Две думи за “Въстанието, което идва”

Миналото ни даде прекалено много лоши отговори, за да не знаем оттук нататък, че самите въпроси бяха лоши. Така ние отказваме да ИЗБИРАМЕ МЕЖДУ:

СПОНТАННОСТТА ОРГАНИЗАЦИЯТА

МРЕЖИТЕ НА АКТИВИСТИТЕ ЙЕРАРХИЯТА

ОТЧАЯНО СЕГА БЕЗНАДЕЖДНО УТРЕ

ТЕЗИ, КОИТО СА ЖИВИ КАТО СЕ НАСИЛВАМЕ ДА

И ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ СЕ УБЕДИМ, ЧЕ ДА

ТУК И СЕГА В ИМЕТО НА ЕДИН САДИМ МОРКОВИ ЩЕ НИ

РАЙ, КОЙТО, ОТДАЛЕЧАВАЙКИ СТИГНЕ, ЗА ДА СЕ

СЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРИЛИЧА НА АДА ИЗМЪКНЕМ ОТ КОШМАРА

Да се организираме, обаче не означава да създадем още една безпомощна структура. Преди всичко, това означава да завържем повече връзки, които не са неутрални, които са страшно ориентирани. Степента на организираност се измерва с интензивността на материалното и духовно споделяне.

Следователно, занапред ние трябва: ”да се организираме материално, за да продължим да съществуваме, да се организираме материално, за да атакуваме”. Нека навсякъде оповестим истинската идея на комунизма. В сянката на баровете, на печатниците, на окупираните сгради, на площадките на стълбищата, на фермите, на залите за спорт, навсякъде където могат да се родят офанзивни приятелства и съучастия; от тези съучастия, от които светът ще вземе внезапно един рязък, намиращ подкрепа завой. На тези скъпоценни връзки и съжителства не трябва да отказваме средствата и помощите, които изискват за да разположат навсякъде своята сила. Тук се намира истинската революционна възможност на епохата. Все по-честите схватки са страшни за днешния ред с това, че всеки път предоставят възможност за съучастия от този род, понякога ефемерни, но понякога също непреходни. Безспорно, тук се извършва един акумулационен процес, отиващ към своя критичен праг. В момента, в който хиляди млади хора вземат присърце дезертирането и се заемат със саботирането на системата, трябва да си тъп, като един джандарин, за да търсиш в тоя процес една финансова подплата, един шеф или лекомислието на днешното поколение.

*

* *

В крайна сметка, ние сме във война с цялата антропология, дори със самата идея за човека; споделянето на една чувствителност и изработването на това споделяне; очевидността на общото ни недоволство и конструирането на една сила. Комунизмът е матрицата на една цялостна, смела атака срещу господството. Той е апелът и името на всички, съпротивляващи се срещу империалистическото “омиротворяване”, на всички непреклонни солидарности срещу царството на пазара, на всички приятелства, приемащи необходимостта от съпротивата и световната гражданска война. КОМУНИЗЪМ. Ние знаем, че това е термин, който трябва да ползваме с предпазливост. Не защото в голямото дефиле на думите, той не е на мода. Но защото нашите най-лоши врагове го използваха и те ще продължат. Ние настояваме. Някои думи са като бойно поле, чийто смисъл е една победа – революционна или реакционна – по необходимост изтръгната с безпардонни боеве.

Това в което обвиняват тези хора не е нито, защото написаха нещо, нито защото атакуваха материално “свещенните потоци”, които напояват мегаполиса. Това е, защото пристъпиха към тези потоци с една революционна мисъл и заеха адекватна позиция. Защото техният акт тук, можа да предаде смисъла на една друга същност на света, дезертирайки от Империята. Антитероризмът претендираше да атакува възможното развитие на една “асоциация от злодеи”. Но, това, което беше атакувано в действителност е самото бъдеще на ситуацията.

Възможността зад всеки бакалин да се крият някакви лоши намерения и зад всяка мисъл - актовете за които тя апелира; възможността да се разпространи една революционна идея, анонимна, но разпространима, неконтролируема към която могат да се присъединят всички недоволни, всички нежелаещи да бъдат мобилизирани, всички готови да дезертират от света на държавата и капитала. Идея, която не може да бъде наредена върху полиците в тясната клетка на конституционната “свобода на словото”.
Вече е вън от съмнение, че младежта първа ще нападне диво властта. Последните години от бунтовете през пролетта на 2001-а в Алжир до тези в Гърция през зимата на 2008-а са само една поредица от предупреждения в това отношение. Тези, които преди 30 – 40 години се разбунтуваха срещу морала на своите родители, не ще пропуснат сега да редуцират това до един нов конфликт между деца и бащи, между генерации, ако ли не и до една предвидима проява на юношеска незрелост. Но, те трябва да помнят, че единственото бъдеще на една “генерация”, е да стане предишната; върху път, който води неизменно и еднопосочно към... гробищата.

*

* *

Ако установяваме, че “социалните движения” се наследяват и прогонват едно друго, без да оставят зад себе си никава видима следа, ние ще бъдем принудени да констатираме, че тук нещо упорства. Една ивица от барут свързва тези които при всяко събитие не са се оставили да ги вкарат в строя, чрез абсурдната временност на отлагането на един закон от парламента или президента, под натиска на улицата, или под някакъв друг претекст. Постепенно и със своя ритъм, виждаме да се очертава нещо, като сила. Сила, която не е подчинена на своето време, но му се налага мълчаливо.

Време е, не да предвиждаме сгромолясванията, нито да посочваме радостната възможност. Те ще дойдат рано или късно. Ние трябва да се приготвим. Няма да правим схеми на това, което би трябвало да бъде едно въстание, а ще въстановим възможността за навдигане до това, което то никога не е преставало да бъде: един жизнен копнеж и устрем на младежта и на народната мъдрост. При условие, че знаем да се движим, липсата на схема не е бариера, а само един шанс. За въстанниците, това е единственото пространство, което може да им гарантира същественото: ДА ЗАПАЗЯТ ИНИЦИАТИВАТА. Остава да възбудим и да поддържаме, както се поддържа един огън, един определен поглед, една определена тактика, която, когато дойде момента, дори сега, тя ще се прояви като определящ и постоянен източник на решителност. Вече възникват отново определени въпроси, които до вчера още можеха да изглеждат като гротеска или отживелици; остава да се заемем, не за да им отговорим окончателно, а за да ги оживим. Това, че тези въпроси бяха поставени отново, не е най-малката от добродетелите на гръцкото навдигане. Ето ги:

Как една ситуация на генерализирани бунтове/вълнения се превръща във въстанническа ситуация? Какво да се прави, след като вече улицата е овладяна, защото полицията е претърпяла трайно поражение? Парламентите заслужават ли винаги да бъдат завзимани чрез атака? Какво ще рече да подадем оставката на властта по места? Как да се решим? Как да съществуваме?

КАК ДА СЕ НАМЕРИМ?

НЕВИДИМИЯТ КОМИТЕТ