Две юбилейни годишнини на института по хидро и аеродинамика към бан



страница1/4
Дата12.11.2017
Размер463.84 Kb.
  1   2   3   4


ДВЕ ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ НА ИНСТИТУТА ПО ХИДРО-

И АЕРОДИНАМИКА КЪМ БАН –
40 ГОДИНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И РАЗВОЙНИ ДЕЙНОСТИ,
30 ГОДИНИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИТЕ
СЪОРЪЖЕНИЯ -
поглед в миналото, настоящето и бъдещето
Костадин Йосифов, Директор ИХА, Варна

1. Въведение

През настоящата 2006 г. Институтът по хидро- и аеродинамика отбелязва две юбилейни годишнини – 40 години от началото на систематичните изследователски дейности в България в областта на корабната хидродинамика, и 30 години (на 10 октомври 1976 г.) от въвеждането в експлоатация на неговата Научно - експериментална база.

Тези две юбилейни годишнини са свързани със зараждането на първите структури на бъдещия Институт в рамките на българския НИПКИК, създаден във Варна през 1962 г. Подготвителните дейности и изграждането на експерименталните съоръжения са осъществени от обособената през 1971 г. секция “Корабна хидродинамика” в състава на НИПКИК към Държавно стопанско обединение “Корабостроене”. Институтът е обявен от 1 юли 1977 г. за самостоятелно юридическо лице на основата на това направление, с Разпореждане на № 58 на Бюрото на Министерския съвет от 16 юни 1977 г., с предмет на дейност: научни хидродинамични изследвания и изпитания с приложен и фундаментален характер в областта на корабостроенето, водния транспорт, риболова и други специфични дейности за задоволяване потребностите на български и чуждестранни организации.

На юбилейните научни сесии на Научнометодологичния семинар на ИХА по корабна хидродинамика през 1981 г. и 1986 г., и на организираните от ИХА през 1991 г. и 2001 г. международни симпозиум и конференция по хидро- и аеродинамика в морското инженерство – HADMAR’91 и HADMAR’01, в представените пленарни доклади - [1], [2], [3] и [4] са отразени множество детайли, свързани със създаването, укрепването и развитието на Института като цяло и на динамичната му и адаптивна инфраструктура, включваща: неговата експериментална база, научния и инженерно-техническия персонал, разработените експериментални процедури, методики, нестандартно оборудване, технологии, компютърни програми, системи за автоматизиране на хидродинамичните изпитания, развитото широко международно сътрудничество, публикационната и консултантска дейност, нестандартните научно- приложни изследвания.



Информация за цялостната дейност на BSHC се съдържа и в редица други доклади на ст.н.с., инж. П. Богданов и екип съавтори, представени на авторитетни международни форуми, като конгресите на IMAM през 1978 г. и 1981 г., [5] и [6], PRADS’83, [7], PRADS’87, [8], CADMO’86, [9], и др. Отделни аспекти на научните достижения на Института са отразени в голям брой научни публикации и доклади на неговите сътрудници, представени на международни научни форуми и публикувани в сборници, научни и популярни списания. Въз основа на всичко публикувано до настоящия момент и наличните официални документи могат да се формулират следните по-важни събития и дати от историята на Института:

  • 1962 г. - Постановление № 22 на Министерския съвет от 13 февруари 1962г. за създаване на Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по корабостроене (НИПКИК) с опитноизследователска база;

  • 1963 г. - Сформиране на секция “Технико-експлоатационни качества на кораба” (ТЕКК) към НИПКИК, в която стартират систематичните изследователски и развойни дейности в областта на корабната хидродинамика;

  • 1966 г. – Разработена и приета на 29 ноември първата проучвателна задача ТЕКК 9-66 “Избор на оптимална опитноизследователска база по корабна хиродинамика”

  • 1969 г. – Разработена и приета (декември 1969) задача ТЕКК 37-69 “Идеен проект за база по корабна хидродинамика”;

  • 1970 г. – Трансформиране (от 01.01.70 г.) на секция ТЕКК в три секции – “Методи за проектиране на кораба”, Хидромеханика и “Якост и вибрации”;

  • 1971 г. – Преименуване на секция “Хидромеханика” първоначално в секция “Хидродинамика”, а по-късно в секция “Корабна хидродинамика”;

  • 1971 г. – Решение № 390 на Бюрото на Министерския съвет от 22 ноември 1971 г. за отреждане на площадка за изграждане на НЕБКХ;

  • 1972 г. – Решение № 75 на Бюрото на Министерския съвет от 6 март 1972 г. за изпълнение на дългосрочна програма за сътрудничество на НР България с Програмата за развитие на ООН през периода (1972 ÷ 1976)г. (обезпечена безвъзмездна финансова помощ за изграждане на НЕБКХ – І фаза);

  • 1973 г. – Създадено направление “Корабна хидродинамика” към НИПКИК;

  • 1973 г. – Решение № 11 на Бюрото на Министерския съвет от 31 януари 1973 г. за утвърждаване на идеен проект и откриване на финансирането на НЕБКХ;

  • 1973 г. – Начало на строителството на НЕБКХ – 31 март ;

  • 1974 г. – Въведени в експлоатация Моделна работилница, Механична работилница и Лаборатория за измервателна апаратура;

  • 1975г. – Първи пробни изпитания на Кавитационната тръба;

  • 1976 г. – Първи пробни изпитания на Дълбоководната буксировъчна количка;

  • 1976 г. – Открит е първият етап (10 октомври) на НЕБКХ – 11 от 13 подобекта;

  • 1977 г. - Разпореждане № 58 на Бюрото на Министерския съвет от 16 юни 1977 г. за образуване на Институт по корабна хидродинамика (на основата на направление “Корабна хидродинамика” към НИПКИК и изградената НЕБКХ) като поделение на ДСО ”Корабостроене” (директор ст.н.с., инж. П. Богданов) към Министерството на машиностроенето и металургията;

  • 1979 г. – Въведени в експлоатация Маневрено-мореходният басейн и Плитководният буксировъчен басейн;

  • 1981 г. – Влиза в действие закрит малък Вълнови басейн за хидротехнически изследвания;

  • 1982 г. – Построена открита акватория във Варненското езеро за изследвания с голяморазмерни корабни модели;

  • 1983 г. – Построен открит Вълнови басейн за хидротехнически изследвания;

  • 1984 г.Изграден открит Вълнови канал;

  • 1986 г. – Постановление № 289/07.08.1986 г. на Министерския съвет за изграждане на Аеродинамична лаборатория;

  • 1986 г. – Начало на строителството на Аеродинамичната лаборатория;

  • 1990 г. – Решение № 26 на Бюрото на Министерския съвет от 12 февруари за преминаване на ИХА към Българска академия на науките;

  • 1991 г. – Построена малка (mini) Аеродинамична тръба;

  • 1992 г. – Разпореждане № 97 на Министерския съвет от 10 септември за преминаване на ИХА от Българска академия на науките към Министерство на промишлеността, считано от 1 юни 1992 г. (директор- ст.н.с., д-р, инж. К. Йосифов);

  • 1993 г. – Заповед № РД-16-408 на Министерство на промишлеността от 28 декември за временно замразяване на обект “Лаборатория за аеродинамични изследвания”;

  • 1999 г. – Постановление № 197 на Министерския съвет от 2 ноември за преобразуване на ИХА в юридическо лице към министъра на промишлеността по чл.60 от Закона за администрацията (изпълнителен директор- ст.н.с., д-р, маг. Д. Радев, и ст.н.с., д-р, инж. К. Йосифов - от 31 юли 2003 г.);

  • 2004 г. – Постановление № 67 на Министерския съвет от 30 март за преминаване на ИХА към Българска академия на науките.

Настоящият доклад се посвещава на двете юбилейни годишнини, които ИХА отбелязва през 2006 г., като крайъгълни камъни в неговата дейност - 40 години от началото на систематични изследователски и развойни дейности в България в областта на корабната хидродинамика, и 30 години от въвеждането в експлоатация на неговите експериментални съоръжения. Втората годишнина се чества за първи път. Досега нейните значимост и роля са разглеждани в контекста на юбилейните чествания на първото събитие.

Авторът на настоящия доклад, като част от малката група ентусиасти, които прегърнаха идеята за създаване на Института през втората половина на 60-те години на миналия век, приема предизвикателството на днешния ден и на съвременното поколение млади специалисти за написването на този исторически преглед, както и отговорността за обективното излагане на фактите заедно с малкото ветерани, все още активно работещи в Института.

Спестявайки подробното описание в споменатите по-горе обзорни доклади на всичко онова, което е отдавна известно за създаването и развитието на Института, в съдържанието на настоящия доклад са заложени следните основни цели:


  • да се отправи един поглед в миналото, като се осветлят факти и събития по-малко известни и не отразени в достатъчна степен в досегашните публикации;

  • да се отдели по-голямо внимание на настоящето състояние на ИХА и неговата дейност;

  • да се набележат тенденциите за неговото бъдещо развитие.

2. Някои аспекти от предисторията на И Х А

2.1. Възникналата в края на 50-те години на миналия век идея [10], [11], [12], [13], [14] за изграждане на Научно - експериментална база по корабна хидродинамика намира своята практическа реализация в създадения, на основата на част от Конструкторското бюро на Корабостроителния и кораборемонтен завод “Г. Димитров“ - Варна, през 1962 г., Научно-изследователски и проектно-конструкторски институт по корабостроене. В Постановление №22 на Министерския съвет от 13.02.1962 г. “За развитие на корабостроителната и кораборемонтната промишленост” е предвидено и изграждането на “опитноизследователска база”. Този институт, известен в света от това време като Ship Research and Design Institute (SRDI), приема, последователно във времето, наименованията:

  • Научно-изследователски и проектно-конструкторски институт по корабостроене (НИПКИК), 1962 г.;

  • Научно-изследователски, проектно-конструкторски и технологичен институт по корабостроене (НИПКТИК), 1971 г.;

  • Институт по корабостроене (ИК), 1974 г.

Систематичните изследователски дейности в областта на корабната хидродинамика стартират в секция “ Технико - експлоатационни качества на кораба”, създадена през 1963 г. в рамките на направление “Научноизследователска дейност” на НИПКИК с ръководител инж. Петър Богданов, заместник директор на Института. Основател на секция ТЕКК е инж. Георги Тошев. Дейността на секцията стартира с изследвания за оптимален избор на основни размери на кораба, хидростатика, устойчивост, непотопимост, и т.н.

По-значимите изследователски и развойни дейности на секция ТЕКК в областта на корабната хидродинамика започват през 1966 г. с проекта ТЕКК 5-66 “Разработване и експериментиране на нов метод за измерване на мощността, скоростта и съпротивлението на кораба при ходови изпитания на кораба на база на патентованата в ИНРА методика от инж. В. Константинов” (общо 18 документа), свързани с изследване ходовите характеристики на корабите.

През 1966 г. започва разработването на задача ТЕКК 6-66 “Създаване на гребен винт в дюза с оптимални показатели” (общо 12 документа) с научни ръководители проф. М. Попов и доц. Л. Панов. и с разработчици к.т.н., инж. К. Варсамов, н.с., инж. Т. Чакъров, н.с., инж. К. Шахов – от ВМЕИ “Ленин” – София, к.т.н., инж. Ст. Стоянов, к.т.н., инж. К. Кънчев – ВМЕИ – Варна, ст.н.с., инж. Г. Тошев, к.т.н., инж. П. Хаджимихалев, к.т.н., инж. Й. Йовев, н.с., инж. К. Йосифов, инж. Ст. Симов, инж. Ив. Драгнев, инж. Г. Златанов.

През 1966 г. е разработена и задача ТЕКК 9-66 “Избор на оптимална опитно изследователска база по корабна хидродинамика” (общо 10 документа) с основни изпълнители инж. Ст. Горанов, инж. К. Йосифов, инж. Ст. Симов, инж. М. Бояджиев и ръководители инж. Г. Тошев и инж. П. Богданов. В задачата са обосновани състава на НЕБКХ, основните характеристики на дълбоководния буксировъчен басейн, кавитационната тръба, маневрено-мореходния басейн; разработена е спецификация на обзавеждането на експерименталните и на спомагателните съоръжения; разработено е задание за архитектурно проектиране на НЕБКХ. Проектните документи по задачата са приети на 29 ноември 1966 г.

И трите задачи са завършили успешно с разработени методики, проекти на измервателни средства, проект на хидродинамичен комплекс и на основните експериментални средства.

През 1969 г. е разработена задача ТЕКК 37-69 “Идеен проект за база по корабна хидродинамика (общо 10 документа).

През май 1969 г. е проведена ІІІ-та Национална конференция по корабостроене и корабоплаване на тема “Научноизследователската дейност и експериментална база по корабостроене и корабоплаване в Народна Република България” със специална секция, посветена на проблемите на корабната хидродинамика ( 7 доклада ) [12].

На 01.01.1970 г. секция ТЕКК се трансформира в три отделни секции – “Методи на проектиране на кораба”, “Хидромеханика”, “Якост и вибрации”.

Разработките по въпросите на експериментален център по корабна хидродинамика продължават през 1970 г. в новосъздадената секция “Хидромеханика”, през 1971 г. преименувана в секция “Хидродинамика”, а по-късно, през 1973 г. - в секция “Корабна хидродинамика“ в новосъздаденото направление “Корабна хидродинамика”. През този период са разработени задача КХ 4-71 “Теоретико-експериментални методики за научно-експериментална база по корабна хидродинамика” (предварителни варианти) (общо 18 документа) и задача КХ 5-71 “Принципна концепция за състава и компоновката на експериментална база по корабна хидродинамика” (общо 23 документа). Само през 1972 г. са разработени 19 задачи, свързани с технологични, захранващи, мощностни и др. проблеми на отделните експериментални съоръжения и устройства на НЕБКХ.

В разработката на горните задачи определящо участие имат ст.н.с, инж. П. Богданов, (не в приоритетен ред), к.т.н., инж. И. Спасов, к.т.н., инж. П. Хаджимихалев, к.т.н., инж. Й. Йовев, инж. Ст. Горанов, н.с., инж. К. Йосифов, н.с., инж. Г. Лазаров, инж. Д. Ябанджиев, инж. Р. Калчев, инж. В. Хаджимихалев, инж. Ат. Ковачев, инж. Ст. Радев, инж. П. Златев, н.с., инж. Д. Костов, инж. К. Чакъров, инж. Ив. Драгнев, инж. Д. Добрев, инж. Н. Фесчиев, инж. Н. Лютов, инж. К. Пачков, и др.


  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница