Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”
Йеромонах Висарион: Ванга е нещастна жена, жертва на тъмните сили
Изтегляне 2.71 Mb.
|
8. Йеромонах Висарион: Ванга е нещастна жена, жертва на тъмните силиhttp://www.pravoslavie.bg/Интервю/Йеромонах-Висарион:-Ванга-е-нещастна-жена,-жертва-на-тъмните-сили15.03.11 | 24 часа Йеромонах Висарион е втори епитроп в Зографския манастир в Атон. Завършил е международни икономически отношения в УНСС през 1999 г. Става послушник в Света гора през 2002 г., а на следващата го постригват за монах. Ръкоположен е за йеромонах през 2005 г. и отива за година в Ерусалим. После служи като свещеник във Вознесенския манастир. Игуменът на Зографския манастир Амвросий го вика обратно в "Зограф". Завършва богословие и магистърската му теза е богословски анализ на дейността на Дънов и на Ванга. Издава я в книга, за да помогне на повече хора, а не да я четат само 3-4-ма професори богослови. Представянето й е днес от 18 ч в енорийския център "Св. св. Кирил и Методий" в столицата. - Bаше преподобие, голям шум се вдига около книгата ви "Петър Дънов и Ванга - пророци и предтечи на антихриста". - Едната част на книгата е анализ на учението на Дънов, другата е за Ванга - една съвременна магьосница. Двамата са вече в ръцете на Бога, но лошото е, че насадиха един заместител на християнството, наречен окултизъм. В него боравят уж с църковни понятия, обаче теглят в друга посока. Тази уловка ме накара да напиша за Дънов и за Ванга. - А как ще обясните на хората, мнозина смятат Ванга за светица? - Това е плод на насаденото атеистично възпитание. Народът ни е държан в духовно неведение тъкмо в годините, когато се явява феномен като Ванга. Забравили истинските критерии за святост и духовност, хората лесно могат да бъдат заблудени. Обществото само може да намери аргументи за това Ванга светица ли е, или не. Достатъчен е един по-специализиран поглед към силите, с които тя общува. Как те са се държали с нея. Има много свидетелства, че Ванга е била измъчвана от тези сили. Нейната поклонничка Величка Ангелова в книгата си "Пророчествата на Ванга - единствената връзка между небето и земята" описва случаи, в които въпросните сили са карали Ванга да събира паяжини през нощта, после да се съблича и пак да се облича. Безсмислени неща. Когато Ванга опитала да се възпротиви, самата тя разказва как силите я блъснали надолу по стълбите и тя си счупила крака. Всички тези неща показват тъмната природа. Бог не се държи така със своето създание. Бог не се държи като тиранин. Знае се много добре, че Ванга е изпадала в трансове. Те не са някакво божествено състояние, а напротив - медиумът, в случая Ванга, изпада така под влиянието на тъмни сили, които използват тялото й като бездушна вещ. Именно затова се появява ефектът на чуждия глас. Тя говори с чужд глас, защото тъмните сили владеят някои мозъчни центрове, гласни струни и др. Тъкмо заради тъмните сили тя не говори със своя глас. Важно е, че не някой нарочно се опитва да очерни Ванга, а самите нейни поклоннички пишат тези неща. Пишат, защото не разбират истинската им същност. Величка Ангелова описва момент, в който Ванга ръмжи като куче, заплашва околните, че ще им стори зло, чупи кокали. От тези моменти хората могат да разберат коя е била Ванга - една нещастна жена, измъчвана от тъмните сили. Много пъти тя сама се е оплаквала от главоболие. След транс се е чувствала зле. Не е знаела кога ще изпадне отново. Всичко това е много важно, за да разберем светица ли е била, или напротив - жертва на тъмни сили. - И жертва да е, тя е помагала на хората. - Точно това е въпросът. Тази помощ може да има два източника - единият е божественият, който се проявява чрез светиите, Бог или изцеление от икони. Другото е уловка, защото тъмните сили не могат просто така да привличат хората към себе си, като проповядват смърт и разруха. Уловката им е привидната помощ. И хората без духовни критерии се обръщат към такива като Ванга. Вера Кочовска е също от този род екстрасенси. - Къде са сега Вера Кочовска и баба Ванга? - За съжаление Божието слово казва, че на магьосници, които са се занимавали с извикването на мъртви (самата Ванга казва, че е общувала с души на мъртви), мястото им не е при Бога, а точно в огненото езеро. Така буквално пише в Свещеното писание. Ние можем да се доверим на Божието слово, но имаме свободна воля и да не се доверим. Но християнинът е редно да вярва на думите на Бога и да ръководи живота си по тях. Руският архимандрит Варнава описва случай скоро след смъртта на Ванга. Тя се явява на сестра си Любка и й казва: "Стига, стига литургии. Стига. Те не ми помагат. Напротив, аз се намирам на тъмното на ада и те ме изгарят". Разбира се, не можем да кажем, че това видение е 100% вярно и то показва къде е Ванга. Но много факти сочат към един извод. Ванга има много богословски заблуждения. Тя говори за прераждане, за учението на Рьорих агни йога, което официално е отречено от църквата. Тя казва, че Дънов е светец. Как, след като той е обявен за самоотлъчил се от църквата, за еретик, за опасен лъжеучител. За фатализъм говори Ванга, за метемпсихоза (преминаване на човешка душа от едно тяло в друго). Според нея Христос няма фигура, докато, разбира се, Христос е приел човешка плът. Т.е. при нея има изкривяване на вярата от общуване с духовете. И като краен резултат се получава общуването с тъмните сили на злото. Направил съм детайлно сравнение как са лекували светите отци и как е лекувала Ванга. Разликата е поразителна. При Ванга има много магьоснически елементи. Примерно на човек със страхова невроза казва да заколи петел, да му вземе сърцето, да го сложи в бутилка с вино, после да изяде сърцето и да изпие виното. Старецът Паисий говори, че много магьосници лекуват главно хора, които са страдали от бесове и на които болестите не са от естествени причини, а са причинени от тъмни сили. Заради връзката си с бесовете и Ванга е могла да "помага", защото въпреки че има телесно изцеление, душата на тези хора се оказва свързана от бесовското влияние. Не трябва да гледаме само какво става с тялото на някои хора, а да гледаме по-дълбоко, какво става с грешната душа. Бог не случайно казва, че хора, които извикват мъртви, са в грехота пред Бога. Може ли да пренебрегнем Божиите думи и да почнем да мислим с човешкото си мислене. Бог мисли с вечни категории, а човешкото мислене е насочено към земния свят. - Свещеник от Петрич обяви, че Ванга трябва да бъде канонизирана за светица. - Да, архиерейският наместник Ангел Кочев. Изпитвам голяма скръб, че призван да бъде учител на хората в правата вяра и да ги води към вечността, се опитва да канонизира едно преклонение пред злото, защото нейното тяло е било обитавано именно от нечисти сили. И вместо свещеникът да обясни на хората що е врачка, магьосница и екстрасенс и че тези явления са отричани от Бога, той се опитва да поставя злото като пример. - Проф. Светлин Русев казва, че свещенослужители като вас са позор и за църквата, и за вярата, а Дънов и Ванга са дар от съдбата за тази нещастна земя. - За съжаление Светлин Русев е пример за едно окултно общество, което не иска да следва гласа на Христос и гласа на св. Иван Рилски, а се прекланя пред един окултен учител, какъвто е бил антихристът Дънов. Той е имал претенции за божественост - смятал себе си или за прероден Христос, или че духът на истината говори чрез него, или че той е Отец. Дънов казва: Христос дойде преди 2000 г., синът дойде, сега в България дойде бащата - Отец. И визира себе си. Може ли един християнин, за какъвто се смята, да богохулства така? Дънов всъщност е предтеча на антихриста, защото антихристът, когато дойде, ще твърди, че е Бог. Лошото е, че доста хора ще бъдат измамени от неговите чудеса, от неговата личност, която уж ще носи светлина, а всъщност ще бъде прикрита тъмнина. Дънов затова е опасен, защото е имал естествени способности на духовен водач, на лидер. Словото му е било изпълнено със сила, но тя не водела към истинското християнство, а е водила хората към бездната. В момента има събуждане към източните учения, към окултизма и Дънов е прекрасен пример за точно такъв окултен водач, с доказани хипнотични способности. - Св. Синод е питан многократно, но и досега не е изказал официално становището си за Ванга. Защо нашите духовни учители си траят, вместо да ни покажат верния път? - За съжаление сте прав. По важни въпроси митрополитите са длъжни да поведат народа, не да чакат народът да поведе тях. Длъжни са да дадат пример за твърдост и решимост. Но знайте, че дълги години църквата беше съзнателно обезкървявана от най-добрите си чеда. Църковните представители също не сме на висотата, на която трябва да бъдем, но ние сме част от това общество. Медиите очакват от свещениците и от митрополитите да бъдат ангели Божии в плът. Не сме ангели Божии, трябва да се опитваме да бъдем, но сме част от това общество и затова нека човек да гледа в себе си, в сърцето си, преди да сочи с пръст другите и да казва: "Той сгреши, той падна." Но сте прав, че дълго мълчат архиереите за Ванга и сега се надявам да се получи обществен дебат за тези важни въпроси. Искам учението на Христос да бъде чуто. А всеки сам може да си направи избор и извод на кого да вярва - на врачки, на окултисти, на Светлин Русев или на учението на Христос. Нека обаче се даде възможност човек да направи този избор. - Много е писано за обществото около Людмила Живкова и нейния интерес през последните й години към окултизма. Сред близките й бяха Светлин Русев, Богомил Райнов, както и Светослав Рьорих. когото поканиха за изложба, а и наградиха. Това са все ерудирани творци, интелектуалци, с чиято помощ Людмила Живкова направляваше културата на България. А Ванга беше много близка с тях. Дали заниманието на това общество по върховете по някакъв начин се е отразило на народа - накъде го води, как го води? - Несъмнено те са повлияли върху цялостното движение на българското общество и за съжаление Ванга е тази, която е получила най-голям чадър и покровителство от висшите етажи на властта. Тя е била връзката между окултното, тъмното и обикновените хора, защото при нея са ходили не само партийни функционери, а и хора от народа. И точно Ванга е била лостът, по който тъмнината се е придвижила и е влязла в душата на българина. Но несъмнено роля има Людмила Живкова, а сега и Нешка Робева, която е приемана като положителна личност в обществото. Тя действително има много положителни страни, това се вижда дори в самото й лице. Затова е възпитала наши момичета, които са станали световни шампионки и прославят името на България. Това не може да се забрави. Но ето и Нешка Робева поддържа Ванга! И отново стигаме до липсата на духовно образование и духовен критерий. Докато Старият завет е категоричен, че хора като Ванга - извиквачи на мъртви, магьосници, предсказвачи, омайници, гадатели, са наречени грехота пред Бога, сега един свещеник от Петрич, призван от Бога да бъде учител, казва: "Нека да канонизираме Ванга." Това показва как се движи българското общество във времето - към окултно възприемане на събитията. Това е голямата ми болка и затова написах тази книга - да може да се направи сравнение между окултизма и автентичното християнство, пък човек нека направи своя избор. | 24 часа 9. Православна ли беше Ванга? В. Ю. Питанов http://www.pravmladeji.org/node/1081 „Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.” (Втор. 18, 14)" В течение на много години в целия свят активно се рекламираше дарът на българската ясновидка, наричана от народа пророчицата Ванга. За времето на нейната кариера (55г.) Ванга е била посетена от над един милион души от цял свят">[1]. Коя беше тя? От кого е получила своя дар? В нашата статия ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. В основата на статията е книгата на племенницата на Ванга – Красимира Стоянова, която е живяла редом с Ванга цял живот[2]. Преди всичко, да се запознаем с биографията на героинята на нашата статия. Вангелия Пандева Гущерова (1911 – 1996), по-известна като Ванга, се е родила в Струмица (понастоящем в Македония), в семейството на богат селянин. Бащата на Ванга, Панде Сурчев, още като юноша е воювал срещу турците, за което е бил осъден на пожизнен затвор. Но в 1908 г. Сурчав е помилван и излиза на свобода. У дома, той се присъединява към антитурската партизанска война. Майката на Ванга умира по време на втората си бременност, когато по-голямата й дъщеря е била на 3 г. Година по-късно бащата на Ванга е мобилизиран в армията и момичето остава под опеката на съседката Асаница. След още три години бащата се връща и се жени за Танка Георгиева, която става мащеха на Ванга. Панде успява да спечели от поземлено разпределение добра земя, поради което семейството живее в благоденствие. Скоро местната власт лишава бащата на Ванга от земята, заради бунтарското му минало, в резултат на което семейството изпада в нищета. През 1923 г. семейството на Панде Сурчев се мести в Ново село при брат му Костадин. И по това време с 12 годишната Ванга се случва нещастие. Момичето попада в епицентъра на буря, подхваната и отнесена от смерч на два километра. В очите й попада пясък, който я заплашва със слепота. В град Скопие й правят две операции, но и двете се оказват неуспешни. На очите на момичето се появява перде. Третата операция е направена в Белград, но бащата не успява да плати необходимата сума, поради което лечението не се провежда както трябва. Ванга се връща у дома с много слабо зрение. Лекарят предупреждава, че Ванга се нуждае от покой и пълноценна храна. Но сечейството на Ванга е много бедно и не може да осигури нито едното, нито другото. Психическите и физически натоварвания, недояждането оказват своето влияние върху здравето на детето, поради което тя напълно загубва зрението си. През 1925 г. изпращат Ванга в Дом за слепи в град Земун, където прекарва 3 години от живота си.Там тя научава Брайловата азбука, музика, започва да свири на пиано. Учат момичето да плете, да готви, да шие. На 18-та й година живеещият в дома Димитър, също сляп й прави предложение за брак. Родителите му са богати и девойката би могла да бъде с осигурено бъдеще. Девойката се съгласява, но в това време получава известие от баща си за смъртта на мащехата й, поради което баща й я вика у дома за да се грижи за малолетните си братя и сестра. Сватбата с Димитър се разваля и Ванга се завръща при баща си, включвайки се активно в домакинските задължения. Отлична плетачка, Ванга поема надомно поръчки, като паралелно се занимава и с тъкачество. Но изкараните пари са крайно недостатъчни и семейството живее в нищета. През 1940 г., на 54 години умира баща й. През май 1942, Ванга се омъжва за Димитър Гущеров. Майката на Димитър не одобрява този брак. Мъжът на Ванга умира през април 1962, на 42 години, като последните дванадесет години от живота си, той е страдал от хроничен алкохолизъм. През 1996 г. от рак умира и самата Ванга. В общи линии, това е живота на световно известната пророчица. Да минем на основната тема на нашата работа. Виденията на Ванга са започнали от общуването й с някакъв „конник”. Ето как Красимира описва по думите на Ванга едно от тези видения от началото на 1941 г.: «... Той (конникът – В.П.) беше висок, рус и божествено красив. Облечен като древен воин, в доспехи, които блестяха на лунна светлина. Конят му размахваше бялата си опашка и ровеше земята с копита. Той спрял пред дома на Ванга, скочил от коня и влязъл в тъмната стаичка. От излъчващото се от него сияние вътре станало светло, като ден. Обърнал се към Ванга и заговорил с плътен глас: „Скоро мирът ще се обърне и много хора ще загинат. На това място ти ще стоиш и ще предсказваш на живи и мъртви. Не се плаши! Аз ще бъда до теб ще ти казвам това, което трябва да им предадеш” [3]» Сестрата на Ванга – Любка видяла, Ванга е в треска и до сутринта двете жени не могли да заспят. Кой бил този конник? Местните жители смятали, че в местността, в която живеела Ванга, е била заровена златна статуя на конник в цял ръст. Някои твърдели, че това бил св.Константин, а други – статуя на тракийския бог Херос[4]. Местата, където те живеели, са описани от Любка така: „Нашите места, които аз също от години не съм напускала, много привличат Ванга, но не мога да разбера защо. А все някаква причина трябва да има! Лично на мен Рупите ми действат потискащо, както, впрочем и на много други хора. А Ванга казва, че чува там „гласове”, които много неща й разказват. И точно там, където е нейната къщичка, според нея е центърът, свързващ светилищата на древните.[5]” Ванга твърдеше, че именно в тази местност, която според нея е свързана с древно езическо капище и действа подтискащо на сестра й, тя чува гласовете, благодарение на които се е прочула като пророчица в целия свят. Роднините на мъжа й смятат, че Ванга е получила способностите си от съсед мохамеданин, който от съжаление я научил на някои мюсюлмански молитви, благодарение на които тя би могла да се изхранва до края на живота си[6]. Дали тези контакти са имали последствия за самата Ванга? Да, хора, които я познават, твърдят, че Ванга значително се изменила, след като станала пророчица. След виденията на конника и началото на войната, тя не била спала почти година и се изменила дори външно[7]. Ето как самата Ванга е описала механизма на своите видения: „Когато при мен дойде човек, чувствам, че все едно че в главата ми се отваря прозорец, през който виждам картини и живота на този човек минава пред очите ми, като на кинолента, над мен чувам „глас”, който ми казва какво точно да предам на посетителя[8].” От думите на Красимира става ясно, че Ванга не е контролирала процеса на общуване с тези сили, които пророкували чрез нея. Контактът е ставал само по тяхно желание, връзката била едностранна[9]. Самата Ванга е казвала за тези контакти следното: „... Когато те решат да говорят чрез мен, ми става лошо и цял ден съм отпаднала[10]”. При това отговорите на тези сили винаги били мъгляви и никога конкретни[11]. В момента на контакта Ванга пребледнявала, силата и тембъра на гласа й се променяли и започвали да звучат думи и изрази, които тя обикновено не употребявала[12]. Било ли е възможно да се промени това, което Ванга предсказвала на своите посетители? Според нейния отговор на този въпрос – не. Силите, чийто проводник била тя, твърдели, че животът на хората е напълно предопределен, поради което човек не може да промени нищо в него[13]. „И не мислете, че сте свободни да правите каквото искате. В своите действия никой не е свободен[14]”. За силите, с които контактувала, Ванга разказва: „Наблюдавам ги около година. Дрехите им са като доспехи и блестят като люспи на риба. Между другото, сред тях има и жени... Косите им са като водорасли, меки, като патешки пух и образуват около главите им нещо подобно на ореол. На гърбовете им виждам нещо, подобно на крила. Много често, когато се връщам вкъщи, ги заварвам седнали в стаята... Те не казват с каква цел са дошли тук... Тези същества... не знам как да ги нарека... . Те ни контролират[15].” Кой се явявал на Ванга? Ангелски сили? Виденията, според думите й, наистина са леко стилизирани като Ангели, според приетото им изображение в църковните фрески: намеква се за криле, за ореол. Само че е трудно да си представиш Ангели „седнали в стаята” и е съвсем невъзможно да ги възприемеш като организация, която не само контролира живота на Земята, но и заплашително подчертава ролята си на суров надзирател: характерно в този смисъл е случилото се с Красимира, когато е била 16 годишна и изведнъж Ванга й е заговорила със съвсем чужд глас: „Ние те виждаме...[16]”. Последвало подробно описание на това, с което Красимира се е занимавала в този ден. Красимира, съвсем естествено, се ужасила от всичко това. А Ванга пояснила, че в този случай чрез нея са говорили „малките сили”, които постоянно са до нея и периодично я използват за контакт с хората. Има обаче и „големи сили”, след контакта с които й става лошо. За вярната оценка на „духовността” на Ванга, съществено може да помогне отношението й към дейността на една от значимите фигури в света на окултизма – Николай Рьорих. Някога Ванга е заявила на Светослав Рьорих, че баща му е бил „неземен човек[17]”, „пророк[18]” и дори е призовала сина да продължи делото на баща си. Наред с това, Ванга много ласкаво се произнасяла за Джуна Давиташвили, одобрявала е дейността на екстрасенсите, с много от тях е общувала лично[19], а и сама активно се занимавала с лечителство[20]. Методите на нейните лечения са такива, че с тях не би дръзнал да се похвали нито един учебник за магии. Ето накратко един от многочислените случаи в практиката на Ванга относно дадените от нея препоръки. Човек, загубил разсъдъка си, хванал брадва и се нахвърлил върху роднините си. Когато братята му го довели завързан при Ванга, нейният съвет бил следния: „Купете ново глинено гърне, напълнете го с вода от реката, черпейки срещу течението и с тази вода полейте болния три пъти. После хвърлете гърнето така, че да се счупи и не се обръщайте![21]” Не виждаме нито дума за покаяние и църковен живот, които биха могли да излекуват душата на болния! Изцеленията, извършвани от православните светии, винаги имали за цел на първо място духовно изцеление; а лекуването на плътта с цената на духовно поражение – това е традиция в делото на окултните лечители от всякакъв род [22]. И така, кои са били съществата, които Ванга приемала за посланици свише и каква е духовната природа на техните откровения? Знаем, че Ванга не можела да пише, вместо подпис е слагала пръстов отпечатък[23], била е сляпа и бедна жена от дълбока българска провинция. Тя не притежавала нито опита на християнския духовен живот, нито познания, които да й помогнат в критичната оценка на необяснимите явления, така внезапно и властно нахлули в живота й. Къщата, в която живяла Ванга, според нея била построена върху древно езическо капище. Има съхранени свидетелства за това, че много хора на това място се чувствали подтиснати. Няма съмнения за това, че самите екстрасенси считали Ванга за магьосница. Екстрасенсите оценявали източника на нейните видения по следния начин: „Как да се обясни ясновидството на Ванга, когато тя вижда починали роднини и получава сведения от тях? ... Най-добре тези явления се обясняват с хипотезата за съществуването на своеобразна информационна банка на Земята[24].” Хипотезата е напълно в духа на общо окултните представи. От Вангините откровения можем да отделим като минимум няколко явления, които директно противоречат на Божественото откровение. Например, твърдението й за предопределеността на човешката съдба. Ако съдбата на човека наистина е предопределена, то много от съветите на самата Ванга са непоследователни. Ето един пример от нейната практика: Лекар възнамерявал да почива на морето, а Ванга го посъветвала да замине на планина. Лекарят не я послушал, заминал за морето, веднага след което се разболял и умрял[25]. Ако човешкият живот е предопределен, то как биха му повлияли дадените съвети? А ако те не влияят, то защо изобщо се дават? Нали според самата Ванга никой не е свободен в действията си. Наред с това, от учението за предопределеността на съдбата следват сериозни нравствени изводи. Ако човек не е свободен в действията си, то кой е виновен за злите му деяния? Очевидно, не той. Но ако има Бог, който управлява човека и напълно го лишава от свободата на нравствения избор, то кой е виновен за извършеното зло, ако не Той? Едва ли самата Ванга е осъзнавала логическите следствия от собствените си откровения. Показателна е и неяснотата на Вангините предсказания: ако съдбата на човек е предопределена и силите, които са „надарили” Ванга с умения за ясновидство са знаели точно какво ще стане, то какво е пречело предсказанията й да бъдат ясни? Изучавайки практиката на нейните пророчества, не е трудно да се забележи, че на практика тя се явява марионетка на тайнствени сили, които говорят чрез нея само когато те поискат това и оказват крайно негативно влияние на физическото й здраве. Не можем да считаме, че източник на Вангините предсказания е Бог. Първо, изучавайки образа на библейските пророци, виждаме, че Бог не използва човека като марионетка. Даже ако човек се отклони от изпълнението на Божията воля (Йона 1, 1-3; Йер. 20, 7-9), Бог очаква съгласието му, опитвайки се да доведе човешката воля до съгласие със Своята. Пророчествата на Бог чрез Неговия избраник не са в резултат на насилие от Бога над човека. Второ, даже почитателите на Ванга признават значителен процент лъжепророчества, изречени от нея. Но ние знаем от Свещеното Писание: „Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.” (Втор. 18, 22). Освен това, Ванга е уважавала дейността на екстрасенсите[26], въпреки че тя е чужда на християнството. И накрая, Ванга е считала яростния борец против християнството[27] и основоположник на окултното учение „жива етика” Николай Рьорих за пророк. Да, Ванга е правела предсказания и част от тях са се сбъдвали[28], но от гледна точка на библейското учение, този факт сам по себе си не доказва духовната чистота на източника на предсказанията, например в Библията четем за слугиня, която „…имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.” (Деян. 16, 16) Ще подчертаем, че прорицателския дух е напуснал жената след повелята на ап. Павел, произнесена според него от самия Иисус Христос. „ …А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И (духа) излезе в същия час.” (Деян. 16, 18). Отчитайки симпатиите на Ванга към окултизма и екстрасензориката, можем да направим извода, че в основата на нейния „феномен” стоят същите сили, които подхранват окултизма и магията и затова, ако Ванга беше на мястото на новозаветната слугиня, би я постигнала същата участ. Впрочем, по тази тема, дори не е нужно да гадаем. Веднъж, Ванга случайно се оказала близо до кръст, имащ частица от Честния и Животворящ Кръст Господен и тя настояла да я отдалечат от него, защото не може да пророкува. Известно е също така, че ако близо до нея се четели православни молитви, тя отново губела своя „дар[29]”. Признанието на Ванга в кръга на екстрасенсите и магьосниците, магическия характер на нейните лечителства не оставят съмнения за това, че за нея са напълно приложими думите от Свещеното Писание: „Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа (отделено от автора В.П.), и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.” (Втор. 18, 10-12). След смъртта на Ванга, според свидетелството на сестра й Любка, в нейна памет били отслужени заупокойни четиридесетдневни Литургии, но покойната се явила на Любка насън и казала: „Любке, стига с тия Литургии. Аз съм на дъното на ада и това не ми помага, само повече ме гори”[30]. Поклонниците на Ванга се опитват да я представят едва ли не като безсребреница. Трябва да отбележим, че това не съответства на действителността. Всеки посетител на Ванга е плащал на държавата десет лева (средната заплата в България по това време била 150 лева), до 1990 г. държавата е получила от посетителите на Ванга повече от девет милиона лева[31]. Държавата осигурила на Ванга личен телохранител. Посетителите са плащали не само да държавата, но и на самата Ванга и нейното обкръжение. В средата на 70-те години българските специални служби са направили обиск у Ванга с цел проверка на доходите й, в резултат на което там били открити 90 хиляди лева[32]. Като аргумент в нейна защита, се използва факта, че Ванга е построила църква. Но и тук не всичко е толкова просто. Църквата е била осветена на името на св. Параскева Българска, строителството й започнало през 1991 г. Самата Ванга нарекла строителството на църквата „жертвоприношение”. Основополагащият камък на църквата бил положен на 20.08.1992 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен, но следва да отбележим, че през тази година Българската Църква преживяла разкол и митрополит Пимен е бил един от организаторите му. Със строителството на църквата се занимавал „Фонда на Ванга”, като през цялото това време не преставали скандалите, свързани с ограбването на парите, жертвани за построяването на храма. Самият храм не отговарял на църковните канони и, бидейки построен в дух на конструктивизъм, предизвикал в душите на вярващите хора смущение. Още повече, че представителите на „Фонда на Ванга” заявявали, че те строят „европейска общочовешка църква”. През 1994 г. олтара на храма бил осветен от каноничния Неврокопски митрополит Натанаил, но независимо от това, с църквата веднага започнали да се разпореждат разколниците и членовете на „Фонда на Ванга”. Понастоящем този храм е превърнат в туристически център. На едно от почетните места в него виси портрет на Ванга[33]. Читателят, разбира се, може да възрази, че Ванга се е стремила да прави добро и съдейки по всичко, ще бъде прав. Но нали и сатаната приема вид на Ангела на света (2 Кор. 11, 14). Точно затова Православието предупреждава всички християни да съхранят своята трезвеност и бдителност. Години, прекарани в покаяние и молитва, това е пътят на православния подвижник към очистване от страстите. Постиженията на очистените чрез смисъла на Свещеното Писание разум и сърце, дават нужните ориентири за да различим Ангелите Божии от бесовете. Ванга не е имала очистени от Свещеното Писание разум и сърце. Ето защо за нея и последователите й, нейният дар е не Божие благословение, а по-скоро проклятие. Това проклятие съединява обърналите се към нея хора не с Бога, а с бесовете. Нито Ванга, нито последователите й разпознали зад „магията” на евтините й предсказания най-важното: силата, от която тези предсказания изхождали. Чрез временните облекчения на болестта или няколкото разказани моменти от бъдещето (и то далеч не винаги сбъднати), тази сила спечелила най-главното – доверието на човека, а значи – и достъп до душата му. Но протегналия ръка на дявола, макар и само веднъж в живота си, илюзорно се надява, че в живота му няма да останат следи от неговите нокти. За финал, ще кажем няколко думи за това, какво се случва с хората, смятащи себе си за последователи на Ванга. „Фондът на Ванга” активно воюва с нейните роднини за правото да печели от името й. На свой ред роднините й активно си сътрудничат с българския окултист Петър Дънов, създал организацията „Бялото братство”. Наред с това, най-близките им връзки включват контакти със сектата на лъжехриста Виссарион и сектата на Мегре (Пузакова) „Анастасия”[34]. Ето как духовните наследници на Ванга вървят по стъпките на своя кумир, като съдейки по всичко, изобщо не се смущават от духовната му участ. 
[1] Архимандрит Варнава (Сатиров). Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава. Новосибирск. „Книжица”. 2005, стр. 128 [2] Красимира Стоянова. Ванга. За българската ясновидка и пророчица. Рига. 1991. стр. 72. [3] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Стр.34. [4] Пак там. [5] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Стр.7. [6] Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава.” Стр. 126. [7] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Рига, 1991, стр.34 - 35. [8] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Рига, 1991, стр.12. [9] Пак там, стр. 3, 5. [10] Пак там, стр. 3. [11] Пак там, стр. 5. [12] Пак там, стр. 2. [13] Пак там, стр. 4. [14] Пак там, стр. 9. [15] Пак там, стр. 73 – 74. [16] К.Стоянова. „Ванга. За българската ясновидка и пророчица”, стр. 3. [17] Пак там, стр. 13 [18] Белявская В.Ф. „Практически съвети на великата Ванга”. Минск, Литература, 1997, стр. 52 [19] Белявская В.Ф. „Практически съвети на великата Ванга”. Минск, Литература, 1997, стр. 49 [20] К.Стоянова. „Ванга. За българската ясновидка и пророчица”, стр. 36. [21] Пак там, стр. 54. [22] Виж: Питанов В.Ю. „Границите на окултизма: от херметизма до магията и екстрасензориката.” http://apologet.narod.ru [23] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 130. [24] Пак там. [25] Вж. К.Стоянова „За българската ясновидка и пророчица”. Рига, 1991, стр. 71. [26] Вж. Питанов В.Ю. „Границите на окултизма: от херметизма до магията и екстрасензориката.” http://apologet.narod.ru [27] Вж. Питанов В.Ю. „Съдът на съвестта: анти-йога против християнството.” http://apologet.narod.ru [28] За естеството на това предсказание е казано в материала на игумен N (бел. на ред.) [29] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131. [30] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131. [31] Пак там. [32] Пак там. Стр. 128 [33] На него Ванга е изобразена с ръка, чиито пръсти са свити в свещенническо благословение. Портретът й е поставен на сянката на кръста, срещу който е иконата на Спасителя. [34] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131 Източник: "Православна ли беше Ванга?" 10. Капанът на хомеопатията Терминът хомеопатия произлиза от съчетаването на две думи: homois (подобен) и pathos (болка). Полският Leksykon PWN дава следното определение: „хомеопатията е непризнаван от науката метод за лечение представляващ използване на много разредени средства, които при нормална концентрация предизвикват признаци, подобни на признаците на дадено заболяване“. Следователно хомеопатията е терапевтична система, изразяваща се в «лечение» на болните с помощта на такива средства, които предизвикват симптоми, идентични с тези, които искаме да излекуваме. „Подобното се лекува с подобно“. Какви са източниците и доктриналните основи на хомеопатията? Създател на използваната днес хопеопатия е роденият през 1755 г. д-р Самюъл Ханеман (Samuel Hahnemann). През 1810 г. той създава книгата Organon of Rational Healing. Това е най-важният труд в областта на хомеопатията, от който научаваме за тесните връзки на този метод с животинския магнетизъм. Там четем, че човешките болести са предизвиквани изключително от духовни (динамични) смущения в силата на духа (витален принцип), оживотворяваща човешкото тяло (срв. Organon, 11). Лекарството трябва да въздейства върху жизнената енергия и затова трябва да напомня болестта, да бъде подобно на нея. Хомеопатичното лекарство трябва да бъде максимално разредено. Степента на разреждане се означава с буквата D (в десетичната система) или С (в стотичната система). Системата D се състои в това, че 1 капка от «лекарството» се смесва с 9 капки вода или по-рядко – алкохол; получаваме разтвор D1, след това – 1 капка D1 с 9 капки вода и получаваме разтвор D2 и т.н. и т.н. Стотичната система С се състои в това, че 1 капка от «лекарството» се смесва с 99 капки вода или алкохол, като по този начин се получава разтвор С1 (СН1); след това 1 капка С1 се смесва с 99 капки вода и се получава разтвор С2 и т.н. Ниските разреждания се движат между D1 и D10 (С5), а високите разреждания –до СН30 и дори до СН100 и т.н. От научна гледна точка, ако вземем, например, готварска сол, с едно просто изчисление можем да докажем, че в разтвора СН12 вече няма нито една частица от това вещество. Тогава какво «лекува»?... Д-р H. J. Bopp от Сент-Гал (Швейцария) пише: „За да констатираме абсурдността на хомеопатичното лечение, нека използваме наръчника Guide pratique d’homeopatie на J. Hodler. Според закона за подобието той съветва да се дава Calculi renalis (бъбречни камъни) СН9 на болен, страдащ именно от този вид бъбречни камъни. Очаква се, следователно, заболяването да изчезне и болният да се излекува чрез прилагането на лекарство, съдържащо стрит на прах бъбречен камък, разтворен в концентрация 1/1000000000000000000 (18 нули). Този начин на лечение става дори опасен, когато се касае за заразна болест“ («Brulion» 1/1999, s. 130). Вторият етап от приготвянето на хомеопатичните лекарства е потенциализирането (динамизирането), което се изразява в повтаряни след всяко разреждане разклащания. Тези разклащания трябвало да уловят невидимата окултна енергия (т.е. нематериалното естество на субстанцията). В Органона четем: „Лекарят е в състояние да отстрани болестното смущение единствено чрез въздействието на тази нематериална енергия с помощта на субстанции, надарени с модифициращи (също нематериални) сили, възприемани чрез инервационната чувствителност, присъща на организма. Така благодарение на тяхното динамично въздействие върху виталната енергия тези лекарства могат да върнат здравето и действително да обновят биологичното равновесие на болния“. Както можем да се убедим, този принцип ни въвежда в света на окултизма, на използването на тайнствени сили, а на тази тема Църквата се изказва еднозначно: „Всички практики на магии и магьосничество, които са насочени към овладяване на скритите сили, за да бъдат подчинени и да служат в придобиването на свръхестествена власт върху ближния – дори ако това е с цел да се осигури неговото оздравяване – противоречат силно на същността на религията“ (т.е. представляват тежък грях; ККЦ 2117). Всред производителите на хомеопатични лекарства е всеобщо известно, че за да се изнамери ново лекарство, се използват окултни практики, радиестезични махала, спиритистични сеанси, по време на които духовете биват молени за информация. Д-р H. J. Bopp пише, че „хомеопатията се родее с магнетизма, с практиката на хипнотизаторите и с терапията, базираща на разчитането на информация от формата на ушната мида (auriculo therapie), а преди всичко тези методи са или окултни, или свързани с окултизма (occultus – непознат, неизвестен). Нашето усилие трябва да бъде насочено към демистифицирането на привидната научност на тези методи, които не са убедителни, когато се изследват източникът, теорията, практиката и текущите свидетелства относно резултатите от тяхното прилагане. Би било наивно да очакваме ясен и добросъвестен отговор от лекарите или фармацевтите, лекуващи с помощта на хомеопатията. И макар че сред тях сигурно има честни и съвестни хора, търсещи начин да използват хомеопатията без участието на тайни практики, влиянието на окултизма, скрит по своята същност, често под прикритието на една псевдонаучна теория, не изчезва, нито бива неутрализирано чрез факта на повърхностното му третиране, което се задоволява просто с отричането на съществуването на подобно влияние. Хомеопатията е просто опасна. Тя противоречи изцяло на учението на Божието Слово. Тя иска да лекува с помощта на динамизирани субстанции, а това означава: обременени с окултен «заряд». Следователно лечението с хомеопатия е плод на практическото приемане на философията и религията на индуизма – пантеистична и езотерична“. Д-р Боп, пишейки за това каква трябва да бъде нагласата на християнина спрямо хомеопатията, констатира, че „Свещеното писание отчетливо предупреждава за последиците от практикуването на спиритизъм и астрология, които хомеопатията извънредно много цени. „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш“ (Лев. 19:31); „не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти“ (Втор. 18:10–12). Господ Бог смята тези грехове за омерзителни, за духовно проституиране. Неговото предупреждение е тържествено. Използването на хомеопатични лекарства и на антропософски изделия (Weleda) е във висша степен противопоказано и непрепоръчително. Някои вярващи мислят, че хомеопатичните лекарства с много ниска концентрация (до D6) са духовно безвредни. Дори ако отчетем факта, че съвременните хомеопатични лекарства, произвеждани индустриално, се динамизират механично, вече самото приемане на хомеопатията и лечението с нея е плод на практическото признаване на философията и религията на индуизма. Контактът с нематериалната същност на нещата, с невидимата сила на езотеричния свят, действащ в страх, мърси християнина. Тайнственото, окултно действие в хомеопатията се пренася върху личността на болния, подлага го на (съзнателно или не) действие на злия дух. Много пъти резултатът от това е връзка с дявола. Можеш да бъдеш излекуван от болестта на тялото, но в замяна на това у човека настъпва нарушаване на психическото равновесие, а в живота – духовен регрес. Знаменателен е фактът, че често в семейства, в които се използват подобни методи на лечение, можем да срещнем депресия. Вярващите люде не трябва да се поддават на изкушението от факта за удивителните изцеления с помощта на хомеопатията. Не става въпрос за това те да бъдат отречени, дори ако научната медицина не намира обяснения. Свещеното писание ни учи, че дяволът чрез хората е способен да твори чудеса и да извършва изцеления: „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Марк. 13:22). Какво трябва да правим, ако забележим, че сме изложени на това тайнствено въздействие? Преди всичко необходимо е съкрушение и отдръпване от това влияние. Трябва да повярваме с цялото си сърце, след като сме признали греховете си, в пълното освобождаване чрез Жертвата и Скъпоценната Кръв на Христос, пролята на Кръста. Срещата с верни (духовни лица или миряни), притежаващи опит в тази област, е често необходима, особено ако са се появили психически и духовни проблеми. Господ Иисус дойде да ни спаси и освободи. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ (1 Иоан. 1:9). „И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Иоан. 8:36). [dr H. J. Bopp, La Bonne Nouvelle, Olivet, 1984, цит. по «Brulion» 1/1999, s. 132–133] Текстът се публикува според списание «Miłujcie się!», nr 5/2003, s. 22–23 Преведе от полски: Благовеста Лингорска Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 2.71 Mb. Сподели с приятели:
|