родени във вашите общности. Но, днес, добавил е Папата, нашето внимание е насочено особено към семействата. Още веднъж е споменал око двеста семейства които са се приготвили да отиват в мисии, без голяма човешка подкрепа, но преди всичко разчитайки на помощта на Божественото провидение. Драги семейства, вие със своята история можете да свидетелствувате как Господ не напуска онези, които Му се предадат. Продължете да разпространявате Евангелието на живота... В света покажете на онзи, който търси човешка и земна сигурност че Христос е силна скала на която трябва да се гради сградата на собствения живот и че на Него подареното доверие никога не е без полза.
9.4 Марийно дело - Движението на Фоколарите⁵⁵
Официалното име на движението на фоколарите,⁵⁶ е Марийно дело. Техният опит е един от най-разпространените в Католическата Църква. Обхваща хора от всички възрасти, нации, социални категории, от различни религии, даже и агностици и атеисти.
9.4.1 Историята на движението
Киара Лубик е родена в Тренто 1920 г. Нейното кръщелно име е Силвия, което по-късно е променила в името Киара когато през 1943 г. е влязла в трети мирски Орден на францисканците капуцини. Тя е била привлечена от св. Киара, която е решила да принадлежи изцяло на Бога.

Една сутрин в началото на декември 1943 г. докато е правила дела на любов, почувствала е, че Бог иска от нея напълно да се посвети на Него. Нейният изповедник, когато е видял че мотивите са положителни, позволява й да се посвети на Господа. Така че на 7. декември 1943 г. в параклиса на капуцините, в частна форма само пред един свещеник, дава обет на целомъдрие, със съзнанието, че нейният живот от този момент принадлежи единствено на Бог. Този момент се смята като начало на Марийното дело.

Тъй като се разпространявал броя на последователите на Киара, през 1945 г. тя е била поканена на разговор при архиепископа на Тренто – Карло Ферари, който, след като я е изслушал казал: Съществува Божи пръст в това! През 1947, този същия архиепископ е поискал от нея да направи нещо като правило на живота за своето движение което се е разраствало. Епископът потвърждава това движение на 1. май 1947 г. с официално име: Движение за единство. Следващата година 1948. един младеж учредява в Тренто и мъжка общност на фоколарите.

От 1948. г. дух на фоколарите е започнал да се разпространява из цяла Италия. На 17. септември 1947. г. Киара се посреща с депутата в Парламента Иджино Джордани. От тази среща в нея се е родила идеята също и женени да взимат участие в движението на фоколарите, защото и те са получили призвание да живеят в пълнота своя начин на живот. 1956. г. започва да излиза официално списание Чита нуова. Публикува се на 25 езика в 40 страни, между които и България, със заглавие “Нов свят”. Папа Йоан XXIII е одобрил движението през 1962. г.
От 1978. г. движението на фоколарите се намира под управление на папския съвет за миряните.

Киара Лубик, основателка на Марийното дело - Фоколари, по следния начин е описала движението: Марийното дело има това име, защото показва особената свързаност с Преблажена Дева Мария, майка на Христос и майка на всеки един човек, а движението иска да бъде – доколкото това е възможно – Нейното присъствие и Нейното продължение на земята поради неговата типична духовност, неговата Църковност, различие на членовете, разпространение в света, неговото сътрудничество и приятелство с различни християнски Църкви и общности, с хора от други вероизповедания с добра воля и поради неговото мирско и женско ръководство.

Киара Лубик е починала на 14. март 2008. г. в Рим. На нейното погребение в базиликата св. Павел е служил Държавният секретар кардинал Тарчизио Бертоне. Погребана е в параклиса на международния център на движението на фоколарите в Рока ди Папа в Рим.

Получила е различни признания от международно значение, между които наградата на ЮНЕСКО за Възпитаване в мира (1996 г.), многобройни почетни докторати и почетни гражданства.

Авторка е на книги преведени на повече от двайсет езика. На български език са издадени следните книги, свързани с духовността на движението: “Размишления”, “Думи, които се превръщат в живот”, “Очарованието на единнството”, “Единството и Исус – Изоставен”, “Ден след ден”, “Викът”, „Когато Бог се намесва” и „Слова от сърцето”.

Движението е разпространено в 182 страни. Към него принадлежат хора от различна възраст, раса, социално положение и религиозна вяра.

Движението е по особен начин активно в отношенията с други християни и религии. Също са активни и в политиката и икономиката. Всички тези дейности поизлизат от духовността на Движението. Тази духовност може да се сравни с медал – от една страна е Единството, а от другата страна е Любовта. Това е вдъхновено от Велико свещеническата молитва на Исус: Отче свети, запази ги в своето име, тези които си ми ги дал: и те да бъдат едно като нас... за да бъде любовта с която Ти си Ме възлюбил в тях – и аз в тях (Йоан 17:11.26).

Главната част от структурата се състои от женски и мъжки фоколари. Има и такива, които са посветени за общ живот. Периодът на подготовка трае три години. Кандидатите остават на своето работно място в обществото и са водени от един по-възрастен фоколар, който е отговорен за тях. На края на периода на подготовка, като проба, живеят поне един месец по начина на живот на фоколарите. Кандидатите, които виждат, че това е подходящ начин на живот за тях, изоставят своите семейства и започват времето на опита от три години: първите две години се живее в един от малките градове на фоколарите, а третата година, в някоя общност на фоколарите. Смисълът на този период е да се запознаят с природата, духа и смисъла на Марийното дело, общи и специфични. След този период дават частни обети на целомъдрие, бедност и послушание. Обетите подновяват всяка година, а дефинитивни обети се дават не преди осем години.

Мъжките и женски фоколарини живеят заедно във Фоколарите, тоест, в малки женски и мъжки общности. Те работят на някаква работа или в деяния на Марийното дело. От онова, което спечелят от работата за себе си, оставят само най-нужното, а останало дават за дейностите на движението. Обличат се като всички други миряни и нямат знаци за посвещение. Голямо ударение слагат на общия живот и на личния духовен живот, ежедневната Евхаристия. Фоколарини, които се почувстват призвани за свещенство трябва да изършат своята формация според Църковните норми и според нуждите за служене на Движението. Когато са ръкоположени, те имат същата права и задължения както и другите фоколарите за общ живот. Разбира се, трябва да бъдат инкардинирани в някоя епархия, където служат на движението и на епархията. Те нямат право да инкардинират собствените се свещеници.

Има и брачни двойки, които са фоколарини. Те влизат в групата на фоколарите с общ живот: оженени мъже и омъжени жени. Също и те трябва да преминат един въвеждащ период от 4 години (3 години). Има и един пробен период от две години. Те дават обети за брачна чистота, евангелска бедност и послушание в период най-малко осем години.

Марийното дело основава и малки градчета, които свидетелстват, като малки градове на планината (Мт. 5:14), в които членовете на Делото живеят постоянно. Тези екземпляри на обществото, в които се живее Евангелие – а по особен начин новата заповед на Исуса, като основен закон – и в които се моли, работи, учи и се извършват други конкретни форми на живота в Делото. Тези градчета много са силна средства за апостолат. В Италия е известно градчето Лопиано.

- Във всички отношения настояват да имат отношения на лоялност и почит, вдъхновени от духа на служене и на сътрудничество със купувачите, доставчиците, държавната управа, дори и със своите конкуренти.

- Да респектират до най-голяма степен своите работници и да ги информират за нещата в предприятието и в различна степен да ги въвеждат в управлението на предприятието.

- Да се води предприятието в духа на законността.

- Да се посвещава внимание на мястото, където се работи и на защитата на околната среда, въпреки това да предизвиква високи разходи.

- Да се сътрудничи с предприятия от друг вид и със социални органи, които действат на същата територия, имайки предвид и международната общност, с която се чувстват солидарни.

Печалбата на тези предприятия се разпределя на три части: 1) за напредване на предприятието; 2) за нуждаещи се хора; 3) за формативни цели на Движението, за да могат нови мъже и жени да се възпитават като "нови хора", за "културата на даване".

Според думите на Киара, към Икономика на общение са пристъпили шестстотин петдесет и четири предприятия и деветдесет и едно малки предприятия в повече от трийсет страни. Между тези предприятия са сто и шейсет и четири търговски, сто осемдесет и девет от индустрията, триста и едно от различни дейности. И в Хърватска има няколко предприятия, които работят според принципите на Икономика на общение Едно от предприятията е Предприятие за поправка на машини, което е собственост на инж. Младен Шлезак. Той работи според принципа: Най-напред да правиш добро, да работиш почтено. Според неговото свидетелство когато е получил първите пари, въпреки проблемите как да заплати всички разходи и задължения, той е действал според учението на Икономика на общуване. Парите, които е спечелил, разпределил е по следния начин: 1. заплатил е всичките задължения, които има според закона; 2. оставил е малка резерва за репродукция; 3. третата част е отделил за бедните. Казва: “И съм бил доволен и мирен.” Икономиката на общение е един отговор на съвременната пазарна икономика на капитализма, където най-важната цел от всичко е печалбата, без да се обръща внимание на законите, правата на работниците и нуждите на бедните.

За политическата любов Киара е говорила по следния начин: Задачата на политическата любов е да създава и да осигурява условия, за да могат да се разцъфти всяка останала любов: любовта на младежите, които искат да се венчават и имат нужда от жилище и работа; любовта на онези, които желаят да учат, а имат нужда от училище и от книги; любовта на онези, които желаят да работят, а имат нужда от пътища, железници, сигурни закони... Поради това политиката е любов на всички любови, която в единство събира богатството на лица и групи и им дава възможност свободно да осъществят своето призвание.

За духовността на фоколарите също са важни и Исусовите думи на Кръста (Mт. 27:46): Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? За фоколарите изоставеният и разпнат Исус е покана за изграждане на общение с Бог и за единство между хората от който и да е народ или вяра и да се действа в полза на онези, които страдат.

За да осъществят единството с Христос и помежду си, фоколарите се позовават на Исусовото предупреждение: Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието. (Mк. 1:15). Това означава, че и фоколарите трябва да вървят по пътя на обръщането, което в срещата с Божието Слово, довежда до промяна на манталитета и на живота и по този начин стават винаги и все-повече по-подобни на Исус.

Затова за фоколарите Евхаристията е житейският фундамент на тяхната духовност. Освен Евхаристията голяма роля има принадлежността към Пресвета Богородица, защото тя е Майка на Христос и Майка на Църквата, и тя взима участие в осъществяването на единство между всички християни. Взели са името Марийно дело, защото са искали в Мария да разкрият идеалните крачки в доближаването до Бога. Фоколарите организират срещи, които се наричат Мариаполи. В Мария фоколарите виждат майка, учителка и пътеводителка. Особено настояват да следват Мария в оживяването на тайнственото присъствие на Мария в малката или голяма общност. А Мария, по-добре от всички други е знаела да следва примера на изоставения и разпнат Исус. Почитат в нея съвършената любов и всички други добродетели, от които любовта е майка и царица. Затова, пътя на любовта, по които преминават, наричат Път на Мария. В едно писмо, отправено към Киара Лубик на 14. октомври 2003 г., папа Йоан Павел II като идеал на фоколарите препоръчва броеницата, като привилегирован път на съзерцание и приемане в себе си Христовите тайни.

Следваща характеристика на тяхната духовност е и Църковността. Фоколарите, в контекста на вярност към своята харизма на единството, по особен начин изграждат единство с папата и с пастирите на Църквата. По отношение на Марийното дело с йерархията на Църквата Киара е казала: За действията на Марийното дело се уведомяват Светия Престол и епископите. Епископите се уведомяват за дейностите на движението в епархията, кои са членовете и клоновете на Движението. Изисква се позволение на местния епископ, за да може да има център в неговата епархия. По отношение на апостолата в епархиите, Движението приема насоките и изискванията на епископа, който координира пасторала в епархията.

Особена набожност фоколарите имат към Светия Дух: призовават Го, и прибягват към Него като вдъхновител на Движение и на дейностите, към които Той ги подтиква.

Също важна роля има и духовността на измерение на общението.
Някои данни
Разпространение:

• 
  в момента в 182 страни
  
• 
  Начало: 1943 г. в гр. Тренто, Италия; от 1946 г. в другите области на Италия; от 1952 г. в другите европейски страни; от 1958 г. в Америка; от 1965 г. в Африка; от 1966 г. в Азия; от 1967 г. в Австралия.
  

• 
  членове: 141.280, от които половината младежи и деца
  
• 
  последователи: 2.237.000, от които по-голямата част католици,
  
• 
  около 50.000, принадлежат към 350 други християнски деноминации
  
• 
  повече от 30.000 изповядват друга религия, между които евреи, мюсюлмани, будисти, индуисти, таоисти, сикхсти.
  
• 
  повече от 100.000 са приятели на движението “с други убеждения”
  
• 
  симпатизанти: няколко милиона, трудно е да се определи техния брой.
  

Начело на Движението е Председател, който в момента е Мария Воче. Според устава трябва да бъде винаги жена, подпомогната от един помощник председател и от Съвет.

• 
  Фоколарите (мъжки и женски общности) от женени и девствени, които представляват “основното ядро” или “носещата структура” на Движението.
  
• 
  Широки (масови) движения: Нови семейства, Ново човечество, Енорийско движение, Младежи за единен свят, Деца за единство.