Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница5/18
Дата22.07.2016
Размер2.71 Mb.
#1293
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

Юноши и сатанизъм
Някои смятат сатанизма при юношите за “синкретичен сатанизъм”. Понякога това е вид протест срещу принципите на техните родители или на обкръжението, в което живеят. Но практикуването на гнусните перверзии в техните обреди (нараняване на тялото, пиене на кръв, перверзни сексуални злепоставяния, светотатство над Евхаристията) провокира Сатаната да действа и опитът за “освобождение” от подчиненост на обществото води до робство на сатаната. Освобождението от това робство е много трудно. Психиатричното и медицинско лекуване не дава никакви резултати, а опитът на екзорцистите говори, че, дори и след освобождение чрез дълги и трудни екзорцизми, остават специфични последствия. Сатаната никога не оставя своите бивши почитатели напълно на спокойствие.

Никъде не са правени точни изследвания на последствията от принадлежността към сатанинския култ при подрастващите, които да включват и анализ на духовните аспекти. Определени изследвания в САЩ са провели Щирлей Емерсън и Ивоне Сирон73. Публикуваната информация е събирана в течение на 7 години изследвания, различни интервюта и обсъждания с 143 юноши (100 мъже и 43 жени), които са били включени в сатанизъм в Невада, Аризона и Калифорния74. Много от тях са били изследвани в психиатрични болници и обществени центрове. Обиколката по къщите и стаите за спане на младежите показала, че те имат сатанински реквизити, облекла, книги и сатанински олтари. Един от авторите обиколил много ритуални места, които били скрити предимно в пустините и там редовно се провеждали срещи и ритуали.

На своите срещи младежите практикували пускане на кръв, сексуални перверзии и използване на наркотици. Пускането на кръв се прави чрез порязвания на ръцете, гърдите или гениталите; кръвта бива поглъщана или поднасяна на дявола в различни церемонии. Целта им е:

  1. Да се покаже сила за надвиване на болката (на раната още слагали сол или бензин);

  2. Да се изпълни задължение към Сатаната, за да получат от него привилегии;

  3. Да се изпълни церемония, в която един от членовете се въздига на по-висока степен.


Кръвта се използва като средство за помазване и като “общ флуид” – доказателство за изпълнение на задълженията и знак за солидарността на групата.

На срещите се практикуват и различни сексуални перверзии - хетеросексуални, хомосексуални и други.

Консумацията на наркотици на такива срещи е често срещано явление.

ЕКЗОРЦИЗМЪТ – ЛИТУРГИЯ ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ ДЕМОНИТЕ

Дефиниция



Екзорцизъм

Думата екзорцизъм етимологично произхожда от гръцки: екзхоркизо от хоркос и екзоркизеин - акцентирана форма от хоркизеин, което означава клетва, заклеване. В Евангелията намираме използване на същата дума: “Заклевам (екзоркизо) Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? ” (Мат. 26:63); “Заклевам (хоркизо) Те в Бога, не ме мъчи! Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека” (Марк. 5:7-8); “Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме (хоркизо) ви в Исуса, Когото Павел проповядва” (Деян. 19:13). Латинското понятие екзорцизаре е съдържало значението на заклеване в смисъл на освобождение от влиянието на Злия.

Под понятието екзорцизъм подразбираме метод на освобождаване на човека от демона, който е обсебил неговото тяло. Като такъв той принадлежи на свещенодействията, тоест тук става дума за благославяне на личности, предмети, места. Екзорцизмът представлява и литургия на избавление от злото. В Катехизиса на Католическата Църква (№ 1673) се казва:

“Когато Църквата моли публично и авторитетно, в името на Исус Христос една личност или даден предмет да бъдат предпазени от влиянието на Лукавия и избавени от неговото владичество, тогава се говори за екзорцизъм. Исус го е практикувал: на Него се дължи силата и задължението на Църквата да гони бесове. Под една обикновена форма екзорцизмът се извършва по време на отслужването на Кръщението. Тържественият екзорцизъм, наричан велик екзорцизъм, може да бъде практикуван само от свещеник и с позволение на епископа. Към него трябва да се отнасяме благоразумно, като се спазват стриктно правилата, установени от Църквата. Екзорцизмът има за цел да изгони демоните и да освободи от демонично влияние чрез духовната власт, която Исус повери на Светата Църква. Твърде различен е случаят със заболяванията, особено психичните, грижата за които изисква медицински познания. Следователно, преди да извършим екзорцизъм, трябва да се уверим, че става дума за присъствие на Лукавия, а не за заболяване”.
Екзорцист

В Католическата Църква екзорцисти са епископите и свещениците, които могат да правят тържествения вид екзорцизъм само с изричното разрешение на епископа. Така Аморт пише: “С цел да направи тази дадена от Христос способност по-успешна и да опази вярващите от шарлатани и магьосници, Църквата е установила едно свещенодействие от особен характер, екзорцизма, който може да бъде упражняван изключително от епископи или свещеници, изрично упълномощени от първите”.75 Така Каноничното право изрично казва: “Никой не може законно да изпълнява молитви за освобождение над обсебените, освен ако от местния епископ не е получил особено и изрично позволение” (кан. 1172, 1). Същото Право казва, че свещенодействията действат чрез силата на Църквата, за разлика от личните молитви: “Свещенодействията са свети знаци, които, както при тайнствата, означават и чрез Църквата получават особено духовни ефекти”. (кан. 1166). Свещенодействията трябва да се изпълняват внимателно, спазвайки обредите и определените от Църквата формули: “Само Светият Престол може да учреди нови свещенодействия или вече приети такива с авторитет да тълкува. Някои от тях може да премахне или да промени. При изпълняване на свещенодействията нека се спазват внимателно обредите и формулите, които е разрешила Църковната власт”. (кан. 1167,1 и2). Значи, освен на епископа, само на упълномощения свещеник принадлежи наименованието екзорцист. Но, както ще видим по-нататък, съществуват лекари, които използват в психиатрията т.н. “теравпевтичен екзорцизъм” за лекуване на психично болни хора. Като такива, те в никакъв случай не са истински екзорцисти, нито правят истински екзорцизми.
Разлика между екзорцизъм и молитва за освобождаване

Много хора мислят, че правят екзорцизми, но всъщност правят само молитви за освобождаване. Аморт смята за грешка да се нарича “общ екзорцизъм” молитвата, която всъщност не е това. Исус е дал на всички вярващи обща власт над злите духове: “А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици” (Марк. 16:17). Тази обща власт могат да изпълняват поединично или в общност и за нея не е нужно да има разрешение от епископа. Това са молитви за освобождение. “Службата на екзорцизма задължително трябва да се изпълнява в строга зависимост от епархийния епископ, в съгласие с кан. 1172, Писмото на Конгрегацията за доктрина на вярата от 29. 9. 1985 г. и Римския ритуал”.76 Новият ритуал на екзорцизмите съобщава за допълване с молитви за освобождение, които в частност могат да използват вярващите в борбата срещу демоничните сили.77
Цели на екзорцизма
Извършването на екзорцизми има двойна цел:

  1. освобождение на обсебените;

  2. даване на диагноза за обсебване.

Въпреки, че според важността си е поставена на второ място, диагнозстицирането на обсебването всъщност е на първо място. Преди да се започне с екзорцизма, екзорцистът получава първична информация за съществуването или не на условия за извършване на екзорцизма от самото обсебено лице и от неговите близки. Но, само и единствено чрез екзорцизма може да се разбере дали наистина става дума за обсебване от демони. Всички явления, колкото и да изглеждат необикновени и неподлежащи на тълкуване, могат все пак да имат естествена природа. Както и всички психиатрични или парапсихологични явления не са достатъчен критерий, за да може да се диагностицира обсебване. Единствено екзорцизмът показва със сигурност дали става дума за демонично обсебване или не. Един известен психиатър ми каза: “Единствено сигурна диагноза за обсебване е успешният екзорцизъм”. Това може да се разбере само след като се извърши екзорцизма, ако изобщо е нужен такъв”78. Поради това за екзорцизма не се говори в служебниците за екзорцизми и го познават само онези, които извършват екзорцизми.

Главната цел на екзорцизма е освобождение на обсебения човек от демоничните сили. Това е процес, чийто резултат зависи от много неща, които предхождат екзорцизма, а най-много зависи от волята на обсебения човек Бог да го освободи. Защото “собственият екзорцизъм” започва далече преди обсебеният човек да се е срещнал с екзорцист. Най-голямата крачка към освобождение е именно самото решение на обсебения човек да се противопостави на странната личност, която го тормози. Именно благодарение на тази борба се разпознава обсебването. Преди да се започне с екзорцизъм трябва да се моли и да се изпълняват различни аскетични дейности както от екзорциста, така и от обсебения човек. По този начин се получава духовна сила и психологическа стабилност за конфронтация с демона по време на екзорцизма.

Следователно целият процес има за цел у пациента, за когото има причини за съмнение, че е обсебен от демон, да се разкрият демоничните сили, да се изолират те и да бъдат отстранени така, че повече да не се връщат.
Екзорцизмът като терапия

Днес са налице терапевтични методи от различен вид. Езкорцизъмът изглежда като психотерапевтичен процес както по отношение на метода, така и по отношение на резултатите.

(В две точки о. Иван Винков съобщават мнения на различни психотерапевти според статията на Денис Бул – BULL, Dennis L.,A Phenomenological Model for Therapeutic Exorcism for Dissociative Identity, в: Juornal of Psychology &Theology, 2001, vol. 29, № 2,31. Тук няма да превеждаме тази част, тъй като тя преди всичко е за специалисти психотерапевти. Накратко може да се каже, че днес общо взето съществуват както положителни, така и негативни мнения на психотерапевти по отношение на помощта от екзорцизмите. При светските психотерапевти екзорцизмът е приет като вид религиозно действие и не се смята за нещо научно. Но съществуват и психотерапевти, които потвърждават положителните ефекти от екзорцизма).
Христотерапия
Бернард Тирел говори за “Христотерапия”, подчертавайки положителния подход към проблема. Като илюстрация с цел за по-добро разбиране той противопоставя подхода на Фройд на подхода, който имат Абрахам Маслов и Карл Роджерс. Фройд е бил погълнат от негативната, болната част на човека, а Маслов се интересувал повече от психологически здравия и зрял човек. Маслов казвал за Фройд, че е изучил болната част на психологията и че неговата задача е той да намери онази втора част – здравата. Затова Тирел казва, че “Христотерапията” се интересува и от двете части: болест и здраве, слабост и сила, негативно и положително в човека. Въпреки, че дава приоритет на положителната страна в лекуването, “Христотерапията” знае че страданието, болестта и смъртта са част от човешката история и не е възможно да се подходи към положителното без човек да се сблъска с негативното. Христос не само се е занимавал с проповеди и е учил хората на истинския житейски път, но е изгонвал и демони. Той ясно е разбирал, че не е достатъчно само да се изгонят демоните, но силата на демоните трябва да се замести с вътрешно просветление и със силата на доброто – със Светия Дух. Защото иначе новото състояние може да доведе човека до още по-лоши неща.79
Разлика между екзорцизъм и психотерапия
Някои психиатри виждат в екзорцизма един от възможните методи за лечение в психиатрията. Но, ако екзорцизмът се прилага само като психиатричен метод с религознен фундамент, не взимайки предвид реалното Божие действие, могат да се явят големи проблеми. Когато става дума за истински демон – Сатана, персонално зло – психиатърът, който прилага “теравпетичен екзорцизъм”, би бил в голяма опасност.80

Можем да видим разликите между психотерапия и екзорцизъм в следните две направления: концептуалната гледна точка и използването на Божията сила.81 Различията между християнството и психотерапията в понятията и разбиранията са обект на много различни публикации; много терапевти използват религиозни понятия в психотерапията, за което тук няма да говорим.

Онова, по което психотерапията и екзорцизмът радикално се различават, е използването на сила. Психотерапията – ориентирана психоаналитично или не – по принцип използва много малко сила или изобщо не я използва. Насочена е така, че да се изпълнява в атмосфера на тотална свобода. Сеансите на класическата психотерапия траят около един час и пациентът знае това. Пациентът със своята воля може да прекъсне терапията, когато той пожелае и дори може да напусне терапевтичната среща. Освен заплахата, че няма да го приеме отново, психотерапевтът не разполага с други средства освен сугестивните собствени сили на разбиране и любов. При екзорцизма е съвсем различно. Големият екзорцизъм, който се извършва след като бъде потвърдено присъствието на демон (след пробен екзорцизъм или молитва за освобождаване), обикновено се извършва в присъствието на повече хора, за разлика от класическата психотерапия, където са само психиатърът и пациентът. Ако има опасност от нараняване на обсебения човек, той трябва да се върже и това е причината за работа в екип. Тук пациентът не може просто да си тръгне, когато за него нещата станат неприятни. Продължителността и броят на екзорцизмите при една среща не е предварително определен, а зависи от развитието на ситуацията. Понякога борбата с демона трае три, пет или повече часа. Екзорцистът не може така просто да прекъсне екзорцизма и да остави човека сам с раздразнения демон. Ако демонът не може да бъде изгонен, то той трябва поне да бъде достатъчно отслабен, за да може обсебеното лице в по-голяма степен да възстанови контрола над своето тяло.

Най-радикалната разлика между екзорцизма и психотерапията се състои в това, че при екзорцизма се активира Божията мощ чрез молитвата на Църквата. Атеистът може би би представил ефективността на екзорцизма просто като следствие от силата на внушение. Екзорцистът обаче знае, че внушението не помага срещу демоните, че и неговите собствени сили биха могли да бъдат атакувани. Службата на екзорцизма разчита на намесата на Божията сила. Екзорцистът никога не действа със собствената си сила и име, а винаги «in persona Christi». Следователно, екзорцизмът не само позволява, но набляга на използването на Божията сила чрез молитвата на Църквата. Поради използването на тази мощ, някои психиатри гледат на екзорцизма като на “радикална хирургия”82--- спрямо обикновената психиатрия.

От всичко казано досега можем да заключим, че съществуват определени диференциации между обсебване и психически болести. Затова, въпреки че екзорцизмът има терапевтични ефекти, тържественият екзорцизъм е преди всичко литургия на Църквата, в която действа реалната сила на Христос (а не внушението на религиозните хора), която освобождава човека от злия дух. Значи, истинският екзорцизъм не е и не може да бъде само терапевтичен метод в психиатрията.
Парапсихологически характер на обсебването и екзорцизма
Явления, които не могат да бъдат обяснени със законите на естествените науки, се наричат паранормални, а с тях се занимава парапсихологията. Тя иска да докаже с експерименти факта на наблюдаваните явления, които се извършват, както се смята, с вътрешните човешки сили, реализирани най-често чрез несъзнателни психически измерения. Има хора, които смятат, че явленията, свързани с обсебването и екзорцизма, не са нищо друго освен парапсихологически феномени: телепатия, психокинеза... Без да навлизаме в по-дълбоки спорове с парапсихологията, тук изреждаме причините, които показват, че определените позиции за парапсихологически характер на обсебването и екзорцизма не са точни.

Телепатията (теле – на далече; патхос – чувство) е чувствителност на далечно разстояние. За нея Вениш казва:

“Феноменът на телепатията срещаме понякога и при ‘обсебване’, например когато болен човек различава осветената вода от обикновената. Той, в този случай, приема знание от съзнанието на онзи човек, който провежда експеримента. Подобен е случаят с разбирането на чужди езици. ‘Обсебеният’ всъщност не разбира чуждия език като такъв, но той приема по телепатичен начин мислите на онзи, с когото разговаря. Предполагаемото познание на демона за едно толкова прецизно богословско учение, което застъпва екзорцистът, се свежда също до телепатични контакти”.83

Всички тези твърдения се опровергават от практиката на екзорцистите. През 1998г. асистирах на екзорцизъм на едно момиче, което след езкорцизма се почувства жадно. Екзорцистът донесе бутилка минерална вода, която преди това бе благословил без момичето и аз да знаем това. Той отвори бутилката, сипа вода в чашата, а аз я дадох на девойката. Не предполагайки нищо, тя пи от тази вода и, вече след няколко глътки, изненадано извика: “Ама вие сте я благословили – това ме дразни”! И повече не пожела да пие. Аз погледнах екзорциста и той потвърди, че е благословил минералната вода. Изрично попитах девойката откъде знае, че водата е благословена и тя ми отговори, че това може да се разбере от факта, че тази вода я дразни подобно на останалите благословени и свети неща. Следователно момичето е открило, че минералната вода е била благословена, извън екзорцизма и в напълно съзнателно състояние, без изява на друга личност. Както сама каза, тя е стигнала до това заключение благодарение на факта, че водата я дразни; т.е. не е получила познание от някаква “връзка с мислите” на екзорциста.

Не може да се приеме и твърдението, че обсебените приемат по телепатичен начин знания за чужди езици от екзорциста. В не малък брой случаи на екзорцизми, извършвани на латински език, демоните са се подигравали на екзорциста и на неговото слабо познаване на този език. Подигравайки се, демоните показвали чрез обсебения, че познават съвършено латинския език. А според собственото признание на обсебения човек, той никога не бил учил латински. Погрешно е да се смята, че обсебеният приема точна телепатична информация от екзорциста, примерно за латински език, когато самият екзорцист не го знае добре!

Практиката опровергава и твърденията, че обсебените по телепатичен начин приемат богословско познание от екзорциста. Аморт дава пример с отец Кандидо, който при един екзорцизъм казал на демона: „А ти сега ще отидеш в ада, за теб Господ е създал хубава печка...”, на което демонът отговорил: “Ти нищо не знаеш. Не Господ е създал ада, а ние”.

Мога да приведа още един пример, който показва, че в случаите на демонично знание не става дума за телепатия. При един екзорцизъм направих експеримент с обсебения, за да видя колко от моите грехове познава демонът. Демонът не знаеше всичките ми грехове, които бях изповядвал. В случай на телепатия обсебеният би казал греховете, които са били вече изповядани, тъй като те присъстват в моите мисли.
Обучение на екзорцист
Службата на екзорцист изисква много качества: духовно благоразумие, интуиция, аналитично дистанциране, интелектуална и богословска формация, познание на психиатрията, да се моли редовно и да упражнява аскетични дела. Никой няма всички качества и поради това екзорцистът най-често получава помощ от други хора. Освен напътствията, които дава служебникът за екзорцизми, не съществува структурирано обучение за екзорцисти.84 Обикновено се започва с това начинаещият да взима участие в екзорцизми като асистент на по-опитен екзорцист.

Практикуването на екзорцизъм без предварителен опит, като асистент на по-опитен екзорцист, може да бъде опасно – както за екзорциста, така и за обсебения човек. Причините за това са многобройни. Например, в нито един служебник за екзорцизми не се говори достатъчно за преодоляването на конкретните опасности, които могат да се явяват по време на екзорцизма. Не се споменава например какво трябва да бъде направено, ако обсебеният човек престане да диша и добие вид на мъртъв човек. Екзорцистът, който няма никакъв предварителен опит, няма да знае да помогне на обсебения човек, когато той започне да повръща твърди предмети: стъкло, пирони...85 Неопитният екзорцист ще бъде много смутен, ако демонът буквално (!) го опече. Освен това, молитвите в служебниците, когато говорят за силите на злото, не съобщават техните имена и характери. Не се говори изрично за обсебване от демоните в смисъла на тяхното класифициране – това се учи от практиката. Когато опитен екзорцист разпознае вида, типа и името на демона, екзорцизмът най-често бързо завършва. На първо време, докато екзорцистът още не познава добре лицето, той би трябвало да набляга на общи молитви и благослови, а не да поставя ударение на екзорцизма. Би трябвало да използва неутрален разговор в отношенията си с тези, на които иска да помогне. Защото, ако става дума за психично болен човек, който си въобразява, че има дявол, то моленето на екзорцизъм би могло да се изтълкува от него като сигурно доказателство, че в него наистина има дявол и тази мисъл вече никой няма да успее да премахне от съзнанието му – дори и психиатрите с “терапевтичните екзорцизми”. След това, полезно е да се моли на език, който няма да предизвиква у човека фалшиви внушения – език, който лицето не познава – примерно латински. Демонът разбира всички езици и, ако присъства в тялото на човека, за когото се молим, той ще реагира.

Претенциозно е да се смята, че без предварителен опит, само с получаване на разрешение “в последния момент” и с добра воля, може успешно да бъде разрешен случай на обсебване от демони. Затова много опитният екзорцист Аморт пише: “Не се импровизира при назначаване на екзорцистите. Да се даде тази служба на един свещеник е също като да се даде в ръцете на някой хирург книга, в която се говори за хирургия, и от него да се изисква да прави хирургически операции. Много неща, прекалено много, не се намират в книгите, а трябва да се научат единствено от практиката”.



Модели и структури на екзорцизма
Rituale Romanum от 1614 г.
Rituale Romanum от 1614 г. е публикуван за последен път в 1954 г. като обновен и допълнен. Под заглавието: “De exorcisandis Obsess. A daemonio” той съдържа: Големите литании, псалми (53, 90, 67, 53, 117, 34, 30, 21, 3, 10, 12), Химни магнификат, Бенедиктус, четива: (Йоан 1:1-14; Марк. 16:15-18; Лука 10: 17-20; Лук. 11:14-22), Отче наш, Радвай се благодатна, Никейския символ на вярата, символа на вярата на св. Атанасий велики. Освен това, което изброихме, той съдържа и следните текстове и молитви: “Deus cui proprium„, „Exorcismus Praecipio tibi“ (Rituale Romanum на Григорий XIII, на кардинал Санторе, публикуван 1584-1602, което е била и първа версия на ритуала Rituale Romanum), както и други текстове. Римският ритуал от 1925 г. е допълнен още с по-краткия обред на екзорцизъм, публикуван от папа Лъв XIII през 1890 г. Той съдържа молитва към св. Архангел Михаил, един екзорцизъм с въведение и нова заключителна молитва. След указанията в I. глава, II. глава представя текста на по-дългия обред, в който се моли за обсебения от злия дух, а в III. глава е изложен по-краткият обред.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница