Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница3/18
Дата22.07.2016
Размер2.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

Падението на злите духове

Всички безплътни духове са били създадени добри, пред­назначени за добро и за израстване в светостта. От самото начало те имали нужда от озаряване и просвещаване с Божест­вената светлина, която е необходима за мисленото им зрение така, както слънчевата светлина за нашите очи. В тяхна власт било да се освещават от благодатта на Светия Дух чрез устремяване към Бога, Източника на Живот и Светлина.

Но Денница, един от висшите началстващи духове, на които били подчинени низшите ангелски ликове, назначени да управляват света, отпаднал от Всеблагия Бог и увлякъл след себе си в грях безчислено множество подчинени на него духо­ве. Под влияние на гордостта той пренебрегнал своето, макар и преимуществено, но зависимо от Бога положение, както и възложеното му от Бога служение. Той въстанал против Тво­реца, като възмечтал да стане равен на Бога, но бил свален от Небето. Отдалечавайки се от Бога, той се отдалечил и от истинската светлина и добро, и паднал в областта на тъмни­ната и в бездната на злото.

Оттогава място на пребиваване на дявола станала тази бездна, която отделя нашия свят от света на светите Ангели и обителите на рая. Тази междинна поднебесна област в Пи­санието понякога се нарича „въздух". Така в книгата на Йов дяволът сам свидетелства, че е ходил по цялата земята и е обходил поднебесната (Йов. 1:7; 2:2). За пребиваването на пад­налите духове във въздуха говори апостол Павел: нашата бор­ба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Све­тителят Атанасий Велики пише: „Дяволът, врагът на нашия род, е паднал от Небето, блуждае в пространството на този долен въздух, където, началствайки над другите демони, ста­нали подобни на него по своята гордост и непокорство, с тях­но съдействие прелъстява хората с привидения и се опитва да попречи на тези, които се стремят нагоре", за което апостол Павел казва: съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието (Еф. 2:2)39. В тълкуванието на 41 псалом св. Йоан Златоуст казва: „Колко демона се носят в този въздух? Колко противни­кови власти? Ако Бог им позволи да ни покажат своя страшен и отвратителен вид, бихме си изгубили ума."40 А препо­добният Антоний Велики направо казва, че „демоните се но­сят във въздуха"41. А ако злите духове изпълват въздуха, то оттук е ясно, че те ни заобикалят от всички страни. Ето как­во казва за това преосвещеният Теофан Затворник: „Обикно­веният начин на превод и разбиране на думата „поднебесен" означава, че духовете летят във въздуха и както въздухът ни обгръща отвсякъде, така отвсякъде ни заобикалят и духовете на злобата и непрестанно пристъпват към нас като комари на влажно място."42

Носейки се из въздуха, бесовете слизат на земята, което ясно се вижда от Евангелието, което разказва за различните действия на демоните на земята. Демоните могат да влизат в човека и в животните (Лук. 8:29, 33). Те могат да живеят и във водата. Църква всяка година, в деня на Бо­гоявление Господне, в своите „молитви за освещаване на во­дата" моли Господа Бога за изгонването на демоните от во­дата.

След падането на злите духове от Небето в поднебесната или въздушна област (Еф. 2:2;6:12) за тях светът на небесни­те жители е станал напълно недостъпен и затова цялото им злостно внимание е насочено изключително към близката до тях земя, та тук - между хората - да сеят зло. Така злото се явява насъщна потребност на демона, който не мисли за нищо друго и не намира покой или наслаждение в нищо друго, ос­вен в злото. Царството на доброто, като Царство Божие, е ненавистно и недостъпно за него, защото той се стреми да разруши Божието дело на земята. Според думите на Спасите­ля дяволът е Негов враг, защото на нивата, където Господ е посял пшеница, той посял плевели (Мат. 13:24, 25).

Изкривяване на природата на падналите духове

Какви свойства притежават злите духове? Свещеното Писание посочва, че злите духове имат ум и воля (2 Кор. 2:11). Те знаят за съществуването на Бога и това им внушава страх. Ти вярваш, че Бог е един... и бесовете вярват, и треперят - пише апостол Яков (2:19).

Злите ангели, разбира се, познават и самите себе си, за­щото ако човешкият дух знае какво има в човека (1 Кор. 2:2), то, разбира се, същото може да се каже и за злите духове. На злите духове е известно и състоянието на сегашния свят, как­то се говори за това в книгата на Йов. Дяволът, след като обходил земята, разказал на Господа за наблюдението над хората, и Господ не отхвърлил думите му като лъжливи (Иов. 1-4). Падналите духове знаят и нещо от бъдещето, което про­излиза от определени и неизменни причини. Бъдещето отчасти им е известно от Божието Откровение, а също и от наблюде­нието над характера и поведението на хората. Бесовете са хитри и мигновено се преместват в пространството, затова, за да прелъстят човека, могат да съобщават за някакви събития, станали неотдавна.

Веднъж демонът се явил на свети Андрей и му предска­зал за нравственото разстройство на християните в последни­те дни. „В тия времена - казал демонът - хората ще станат по-зли от мен и малките деца ще превъзхождат старците по лукавство. Тогава аз няма да уча хората на нищо, те сами ще изпълняват моята воля." Свети Андрей попитал: „Как знаеш това, нали демонът не знае нищо по предузнаване." На това демонът отговорил: „Нашият най-умен баща - сатаната, пре­бивавайки в ада, гадае посредством врачуване и ни предава."

Но имайки ум, злите духове толкова са го извратили, че вместо основното качество на високия ум - стремежа към истината - са направили главна негова черта ненавистта към истината, по тази причина дяволът се нарича в Евангелието баща на лъжата (Йоан. 8:44), а в Откровението - клеветник (12:9). Волята на демоните,дълго пребивавала в злото, разбира се, сега може да насочва тяхната дейност само към зло, но и де­моните имат известна свобода, защото могат от много злини да избират една. Вместо с любов съществото на дявола се изпълнило с непримирима вражда и завист към Бога и Него­вите творения. В негово лице ние имаме постоянен враг, за­това апостол Павел съветва християните да се облекат във всеоръжие за борба с дявола (Еф. 6:12-17).

Преподобният Исаак Сирин пише: „Демоните, макар и крайно нечисти, в своите чинове не са скрити едни от други, но не виждат другите чинове (ангелските), които са по-висши от тях". Той отбелязва също, че „демоните изобщо нямат сила да привеждат в движение в нас естествените помисли на ума... Но светите Ангели притежават това, тоест могат и да привеждат в движение, и да просвещават помислите; докато демоните са владетели и творци на лъжливи мисли - изчадия на тъмнината; защото от светоносните се приема светлина, а от помрачените - тъмнина". В. Лоски отбелязва, че в пра­вославната аскетика има специални термини за означаване на различните въздействия, оказвани от духовете на злобата вър­ху душата на човека. Това са „помисли", или образи, надига­щи се от низшите области на душата, след това - „прилог", не „изкушение", а наличие на чужда мисъл, дошла отвън и въведена от враждебната воля в съзнанието. „Това не е грях - казва Марк Подвижник, - а свидетелство за нашата свобо­да." Грехът започва само при „съчетание", при прикрепяне на ума към влизащата мисъл или образ, или, по-точно, той е някакъв интерес или внимание, показващо начало на съгла­сие с вражеската воля, защото злото винаги предполага сво­бода, иначе то би било само насилие, завладяващо човека отвън.

Волята на падналите духове постоянно е насочена про­тив Бога, към вършене на зло на Божиите творения и преди всичко на човека. Преподобният Серафим Саровски казвал за демоните: „Те са гнусни, тяхното съзнателно противене на благодатта ги е превърнало в ангели на тъмнината, в невъоб­разими чудовища. Но, бидейки ангели по природа, те прите­жават необятно могъщество. Най-малкият от тях би могъл да унищожи земята, ако Божествената благодат не обезсилваше тяхната ненавист към Божието творение; но те се опитват да погубят творението отвътре, скланяйки човешката свобода към зло."43

За злите духове не е възможно никакво изправяне на волята, никакво покаяние. Гордостта и обмисленото, необра­тимо упорство в противенето на Бога ги увличат все по-далече и по-далече, те отпадат от Бога в страната на мрака, злото и духовната смърт, където няма място за разкаяние.

Свидетелство за това, че дяволът заедно с другите пад­нали духове наистина не проявява никакви признаци на раз­каяние, са неговите непрестанно продължаващи пагубни действия в света. Изкусил първите хора, чрез греха и смърт­та той проправил пътя към своето господство в света. Той е разпрострял властта си над хората от древния свят, възвеличавайки злите и порочните и, преследвайки добрите и благо­честивите и довеждайки ги дори до смърт. Но особено враж­дебна и пагубна за хората сила той проявил в езичеството и идолоноклонството, което било негово дело и което му послу­жило като най-важно и пригодно оръжие за лъжата и изма­мата, заблужденията и пороците. Не се е прекратило и не се прекратява неговото смъртоносно действие на земята и с уста­новяването на благодатното Христово царство, защото и след това той продължава да властва над останалите извън това царство, изцяло поробвайки душите им, а понякога завладявайки и самите им тела. Освен това той непрестанно се втур­ва и в самото Христово царство, стремейки се да му вреди по всякакъв начин, постоянно води, макар и невидима и неуло­вима, но най-упорита и опасна борба както с най-слабите, така и преди всичко с по-силните във вярата и благочестието - борба, нерядко завършваща ако не с пълна гибел, то с чувст­вителни поражения за последните.

Господ допуска да се прояви злата воля на демоните, тъй като Той не нарушава свободата на нито едно от разумните същества. Но заедно с това Той винаги ограничава пагубните действия на духа на злобата, насочвайки ги към доброто на хората. Докато след прелъствянето на прародителите дяволът все повече и повече разпространявал своята власт и господ­ство над хората, Господ от Своя страна подготвил всички за това съвършено да разколебаят и отхвърлят тази власт, кое­то и било извършено от дошлия на земята Син Божий, Кой­то, като разрушил царството на дявола, основал Своята свята Църква. На истинно вярващите Той дал сила да се противят на духовете на злобата и да господстват над тях. „Че Христос се е родил, за да съкруши демоните - пише свети Юстин, обръщайки се към езичниците, - това можете да познаете и сега от ставащото пред очите ви. Защото много от нашите, от християните, са изцелявали и сега изцеляват множество обладани от демоните и в целия свят, и в нашия град, закле­вайки ги с името на Иисуса Христа, разпнат при Пилат Пон­тийски... с това побеждават и изгонват демоните, обладали хората."44

Наистина духът на злобата никога не престава да напа­да вярващите в Христа. Но водейки постоянна и ожесточена борба с тях, той никога и не насилва човешката свобода, а прибягва към съблазнителни измами и лукави съвети и убеждения. Затова с помощта на Божията благодат християнинът може успешно да отблъсква всички вражески нападения чрез сърдечно призоваване на Иисусовото име, кръстното знаме­ние, от което демоните треперят. При упорита бесовска борба са необходими молитва и пост, които поддържат и укрепя­ват силите на душата, както и духовно бодърстване (борба с греховните помисли), при което на духовния борец е по-лесно да забележи всички изкусителни дяволски хитрости и да ги отблъсне навреме.

Господ допуска дяволските хитрости, първо, за посрам­ване и унижаване на дявола и, второ, за изпитване и укрепя­ване на волята на Своите последователи в доброто. Подвиж­ниците в борбата с бесовските изкушения придобиват духов­на опитност, познават своите духовни недъзи и, лекувайки ги, се усъвършенстват в доброто. „Човеколюбивият Бог - пише светителят Василий Велики - използва жестокостта на демо­ните за нашето излекуване, както мъдрият лекар използва отровата на ехидната за излекуване на болните." А Златоуст по този повод казва следното: „Ако някой попита защо Бог не е унищожил древния изкусител, ще отговорим, че Той е направил това не за друго, а само поради Своята голяма загриженост за нас. Защото ако лукавият беше ни завладял на­силствено, то въпросът би имал известна основателност. Но тъй като той няма такава сила, а може само да ни скланя към себе си, докато ние можем и да не се съгласяваме, то защо отстраняваш повода за заслуги и отхвърляш средството за придобиване на венци?... Бог е оставил дявола, за да могат тези, които вече са победени от него, да победят самия него, а доблестните да имат случай да проявят своята (твърда) воля... Дяволът е зъл за себе си, а не за нас: защото ако ние поискаме, можем да придобием чрез него и много добро, раз­бира се, против неговата воля и желание, в което се открива особеното чудо и необичайно голямото Божие човеколюбие... Когато лукавият ни плаши и ни смущава, тогава ние се вра­зумяваме, тогава познаваме самите себе си и тогава с още по-голямо усърдие прибягваме към Бога." Според свети Юстин Бог заради християните „се бави да предизвика смешение и разрушение на вселената, така че повече да няма зли ангели или демони", краят на пагубното действие на които ще бъде окончателното осъждане на злите духове на вечни адски мъ­чения.

О. Иван Винков, SI

Обсебване и екзорцизъм45

1. Представа за злото в Стария завет
Старият завет не отрича съществуването на демонични сили. Той говори за нечисти сили, които се намират в пустинни места, смесени с дивите зверове: «в него ще обитават зверове пустинни» (Ис. 13:21). Говори за обред на помирение, който налага на злия дух Азазел да бъде предаден козел, на когото са прехвърлени всички грехове на Израел (Лев. 16:10). Бог изпраща злия дух върху Саул (1 Царств. 16:14 – 23; 18:10; 19:9) и Ангел, който унищожава Египет, Ерусалим и войската на Асирия (Изх. 12:23; 2 Царств. 24:16; 4 Царств. 19:35). След Вавилонското робство все повече се различава ангелското влияние от влиянието на дявола. Книгата за Товит говори как злите духове измъчват човека (Тов. 6:8), а на ангелите задачата е да се борят срещу тях (Тов. 8:3). Най-лошият демон, който убива, се нарича Асмодей (Тов. 3:8; 6,14).

Старият Завет сравнително рядко говори за Сатана (евр. сатан – враг, обвинител), или за дявол (от гръцки диаболос – клеветник, който изкушава). За него се говори като за един от ангелите в двора на Яхве, който в небесното съдилище има ролята на този, който обвинява (Йов 1:9). В Зах. 3:1-5 от обвинител той се преобразява в истински противник на Божието намерение по отношение на любовта Божия, по отношение на Израил; за да бъде спасен Израил, ангелът на Яхве трябва първо да наложи мълчание на Сатаната от името на самия Бог: Imperat tibi Dominus (Нека Господ да ти нареди – сравни Йудит. 9 глава). Той става източник на всички злини за целия човешки род. Падането на Сатаната се приписва на неговата гордост и към него се отнасят думите на пророк Исаия, насочени към Вавилон: «Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди... ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята» (Из. 14:13-14).
Протоевангелие – възвестяване на победата над Лукавия



Още в първите страници на Библията намираме бунт срещу Бога, осъждане, но и надежда в победата над Лукавия. Книгата Битие говори за Змията (Бит. 3:1), която е «като и всички други зверове», но имаща

познание и дарби, които надминават човека. Тя предизвиква падението и осъждането на пра-родителите. Но в прото-евангелието (Бит. 3:15) намираме и надежда, че Змията ще бъде победена: «И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата». В гръцкия превод на Стария Завет – Септуагинта - местоимението е в мъжки род и по този начин е насочено към Месията: «Той ще те поразява в главата». Според този текст «нейното семе» е Исус, тоест Този, който «поразява в главата» на Сатаната. В превода на св. Йероним, Vulgata, този текст е преведен с местоимение в женски род: «Тя ще те поразява в главата» (така е и в еврейския оригинал) и тук той предсказва Мария. Мнението, че става дума за Мария, присъства още при най-ранните отци на Църквата от св. Иреней нататък. Когато се показва Мария как стъпква главата на Змият, това говори за две реалности: Мария е взела участие в изкуплението и тя е първият и най-хубав плод на изкуплението. Вторият Ватикански Събор изтъква, че Пресвета Богородица напълно се е посветила в Слугиня на Господа, на своя Син и на Неговото дело и заедно с Него чрез Божията благодат служи на тайната на изкуплението” (LG 56).
Обсебване и екзорцизъм в Новия Завет
Новозаветните писания на първо място са радостна новина. В тях няма да намерим отговор на много различни въпроси, които интересуват любопитните хора. Тези въпроси, които могат да възникнат, не са съществена част от радостната новина, от това, което Бог е искал да ни предаде. Така например в Евангелията, както и в останалите части на Новия Завет, няма да намерим описание как е изглеждал Исус, а също така не е възможно съвсем точно да се определи колко дълго Исус е действал публично. Това произлиза от факта, че Евангелията не са някакво възпоменание за скъп починал човек, а те са книга, изпълнена с присъствието на някой, който е жив! От това следва, че в Евангелията се срещаме с Исус по съвсем различен начин от останалите личности в историята, за които знаем много повече детайли, но те не представляват повече предизвикателство за нас. Исус е присъстващ във всеки един откъс и Той ни призовава да правим делата, които Той е правил.

Новият Завет говори за лошите действия на дявола срещу хората. Той се проявява като онзи, който се противопоставя на осъществяването на намеренията, които Бог иска да осъществи чрез Христос и чрез неговите последователи (Лука. 22:31-32; 1 Петр. 5:8; Деяния 13:10; 1 Сол. 2:18; Откр. 2:10; 12:13-17). Исус го нарича “убиец на хората от началото” (Йоан. 8:44). Той е изкушавал Исуса, опитвайки се да го отвърне от посланието, което Отец Му е дал (сравни Мат. 4:1-11; Марк. 1:13; Лук. 4: 1-13). Сатаната има различни наименования. Той е “стара Змия” и “големият Змей” (Откр. 12:9). Той е “този, който изкушава” (Мат. 4:3), “лъжец” и “баща на лъжата” (Йоан. 8:44). Той действа хитро и с лъжа (сравни Бит. 3:4.13), така че дори знае да се преобразява в ангел на светлината (сравни 2 Кор. 11:14). Като “противник” (1 Петр. 5:8), заедно с други паднали ангели (сравни 2 Петр. 2:4) „воюва срещу тези, които изпълняват Божите заповеди и пазят свидетелството на Исус” (Откр. 12:17). Синоним на мощта на Сатаната е властта на тъмнината (сравни Лук. 22:53; Кол. 1:13) и на нея принадлежи целият свят (сравни 1 Йоан 5:19), който не е приел истинската Светлина – Христос (сравни Йоан 1:9-10). Затова Исус го нарича княз на този свят (сравни Йоан 12:31; 14:30). А християните са призвани да се борят срещу злите духове на тъмния свят (сравни Еф. 6:12).

Новозаветните текстове, които говорят за обсебване и екзорцизми, са синоптическите Евангелия и Деянията на апостолите. В синоптическите Евангелия екзорцизмите на Исус заемат значително място. Св. евангелист Марко обширно говори за четири екзорцизма:

  1. оздравяване на обсебения в Капернаум в съботния ден (Марк. 1:21-28),

  2. оздравяване на обсебения в Гераса (Марк. 5:1-20),

  3. оздравяване на дъщерята на жената сирофиникиянка (Марк. 7:24-30),

  4. оздравяване на епилептика (Марк. 9:14-29)

Синоптиците правят разлика между обсебване и болест; особено при Матей няколко пъти става дума за лекуване, изцерение (Мат. 12:12; 17:16-18). Но това е свързано и подчинено на лекуването, което прави Исус. Екзорцизмите, още повече от лекуването на болести, будят удивление сред народа. Обсебеният човек предизвиква страх, а лекотата, с която Исус изгонва демоните, предизвиква удивление. Той е в контраст с екзорцистите, които действали по онова време и които си служели със сложни ритуали на заклеване. При Исус тези ритуали нямат никаква роля. Нито един път не се появява изразът “ексоркизеин” тоест “заклеване”. Той просто “заповядва” на демоните (Марк. 1:25-27; 3:12; 9:25). Матей изрично казва, че Исус е изгонил духовете с дума” (Мат. 8:16). За демоните самото Исусово присъствие е знак за тяхното поражение (Марк. 1:24; 5:7-12). Колко голяма е била мощта на Исус над демоните се вижда в известието за екзорцисти, които не са принадлежали на Неговите последователи, но все пак са изгонвали демони в Негово име (Марк. 9:38 сл.; Деян. 19:13-16). Как Исус е разбирал своите екзорцизми можем да разберем от разпрата с книжниците за Велзевул – Той заповядва с Божи Дух (Марк. 3:22-30; Мат. 12:28). Деянията на апостолите известяват и за успешното действие на апостолите (Деяния 5:16), както и на първите мисионери: Филип (Деян. 8:7) и Павел (Деян. 19:8-20), където се говори, че, само с докосване на техните дрехи, злите духове са излизали от обсебените.

От разказа за обсебения в Гераса (Мат. 8:28-34; Марк. 5:1-20; Лук. 8:26-39) виждаме, че много демони могат едновременно да пребивават в един човек. Има ги като легион (римският легион се е състоял от 6000 души). Демоните могат да изявяват своето присъствие, говорейки чрез човека и в същото време да превземат контрола на тялото. Те могат да увеличават нормалната телесна и психическа сила на човека, а също така могат да нанесат вреди на обсебения човек, както и на другите. Те могат да преминават от един човек в друг, както и да влизат в животните. Могат да контролират техните телесни движения. Осен това виждаме как Исус говори директно на злия дух и изисква от него да Му каже името си, позовавайки се на Своя авторитет. Той заповядва на демона: “Излез от човека”.

Делата на Сатаната и на неговите слуги са унищожени с победата на Божия Син (сравни 1 Йоан 3:8). Със Своята смърт и Възкресение (Пасхалната тайна), Христос е помирил хората с Бог и помежду тях. Осланяйки се на нашето единение с Исус Христос, нашето същество е изпълнено със същия Дух, с който Той е изгонил злите духове (Мат. 12:28; Лука 11:20) и това ни дава право да Го призоваваме и да гоним демоните в Негово име. Така християните могат да дадат директна заповед на нахалния зъл дух и той да си замине. Много такива случаи намираме в историята.

2. Действие на демоните



2.1. Богословски предпоставки и учение на Католическата Църква
Католическата Църква, въз основа на библейски свидетелства, смята за сигурно съществуването на демоните и следователно възможността за обсебване на хора от демоните. Борбата срещу демоните е нещо, което принадлежи на самото вярване. От най-ранния период Църковните отци и християнски писатели говорят за действието на Сатаната в света (св. Иреней, Тертулиян, св. Августин...). Много от писателите подчертават злобата на злите духове към хората. Началото на падението на падналите ангели се тълкува през тяхната гордост и желание да се въздигнат над собствената си реалност: независимост от Бога.

В своя магистериум Църквата рядко е давала изявления и документи със строго догматичен характер във връзка с демонологията. Четвъртият Латерански Събор (1215 г.), борейки се срещу дуализма на катари и албигойци (които смятали, че съществуват два принципа – на доброто и злото), дава дефиниция на вярата за ангелите:

“Вярваме здраво и искрено изповядваме, че съществува само един истински Бог (...), един източник на вселената, Създател на всичко видимо и невидимо, на духовното и телесното: Той, в Своето всемогъщество, в началото на времето еднакво от нищо е сътворил едното и другото творение, духовното и телесното, тоест ангели и свят; след това човешко сътворение, което по един определен начин принадлежи и към едното, и към другото, създадено е от дух и от тяло. Всъщност, дяволът и другите зли духове са създадени от Бога естествено добри, но сами от себе си са станали зли. А човек е съгрешил, подтикван от дявола”. (Firmiter credimus et simpliciter confitemur… unum universorum principium, creator omnium invisibilium et visibilium, spiritualium et corporalium, qui sua omnipotenti virtute simul ab initio temporis, utramque de nihilo condidit creaturam, spiritualem et corporalem, angelicam videlicet et mundanam, ac deinde humanam quasi communem ex spiritu et corpore constituam. Diabolus enim et daemones alii a Deo quidem natura creati sunt boni, sed ipsi per se facti sunt mali. Homo vero diaboli suggestione peccavit…» (Conciliorum Oecumenicum Decreta, DS 800)
С това изявление на четвъртия Латерански Събор е поставена основата на учението за демоните – демонологията. Съборът във Флоренция (1439-1445), говорейки за изкуплението, изтъква, че става дума за освобождение от дяволската сила (1347-1349). Тридентинският Събор (1545-1563), позовавайки се на св. Павел, казва, че човекът грешник е “във властта на дявола и на смъртта” (DS 1521). Да се греши след кръщението означава “да се предава на властта на злия дух” (DS 1668). Вторият ватикански събор (1962-1965) в повечето от своите документи говори за ангелите и демоните46. Конституцията “Gaudium et spes“ казва, че Христос ни е спасил със Своята смърт и Възкресение и Той ни е “изтръгнал от робството на дявола и на греха” (GS 22). Катехизисът на Католическата Църква повтаря думите на този Събор: “Цялата човешка история е всъщност прекосена от упоритата борба против силите на мрака, която започва още от самото начало на света и ще продължи, както казва Господ, до последния ден. Въвлеченият в тази битка човек трябва неуморно да се сражава, за да се придържа към доброто” (GS 37; ККЦ 2156). Папа Павел VI, когато говори за реалността на злото, казва, че една от най-големите нужди на Църквата е “отбрана от онова зло, което се нарича демон” и още добавя: “Излиза от рамката на библейското и Църковно учение този, който отрича съществуването на тази реалност; или който я смята за самостоятелно нещо, което не е, както всяко сътворение, произлязло от Бог; или който я тълкува като някаква псевдо-реалност, като някакво понятие или фантастична персонификация на непознати причинни за нашите проблеми”47. Папа Йоан Павел II не веднъж е говорил и писал за злите духове и за тяхното действие.

Виждаме, че Църквата никога не е изоставяла догматичното съдържание на своето учение за съществуването и действието на злите духове, а Карл Ранер и Херберт Форгримлер пишат: “Съществуването на извънчовешки зли сили и мощи (демони) и тяхното действие в света е истина на вярата (сравни DS 800 1668 1694 1696). Действието на тези сили не трябва, според Свещеното Писание (примерно Лук. 13:16; 1 Сол. 2:18; Евр. 2:14), да се приема само там, където съществуват ‘извънредни’ явления, които са такива за методите на земната емпирика, за разлика от нормалните явления, които емпирично могат да бъдат докоснати и контролирани. Именно нормално и ‘естествено’ обяснима е веригата на естествени и исторически събития, които се подчиняват на над-човешката динамика на демоничните сили и които са насочени към злото. Оттук може и трябва да се гледа на болестите, смъртта и онова, което е унищожително за човешкия живот, като на израз на действието на демоничните сили, дори и там, където те идват от естествени причини и могат и трябва да се отстраняват с естествени средства. Оттук, гледайки религиозно, не е нито възможно, нито особено важно да се слага някаква точна граница между обсебване и естествена болест, най-вече защото второто може да бъде симптом и вход за първото. Затова няма радикална дилема между борбата срещу този феномен с екзорцизъм (тържествена молитва към Бог в името и по нареждане на Христос и на Църквата за защита от демоните) или медицина, още повече след като знаем, че всеки християнин трябва да се моли за здраве и при ‘обикновена’ болест. И когато се говори за някакъв феномен на обсебване в по-тесен смисъл, тогава също става дума за изява на онази фундаментална демонична сфера на мощта, която за нас е осезаема само въз основа на тук ‘позволени’ обстоятелства, но която показва онова, което в света е винаги присъстващо и затова не използва естествените причини, а се ползва с тях за своите собствени цели. Не е възможно адекватно разделяне между демоничното влияние от една страна и понятийния свят на някой индивид, неговите представи, време, способности, възможности на болестта, даже и пара-психологическите способности от друга страна”48.

Класификация на демоничното действие
Не е лесно да се даде прецизна класификация на демоничното действие, която всички биха били готови да приемат. Монс. Корадо Балдучи дава следната класификация: 1. Редовно действие: подтикване kъм зло. 2. Извънредно действие: а) possessione diabolica – действие с такава интензивност, че да отнема на човешкото лице властта над тялото; б) infestazione personale – действие над човека без да му сеотнема употребата на разума, волята и властта над тялото; в) infestazione locale. Подобна, но по-разширена и понастоящем повече разпространена класификация предлага Габриел Аморт. За нея ще говорим и по-нататък в този текст. Според тази класификация съществува редовно и извънредно демонично действие. Под редовно действие на демоните се разбира редовното изкушаване към зло – нещо, което се случва на всеки човек – и затова няма да говорим по-подробно. Извънредното демонично действие Аморт класифицира в пет вида:

1. Физически страдания, предизвикани от външното действие на демоните. Става дума за феномени, при които човек може да бъде бичуван от демони, удрян с плесници, хапан и др.подобни. Но, тъй като в този случай демонът няма директно влияние над човека, този човек няма нужда от екзорцизъм.

2. Измъчване от бесове (vexatio diabolica). Тук става дума за много широк диапазон на действия на демоните и е трудно да се даде една точна диагноза. Диапазонът е от много тежки болести, които граничат с обсебване. Злепоставеният човек може да загуби и съзнание и да прави неща срещу своята воля, или да изговаря думи, които не желае. Такива “обсебвания и днес са доста редки, но ние, екзорцистите, срещаме голямо множество хора, които дяволът измъчва по отношение на здравето, материалните блага, работата, чувствата...”49.

3. Бесовско натрапване (opsessio diabolica). Това са по-кратки или по-дълготрайни изненадващи атаки, натрапчиви мисли, понякога продължаващи дълго време, от които жертвата не може да се освободи. Поради това атакуваната жертва живее в състояние на изнуреност и отчаяние и има изкушения за самоубийство. “Почти винаги бесовското натрапаване се проявява в сънищата. Може би някой ще каже, че това са особени състояния, с които се занимава психиатрията. И това е възможно – както за тези, така и за всички останали явления може да има психиатрични, парапсихологични и други обяснения. Има обаче случаи, при които признаците по никакъв начин не съответстват на описаните от тези науки и сочат безусловно, че причината и присъствието са от бесовски вид. Но това са разлики, които човек се научава да разпознава единствено чрез учение и упражняване”50.

4. Бесовско обезпокояване (infestatio diabolica)

Тук става дума за феномени, които се проявяват в къщите на хората, напр. звуци от удряне, чукане... След това върху предметите: издигане, преместване... Демоните могат да използват и животни (различни болести и необикновени поведения), за да навредят на човека и да му направят зло. Тези демони някои наричат “poltergeist“ (немско наименование за “гласни духове”). Тяхното действие понякога предизвиква такова отчаяние у хората, че те се изселват от домовете; някои от тези хора биват наранени, а някои стигат и до самоубийство.

Големите застъпници на парапсихологията твърдят, че “poltergeist“ не са демони, а екстремна форма на психокинеза, тоест експлозивно освобождаване на собствената духовна енергия. Но, тъй като тези феномени винаги са деструктивни и никога положителни и добри, тъй като обичайно са свързани с окултизма, е оправдано да се съмняваме, че тук става дума само за пара-психологически явления. Използването на “приспособени екзорцизми”51 не веднъж е показало, че става дума за демони. Често тези феномени са свързани с едно лице – медиум – като център на действие. J. Stafford Wright допуска възможността демоните да използват един вид витална сила, която е свързана със сексуалното развитие и която те могат достатъчно да материализират за движение на материални предмети. Според него това е “някакъв вид физическа сублимация на сексуалния инстинкт”.
5. Обладаване от бесове (possesio diabolica). Това е най-тежкото страдание. Тук става дума за завземане на тялото (не душата) на човека от демона. Демонът никога не е и не може да бъде собственик на душата, която е жива в кръстеното лице, въпреки че има власт над нейното тяло. Значи, той не е собственик на лицето в пълния смисъл на думата, тоест над душата, въпреки че има власт над неговото тяло. Това се е доказало и в най-тежки случаи, когато хората не са били в състояние за запазят съзнанието си от натрапчиви действия. По-нататък, за демона не е толкова важно тялото на някой човек като такова, дори когато го е обладал. Действието му е насочено към това да придобие душата на лицето, чието тяло използва, както и душите на другите хора, които може да обхване, действайки от тялото на обхванатия човек. Също така от практиката е доказано вярно, че на демона повече пречи тайнството изповед, при което му се отнемат душите, отколкото свещенодействието на екзорцизма, при което му се отнема тялото на обсебения човек.

От всичко казано досега може да се заключи, че това е състояние на човек, който не е вече пълен господар на своите действия, но чрез него действа демон, който повече или по-малко е станал господар на неговото тяло. Това е най-тежката форма на демонично влияние над хората и затова тук говорим за нея.

Характеристики на това обсебване са:

а) Промяна на личността

Въпреки, че не може да вземе в своя собственост душата, демонът придобива власт над тялото и действа както иска, а жертвата не може да му се противопостави. В състояние на криза жертвата проявява странности в изражението на лицето, гласът й се сменя, погледът в очите и общото й поведение. Понякога настъпва едновременна проява на повече лица: примерно се чува едновременно ръмжене и два различна говора, с различна интонация и тембър на гласа. Някои обладани хора осъзнават своето състояние и всичко, което се случва с тях, но не могат да се борят срещу това. При други хора, обаче, нормалното съзнание е напълно изключено и след преминаване на атаката те не знаят нищо за това, което се е случило. Обажда се една странна личност, а често и повече такива, която знае жизненото състояние на обхванатия човек и която обикновено се изразява с презрение за него, говорейки за него в трето лице. Но, не винаги е лесно да се разпознае такава ситуация. Проявява се в това, че обладаният човек губи контрол над своето тяло, намира се в състояние на обсебеност, без съзнание или в транс.
б) Поведение на обсебените. Обсебеният човек в състояние на криза се характеризира с агресивност, която характеризира и неговия говор, и неговото поведение. Обладаният човек може да псува присъстващите, да говори цинично, да бъде насилник, бясно да лае, ръмжи, да има атаки на бяс. Такива хора правят също различни мръсотии, изразяват примитивни сексуални тенденции, използват вулгарни изрази и начини на безсрамно поведение. Особено ясно се проявява неприемането и отблъскването на всичко, което е религиозно, като например споменаване на имената на светците, среща с благословени или екзорцизирани религиозни предмети, четене на Библията, молитва, или приемане на Евхаристия. В тези периоди на криза това предизвиква страх, отвращение, бяс или немощ. Такива хора произнасят богохулства и имат склонност към светотатствени дела – към свети предмети или към Причастието. Както съществуват разлики по отношение на демоничните действа и обсебването, така също има разлики в наблюдаваните поведения на обсебените хора - те да могат да бъдат дори обратни на така описаните. Обсебеният може да загубва контрол над своето тяло, да изпада в състояние на неподвижност, да изглежда като че ли е без съзнание или се намира в транс. Може да прилича на човек, обхванат от невроза или психоза, т.е. да изглежда като състояние, което му отнема неговото самоопределение. Така Аморт предупреждава: “Би било голяма грешка да се ръководим само от един единствен образец. Например, между обсебените, с които съм работил, имаше двама, които през целия екзорцистки сеанс оставаха напълно неми и неподвижни. Мога да приведа още множество примери на най-разнообразни проявления на обладаването”52.
в) Способности и феномени.
Обладаните имат способности, които обикновеният човек няма. Превръщат се в странни личности. Могат да разбират и говорят непознати чужди езици, които никога не са чували или учили, дори говорят на езиците на древни народи, които вече не същестуват. Те имат познание за скрити неща: примерно знаят съдържанието на съзнанието на други хора (телепатия), могат да знаят за някои бъдещи събития (прекогниция) или могат да знаят греховете на други хора. Понякога подобно на ток могат да изгорят онези които ги държат53, а може в пространството около тях да се почувства миризма на сяра, миризма на пушек или друга много мъчителна миризма. Освен това такива хора имат и особени възможности за действие: примерно огромна телесна сила, предизвикване на шумове, левитация, необяснимо излизане на предмети, примерно пирони или камъни от тялото – от отворите на тялото или направо от кожата. Силното присъствие на Сатаната при обсебени лица се манифестира и чрез духане на вятър около тях.

За тези способности споменава и "Римският ритуал", когато говори за знаците на обсебване. Така в ритуала четем:

"... А знаците, че някой е обсебен от злия дух, са: ако говори на непознат език повече думи или ако разбира друг човек, който говори така; ако разкрива далечни или тайни неща; ако проявява сила, която надхвърля неговата възраст, състояние или нещо подобно. А щом налице са повече такива знаци, това е още по-сигурен знак." 54

Необикновените способности са решаващ знак за определяне на обсебване.

Не всяко демонично изкушение е обсебване. Злите духове не могат веднага да атакуват центъра на човека; обсебването е предхождано от едно състояние на обсада, при което човек е подложен на директно демонично влияние, но още не е инструмент без воля, който демонът е завладял. Симптомите на обсадата са подобни на тези при обсебване, но не са толкова силно проявени; преди всичко на човека не е отнета напълно способността за самоопределение, какъвто е случаят при състояние на обсебване. Това състояние обикновено се нарича обсебване или обладаване.

Да споменем само един пример за обсебване, за който говори един екзорцист - йезуитът Адолф Родевик. В една болница той се запознал с медицинска сестра със странно поведение. Накрая се оказало, че става дума за обсебване. Когато направил пробен екзорцизъм или благослов, тя загубила съзнание и много силно реагирала на светената вода. При тази сестра били видими и други знаци на обсебване. След това о. Родевик започвал да прави екзорцизми. Сестрата познавала чужди езици, въпреки че не знаела да ги говори. Имала и способност да вижда събитията в бъдеще. Тя сключила договор с дявола, подписала го със собствената си кръв и направила това на харития, на която се намирала залепена хостия. По време на екзорцизмите тя казала, че нейната баба я е прокълнала, когато била малка. Това се проявило в предизвикателно поведение, несклонност към молитва и склонности към светотатство. Някои от тези данни могъл да забележи и о. Родевик. В нея влизали все повече и повече демони. Накрая той разкрил осем такива. Те казали и имената си: Каин, Юда, Ирод, Варава, Абу Гош, Нерон, Велзевул, Луцифер. По време на екзорцизма те са показвали като съвсем различни личности. Но с течение на времето те потвърдили цялото традиционно учение за злите духове и за обсебването. Потвърдили това против волята си – по Божия заповед – както и със своето поведение. О. Родевик успявал понякога да ги изгони, но само за кратко време. Те постоянно се връщали, чак до смъртта на медицинската сестра, която починала на 43 годишна възраст55.

Симптоми и диагноза на демоничното действие
Да се даде точна диагноза въз основа на един елемент, който се проявява, е невъзможно. Много често се смесват елементи на естествени явления и на болести с онези, които произлизат от окултното. В този случай не е съвсем точно да се зададе въпроса: “Дали пациентът е обсебен или умствено болен?”. Обсебването е процес и преди самото обсебване при болшинството хора обикновено са съществували големи емоционални проблеми. Много по-точно е да се формулира въпросът така: “Дали пациентът е само ментално болен или е и обсебен?

Симптомите на демонична атака се характеризират с:

1. голямо различие – което е зависимо от комбинация на трите фактори: а) физически и психически характеристики на лицето, което е атакувано; б) различни действия на магьосници; в) различие на демоните и на техния темперамент със специфично действие;

2. общ принцип на действие – въпреки, че става дума за различия, ако се наблюдава внимателно, се разкрива един и същи принцип, един общ фон, нещо общо, чрез което може да се идентифицира демоничното действие;

3. Преплитане с психически болести – най-трудният аспект, защото прилича на онези, които се явяват в известните психически структури на болния човек. Поради това в такива случаи се взимат предвид и други елементи, които да помогнат за диагностицирането;

4. Различие във важността на знаците – не всички знаци са с еднакво значение. Примерно главни знаци при диагностициране са симптомите на демонските атаки върху главата, стомаха и отвръщането от святото.

Диагностицирането на демонично влияние в последно време предизвиква много въпроси и разногласия. Има такива, които смятат, че ако някое заболяване може да се изтълкува по природен начин, т.е. психологически, то тук не може да става дума за никакво демонично влияние, защото то е от напълно друго ниво на реалност. Ако се продължи в тази посока, на учените няма да остане нищо друго освен да останат само на иманентната реалност, не познавайки трансцедентални причини. Практиката показва, че психиатри, които например диагностицират хистерична структура при някое лице и абсолютно изключват всяко възможно влияние на демоните, не са прави. Нито един от случаите на обсебване, който е проучвал Скот Пек, не е имал “втренчени очи”, не е показвал никакви знаци на свръхестествени феномени дотогава, докато не са започнали молитви на екзорцизъм. Проучените от него случаи са имали много прояви на рутинни умствени заболявания като примерно депресия, хистерия, отслабване на асоциациите. Най-важната част от диагностичния процес на разкриване на обсебването е опитът на освобождение, така че окончателният отговор дава единствено екзорцизмът, както ще стане дума и по-нататък.

Корадо Балдучи дава следното описание за критериите за обсебване:

“Сигурност, че става дума за истинско обсебване, се получава тогава, когато в определен случай се осъществят тези три условия:

1) На първо място се търси онова, което в психиатрията се нарича разделение на личността, която в конкретен случай се характеризира със силно противопоставяне към святото. Става дума за изненадващо нахлуване на новата личност, която е съвсем различна от онази обикновената, която е възбудена, с променена физиономия, с променен глас и с различни други позиции, която мрази святото. Когато се върне неговата истинска личност, което също се случва изненадващо, човек не си спомня какво поведение е имал преди. Ако всичко остане само на това ниво, става дума за психическа болест. Както бе отбелязано, най-голямата част от така наречените обсебени не отива по-далеч от това изискване и не представлява случай, който би могъл да се третира като демонично обсебване.

2) На второ място е важно присъствието на явления, които излизат от сферата на психиатрията и се връщат в сферата на парапсихологията, като например когато лицето говори или разбира непознати езици, показва способности, които в нормално състояние няма (като примерно да свира, пее, рисува), показва познаване на скрити и далечни неща, има мощ за левитация (въздигане над земята), телекинеза (да движи предмети без да ги докосва). Тези други видове феномени се срещат в малък брой случаи, така че и обикновеният човек (даже и атеист) не би могъл да има съмнения, че тук става дума за демоничен произход.

3) На трето място са важни начините, по които тези феномени се изявяват; те трябва да бъдат различни и противни на тези, които науката познава. Ясно е, че проверка от този вид трябва да направи някой, който разбира от психиатрия и психология; това изследване, което се основава на науката, може да направи само психиатър и психолог.”56
Обсебване и психо-физически болести
Няма съмнение, че в последно време много се развиват психологията, психиатрията, психо-анализата. Голяма част от клира вярва, че проблеми от типа на обсебването трябва да се решават с психология, психиатрия или психо-анализа и не вярват повече в голямата активност на дявола (демони) и във ефикасността на екзорцизмите57. Теолози, които са сравнително предпазливи и които критикуват Габриеле Аморт (Разказът на един екзорцист, София 2010., стр. 34) в духа на времето, говорят че “демоничният начин” е бил използван в първите векове за описание на модерни психически диагнози или политически категории (демоните са символи на тиранична силна структура). Те предупреждават, че психо-физическите заболявания имат подобни прояви както обсебването, така че е възможно да ги объркат. “Ако бяха малко по-осведомени, щяха да знаят, че първите, които предупреждават за възможността от такава грешка, са църковните власти. От постановленията на Синода от Реймс през 1583 г. насам Църквата обяснява, че това, което се приема за вид обладаване от бесове, може да се окаже чисто и просто психична болест. И това са били времена, когато психиатрията още не е съществувала, а богословите са вярвали в Евангелието”.58

Много изследователи на религиите, както и богослови, в липса на вяра и без личен опит от извършване на екзорцизми, тълкуват действието на демоните като излизане навън на нещата от подсъзнанието, в което са били подтиснати:

“Демоните не съществуват, те не пребивават в нещо или някой, те се появяват и изчезват. Демоните са половин същества, които обитават в някаква далечна гранична област между лудостта и реалността, между обикновената субективност и привидния обективизъм. Демоните нямат – за разлика от всички неща и хората, които са непостоянни – никаква собствена докосваща идентичност. Те постоянно сменят своите форми на проявление. Във всеки нов момент те отново и изненадващо са нещо друго. Който иска да посегне към демоните, ще посегне в празното. (...) Демоните вероятно в най-голямата си част са сенки, които ние в себе си не желаем да признаем, които ние потискаме и отделяме от себе си. Нашето потискане дава на тези сенки изненадваща собствена динамика. Това, което е било преди само потисната тревога или вина, още не приета психическа енергия, започва изненадващо да действа сякаш има свое собствено битие. Сенките започват да говорят и да действат”59.

Опитът на екзорцистите показва, че демоните не сменят постоянно своите форми на проявление. Така се прави и различаване между обсебени хора и шизофреници. Специфичността на всеки демон, който присъства в тялото на обсебения, остава същата докато всеки един от демоните поотделно не бъде изгонен. Сътрудничеството между екзорцисти и психиатри е довела до резултата, че сега може по-ясно да се различават симптомите на болестта от демоничното влияние. Психиатри, които са срещнали хора, попаднали под влиянието на демоните, казват, че е нужно време за разпознаване, за да може да се види дали става дума за психическа болест или за обсебване. Периодът от първата преценка до истинската спецификация и извършване на екзорцизма може да трае и година. Сега ще говорим за определени характеристики, позволяващи да се направи различаване между обсебване от една страна и шизофрения и епилепсия от друга.
Обсебване и шизофрения
Обсебеният човек, за разлика от шизофреника, взима на сериозно гласовете, които понякога слуша и които се явяват като влияние на чуждо същество. Тези гласове за съответния човек говорят в трето лице. Тук не става дума за частична индивидуалност на мултиплицирано лице, както наричат това някои психиатри, а за една чужда индивидуалност. Собствениците на тези гласове може да чуе някой отвън и ясно да ги различи, защото те незвисимо от броя на различните реалности (личности) остават винаги същите:

“Индивидуалността на обсебения човек обикновено е посредник и тя е психически отворена, и в своята същност любезна. В моменти на кризи при обсебения човек се променя нормалното поведение и той изпада в транс. След връщане от транса такъв човек живее нататък своя нормален живот. Шизофреникът, напротив, смята, че гласовете и тяхното съдържание е нещо по-вътрешно, което принадлежи на него. Това, което се случва при психически болни хора са чисти халюцинации, тяхната параноя е един вид болест. При параноиден човек вътрешните гласове постоянно се разпространяват и постоянно се явяват нови групи на тези, които го преследват. Индивидуалността на засегнатия от шизофрения пациент обикновено е затворена, душевно е станала твърда. При шизофренична атака човек страда много силно, но неговата индивидуалност по време на атаката не се променя”.60
Обсебване и истерия
Както при депресивните, така и при истеричните заболявания, съществуват много слоеве. Психоаналитиците при контакт с обсебени хора могат да разпознаят някои елементи, които се срещат при истерични хора, но много други явления говорят, че тук става дума за едно съвсем друго ниво на реалност:

“Истеричните атаки остават и по-нататък в съзнанието, за разлика от случаите, когато става дума за обсебване. Хората, които са истерично болни, в преобладаващия брой случаи кръжат около своето собствено аз, тъй като им липсва именно реална идентичност със самия себе си. Разбира се, лекарствата могат да бъдат от голяма полза. Съвсем друго се наблюдава при обсебения човек. Обсебването, както вече споменахме, надминава известни събития. Обсебеният човек може да показва някои феномени, които изглеждат като хистерични или депресивни, но обсебването изключва действието на аз-структурата. То в края на краищата е винаги насочено срещу Бог. Лекарствата никак не помагат срещу обсебването”.61
Обсебване и епилепсия
Понякога обсебените лица се третират като епилептици. Въпреки, че обсебването може да подсили някое заболяване или да го предизвика, все пак съществуват ясни различия по отношение на едната и другата реалност:

“Кризата на обсебване се случва мигновено на обсебения човек. Говорът му – като че ли говори някое друго лице – е разбираем, но агресивен и негативен (в зависимост от неговата чувствителност). Ненормалните движения на тялото и гримасите могат да се смятат като нещо обикновено, въпреки че не са несвързани, както е случаят при епилепсия. Обсебеният възприема това, което му се говори, въпреки че след преминаването на кризата нищо не помни. В състоянието извън криза обсебеният се връща към своето нормално поведение без някакви промени в характера. При епилепсията съществува едно особено състояние, което предхожда кризата: aura epileptica. Явяват се неприятни чувства и физически признаци, свързани с различни свивания на мускули и членове. При така наречените големи атаки пациентът пада на земята без значение къде се е намирал. При много случаи по време на атаките се наблюдават промени в характера, развличащи мисли и емоционална ленивост”.62

Примери за различаване
а) Случай за екзорцисти
Като пример за разлика между обсебване и епилепсия Аморт дава следният пример:

“Преди години отец Кандидо провеждаше екзорцизъм с един младеж, за когото лекуващият психиатър твърдеше, че има епилепсия. Отец Кандидо го покани да присъства на сеанса и психиатърът прие. Когато отец Кандидо постави ръка върху главата на младежа, той падна на земята и започна да се гърчи.”Видяхте ли, отче? Несъмнено става въпрос за епилепсия”, побърза да каже психиатърът. Отец Кандидо се наведе и отново постави ръка върху главата на младежа. Той се изправи рязко, оставайки прав и неподвижен. “Правят ли така епилептиците?”, попита отец Кандидо. “Не, никога”, отговори психиатърът, очевидно объркан от такова поведение.”63
б) Случай за психиатри
“При мен дойдоха госпожа Марта и нейният съпруг. Идваха отдалеч и това им бе струвало много жертви. Години наред Марта била лекувана от невролози без никакво подобрение. След няколко въпроса ми стана ясно – следва да пристъпя към екзорцизъм. Други вече бяха го правили, но безуспешно. В началото тя падна на пода. Изглеждаше припаднала. Докато аз продължавах с уводните молитви, тя се оплакваше: “Искам истински екзорцизъм, а не тези неща!” В началото на първия екзорцизъм, започващ с думите: Изгонват те!, тя притихна успокоена. Тези думи бяха дълбоко заседнали в съзнанието й през предишните екзорцизми. След това започна да се оплаква, че я болели очите. Това беше поведение, което не издаваше обсебване от духове. Когато дойде следващите няколко пъти, не можех да определя дали екзорцизмите й бяха повлияли с нещо. Преди да я отпратя окончателно, за да се подсигуря, отидох с нея при отец Кандидо. Той постави ръката си на главата й и веднага ми каза, че този случай няма никаква връзка с бесовете и че трябва да бъде отнесен не до екзорцист, а до психиатър”.64

От тези примери може да се види, че съществува подобие във външните симптоми между психически болести и обсебване, но също, че съществува и разлика между тях. Когато се извършва екзорцизъм, ако става дума за психически болен човек, а не за обсебен, тогава може да се види, че този болен човек има поведение, което не показва по-съществени промени в различните фази на извършване на екзорцизъма. Обсебеният човек в началото има нормално поведение, защото демонът иска за прикрие своето присъствие. Но, когато се продължи с молитвите на екзорцизма, демонът все повече и повече показва знаци за своето присъствие, докато накрая напълно се разкрие. При някои видове психични болести пациентът прави всичко, за да стане обект на внимание. Обаче демонът има съвсем обратно поведение. Опитният екзорцист е в състояние да разбере това по-добре от психиатър, защото екзорцистът знае, че има повече възможности за различаване, докато психиатърът, в болшинството случаи, не вярва в обсебване от дявола и поради това изобщо не обръща внимание на възможно влияние на демона. Между болните и обсебените хора съществува значителна разлика в омразата им към Бога.
в) Разлика в омраза към Бога



При болните хора, които имат мултиплицирана личност, психическото съдържание от подсъзнанието излиза на повърхността и може да се яви в деструктивна форма спрямо Бога. Но болните хора в края на краищата се борят срещу изкривения образ на Бога. При обсебените хора случаят не е такъв. Говорът на обсебените не съдържа изкривените образи за Бога, които има човек. Демонът воюва срещу истинския Бог, който е обдарил човека със свободна воля и му е дал съзнание за самоотговорност. Ето кратки примери:

а) Демон: Мразя човека! Ще го унищожа!

Егзорцист: Защо мразиш човека?

Демон: Защото Бог го обича.

б) Егзорцист: Защо обсебваш този човек?

Демон: Той (мисли за Бога) му е дал свобода, а аз я вземам!

Егзорцист: Желаеш ли Бог да те унищожи и така да не понасяш тези мъки? (Мъките на егзорцизма...)

Демон: Не!

Егзорцист: Защо?

Демон: За да мога вечно на мразя Бога!
Ясно ни е, че тези кратки примери не могат да покажат всички разлики между болния и обсебения човек. Но те все пък могат да ни покажат, че психиатрите трябва сериозно да взимат предвид възможността за присъствие на странна личност в човека, както и че не всичко може да се обясни чрез различни психологически теории.
Жертви на демоните



В днешното консумативно обществото средствата на борба са изострени до максимум, а Бог като че ли е вече отдавана починал или държан на встрани. Материалистичното и хедонично разбиране на живота е довело до загуба на вярата у много хора. Вяра и суеверие се намират в динамично равновесие - там, където отпада вярата, нараства суеверието. Най-чести жертви на атаки на демоните са лицата, които практикуват сатанизъм, спиритизъм, магия и окултизъм. Тези практики се популяризират във всички средства за обществена комуникация: от списания и литература до телевизия и интернет. Присъстващи са във висшите училищата и университетите; студенти правят сеанси и сатанински култове, за да разберат от Сатаната как ще минат на изпитите. На вещиците никога не им е било по-хубаво. Тяхната работа днес е станала легална и носи голяма печалба. Жертви са и почитателите на модерната рок-музика със сатанинска насока. Тя довежда слушателите до мания.

Човек може да стане жертва на извънредни атаки на демоните по своя вина, но и без нея.

Аморт говори за четири причини за атаки на демони. Ние ще добавим още една, а по-прецизният анализ може би би показал и повече:

1. По Божие позволение. Бог не допуска зло, ако ние не го приемаме, защото Той уважава нашата свобода. Той допуска редовно демонично изкушение, давайки ни и всички нужни благодати, за да можем да му се противопоставим: “Верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите” (1 Кор. 10:15). Понякога Бог позволява и извънредно демонично изкушаване (дори и обсебване), без при това да участва никаква греховност на човека. Това е «упражнение», за да може човек още повече да се доближи до Бога, какъвто е бил случаят при св. Жан Мария Виане или падре Пио. Светците в своите жития, а не така рядко и други, потвърждават такива примери:

«Обсебването на невиновния човек предствалява физическо страдание, но по никакъв начин морално замърсяване; страдание, което Бог допуска, както и всяко друго страдание, но за определена добра цел. Във всички времена е имало такива, които са били обсебени, а не са били изобщо виновни за това; още в Новия завет, в първите три евангелия, се говори за невинно «момче лунатик», чието обсебване е било в служба на това да се прояви демоничната мощ, с която апостолите не са могли да се справят, докато сам Божественият Спасител със Своите собствени думи не е изгонил демоните» (Мат. 17:14-20; Марк. 9:13-28; Лук. 9:37-43)».65

2. Като последица от магия. Практикуването на магия срещаме в цялата история на човечеството и във всички народи. Така съществуват: египетска магия, африканска магия, магия с личния печат на известните магьосници... Съществуват и статистически обработени данни за определени региони на света и на страните, където се практикува магия66. Общото понятие за магично действие е “правене на магия”. “Правене на магия означава да се прави лошо на другите с помощта на дявола”. Това се осъществява чрез: “обвързване” със зло око, проклятие, а най-честия начин е с помощта на уроки. Доста често причината за обсебване на хората са уроки. Монс. Балдучи много ясно казва че извън всяко съмнение съществува възможност за магически действия на вещици (уроки), при което на друг човек се нанася зло с помощта на демоните. Демонът е този, който действа, но това се случва поради нещата, които са направили вещиците. Съществуват и записи на екзорцизми, които потвърждават, че уроки са довели до обсебване. Известен е един случай в Пиаченца: “Излиза, че магията е започнала на 23. април 1913 г., в пет часа следобед, когато един магьосник принесъл в жертва купа с вино и парче слама. Това станало дяволски знак и вид ипотека на обсебване в стомаха и могло да бъде отстранено само чрез посредничеството на дълги екзорцизми, благодарение на които обсебването било премахнато”.67

Едно средство, което практиките на старите магии не са познавали, е телефонът. Физическият контакт е важен за подсилване да действието на магията. Магьосникът може да назове своята жертва по телефона, а тя да “даде своето приемане” дори чрез това, че той иска да чуе кой се обажда и човекът казва “моля”. Магьосник тогава спуска слушалката, а жертвата мисли, че “никой не отговаря”. Но, главния контакт вече е станал. Той е достатъчен, за да се направи магия на човека, който е отговорил на позвъняването. Но, ако жертвата съзнава, че й се обажда слуга на Дявола, ако мълчи и първа спусне слушалката, тогава магьосникът отново ще се обади, защото негово лошо намерение и магия се връщат върху самия него (всички магьосници правят определени видове защита за себе си, но върху това няма да говорим, защото то не е предмет на това изследване).68

Поради големия брой измамници в това отношение и сравнително малкия процент истински уроки, хората обикновено не вярват в уроки. Тези, които не са просветени в областта, трудно могат да помогнат на онези, които са атакувани по този начин. “Това е поле за много измами, то е идеалното място за всякакви внушения и въжделения за слабите съзнания, поради което е нужно не само екзорцистът, но и всички хора със здрав разум да бъдат много бдителни”69.
3. Поради състояние на тежък и вкоренен грях. Основна причина на по-големия брой обсебвания във времето, в което живеем, е по-слабата вяра и увеличаването на суеверието. Втората причина е състояние на смъртен грях. Чести са случаите на обсебване при хора, които са извършили много перверзни сексуални грехове и още и грехове на насилие, хомосексуалисти, които са се дрогирали и са попадали в други тежки грехове. Също има и случи на жени, които са направили много аборти и други грехове.
4. Принадлежност към Сатанински култ, даване на доверие на магьосници. В тази група попадат лица, които са взимали участие или са присъствали на сеанси на спиритисти, магии, сатанински култ, секти или окултизъм. След това идват тези, които са посещавали лечители, врачки, магьосници, фалшиви пророци. Още по-лошо е положението при тези, които желаят да сключат съюз с демон, което включва: “Посвещение на Сатаната, съюз на кръвта със Сатаната, посещаване на сатанински училища и назначаване на свещеници на Сатаната”. Поради нарастване на сатанизма сред младежите, ще говорим повече за това по-нататък.
5. Усамотение и досада. Въпреки, че усамотението и досадата сами по себе си не са причина за обсебване, тези състояния са подходящи, за да се доближат демоните до човека. В духовния свят никой няма права над нас, ако ние не му позволим това с някое действие – съзнателно или по-малко съзнателно. От двата случая на обсебване, които е изследвал Скот Пек, той извлякъл заключението, че по различни причини тези хора малко по малко са се предавали на демоничните сили; но главната причина при тези двама пациента е била самотата. Въпреки, че били различни (единият бил психотичен, а другият - невротично депресивен, но може да се каже нормален; единият бил средно интелигентен, а другият - много интелигентен) и двамата били ужасно самотни и всеки един от тях приел доближаването на демоните като някакъв вид на измислен колега.
Сфери на демонични атаки

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница