Брой на Ангелите
В Свещеното Писание ангелският свят се представя като необикновено голям. Така, патриарх Яков, като видял множество Ангели, казал: това е Божие опълчение (Бит. 32:2). На пророк Даниил било дадено да види в откровение как хиляда хиляди, т.е. милиони Ангели, служели на Стария по дни (Дан. 7:10). Многобройно небесно войнство славословело рождението на Спасителя на света (Лук. 2:13) и т.н.
Истината, че съществува неизброимо множество Ангели, някои от светите отци онагледявали с помощта на евангелската притча за изгубената овца. Ако за цялото паднало човечество, по думите на свети Кирил Иерусалимски се говори иносказателно като за една заблудила се овца, то 99-те незаблудили се овци са светите Ангели. „Населяваната от нас земя - пише той - е като че някаква точка, която се намира в центъра на небето: затова обкръжаващото я небе има толкова по голям брой обитатели, колкото то самото е по-голямо като пространство; а небесата на небесата са населени с необятен брой (обитатели). Ако е написано: хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него (Дан. 7:10), то е не поради това, че числото на Ангелите е такова, а поради това, че пророкът не е могъл да изрече по-голямо число.”28
Ангелската йерархия
Бог наведнъж създал различните родове ангелски сили. Различието на Ангелите по природа не е в резултат на различната степен на „охлаждането" им в любовта, както учел Ориген. Дионисий Ареопагит излага в система църковното учение за деветте ангелски чина. Той пише, че небесният свят има йерархически строй, тъй като не всички ангелски чинове приемат в равна мяра Божественото просвещение. Нисшите чинове приемат просвещение от висшите. Ангелският свят е едно цяло и заедно с това - стълбица. Всички Ангели в някаква степен са причастни на Божеството и на съобщаваната от Него Светлина29, но степента на тяхното знание и съвършенство не е еднаква.
Ангелската йерархия се състои от три триади. Първата, висшата - това са Серафимите,_Херувимите_и_Престолите.'>Серафимите, Херувимите и Престолите. Всички те се намират в най-тясна и непосредствена близост до Бога, „като че в преддверията на Божеството", при самото Троическо светилище. За тях е достъпно прякото и неопосредствано знание на Божествените тайни. Те живеят в неизречената светлина, съзерцават Бога в ярка светлина.
Шестокрилите Серафими (евр. - пламенеещи, огнени), за които се говори само у пророк Исаия (Ис. 6:2), пламенеят от любов към Бога и подбуждат и другите към нея.
Херувимите (евр. - колесница) са духовните същества, които пророк Иезекиил видял в образите на човек, теле, лъв и орел (Иез. 1 гл.). Тези символи означават, че Херувимите съчетават в себе си качествата разумност, послушание, сила и бързина. Херувимите предстоят пред Божия престол (Откр. 4:6, 7). Те са като някаква духовна колесница на Всевишния (Иез. 1:16, 26), затова Бог се нарича Този, Който седи на херувими (1 Царств. 4:4).
Херувим пазел входа към рая (Бит. 3:24). Изображения на два Херувима били поставени върху Ковчега на завета, мястото на непосредственото Божие присъствие (Изх. 25:18-20). Тирският цар, символизиращ сатаната според мнението на светите отци, е наречен осеняващ Херувим (Иез. 28:14), което указва на първоначалната му близост до Бога.
Многоочитите Херувими по думите на Дионисий Ареопагит сияят със светлината на богопознанието. Те предават премъдростта и просвещението на богопознанието на нисшите чинове. Те са „реки на премъдростта" и „места на Божия покой"; оттук някои от Херувимите се именуват „Престоли", доколкото върху тях не чувствено, а духовно, с особено обилие на благодат почива Сам Бог30.
Средната йерархия съставят: Господствата, Силите и Властите.
Господствата (Кол. 1:16) се наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни. И като са свободни от робския страх, както говори свети Дионисий Ареопагит, те доброволно и с радост служат непрестанно на Бога. Така преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти, та те добре да управляват поверените им области. След това те ни учат и да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.
Силите (1 Петр. 3:22), които са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния и Всемогъщ свой Господ - Крепкия и Силния. Те вършат и превелики чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите угодници, достойни за тази благодат, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име - "сили". Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.
Властите (1 Петр. 3:22; Кол. 1:16) Властите се наричат така затова, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове, като ги предпазват, за да не се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола. Те притежават също така и власт над силите на природата например над вятъра и огъня (Откр. 8:7).
В най-нисшата йерархия влизат: Началата, Архангелите и Ангелите.
Началата се наричат така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си - от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна. Освен това служението на този ангелски чин (според обяснението на свети Григорий Велики ), се състои в това да наставляват хората да отдават на всеки началстващ честта, подобаваща на неговото звание. Накрая, ангелите от този чин издигат достойните хора на различните почетни длъжности и ги поучават, та те да приемат властта не заради своя изгода и полза, не поради любов към суетната слава, но заради Божията чест, заради разпространяването и прумножаването на Неговата света слава и заради ползата на ближните, като служат на общите нужди на всички свои подчинени.
Архангели (1 Сол. 4:16)се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение (както говори великият Дионисий Ареопагит) се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и възвестяват на нисшите чинове - ангелите, а чрез тях - и на човеците. А свети Григорий Велики говори, че архангелите укрепяват в човеците светата вяра, като просвещават техния ум с познанието на светото Евангелие и откриват тайните на благочестивата вяра.
Ангелите (1 Петр. 3:22) в небесната йерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите - повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това.
Дионисий Ареопагит осъзнава несъвършенството на дадената систематизация. Той пише: „Колко са чиновете на небесните същности, какви са те и по какъв начин у тях се извършват тайните на свещеноначалието, с точност знае само Бог, Виновникът за тяхната йерархия; както и те знаят собствените си сили и просветления, своето свещено и надсветовно чиноустроение. А ние можем да кажем за това само толкова, колкото Бог ни е открил пак чрез тях, като добре познаващи самите себе си."31
По подобен начин разсъждава и св. Августин: „Че има Престоли, Господства, Начала и Власти в небесните обители - вярвам непоколебимо, и че самите те се различават помежду си - изповядвам без съмнение; но какви са те и в какво се различават помежду си - не зная."
Някои свети отци смятат, че изброените девет чина далеч не обхващат всичките съществуващи Ангелски чинове, но че съществуват и други, които ще се открият едва в бъдещия век (Еф. 1:21).
Известният богослов протойерей Йоан Майендорф счита, че за християнската традиция йерархическата структура на ангелския свят, изложена от свети Дионисий Ареопагит, е предпоставка за големи неудобства. „Ветхозаветната ангелология е сложна и не се вмества в йерархията на свети Дионисий. Така, Серафимът в книгата на пророк Исаия е непосредствен пратеник на Бога (в системата на Дионисий Серафимът би трябвало да използва по-нискостоящата йерархия). Църквата почита Архангел Михаил като предводител на небесното войнство (в Посланието на апостол Юда той се сражава със сатаната), но в системата на свети Дионисий архангелският чин е един от най-нисшите в небесната йерархия." Това било забелязано от светите отци, поради което те приемали йерархията на Дионисий с необходимите уговорки. Свети Григорий Палама утвърждава, че Въплъщението на Христа е нарушило първоначалния порядък: в нарушение на всички йерархически взаимоотношения Бог изпратил Архангел Гавриил, т.е. един от нисшите Ангели, да предаде на Дева Мария благата вест за Въплъщението. Отразявайки същата мисъл, песнопенията в празниците на Възнесение и Успение провъзгласяват, че Ангелите се удивили на това, че човешката природа на Христа и Божията Майка „се възнася от земята на небето", напълно независимо от ангелската йерархия32.
И така, следва да имаме пред вид, че йерархията на небесните сили, изложена от Дионисий Ареопагит, е достатъчно условна и схематична. Тя не обяснява напълно някои факти в Откровението и явленията в духовния живот. Например, ако строго следваме схемата на свети Дионисий, нашето общение с Бога ще бъде възможно само чрез посредничеството на Ангелите. Въпреки това в Свещеното Писание ще открием колкото бихме пожелали примери на общуване на човеците с Бога без посредничеството на Ангелите.
Архангелите
В каноническите книги на Библията се споменават три имена на Архангели:
-
Михаил (от евр. - „кой е като Бог"; Дан. 10:13; Юда1:9) - Архистратиг на безплътните Сили.
-
Гавриил (от евр. - „Божий мъж"; Дан. 8:16; Лук. 1:19) - служител на Божествената сила и вестител на тайните Божии.
-
Рафаил (от евр. - „помощ Божия"; Тов. 3:16) - изцелител на недъзите.
Други имена на Архангели се срещат в неканоническите книги:
4)Уриил (от евр. - „огън Божий"; 3 Ездр. 4:1) - служител на Божествената любов, възпламеняващ в сърцата любов към Бога и просвещаващ със светлината на богопознанието.
-
Салатиил (от евр. - „молитва към Бога") – служител на молитвата, научаващ хората на молитва.
6) Иеремиил (от евр. - „висота Божия"; 3 Ездр. 4:36). Освен това благочестивото предание говори за още двама Архангели:
-
Иехудиил (от евр. - „Божествен хвалител") - помощник в подвизите и трудовете; за ония, които се трудят за Божия слава, той измолва достойни награди.
-
Варахиил (от евр. - „благословение Божие") - служител на Божиите благословения.
Съществува мнение, че седем от тях предстоят пред Божия престол. В този смисъл се тълкуват следните думи от Откровението на Йоан Богослов: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол (Откр. 1:4). Това, разбира се, е достатъчно условно тълкувание. Точният смисъл на този текст е скрит от нас.
За Бога - промислител на духовния свят33
Както е известно, светът на безплътните духове се състои от добри и зли Ангели. Божият промисъл е различен по отношение на едните и на другите. Ако на светите Ангели Бог съдейства в тяхното духовно-нравствено преуспяване и управлява чрез тях, то демоните ограничава в тяхното злодейство и насочва, макар и против волята им, извършваното от тях зло към добри последствия. Да се спрем на Божия промисъл за добрите Ангели.
А. Божият промисъл за добрите Ангели
Тъй като добрите Ангели пребивават в единение е Бога и са изпълнявали възложените им служения, то Господ непрестанно ги освещава и просвещава със Своята Божествена светлина, правейки ги втори светлини след Себе Си или отблясъци от Своята светлина, предавайки им Своята благодат, оставайки за тях Учител, Управител и Осветител. И затова те посредством възложените им от Бога служения непрестанно израстват и се усъвършенстват в своите духовни сили.
Предстоейки пред Бога и съзерцавайки Неговата неизказана слава, те непрестанно Му възнасят своите хвалебни песни и служат на Бога в делата на Неговия Божески промисъл.
Така Ангелите са оръдия на промисъла в самия ангелски свят, „ангелските чинове са поставени в такъв ред, че низшите Ангели получават Божието просвещение и благодеяния чрез висшите34. Например Престолите, Серафимите и Херувимите се поучават непосредствено от Бога, като най-висши от всички и най-близки до Бога, и след това поучават останалите чинове, и така висшите учат низшите по реда. Така, съгласно Православното изповедание висшите Ангели предават всяко знание и просвещение.
Ангелите служат на Бога в Неговата промислителна дейност и в чувствения свят. Затова, когато „едни от тях предстоят пред великия Бог, други със своето съдействие поддържат целия свят, бидейки поставени да управляват стихиите и небесата, света и всичко, което е в него. Всеки от тях е получил (като заповед) някаква част от вселената или е поставен за нещо в света, както това е било известно на Устроилия и Разпределилия всичко, и всички те водят към един край по волята на Създателя на всичко".
Но особен предмет на живото участие на Ангелите в Божия промисъл за света, се явяват хората, при това както цели народи и общества, така и отделни личности. Както се вижда от споменаването в книгата на пророк Даниил за юдейския, елинския и персийския ангел княз, към всички народи са поставени от Бога особени Ангели, които се застъпват за тях пред Бога и следят съдбата им, насочвайки ги с неведоми средства и пътища към назначената им от промисъла цел. А както може да се види от примера за Църквите, и към всяка Църква или паство е поставен особен Ангел, който невидимо я наблюдава и й оказва своето благодатно покровителство и съдействие. Накрая, в което несъмнено ни убеждават думите на Самия Господ за Ангелите (Мат. 18:10), и на всеки от вярващите се дава от Бога особен Ангел, който става негов постоянен пазител и помощник в неговото спасение. Влизайки във вътрешно общуване с вярващия при встъпването му в Христовата Църква, Ангелът Пазител неотстъпно присъства до него и го наблюдава през целия му живот, стига да не бъде прогонван от вярващия с някакви нечисти и враждебни действия, а наред с това като негов постоянен помощник и сътрудник го наставлява във вярата и във всяко добро, опазва от всякакви злини неговата душа и тяло, възнася молитвата му към Бога и сам се застъпва за него пред Бога във всички земни нужди и скърби, и, накрая, след завършването на този живот, не прекратява своята помощ, но превежда душата му в неведомата страна на вечността.
Повече за Ангеология виж книгата преведена на български: Манастир Кармил “Свети Йосиф”, В общение с ангелите – наши братя и приятели (превод за студентите на духовния център за Католическо богословие и духовност – Мария Грация (Нина) Билева), София, 2012.
Б. Божият промисъл по отношение на злите духове35
1. Битие на злите духове
Вследствие на своето плътско състояние ние не сме способни да виждаме духовете на злобата, но имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място (2 Петр. 1:19) - и можем да познаем своите врагове дотолкова, че да бъдем в състояние да ги победим. Средство за познаване на духовете за нас е християнското учение, съдържащо се в Свещеното Писание, разкрито и утвърдено в творенията на светите отци и учители на Църквата.
С учението за дявола като за действително съществуващ личностен дух ние се срещаме на първите страници на Библията. Според свидетелството на книгата Битие дяволът, влизайки в змията, убедил нашите прародители да нарушат Божията заповед (Бит. 3:1-19). За това, че дяволът е бил виновник за греха, погубил целия човешки род, свидетелства книгата Премъдрост Соломонова: Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие, ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта (Прем. 2:23, 24). По тази причина дяволът се нарича открай човекоубиец (Йоан. 8:44).
За това, че Мойсей е знаел за съществуването на злите духове, свидетелства книгата Второзаконие. Изброявайки беззаконията на иудеите, Мойсей казва, че те принасяха жертви на бесове, а не на Бога (Втор. 32:17), тоест, както пояснява светителят Йоан Златоуст, принасяли жертви на идолите, в които седят бесове36. Дяволът поразил праведния Иов с люта проказа от нозете до главата (Иов. 2:7); дяволът подучил Давид да преброи израилтяните (1 Пар. 21:1). Демонът Асмодей убил седемте мъже, на които под ред била давана за жена Сара, дъщерята на Рагуил (Тов. 3:8); зъл дух обладал Саул (1 Царств. 16:14, 15).
Със същите свойства на завист, хитрост и лукавство се изобразява злият дух и в книгата Царства (3 Царств. 12:19:23) и в книгата на пророк Захария (Зах. 3:1, 2). В първия случай дяволът, за да подтикне израилския цар да престъпи Божията заповед, обещава да стане дух на лъжата в устата на пророците, а във втория - клевети израилския народ.
Светият евангелист Йоан Богослов свързва истинността на битието на злите духове с пришествието на Сина Божий в света. Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (1 Йоан. 3:8; ср. Мат. 12:24-29; Иак. 2:19). От тези думи следва, че отричането на съществуването на дявола ни води до отричане на тайните на падението, а следователно, и на тайните на Изкуплението. Наистина, защо е трябвало да идва Христос на земята, след като няма дявол? А отричайки тайната на Изкуплението, би трябвало да отхвърлим и цялото християнство. А за това, че Господ Иисус Христос е дошъл на земята, за да разруши делата на дявола, свидетелства цялата евангелска история.
Ваш баща е дяволът - казва Иисус Христос на юдеите, - и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец (Йоан. 8:44). Христос в притчи и направо,е учел за дявола и неговите ангели като за действителни същества, като за зли духове, стремящи се да вредят на хората. Изобразявайки Страшния Съд, Христос казва, че Син Човечески ще каже на онези, които са от лявата страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41).
По думите на Христа Спасителя сатаната осемнадесет години измъчвал прегърбената жена (Лук. 13:11-16); той поискал от Господа да сее апостолите като пшеница (Лук. 22:31); на други места от Евангелието се привеждат думите на Иисуса Христа за това, че съществува цяло царство зли духове, че дяволът е злобен княз на това царство и има свои слуги (Мат. 12:25-27), че дяволът - бесовският княз - е князът на тоя свят (Йоан. 12:31).
А как ясно учел Христос за битието на злите духове, когато изцелявал бесноватите! Той никога не наричал беснуването естествена болест, а винаги признавал бесовете за виновници за нея и ги изгонвал (Мат. 4:24; 8:16; Марк. 1:34; 7:29-30). Особено забележително е изцелението на гадаринския бесноват. Този нещастник влачел своя живот не в човешки жилища, а в гробни пещери, удрял се в камъните с пяна на устата, издавал вопли; опитвали да го оковат, но той разкъсвал оковите като въжета.
Каква е тази болест? Невярващите ще кажат: епилепсия, нервно разстройство. Много вероятно е душевното и телесното разстройство да представляват удобна почва за дявола. Но за гадаринския бесноват не можем да кажем, че той е бил само нервно разстроен; това се вижда от следното: изгонените от нещастния бесове молели Христа да им позволи да влязат в стадото свине. Христос им позволил, и ето, стадото се хвърлило от стръмнината в морето (Мат. 8:28-32). Кой е удавил свинете? Не бесноватият, който седял при нозете на Христа, а легионът бесове, изгонени от него.
Подобно на Иисуса Христа, и апостолите учели за зловредността на злите духове, за пагубното им влияние върху човешкия род. Според тяхното учение Христос възприел нашата плът, за да лиши от власт със Своята смърт имащия власт над смъртта, тоест дявола (Евр. 2:14). Дяволът е действително лице, иначе апостол Юда не би го изобразил спорещ за тялото на Мойсей с Архангел Гавриил (Иуд. 1:9). Апостолите учели, че демоните са разумни духове (Иак. 3:15), но зли (Деян. 19:13). Бидейки многочислени, те образуват свое царство, начело на което стои сатаната (Рим. 16:20).
Особено убедително се доказва битието на злите духове от историята на православното подвижничество. Светиите през целия си живот са водели жестока борба с духовете на злобата и са получавали власт над тях: да настъпват на всяка вражеска сила, да изгонват бесовете от обсебените, да избавят хората от бесовските козни. Още Тертулиан пише за християните от ранната Църква: „Що се отнася до демоните, ние не само не ги отхвърляме, но и се сражаваме с тях, изгонваме ги от човешкото тяло, както е известно на всеки."37
Вярата на Светата Църква в битието на злите духове и тяхното зловредно действие по най-убедителен начин се е изразила в молитвите и молебните чинове. Така, в осмата молитва преди сън православният християнин моли Бога: „... избави ме от сегашното бесовско притеснение... Изтръгни ме от устата на погубващия змей." В молитвата на свети Макарий:„Спаси ме, защото Ти си мой Бог и Създател... И тъй, Слове, да не ме грабне сатаната и се похвали, като ме изтръгне от Твоята ръка и ограда."
Църквата учи да се молим на Ангела Пазител, за да не даде „място на лукавия демон да ни завладее чрез насилване на това смъртно тяло".
В чина на Светото Кръщение от възприемниците се изисква вместо кръщавания, да се отрекат „от дявола, и от всичките му дела, и от всичката му гордост". А възможността за съществуването на бесновати, като действително обсебени от зли духове, Църквата признава с това, че има особен чин: „За избавяне от нечисти духове".
И така, Свещеното Писание ясно учи, че дяволът е действително съществуващо лице. Затова, както казва праведният Йоан Кронщадски, „упоритото неверие в битието на злите духове е истинско беснуване, защото влиза в противоречие с Божественото Откровение; отричащият злия дух човек вече е погълнат от дявола (1 Петр. 5:8) и седейки в тъмнина и смъртна сянка, не е в състояние да види Слънцето на Правдата"38.
Сподели с приятели: |