Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”
Демоните атакуват човека в пет сфери на неговия живот, според това къде имат повече възможност за действие, т.е. според човека, неговия темперамент, какви са слабостите му и къде греши повече
Изтегляне 2.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Поведение на демоните
- По време на екзорцизма.
- Имена на демоните и йерархия
- “Царе” : Луцифер
- Ащарот
- Мефистофел
- Иблис
- Маркизи
- Барони
- Характер на демоните
- СЛУЖЕНЕ НА ДЕМОНИТЕ
- Несъзнателен вид служене на демоните
- Съзнателно служене на демоните
Демоните атакуват човека в пет сфери на неговия живот, според това къде имат повече възможност за действие, т.е. според човека, неговия темперамент, какви са слабостите му и къде греши повече:
2. В емоционалната сфера. В тази сфера демонът причинява на хората невроза и то толкова повече, колкото повече лицата се обичат: напр., когато започне някоя връзка на приятелство, която би могла да завърши с любов, дори, ако е било дадено и открито обещание за това, изведнъж всичко изчезва без причина71. Прекъсват се годежи, бракове, създават се недоразумения и неприемане в семейства, където всички желаят доброто едни на други, и всичко това се случва поради някакви незначителни причини. Демонът прекъсва приятелства, създава впечатление, че тормозеното лице не е обичано от никой и то изпитва чувства на изолираност от всички. Тормозеният човек често изпада в състояние на неразбиране, липса на любов и голяма емоционална празнота.3. В сферата на работата. Тук се случва така, че човек трудно може да намери работа, дори когато за това няма никакви причини. Или, ако човек все пак получи работа, той много бързо и поради необясними причини я напуска, или изобщо не идва на работа. Това предизвиква не добро настроение у роднини и познати, дори негодувание. Знае се, че се случва на търговци: в техните някога добро посетени магазини, изведнъж вече никой не идва. Големи предприемачи, които са свикнали работата им да върви добре, започват да правят грешки, характерни за ‘начинаещи”, започват да изпадат в големи задължения, а за всичко това нямат разумно обяснение. За хората, които се занимават с бизнес, нещата тръгват на лошо и свършват с банкрут. От нормално икономическо състояние човек изведнъж преминава в беда.4. В сферата на смисъла и радостта от живота. Всичко това, което изредихме преди, т.е. физическо зло, емоционални и икономически проблемни, подтиква човека към песимизъм, в който той вижда живота само от негативната му страна. Не вижда повече надежда и възможност за изход. Животът става непоносим.5. Желание за смърт. Целта, към която демонът води отчаяния човек, е да го доведе до желание за самоубийство. Той създава представа в човека за собствената му ненужност и безсилие. Такава представа, въпреки че може да е само мигновена, е само въведение в големите страдания и кошмар, при който се появява пълна дезориентация на човешките способности и на неговото съществуване като цяло.Както вече казахме, връхлетелите злини могат да имат и друга причина, не само демонична, така че те сами по себе си не са достатъчна, за да заключим, че тук става дума за извънредни изкушения на демони. Но при тези, които наистина са злепоставяни от демони, тези знаци присъстват в голяма степен.Поведение на демоните Поведението на демоните е различно и непредвидимо. Не съществуват два идентични случая. Общо взето може да се говори за четири степени на поведение на демона: Преди да е разкрит. Демонът предизвиква у човека психически и физически безпокойства. В този период такива хора обикновено отиват първо при лекар. Но, когато видят, че той не им помага, започват да търсят помощ от лечители, гледачи, магьосници и вещици. По този начин още повече затъват в злото. Дори и при пълно обсебване демонът позволява фази на “почивка”, така че такива хора изглеждат съвсем нормални и могат да вършат почти нормално определени работи. Но всичко, което правят, става с големи затруднения. По време на екзорцизма. В началото поведението на демона е сякаш го няма. Понякога е притиснат да се покаже още при първия екзорцизъм, но понякога се показва по-късно. Някои хора всеки път говорят за другите лоши неща, които са изживели. Много пъти демонът прави усилие да остане индиферентен, но всъщност страда, докато не бъде изхвърлен. Демоните отказват да говорят и трябва да се окаже натиск върху тях. От друга страна, ако много говорят, то е защото по този начин искат да разсеят екзорциста и да не отговорят на полезните въпроси. Преди излизане. Това е най-трудният момент, който може да трае по-дълго. Това, което се случва на обсебения човек, е обратното на онова, което изпитва болният човек с обикновена физическа или психическа болест в процес на оздравяване. Такъв човек би се чувствал все по-добре с подобряване на здравето си. При обсебване, обаче, положението на тормозения човек става все по-трудно и по-трудно и когато изглежда, че няма повече да може да издържи, се случва освобождението. Демонът прави това, за да измори човека, а екзорцистът да загуби своята упоритост. След освобождение. Често се случва че демонът, след като е бил изгонен, настоява да се върне. Затова не трябва да му се дава такава възможност и освободеният човек трябва да спазва живот на редовна молитва и тайнства. Ако все пак се случи освободеният човек да не е много ревностен и демонът отново да се върне, второто освобождение ще бъде сравнително лесно. Но, ако освободеният човек се предаде на лош живот и постоянно попада в тежки грехове, второто обсебване става по-лошо от първото (Мат. 12: 43-45: “Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото”. Имена на демоните и йерархия Библията никъде не говори за точен брой на демоните, нито за всички техните имена. Исус е освободил обсебения от Гераса от цял легион демони. Св. Павел казва, че идолопоклонниците почитат демоните, когато почитат своите идоли (1 Кор. 10: 20-21). Това, което може да се разбере от Свещеното Писание, е, че броят на силите, противопоставящи се на Божия план за спасение на човека, е голям. В литературата (магическа и друга) се говори за много голям брой имена на демони и за тяхната йерархия. Сред много от тях може лесно да се открият божества, които са били противни и конкурентни на еврейската религия. Йерархията на демоните е по определен начин обратна на йерархията на Небето. От опита на егзорцистите може да се каже, че при демоните има по-малко свобода, отколкото при хората. Това е поради владеенето на страха, липсата на кураж и вяра в собствените лъжи. Поради това низшите демони живеят в стриктно подчинение на по-висшите и им липсва “индивидуалността” в обикновения смисъл на думата. Това е една определена йерархия на омразата. На самия връх е Сатана (от евр. сатан – обвинител, противник, клеветник). Той е като император, владетел на всички демони. Според еврейската традиция преди своето падение той се е наричал “Сатанаел” (3 Апокалипса на Варух 4,8; 2 Хенох 18; 19; 31). След падението е загубил привилегията ел, която е посочвала сътрудничестко отношение със Създателя и така е станал Сатан, тоест Сотона (виж 3 Апокалипса на Барух 4,7-9). След Сатана, който е като император, следват “Царе”: Луцифер – носител на светлината – един от вождовете на падналите ангели; Белзебул/Белзебуб – неговото име говори за ханаанско божество, което било почитано във филистейски град Акарон (вж. 4 Царе1:2). Срещу неговото почитане особено много е воювал пророк Илия. Името идва от Ваал (принц) и зебул (щръклица или мухи). Фарисеите смятали, че този “принц на мухите” е “принц владетел на всички демони” и като знак на най-голямо презрение наместо думата “зебул” (щръклица, мухи) използвали “зебуб” (изпражнения). По този начин божеството е станало “принц на изпражненията”); Асмодей – змия с три глави: на бик, на човек и на яре. Звукът на нечовешките глави убива. Отъждествява се с името Аесма Даева, лошият демон, който се намира в персийската литература. Внася нередности в брачния живот, както това е описано в книгата н Товит; Ащарот – лъжец; Беелфагор – слънце, което мирише. Това име понякога се среща в романи и легенди, но също така често се призовава на сатанински церемонии. Името му се състои от Ваал (божеството на Финикия) и Пеор – първият обкръжен град, когото евреите намерили на края на своето пътуване из пустинята. Почитта към Ваала била много впечатляваща за евреите, така че те масово отпадали от вярата и се поддавали на идолопоклонничество и блудство. Мефистофел – хитрец; Адрамалек – фалшив съветник; Лилит – голяма майка (Из. 34:14). След царете следват князете. Това са: Пан, Плутон, Ариох, Бафомет, Абраксас, Аластор, Иблис, името на демона в традицията на исляма, Молох, Дагон. Воеводи са: Неграл, Пазоос, Билетх, Пукаллус, Бабалон, Алекта, Тисифона, Мегера. Маркизи: Фуркус, Газиел, Балан, Флаур, Барибар, Буер, Катеш, Агуаре, Абигор. Графове са: Кебер, Амон, Хаивас – учен с ангелски образ, с копито и опашка на змия, Анаразаел, Нубер – зелен змей с глава на глиган, който често замества Велзевул или Сатана, когато се сключва “договор със Сатана” След това идват Кобал, Страйгор, Ханикар, Мамон. Барони са: Харонт, Мартинел, Алоцер, Шабаот, който е задължен да подтиква срещу вярата. Азазел е тайнствено същество, на което изпращали козел на покаяние в пустинята (Лев 16:10). Бехемотх – демон на плътските грехове, който действа много брутално срещу човека (за него се говори в Йов 40:45). Тук още принадлежат Фурфур, Гомориа, Хабарим. Рицари са: Белиял (В Новия завет Белияр) – козел, от когото се страхуват и останалите демони, защото много ласкае Сатаната. Синоним е за онзи, който “изобщо не е добър”. Освен него на рицарите принадлежат и Ерлик, Укобак, Неуферкар, Пахад, Нибас, Пруфлак, Андрас, Маркоция. Има още много и различни демони в чина на войниците, но тук няма да говорим за тях. Сведения за тях могат да се намерят в някои книги. Когато става дума за обсебване от демони, по време на екзорцизма очите на обсебения изглеждат бели и понякога трудно могат да се видят зеници. Според положението на зениците може да се определи за кой вид демон става дума: за по-низш или по-висш. Габриеле Аморт пише: “Положението на зениците е важно по отношение на вида на дявола и на затрудненията. При различни задавани въпроси, дяволите винаги са се класифицирали на две групи, вдъхновени от 9-та глава на книгата Откровение: ако зениците се намират горе, става дума за скорпиони, а ако се намират долу, става дума за змии. Скорпионите имат за вожд Луцифер; змиите имат за вожд Сатана, който заповядва и на Луцифер, и на другите демони. В Библията думата “дявол”, “диаболос” няма общо значение, но означава винаги и единствено Сатаната. Другото име за Сатана е Белзебул. За много хора синоним на Сатаната е Луцифер. Според моя опит става дума за два различни демона”72. Името е съществена част на всяка личност. В ежедневното използване се разкрива неговото дълбоко значение и духовен смисъл. Когато например на улицата някой извика името на някой човек, той не докосва тялото на този човек, но докосва това, което означава личността на този човек и това задвижва тялото на човека да се обърне и да погледне този, който го е извикал. Тъй като в духовния свят (на ангелите и демоните) не съществуват тела, няма нещо материално, то името е в самата същност на личността. Ако се атакува името на някого, това означава, че е атакувана директно неговата личност. Така става ясно защо демоните по време на егзорцизъм не искат да кажат своето истинско име. Когато се разбере името на демона, опитният екзорцист бързо може да извърши екзорцизма. Характер на демоните Демоните държат да крият от хората своето естество и характер. Както много пъти са казвали различни духовници, светци и папи, най-голямата хитрост на Сатаната е да създава впечатление, че реално не съществува. За имената на демоните вече споменахме; сега ще споделим някои впечатления от характера на демоните според това, което са забелязали екзорцисти и психиатри. Въпреки, че демоните имат реална сила (както низшите, така и самият Сатана като най-висш между тях), те имат и своите видими слабости. По време на екзорцизмите се разкриват големите способности, които те имат, но същевременно се проявяват и техните изключително големи недостатъци. Демоните са изключително горди и това им пречи да бъдат тактични. Психиатрите са стигнали до заключението, че тщеславието на демона надминава неговата интелигентност, която иначе е много по-висока, отколкото при човека. Освен, че е голям лъжец, дяволът е и голям самохвалко. Той не може да си позволи да губи. Иска само да получава и поради това понася до крайна степен страдания от екзорцизмите. Егоцентризмът затъмнява неговата интелигентност и той не е в състояние да разбере какво е любов. Сатаната знае, че любовта е реалността, срещу която воюва, понякога дори я имитира, но тъй като в себе си изобщо я няма, той не я разбира. Не разбира делата на любов и всичко това го обърква. Когато екзорцистът и помощниците му започнат да говорят на езика на любовта, той не разбира за какво става дума. Когато пристъпват с любов към обсебения, Сатаната няма понятие за основните правила. На него му е абсолютно странно понятието жертва и какво означава някой да се жертва за друг. Скот Пек казва, че Сатаната не разбира и истинската наука. Причината за това е, че науката търси истината и истината надминава всяко лично желание. Тук няма анархизъм. Тъй като Сатаната е лъжец и заблуждава другите и себе си, той не може да разбере, че съществува някой, който не иска да живее в лъжа, а в истина. Той е влюбен в собствената си воля и в същото време мрази всичко, което води към светлината на истината; така той смята човешката наука за нещо неразбираемо. СЛУЖЕНЕ НА ДЕМОНИТЕ Ако погледнем нещата от гледна точка на практиката на егзорцизмите, можем да говорим за съзнателен и за несъзнателен вид служене на демоните. Не е много характерно някой човек да си приписва, че е слуга на демоните, ако сам не дава съвсем ясно потвърждение за това. Тук ще кажем нещо за това как човек може да служи на демоните несъзнателно и съзнателно. Несъзнателен вид служене на демоните Несъзнателното служене на демоните се характеризира с подражание на уж научни енергии, основани на теософска и гностическа философия, както и с някои видове парапсхилогическо експериментиране. Доказателството на тази теза би изисквало анализи на радиестезията, биоенергията и други подобни практики, което надминава предмета на нашето изследване. Ще говорим само дотолкова, доколкото това е съразмерно с темата, за която говорим. Практикуването на тези практики се среща и сред интелектуалци, от инженери до свещеници. Но е много трудно да се намери човек, който да се занимава с тези практики и който да е готов да бъде изследван от духовна гледна точка. Причината е и в това, че са проведени голям брой материални анализи и измервания на енергиите в тях без да се задава въпросът за техния източник. Много хора, извор на такава информация, виждат в това способност за извън чувствително възприятие, чрез което се получават впечатления и информация от околната среда чрез подсъзнанието. Подтици или информации от околната среда събуждат в човека реакции в онази част на мозъчната кора, която се отнася до моториката и се получават малки движения на мускулите на ръката Тези движения могат да се направляват и станат видими чрез механични усилватели, държани в ръцете: отвес, пръчка за откриване на вода, еластични пръчки и подобни. Проблемът, с който се сблъскват екзорцистите по отношение на тези практики, е проблемът на така наречената “висулка”. Обсебеният човек не може напълно да бъде освободен, докато в молитвите не се спомене и взимането на участие в такива практики, ако човекът наистина ги е практикувал. Тези “енергии” действат като “висулка” и те пречат на освобождението. Законите на класическата атомна физика за енергията са добре известни (примерно Е= m * v2). Енергията може да има разрушителна мощ, но няма свойството на съзнание, а особено не на съзнанието, което е характерно за личността. Ако енергията прояви съзнателно и интелигентно поведение, тогава тук вече не става дума само за енергия, а за някаква определена личност. Примерно един радиестезист трябва да задава въпроси, за да получи отговор чрез висулката (висулката се върти в дясно или в ляво или във вида на кръста в зависимост от положителен или отрицателен отговор). Истинският въпрос е: кой му отговаря, щом енергията няма никакво съзнание? Има и такива хора, които са развили своята практика така, че висулката през система от букви им изписва цели изречения. Въпросът е: как енергията, която няма съзнание и разум, може да дава информация по начин, който е свойствен само на лицата? Ако се приеме споменатото тълкуване, че информацията се приема от околната среда чрез подсъзнанието и те подтикват реакции в кората на мозъка, които се отнасят до моториката, и човек се “тресе” в посока на поставения въпрос (като че ли сам отговаря на себе си), то все пак няма обяснение как въпросният радиестезист може да бъде “чувствителен към околността”, когато например разкрива точното място на избягал убиец чрез неговата фотография и картата на света. Ако приемем такава “всеобща свързаност и чувствителност”, тогава всъщност приемаме позициите на гностическия сатанизъм, който гледа на човека като на идентичен с божествено-сатанинската същина на космоса. Според това, той може да получи всичко, което желае, защото негова воля е в съгласие с божествено-сатанинска пра-енергия. Магическите ритуали (в този случай задаване на въпроси и получаване на отговор от “средата на свързаност” чрез висулка, пръчка и подобни) дават възможност за навлизане в дълбините на реалността и от това единство с познатата пра-енергия се разкриват външни събития и се насочват в желаната посока. Свързаността на такива практики с гностическия сатанизъм се потвърждава от т.н. факт на радиоестезно изпитване, на т.н. “Хартманови възли”. Д-р. Франц Хартман (1838-1912), немският теософ и един от 36-те големи магьосници в историята, е оказал голямо влияние на разпространението на сатанизма в Европа. Този кратък разказ за несъзнателното служене на демоните има за цел да бъдат по-ясно разбрани проблемите, с които се срещат екзорцистите. Техният опит разкрива, че тук става дума за неща, зад които стои духовният свят, който пречи на пълното освобождаване на човека. Съзнателно служене на демоните Съзнателното служене на демоните не е нищо ново, което би било характерно само за нашето време. Служене на демоните срещаме още при най-примитивните човешки общности. Практикуването на това почитане с времето се е развивало и в него винаги са присъствали тенденции, дълбоко вкоренени в самото съществуване на човека: вечният копнеж за пълна автономия, свързана с екстатичния момент на сексуалността, който винаги го е очаровал. За да задоволи тези тенденции по абсолютен начин, човек е използвал магически средства и връзки с демоните. Тук няма да говорим обширно за Вицца култовете, за различните видове на магии, нито за сатанизма във всички негови видове. Ще говорим за това само от гледна точка на екзорцизма, за да се запознаем с причините, които са свързани с обсебването и екзорцизма. Но, поради нарастващите практики на сатанизъм между младежите, ще говорим за това малко повече. Култът към Сатаната и демоните е най-тежкият вид отпадане от Бога. Всички почитатели на Сатаната са подложени на обсебване, но за тях това е чест, защото те смятат, че по този начин стават “едно със Силата”. С тази цел, в течение на историята са били използвани различни теории и практики на свързване с Дявола за различни цели. В различни дворци на благородници през 17 век са били организирани черни литургии и магическо-сексуални оргии с намерението да се получи по-висока степен на власт в обществото. Съществуват точни протоколи на съда за сатанински култ в Париж от времето на Луи XIV. Mме Francoise Athénais de Montespan се е опитала да запази благосклонността на краля и поради това е прибягвала към магия и отслужване на черни литургии. Общо взето, днес може да се говори за “личен” и за “не-личен” сатанизъм. “Личният” вид сатанизъм вижда в Сатана личен бог; такива хора му принасят жертви и се обръщат към него с: “ти си мой бог”. Не-личният вид сатанизъм се основава на идеи за Сатаната, които хората се опитват да направят актуални. Като принцип те имат следната максима: “Прави каквото искаш – в това се състои целият закон”. Тази максима има своята история от френския писател Francois Rabelais и по-точно от негов роман, публикуван през 1535 г. В този роман авторът измисля и описва манастира Theleme. На вратата на този измислен манастир е написало: “Прави каквото искаш”, а в манастира живее общност от индивиди, които вкусвали всичко възможно в живота. По-късно неговото учение поема окултистът Eliphas Levi (1816-1875). Поемат го и го продължават австрийският предприемач д-р Карл Келнер (1850-1905) и вече споменатият теософ д-р Франц Хартман (1838-1912), които са основатели на ордена “Ordo templi Orientalis”, фалшиво позовавайки се на традицията на ордена на Темплиерите. Орденът бил таен и имал за цел изследване на тайните практики. Разцъфтяването на Ordo templi Orientalis става под ръководството на Теодор Ройс (1885-1923), чийто наследник е Алейстер Кровлей (1875-1947) и който въвежда сексуално-магическата практика. “Прави каквото желаеш – това е целият закон”. Кровлей основава през 1920 г в Сицилия (Чефало) общността Theleme и по този начин осъществява идеята на Леви. Но само за кратко време, защото Мусолини закрива през 1923 г. общността Theleme. След Втората световна война наследникът на Кровлей, германецът Дитер Ешнер, основава Theleme (с около 40 члена) в Берлин. Ешнер завършва в затвора, но тези идеи на сатанизма и до днес продължават да се разпространяват. Второто сатанинско течение е “Church of Satan” (Сатанинска църква), която е била основана на 30. 04. 1966 г. в Сан Франциско. Основател е Антон Ла Вей, американец от унгарски произход. Той събрал около себе си известни личности от Холивуд и “Church of Satan” била официално призната от държавата като “църква”. Така официално било провъзгласено “поклонението на Дявола”. В края на 60-те години Чарлс Менсон основава “Final Church”, която принася човешки жертви на Сатаната чрез ритуално убиване с помощта на шест ножа, които се забиват в жертвата. По този начин били убити актрисата Шарън Тейт и нейните гости. Най-важната сатанинска литература е представена в книгата на Кровлей: „The Book of the Law” (която, според неговите твърдения, му е била диктувана през април 1904 г. от неговия демон Аивас, който бил и негов вожд; това се случва чрез съпругата на Кровлей Роса Кели, която била медиум). Тази книга представлява определена анти-библия. Освен нея следва да споменем и три книги на Ла Вей: „Сатанинска библия” (1969), „Книга за вещици” (1971) и „Сатанински ритуали” (1972). Пропагандата на сатанизма в края на шейсетте години на миналия век започва да се провежда чрез музика, която пренася сатанинските идеи към младежите. Така например албумът с песни на Ролинг Стоунс от 1967 г. е озаглавен: “Their Satanic Majesties Request”. По-късно певецът Мик Джагър признава, че при изработката на този албум бил вдъхновен от самия върховен свещеник на Сатанинската църка Ла Вей. След този албум те издават и други подобни, като например един със заглавие: “Simpathy for the Devil”. Някои други певци още по-открито правят пропаганда на сатанизма, но сравнително малко от тях изрично се признават за последователи на Сатаната, както това примерно правят Кинг Даймонд и Глен Бентон в публични интервюта. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 2.71 Mb. Сподели с приятели:
|