Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница1/13
Дата12.05.2017
Размер2.64 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


ДУХОВЕН ЦЕНТЪР ЗА КАТОЛИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

И ДУХОВНОСТ
БЛ. ПАПА РОНКАЛИ”
ул. “Анжело Ронкали” № 2

София

Духовно ръководство

о. Петър Янич, OCD - о. Сречко Римац, OCD
материал за студенти

София 2011
Съкращения:
Документи на II Ватикански Събор:
AA Apostolicam Actuositatem, (декрет за апостолат на миряните)

GS Gaudium et spes, (пастирска конституция за Църквата в съвременния свят)

LG Lumen Gentium, (догматична конституция за Църквата)

OT Optatam totius, (декрет за подготовката на свещениците)

PC Perfectae caritatis, (декрет за обновлението на монашески живот)

Съчинения на св. Йоан Кръстни:
Изк. Изкачване на планината Кармил

Н Тъмната нощ

ДП Духовна песен

ЖПЛ Живия пламък на любов


Останалите съкращения:
SD Salvifici doloris, Апостолическо писмо на Йоан Павел II

ДР Духовно ръководство

ДПр Духовно придружаване
Въведение
Може да се каже че, след един период на занемаряване, духовното ръководство днес отново се подчертава, въпреки че Учителство на Църквата никога не е преставало да препоръчва „това систематично училище на вътрешния живот“ (Йоан Павел II). Папа Пий XII е препоръчвал това „мъдро ръководене“ смятайки че „без мъдрия водач на съвестта, в редовния живот, много трудно е правилно и по истински начин да се приемат импулсите на Светия Дух и да се сътрудничи с Божията благодат“. Общото призвание към светостта в Църквата ясно е изтъкнато на II Ватикански Събор и това помогна разбирането, че духовната помощ е нещо необходимо за придобиване на „пълнотата на християнски живот и съвършена любов“.

Духовното ръководство, което през историята е имало различни имена, води своето начало в най-раните времена на християнство: в учението на апостолите, в първите аскетични общности, в явяването на монашеския живот, през средните векове и до днешни дни.

В ранното монашество се явява духовен отец“, а в руското монашество “старец”. За духовно ръководство в източната православна традиция ще говорим отделно. Тези духовни учители са били преди всичко „pneumatikos“, тоест човеци на Духа, с голям опит и добродетелен живот, които са имали способност да разбират и да насърчават онези потърсили тяхната помощ. Помощ в духовния живот са давали както свещеници, така и опитни миряни. Но, през XVI век духовно ръководство става институционална служба за духовно израстване и за духовна формация. Свързва се с тайнството на изповедта, и по тези причини става свързано със службата на свещеника. През вековете различни светци и Църковноучители, които и сами са били духовни ръководители са помогнали много с ученията си за духовно ръководство. Да спомене само някои – св. Игнатий Лойолски, св. Йоан Кръстни, Св. Франсицк Салски, а също и св. Тереза Авилска. В последно време, духовното ръководство, в своя метод и практика, е обогатено от антропологическите науки, а особено с тези на психологията, която може да помогне много да се избегни примката, че някои от духовните ефекти могат да идват от психологическо заболяване. И днес, духовното ръководство е незаменима помощ за онези които по-радикално искат да вървят по пътищата на Духа.

В последните години е започна все повече и повече да се използва термина „духовно придружаване“, въпреки че класическото понятие „духовно ръководство“, както изглежда е още най-разширено1. Духовно придружаване е може би и по-прецизно понятие тъй като главният ръководител е Свети Дух, а духовни ръководител (придружител) е присъства само да помогне на човека да забелязва подтиците и действието на Духа в неговия живот и в този смисъл да му даде полезни насоки и съвети. Това е изтиква особено св. Йоан Кръстни (XVI. век) остро критикувайки духовните ръководители, които действат така като че ли те са които водят душите, а не Светия Дух и поради това възпрепятстват Духа2.



I. Въвеждащи въпроси


  1. Основни понятия

ДР е част от пастирското богословие. Предполага и включва всички останали клонове на богословието, като и широко и дълбоко теоретично познание и един практичен живот които е в съгласие със Светия Дух, и в общение с живот на Бога. Духовните ръководители могат да помогнат на тези които водят по-лесно да разпознаят пътя по който Бог ги води към Себе Си. Освен богословието и духовността, полезно е да се познават и други антропологически предмети: съвременна психология, особено персонална (която говори за условията на зрялост на човека), социология (човек не върви сам, винаги се намира в отношение с други хора които влияят на него, а той на другите. Така другите влизат в неговия свят, а той самият влиза в света на другите хора).

ДР е помощ на лицата да се отворят към Духа и да разпознаят Неговото действие в своя живот, защото ако се отворят към Божи Дух всичко става лесно. Трябва много ясно да се подчертае че само Бог може да води и че никой не е копие: всеки си има своя специфичен път към Бога и този път го познава само Бог.


  1. 1 Опити за дефиниране на ДР

  • За едни „Ръководство“ е духовно присъствие, духовно съветване. Израза е прекалено слаб, и говори за нещо което е повече извън нас, без наше лично участие.

  • Други казват че ДР означава възпитание в Христос.

  • Някои пък под ДР подразбират „духовно посредничество“ изтъквайки как Бог директно говори чрез съвестта, но често (индиректно) говори и чрез другиго. Всичко споменато до сега е точно. Но, нито една от тези дефиниции не е достатъчна да даде цялото съдържание и проблематика на ДР.

  • Според Charles Andre Bernard, йезуит, професор по духовно богословие в университета Грегорияна в Рим: «Духовното ръководство са между-човешки отношения когато вярващ в търсенето на пълнотата на християнския живот приема духовна помощ, която го просветлява, подкрепя и води в търсенето на Божията воля, за да достигне светостта»3.

  • Joseph Aubry, салезиянин, по следния начин дефинира ДР: «Действие на компетентния християнин който от името на Бога и от името на Църквата с помощта на личния диалог поднася на брат си помощ за просветление и подтик който този не намира във себе си самия и наоколо, за да му даде възможност да разпознае Божията воля сам за себе и да я последва и така да расте със сигурност в лична святост и в църковно изграждане4.

В тези две дефиниции какво е най-важното? Това е пътят към Бога и търсене на волята Божия. А за този път към Бога и за търсенето на Неговата воля (в това се състои светостта) е нужна помощ от компетентно лице, лице което има достатъчно знание и опит от своя живот и този на другите в търсенето на Божията воля.



Теоретично гледано ДР е част от пасторалното богословие, което проучва начини, пътища и средства как да помогне на отделните човеци да разпознаят Божията воля в своя живот и как да достигнат до християнско и човешко съвършенство и по този начин да станат участници в живота на Христос.

От практическа гледна точка ДР е комуникация между двете лица: на този който води и този който е воден. Най-често чрез разговор с намерение отделните членове на Църквата да дойдат до по-висши степен на общуване с Бог, до по-гвисока степен на съвършенство и до по-голяма плодовитост на своя живот. Такава плодовита комуникация предполага голяма степен на вътрешна свобода, тоест човека да е освободен вече от обикновените привързаности към преходните земни блага, наслаждения, към желанието да се реализираш на сметката на другите и подобно. Такова нещо предполага над средна щедрост: не са всички толкова постоянни в духовния път. Примерно ако някой днес се ентусиазира за Божи път, а утре вече пада, ако днес се реши за един начин на живот, а утре вече за друг, то такива хора, които са много непостоянни няма да имат почти никаква полза от съвети, защото няма да имат сили да ги приемат и да променят живота си. Има нужда от силно постоянство, за да можем да вървим по този път и това постоянство е един от най-силните знаци, че някой е приел сериозно духовното ръководство. Св. Тереза Авилска говори за «решителна решителност» (determinada determinacion), за да се тръгне по пътя на съвършенството.

Тук много хора проявяват голямо непостоянство. Ентусиазират се, а след това в момент на криза вместо да търсят помощ, отпадат в духа и се връщат към миналото. Исус казва който постоянства до края, той ще бъде спасен. Много е важно да се постоянства в ДР до края, да се върви въпреки доброто или лошо настроение във временните успехи или неуспехи. Защото духовния ръководител не е тук да се кара, но да помага и да бъде винаги средство на Божията благодат, да каже истината на човека, да го подтикне как да последва тази истина и да го подтикне по пътя, за да има сили да може да върви по пътя по които Бог го води.

Значи Божия дар на ДР трябва да се приеме сериозно, съвестно. ДР е много полезно средство за осветяване, за постоянно сътрудничество с Бог. Духовните ръководители са сътрудници на Бога; те са средства за освещаване в Божите ръце, и според Божия план трябва да бъдат напълно отворени към Бога: трябва да позволят да бъдат водени от Божи Дух; трябва да живеят постоянно в Божията истина и любов и от всички добродетели, по особен начин трябва да се отличават в мъдрост, смирение и благост.

Но, къде да намериш такива хора, с всички тези качества? Защото този човек, който притежава всички тези добродетели е съвършен човек, а всички ние сме слаби и грешни. Трябва да различаваме искрените намерения на духовния ръководител от неговите слабости, които всеки човек притежава и това не трябва да ни съблазнява. И духовния ръководител е човек, който търси да бъде воден, и двамата имат нужда от Божията помощ. След първите срещи и след като човека е разказвал важните ситуации от своя живот заедно те се молят и тази молитва става извор на благодати които по-късно се получават от Бога. Онези, които се молят за просветлението на своя духовен ръководител редовно получават нужните благодати за разлика от онези, които не се молят. Да си припомним само случая със св. Фаустина Ковалска, която много се е молила за своя духовен ръководител. Затова е много важно те заедно да се молят за просветление. Духовния ръководител в своите молитви, жертви, работа носи онези които Бог му е поверил. А както казахме вече човек, който е поискал да бъде воден трябва да се моли и жертвува за ръководителя си.

Духовния ръководител не трябва да си въобразява, че той е единствения който може да съветва. Той трябва да бъде скромен и да разбере, че може да помогне на другия толкова, колкото Бог му дава благодати… Винаги е много важно да осъзнаят, че е Бог Който винаги води душата и Той има най-важна роля. Към духовните ръководители, които забравят това, св. Йоан Кръстни отправя остра критика: «Тези духовни ръководители нека си разберат, че главният Който действа, водача на душите, не са те, но е Дух Светия, Който никога не престава да се грижи за душите; и че те са само инструменти, за да ги насърчат към съвършения път на вяра и на Божествения Закон, според духа които Бог дава на всяка отделна душа»5 Задачата на духовния ръководител, като придружител, не е да приспособява лицата които води към своите схващания и начини, но да разпознае пътищата Божии и по тези пътища да насърчава душите за които трябва да се грижи.


1.1 Видове на ДР
Съществуват различни видове на ДР. Ние ще споменем само три:
1. От време на време – това е вид на духовно ръководство, което се прави примерно по време на годишни духовни упражнения или по време на духовни обнови. Тук се иска помощ, за да се разпознае нов етап в пътя на живота: по кой път да тръгне или да се подкрепи на пътя по които вече върви.

2. Постоянно – Този вид на духовно ръководство се основава на по-чести взаимоотношения. Това е постоянно общуване. Човек, който копнее за духовно напредване и се поверява на човека в когото има доверие и смята че може да му помогне в духовния път. Тук пенитент говори за цялото си състояние, за целия си живот. Тези срещи могат да бъдат един или два пъти в месеца и са свързани с тайнството на изповедта или без нея.

3. Интензивно – Това е в ситуации когато лице получава вдъхновение, че трябва да тръгне по някой нов път (работа, призвание) или когато с намира в някаква криза и не знае къде и по кой начин да продължи нататък; или в моменти на големи духовни преживявания, когато Бог обхваща душата на някой човек6, дава му светлина и той чувства че може да промени своя начин на живот. Иска щедро да се предаде на Бога, но не знае по какъв начин и тогава има нужда да получи светлина, защото в такъв момент човек може да се заблуди от еуфоричното си състояние и да направи нещо което не е благоразумно. Има нужда от духовен ръководител който ще го, така да кажем, приземи малко … Или когато става дума за лица със склонност към страхливост и несигурност (песимизъм), такива хора често нямат кураж да тръгнат да последват онова на което Бог ги призовава. Поради това, духовния ръководител трябва да ги окуражи, убеждавайки ги че могат много повече отколкото те сами си мислят и както казва св. Павел: «Мога всичко в Онези Който ми дава сила».

От казаното до сега е ясно, че не съществува един единствен начин на духовно ръководство, но различните ситуации и духовни състояния в които се намират лицата изискват различни видове на духовна помощ. Освен тези видове на духовно ръководство, за които говорихме, може да се говори и за духовно ръководство в тайнството изповед. Това е „такъв вид на ръководство което се уточнява със свещеника и се свързва с тайнството на изповедта. Лицата които имат желание за по-дълбок духовен живот, очакват духовна помощ по отношение на своето духовно състояние. Тайнството на изповедта не е само за опрощаване на греховете, но и за формиране на съвестта. Понякога това упътва изповедника в разкриване на скритите корени на греховете, които се изповядват. И по този начин той може да даде и по-подходящ съвет. Ако понякога човек има по-големи затруднения, тогава е по-добре за това да се говори извън изповедта. Така тайнството на изповед намира своето продължение в духовното ръководство“7.




  1. ДР В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ

Духовното ръководство има своите основи в самата Библия. Всъщност, Свещено Писание ни дава многобройни примери и видове за духовна помощ и поднася много съвети по отношение на въпросите на вяра.


2. 1 ДР в Стария Завет

В семитската култура духовното ръководство е било резервирано за мъжете. Жените и децата са получавали нужното учение за ежедневния си живот от мъжете.

В подчертано теократична култура на Стария Завет, която силно е свързвала религия, семейство и отечество, духовният ръководител е имал не лесна задача: да се грижи за религиозното и морално възпитание. По особен начин, ролята на „духовния отец-учител“ е била сложна и не винаги ясно дефинирана, сред другите участници в формирането: баща на семейството, левити, свещеници, царете, пророци, а особена роля (след Вавилонското робство) са имали и различните равински школи8.
2. 2 Духовно ръководство в Новия Завет

Както при Исус, така и при апостолите, а особено при св. Павел, вижда се една проповедничка роля на водене и духовно придружаване (вж. Mарк 4:11; Лука 24:25-27; 1 Сол 2:7.11-12). В първите църковни общности ролята на учителя и на водача на първо място е насочена към тълкуване на Христовото учение и тълкуването на Стария Завет в християнския смисъл. Учителят е бил редовно свързан с една определена общност. (вж. Деяния 13,1), и е трябвало да бъде водач и духовни придружител на онези, които са искали да бъдат членове на тази определена християнска общност9. Да ли някой е призовавал към учение на Христос или не, е бил критерия за различаване на истинските от фалшивите учители (2 Кор. 4:2; 11:13; 1 Тим 4:1-2; 2 Тим 2:16-18; 4:3-4; Тит 1:10-16; 1 Йоан 4:1-6)10.

Въпреки че и в Стария и в Новия Завет съществуват много елементи на духовно ръководство, все пак за ДР в истинския смисъл на думата може да се говори от III. век нататък с появяването на източното монашество11.
2. 3 По кой начин ДР се е осъществявало в Свещено Писание?12

Още в Стария Завет се изтъква нуждата от духовна помощ и от търсене на съвет от духовните хора. Така автор на книгата Иисуса Син Сирахов пише: „Сношавай се всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни, който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби “ (Сирах 37:12-15). Също така Товит подтиква сина си, да използва полезни съвети и редовно да ги търси от онези които са „мъдри“ (Товит 4:18). Също се изтъква свързаност едни с други, за да могат да бъдат едните помощ на другите: „Ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне“ (Еклисиаст 4:10).

Освен това в Свещеното Писание на Стария Завет има много примери как Бог чрез други хора е съобщавал своята воля на отделни хора. Чрез тях ги е водил, възпитавал. Характерен е примера на малкия Самуил когото Бог първо изпраща към свещеника Илия, и той дохожда един път и втори път и Илия си дава сметка че Бог иска да каже нещо на малкия Самуил. Разбира се Бог е могъл сам да се яви на малкия Самуил, но е искал, искал е малкия Самуил да се обърне към свещеника Илия. Свещеникът го съветва да бъде отворен към Бога Който е искал да му каже нещо. И след като е получил съвет от свещеника Бог говори на малкия Самуил (1 Царства 3:1-10).

Или при пророк Илия, когато той е възрастен и Бог му обявил, че наближава края на живота му, той търсил между пророците своя наследник и го намерил в пророк Елисей и му оставил нещо от своя дух (4 Царства 2:1-10). Разбира се че Бог е знаел че Елисей ще бъде наследник на Илия, но виждаме че Бог не му говори директно, но е оставил Илия да му каже това и той да го възпитава.

Подобно нещо намираме и в Новия Завет. Св. Йоан в своето евангелие описва как Исус е постоянствал във възпитаването на книжовника Никодим и го е насърчавал в истината разговаряйки с него дълго в нощта. Никодим, искрен и почтен човек, не е позволил омразата към Исуса, която другите са изпитвали, да го заслепи, но е дошъл да разговаря с него. И тогава Исус му казва: „Виждаш че си Учител на Закона, а не знаеш основни неща“. Не е достатъчно някой да знае нещо, но трябва да бъде просветлен от Дух Свети. Знанието трябва да бъде в служба на спасението (вж. Йоан 3:1-21).

В евангелията виждаме как Исус е през целите три години е поучавал и възпитавал своя първия наместник - Петър и по този начин с примера си е показал какво трябва да прави духовния ръководител. Когато Исус е повикал Петър да го последва, веднага при първата им среща му е възвестил каква ще бъде неговата задача: „Ти си Симеон, отсега ще се наричаш Петър, стена, подкрепа на другите“. Исус не се е страхувал че Петър ще злоупотреби с това което му е казал и знаел е че Петър трябва още много да работи върху себе. По време на техният общ живот Той го е очистил от него самия и това да разчита само на себе си. При чудния риболов му е показал цялата негова греховност, така че Петър ще каже: „Иди си от мен, защото съм грешен човек!“. Когато е чувал че той ще бъде скала – той си е мислил, че той вече е това и не осъзнавал, че ще има още грешки. Исус му е показал как изглежда неговата вътрешност и той се е почувствал изключително греховен. Сравнил е себе си и Исуса Който е стоял край него и Му е казал силни думи: «Отивай си от мен Господи, защото аз съм грешен човек!». Всички ние сме имали опита или ще го имаме, че не сме онова, което би трябвало да сме. Хората изживяват това трудно. Тогава трябва да им се каже, че всичко това е в реда на нещата. Защото когато Бог иска да ни даде нещо, първо трябва да разпознаем своята немощ и слабост и че не сме онова което си мислим. Човек трябва да види че не е напреднал. За да поправи онова което не е добро, първо трябва да види това: нужно е вътрешно очистване. При Кесарея Филипова, Исус е задал на учениците си въпроса кой е Той: «А вие, какво казвате, кой съм аз»? Тогава Петър от името на другите отговорил: «Ти си Христос, Син на живия Бог»!. Петър е казал нещо голямо, нещо което е истина. Исус го е похвалил, но също така го е предупредил да внимава, защото това не е от неговата мъдрост, но му е разкрито от Неговия Отец, Който е на небесата. Петър е чул това, но всъщност много повърхностно и скоро след това е съгрешил. Апостолите са гледали на Месията прекалено земно, политически…. Те не са могли да се примират в факт че Исус ще бъде арестуван, мъчен и убит, и затова не са чули и това, че ще възкръсне. Петър не приема Божия план за Исуса. Затова Исус остро му говори: «Отивай си от мен, сатана…». Исус е проявил търпение с Петър и го е пречиствал… Когато Петър е казвал истина, Исус му е отговорил че това не е неговата мъдрост.Когато го е отвръщал от Божия план тогава му е казал много силни думи: «Отивай!». Исус, възпитавайки Петър показва как трябва да си помагаме един на друг.

По нататък имаме примера за поучаването и възпитаването на планина Тавор. Исус е повикал тримата си най-близки апостоли на тази планина: Петър, Яков и Йоан, които по-късно ще бъдат с Него и в Гетсиманска градина. На планина Тавор учениците са видели нещо чудно, нещо толкова красиво, Божествеността на Исуса. Петър е искал това събитие да продължи безкрай и не е разбрал поучението. Когато човек е в еуфория, трябва да знае че големината не се измерва в нашите възхищения, в нашите чувства и настроения, но в послушанието на Божия глас. Да се последва Исус Христос, това е истинска святост, съвършенство. Много хора биха искали техните хубави чувства да продължават до безкрай и мислят, че тяхната стойност е в това настроение. Духовният ръководител трябва да показва че, Божия път върви през тръни, по каменист път до Царството Божие13.

След това бурята в на морето. Исус е принудил апостолите да влязат в лодката и да преминат на друг бряг. Явила се е голяма буря и лодката им е започнала да потъва. Апостолите се уплашили много , и вероятно са си мислили че това е краят им и няма да оцелеят. А след това някъде преди зазоряване, когато вече е започвало да става ден, забелязали че се явява нещо. Те изкрещели от страх мислейки, че виждат привидение. «Не се страхувайте, аз съм»! Тогава в тях влиза мирът. Но, Петър тогава опитва нещо, което го надминава. Исус е знаел за желанието на Петър и какъв ще бъде след това и е казал «ела»!. И докато е гледал в Исус е могъл да върви, но когато е свърнал погледа си към вълните и опасностите е започнал да потъва. И поради това Исус му казва: «Маловерни, защото си се усъмнил!». Исус е искал да ни поучи, че ще дойдат бури в живота ни. Бог допуска бурите не за да ни унищожи, но да ни поучи и да усили нашата вяра. Важно е в бурте да не се гледа само в нея, не песимистично да се говори нищо не е добре, че всичко е пропаднало, но да насочим своя поглед в Исус Христос, да го виждаме навсякъде присъстващ във вярата и да му се молим да ни помогне. Нито една буря, трагедия не е за да потънем, да бъдем унищожени, но да се научим да Го гледаме, да го видим и да се уповаваме на Него.

Друг път Исус е подчертава, че трябва да се прощава. Петър вижда че е важно, но мисли, че това има своите граници и пита до коя граница трябва да се прощава. «Колко пъти?», и след е казва един голям номер. Да ли е достатъчно до 7 пъти? Но, Исус му отговорил: «Не казвам ти до 7 пъти, но 70 пъти 7. По този начин Исус е казал на Петър и на нас, за прошката няма граници. Ние обикновено мислим че прошката е някаква слабост, отстъпване пред по-силния. Не, това е силата. Господ желае от Него да приемем тази сила. Аз когато прощавам, не допускам злото на друг да ме отрови, неговото зло да ме унищожи, аз ставам по-силен от неговото зло. Исус на Кръста е прощавал на своите убийци и Той желае никога да не се отказваме и Неговата любов да бъде по-силна в нас от всяко зло.

Исус е повикал Петър в къщата на Яир да присъства когато направил чудото на възкресение. Но, също така повика Петър да присъства в Гетсемания и да види немощта и слабостта му. Когато на тайната вечеря Петър говори как никога няма да предаде Исуса, ако и всички други да го направят, че той е готов да влезе и в тъмница и смърт – Исус му предсказва че три пъти ще се откаже от Него, посочва му неговата слабост и го насърчава да моли за помощ от Бога,и да не се доверява сам на себе си.

Веднага след падането на Петър с погледа си Исус му говори, прощава му и го кани към разкаяние и смирение.

След възкресението, на Генесаретското езеро Исус три пъти пита Петър и по този начин му обръща внимание, че властта която ще му даде има основа единствено в любовта и смирението, че трябва да бъде готов на най-големи жертви и дори на смърт, а след това му доверява своите “агнета и овци”.

Исус по особен начин възпитава Йоан и Яков. На тях се е явявал повече и по-ясно, защото те са били предопределени да понесат по-големи изкушения: били са на Тавор, в къщата на Яир... но и в Гетсиманската градина, и от близко са видели “слабост на Исуса, неговото треперене, кървава пот.

В деня на възкресението Исус се е погрижил специално двамата ученици, които са вървели по пътя към Емаус и които са били разочаровани, загубени, защото не са могли да разберат, нито да приемат „всичко което в писмата се е отнасяло на Исус“. Приели са Славния Исус, но не и Исус унижен и измъчен. На тях е „тълкувал всичко което в Писания се е отнасяло за Него“ и връща ги на пътя на които преди ги е канил; връща ги в общност на която принадлежат.

Деяния на апостолите подробно известяват как Исус е обърнал св. Павел. Не го е поучавал много какво иска да направи с, но го е насочил към ученика Анания. И чрез Анания Павел разпознава какво Бог иска от него в живота му.

Във всички тези примери виждаме как Исус е възпитавал Петър, как Павел, и как останалите апостоли... Както е възпитавал тях, така възпитава и всекиго от нас, така и духовния ръководител би трябвало да възпитава хората, които трябва да ръководи.






  1. Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница