Интервю в навечерието на Бъдни вечер с отец Илия Христов
Основната промяна, която се случва с човек, когато приеме свещенически сан, е тази, че започва да проумява необходимостта да бъде цялостен. Поне при мене беше така. В по-млада възраст като че ли има едно идентифициране на личността със собствената ни разсъдъчност или информираност.
За човек е достатъчно да държи света си устойчив чрез рационалните си структури и представи за него. В този смисъл, когато настъпи духовна промяна, на човек като че ли душата му се отваря. Може би в това се и заключава смисълът на израза на Иисус Христос, който казва: "Лекарю, излекувай се сам." Да не бързаме да даваме съвети, да не бързаме да даваме решения, преди да се родим втори път - от вода и Дух и да познаем човешките си немощи.
Роден съм на 31 март 1960 г. в Стара Загора. Когато съм бил на 6-годишна възраст, родителите ми се преместват в София. Винаги съм обичал литературата и когато се уволних от казармата, записах задочно българска филология в Университета, работейки като театрален осветител. Сетне кандидатствах богословие, това отдавна беше мое желание, но до 1990 г. имаше ограничения за желаещите да запишат. Завърших Духовната академия през 1997 г. Съпругата ми Бойка е архитект. Създадохме семейство през 1982 г. и имаме трима сина - Константин, Боян и Калин. Константин е гимназист в НГДЕК, а другите двама все още са в началното училище.
По-голямата част от нашето поколение, не само тези, които станаха свещеници, но и тези, които изобщо поеха някакъв осъзнат, разумен път имахме шанса да видим на зряла възраст как се разрушава една илюзия, да останем в безтегловност и оттам нататък да преценим дали да подредим прагматично живота си или да се присъединим към някакви изпитани ценности, които да ни дадат по-пълноценен живот. Лично при мен всичко беше предшествано от една мирогледна житейска криза, вероятно нормална за възрастта, която предхождаше промените. Тя стана някъде 88-89 г. и това, което се случи после в обществен план, затвърди убеждението ми, че все пак би трябвало да има някакви ценности, които да стоят над обикновената житейска мъдрост. Тогава още не бях кръстен.
Аз се кръстих късно, през 1993 г., на 33 години, със съвсем ясното убеждение, че това е пътят, който съм избрал и ще следвам. Не съм мислил да ставам свещеник в началото, разбира се. Когато завърших Духовната академия, вече бях узрял да приема свещенство. И тогава за първи път попаднах в Кладнишкия манастир. Беше случайно, може би случайно, макар че Бог промишлява за всичко и колкото повече опит придобивам в това, което правя, се убеждавам, че действително много неща са промислени за нас, преди ние да ги извършим.
Когато за първи път попаднах в Кладнишкия манастир, там току-що бяха снимали филма "Граница" и мястото беше превърнато в нещо страшно. Беше като някаква абсолютно ясна метафора за това как проверени стойности се разрушават, за да се използват за съвсем други цели. Тогава направих постъпки в Софийска митрополия за свещенически сан. Минах изпит и почти бях готов да приема сана, но тогава тъй наречения разкол беше в зенита си.
В Кладница се самонастаниха хора от разколническия синод, вследствие на което духовникът, при когото ходя, ме посъветва да изчакам. И последва един период от 7 години, в който, за да продължа по някакъв начин градивно своя интерес, направихме православно издателство с г-н Кирил Маринов. Над 80 заглавия имаме издадени. За съжаление, обстановката в страната, най-вече икономическата, много се затрудни. Стана невъзможно да съществува издателство "Тавор" и то фалира.
Мисълта да стана свещеник зрееше у мен и преди това, но Кладница направо ме разболя. Поисках вандалщината и разрухата да ги няма и това място да се спаси. Сега съм благодарен, че стана така, че Бог забави приемането ми в сан, защото ако тогава, с онази нездрава неофитска ревност бях приел свещенически сан, аз нямаше да мога да имам търпимост нито към хората, нито дори и към себе си, за да мога да се справя. Щях да се опитвам по агресивен начин да решавам проблеми, които се решават с търпение и разбиране. Голяма благодарност дължа и на протодякон Стефан Марков, който Бог въведе в живота ми - той беше човекът, който поднови у мен ревността ми за свещеническо служение. Поднових молбата си в Софийска Митрополия и на 30.09.2001 г. бях ръкоположен за свещеник на Кладница в манастирския храм от Негово Преосвещенство епископ Николай.
Сега за проблемите. Искам да спомена най-главния според мен проблем пред всеки млад свещеник - доверието. Често чувам от най-различни хора, че българинът е безверник. Това не е вярно. Всеки има сетивото на религиозното чувство в себе си. Българинът не е безверник, а е недоверчив. Твърде много е лъган, за да приема на доверие всеки. Да спечелим доверието му, да показваме на дело онова, за което проповядваме в храма - това са истинските проблеми. При мен беше същото. Най-различни хора бяха минали през енорията, която сега обгрижвам, бяха оставили недобро впечатление у енориашите си и те с право предполагаха, че аз няма да се окажа по-различен. Слава Богу, вече четвърта година ще започна там и съм радостен, че нещата вече имат здрава основа.
Може би имаме един много здрав прагматизъм ние, българите, и много често за сметка на материалното загърбваме духовното. Нужни са моменти на разтърсване, както стана при мен и тогава се вижда, че всичко онова, което е една предпоставка за вярата, го има у всеки. Днешното свещенство също има своя дял в това, че българинът няма достатъчно религиозна практика. А именно религиозната практика лежи в основата на религиозния живот. Това, че хората не знаят не е тяхна, а наша вина. И това, че необходимостта от вяра се заменя със суеверия също не е тяхна, а наша вина.
При мен са идвали хора, които никога не са се изповядвали и не знаят какво е причастие с думите, че са обиколили навсякъде и всичко са опитали, за да решат проблемите си - врачки, екстрасенси, ходжи... и църкви, където са искали да им се четат Василиеви или Киприянови молитви. Идвали са хора, които са искали литър светена вода.
Тези неща са църковни тайнства, те не бива да се ползват като търговски продукт, защото в тях е спасителната Божия благодат. Хубаво е всеки, който пристъпва към Киприанови или Василиеви молитви и изисква от църквата да се застъпи за него чрез такава молитва, поне да познава житието на съответния молитвен застъпник. А не да иска от свещеника да противодейства на съответния злонамерен деятел, или както ще да го наречем - влъхва, врачка и прочие, със същите средства, по същия начин, чрез магия.
Църквата ни спасява с това, че тя ни облагодатява, тя ни кара да бъдем разумни. Първо трябва да погледнем в себе си. Причината може да не е злонамерен външен деятел, може да сме самите ние. Какво искаме ние? Ние искаме да подредим живота си така, както ни харесва, без да вложим нищо, което е свързано с религията, която уж изповядваме и от която търсим помощ.
Има някои важни подробности за Киприановите молитви:
Киприяновата молитва, освен заклинателната си част, съдържа една много дълбока и прочувствена покайна молитва. Ако човекът, който е дошъл при нас с молба за молитвено застъпничество не познава покайното чувство, каква полза ще получи? Бих искал да използвам случая, за да кажа, че Киприяновата и особено молитвата на Св. Василий Велики не бива да се четат без подготовка и при всяко бързо хрумване или леко неразположение. Молитвата на Свети Василий се отправя в случаи на обсебване.
Още нещо в тази връзка, това вече го казвам от личен опит: нека се пазим от любопитство към необяснимото! То неслучайно е скрито от нашите сетива. Не бива да се докосваме дори мислено до тези неща въпреки, че те днес са се превърнали в мода и често служат дори за забавление. Безпринципното, безмирогледно общуване с надсетивния свят често довежда до причинно-следствени връзки, които могат да объркат не само собствения ни живот, но и този на хората, с които общуваме. Най-доброто спасение и убежище в такива случаи са Христовата църквата и Божията благодат. Така или иначе всички плуваме в житейското море и само онези, които са в съгласие с истинските, с верните неща, ще могат да изведат кораба на другия бряг. Корабът - в смисъла на Църквата. Щом говорим за свещенство, става въпрос за Христовата църква. Разбира се, кормчията е Христос, но ние сме Негови съработници.
Деян Енев, Вестник "Сега", 24 декември 2003
20. Кратък разбор на някои от най-разпространените в наше време греховни увлечения: Рок музиката
Написано от Архимандрит Лазар (Абашидзе) Вторник, 24 Май 2011
Необикновено широко е започнала да се разлива тази бедствена стихия — западната рок-култура с всички нейни разклонения и прояви. Крайно разрушително и пагубно влияние върху душата на християнина имат джаз-музиката, рок-музиката, пънк-музиката, дискомузиката и други подобни форми и явления на съвременната популярна музикална култура, която не се ограничава само в областта на изкуството, но засяга всички страни, всички най-дребни детайли от живота на съвременната младеж. Тази култура постоянно се изменя, подобно на хамелеон, нагаждайки се към всички оттенъци в настроението на новите поколения. Тя променя наименованията на своите "нови" стилове, понякога даже сякаш отхвърля вчерашното и се бунтува против себе си, та по такъв начин да оживи интереса и вкуса към нейната същност, която остава непроменена. Това явление е крайно възмутително, отвратително и оскърбително за всеки поне малко благочестив човек, още повече то е неприемливо за християните.
Самата поява на "рокендрола" се е възприемала на Запад като начало на "сексуалната революция на младежта". Целият път, по който е минала и върви тази разрушителна "култура", която отправя по най-бърз начин огромни тълпи младежи в ада, е покрит със срама на най-гнусни, най-страшни смъртни грехове. Това са всевъзможни блудни извращения, пълна "свобода на любовта", т. е. отхвърляне на всякакъв срам и пълна разпуснатост на всички най-низки страсти и похоти. Това е също така наркоманията, която често води до най-ужасни последствия, до смъртни случаи от извънмерни дози наркотик, до случаи на насилие, самоубийство и т. н., без да споменаваме за най-безумните хули, които се срещат в песните, в предизвикателните изявления на рок-звездите и с които е пропита цялата черна философия на тази "нова култура". И при всичко това в тези среди често се произнася името на Господа Иисуса Христа, нерядко може да се види изображение на кръста и Господния лик — нещо, което трябва още по-силно да нарани сърцето на християнина, когато вижда такава насмешка над светините. В тези песни често се срещат богохулни изрази, понякога даже явен сатанизъм. С цел да развратят окончателно съзнанието на младежта и да разпространят демонското влияние, в много записи са вложени така наречените "подсъзнателни съобщения", т. е. страшни думи, призиви, заклинания, които може да се открият при прослушване на записа "на обратно". Изследванията са показали, че подсъзнанието улавя всяка фраза, чута обратно, и може да я разшифрова дори ако тя е; съобщена на език, който слушащият не знае. Съобщенията, предавани в рок-музиката по подсъзнателен път, имат следното съдържание:
— Всевъзможни видове полови извращения;
— Призив към бунт против установения ред;
— Подтикване към самоубийство;
— Подстрекателство към насилие и убийство;
— Посвещаване на сатаната.
За да покажем по-нагледно целия дяволски, излизащ направо от адската бездна, дух на тази «рок-религия», ще приведем няколко характерни факти от безчисленото множество примери, които сами казват всичко за себе си.
Самият термин "рокендрол" е бил измислен от дисководещ в Кливлънд. Този израз описва две движения на човешкото тяло по време на сексуални забавления и е взет от жаргона на американските гета.
"Бийтмузика": Бийт — това е непрекъснато, ритмично повтаряне на пулсации в съчетание със скъсени ритми, което) се постига с ударен инструмент и бас-китара. Именно то характеризира ритъма на рок-музиката.
"Твърд рок" — тук бийтът действува така, че възбужда половите инстинкти.
"Остър рок " — тук бийтът се възприема така, че изостря реакцията на нервната система и на мозъка към различните халюциногенни наркотици.
"Зъл рок" — силно възбужда инстинктите, свързани с насилието, убийството и бунта.
"Сатанински рок" — началото на това направление беше поставено от Битълсите, когато те издадоха през 1968 г. своя дяволски "Бял албум". По това време за първи път се появиха подсъзнателни съобщения за предаване на "евангелието от сатаната".
"Пънк-рок" — неговата цел и философия се състоят в това публиката да бъде доведена до колективно насилие, до систематични престъпления и самоубийства. Пънк-рокът напълно приема и включва в себе си например такива постъпки: по време на концерта да нанесеш на партньора си кървава рана с ножче за бръснене, пришито в дънките или ризата, а след като го нараниш, да го пребиеш с металическа гривна с шипове.
До всичко това е стигнал рокендролът още през 1985 година. С думата "пънк" в Англия отначало са били наричани проституиращите от двата пола. По-късният му превод е "измет, утайка на обществото".
Стилът "диско" в съвременната "музика" е възникнал в Ню Йорк през 1973 г. в средите на американските хомосексуалисти. Статия в "Дейли нюз" от 1978 г. така анализира феномена "диско": "Изолирани един от друг чрез оглушителната музика, къпейки се в ослепителна светлина, танцуващите вършат всичко, каквото им хрумне, без да поглеждат встрани и даже без да си дават сметка какво става, сякаш всеки се движи пред огледало и непрестанно крещи: "Аз! Аз! Аз!".
Забележителен е фактът, че всички производители на рокендрола са членове на сатанинската "църква", а повечето рок-групи са записани като членове на една или друга луциферова религия. Когато издават нова плоча или им предстои да изпеят нова песен, те молят първожреците или първожриците на храма да "омагьосат" тези произведения, за да имат успех. След извършването на ритуалите на посвещението, когато към плочата е привлечено огромно множество демони, те получават задължението да предизвикват определено въздействие върху тези, които ще я слушат.
Елис Купър открито е заявил, че е сключил договор с демон и това му е донесло признание.
Мик Джагър от "Ролинг Стоунз" се е посветил на сатаната и е участвувал във всички ритуали на черната магия. Той сам лично се е нарекъл "въплъщение на Луцифер". Заглавията на три от неговите песни явно потвърждават това: "Симпатия към дявола", "На техни сатанински величества" и "Заклинанията на моя брат демона".
Елтън Джон открито е признал, че никога не е съчинил и не е изпял нито една песен, която преди това да не е била написана на езика на магиите.
Джон Ленън е заявил по време на публично изпълнение на "Белия албум": "Християнството ще отмине. То ще се сгърчи и ще изчезне. Аз съм прав и моята правота ще бъде доказана. Сега ние сме по-популярни, отколкото Исус Христос. Не зная кой пръв ще си отиде — рокендролът или християнството".
В песента на групата "Битълс" под название "Революция номер девет" на плочата се чува записът на думите: "номер девет", повторен 12 пъти. Прослушването на това място "на обратно" дава фразата: "Достави ми сексуално наслаждение, мъртвецо!"
В добре известната сред младежта песен на групата "Лед Цепелин" "Стълба към небето" думите на третата строфа също съдържат внушение към подсъзнанието — при обратно прослушване ясно се чува: "Аз трябва да живея за сатаната". Думите "и още има време да смените пътя, по който вървите" при обратно прослушване гласят: "мой мили сатана, никой друг няма да ми прокара пътя".
Част от записаната от сцената песен "Когато в Арканзас дошло електричеството" на групата "Блек Оук Арканзас" представлява набор от безсмислени думи и вой на цялата група. При прослушване на записа на това място в обратен ред се получава "сатана... сатана... сатана... той е бог, той е бог, той е бог!", след което се чува демоничен смях.
Самите опаковки на плочите са оформени с крайно оскърбителни изображения, с екзотични и еротични, сатанински и садистични картинки, препоръки и символи. Тук може да се видят обърнати триъгълници (символ на дявола и адската бездна), пирамиди, пентаграми, хексаграми, магически кръгове и цялото многообразие на магическите символи, фалически, вагинални, такива като 666 или обърнато — 999, сцени на човешки жертвоприношения, черни меси, адски представления.
През 1981 г. 90% от продадените грамофонни плочи в света са рок-дискове (130 млн. за една година, като не се броят 100 млн. рок-албуми). И тъй, този феномен се е докоснал почти поголовно до всички подрастващи от двете земни полукълба.
Още една подробност: почти всички рок-концерти се съпровождат от многочислени жертви — при огромното струпване на вършещи безумия тълпи мнозина биват просто стъпкани или удушени в блъсканицата, други умират от големи дози наркотик. Например по време на един от концертите в Лос Анжелис загинали 650 младежи. Тъй като хладилниците на моргата били вече препълнени, то телата на 650-те жертви на рока били разположени от двете страни на коридорите. Ужасен мирис на смърт изпълвал зданието, телата не можели да бъдат разпознати, тъй като повечето от тези млади хора били напуснали родните си домове. В ушите на журналистката Джуди Аргазони, която водела репортажа от мястото на произшествието, сатаната започнал да нашепва такива думи: "Ето ги! Разгледай ги внимателно, те са мои трофеи! Това е залата за представяне на моите трофеи!"
А ето думите на песента "Адските камбани" на хард-рок групата " AC / DC ": Аз съм тътнещият гръм, който излива дъжд. Аз идвам като ураган, моите мълнии святкат по цялото небе. Ти си още млад, но ти ще умреш! Няма да взимам пленници, няма да пощадя ничий живот и никой няма да ми се възпротиви! Аз намерих своите камбани и ще те взема в ада! Аз ще те намеря! Адските камбани. Да! Адските камбани!
И тъй, как да не наречем целия този адски шум, викове, крясъци, вой на пуснатите на свобода страсти, извратените похоти, неподлежащите на контрол движения на падналата човешка воля, как да не наречем целия този рок-поп-бийт-хард-пънк-кошмар "адска камбана", която трескаво събира своите поклонници от всички краища на земята за една "черна събота" (самото това название носи една от групите на сатанинския рок — " Black Sabbath"), където хората заедно с бесовете конвулсивно танцуват последния танц пред залеза на окончателно предалия се на гибел свят? В една средновековна легенда се разказва за флейтиста от град Хамелен, който със своето магическо свирене на флейта избавил града от плъховете, но като не получил възнаграждение, със същата омайваща музика извел от града всички деца и ги увлякъл в процепа на една скала, откъдето те повече не излезли.
Недопустимо е да се мисли, че християнинът все пак може понякога да слуша такава музика, като избира повече или по-малко "безобидното" и да утешава с това слуха си. Не! От тръни не берат грозде! Злото дърво не може да ражда добри плодове! Дървото, което с корените си пие сокове от адската бездна, не може да принася безвредни плодове. Може ли християнинът понякога за "развлечение и разнообразие" да пообщува с дявола? Или да потанцува под една свирка с бесовете?
И тъй, даже най-нищожното увлечение на православния християнин от рок-културата е измяна на неговата вяра, явно оскърбление на Господа и отдалечаване от Него, пагубна заблуда, общение с духовете на тъмнината, закачане със сатаната! Бързай да изповядаш такова увлечение и нямай повече отношение към него!
(Използвана е статията на католическия свещеник Жан-Пол Режембал "Рокендролът".)
Източник: Архимандрит Лазар (Абашидзе). Грехът и покаянието в последните времена. София, 1998.
|
21. Антропософия
Сподели с приятели: |
