Духовни центрове на хърватската кармилска провинция

• 
  молба за записване;
  
• 
  кратка биография;
  
• 
  2 снимки (формат 3х4 см);
  
• 
  такса 80 лв за една учебна година.
  

• 
  Директор: о. Винко Мамич, Провинциал, OCD
  
• 
  Ръководител: о. Сречко Римац, OCD
  
• 
  Заместник-ръководител: о. Тадей Перица, OCD
  
• 
  Секретар: д-р Ирен Цибранска, OCDs
  

1	УЧЕБЕН ПЛАН ПО години	стр. 4
2	РАЗПИС НА ЛекцииТЕ	5
3	ПЛАН – ГРАФИК	6
4	АНОТАЦИЯ НА УЧЕБНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ	8
	Въведение в Библията (ВБ)	8
	Стар Зтавет (СЗ)	8
	Нов Завет (НЗ)	8
	Молитвата в Библията (МБ)	9
	Христология (ХР)	10
	Еклесиология (ЕКЛ)	10
	Пневматология (ПН)	11
	Богословска антропология (БА)	11
	Ангеология и демонология (АД)	12
	Раннохристиянски автори от първите три столетия сл. Хр. (П 1)	13
	Раннохристиянски автори от втората половина на III и IV век сл. Хр. (П 2)	14
	Св. Августин, неговите ученици и развитието на гръкоезичната християнска литература в периода IV-VI век. Боеций на прага между късна Античност и Средновековие (П 3)	15
	Литургика 1 (ЛИ 1)	16
	Литургика 2 (ЛИ 2)	17
	Литургика 3 (ЛИ 3)	17
	Основи на нравственото богословие (ОНБ)	17
	Основи на биоетиката (ОБЕ)	18
	Социално учение на Католическата Църква 1. (СУКЦ 1)	19
	Социално учение на Католическата Църква 2. “Deus Caritas est“ (СУКЦ 2)	20
	Психология (П)	21
	Канонично право 1. Църковно устройство – обща част (К 1)	23
	Канонично право 2. Църковно устройство – специална част (К 2)	23
	Канонично право 3. Канонична проблематика (К 3)	23
	История на Църквата 1 (ИЦ 1)	24
	История на Църквата 2 (ИЦ 2)	25
	История на духовността 1 (ИД 1)	25
	История на духовността 2 (ИД 2)	25
	Съвременни духовни движения (СДД)	26
	Духовно ръководство (ДР)	27
	Въведение в медитативно – съзерцателната молитва (МСМ)	27
	Мистика и мистични явления (ММЯ)	28
5	KРАТКИ БИОГАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ	29

2. 
   РАЗПИС НА ЛекцииТЕ
   

1. 
   18.00 – 18. 45
   
2. 
   18.50 – 19. 35
   
3. 
   19.45 – 20.30
   

1. Име и структура на Светото Писание; 2. Откровение и вдъхновение;

3. Слово Божие; 4. Отците за Светото Писание; 5. II Ватикански Събор „Dei Verbum”; 6. Канонът на Светото Писание; 7. Библейска археология; 8. Кумран; 9. Апокрифи.
Библиография:

Alonso Schőkel, La parola inspirata, Brescia 1969;

Dictionnaire Encyclopédique de la Bible, Ed. Brepols, Paris, 1960 ;

Dictionnaire du Nouveau Testament, X. Léon-Dufour, Ed. du Seuil, Paris, 1975;

Robert et A. Feuillet, Introduction à la Bible, Ancien Testament; Nouveau Testament, Desclée&Cie, Tournai, Belgique

СЗ

Стар Завет

II

18

Tеми:

1. Петокнижие; 2. Големите пророци; 3. Малките пророци; 4. Псалми; 5. Второканонични книги; 6. Исторически книги; 7. Книги на мъдростта.

1. Синоптични Евангелия; 2. Деяния на апостолите; 3. Послания на св.Павел; 4. Съборните послания; 5. Евангелие и послание на св. Йоан Богослов; 6. Откровение на св. Йоан Богослов.

W. J. Harrington, The Path of Biblical Theology, Dublin 1973;

Martini C.M., Bonatto P., Il Messaggio della Salvezza, I., Torino, 1975;

Martini C.M., Paconio L., I libri di Dio, Torino, 1975.

I. Молитвата в Стария завет: начин на молитва, места за молитва, време за молитва, положение на тялото в молитва; отношение молитва - литургичен култ; молитвата в пророческите книги, връщане от Вавилонското робство; молитви на възхвала – прослави, молитва на ходатайство; универсалността на молитвата; Книги на Премъдрост, Псалми, молитва при евреите в периода преди идването на Исус Христос.

M. Mаgrassi, Bibbia e preghiera, Ancora, Milano 1998.;

R. Guardini, Gebet und Wahrheit. Meditationen über das Vaterunser,

Matthias-Grünewald-Verlag, Mainz 1988.;

C. Martini, Qualcosa di così personale. Meditazioni sulla preghiera, Mondadori, Milano 2009;

З. Крижич - С. Римац, Молитвата в Стария и новия завет, Материали за студенти, София 2010.

1. Въведение в курса по христология; 2. Историческият Исус и Христос на вярата; 3. Христологията в Новия Завет; 4. Значението на Исус Христовата смърт според Новия завет; 5. Възкресението на Исус Христос; 6. История на богословската патристика I – пътят към Никея; 7. История на богословската патристика II – пътят от Никея до Халкедония; 8. Христологията през средните векове; 9. „Кой си ти?” (Йн 8,25); Заключителни славословия.

В. Каспер, Исус Христос, изд. Изток-Запад, 2005;

B. Forte, Gesù di Nazaret – storia di Dio, Dio nella storia, San Paolo, Cinisello Balsamo 1985;

Й. Ратцингер Бенедикт XVI, Иисус от Назарет, I, изд. Критика и Хуманизъм, 2009;

J. Ratzinger, Introduzione al cristianesimo, Queriniana, Brescia 2008¹⁶;

N. Cilola, Cristologia e Trinità, Borla, Roma 2002; P. Knauer, Per comprendere la nostra fede, Borla, Roma 2006;

1. Въведение в курса по еклесиология; 2. Старозаветната църква (LG 1-2); 3. Новозаветната църква (LG 3-8); 4. Историко-догматичен поглед върху Църквата през вековете; 5. Основни свойства на Църквата.

VATICANO II, Costituzione dogmatica su la Chiesa;

G.Philips, La chiesa e il suo mistero, storia, testo e commento della Costituzione Lumen Gentium, Jaca Book, Milano 1982;

D. Bonhoeffer, Sanctorum Communio, Queriniana, Brescia 1994;

J. Ratzinger, Il nuovo popolo di Dio. Questioni ecclesiologiche, Queriniana, Brescia 1992⁴;

S. Dianich, La Chiesa mistero di comunione, Marietti, Torino 1975;

S. Wiedenhofer, Ecclesiologia in Nuovo corso di Dogmatica, II, ed. Queriniana, Brescia 2005², 59-179.

ПН

Пневматология

III

14

Теми:

1. Дух Свети в Историята на Израил; 2. Дух Свети в Исус Христос; 3. Дух Свети в пра-църквата; 4. Дух Свети в история на Църквата; 5. Даровете на Свети Дух: дара на пророчеството, дара на разпознаване на духовете, дара на лечителството, дара на молитвата. 6. Молитва на езиците.

M. Schneider, Na putovima Duha Svetoga, FTI, Zagreb 1991.;

Йоан Павел II, Dominum et vivificantem; Катехизис на Kатолическата Църква, изд. Епископска конференция на Католическата Църква в България, София 2002 г;

Й. Попович, Пневматология. Част 1. и 2., Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2007.;

С. Римац, Учение за Бог Дух Свети, Материали за студенти, София 2013.;

F. Lаmbiasi, Lo Spirito Santo: mistero e presenza. Per una sintesi di pneumatologia, EDB, Bologna 1991

БА

Богословска антропология

II

22

Теми:

1. Съдържание и метод на богословската антропология; Бог създател; Догматът за създаването; Създаване чрез Словото; Сътворяването на света „от нищо”. 2. Сътворяването на света като дело на цялата Света Троица; Причина и цел на сътворяването на света. 3. Сътворяването на видимия свят; Шестте дни на сътворяването; Еволюционизъм. 4. Сътворяването на човека; Божият образ в човека; Грехопадението на прародителите; Първородният грях. 5. Благодатта в Свещеното писание, в традицията и при Учителството на Църквата. 6. Предопределение; Въпросът за злото; Смърт в Христа; Възкресението на човеците. 7. Чистилище; Рай; Ад.

I. Sanna, Chiamati per nome. Antropologia Teologica, Edizioni San Paolo, Cinisello Balsamo, 1994;

L. Nemet, Teologija stvaranja, Zagreb 2003; L. Nemet, Kršćanska eshatologija, Zagreb 2002;

F. Courth, Gott-Mensch-Welt, St. Ottilien 1996.;

С. Римац, Богословска антропология, Материали за студенти, София 2011.;

Арх. Алипий, Арх. Поликарп, Догматическо богословие, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003.;

1. Ангели в Свещеното Писание. 2. Ангели в учението на светите отци. 3. Ангели пазители. 4. Създаване на ангелите; естество на ангелите; йерархия на ангелите. 5. Ангелите в живота на Църквата. 6. Кои са демоните? Триумф на Христос над демоните. 7. Обсебеност; Магия, вещици, спиритизъм; Екзорцизми.

B. Mоndin, Gli abitanti del cielo, ESD, Bologna 1994;

E. von Petersdorff, Dämonologie, Christiana Verlag, Singen 1995;

С. Римац, Ангеология и демонология, Материали за студенти, София 2011.;

Г. Аморт, Разказът на един екзорцист, Солвек, София 2010.

П1 Раннохристиянски автори от първите три столетия сл. Хр. (Патрология I) I 18

Курсът представлява първа част от тригодишен цикъл по патрология. Той започва с обзор на развитието на патрологията като наука, запознаване с основните поредици, предлагащи критични издания на оригинални текстове и преводи, както и на някои специализирани речници. Следва запознаване с биографията и произведенията на раннохристиянски автори от първите три столетия сл. Хр. Курсът Патрология I включва раннохристиянски апологети и екзегети като Юстин Мъченик, Тациан, Теофил Антиохийски, Тертулиан, Ириней Лионски, Климент Александрийски и Ориген.

Участниците в курса ще се запознаят с мястото, което даден автор заема в раннохристиянската литература и евентуални христологични спорове. Ще бъдат очертани някои от основните проблеми в раннохристиянската литература, чието развитие може да бъде проследено и в следващите части на курса: полемиката срещу гностицизма, отношението към юдейството и ранноравинската екзегеза, влиянието на и полемиката срещу античната философия (особено що се отнася до раннохристиянската космология). Последната част на курса, в която ще бъдат разгледани основоположниците на т. нар. Александрийска школа (Климент Александрийски и Ориген), дава възможност за запознаване с основните методи на раннохристиянската екзегеза и по-специално с алегоричното тълкуване на Св. Писание.

Предвижда се работа с текстове, предложени на оригинален език и в превод, даващи поглед върху основните аспекти в творчеството на даден автор. Познания по латински и старогръцки език са от полза, но не са непременно условие за участие в курса, защото всички текстове ще бъдат предоставени и в превод.

П2 Раннохристиянски автори от втората половина на III и IV век сл. Хр. (Патрология II) II 18

Курсът е продължение на Патрология I и включва запознаване с едни от най-известните и плодовити раннохристиянски автори. Проследява се развитието на гръко-езичната богословска и екзегетична литература след Ориген, като особено внимание се обръща на Дидим Слепи и тримата велики Кападокийци - Василий Велики, Григорий Назиански и Григорий Нисийски. Въпросите за сътворението на света и човешката душа се открояват като особено важни в творчеството на тези автори. Методий от Олимп ще бъде представен в рамките на спора между оригенисти и антиоригенисти. Особено внимание ще бъде обърнато на Йоан Златоуст и неговата полемика срещу смесени юдео-християнски практики.

Втората част на Патрология II предполага занимание с латински християнски автори от втората половина на III и IV век: Киприян, Амврозий Медиолански и Хиероним. На фона на техните произведения се илюстрира полемиката срещу арианството, донатизма и манихейството, която заема основно място и при разглеждането на творчеството на св. Августин, предвидено за курса Патрология III. Произведенията на св. Амврозий и св. Хиероним дават също така възможност за проследяване на възприемането на екзегетични модели на гръцки автори (най-вече Ориген).

В курса се предвижда анализ на текстове, предложени на участниците на оригинален език и в превод.

Третият курс от цикъла по патрология започва с разглеждане на творчеството на Учителя на Запада, Св. Августин. Неговите произведения очертават ясно четири от основните проблеми, съпътстващи Църквата (особено в Северна Африка) в периода III-IV век: арианство, манихейство, донатизъм и пелагианство. Особено внимание заслужава полемиката срещу последователите на Пелагий. Спорът с пелагианите и семипелагианите се концентрира върху ролята на човешките заслуги. Целейки постигането на по-висок морал сред християните, Пелагий и неговите последователи възприемат, че заслугите под формата на добри дела и покаяние имат основно значение за спасението на човека, пренебрегвайки и de facto отричайки ролята на Божията благодат. Полемизирайки срещу това схващане, св. Августин развива учението си за благодатта, което става основополагащо за по-късната католическа доктрина и му спечелва прозвището “doctor gratiae”. Въпросът за благодатта включва и други теми (като проблема за предопределението), които са дискутирани многократно и в продължение на много векове. Курсът обръща внимание и на някои от учениците на св. Августин като Проспер от Аквитания и Фулгенций.

В курса са включени и гръцки автори от IV-VI век. Ще бъдат разгледани Немезий от Емеза и неговата антропология, както и Псевдо-Дионисий Ареопагит и неговото учение за познанието на Бога.

Курсът завършва с разглеждането на Боеций и неговото “Утешение на философията”, възникнало на прага между късната Античност и ранното Средновековие.

И в тази трета част на курса по патрология участниците ще имат възможност да четат и анализират подбрани откъси от съчиненията на разглежданите автори. Фактът, че някои произведения на св. Августин, както и на Дионисий Ареопагит и Боеций, са преведени на български език, би трябвало да улесни работата с тези автори.

Подходяща подготовка за курса и съпътстващо четиво представлява преведеният на български език учебник на Етиен Жилсон и Филотеус Бьонер “Християнската философия” (УИ “Св. Климент Охридски”, 1994). Допълнителна библиографска справка за специализирана литература на различни езици ще бъде предоставена на участниците в курса.

1. Въведение в литургиката; 2. Богословие на литургиката; 3. Общи понятия; 4.Часослов; 5.Структура на молитвата.

Иона [архим.], Учебник по литургика, Синодално издателство, София 1950 г.;

Николай, [епископ, д-р] Наръчник по литургика, Синодално издателство 1972 г.;

Авксентий [архим. доц. д-р] Литургика, Издателство ИМН-Пловдив 2007;

Цоневски Илия [проф. д-р], Патрология, Синодално издателство 1986 г.;

Робърт Тафт, о.и. и Едуард Фаруджа, о.и., Теология на литургията и теология на символа, Нов български университет 1992 г.;

Йозеф Ратцингер (Бенедикт ХVІ), Иисус от Назарет, Издателска къща “Критика и хуманизъм”, Епископска конференция на Католическата Църква в България, 2009 г.;

Катехизис на Католическата Църква, Изд. Епископска конференция на Католическата Църква в България, 2002 г.;

Concilium Vaticanum II, Const. Sacrosanctum Concilium (на много езици и предстоящо излизане на български език).

1. Lex orandi – Lex credenti; 2. Тайнствата в църквата; 3. Седемте тайнства; 4. Тайнствено-образните.

Булгаков С.В., Настольная книга для свещенно-церковно-служителей; Харьков 1900; Требник, Изд. Св. Синод на Българската Църква, София 1981.

1. Тайнството Евхаристия; 2. Литургия на словото; 3. Литургия на евхаристията; 4. Сравнителна литургия.

Giraudo Cesare, La struttura letteraria della preghiera eucaristica, Biblical institute press, 1981; Служебник, Синодално издателство 1985 г.;

1. Увод, предмет, история на нравственото богословие. 2. Достойнството на човешката личност. 3. Човешката свобода. 4. Нравствеността на човешките действия. 5. Моралната съвест. 6. Добродетелите. 7. Грехът. 8. Личност и общество. 9. Социална справедливост. 10. Нравственият закон. 11. Благодат и оправдание. 12. Любовта към Бога и любовта към ближния. 13. Десетте Божи заповеди. 14. Утилитаризъм и персонализъм 15. Злото и страданието. 16. Богообразност на човека, подражание на Христа. 17. Обръщането към Бога и ближния. 18.Заключение и славословие.

Д. Киров, Д. Свиленов и Д. Коруджиев, Християнска етика, изд. Слънце, София 2003г.;

И. Мерджанова и М. Стоядинов, Съставители и преводачи на сборника, Изтокът и западът за личността и обществото, изд. Праксиз, Велико Търново, 2001г.;

Еп. Герасим, Православна етика, Синодално изд. София 2005г.;

Архм. Платон, Православно нравствено богословие, изд. Омофор, София 2001г.;

И. Панчовски, Християнска етика, том 1, София 1996 г.; K. Demmer, Christi vestigia seguentes, ed. P.U.G., Roma 1991

1. Въведение, предмет, цели на биоетиката. 2. Биоетика и антропология. 3. Еволюционизъм. 4. Биоетика и съпружество. 5. Принципи на биоетиката. 6. Биоетика и генетика. 7. Биоетика и сексуалност. 8. Биоетика и аборт. 9. Биоетика и евтаназия. 10. Биоетика и техниките на in vitro. 11. Биоетика и експериментиране. 12. Биоетика и медицина. 13. Биоетика и общество. 14. Биоетика и зависимости. 16. Биоетика и право. 17. Биоетика и православие. 18. Заключение, перспективи.

E. Sgreccia, Manuale di Bioetica, in due volumi, ed.Vita e Pensiero, Milano 1996;

I. Fućek, La sessualità al servizio dell'amore, ed.Dehoniane, Roma.;

M. Faggioni, Introduzione alla bioetica, P.U.L., Roma 1996;

Е. Сгреча, В. Тамбоне, Наръчник по биоетика, Пловдив 2003 г.

СУКЦ1

Социално учение на Католическата Църква 1

II

18

Теми:

Въведение; 1. Историята на социалното учение на Католическа църква; 2. Извори: Библията, традицията, папските документи; 3. Енциклика „Rerum novarum“ (1891); 4. Енц. „Quadragesimo anno“ (1931); 5. Енц. „Mater et Magistra“ (1961); 6. Енц. „Pacem in terris“ (1963); 7. Енц. „Populorum progressio“ (1967); 8. Енц. „Laborem exercens“ (1981); 9. Енц. „Sollicitudo rei socialis“ (1987); 10. Енц. „Centesimus annus“ (1991)

LEO XIII, Rerum novarum, Torino, 1934.;

PIUS XI, Quadragesimo anno, Roma, AVE, 1944.;

IOHANNES XXIII, Mater et magistra, Milano, Vita e Pensiero, 1961.; Pacem in terris, Roma, ICAS, 1962.;

PAULUS VI, Populorum progressio, Città del Vaticano, Tipografia Poliglotta Vaticana, 1967.; IOHANNES PAULUS II, Laborem exercens, Roma, Edizioni Paoline, 1981. Sollicido rei socialis, Torino, Elle Di Ci, 1988.; Centesimus annus, Burgas, Novissima verba, 1992.;

Катехизис на Католическата Църква, София, Свят 2001, 2002.

Разни:

Anzenbacher Arno, Křesťanská sociální etika, Brno, CDK, 2004.;

Arcibiskupstvi Olomoucké, Sociální učení církve, Olomouc, Arcibiskupství, 1992.;

Martinek Cyril, Cesta ksolidaritě, Přerov, Studium, 1998.;

Midali Mario, Teologia pratica, Cammino storico di una riflessione fondante e scientifica, Roma, LAS, 2000.; Teologia pratica, Аttuali modelli e percorsi contestuali di evangelizzazione, Roma, LAS, 2000. Teologia pratica, Verso una effettiva reciprocità tra uomini e donne nella società e nella chiesa, Roma, LAS, 2002.;

Тoнкин Иван, Диалог на спасението, София, Нов ден, 1995.;

Toso Mario, Dottrina sociale oggi, Torino, SEI, 1996.;

Spiazzi Raimondo, Sociální kodex Církve, Praha, Susrum, 1993.

Въведение. 1. Времето, в което се роди енцикликата. Структура на енцикликата и главни теми; 2. Единство на любовта в сътворението и в историята; 3. Caritas – любовта като дейност на Църквата в качеството й на „общност от любов”; 4. Нашата обич към другите като отговор на обичта на Бог към нас; 5. Любовта към Бога, любовта към ближния и към себе си са неразделни; 6. Kerygma-martyria, diakonia, leiturgia; 7. Какво е Каритас? Човешко ниво, семейно ниво, обществено ниво. 8. Кой трябва да живее Каритас? Заключение.

БЕНЕДИКТ XVI, Deus caritas est, Пловдив, 2006.;

LEO XIII, Rerum novarum, Torino, 1934.; PIUS XI, Quadragesimo anno, Roma, AVE, 1944.; IOHANNES XXIII, Mater et magistra, Milano, Vita e Pensiero, 1961. Pacem in terris, Roma, ICAS, 1962.

PAULUS VI, Populorum progressio, Città del Vaticano, Tipografia Poliglotta Vaticana, 1967.

IOHANNES PAULUS II, Laborem exercens, Roma, Edizioni Paoline, 1981. Sollicido rei socialis, Torino, Elle Di Ci, 1988.;

Centesimus annus, Burgas, Novissima verba, 1992.;

Gaudium et spes в Тонкин Иван, Диалог на спасението, София, Нов ден, 1995.;

Катехизис на Католическата Църква, София, Свят, 2002.

Други:

Alberich Emilio, La catechesi oggi, Torino, Elledici, 2001.;

Anzenbacher Arno, Křesťanská sociální etika, Brno, CDK, 2004.;

Каспер Валтер, Тайнство на единството, Евхаристия и Църква, София, Изток–Запад, 2005.; Spidlik Tomas, Il vangelo delle feste, Riflessioni sul vangelo domenicale e festivo III. Anno C, Roma, Lipa 2003.;

Amato Angelo, Programová encyklika mluví o lásce in http://www.radiovaticana.cz/clanek.php4?id=5214, 27.02.07.;

BENEDIKT XVI, Poselství ke 22. světovému dni mládeže in http://www.signaly.cz/?a=111&id=1248, 27.02.07.;

Roubalova Eva, Eutanázie – právo na důstojnou smrt? in http://st.vse.cz/~XROUE01/semin.htm, 18.06.2007.

1. Психологията – наука за закономерностите на психическия живот (човешка природа; дух – душа – тяло; психика; умствени процеси; физиологични – неврологични процеси; поведение; възприятие; познавателна способност; внимание; емоции – чувства; мотивация; психология на личността; муждуличностни отношения; сравнителна психология; когнитивна психология); основа на хуманитарното знание: проблематика: религиозна методология; научен дискурс, развиван в контекста на националните изследователски традиции: философски – в Германия; социални – във Великобритания; културологични – в САЩ; 2. Психологията: общество – култура цивилизация; археология на знанието (Мишел Фуко); науката като изкуство (Томас Кун, Паул Файерабенд, Ханс Селие, Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Жан-Пол Сартър, Иля Пригожин); теория на семиотиката (У. Еко, Ю. А. Лотман, Т. А. Сибиък); психология на изкуството (Лев Виготски); психология на красотата (У. Еко); 3. Дохристиянски психологически картини на човека: космогонична (Талес, Питагор, Демокрит); антропогонична (Платон, Аристотел), етична (Сократ, Ксенофонт). 4. Християнска психологическа картина на човека – Библейска интерпретация; развитие на идеалистичната традиция: Августин Блажени; средновековна философска мисъл и формиране на понятието „човешка личност” – Ришард де Сент-Виктор; Томас Аквински; Уилям Окам: схоластична философска парадигма на познанието; 5. Рационален идеализъм: как преживяваме – субект (Имануел Кант); воля (Артур Шопенхауер); философия на разума (Лудвиг Витгенщайн); 6. Емпирична методология: интроспекция (Рене Декарт, Джон Лок, Вилхелм Вунд); психоанализа (Зегмунд Фройд); психоаналитично движение – условни рефлекси (Иван П. Павлов) – бихевиоризъм: експериментални методи (Джон Уотсън), етически основания (Бъръс Фр. Скинър); 7. Екзистенциализъм (Фридрих Ницше, Николай Бердяев); 8. Необихевиоризъм: принцип на поведението (Кларк Хал); оперантно поведение (Бъръс Фр. Скинър); структура на поведението (Джордж Милер, Юджин Галантер, Карл Прибрам); 9. Когнитивна психология: обект, схема, изследване (Улрих Найсер), класическа психоанализа: психология на несъзнателното (Зигмунд Фройд); индивидуална психология (Алфред Адлер); аналитична психология (Карл Юнг); персоналистична психология (Уилям Штерн); генетическа психология (Жан Пиаже); нефройдизъм (автоматизиран конформизъм) (Ерих Фром).

КУМАНОВА, А. Введение в гуманитарную библиографию [CD-ROM] : [Ч. I-II] / Гос. высш. инст. библиотековедения и информ. технологий (Болгария), Санкт-Петерсб. Гос. Унив. Культуры и Искусств (Россия). – Ново изд. – София : Гутенберг, 2007. – [1358 с.] (42,1 MB). – 91 л. изд. к. – Ч. I. Философско-науковедческая картина гуманитарного знания. – Санкт-Петербург, 1995. – 252 с. : 24 сх., 3 табл. – Библиогр. 510 [250 нум. и 260 ненум.] назв. – 1. изд. ─ Санкт-Петербург, 1995 ; Ч. ІІ. Библиографоведческая картина гуманитарной библиографии. – София : Гутенберг, 2005. – LXXIX, 417, DCIX с. : 3 граф. форми, 14 сх., 3 табл. – Библиогр. (1244 номер. и 865 неномер. назв. на 20 ез.) ; Показалци: системат.; предм.; ист.; геогр.; именен; на символите; на хуманит. измерения. – 1. изд. ─ София, 2005. – Публ. и в: http://www.svubit.org;

КАМПБЕЛЛ, Д. Модели экспериментов в социальной психологии и прикладных исследованиях. – М.: Мир, 1985;

СИЙМЪН, Д. Д., КЕНРИК, Д. Т. Психология. София: НБУ, 2002;

АЙЗЕНК, Х., АЙЗЕНК, М. Наблюдение на психиката: защо се държим по начина, по който го правим? София: Лик, 2005;

Христоматия по социална психология. София: Дилок, 2007.

К1

Канонично право 1. Църковно устройство – обща част

I

18

Теми:

1. Увод; 2. Църква; 3. Верни; 4. Миряни; 5. Духовници; 6. Монаси; 7. Църковни тела; 8. Юридически акт; 9. Управителна власт; 10. Законодателна власт; 11. Актове на законодателната власт; 12. Съдебна власт; 13. Изпълнителна власт; 14. Актове на изпълнителната власт; 15. Църковни длъжности; 16. Придобиване и загуба на църковна длъжност; 17. Пълномощия; 18. Обобщение.

1. Увод; 2. Римският Първосвещеник; 3. Епископска колегия; 4. Вселенски събор; 5. Епископски синод; 6. Кардиналска колегия; 7. Римска курия; 8. Папски посланици; 9. Държава - град Ватикан; 10. Църковни окръзи; 11. Епископ; 12. Диоцезна курия; 13. Диоцезни съвещателни органи; 14. Диоцезен съд; 15. Енория; 16. Групировки от местни Църкви; 17. Епископска конференция; 18. Обобщение.

1. Увод; 2. Учителско право; 3. Свещенодействено право – кръщение, миропомазание; 4. Свещенодействено право – Евхаристия; 5. Свещенодействено право – изповед, помазание на болните; 6. Свещенодействено право – свещенство; 7. Свещенодействено право – венчавка; 8. Свещенодействено право – други свещенодействия; 9. Свещенодействено право – свещени места и времена; 10. Имуществено право; 11. Наказателно право – обща част; 12. Наказателно право – специална част; 13. Процесуално право – обща част; 14. Процесуално право – специална част; 15. Канонична проблематика; 16. Обобщение

Манолов С., Църковно устройство, Софийско-Пловдивски диоцез, Пловдив 2007

AA.VV., Nuovo dizionario di diritto canonico, Edizioni San Paolo, Cinsello Balsamo (Milano) 1996

Arrieta J. I., Diritto dell’organizzazione ecclesiastica, Pontificio Ateneo della Santa Croce, Giuffrè Editore, Milano 1997

Sabbarese L., La costituzione gerarchica della Chiesa universale e particolare. Commento al Codice di diritto canonico, libro II, parte II, Urbaniana University Press, Roma 1999

ИЦ1

История на Църквата 1

I

18

Теми:

1. Основаване на Църквата; 2. Пра-църквата в апостолско време; ......... 3. Разпространение на християнството до 3 век; 4. Вътрешните кризи и ереси; 5. От Константин Велики до Григорий Двоеслов; 6. Църковни събори и догматични борби; 7. Рим и източните патриархати; 8. Ранно средновековие (VI-VIII век); 9. Карл Велики и западната империя. 10. „Saeculum obscurum”; 11. „Sacrum Imperium” (до XI век).

1. Реформата в Клюни; 2. Голямата схизма от 1054г; 3. Кръстоносните походи; 4. Дуалистични ереси и инквизиция; 5. Големите ордени; 6. Папството от Инокентий III до Бонифаций VIII; 7. Aвиньонско пленничество; 8. Ренесанс; 9. М.Лутер и реформация; 10. Тридентски събор; 11. Барок и илюминизъм; 12. Френска революция и секуларизация; 13. XIX век; 14. XX век.

А.Franzen, Kleine Kirchengeschishte, Herder-Bucherei, Freiburg;

F.P. Rizzo, La chiesa dei primi secoli: lineamenti storici, Bari, 1999;

N.P. Tanner, The councils of the Church: a short history, Tokyo, 2003;

D.Rops, Histoire de l’Eglise du Christ, ed. Bernard Grasset, 1965 ;

Л.Хертлинг, История на Църквата т.I, т.II, изд. Софийско-Пловдивска Епархия, София, 1994.

1. Средновековна духовност; 2. Монашеска духовност от I до VI век; 3. Монашеска духовност от VII до XI век; 4. Религиозност и духовност от XI до XIII век; 5. Св. Бенедикт и неговото Правило; 6. Рейнска мистична школа; 7. „Devotio moderna”.

1. От „Devotio moderna” до тридентската реформа; 2. „El sieglo del oro” – „златният век” в Испания; 3. Италианската духовност през XVI и XVII век; 4. Тридентската реформа; 5. Духовността на XVII век; 6. Духовността на XVIII век; 7. Духовността на XIX век.

Dictionnaire de la Spiritualité, Coll. complete, ed. Beauchesne, Paris, 1932-1995

La spiritualita cristiana, Storia e testi, Studium, Roma, 1975;

Storia della Spriritualita, EDB, Bologna, 1986.

Изминалите години се характеризират с нарастващо присъствие и интерес към новите духовни движения в Католическата Църква. Църквата официално насочва по-голямо внимание към новите духовни общности и движения поради нарастващия брой на техните членове и все по-голямата им роля в Църквата. В тези духовни движения се намират най-вече вярващи миряни, но също и духовници и монашески лица, които се стремят към по-интензивен религиозен живот в общност и към обновяване на Църквата. Организирането на тези движения надхвърля местните граници и показва различно разпространение в различните региони на света.

В курса ще бъдат анализирани различни църковни движения: Мариино дело (Фоколарини), Неокатекумени, Харизматично движение, Курсилос, Комунионе е либерационе, Вяра и Светлина, както и тяхната актуалност за днешното време.
Библиография:

J. Castelanno, Carismi per il terzo millennio, Ed. OCD, Roma 2001.;

A. Favale, Comunità nuove nella Chiesa, Ed. Messaggero, Padova 2003;

P.J. Cordes, Mitten in unserer Welt, Freiburg 1987.;

A. Чирко - С. Римац, Съвременни духовни движения, Материали за студенти, София 2011.

ДР

Духовно ръководство

I

9

В светлината на Светия Дух да влезем в тайната на Божието действие в Църквата, в съдействието на Църквата на това действие за нейното (на Църквата) по-голямо осветяване. В по-тесен смисъл това означава да се разпознае Божието действие в живота на всеки човек и да се помогне на човека да се научи да съдейства на действието на Бога, така че да напредва в своето лично отношение с Бога и да изпълнява плана, който Бог има за него.

L. J. Gonzáles, Guidati dallo Spirito, Ed. LEV, Città del Vaticano, 1998;

Viganó-Aubry-Schepens, Duhovno vodstvo, Zagreb, 1983.;

“Direction spirituelle”, Dictionaire de spiritualité, vol. III, стр. 1002-1222;

Angioni, La direzione spirituale nell'età evolutiva, Bologna 1960;

П. Янич - С. Римац, Духовно ръководство, Материали за студенти, София 2011.

1. Необходимостта от методична молитва; Умствена молитва и размишление; Пасивна или свръхестествена молитва. 2. Кармилската школа; Френската школа; Св. Алфонсо от Лигори, Св. Франциск Салски; „Трите метода за молитва” на Св. Игнатий Лойолски; Умоляваща молитва; Молитвата на Св. Йоан Батиста де ла Сале. 3. Кармилската молитва; Методът на П. Лудовик от Гранада; Непринудената Молитва или придобито съзерцание. 4. Lectio divina; Сулпицианската молитва.

G. Lercaro, Metodi di orazione mentale, Genova, Editrice Massimo, 1957;

I. Larañaga, Mostrami il tuo volto. Verso l'intimità con Dio, San Paolo Edizioni, Ciisello Balsamo 2004;

F. Podgorelec, Metode meditativne i kontemplativne molitve, SSD, Zagreb 2005;

С. Римац, Въведение в медитативно–съзерцателната молитва, Материали за студенти, София 2012.;

П. Рогалски, Особености на Lectio Divina в монашеското предание, http://www.karmil.tk/