Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница2/13
Дата12.05.2017
Размер2.64 Mb.
#21208
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Исторически преглед на ДР14


3. 1 Духовния отец в източното монашество15

Още в самото начало на християнство се явява харизмата на „духовен отец16. Духовната помощ намираме първо при отшелниците в пустинята. Най-младите са се подчинявали на по-опитните и са ги смятали за свои отци. Под духовно ръководство са разбирали упражняване в добродетелите под ръководството на компетентно лице.

Духовното отношение между “отец” и “син” се показва по особен начин в две неща: а) разкриване на помислите (gr. exagoreusis), б) разпознаване на духовете.

Фундаменталното условие, за да изпълнява тази служба на ръководство някои е било, преди всичко той да бъде истински „pneumatikos“, тоест човек, който и сам е воден от Светия Дух, защото, за да някой може да „пренася Дух Свети трябва първо самия той да го има“ (св. Симеон).

Те много ясно са съзнавали своята мисия: не са се чувствали като антични философи, тоест учители които са учили само теоретично, но хора, които раждат според Божия образ17. Така както говори и св. Павел: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал. 14:19).

Ученикът е трябвал напълно да се предаде на отеца и да му бъде послушен, за да бъде просветен от Бога чрез него. Учителите винаги са се молили дълго за своите чеда и са слушали какво говори Духа и по този начин са получавали дара на разпознаване и са ставали пълни с разбирателство и с любов към своите чада (ученици). По това време духовния отец не е бил задължително свещеник, а така също и монахини са били духовни майки на по-младите монахини.

По-късно по особен начин се изтъква духовното бащинство в монашеството в Русия с образа на старец“. За това по-подробно се говори в приложението.
3. 2 Духовна помощ на Запад

През втора половина на IV. век започнал да е процъфтява монашески живот на Запад. Особено е известен св. Йоан Касиян в южна Франция и след това св. Бенедикт в Италия (V-VI. век). Бенедикт въвежда в организацията на монашеския живот новост като разделя от останалите монаси, младите монаси които са под ръководство на един Учител. Неговата роля е била и да учи младите монаси на дисциплина, а на него самия е помагал абата чрез духовни беседи и насърчения.

Някъде през XI. век се случва важна промяна която по решителен начин ще има влияние върху образа на духовния ръководител: абатът трябва да бъде свещеник и така в бъдещето ще стане нормално духовното ръководство да бъде свързано с тайнство на свещенството.

През XIII. век се случват големи промени с явяването на просяшките ордени. Те не стоят само в един манастир, но отиват при хората за да ги учат. Миряните се доближават до тях и някои от тях стават членове на третия Орден или членове на братствата, търсейки духовна помощ. Това се случвало почти редовно в изповедалните и те са станали места на просвещение и на духовни подтици.

Службата на духовна помощ и ръководство по особен начин са ползвали посветените жени, които са живели или в света или в монашеските общности. Разбира се това е нещо важно и затова е трябвало за това да бъдат и специално подготвени свещеници.

XV. век е представлявал силен подтик за формирането на фигурата на духовния отец и така ще остане до средата на миналия век.

XVI. век е век на големи светци мистици и духовни ръководители, тоест учители в процеса на духовно израстване:

Св. Игнатий Лойолски предлага духовни упражнения и по особен начин правила за разпознаване на духовете, които много могат да помотнат на вярващите за пълно осъществяване на тяхното призвание. При Йезуитите практикуването на духовно ръководство е едно от основните средства за формация и за постоянство по пътищата на съвършенството.

Св. Тереза Исусова (Авилска) много се е грижила за това в нейните манастири да не липсват мъдри духовни ръководители. Тя самата е имала опит в липата на духовни ръководители и поради това е страдала много. Тя говори за някои от качества на духовните ръководители – знание, опит и благоразумие.

Св. Йоан Кръстни, много критикува духовните ръководители, които много често не виждат какво Бог извършва в душите и не им помагат да напредват по пътя на Светия Дух. Защото главни, Който води душите е Свети Дух“ (ЖПЛ 3, 46).

Св. Франциск Салски, е „истински апостол на духовното ръководство на миряните“18 и той е положил основите за развитие на теорията на духовното ръководство. Със своето съчинение Филота19, той е помогнал много за разпространението на духовното ръководство между ангажираните християни, които живеят в семействата си. В това съчинение той подтиква миряните към святост.

От XVII век до нашите дни се явяват много различни книги, които говорят за духовно ръководство.


3. 3 Криза и ново завръщане към духовното придружаване
3. 3. 1 Криза на Духовното ръководство
За кризата в духовното ръководство започна да се говори много години преди II. Ватикански Събор. Всички са признавали, че духовното ръководство е полезно и важно, но проблемът се състоял в това, че не са били достатъчно свещениците готови да се занимават с духовно ръководство, защото това не е лесно и изисква да се посвети доста време на един отделен човек, а има толкова други задължения които чакат. А също така много свещеници не искат да се занимават с лично духовно ръководство.

Така примерно св. Тереза Авилска се е оплаквала, че не е можела да си намери изповедник, който ще я разбере. Така пише св. Тереза: „Не намирах изповедник, който би могъл да ме разбере и безуспешно го търсих двайсет години, за моята голяма вреда“ (Моя живот 4,7). Новото откриване на духовното ръководство от страна на миряните потвърждава тази реалност. Една анкета между младежи в периода непосредствено преди II. Ватикански Събор показва техните чувства: „Имаме впечатление че отегчаваме свещениците и че им досаждаме...“. „Нашите свещеници са прекалено много ... нямат време“.

След Събора има още повече миряни, които осъзнават поканата към святост и имат нужда от духовно ръководство. И това е предизвикателство и за свещениците да отделят време за това в своите ежедневни задължения.

Различни са причините поради които много свещеници не приемат духовно ръководство: преди всичко това е прекалено многото задължения и много свещеници трябва да вършат работа за двама или трима свещеници. Защото доста често нямат помощ в нещата, които биха могли да се правят от миряните и така не им остава достатъчно време за отделните вярващи.


4. Аспекти на духовно придружаване
Първият аспект на духовното придружаване е теологичното измерение. Това заема първо място абсолютно – Бог е Онзи Който води душите. Но трябва да се уважават и различни други видове науки, които могат да помагат в духовното развитие на благодатния живот в душата – примерно различните хуманистични науки.

Църквата е в ход по пътя на обръщане. Духовно придружаване предполага че ние сме се решили на обръщане, на духовни живот, на духовни растеж, на пълно общение и живот с Бог, на святост.

Определянето за обръщане и за святост не означава, че сме осъществили напълно това решение. Пътят към съвършенство и святост е дълг, опасностите и препятствията по него са многобройни, а нашите ограничения и слабости са ни добре известни. Затова имаме нужда от помощта на другите, които могат да ни придружават. Така са правили и светците, които са имали свои духовни придружители по този път на святост (Колумбан, Григорий Велики, Игнатий Лойолски, Тереза Авилска, Йоан Кръстни и много други)

Трябва да се подчертае, че духовното придружаване не е нужно в абсолютен смисъл. Бог Създател, със Своето Провидение управлява живота на своите творения, а особено на човеците.

Бог може и директно да води хората, но както се вижда от историята, Бог много обича да води хората чрез други хора и по този начин да ги води и към Себе си. В определен смисъл може да се каже, че всички хора идват до познанието на Бога чрез човеците. Много пъти ние не осъзнаваме това. Също така често пъти са ни непознати Божи влияния в сърцата на хората.
Светия Дух е единственият истински водач на всеки човек. Дух Свети е осенил утроба на Богородица и тя е заченала Божи Син; Дух Свети е водил Исуса до Йордан, за да се кръсти, Свети Дух Го е завел в пустинята, Свети Дух Го е подтиквал да проповядва, да прави чудеса, да умре на кръста от любов към Отца и към нас. Дух Свети Го е възкресил.

Исус е изпратил и на нас Светия Дух за да ни изпълни, да ни просвещава, дава сила, защитава, води.

Но, все пък духовното ръководство има важна роля в търсенето на Волята Божия. То по-сигурно го предпазва да не падане в примките на “бащата на лъжата”, който знае как да се облече като “ангел на светлината”.

Духовното ръководство учи човек да бъде насочен към другите, да се учи да живее в общение с другите. То го учи как да разкрие присъствието на Бога в между-човешки отношение – според Исусовите думи: “защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.” (Мат. 18:20). Това ни помага да открием стойност на добродетелта на смирение и смаляване. Именно чрез тези добродетели Бог най-често разкрива тайните на своето Царство.

Най-често, знак че някой е в опасност да бъде излъган или вече е излъган е когато той е убеден, че всичко му е ясно и няма нужда да пита или да слуша никого за нищо: нито компетентните, нито по-опитните, нито изповедници, настоятели, приятели.

Известна е старата поговорка, която казва че “за своите неща дори и мъдреца не е добър съдия” и дори и на него може да бъде полезен съвета на другя.

Но, позицията на предпазливост към своите преценки няма нищо общо с несигурността, която е плод на незнание или на психическа нестабилност.
Целта на духовното придружаване
Целта на духовното ръководство е пълнотата на живота, тоест пълно 20 развитие на опита в Бога, в съгласие със своето призвание. С други думи, духовното ръководство трябва да бъде ръководство „което води човека в пълно осъществяване на себе си, на своето призвание, помага в напредването по пътя на личната святост и в евангелското съвършенство.“21 Не е за вярващи, които са доволни с това да се запазят в благодатно състояние и да се спасят, но говорим за вярващите, които чувстват Божиет призвание на по-близка, по-интимна среща с Него. Тази помощ е много важна в формацията на свещениците, като и на монасите и монахините.

Непосредствената цел на духовното ръководство е ОЧИСТВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ОСВЕЩЕНИЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ. Само човек с чисто сърце може да влезе в интимност с Бог, може да “гледа Бога”. Тук става дума за сърцето което е напълно преобразено чрез действието на Божията благодат. Това е “ново сърце, което Бог слага в нас”. Това е сърце изчистено чрез Божието Слово и със Светия Дух. Това е сърце, което винаги е водено от закона на истината и любовта. Сърце, което гледа всичко през любовта и което непосредствено расте в любов търсейки и намирайки Божията Воля.

Този вътрешен закон, който управлява чистото сърце, освобождава човека от всички връзки които го свръзват. Пред човек се отваря пътя в цялата ширина на свобода на Божие деце в която той “обича онова за което е предназначен”. Помага му винаги да бъде спонтан, естествен, спокоен, да носи с търпение и любов своите затруднения и да ги поднася заедно със страдания на Христос за спасението на света.

Смисълът на идването на Христос на земята и на Неговата Радостна новина е в това преди всичко да преобрази сърцето на човека, а след това чрез него и целия свят. Затова Христос и днес иска да сътвори у нас ново сърце, семпло сърце, смирено сърце, пълно с благост и доброта. Исус ни е призовал изрично: “вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си!» (Мат. 11: 29).

Духовната справедливост и чистотата на сърцето няма нищо общо с твърда “аскетична” позиция, с твърдостта на сърцето, което е загубило своята човечност, благост и топлота. Твърдостта на сърцето не е нищо друго, но егоизъм и горделивост, която се крие под мантията на “радикално служене на Бога”.

Духовната справедливост, справедливото и благочестиво сърце е дар Божи. Който иска да го придобие трябва да бъде готов да види и да осъзнане много свои недостатъци и твърдостта си; трябва да вярва че може не само повърхностно, но и радикално да се промени; трябва да бъде готов да се учи, готова да даде да бъде възпитаван и воден от Светия Дух; трябва постоянно и с доверие да се моли; да свикне да използва всички възможности в живота си, да се упражнява в делата на любов.

Духовното ръководство предполага че човек е готов да бъде воден от Светия Дух, а това означава, че човек в своя живот е воден от своя разум, но винаги под влианието на Свети Дух и своите принципи и конкретни житейски ситуации.

Затова духовното ръководство трябва да бъде насочено към това да даде възможност на човека да расте в чистотата на сърцето, да го направи способен в чистота на сърцето си да може да разпознава във всичко присъстващия Бог, във всичко да разпознава и да приема Неговата Воля.

Когато човек, който търси духовна помощ в своя живот разпознае Божия светлина, когато се научи да си сътрудничи с Божи Дух, духовното ръководство му е по-малко нужно, когато става дума за редовно развитие на духовния живот. В по-дълбоките степени е задължително необходимо духовно ръководство поради големи клопки на дявола.


Природа на духовно придружаване
Господ Исус е дал на своята Църква Дух Свети, за да може да бъде автентична помощница на вярващи в техните желания да достигнат до духовна зрялост в Христос, до духовно съвършенство. Господ Исус е дал на Църквата мисията да бъде автентична помощ на вярващите в тяхното отстояване да досигнат духовна зрялост в Христос. На Църквата Исус е доверил да “направи всички народи Неговите ученици.. да ги научи да спазват онова което Той им е заповядвал” (Мат. 28: 19-20). Св. Павел пише до Тимотей: “свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса. Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело.» (2Тим. 3:15-17).

Духовното ръководство е грижата на Църквата за своите вярващи, това е служене на своите чеда, учениците на Христос по начина на тяхното възпитание и освещение, начин на раздаване на благата на Божия живот който Исус е подарил – и всичко това се случва в личен контакт със съвестта на всяко отделно лице.

Действието и вслушането на Светия Дух е основно в духовно придружаване. Дух Свети е главният ръководител, единственият Ръководител, Учител, Който дава духовни живот, а духовния придружител е този който напълно е в служба на Свети Дух. Задача на духовния придружител е да помогне на пенитента да различава действието на Свети Дух от действията на други духове и да му помогне да последва неговите подтици.


1) В духовното ръководство човек се възпитава за Бога в лично отношение с духовния ръководител когото приема и уважава, вярвайки че Бог го води чрез него към Себе (с условието, че той иска напълно да се предаде на Бога и да приеме съветите на духовния ръководител).


  • Качества и задължения на човека който е воден (пенитента)

Вече споменахме, че духовното ръководство не е за онези вярващи, които са доволни само от това да запазят благодатта и да не загубят вечния живот, но е преди всичко за онези, които желаят да напредват по този път на християнско съвършенство, които копнеят за по-близко приятелство с Христос и чувстват поканата за святост в живота си.

A) По отношение на ръководство: пълна искреност и отвореност на сърцето, послушание, постоянство и абсолютна дискретност.

1) В заблуждение са онези, които говорят на духовни ръководител само за позитивните неща при тях, а лошите си склонности и грехове изповядват на изповедник който не ги познава. Вярно е, че казахме, че не е необходимо същия свещеник да бъде и изповедник и духовен ръководител, но важно е да не крие нищо от духовни ръководител за своя живот, а преди всичко собствените си недостатъци.

2) Послушание – пенитентът трябва да има абсолютно послушание към това което духовния ръководител иска от него. Иначе ръководство няма да постигне целта си и ще бъде безполезно.

3) Постоянство – пенитентът трябва редовно да отива на разговори, да не променя това което му е казал ръководител. Да не се води от влияния или духовности с които се среща, но трябва да слуша наставленията, които е получил от ръководител, иначе ръководство няма да даде резултати.

4) Абсолютна дискретност – Този който е воден, никога не трябва да забравя, че както свещеника има задължение за дискретност в духовното ръководство, а особено в тайнството изповедта, така и той също има задължение на дискретност по отношение на ръководителя. Това означава, че не трябва да говори на другите какво го е съветвал духовния ръководител, даже и когато има добри мотиви. Съвети които са дадени на един определен човек и които са подходящи за неговия темперамент, могат да не бъдат подходящи за другите хора, които имат различен темперамент и намират се в различни обстоятелства. Ако пенитент няма дискретност това може да бъде достатъчен мотив духовния ръководител да му откаже духовното си ръководство.

Б) По отношение на духовния ръководител: уважение и доверие. Ако духовни ръководител не е разрешил нещо той да се обръща към някои друг свещеник за кого предполага че ще му даде позволение или ще има мнение по близко до негово.

Затова приема духовното ръководство като свободен духовен договор (изричен или предполагаем) който обвързва според взаимно договаряне ръководителя и този който е воден. При това се размишлява и се обменят опити и знание, заедно се ходи към Бога по пътя, който Бог води душата (път който Бог води душата на духовни ръководител може да е много различен)
Качества на духовни ръководител
Чрез кръщението всички, по един начин, имат способност да изпълняват някои по-обикновени задачи на братска подкрепа и свидетелствоo с живот си и братска обич. Но, това духовно послание предполага диалог със лицата, които изживяват важни моменти на среща с Господа, със самия себе, със собствения си смисъл света. Поради това не всички по един и същ начин са подготвени за водене и насърчение към възвишените пътища на Духа.

Ако им липсва необходимата мъдрост и благоразумие могат и да навредят на вярващите в техният път на влизане в Божия живот. Свети Йоан Кръстни предупреждава че за по-дълбоките степени на духовния живот „някои духовни ръководители, тъй като нямат светлина, нито опит на тези пътища, обикновено повече пречат и нанасят вреда на такива души отколкото им помагат на този път“ (Изкачване, въведение, № 4).

Той казва, че това е голяма отговорност и как тя не може да бъде оправдана с доброто намерение: „Може би грешат с добро намерение, от ревност, защото не знаят друг начин. Но, това не ги оправдава когато се дръзнат да дават съвети преди да са опознали духовния път по който душата върви; и тогава когато не разбирайки този път, слагат своята сурова ръка в неща, които не разбират, вместо да пуснат душата да се обърне към някого, който би могъл да я разбере“ (ЖПЛ 3,56). От всичко това произлиза че от духовния ръководител се изискват определени качества за да може по-успешно да води (духовно придружава) онези които са му доверени и са поискали това от него.

общи характеристики НА Духовни ръководител

1 – Човек трябва да се моли Бог да му изпрати духовен ръководител, да ни покаже кого ни е избрал да ни бъде духовен ръководител. В молитва човек трябва да моли за необходимата светлина да направи добър избор в нещо толкова важно.

2 – Духовния ръководител трябва да приеме тази мисия като послушание към Бога, а не поради някакви свои човешки мотиви: би трябвало да приеме тази мисия като кръст, който трябва да носи поради Божия любов. Духовни ръководител никога не изпълнява своя мисия.

3 – Така както Мойсей, истински духовен ръководител, не знае къде Бог желае да го отведе: неговата задача е разпознава и възвестява Божията воля. Духовни ръководителя е посредник.

4 – Духовния ръководител никога не трябва да се страхува да казва на пенитента това което не е добре у него и да бъде взискателен и да не се страхува, че ако е взискателен пенитента ще го напусне. Духовния ръководител в някои неща трябва да бъде много твърд и да не допуска пенитента да прави каквото си иска. Този духовен ръководител, който винаги се съгласява с пенитента не го обича истински. Защото не му помага да се освободи от неговите недостатъци. Така че понякога духовното ръководство вместо да помага в освобождаването от несъвършенства, се случва духовния ръководител и пенитент да се хвалят един друг и да водят разговори, които нямат никаква връзка с духовното ръководство.

Така че духовния ръководител трябва се моли пенитента да може да се освободи от своите недостатъците, а не само да се хвалят помежду си.

5 – Духовни ръководител трябва да бъде винаги в съгласие с учението на Църквата, да приема това което казва Божието Слово така както се разбира в Църквата, а не така както той го разбира субективно. Трябва да обича Църквата и никога да не предлага някакви алтернативи на учението на Църквата.

6 – Трябва да бъде като св. Йоан Кръстител: "Христос трябва да расте, а той да се намалява". Не може да привързва пенитента към себе си , но трябва да настоява да пенитента да става все повече и повече зрял.

7 – Духовния ръководител не трябва да търси своите интереси. Примерно ако пенитент би могъл да му бъде полезен в някои неща, това не трябва в никой случай да има влияние върху съветите които ще дава на пенитента. Волята Божия е винаги на първо място, а не някакви други цели, дори и да са свети. Примерно да насърчава някои да стане катехист или свещеник или монах от моя орден.

Избиране на духовни ръководител

1) Трябва да видим кой от свещениците е свободен да бъде наш духовен ръководител и има определените качества на благоразумие, доброта и евангелска любов.

2) Трябва да се избегнем нашия избор да бъде воден естествени симпатии, или поне тези симпатии да не са единственото което ни води при взимане на нашето решение.

3) Когато сме донякъде убедени че някои би могъл да ни ръководи не трябва веднага да попитаме свещеника да ни бъде духовен ръководител. Първо в молитва трябва да се потвърди, че това наистина е Божията воля.



Истински и фалшиви харизматици

Понякога се случва, а особено в някои движения някои миряни сами да се провъзгласяват за “духовни отци”, а понякога действат срещу законните пастири на Църквата и подтикват към непослушание към свещениците и епископите. Тези който искат други да знаят за техните “свръхестествени дарове” са сигурност не са водени от добрия дух. Такива хора могат да навредят на другите.



Технически качества на ръководителя

Св. Тереза Авилска говори много ясно за техническите качества които би трябвало да притежава духовния ръководител. Така св. Тереза Авилска пише:

Основните качества са: 1) Знание – Познаване на догматическото богословие – морално богословие – както и мистично и аскетично богословие. Трябва да бъде добър психолог. Духовни ръководител трябва да има знание, което се изисква от един свещеник, който е достатъчно обучен. 2) Разпознаване: различаване на онова, което е истинско от онова, което е фалшиво, на това което е подходящо от онова което не е подходящо за човека. Това предполага три неща: благоразумие в решения, яснота в съветите и постоянство в изискването те да се осъществят. 3) Яснота в съветите. Essa suppone principalmente due cose:

A. Простота и прецизност в езика така да се избягва несигурността в интерпретацията на получените съвети дадени на пенитента. Духовния ръководител трябва да избегне неясни обяснения като примерно - "може би", "ако ти се струва", "ако предпочиташ"...). Трябва да дава ясни норми, добре отредени, да не се появяват съмнения или различни интерпретации. Ако това е възможно, трябва да разреши съмненията на пенитента, и да каже решително да или не, след като е обсъдил различните обстоятелства.

Б. Искреност и откровеност в разговора с хората които ръководи, истина без човешки притеснения да не обиди или и заради това да не иска да му каже за недостатъците или заблуждения които е видял при него или прекалено много да подчертава неговите добродетели. Така един духовноучител пише: "Може да се прецени, че много души изглеждат че имат много добродетели, но всъщност те са напълно лишени от тях, защото са изпълнени сами със себе си и прекалено ценят себе си, защото още не се е намерил някой който да им разкрие техните недостатъци и да разберат, че не са направили дори първите крачки в духовния живот". С мъдрост и откровеност, но в същото време решително и с любов, духовния ръководител трябва да открие на човека, който иска да бъде воден, всичко което види у него, че трябва да се промени и да работи върху него. Свещеникът трябва да осъзнава, че и той ще трябва да дава сметка на Бога как е използвал свещеническата власт, която е приел от Него. Свещеник, който няма кураж да каже истина, ако се отнася за настоятел или някой друг човек издигнат в църковна йерархия или в общество, трябва да се откаже от това да бъде духовен ръководител, защото по този начин няма да помага на човека и тези разговори остават само на човешко ниво.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница