Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница1/18
Дата22.07.2016
Размер2.71 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


ДУХОВЕН ЦЕНТЪР ЗА КАТОЛИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

И ДУХОВНОСТ

БЛ. ПАПА РОНКАЛИ”

ул. “Анжело Ронкали” № 2

София


Ангелология и демонология
Материали за студенти

София 2012


Ангелите в Свещеното Писание1

Думата άγγελος, (гр.) означава „вестител", „пратеник", което е указание не за природата на Ангелите, а за изпълня­ваното от тях служение. С думата „ангел" в значението й на „вестител" в Свещеното Писание биват наричани не само безплътните духове, но и други пратеници на Бога. Например „ангел" е наречен и пророк Мойсей (Числ. 20:16) и други от пророците (Ис. 33:7; Аг. 1:13); Христовият Предтеча, както и Сам Христос, е наречен „Ангел на Завета" (Мал. 3:1). В Но­вия Завет, освен свети Йоан Предтеча (Мат. 11:10), „ангели" в гръцкия текст са назовани и неговите ученици (Лук. 7:24), а също и апостолите (Лук. 9:52), предстоятелите на църквите (Откр. 1:20; 2:1), а в Стария Завет така се наричат дори и раз­личните стихии, когато се явяват като оръдия на Божията воля (Пс. 77:49).

Оттук, разбира се, съвсем не следва, че Писанието не казва нищо конкретно за битието на безплътните духове - Ангелите, в собствения смисъл на думата. В Библията тяхното съществуване никога не се е поставяло под съмнение. Свидетелствата за тях и в двата Завета са достатъчно многоб­ройни.

След изгонването на падналите в греха прародители от рая, пред неговите врати бил поставен Херувим с пламенен меч (Бит. 3 гл.). Изпращайки своя слуга при Нахор, Авраам го окуражавал с думите, че Господ ще изпрати Своя Ангел, за да го съпътства и да му помогне да завърши благополучно пътя си (Бит. 24:7). Иаков видял Ангели и насън (във виде­нието на тайнствената стълба, на път към Месопотамия - Бит. 28 гл.), и наяве (на път за вкъщи, при Исав, когато видял „опълчението" на Ангелите Божии - Бит. 32: 1, 2). Също така и в Псалтира много пъти се говори за Ангелите (например: Хвалете Го, всички Негови Ангели - Пс. 148:2; ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища - Пс. 90:11). За тях се споменава и в книга Иов и у пророците. Пророк Исаия видял серафими, които обкръжавали Божия престол (6 гл.); пророк Иезекиил видял херувими във видени­ето на Дома Божий (Иез.10 гл.),

Новозаветното Откровение съдържа много места, в ко­ито се говори за Ангелите. Ангел възвестил на Захария зача­тието на Предтечата; Ангел благовестил на Пресвета Дева Мария раждането на Спасителя, и Ангел се явил на Йосиф в съновидение; многобройно войнство от Ангели славословело Христовото Рождество, Ангел благовестил на пастирите раждането на Спасителя, Ангел възпрял влъхвите, за да не се върнат при Ирод; Ангели служели на Исуса Христа след изкушаването Му в пустинята; Ангел се явил в Гетсиманската градина и подкрепял Спасителя; Ангели възвестили на мироносиците за Христовото Възкресение; и пак Ангели възвестили на апостолите при Възнесението на Христа за Неговото Второ Пришествие. Ангели освободили от веригите Петър и другите апостоли, както и друг път Ангел свалил оковите на апостол Петър, докато бил сам в тъмницата; Ангел известил апостол Павел, че той трябва да се яви пред кесаря. Видение­то на Ангелите стои в основата на дадените на свети Йоан Богослов откровения.

Сам Господ Иисус Христос споменава неведнъж за Ан­гелите. И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеци­те, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отре­чен пред Божиите Ангели (Лук. 12:8, 9). Ангелите са постоян­ните свидетели на Божиите действия. Те непрестанно гледат лицето на Небесния Отец, т.е. съзерцават Божеството в Не­говите енергии. Те ще съпровождат Христа при Неговото славно Второ Пришествие.

След толкова многобройни свидетелства не следва да се съмняваме в съществуването на ангелския свят. Трябва да приемем като напълно лишено от основание мнението на протестантската библейска критика, според което евреите са заимствали учението за Ангелите от персийската религия по време на Вавилонския плен. Ангели се споменават в цялата Библия, включително и в най-древните й книги, чието напис­ване предшества преселението на евреите във Вавилон, Освен това налице са и съществени разлики между персийското и богооткровеното учение за безплътните духове:

  1. Религията на персите е дуалистична и съответно на това добрите ангели произхождат от доброто начало (Ормузд), а злите - от злото (Ариман). Но Библията учи, че Единият Бог е сътворил всичко твърде добро и че едва впоследствие част от Ангелите е отпаднала от Бога според собствената им воля.

  2. Духовете на персите се делят на два пола подобно на хората. Но съгласно учението на Библията Ангелите са безплътни и не се разделят по полов признак.

3. Ако персите се покланяли на ангелите по същия на­чин, както и на Ормузд, то при евреите всяко отдавано на Ангелите поклонение било строго забранено.

Също толкова неприемливо е мнението на рационалистите, че говорейки за Ангели, Христос и апостолите само се приспособявали към вярванията на народа. Такова поведение не би съответствало на светостта на Спасителя и на висотата на Неговото учение. От Неговите уста не е излязла нито една лъжа. Христос е Въплътената Истина.

Вразумявайки садукеите, които отричали възкресението и съществуването на Ангелите, Господ казва: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата (Мат. 22:29, 30).

Дори и в Посланието си до колосяните апостолът ги предупреждава да се пазят от безразсъдното или неправилно почитане на Ангелите (Кол. 2:18), но едновременно с това в същото послание той изброява и някои от степените в ангел­ската йерархия, създадена от Сина (Кол. 1:16), като по този начин не оставя никакво съмнение в действителното същест­вуване на ангелския свят.

Произход на Ангелите

В Символа на вярата ние изповядваме Бога като Творец на видимия и невидимия свят. Също и апостол Павел пише, че чрез Божия Син е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господ­ства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено (Кол. 1:16). В противовес на лъжливите гностически теории за Ангелите, които ги разглеждали като порождения или излияния на Божествената природа, още древните отци на Църквата учели съвсем ясно, че Ангелите са сътворени същества.

В Откровението не се споменава направо и конкретно времето, когато са били сътворени безплътните сили. Но въпреки това има косвени указания, че те са били сътворени преди човека и преди материалния свят. Така например в образа на змията не някой друг е изкушавал прародителите ни, а падналият ангел (Бит. 3 гл.). Следователно по времето на създаването на нашите прародители ангелският свят не само е съществувал, но вътре в него вече се е извършило отпада­нето от Бога на някои от ангелите. В книга Иов се казва, че още когато се полагали основите на земята, Ангелите Божии възклицавали от радост и прославяли всемогъществото на Твореца (Иов 38:6, 7). И ако земята отначало била неустроена, безвидна и пуста, то духовното небе не се нуждаело от постепенно въвеждане на порядък в него, ангелският свят бил създаден още при появата си подреден и устроен.

Също и светите отци учат, че Ангелите били сътворени преди видимия свят. Свети Григорий Богослов пише, че „Бог помисля най-напред ангелските Небесни Сили; и мисълта ста­нала дело, което било изпълнено от Сина и завършено от Духа. А доколкото първите твари (Ангелите) се оказали благоугодни, Той помисля и другия свят - видимия и веществения."2 Свети Йоан Дамаскин изказва същата мисъл: „...Необходимо е било първо да бъде сътворена умопостижимата същност, след това - сетивната, и чак тогава вече, от едната и от друга­та същност - човекът."3
Природата на Ангелите

А. Безплътност

В Писанието Ангелите се наричат „духове" (Евр. 1:14). Апостол Павел ги отнася към невидимия свят (Кол. 1:16), което също е указание за духовността на тяхната природа. За безплътността на Ангелите ясно учи Сам Иисус Христос. След Своето Възкресение Той се явил на учениците Си, които се уплашили от Неговото явяване, понеже Го помислили за дух. Но Той се обърнал към тях така: защо се смущавате... Виж­те ръцете Ми и нозете Ми... попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам (Лук. 24:38, 39). Ще рече, духовете не само че не притежават грубо земно тяло, но те нямат дори и такова леко, всепроникващо, прославено тяло, каквото има Възкръсналият Спасител и каквото ще имат светиите в бъдещия век.

В Писанието ангелите винаги се изобразяват в някакви сетивни, най-често - в човешки, образи. Това обаче в ника­къв случай не говори, че те са телесни същества. Сам Бог неведнъж се явява в Стария Завет в подобни сетивни образи (Тримата Странници, къпината, облака, Ангел Господен и т.н.), понеже Бог временно може да приема най-различни форми, за да стане видим. Същото твърдят светите отци и по отношение на Ангелите. „Ангелите, като се явяват по Божия воля на достойните хора, се явяват не такива, каквито са сами по себе си, а изменени съобразно способностите на възприе­мащите" - пише свети Йоан Дамаскин4.

Следователно ангелските езици, приписването на много очи или криле на Ангелите - всичко това са само символи на свойствата на ангелската природа, на тяхната духовна прони­цателност, бързина и пламенна ревност. Телата, в които те са се явявали на хората, не им принадлежат, а са приемани вре­менно от тях според Божията воля. Свети Йоан Дамаскин казва, че тварната природа на ангелския свят за нас е непости­жима: „единствено Творецът знае вида и характера на тази (ангелската) същност"5. Не е известно дали Ангелите са с еднаква същност. Възможно е всеки от тях да е уникално Божие творение, отделен духовен свят.

И така, Ангелите са чисти, или безплътни, духове. Но каква се явява тяхната природа в сравнение с Бога? Допусти­мо ли е да ги считаме за такива абсолютни и съвършени ду­хове, какъвто е Сам Бог? Очевидно, не. Духовността на Ан­гелите, които са сътворени същества, безспорно е ограниче­на и несъвършена. Почти всички от древните отци и учители на Църквата се обединяват в мисълта, че Ангелите имат без­плътна и духовна природа само в сравнение с човека. Някои от отците и църковните писатели - като свети Юстин фило­соф, Тертулиан, Ориген, свети Методий Патарски и свети Василий Велики - говорели за известна телесност на Ангели­те, като имали пред вид най-вече, че нищо от тварното не е чуждо на известна вещественост. Тази ангелска телесност те разбирали обаче в особен, възвишен смисъл. Те казвали, че Ангелите нямат нищо общо с видимите, осезаеми тела, а об­ладават невидима и ефирна природа. Други свети отци - Атанасий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин - считали, че Ангелите са съвършено безтелесни. Но въпреки това и те все пак допускали известна вещественост у Ангелите. Така например, свети Йоан Дамаскин пише: „Безтелесни и невеществени наричаме Ангелите единствено, като ги сравняваме със самите нас, защото в сравнение с единствения и несрав­ним Бог всичко изглежда грубо и веществено; а единствено Божеството е изцяло невеществено и безтелесно."6 В потвър­ждение на определението, че е допустимо Ангелите да се изоб­разяват върху иконите, отците на VII Вселенски Събор утвърждавали, че само Бог е съвършено безтелесен и невидим. „Що се отнася до разумните сили, те не са отнети изцяло от телесността и не са безусловно невидими, бидейки надарени с някакви тънки, въздухообразни или огнени тела, в които те много пъти са се явявали и са били видими."7 Отците не са уточнили дали Ангелите носят тези фини тела временно или постоянно. Те само засвидетелствали, че безплътността на Ангелите е относителна, че Ангели са се явявали на хората и поради това те в определен смисъл са изобразими.

Тъй като са безплътни, Ангелите са свободни от телесни­те потребности. Те не се нуждаят от веществена храна, макар понякога Библията да ги изобразява вкусващи храна. Свети Юстин Мъченик учи, че Ангелите по подобен на огъня начин могат да унищожават предложените им ястия. Така напри­мер, Ангелът казва на Товит: През всички дни вие ме виждах­те, но аз не ядох и не пих, - само наглед ви се струваше тъй (Тов. 12:19). Наистина Писанието нарича изпратената от небе­сата манна, с която евреите се хранели в пустинята, „ангелски хляб" (Пс. 77:25), но тези думи не следва да се разбират бук­вално. Манната служела като храна за тялото, а заедно с нея се подавала и благодат за насищането на душата8. Пак същата благодат поддържа живота и на ангелския свят.

Ангелите не раждат себеподобни. Христос казва, че при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата (Мат. 22:30). Ангелите „ня­мат нужда от брак, тъй като те не са смъртни" - пише свети Йоан Дамаскин9. Тъй като не могат да се размножават, те са били сътворени всички наведнъж и едновременно, и то в та­кова множество, че съгласно мисълта на свети Йоан Злато­уст превъзхождат всяко число.10

В някои апокрифи се говори за брак между Ангели и жени. В книгата на Енох текстът от книга Битие, в който се говори за бракове между „Божиите синове" и „човешките дъщери" (Бит. 6:4), се интерпретира като някакво съобщение за нечестиво „смешение на женската кръв с ангелския огън". Но отците на Църквата отхвърлят подобно тълкувание и счи­тат, че тук става дума за бракосъчетаване между потомците на Сит и Каин. Впрочем, отделни християнски писатели, в частност Тертулиан, свети Юстин философ, Климент Александрийски, считали, че е възможен някакъв съюз между пад­налите ангели и жени. Тертулиан пише, че силата на женска­та прелест е такава, че може да съблазни не само демоните, но и Ангелите (очевидно, в този смисъл той разбирал и ду­мите на апостол Павел: жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите (1 Кор. 11:10).

Мнението, че е възможно да съществуват брачни отно­шения между човека и боговете (т.е. демоните) било доста разпространено между езичниците. В култовете на Ваал, Дионис, Астарта и др. се среща огромно количество от богове -бащи и майки, богове на любовта, които встъпват в брак помежду си и с човеците. Така наречената свещена проституция, която се практикувала в езическите храмове, олицетворявала отношенията с божеството11. Не случайно в Стария Завет Бог заклеймява ритуалите на езичниците, като нарича идолопоклонството блудство (Изх. 34:15; Ис. 1:21). Когато апостол Юда съобщава в своето Послание за ангелите, които не опазиха своето началство (своето достойнство - слав.), а напуснаха жилището си (1:6), от това не следва, че тук трябва да тър­сим намек за някакъв демоничен брак, но трябва да разбира­ме отпадането от Бога на част от Ангелите.

Б. Отношение към пространството и времето

Ангелите са безплътни и следователно не заемат място в пространството. Те се придвижват с мълниеносна бързина и за тях не съществуват препятствия. „Те не биват спирани нито от стени, нито от врати, нито от ключалки, нито от пе­чати" и временно могат да приемат различни пространстве­ни образи. Свети Йоан Дамаскин пише, че като са небесни умове, те обитават в места, „постигани само от ума, бидейки описуеми (ограничени) не по телесен начин, - защото по при­рода нямат вид, както телата, и не са триизмерни, - но духов­но присъстват там, където им е заповядано, и не могат в едно и също време да бъдат и да действат там и тук... Когато са на небето, не са в същото време и на земята; и когато Бог ги изпрати на земята, не остават на небето." Иначе казано, Ан­гелите не са вездесъщи, т.е. в известен смисъл те все пак са ограничени в пространството12. Защото те не обхващат в себе си целия свят, а сами се намират в него, като по съответния

начин са ограничени от сътворилия ги Бог13.

Те са надарени с безсмъртие. Писанието учи, че те не могат да умират (Лук. 20:36). Обаче Ангелът по мнението на свети Йоан Дамаскин „е безсмъртен не по природа, а по бла­годат (по силата на нейния дар), защото всяко нещо, което има начало по своята природа, има и край"14. Свети Григорий Палама пък напротив смята, че Ангелите са безсмъртни по при­рода, точно така, както - и човешките души. Именно поради тяхното безсмъртие са възможни вечните мъки. Вечността на ангелския свят е тварна вечност, имаща начало. Ангелите са били сътворени в първото мигновение при сътворяването на света, „в началото", на границата между времето и вечност­та. „От тази мигновена временност - пише В. Лоски - те вед­нага се насочват към вечната хвала и служение или към бун­та и ненавистта. В тварната вечност протича някакъв процес, защото ангелската природа може непрестанно да възраства с натрупването на вечни блага, но това се извършва извън вре­мевата последователност."15 „Всички временни същества са получили от Създателя битие и начало, а за някои и краят е определен, но краят на добродетелта е безпределен... и Анге­лите, тези безтелесни същества, не живеят без преуспяване, но винаги приемат слава към славата и разум към разума."16 Такъв род изменчивост на ангелската природа е свързан с определена, макар и неизвестна на нас временност17.




В. Съвършенство на ангелската природа

Ангелите са сътворени по Божий образ и подобие. Све­ти Йоан Дамаскин пише: „Творецът на Ангелите, Който ги приведе в битие от несъществуващото, ги създаде по Своя образ безтелесни, разумни и свободни."18 Свети Григорий Палама учи, че в това, което се отнася до подобието Божие ние отстъпваме значително и особено - сега, пред Ангелите19. За разлика от нас те всякога и непрестанно непосредствено се причастяват с Божествената Светлина, а уподобяването на Бога се извършва именно посредством озарението и просве­щаването от Неговата благодат. По отношение на благодат­та и причастността към Светлината, по отношение на еди­нението си с Бога, Ангелите превъзхождат човеците. Затова те се и наричат „втори сияния", служители на Висшето Сия­ние, „втори светлини", отблясъци на Първата Светлина, умни сили и служебни духове. „Ангелът е като че някакво изтечение (струя) на Първата Светлина и Нейно причастно. И бо­жествените умове, движейки се в този (всесвещен) кръговрат, се съединяват с безначалното и безкрайно сияние на красота­та и благото. Сам Бог е Светлината...И каквото е слънцето за веществените същества, това е Бог за умните сили."20 Като наричаме светите Ангели „струи на Божеството", от това не следва да ги отъждествяваме в пантеистичен смисъл с някак­ва част от същността или енергията на Бога. Както и всичко съществуващо, Ангелите са сътворени „от нищо" чрез дейст­вието на Божествената воля. Тяхната същност е тварна, но те обилно се насищат с Божествената благодат и я препредават на останалото творение, затова поради причастността си на благодатта се наричат в богословието „реки на Божествената Благост". Те съзерцават Божеството, „доколкото това е въз­можно за тях, и това им служи за храна" - пише свети Йоан Дамаскин21. Пак той дава и следното определение на Ангела: „Ангелът е разумна природа, надарена с ум и свободна воля."22 Следвайки свети Йоан Дамаскин, свети Григорий Палама учи, че като безплътни същества Ангелите не притежават органи на сетивата. „Добрите Ангели - пише той - имат познание за сетивното, но възприемат това не чрез сетивна или природна сила, а го познават чрез боговидната сила (т.е. посредством благодатта), а от тази сила нищо от настоящето, миналото или бъдещето не може да се укрие."23

Тъй като обладават разум и свободна воля, Ангелите могат да преуспяват в доброто или да се отклоняват към зло­то. Впрочем светите Ангели, пише Дамаскин, „трудно се скла­нят към злото, макар и да не са непоколебими, а сега всъщ­ност и са непоколебими - но не по природа, а по благодат и поради привързаността си единствено към доброто"24. Те сво­бодно са избрали пътя на служенето на Бога и на прославя­нето Му, което представлява средство за усъвършенстването на тяхната природа.

Тяхната мъдрост в Писанието служи като образец за човека (2 Цар. 14:20). Те притежават ум, по-проницателен, гъвкав и силен, в сравнение с човешкия. Ангелите на светли­ната са чужди на завистта и гордостта. Те се изпълват с ра­дост при разкайването на всеки грешник (Лук. 15:10). Ангелите са надарени с могъщество и сила. По думите на апостол Петър със силата и мощта си те превъзхождат всяко земно началство и власт (2 Петр. 2:11). По Божие повеление те мо­гат да извършват необикновени действия. Така например Ан­гелът, който слезе от небето при гроба на Възкръсналия Спа­сител, предизвика силно земетресение (Мат. 28:2). За една нощ Ангел избил 185-хилядна асирийска войска (4 Царств. 19:35).

Независимо от нейното съвършенство ангелската приро­да като тварна е ограничена във всички отношения. Ограни­чеността на техния разум не позволява на Ангелите да позна­ват дълбините на Божието Същество (1 Кор. 2:11). Те не са всезнаещи, не знаят бъдещето, освен ако Сам Бог не им го открие. Например на тях не им е известен денят и часът на Второто Пришествие (Марк. 13:32; Ме. 44:7). За тях не е пости­жима до край тайната на Изкуплението, в която те биха же­лали да надникнат (1 Петр. 1:12). Скрити са от тях в известна степен и помислите на човешките сърца (3 Царств. 8:39; Мер. 17:9). Понякога те предсказват бъдещето, но не по силата на собственото си знание, а по откровение свише. Като са безте­лесни и свободни от телесни страсти, те „не са безстрастни", т.е. не са напълно свободни от духовни страсти, „защото без­страстно е единствено и само Божеството" - пише свети Йоан Дамаскин25. В книга Иов се казва, че Бог не само в човеците, но и у Ангелите Си съглежда недостатъци (Иов 4:18). Воля­та и могъществото им са ограничени от тяхната природа. Те не могат със собствената си сила да извършат никакво чудо, ако не получат заповед от Бога, Който едничък върши чуде­са.

Със своето 35-о правило Лаодикийският Събор осъдил и отхвърлил еретическото поклонение, отдавано на Ангелите като на творци и управители на света и утвърдил православ­ното им почитане като служители на Светата Троица. Техни­ят празник е установен не случайно на 8 ноември. Ноември е деветият месец26, което символично указва на деветте чина на небесната йерархия. Осмият ден указва на бъдещия Събор на всички Небесни Сили в деня на Второто славно Христово Пришествие. Когато свърши това време, символично изчисля­вано като седмица, тогава ще дойде Син Човеческип в слава­та Си, и всички свети Ангели с Него (Мат. 25:31).27
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница