Двореца в кносос



Дата21.01.2018
Размер123.19 Kb.
#51026
ДВОРЕЦА В КНОСОС

====================


Невисок хълм, на който съществувало неолитното селище Кносос,а след това бил построен голям дворец, получил названието “Челеби” или “Кефала” /Глава/ от името на турския земевладелец, от който бил купен. В минойската епоха, хълма се явява център на града, заемащ ред други околни хълмове. В постминой- ската епоха хълмът с развалините на двореца станал част от града-държава Кносос.

Той се намира в хълмиста местност на юг от равнините Хераклион и Картерос .На изток от хълма с Двореца се издига планината Пророк Илия. На върха й се намира църквата Агиа Параскеви.

Първите археологически разкопки /любителски/ били направени през 1878 г. от търговеца от Хераклион – Минос Калокеронос, който разкопал част от западните складове на Двореца. От намерените питоси той подарил по един екземпляр на музеите в Лондон, Париж, Рим и Афин, на наследника на гръцкия престол Константин, а три от тях на Обществото за съдействието на образованието в Хераклион.

По- сполучливи били разкопките на английския археолог Еванс, който купил участъка и започнал разкопките през 1900 г. – вече след освобождението на Крит. С позволението на Критската държава и увеличение на средствата на архео- лога в течение на 3 години /1900-1902/ била разкрита голяма част от Двореца.

Освен крупните разкопки, Еванс осъществил уникален за крупния доисторически паметник труд по частичната реконструкция и реставрация на Двореца, което му донесло огромна слава. Без тази реконструкция – нашите познания за минойската цивилизация биха били осакатени.

Заедно с Еванс работили и известни археолози кат: Макензи, Хогарт, Уейс, Форсдайк а също и Пендълбери, Пейн и Хатчинсон.

През 1921-1935 г.г. Еванс публикувал резултатите от своите разкопки в монументалния труд “Дворецът на Минос в Кносос”,в шест тома станали Библия на минойската археология.

След Втората световна война изследванията на територията на Двореца и района на Кносос продължили други археолози под ръководството на Худ – един от най-крупните и в момента изследователи на Минойската цивили-зация.

В първите следвоенни десетилетия огромна работа по консервацията и реставрацията, а също и по допълнителните разкопки работили Николаос Платон и Стилианос Алексиу.А през 1976 г. бил издаден указ за ограничение на застроява- нето в района на Кносос.

През осемдесетте години на миналия век стартира проект за стабилизацията и консервацията на Двореца, претърпял значителни повреди, главно заради огромния наплив на посетители.

Кносос – един от най-древните градове на Егея и Европа. Неговите развалини се разпростират на обширен площад на разстояние около 5 км от днешната столица на Крит - град Хераклион, ежедневно се посещава от хиляди посетители от цял свят.

Първите заселници на невисокия хълм, на който е разположен Кносос се появили наскоро след 6000 г. пр.н.е.След три хиляди години, това население станало най-крупното на Крит и по целия басейн на Егейско море. Неолитните слоеве на Кносос се съхранили само частично – те съответстват на относително развит стадии на цивилизация, при която обаче не било известно употребяването на метали.

Бронзовата епоха, продължила 2000 г., била първата велика и блестяща епоха в културата на Крит и цяла Гърция.На Крит през тези векове било създадено, получило разпространение и накрая достигнало зенита си това чудо на културата, каквато се явява Минойската цивилизация. Нейната периодизация според изследователя Н. Платон е следната :

1. Додворцов период - 2800-1900 гг. пр. н.е.

2. Период на старите дворци – 1900-1700 г.г. пр.н.е.

3. Период на новите дворци – 1700-1400 гг. пр.н.е.

4. Следдворцов период 1400-1100 гг. пр.н.е.
Додворцов период – посетителите на Кносоския дворец не могат да видят развалините от този период, защото те били унищожени преди строителството на големия Дворец. Обаче на основание на данни от разкопките е известно, че тук е съществувало крупно додворцово заселване, съоръженията от които са намерени на север и на юг от царския път. Еванс и Худ са открили участъци от огромно здание от последните години на додворцовия период в Западния двор и под Западните складове на Двореца.

Стария дворец – строителството на двореца в Кносос, както и други центрове на Крит, се явявали най-важните събития от историческо, културно, икономическо и социално значение. Дворците били центрове на държавния и градския живот. Те били място не само за обитаване от членовете на царското семейство, но и от многочислената административна и жреческа касти.

От стария дворец се съхранили само руини и на негово място бил построен Новия дворец. Днес е прието да се счита, че това бил единен архитектурен комплекс. В противоположност на това Еванс защитавал “теорията на островите”,т.е. самостоятелни големи здания, които постепенно се обединявали .Около двореца били издигнати опорни стени и било оградено пространството на западната страна. В западния двор имало кръгли ями, използвани в качеството на канализация.

Царският път и дворовете били настлани с плочи, очевидно през тази епоха. Големия път-мост на юг от двореца датира от този епизод. Градските некрополи са разположени по склоновете на планината Айлиас.

Стария дворец бил окончателно разрушен около 1700 г. пр. н.е. Новият дворец бил построен по нов план, като върха на планината бил заравнен и върху образуващите се насипи бил направен фундамента на Двореца. Общата му площ възлизала на 22 декара. той три пъти бил подложен на разрушение По-голямата част на видимите в момента развалини принадлежат на втората фаза от съществуването на Новия дворец.

В Кносоския дворец може да се влезе през един от петте входа – от север, от юг, от югозапад, от северозапад и от изток. Първите четири входа имали повече параден характер и имали пропилеи /преддверие/ с широки врати. В западната част на двореца се намира паваж с пресичащ го процесуален път с два жертвеника. В югозападния ъгъл на двора се намира западния вход с колонадно преддверие, от което широк път /процесия/ във формата на буквата П води към Централния двор на юг от местонахождението на фреската “принц-жрец”, където сега се намира нейно копие.

В новодворцовия период Кносос преживява своя най-голям разцвет. Около двореца, на запад и север, а също и в ниските части на хълмовете Акропол и Гипсад – градът се ширел с големи домове на жреци, велможи и градското съсловие – всички те се отличавали с разкош и великолепна архитектура и били украсени с прекрасни фрески.

Кнососките некрополи се простирали във всички направления по склоновете на хълмовете до селцето Агиос Йовнис на разстояние 2,5 км от двореца. Болшинството погребения са от типа на изсечени в скалите камери.

Голям интерес представлява водопроводната и канализационната система на Кносос. Изграден с тръби водопровод, снабдявал с вода Кносос от районите Кутав и Архан, развивал се навътре в града и в двореца, където са намерени неговите останки.

Животът на минойците бил нарушен от природно бедствие – земетресение станало около 1450 г. пр. н.е. – Крит бил разрушен от земетресението и пожари. Дворецът издържал и продължил своя живот още 50-70 год. до 1400/1380 г. пр.н.е. Сведенията относно тази последна фаза на съществуването на Кносоския дворец са основани главно на археологически източници /керамика и архитектура/, а също и върху данни на намерени в двореца таблички с линейно писмо. Основният извод се корени в това, че в Кносос – единствен дворцов център на Крит по това време, се утвърдил микенския анакт /владетел/. При какви обстоятелства е станала смяната на династиите е неизвестно.Изказват се предположения за военни завоева- ния, мирен брачен съюз или за преврат извършен от микенския военноначалник на минойския флот. Във всеки случай, факт е това че последващата парализация на живота утвърждава гръко-микенците на Кносос.

В двореца се прави преустройство: към старото здание се пристроява Тронната зала украсен с много фрески с микенско влияние. Това се усеща и в керамиката /дворцов стил/. Дешифрованите таблички с линейно писмо представ-ляват първите известни образци на гръцкия език.

Нова катастрофа станала около 1400/1380 г. пр.н.е. – причините за нея не са достатъчно изяснени. Дворецът е унищожен от пожар /обяснява се като случайност/ или след въстание на поробените минойци или с въстание на кно-соските микенци против микенците от континентална Гърция/. Каквото и да се е случило, учените считат, че след тази катастрофа Кносоския дворец прекратил своето съществуване.

Последвал период на повторно заселвани на развалините на Двореца от частни лица,които преоборудвали различни негови части.

След своя шест вековен разцвет, великолепния “минойски” дворец се превърнал в пустеещи развалини. Многочислените и впечатляващи със своята майсторска, подобна на лабиринт архитектура развалини на Двореца, очевидно станали и основа за мита за Лабиринта.

Към централния археологически резерват води път с местно значение Хераклион-Вианнос.Западния двор на двореца се пресича от три процесуални пътя, образуващи триъгълник и няколко излизащи на повърхността двора. Три големи кръгли облицовани с камък ями, известни като “кулоси” – с неясно предназначение, но вероятно използвани за събиране на боклук и също на остатъци от жертвоприношения и ритуали, извършени в западния двор, за което свиде-телстват две невисоки съоръжения от камък /жертвеници/. Западният двор се явява място от официален и култов характер и се съединявал в северната си част чрез пътя на процесиите с “Театъра”. В дълбоките слоеве на двора са открити остатъци от заселване, съществувало на хълма в неолитната и додворцовата епохи. От Западния двор се влиза в двореца минавайки през Западен вход с колони и пред- верие /височина на колоните – 5 м/ и помещение за стражата и се продължава по Коридора на процесиите, стените на който били обрисувани със знаменитите фрес- ки “Процесии”.

Коридорът не е възстановен в южната си част и затова, за да се излезе от големия Южен прорез /проход/ се минава по тесен проход.Край южния проход завършва стъпаловидна порта, която идвала от Гостния палат по мостов път. След разрушаването на тази порта около 1600 г. пр. н.е. бил направен нов неголям Южен вход, от който към югозападния ъгъл на Централния двор водил до коридор с формата на буквата “Г”. Южните проходи са възстановени в западната част, където са установени също копия от части на фреската “Процесии”.Проходите имали по две колони отпред и отзад с широки врати, затварящи се от юг. Намиращите се в проходите питоси се отнасят към времето на повторно заселване на територията на двореца.

От южния проход се излиза на реконструирана тераса на западното крило по широка стълба. В частично покрития покрив, понастоящем на долния етаж се намират складове, комплекса на Тронната зала и комплекса на Централното светилище. На изток от голямата стълба се намира правоъгълно здание, което Еванс поначало считал за “микенски дворец” и за гръцки храм Реи, което най-веро- ятно е така. На горния етаж се намират големи ритуални зали с колони, условно на- речени “Зали на светилището”, “Голямата зала” и др. Стените на тези зали били из- писани с прекрасни фрески. На това място се намирала знаменитата фреска “Жер- твоприношение”, миниатюрната фреска “Триколонното светилище”.

От възстановения покрив на западното крило може да се видят осемнайсетте големи западни складове, заемащи цялата западна половина на крилото. Складовете представляват дълги и тесни помещения, открити от запад, където минава дълъг и широк, настлан с плочи коридор. Питосите са в два реда, а между тях минават редове от дълбоки квадратни резервоари, облицовани с алабастрови плочи, очевидно предназначени за съхранение на течности. Питоси и резервоари имало и в коридора. Складовете и коридорите събирали общо 400 питоса, но са намерени само 150. Общата им вместимост представлявала приблизително 80 000 л. На стените на складовете били изписани символи /двойна брадва, звезда, клонче/ показващи сакралния характер на тези помещения.

В покритата зала – тази над Тронната са изложени някои фрески от различни части на двореца: миниатюрните фрески “Празник пред светилището” и “Танц в свещената гора”, фреските “Дами в синьо”,”Игри с бикове”, “Аргонавт” ”синята маймуна”, “Синята птица” и “Водач на негри”. Малка стълба води от тази зала долу – в преддверието на Тронната зала.

От терасата на западното крило се спускаме по Западната стълба – величествено украсена с двоен ред колони, върху просторен, настлан с плочи, правоъгълен Централен двор. Той играел ролята на светлинен кладенец и бели дробове на Двореца, който го обграждал с многоетажните си постройки. Изказват се предположения, че на централния двор устройвали различни по рода си празници и извършвали обреди.

От Централния двор посетителя може да премине към комплекса на Тронната зала, отнасяща се със своя съхранен вид към четвъртата фаза на Новия дворец – т.е. “микенска”. Изкачвайки се по двете степени и минавайки по мно-гопроходен вход, се влиза в преддверието на зала, на чиито северна и южни стени има алабастрови скамейки, а на нисък постамент и самия дървен трон. В центъра на преддверието стои порфирена чаша. Двоен вход въвежда в Тронна зала с трон от алабастър разположен по средата на северната стена и скамейки на северната, западната и южната стени. Край южната стена се намира и “басейн на пречист-ването”.В ляво и в дясно от трона се намират фрески с грифони. Тези фантастични същества с орлова глава и лъвско тяло, символизират царската и божествената власт. Тази зала носи сакрален характер, а Еванс предполагал, че тук е заседавал Минос заедно с жреците, които били едновременно и съдии.

На юг от комплекса на тронната зала се намира комплекса на Централното светилище – веднага на юг от западната стълба. Тук се намирали Тройното светилище и съкровищницата на светилището – съоръжено с каменни квадратни ями, в които се намирали знаменитата статуетка на богинята със змиите и други култови предмети на светилището.

Пресичайки Централния вход в южна посока се излиза на южната страна, където е възстановен последния участък но Пътя на процесиите. На стената се намира копие от релефната фреска, известна под наименованието “Цар-жрец” и изобразяваща юноша обкръжен от лилии, водещ на верижка грифон или сфинкс.

Източно крило - В средата на Централния двор се намира Голямата стълба, с която започва посещението на източното крило на двореца, включващо жилищните помещения на царете, Светилището на двойните секири, Голямата източна зала и комплекс работилници. Наклона на терена позволил двореца да бъде построен на пет етажа.Ниските етажи и етажите на царските покои се свързват по между си със система от монументална стълба, известна като Голямата стълба. Тя е един от шедьоврите на минойската архитектура. Състои се от две стълбищни крила, които се повтарят на всеки етаж, осветявайки се от голям светлинен кладенец, намиращ се в източната част, обкръжен от колонади, образуващи повтарящи се веранди.

Спускайки се по стълбата на долния етаж и минавайки по коридора в източна посока се излиза при “Мегарона на царя” известен като “Залата на двойните секири” – на стените , на която са изсечени точно тези символи.

Мегаронът се състои от собствена зала с множество проходи и портици в западната, източната и южната части излизащи на светлинния кладенец. В запад- ния портик са намерени остатъци от великолепен трон, който бил смазан от азбес- тов блок. Стените на Мегарона, горния етаж и верандата били украсени със съхранили се фрески /”Щитове във формата на осморка”,”Аргонавт”,”Бик”/, кои- то датират от времето от четвъртата фаза на “микенския дворец”. От Мегарона на царя, коридор води в “Мегарона на царицата”- помещение с по-малки размери, но с великолепна конструкция, с множество прозорци и скамейки и светлинен кладенец, а също и със спомагателни помещения. На етаж по-нагоре бил намерен склад от редки предмети – “играещ с бик “ акробат, фрагменти от други фигури от слонова кост и статуетка на бик и пр. а също и “Бостонската богиня” от злато и слонова кост. Мегаронът на царицата бил изписан с прекрасни стенописи “Делфините”, “Танцьорката”,”Спирали” и др.

От светилището на двойните секири посетителят трябва да се върне обратно във външните проходи на Мегарона и от тук да започне разглеждането на Комплекса от работилници на двореца. Тук се намирали работилница на камено-делеца, на грънчаря – с стенописи изобразяващи “игри с бик”. На север от работилниците се намира Двор на “каменното отверстие”.

На север от тясна съвременна стълба се намира склад от гигантски питоси, отнасящи се към периода на Стария дворец. Още по-на север се намирали североизточните складове на Стария дворец. Изкачвайки се по неголяма съвременна стълба посетителят излиза на мястото, където се е намирала голямата източна зала. Това е склад на питоси с релефни медальони. В това помещение се е намирала фреската “Дами в синьо”. В едно от неголемите помещения е намерена и знаменитата “Мозайка на града” – фаянсови плочки изобразяващи фасади на минойски домове. Тук се намира и “коридора на задънените улици” – счита се, че голямата източна зала е била официалната тронна зала. Стените й били украсени с уникални релефни фрески, изобразяващи състезания и привързани към колоните грифони. На север от голямата зала се намират различни помещения, като например “шахматния коридор”, в който била намерена знаменитата царска игра, напомняща шахмат. На това място се съхранили също видими части от водопроводна мрежа. След североизточните складове, се намира комплекса на северния вход, където се намира голямата северна зала с колони, известна като “митницата”. Това е голяма тричастова зала с осем пиластри, поддържащи тавана. От нея започва рампата на северния вход с балкони от двете страни, водеща към централния двор. Последната част на двореца е северозападния комплекс. Тук има шест много дълбоки подземия – помещения с правоъгълни стени, които Еванс нарекъл “камери на заточението”, те принадлежат към стария дворец. Над камерите в епохата на новия дворец било създадено светилище с плочник на пода и пиластър в средата. Горната му част била украсена с фрески. Тук били намерени фрагменти от миниатюрните фрески “тройното светилище”, “светилище в гората”, “събирач на шафран”.

На запад от двореца се намира театралната площадка на Кносос. Тя се състои от две крила – източно и южно. В мястото на съединяване на двете крила се намирала “официалната ложа” – той събирал около 400 зрители. Край театъра е павирания царски път с Коридора на процесиите, които водел през града към малкия дворец. Край царския дворец били крупните и значими градски здания. Жилищната площ се намира на северозапад (“дом на фреските”), на юг (“Южния дом”) и югоизток (“Дом на падащите скали”), “Дом на жертвените бикове”, “Дом със свещената трибуна” от двореца. “Дом на фреските” се намира на юг от царския път и в една от неговите стаи са намерени множество повредени фрески, като някои от тях са едни от най-известните стенописи от Кносос – “Градини”, “Синята птица” и др. Южния дом се намира ниско от двореца – от външната му страна и неговия югозападен ъгъл. Този дом съдържа важни архитектурни елементи – крипта с колони, басейн за пречистване, поставка за лабриси, там са намерени комплект сребърни съдове и бронзови оръдия.

“Дом на жертвените бикове” и “Дома на падащите скали”, датират от първия новодворцов период. Тези названия са от това, че там са намерени остатъци от предмети за жертвоприношения (триножник-жертвеник и бичи рога), във втория дом – късове паднали при земетресение от фасадата на двореца. Югоизточния дом бил стабилна постройка, украсен с фрески от лилии. Той има многопроходни входове, крипта с колони и поставка за лабрис. Тук е намерена прекрасна лампа от порфирит.



С тези сгради оградената територия на двореца завършва, другите сгради и паметници се намират извън неговата територия.





Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница