Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”



страница2/18
Дата22.07.2016
Размер2.71 Mb.
#1293
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

Брой на Ангелите

В Свещеното Писание ангелският свят се представя като необикновено голям. Така, патриарх Яков, като видял мно­жество Ангели, казал: това е Божие опълчение (Бит. 32:2). На пророк Даниил било дадено да види в откровение как хиляда хиляди, т.е. милиони Ангели, служели на Стария по дни (Дан. 7:10). Многобройно небесно войнство славословело рождени­ето на Спасителя на света (Лук. 2:13) и т.н.

Истината, че съществува неизброимо множество Ангели, някои от светите отци онагледявали с помощта на евангел­ската притча за изгубената овца. Ако за цялото паднало чо­вечество, по думите на свети Кирил Иерусалимски се говори иносказателно като за една заблудила се овца, то 99-те незаблудили се овци са светите Ангели. „Населяваната от нас земя - пише той - е като че някаква точка, която се намира в цен­търа на небето: затова обкръжаващото я небе има толкова по голям брой обитатели, колкото то самото е по-голямо като пространство; а небесата на небесата са населени с необятен брой (обитатели). Ако е написано: хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него (Дан. 7:10), то е не поради това, че числото на Ангелите е такова, а поради това, че пророкът не е могъл да изрече по-голямо число.”28

Ангелската йерархия

Бог наведнъж създал различните родове ангелски сили. Различието на Ангелите по природа не е в резултат на раз­личната степен на „охлаждането" им в любовта, както учел Ориген. Дионисий Ареопагит излага в система църковното учение за деветте ангелски чина. Той пише, че небесният свят има йерархически строй, тъй като не всички ангелски чинове приемат в равна мяра Божественото просвещение. Нисшите чинове приемат просвещение от висшите. Ангелският свят е едно цяло и заедно с това - стълбица. Всички Ангели в ня­каква степен са причастни на Божеството и на съобщаваната от Него Светлина29, но степента на тяхното знание и съвър­шенство не е еднаква.

Ангелската йерархия се състои от три триади. Първата, висшата - това са Серафимите,_Херувимите_и_Престолите.'>Серафимите, Херувимите и Престолите. Всички те се намират в най-тясна и непосредствена близост до Бога, „като че в преддверията на Божеството", при самото Троическо светилище. За тях е достъпно прякото и неопосредствано знание на Божествените тайни. Те живеят в неизречената светлина, съзерцават Бога в ярка светлина.

Шестокрилите Серафими (евр. - пламенеещи, огнени), за които се говори само у пророк Исаия (Ис. 6:2), пламенеят от любов към Бога и подбуждат и другите към нея.

Херувимите (евр. - колесница) са духовните същества, които пророк Иезекиил видял в образите на човек, теле, лъв и орел (Иез. 1 гл.). Тези символи означават, че Херувимите съчетават в себе си качествата разумност, послушание, сила и бързина. Херувимите предстоят пред Божия престол (Откр. 4:6, 7). Те са като някаква духовна колесница на Всевишния (Иез. 1:16, 26), затова Бог се нарича Този, Който седи на херувими (1 Царств. 4:4).

Херувим пазел входа към рая (Бит. 3:24). Изображения на два Херувима били поставени върху Ковчега на завета, мястото на непосредственото Божие присъствие (Изх. 25:18-20). Тирският цар, символизиращ сатаната според мнението на светите отци, е наречен осеняващ Херувим (Иез. 28:14), което указва на първоначалната му близост до Бога.

Многоочитите Херувими по думите на Дионисий Ареопагит сияят със светлината на богопознанието. Те предават премъдростта и просвещението на богопознанието на нисшите чинове. Те са „реки на премъдростта" и „места на Божия покой"; оттук някои от Херувимите се именуват „Престоли", доколкото върху тях не чувствено, а духовно, с особено оби­лие на благодат почива Сам Бог30.

Средната йерархия съставят: Господствата, Силите и Властите.

Господствата (Кол. 1:16) се наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни. И като са свободни от робския страх, както говори свети Дионисий Ареопагит, те доброволно и с радост служат непрестанно на Бога. Така преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти, та те добре да управляват поверените им области. След това те ни учат и да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.

Силите (1 Петр. 3:22), които са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния и Всемогъщ свой Господ - Крепкия и Силния. Те вършат и превелики чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите угодници, достойни за тази благодат, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име - "сили". Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.

Властите (1 Петр. 3:22; Кол. 1:16) Властите се наричат така затова, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове, като ги предпазват, за да не се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола. Те притежават също така и власт над силите на природата например над вятъра и огъня (Откр. 8:7).

В най-нисшата йерархия влизат: Началата, Архангелите и Ангелите.

Началата се наричат така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си - от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна. Освен това служението на този ангелски чин (според обяснението на свети Григорий Велики ), се състои в това да наставляват хората да отдават на всеки началстващ честта, подобаваща на неговото звание. Накрая, ангелите от този чин издигат достойните хора на различните почетни длъжности и ги поучават, та те да приемат властта не заради своя изгода и полза, не поради любов към суетната слава, но заради Божията чест, заради разпространяването и прумножаването на Неговата света слава и заради ползата на ближните, като служат на общите нужди на всички свои подчинени.

Архангели (1 Сол. 4:16)се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение (както говори великият Дионисий Ареопагит) се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и възвестяват на нисшите чинове - ангелите, а чрез тях - и на човеците. А свети Григорий Велики говори, че архангелите укрепяват в човеците светата вяра, като просвещават техния ум с познанието на светото Евангелие и откриват тайните на благочестивата вяра.

Ангелите (1 Петр. 3:22) в небесната йерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите - повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това.

Дионисий Ареопагит осъзнава несъвършенството на дадената систематизация. Той пише: „Колко са чиновете на небесните същности, какви са те и по какъв начин у тях се извършват тайните на свещеноначалието, с точност знае само Бог, Виновникът за тяхната йерархия; както и те знаят собст­вените си сили и просветления, своето свещено и надсветовно чиноустроение. А ние можем да кажем за това само тол­кова, колкото Бог ни е открил пак чрез тях, като добре поз­наващи самите себе си."31

По подобен начин разсъждава и св. Августин: „Че има Престоли, Господства, Начала и Власти в небесните оби­тели - вярвам непоколебимо, и че самите те се различават помежду си - изповядвам без съмнение; но какви са те и в какво се различават помежду си - не зная."

Някои свети отци смятат, че изброените девет чина да­леч не обхващат всичките съществуващи Ангелски чинове, но че съществуват и други, които ще се открият едва в бъдещия век (Еф. 1:21).

Известният богослов протойерей Йоан Майендорф счита, че за християнската традиция йерархическата структура на ангелския свят, изложена от свети Дионисий Ареопагит, е предпоставка за големи неудобства. „Ветхозаветната ангелология е сложна и не се вмества в йерархията на свети Дионисий. Така, Серафимът в книгата на пророк Исаия е непосредствен пратеник на Бога (в системата на Дионисий Серафимът би трябвало да използва по-нискостоя­щата йерархия). Църквата почита Архангел Михаил като пред­водител на небесното войнство (в Посланието на апостол Юда той се сражава със сатаната), но в системата на свети Диони­сий архангелският чин е един от най-нисшите в небесната йерархия." Това било забелязано от светите отци, поради ко­ето те приемали йерархията на Дионисий с необходимите уго­ворки. Свети Григорий Палама утвърждава, че Въплъщението на Христа е нарушило първоначалния порядък: в наруше­ние на всички йерархически взаимоотношения Бог изпратил Архангел Гавриил, т.е. един от нисшите Ангели, да предаде на Дева Мария благата вест за Въплъщението. Отразявайки същата мисъл, песнопенията в празниците на Възнесение и Успение провъзгласяват, че Ангелите се удивили на това, че човешката природа на Христа и Божията Майка „се възнася от земята на небето", напълно независимо от ангелската йе­рархия32.

И така, следва да имаме пред вид, че йерархията на не­бесните сили, изложена от Дионисий Ареопагит, е доста­тъчно условна и схематична. Тя не обяснява напълно някои факти в Откровението и явленията в духовния живот. Напри­мер, ако строго следваме схемата на свети Дионисий, нашето общение с Бога ще бъде възможно само чрез посредничест­вото на Ангелите. Въпреки това в Свещеното Писание ще открием колкото бихме пожелали примери на общуване на човеците с Бога без посредничеството на Ангелите.

Архангелите

В каноническите книги на Библията се споменават три имена на Архангели:

  1. Михаил (от евр. - „кой е като Бог"; Дан. 10:13; Юда1:9) - Архистратиг на безплътните Сили.

  2. Гавриил (от евр. - „Божий мъж"; Дан. 8:16; Лук. 1:19) - служител на Божествената сила и вестител на тайните Божии.

  3. Рафаил (от евр. - „помощ Божия"; Тов. 3:16) - изцелител на недъзите.

Други имена на Архангели се срещат в неканоническите книги:

4)Уриил (от евр. - „огън Божий"; 3 Ездр. 4:1) - служи­тел на Божествената любов, възпламеняващ в сърцата любов към Бога и просвещаващ със светлината на богопознанието.

  1. Салатиил (от евр. - „молитва към Бога") – служител на молитвата, научаващ хората на молитва.

6) Иеремиил (от евр. - „висота Божия"; 3 Ездр. 4:36). Освен това благочестивото предание говори за още два­ма Архангели:

  1. Иехудиил (от евр. - „Божествен хвалител") - помощ­ник в подвизите и трудовете; за ония, които се трудят за Бо­жия слава, той измолва достойни награди.

  2. Варахиил (от евр. - „благословение Божие") - служи­тел на Божиите благословения.

Съществува мнение, че седем от тях предстоят пред Бо­жия престол. В този смисъл се тълкуват следните думи от Откровението на Йоан Богослов: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол (Откр. 1:4). Това, раз­бира се, е достатъчно условно тълкувание. Точният смисъл на този текст е скрит от нас.

За Бога - промислител на духовния свят33

Както е известно, светът на безплътните духове се състои от добри и зли Ангели. Божият промисъл е различен по от­ношение на едните и на другите. Ако на светите Ангели Бог съдейства в тяхното духовно-нравствено преуспяване и управ­лява чрез тях, то демоните ограничава в тяхното злодейство и насочва, макар и против волята им, извършваното от тях зло към добри последствия. Да се спрем на Божия промисъл за добрите Ангели.

А. Божият промисъл за добрите Ангели

Тъй като добрите Ангели пребивават в единение е Бога и са изпълнявали възложените им служения, то Господ непрестанно ги освещава и просвещава със Своята Божестве­на светлина, правейки ги втори светлини след Себе Си или отблясъци от Своята светлина, предавайки им Своята благо­дат, оставайки за тях Учител, Управител и Осветител. И за­това те посредством възложените им от Бога служения непрестанно израстват и се усъвършенстват в своите духовни сили.

Предстоейки пред Бога и съзерцавайки Неговата неизказана слава, те непрестанно Му възнасят своите хвалебни песни и служат на Бога в делата на Неговия Божески проми­съл.

Така Ангелите са оръдия на промисъла в самия ангел­ски свят, „ангелските чинове са поставени в такъв ред, че низшите Ангели получават Божието просвещение и благоде­яния чрез висшите34. Например Престолите, Серафимите и Херувимите се поучават непосредствено от Бога, като най-висши от всички и най-близки до Бога, и след това поучават останалите чинове, и така висшите учат низшите по реда. Така, съгласно Православното изповедание висшите Ангели предават всяко знание и просвещение.

Ангелите служат на Бога в Неговата промислителна дей­ност и в чувствения свят. Затова, когато „едни от тях пред­стоят пред великия Бог, други със своето съдействие поддър­жат целия свят, бидейки поставени да управляват стихиите и небесата, света и всичко, което е в него. Всеки от тях е полу­чил (като заповед) някаква част от вселената или е поставен за нещо в света, както това е било известно на Устроилия и Разпределилия всичко, и всички те водят към един край по волята на Създателя на всичко".

Но особен предмет на живото участие на Ангелите в Бо­жия промисъл за света, се явяват хората, при това както цели народи и общества, така и отделни личности. Както се вижда от споменаването в книгата на пророк Даниил за юдейския, елинския и персийския ангел княз, към всички народи са поставени от Бога особени Ангели, които се застъпват за тях пред Бога и следят съдбата им, насочвайки ги с неведоми сред­ства и пътища към назначената им от промисъла цел. А как­то може да се види от примера за Църквите, и към всяка Църква или паство е поставен особен Ангел, който невидимо я наблюдава и й оказва своето благодатно покровителство и съдействие. Накрая, в което несъмнено ни убеждават думите на Самия Господ за Ангелите (Мат. 18:10), и на всеки от вяр­ващите се дава от Бога особен Ангел, който става негов посто­янен пазител и помощник в неговото спасение. Влизайки във вътрешно общуване с вярващия при встъпването му в Христо­вата Църква, Ангелът Пазител неотстъпно присъства до него и го наблюдава през целия му живот, стига да не бъде прогонван от вярващия с някакви нечисти и враждебни действия, а наред с това като негов постоянен помощник и сътрудник го наставлява във вярата и във всяко добро, опазва от всякакви злини неговата душа и тяло, възнася молитвата му към Бога и сам се застъпва за него пред Бога във всички земни нужди и скърби, и, накрая, след завършването на този живот, не прекратява своята помощ, но превежда душата му в неведо­мата страна на вечността.
Повече за Ангеология виж книгата преведена на български: Манастир Кармил “Свети Йосиф”, В общение с ангелите – наши братя и приятели (превод за студентите на духовния център за Католическо богословие и духовност – Мария Грация (Нина) Билева), София, 2012.
Б. Божият промисъл по отношение на злите духове35

1. Битие на злите духове

Вследствие на своето плътско състояние ние не сме спо­собни да виждаме духовете на злобата, но имаме по-досто­верно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място (2 Петр. 1:19) - и можем да познаем своите врагове дотолкова, че да бъдем в състояние да ги победим. Средство за познаване на духовете за нас е християнското учение, съ­държащо се в Свещеното Писание, разкрито и утвърдено в творенията на светите отци и учители на Църквата.

С учението за дявола като за действително съществуващ личностен дух ние се срещаме на първите страници на Биб­лията. Според свидетелството на книгата Битие дяволът, вли­зайки в змията, убедил нашите прародители да нарушат Бо­жията заповед (Бит. 3:1-19). За това, че дяволът е бил винов­ник за греха, погубил целия човешки род, свидетелства кни­гата Премъдрост Соломонова: Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие, ала по за­вист от дявола влезе в тоя свят смъртта (Прем. 2:23, 24). По тази причина дяволът се нарича открай човекоубиец (Йоан. 8:44).

За това, че Мойсей е знаел за съществуването на злите духове, свидетелства книгата Второзаконие. Изброявайки без­законията на иудеите, Мойсей казва, че те принасяха жертви на бесове, а не на Бога (Втор. 32:17), тоест, както пояснява светителят Йоан Златоуст, принасяли жертви на идолите, в които седят бесове36. Дяволът поразил праведния Иов с люта проказа от нозете до главата (Иов. 2:7); дяволът подучил Да­вид да преброи израилтяните (1 Пар. 21:1). Демонът Асмодей убил седемте мъже, на които под ред била давана за жена Сара, дъщерята на Рагуил (Тов. 3:8); зъл дух обладал Саул (1 Царств. 16:14, 15).

Със същите свойства на завист, хитрост и лукавство се изобразява злият дух и в книгата Царства (3 Царств. 12:19:23) и в книгата на пророк Захария (Зах. 3:1, 2). В първия случай дяволът, за да подтикне израилския цар да престъпи Божия­та заповед, обещава да стане дух на лъжата в устата на про­роците, а във втория - клевети израилския народ.

Светият евангелист Йоан Богослов свързва истинността на битието на злите духове с пришествието на Сина Божий в света. Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разру­ши делата на дявола (1 Йоан. 3:8; ср. Мат. 12:24-29; Иак. 2:19). От тези думи следва, че отричането на съществуването на дявола ни води до отричане на тайните на падението, а сле­дователно, и на тайните на Изкуплението. Наистина, защо е трябвало да идва Христос на земята, след като няма дявол? А отричайки тайната на Изкуплението, би трябвало да от­хвърлим и цялото християнство. А за това, че Господ Иисус Христос е дошъл на земята, за да разруши делата на дявола, свидетелства цялата евангелска история.

Ваш баща е дяволът - казва Иисус Христос на юдеите, - и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец (Йоан. 8:44). Христос в притчи и направо,е учел за дявола и неговите ангели като за действителни същества, като за зли духове, стремящи се да вредят на хора­та. Изобразявайки Страшния Съд, Христос казва, че Син Човечески ще каже на онези, които са от лявата страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41).

По думите на Христа Спасителя сатаната осемнадесет години измъчвал прегърбената жена (Лук. 13:11-16); той по­искал от Господа да сее апостолите като пшеница (Лук. 22:31); на други места от Евангелието се привеждат думите на Иисуса Христа за това, че съществува цяло царство зли духове, че дяволът е злобен княз на това царство и има свои слуги (Мат. 12:25-27), че дяволът - бесовският княз - е князът на тоя свят (Йоан. 12:31).

А как ясно учел Христос за битието на злите духове, ко­гато изцелявал бесноватите! Той никога не наричал беснуването естествена болест, а винаги признавал бесовете за винов­ници за нея и ги изгонвал (Мат. 4:24; 8:16; Марк. 1:34; 7:29-30). Особено забележително е изцелението на гадаринския бесноват. Този нещастник влачел своя живот не в човешки жилища, а в гробни пещери, удрял се в камъните с пяна на устата, из­давал вопли; опитвали да го оковат, но той разкъсвал окови­те като въжета.

Каква е тази болест? Невярващите ще кажат: епилепсия, нервно разстройство. Много вероятно е душевното и телесното разстройство да представляват удобна почва за дявола. Но за гадаринския бесноват не можем да кажем, че той е бил само нервно разстроен; това се вижда от следното: изгонените от нещастния бесове молели Христа да им позволи да влязат в стадото свине. Христос им позволил, и ето, стадото се хвър­лило от стръмнината в морето (Мат. 8:28-32). Кой е удавил свинете? Не бесноватият, който седял при нозете на Христа, а легионът бесове, изгонени от него.

Подобно на Иисуса Христа, и апостолите учели за зловредността на злите духове, за пагубното им влияние върху човешкия род. Според тяхното учение Христос възприел на­шата плът, за да лиши от власт със Своята смърт имащия власт над смъртта, тоест дявола (Евр. 2:14). Дяволът е дейст­вително лице, иначе апостол Юда не би го изобразил спорещ за тялото на Мойсей с Архангел Гавриил (Иуд. 1:9). Апосто­лите учели, че демоните са разумни духове (Иак. 3:15), но зли (Деян. 19:13). Бидейки многочислени, те образуват свое цар­ство, начело на което стои сатаната (Рим. 16:20).

Особено убедително се доказва битието на злите духове от историята на православното подвижничество. Светиите през целия си живот са водели жестока борба с духовете на злобата и са получавали власт над тях: да настъпват на вся­ка вражеска сила, да изгонват бесовете от обсебените, да из­бавят хората от бесовските козни. Още Тертулиан пише за християните от ранната Църква: „Що се отнася до демоните, ние не само не ги отхвърляме, но и се сражаваме с тях, изгонваме ги от човешкото тяло, както е известно на всеки."37

Вярата на Светата Църква в битието на злите духове и тяхното зловредно действие по най-убедителен начин се е из­разила в молитвите и молебните чинове. Така, в осмата мо­литва преди сън православният християнин моли Бога: „... из­бави ме от сегашното бесовско притеснение... Изтръгни ме от устата на погубващия змей." В молитвата на свети Макарий:„Спаси ме, защото Ти си мой Бог и Създател... И тъй, Слове, да не ме грабне сатаната и се похвали, като ме изтръгне от Твоята ръка и ограда."

Църквата учи да се молим на Ангела Пазител, за да не даде „място на лукавия демон да ни завладее чрез насилване на това смъртно тяло".

В чина на Светото Кръщение от възприемниците се изисква вместо кръщавания, да се отрекат „от дявола, и от всичките му дела, и от всичката му гордост". А възможност­та за съществуването на бесновати, като действително обсебени от зли духове, Църквата признава с това, че има особен чин: „За избавяне от нечисти духове".

И така, Свещеното Писание ясно учи, че дяволът е дейст­вително съществуващо лице. Затова, както казва праведният Йоан Кронщадски, „упоритото неверие в битието на злите духове е истинско беснуване, защото влиза в противоречие с Божественото Откровение; отричащият злия дух човек вече е погълнат от дявола (1 Петр. 5:8) и седейки в тъмнина и смъртна сянка, не е в състояние да види Слънцето на Прав­дата"38.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница