Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Защото днес се роди вам в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. (Ев. Лука 2:11)

Роди се – това е най-ободрителната дума в живота на земята. Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: Как може да се влезе в Царството Божие?, Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем? Аз отговарям: Когато се родите. Говоря за думата раждане, а не за прераждане: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието Днес се роди, разбира се, че Онзи, Който е заченат преди милиони години, най-сетне Се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той Се е родил. Думата раждане съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: Роди се в града Давидов. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: Той се е родил в Йерусалим, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов.

Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Може би тази идея да е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. Ангелите, като възвестяват: Днес се роди Спасител, определят каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е мирът. Може да се роди само онзи, който носи мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мир в себе си.

Сега нека разгледаме психологически думата раждане. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името човек, трябва да разбира добре думата раждане. Чели сте в Битието, че Бог направи човек от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царял процесът на вдъхването, а сега – процеса на раждането. Аз бих ви обяснил думата вдъхване, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тая дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез тоя закон Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятия. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: Раждане значи да се зачене и роди дете. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: Роди се човек, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание човек, не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата прераждане подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи и ние тука на земята не вършим друго, освен да преработваме известна опитност, която сме придобили от милиони години.

Някои питат: Откъде идем? – От голямото море. Може да запитате: Колко години сме стояли там и как е станало нашето излизане? Като ви е пекло хиляди години, слънцето на живота ви е вдигнало нагоре и по закона на изстудяването на телата вие сте слезли долу. Значи Духът ви е вдигнал, както слънцето вдига парите от морето, и ви е пратил на земята. Не мислете, че тук е голямо нещастие за вас – то е голямо благо. Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената мирова скръб. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя. Ако каже: Не искам, ще му рече: Стой при Мене, в голямото море, защото щом излезеш от него, ти си вече работник, който трябва да се труди и страда на земята. А що е земята? Тя е голямата жена, ваша майка, която ражда и отглежда хората. Веднъж като ви приеме в себе си, тя ще ви държи милиони години да ви преработи, докато най-после ви извади готови и каже: Ето моето дете, което вече може да ви говори с Божествения език на нещата.

Ще направя малко отклонение. В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може да се даде на човек. Ако бихте се пренесли на слънцето с окото на един ясновидец, вие бихте разбрали с каква грамадна енергия изпраща своите лъчи. Вие казвате, че топът бил много силен, понеже могъл да изхвърля една граната с такава сила, че я праща на 120 километра разстояние. А представете си с каква сила и бързина всяка секунда слънцето хвърля вълните от своите лъчи и колко километра преминават, докато се спрат на едно място! Според физиците те са 300,000 километра в секунда. Можете ли да си представите тази сила? Тия лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението. Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота? То е обратният процес; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел – е движение отгоре надолу, т.е. от периферията към центъра. То е най-слабото движение. И тъй, тъмнотата е горе, а светлината е долу. Ама ще кажете: Нали знаем, тъмното място – това е адът. Адът що е? Някои мислят, че адът е специално място на мъчение. Що е място на мъчение? Жена, която иска да роди, мъчи се; също и земята е заченала, и милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат да родят. То е адът. Някои не искат да бъдат там, а искат да бъдат на небето, и казват: Аз не искам такъв ад. Докато не минете през ада, човеци няма да станете. Затова именно раждането подразбира този ад. И той не е така страшен. Човек, който се е родил и е прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно. Пак ще бъде турен в топа на слънцето, изхвърлен със силен изстрел и ще пътува в пространството милиони години и някъде ще се спре – ще зависи с каква сила ще бъде хвърлен от Господа. И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100,000,000 години, толкова години ще му трябват да се върне. Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога. И когато вече го наближи, Бог ще го привлече с по-голяма бързина. И тъй, да се роди човек, то значи да достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството, дето ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди.

Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда. Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой да ги утеши, и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: Нямаме наследници – всичко туй ще остане на чужди хора, и са обезсърчени. Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за да го избави – то е Христос.

Във вашите умове често се раждат нови мисли. Слушах веднъж един виден проповедник да казва: Аз имам толкова много идеи, че в 10–20 години не биха могли да се изкажат. Но само след 10 проповеди той изповяда, че е изхвърлил всичкия си материал. Когато мислите, че имате много идеи, вие сте в закона на прераждането. Нали най-напред са създадени по-нисшите животни – бърбъзанци, мушици и прочее. Многобройните ваши мисли толкова струват, че не можете да ги впрегнете да свършат една свястна работа; те не могат да усъвършенстват вашия живот. Обаче когато дойде оная основна Божествена мисъл, тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива като новородено дете. Туй, което християнството нарича идване на Духа, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат подсъзнание, други – съзнание, трети – свръхсъзнание; теософите я наричат събуждане на висшето Его, окултистите – проявяване на сюблимното, и прочее. Когато дойде във вас туй положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се менява. Някой ще каже: Аз имам тази радост; не се минава половин час и гледаш тази негова радост изветряла! Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: Аз имам мир, спокоен съм; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш?

И тъй, тази е основната идея, върху която днес трябва да мислим.

И тъй, Христос се яви сега. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всинца ви. И тъй, което хората наричат възкресение, то е раждане, тъй наричат християните възкресението – да излезе от гроба. За мен вие всинца сте гробове – някои по-големи, други по-малки. Виждам разни надписи върху вашите надгробни паметници: еди-кой Иван, толкова години живял; еди-коя Елена, живяла толкова години; друг пък като умрял, пак бил заровен в същия гроб. Колко пъти е умирала тази Елена и носи своя надгробен паметник, с надпис на всички свои роднини. Питате: Кога ще възкръснем? Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги отмахне. Ако за Христа трябваше да слезе ангел да отвали камъка от гроба Му, колко повече трябва да слезе за вас. Христос в 33 години претърпя едно велико променение, което в своя край се нарича възкресение. Под думата възкресение разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек – за да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Някои казват: Когато се роди Христос и ангелите отгоре възвестиха мир на човеците, защо хората не се поправиха? – Защото не са научили Христовото учение както трябва. Христос пак ще проповядва в този свят; ще Го видите, положително ви казвам. Някои от вас няма да го видят. – Защо? – Много естествено – защото са слепи. И дълго време ще викат като онзи слепец: Сине Давидов, милост към мен, допри ръката Си на очите ми! Като ви пипне очите, Той ще ви попита: Виждате ли? – Виждаме, Господи, хората като дървета. После пак ще ви пипне: – Сега какво виждате? – Хората мърдат. Това какво означава? Че вашите мисли и желания първо са неподвижни, като дърветата, а когато почнете да виждате, нещата стават живи, като хората. Тогава ще разберете какво нещо е и добродетелта. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението.

Беседа, държана на Рождество Христво, 1915 г.

Истината

Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)

Пилат зададе въпрос на Христа; Що е истина? Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: Моето обръщане. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: Пази равновесие! И вие щом изговорите Равновесие!, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така. Вземам думата умрял в преносен смисъл – човек ограничен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: Равновесие!

Истината ще ви направи свободни. Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен. И още: Аз за това се родих – да свидетелствам за Истината. И тогава Пилат Го попитал: Що е истина? Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината – тя е движение, подтик. И когато Христос казва: Аз съм Пътят, подразбира, че човек трябва да има движение, да не стои на едно място, като някое вързано животно. В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно; вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко туй е предвидено. Те са плюс и минус. В Истината влизат четирите аритметически действия: събиране и изваждане, умножение и деление. Който има много, събира; който има малко, и той събира; само че събирането тук е различно. Имате 2,000 лева, но с минус или с плюс – да давате или да вземате. Това ще определи отношението. Ако кажете: Аз имам 2,000 години, и турите минус, подразбирам, че в миналото вие сте живели 2,000 години порочен живот. Ако кажете: 2,000 години плюс, подразбирам, че сте живели живот отличен и, следователно, сте наистина богат.

Христос казва: Истината ще ви направи свободни. Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Страданията на един народ са необходими за последния, както за отделната личнот. Мъченията и изтезанията са наши изобретения. Мъжът ви взема заплата, да кажем 50 лева, които едва стигат да изкарате месеца: Ама идва – казвате – Великден; няма за козунаци – захарта и яйцата са скъпи, няма за обуща, за шапка трябват 50–70 лева, защо да нямаме 150–200 лева? За да има мир, оставете козунаците за догодина – не е само един Великден на тоя свят. – Не, сега! Ама Господ е отпуснал само 50 лева, задоволете се с това, което има, не разваляйте Великдена. Жената в това отношение трябва да даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената. Долу козунаците! Ето това е свободата, а също и Истината. И затуй Писанието казва: Бъдете на всичко благодарни. Да не мислите, че Бог не ви е дал богатство; дал го е, всинца сте богати, но трябва да го издирите.

В схващането на Божествените наредби трябва да имаме вътрешна свобода, да не бъдем предвзети. Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: Защо сме нещастни?, Истината ви отговаря: Защото сте невежи, защото престъпвате Закона. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят.

Мнозина питат: Не може ли без страдания? – Може. – И без мъки и изтезания? – Може, как не! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно страда. А земята е място на страданията. Ама – казва – отде да зная? Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла. – Но пъкълът – това са хората, отговорил големият ангел. И наистина, пъкълът – то сме ние. Под думата пъкло у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. Равенство трябва. По-голям е – нека вземе повече.

Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя. То е хармония, отношение на тоновете. Седнете пред едно пиано или какъв да е друг инструмент, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, артист. Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист да свири. И ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа какво произвежда учителят. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата.

Хората казват: Христос се роди и проповядва Истината. Нека видим каква е тази Истина. Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят. Вие всинца сте вечно свързани с Бога. В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството. Павел казва: Бог презираше хорското невежество и остави хората да вървят в своя път, но сега ги вика да се изпълни Законът. Какво трябва да направи майката, която е повикана също да изпълни Закона? Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача. Някои жени се оплакват и казват: Защо съм жена? Кой, тогава, трябваше да бъде на тяхно място, питам аз. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди.

Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят? Може да играят, но каква игра? Давид, като носеше ковчега, скачаше, и жена му казваше: Виж, какво се кълчиш пред целия израилски народ! – Защо да не скачам пред Господа?, и? възрази той. Господ не ни е ограничил, Той ни е дал велика свобода да вършим добро и зло; но доброто в известни отношения може да бъде зло. Ама – ще кажете – как може да бъде това? Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: Раздай имането си, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли? – Ама аз искам да изпълня Божия закон. – Аз пък не искам този закон. Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – Ама аз имам право. – Нямаш право. Кой ти даде това право? Жена си отде я зема? Не от краката, а от ребрата ти Господ ти я е направил другар, и ти нямаш право да я изтезаваш. – Това сега, разбира се, изнася на жените, и те си казват: Тъй, тъй! Никога не разглеждайте въпросите от ваше гледище, а от взаимно гледище. Във всемирния живот има много възможности; в сегашния живот сте мъж, но в друг може да ви направят жена и обратно. Ако в този живот напишете: Никаква свобода на жената не давам, във втория живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение. Не е хубав – ще речеш тогава – този закон. – Ама ти си, който по-рано го написа. Мъже, поставете добри закони, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила. Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива, и сами си създават ограничения едни на други. Много жени са написали лоши закони в своите дъщери и синове, да мразят бащата – Баща ви е нехранимайко, вагабонтин. Такива закони не пишете, защото Баща ви е само един; този мъж или тази жена е станала оръдие на Божествения дух, за да се облече във форма една идея, и когато се оплаквате, вие роптаете против Господа. Не бива да изменявате основните черти на въплътената във форма идея. В сенките може нещо да промените, да ги направите по-светли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трябва да остане.

Беседа, държана на 24 април 1916 г.