Движение на потоците от стоки и плащания



Дата28.02.2018
Размер53.31 Kb.


УНСС

КУРСОВА РАБОТА



Тема:Движение на потоците от стоки и плащания

за тях в икономиката
2010г.
Изготвил: Тодор Кирчев Проверил:

№ 99810 / гл.ас.Минчев /

курс: 1

спец.: финанси



1. Увод

Макроикономиката е наука, която анализира икономическите процеси от позицията на обществото. Тя изучава икономиката като цяло, отделните икономически и институционални сектори, изобщо тези пазарни групи субекти, процеси и потоци, без които икономиката не може да функционира като система.


2. Макроикономически кръгооборот

Макроикономическия кръгооборот включва основните групи пазарни субекти, паричните и продуктовите потоци между тях и притоците и отклоненията на пари и стоки. Той включва и основните пазари, които опосредстват движението на потоците. Основните групи пазарни субекти са домакинствата (индивидите, семействата), фирмите, правителството, външния свят. Основните пазари са: пазар на потребителски стоки, пазар на фактори на производството и финансов пазар.

Потоците в макроикономическия кръгооборот са следните.


  • Първи поток – движение на производствени фактори от домакинствата към фирмите и насрещен поток от пари като форма на доходите от различните фактори – работна заплата, лихва и рента. Посредник в това движение е пазарът на производствените фактори – трудов пазар, пазар на земя и капиталов пазар.

  • Втори поток – движение на стоки от фирмите към домакинствата и индивидите, и насрещен поток от пари (разходи) за закупуването им, които са придобити от първия поток (заплата, рента, лихва).

Двата потока извършват един кръговрат, затворен кръг в дадена държава и биха изчерпили цялата стопанска дейност, ако не съществуваха държавата и външния свят. Затова тези два потока условно се наричат основен кръгооборотен поток. От гледна точка на фирмите, символично, той се представя с равенството:
Y (общ доход) = С (продадени стоки – фактори),
а от гледна точка на домакинствата:
С (закупени стоки) = Y (общ доход).
Тъй като съществуват и други участници в процеса – държавата и останалия свят – към този кръгооборотен поток следва да добавим други потоци, които се вливат или излизат от кръгооборотния стоково-доходен поток. В теорията те се наричат изземвания (отклонения) или добавки (инжекции).

Изземванията са отклонения от общия доход. Те са чисти данъци (Т), които са разликата между данъците и социални трансфери (Тх – Тр), спестявания (S) и разходите за внос (Im).

Добавките са потоци, които се вливат към общия доход. Те са инвестиции (I), държавни разходи (G) и приходите от експорта (Ех). Необходимо е да се отбележи, че тук изземванията и добавките се проявяват като парични потоци, но срещу тях се движат стокови потоци по същия начин, както и при основния кръгооборотен поток.

Изземванията и добавките две по две се преплитат по такъв начин, че изземването се превръща в добавка: спестяванията в инвестиции, данъците в социални трансфери и държавни разходи, а приходите от експорта в разходи за импорта. Посредник в първия случай е финансовият пазар, в във втория – всички пазари. Посредничеството е нужно, за да се съчетаят най-добре желанията на стопанските агенти с техните възможности. Ако между отклоненията от дохода и добавките към него имаше равенство, проблеми с равновесието на системата нямаше да има. Но такова равенство се постига чрез непрекъснатото му нарушаване, а когато нарушаването стане устойчиво е нужна някаква външна за посредниците (пазарите) намеса.

Със символи отклоненията и добавките от и към дохода (Y) и следователно, към и от потребителските разходи (С) могат да се представят по следния начин:
I +G + Ex = S + T + Im.
Съвкупният доход и разходите, представящи символично основния кръгооборот и отклоненията от него ще изглежда по следния начин:


  • от гледна точка на фирмите:


Y = C + I + G + Nx (Ex – Im);


  • от гледна точка на домакинствата:

Y = C + S + T (Tx – Tp).
Тези равенства осигуряват равновесие в системата, но това не означава, че системата ще функционира с пълен капацитет и на границата на производствените възможности. Възможно е да работи и под капацитетните си възможности, при това с макроикономическо равновесие. За обществото обаче, не е важно просто да има равновесие, а да има равновесие при пълен капацитет, с пълно и ефективно използване на производствените ресурси.
3. Движение на потоците от стоки и плащания за тях в икономиката – хипотетичен пример и анализ

Нека допуснем, че икономиката на една хипотетична страна е затворена и не съществуват публични (бюджетни) разходи. Произвеждат се единствено продоволствени стоки, с които домакинствата задоволяват своите потребности. Населението купува различни завършени стоки и услуги, като изразходва своя доход.

Съществуващият циркулационен поток от потребителски и ресурсни разходи може да бъде представен графично.

На фиг. 1 са изобразени двата сектора на икономиката – фирмите и домакинствата. Паричният поток на разходите и приходите е изобразен като циркулация между двата сектора. Потокът от реални продукти и ресурси е показан с външните стрелки, насочени към съответните сектори. Стоките и услугите, произведени от фирмите, се продават на домакинствата, които им доставят производствените фактори и в замяна получават доходи. Домакинствата изразходват своя доход, за да купуват от предприемачите блага.




Фиг. 1. Циркулационен модел

при двусекторен модел на икономиката


Долната част на фиг.1 изобразява разходите на фирмите (заплата, рента, лихва, печалба) за доставка на производствени фактори от домакинствата, в замяна на което получават необходимите им ресурси (труд, земя, овеществен капитал, предприемачески опит, технология). Плащанията за факторите образуват дохода на домакинствата. Цената на производствените ресурси се определя от търсенето и предлагането на факторния пазар. Предприемачите използват производствените фактори за да произвеждат стоки и услуги.

Горната част на фигурата изобразява паричния поток на потребителските разходи от домакинствата към фирмите, в замяна на които получават стоки и услуги (хляб, дрехи, жилищата, медицински услуги и т.н.). От стоките, които продават на домакинствата, фирмите реализират своите приходи. Цените им се формират от търсенето и предлагането на продуктовия пазар.


4. Заключение

Съвременната икономика е далеч по-сложна от примерния двусекторен модел. В допълнение към личните потребителски разходи на домакинствата съществуват покупки на стоки и услуги от правителството. Купувайки производствени фактори от домакинствата, фирмите могат да правят инвестиционни разходи (за машини, производствени съоръжения, сгради и др.), използвайки за тази цел печалбата. По този начин предприемачите увеличават своите възможности да произвеждат повече стоки в бъдеще. Към всичко това се прибавят и възможностите на чужденците да купуват местни стоки и услуги и да продават свои на вътрешния ни пазар.



Независимо от допълненията към представения двусекторен модел, общият принцип на циркулационните потоци на стоки и плащания за тях се запазва.

Използвана литература


  1. Бакстър, Р., Г. Банък, Е. Дейвис, Световен речник по икономикс. Делфин прес, 1999

  2. Минчев, Д., Въведение в теорията на пазарното стопанство. Русе, 1998

  3. Гълбрайт, Д., Икономическата теория в перспектива. С., 1996

  4. Минчев, Д., Икономика. Русе, 2001

  5. Савов, С., Макроикономика. С. 1999

  6. Кейнс, Д., Обща теория на заетостта, лихвата и парите. С., 1993




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница