Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна

УЧИТЕЛЯТ
Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна. Ученикът на мистицизма ще може един ден да достигне своя учител, обаче когато той достигне стъпалото, на което се е намирал него-вият учител, последният ще бъде зами-нал напред и изкачил се много високо в еволюционната стълба. Затова и Хри-стос казва: „Не може ученикът да бъде по-горен от учителя си".

За да предпази своите последователи от примките на лъжливите учители, Хрис-тос им е посочил една мярка, чрез ко-ято да ги познават. А тази мярка са делата. „По делата — казва Той—ще познае те моите служители и последователи".

Следователно, щом един духовен учител и ръководител има християнски дела, т. е. прилага учението на Христа в живота си, живее с него, той е член на Бялото Братство и е дошъл да по-жертва себе си за народа, между кой-то се е въплътил. Такива учители са били светиите и пророците, а Христос е глава на Бялото, светлото Братст-во. Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и его-измът. Това са хора с по-напреднала еволюция, станали оръдия на тъмните сили, съзнателно или не, и които при-чиняват големи вреди на обществата и народите. Между лъжливите учители има доста знаменити създатели на фи-лософски школи, основатели на рели-гиозни ордени, писатели по окултизма и други. Всички тези учители, които познават и владеят известни оку-лтни закони, могат да повдигнат само едно крайче от голямата завеса, която покрива тайните на вселената. И това е всичко, което могат да направят, защото те сами са още пътници на широ-кия път.

Истинският учител е съвършено сво-боден в пълния смисъл на думата и той е достигнал това състояние по свръхестествен начин, а не както мнози-на знаменити адепти-отшелници, чрез отказване от живота, от страданията, чрез убиване на своите желания и чув-ства. Истинският учител не бяга от све-та: той живее посред съблазните, прие-та с благодарност всички страдания и изпитания, които Небето му праща и одухотворява всички свои желания чрез оная психическа алхимия, която превръща материалното, естественото, променливото в духовно, Божествено, съвършено. Свободен е само онзи, кой-то може да избяга от връзките на вре-мето, който преминава границите на пространството; онзи, когото законите на правосъдието, неумолимите отноше-ния на причините и следствията, инди-видуалните задължения не могат да докоснат. Ето, този е свободният човек, ръководител на своята съдба, който всичко може и има всяка власт, както над себе си, тъй и над ония, които е повикан да ръководи.
Свободният човек, преди да стане такъв, е възтържествувал в борбата на живота през всички свои прераждания, победил е всички свои противници, по-несъл е стоически всички свои тирани. простил е всички неправди, дал е всич-ки жертви, забравил е всички страда-ния. Само тогава той получава кръще-нието на Духа, влиза в царството на Бога и взима участие в тържеството, в Бо-жествената трапеза на вечното блажен-ство. Истинският учител е именно един от тия свободни човеци. Той е човек с нео-граничени права, който слиза на земя-та, за да изпълни една мисия. Неизвес-тен за света, ако живее на Небето, той се въплъщава и открива своята същ-ност, само когато му е угодно, на ра-зумните същества, които живеят на съ-щата планета. Дори повечето време той трябва да мълчи, за да не спъне успе-ха на своето дело. Обикновено той пред-хожда раждането на един свят и при-съствува на неговия край. Понеже всичко в него е свръхестествено и неговото същество не съдържа нито една моле-кула, заета от природата, той остава най-неизвестен за хората, най-малък и най-загадъчен. И само той може да ка-же с увереност: „Аз не съм нищо". Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви тру-дове и лишения. Той може да го вземе и остави, да се роди и да замине, кога-то пожелае. Той може да се пренесе в един миг от едно място на друго, на го-лямо разстояние и да се яви едновре-менно на много места. И тези явявания не приличат на ония, които описва Све-тото Писание, понякога те траят някол-ко дни и не са флуидични: навсякъде, се намира по едно физическо тяло.

Тялото на учителя е от пречистена материя, одухотворена и един биолог не може да намери нищо особено в не-говия химически състав, с изключение на няколко особени функции на коремните органи и някои анатомически особености, които го отличават от обикно-вения организъм. Това са само белези на извънредните способности на Боже-ствения Дух, които го въодушевяват.

Пратеникът на Небето, чрез когото работи Дух Свети е Учител в пълния смисъл на тази дума, обаче уроците, ко-ито той дава, колкото и да са плодови-ти и живи, остават винаги в тайна и са достояние само на ограничено число хо-ра, предопределени за такава висока култура.

Всички прояви на живота в сфера-та дето е слязъл той са израз на него-вите грижи. Той наблюдава организира-нето на геологическите пластове, канализира известни междупланетни влияния, грижи се за растенията и на духа на известен вид от тях предава някое ново свойство, а на друго семейство отровни растения подобрява свойствата. Грижи се за животните според тяхното пред-назначение, като оползотворява техни-те способности и развива в основата на техния дух по-деликатни усещания. Ограничава растежа на изродените ра-си и се грижи за упокоението на изчез-налите от тях. Той съблюдава и ръководи многото йерархии на невидимите, урегулира подпочвените огньове и ат-мосферните течения; урежда динамическите обмени между планетите и приготвя със столетия напред големите моди-фикации на общата биология.

Нарядко Той заповядва, обаче когато стори това всичко му се покорява: на неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд, или пък избух-ва буря. Понеже Той е безсмъртен, вси-чко, до което се допре се съживява и ако докосне с крака си някой сух пън в гората, последният веднага се съвзе-ма и пуска издънки. Учителят не е съ-дия; той идва само за да помага и поп-равя. Той обмисля начина за нови сро-кове, за да даде възможност на лениви-те и непослушните да се опомнят и на-мерят случаи за изплащане. Само с един жест Той може да спре катаклиз-мите. Той приспива морските чудовища и ония, които живеят над планините, за да даде възможност на един град да се покае и поправи. Много пъти, оба-че неговите усилия остават напразни, защото, хората, тръгнали веднъж по хлъзгавия път, мъчно могат да се опом-нят и върнат назад. Болестите са подчинени на гласа на Учителя; Той лекува както е лекувал Христос. Утешава обезнадеждените, изправя падналите, пома-га да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от рабо-та. Контролира падането на душите и тяхното повдигане, защото клишетата на съдбата му се подчиняват и Той мо-же да ги изменя. Като погледне някое същество, Той го вижда такова, каквото е в същност: пороци, добродетели, ми-нало, настояще, бъдеще — всичко е пред него. Само с един поглед Той ус-корява или забавя събитията. Богатст-ва, фалити, осъждания, женитби, раж-дания, умирания — всичко минава пред неговите очи и се нарежда по негово желание. Различните клонове на инду-стрията, на теоретическата и практиче-ската наука, на изкуствата нямат нищо тайно за Него; Той ги ограничава, намалява или увеличава: преобразува ги, праща ги в други планети, според как-то намери за добре.

Той ръководи новите открития и си служи с лицата, мозъците на които са способни да вибрират в хармония с ви-брациите на новите идеи и открития, за да ги възприемат и предадат на човече-ството. Той спира преждевременните открития и съдействува за слизането на нови идеи от света на вечната мъд-рост. По такъв начин се усъвършенст-вува философията. Той поправя в умст-вения свят неправдите и пакостите, ко-ито са извършили служителите на тъм-нината.

Всичко това е твърда храна, която не може да се възприеме, смели и аси-милира от ония, които са издигнали ра-зума до трон и науката до олтар на храм. Нищо не е положително в света на формите. Една лечебна трева от XV столетие днес няма същите качества. Кой може да ни убеди, че формулата за притеглянето от времето на цезарите е същата днешна формула? Правата линия е най-късото разстояние между две точки само в Евклидовата геометрия. Две и две правят четири само в количествената аритметика.

Свободният човек бди над расите, народите и цивилизацията. Той се зас-тъпва понякога пред политически лица и Духът знае да му отвори когато по-трябва и най-недостъпните и добре па-зени палати. Историята на анекдотите, която би могла да се нарече истинска история, ни показва примери, когато хора „простосмъртни", са били въвежда ни пред папи и императори, за да им напомнят забравени задължения, или да ги подготвят за важни събития.
Учителят ръководи борбата между народите и щом не може да замени ед-на война с друго наказание, допуска я, когато тя се явява като спасително сре-дство за една раса или народ. С една дума полето на неговата власт и сила е обширно.

По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и на останалия свят. Ако неговият пог-лед задължава всяко същество да му разкрие сърцето си, неговата сила вну-шава респект на всички, създава му власт и го издига на онова високо поло-жение, на което той всякога трябва да стои. За него няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Всичко, което става в из-вестни планети. Той може да узнае щом поиска това. Достатъчно е да хвърли само поглед върху една трева, за да уз-нае нейните сили и свойства. Само с един мислен въпрос, камъкът който влиза в изграждането на един паметник му съобщава името на майстора, който го е дялал и поставил там. Матери-алните същества имат по един надпис, който могат да четат само ония, на ко-ито небето е просветило очите. И то открива тази тайна само на ония, кои-то са се издигнали духовно много висо-ко и които живеят в закона на Любов-та.

Колкото по-велик е човек, толкова по-голяма нужда има той от мълчание. Колкото по-силен е той, толкова пове-че братството изисква от него да мъл-чи. Не всякога, обаче това се налага. Величие, уединение и мълчание характеризират редките сърца. За простосмъртните абсолютната истина е неизразима, върховната хубост е невидима, съвър-шената доброта е невъзможна. Тях притежава само онзи, който може да ка-же: „Аз съм пътят, истината и животът". Притежават ги още, чрез непосредствено предаване и приятелите — служители на Словото, обединени в него посредством закона на Любовта. Другите, а именно: философи, артисти, светии, макар и избраници, умират от усилията, които те са направили, за да съзрат истината — лицето на Отца, хубостта — формата на Господа и добро-тата — ръцете на Създателя.

„Живот вечен". Тези две думи съдържат в себе си много неща. Това значи живот в непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никога спънки, дето всички съ-щества мислят само да помагат на дру-гите, да растат духовно и дето нямат друга грижа, освен да помагат и да правят другите щастливи. Живот, на който началото храната и краят, имат една и съща субстанция — Любовта; живот където всяко трептение е пожертвуване и всяко пожертвуване — неизра-зимо щастие; живот, в който всички участвуващи се повдигат взаимно чрез непрекъснато движение с увереността, че възлизат в една атмосфера, все по-вече и повече животворяща.

Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той съхранява в дъл-бочината на сърцето си чистото чувст-во на Небето. Такъв човек действува извън времето, пространството н усло-вията. Той излъчва светлина далеч зад границите на творението. Природните закони не докосват нито него, нито сно-па, което извира от неговото пламенно сърце. Това. което върши той не се за-писва в книгата на съдбата. Неговите действия не влизат в сметките на вселе-ната; те са само милости и великоду-шие. Правосъдието не се меси в негови-те работи, защото не е увредено- Боже-ственият човек нарежда работите така, че когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг; често той сам се нагърбва с него.

Учителят може най-сетне да пише и в книгата на живота; той може да ви-доизмени индивидуалната и колективната карма (съдба). Понякога той уп-ражнява чудноватата привилегия, за която споменава Христос: „От оня, който няма ще се вземе и това. което има". Тук се подразбира за неоползотворените таланти. На някои в действителност Небето дава светлина. специални способности, повече интели-гентност и те не се ползуват от тях или ако се ползуват, това правят, за да на-тискат своите съседи, своите ближни. да се прославят, като че ли те са при-добили тия способности и качества чрез свои собствени усилия. За такива идва ден, когато Небето, чрез един от своите пратеници, ги лишава от тия дарби, ко-ито са служили само на тяхната гор-дост и ги предава на други, скромни ра-ботници, за да ги оплодотворят в свет-лината за добро на човечеството и по такъв начин да принесат признателност и слава на Небето.

Когато в някой народ слезе такъв Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, ду-ховно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успя-ват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват.

Трети откриват нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се и не искат да станат, нито пък да си от-ворят очите.

Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската й същност, а го прие-мат като магьосник, като хипнотиза-тор, като адепт, според науките, които те са следвали или според характера на своя ум.
И само една много малка част виж-да, чувства в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата истинска същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат негови съработници.

Най-верният знак, по който ученикът познава своя истински Учител, то-ва е едно вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Ученикът вижда, че всичко, както в личността на Небесния прате-ник, така и в неговите постъпки е свръх естествено.

Наглед Учителят живее подобно на всички хора и само по своето учение се изявява като Син Божи. Той учи и раз-казва това, което сам е опитал и знае и затова е категоричен във всичко. Боже-ствеността на Христа, Неговото възкре-сение, милосърдието, невидимата вселе-на, не са неща на вяра или прости нас-тавления, както това е за нас; всички тия неща за него са положителни фак-ти, защото ги е проверил. Братската любов за него е по-висока от всички посвещения и всички доброволни изпитания. Той се обявява за пратеник на Небето, защото подобно на истинския пастор, всякога „влиза през вра-тата". Няма нищо необикновено в не-говия начин на действие. Той не изис-ква никакви обещания, никакви клетви от своите ученици. Не изисква нищо, което разваля обичаите, благоприличието или законите; нищо преждевременно, насилствено фанатично. Не търси одоб-рителните мнения, нито реклами и ни-кога не нарушава обществения ред. Да виждаш, да знаеш, че нищо не може да устои на неговата воля и при това да чака мълчаливо естествения развой на живота, което му дава възможност да действа предпазливо. Това е един урок от практична мъдрост по отношение на нашето нетърпение и нашата прибързаност.

Нека се-знае добре, че истинският Учител винаги влиза през вратата и ни-кога не прескача през оградата на ко-шарата. Учителят не върви пред нас, той ни придружава. Неговото недосегаемо превъзходство се снишава до нашия уровен, защото ни обича. Той върви на-ред с нас. Говори на всеки на неговия език. Понякога той казва: Обичайте ближния си и за пример раздава всич-ко човешко, което има у него. — Рабо-тете — казва той, защото сам работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията — казва той, защото сам понася без роптание всички болки на душата и тялото. Когато е преследван, той не се защитава чрез атакуване на своите противници, както правим ние простосмъртните. На преследванията на своите противници той отговаря с материални благодеяния или подарява жи-вот на техните деца. Винаги той отвръ-ща с добро на злото, което му причи-няват.