Двуезичието(Билингвизмът) при деца със соп умствено изостанали



Дата01.09.2016
Размер106.72 Kb.
#8031
Двуезичието(Билингвизмът) при деца със СОП

-умствено изостанали
град Карнобат 8400

Област -Бургаска

Валентина Андреева Марева- ресурсен учител

ОУ”П. Р.Славейков”- Карнобат

Тел: 0878910554 e-mail VALIA_55@abv.bg
Bilingualism by children with SEN (Special Educational Needs) –mentally retarded

Valentina Andreeva Mareva




Abstract: We can talk about integration only then, when the people acquire the corresponding competency and they are not afraid to admit the fact, that they are living among other “different” people, the SEN-bilingual children (SEN- Special Educational Needs), so they communicate freely and develop themselves professionally and the bottom line is to be accepted from the society.


Проблемите пред които са изправени децата от различни етнически групи, преди всичко турската и ромската са големи. Общуването с тях, е трудно, има издигната бариера която пречи за нормалния ход на учебната работа. В училище идват деца, от които повечето не знаят български език, други говорят смесено като запаса на речника им от думи е много беден. В България все още няма създадени условия и нагласи за овладяването на българския език от децата на малцинствените групи, които населяват компактно цели села или махали. Постъпват в училище в условието на двуезичие. Това е голяма пречка за учениците и учителите в съвместната им в училище работа. Образованието на децата от ромски произход е много трудна мисия и е истинско предизвикателство за всеки педагог Обикновено тези деца са от социално слаби семейства, лишени от родителски грижи и подкрепа. Почти всички са от многодетни семейства . Най сериозният проблем при тези деца е липса на желание да говорят на български език. Съпътващ е и проблема за нередовната посещаемост на учениците в училище. С цената на много усилия се успява да се доведат и задържат децата в училище, понякога това е неимоверно трудно.

Според експертите на ЮНЕСКО, интегрираното обучение следва да се разглежда в две направления. От една страна, то представлява една от основните задачи на специалното образование, а от друга, се възприема като метод за включване на отделни групи индивиди с недостатъци в обикновените класове на общообразователното училище, независимо от тяхното физическо, интелектуално, социално, емоционално, лингвистично или друго състояние.(Зл.Добрев, 1998)

Особено значение за реализиране задачите на интегрираното обучение има видът, типът интеграция. В теорията и пратиката намират приложение следните три вида интегриране :

#локално- представлява обучение в една сграда на деца с интелектуална недостатъчност и деца без увреждания като помежду две групи няма непосредствен контакт.

#социално- “позволява “ определен контакт между двете групи деца по време на определени занимания, предимно в свободното време.

# функционално- двете групи ученици се обучават заедно или заедно прекарват цялото време в училище.

За Ивон Чани, от една страна, интеграцията означава адаптация, асимилация, а от друга възприемане.

Интегрираното обучение може да се проведе под две форми. (Ивон Чани,1994)

#-реално ефективна интеграция, изцяло подпомагана от педагогическа помощ.

#-формална, студена интеграция без оказване на специализирана педагогическа помощ.

Интегрираното обучение в масовото училище е ново предизвикателство в образователната ни система, което още не е достатъчно изучено. Неговите цели са насочени към обективизиране, разкриване спецификата на проявлението на общуването между здравите деца и децата със СОП. За това следва да се подбере арсенал от подходи , средства и похвати, като се съобразяваме и с трудните деца-билингви, деца със СОП с тяхните общовъзрастови черти, противоречивост и динамика. Този факт разкрива необходимостта от широка педагогическа култура. Идеалното място е училището, където децата се учат постоянно на учтивост, на самопомощ, на благотворителност, на смелост, на почтеност, на искреност и на това на което те подражават в игрите си и на възрастните.

Що е билингвизъм ?-Понятието, възниква във връзка с изучаване­то на езиковото поведение на човек, използващ два езика за общуване.

Билингвизмът-това е двуезичие т. е. съществуването у човек или у цял народ на два езика, обикновено първи-роден и втори-придобит. Ако знанието на двата езика е свойствено за отделни членове на социума, то това е индивидуален билингвизъм, ако е голям контингентът на говорещите, става дума за масов билингвизъм.

Понятието билингвизъм пред­полага при общуване обезателно използване на две системи на изразяване. Той определя двуезичието като "Психически механизъм (знания, умения, навици) позволяващи на човека да създава и поражда речеви произведения последователно принадлежащи на две езикови системи".

В съвременната литература се употребяват паралелно двата термина - двуезичие и билингвизъм за хората, които го­ворят едновременно два езика.

Верешчагин разграничава три основни типа билингвизъм:

а) индивидуален билингвизъм, присъщ на един или няколко човека

б) групов билингвизъм, е при хора обединени по интереси

в) масов билингвизъм, присъщ на цяла общност или на мнозинство

Билингвизмът може да бъде и:

-пълен, когато двете езикови системи са овладени доста­тъчно добре и при говорене едната не оказва влияние на дру­гата;

-непълен, когато говорещият владее добре единия език.но не владее другия и при общуване прави чести заемки от пър­вия език.

Изследванията показват, че се постига голям напредък в овладява­нето на втори език, до 11 - 13 годишна възраст .

Върху формирането на билингвизма оказват влияние ези­ковите способности, интелигентността, мотивацията, както и социалната нагласа към носителите на втория език. Във връзка с усвояването на български език от децата-роми важна роля иг­рае езиковата среда, в която те се развиват. Не по-малка роля играе и малцинствената културно-ет­ническа общност. Ако тя е затворена и има отрицателна соци­ална нагласа към културата и езика на другата общност това определено ще задържа децата в точката на монолингвизма (знаене само на майчин език) и ще затруднява тяхното обуче­ние и възпитание. Бедният ре­чников запас от думи не позволява на детето-ром да изрази онова, което мисли и чувства и много често то остава нераз­брано от тези, с които общува. Което от своя страна поражда потиснатост, несигурност, боязливост, което характеризира състоянието на безпокойство и тревога. Ако това състояние се превърне в трайно, то може да послужи като основа за ре­дица отклонения в поведението на детето-ром и се създа­ват сериозни затруднения при развитието и възпитанието му. Такива деца стават затворени, пасивни, неконтактни, а после е необходимо много време (ако не и цял един живот) за да се "излекуват" нанесените "рани". В България все още няма създадени условия и нагласи за овладяването на българския език от децата на малцинствените групи, които населяват компактно цели села или махали. Такива деца трябва да се интегрират.

В последно време започна много да се говори за децата със СОП, дори тази тема започна да се комерсиализира. Но е хубаво, че има и някаква гласност по този въпрос, че проблемите на тези хора се разглеждат открито. Те влизат в широката категория “трудни” деца. Трудността идва не от дефицита на възпитанието, а от уврежданията, които водят до отклонения от нормалното им развитие. Тяхната социализация т. е. вписването им в класа, уменията им да работят с общи теми, поражда трудност, както за учителите, така и за връстниците им с които те живеят и общуват. Специфичното идва от недостатъците им и като още един минус, това е че са билингви. Те са “трудни”, много трудни деца и за учителите и за родителите, и за връстниците си.

Към интеграцията и социализацията трябва да се насочи цялостната учебно-възпитателна корекционна и компенсаторна дейност с деца умствено изостанали.

Много често такива ученици са контингент на ресурсно подпомагане. Това е една нова форма. С такива деца да се работи по индивидуална програма, която се изработва в началото на всяка учебна година от екипа определен със заповед на директора на училището и се приема на ичителски съвет. Също всеки ичител по предмета изготвя адаптирано разпределение за всяко дете със СОП. Всичко това е трудна но полезна дейност с която се планува конкретна работа и седават знания по достъпен начин, запълват се прописки. На едно от първите места в работата на ресурсния учител е целта му детето със СОП да се социализира, това ще рече то детето да се впише в колектива на класа си, в училището където учи, да участва в масови мероприятия в неселеното място където живее, също и на регионално ниво. Това не са само красиви фрази, това наистина се случва при нашите деца. Децата ни са възприети от съучениците си. Те заедно играят, рисуват, сглобяват. Изработват мартеници, картички, не само за себе си но и за свои другарчета които подариха на деца от дом за доотглеждане.Участваха с желание в поетата инициатива в града ни “Да засадим дърво”. През месец май ще участват в мероприятие на регионално ниво в състезания под наслов “и ние можем”. Там ще имат възможност да се срещнат с деца с подобна съдба .

Не на последно място е и работата на ресурсния учител с родителите, както с ридителите на децата със СОП, така и с родителите на здравите деца. Ресурсният учител много внимателно трябва да обясни на родителите как и с какво могат да бъдат в помощ на децата си, също и да изясни ,че децата не са различни. Умствената недостатъчност не трябва да я приемаме за болест, а като състояние на “задържано или непълно развитие” в редица насоки от психическата дейност на човека.

Най близките хора на тези деца, родителите им, родителите на техните съученици, учителите, още нямат необходимата психическа настройка за това да приемат детето със СОП. Положително е, че децата без проблеми, учениците в норма имат много по добро разбиране от своите родители. Те са по състрадателни, отзивчиви, но и на тях трябва много да им се обяснява и показва, как да общуват със своите връстници които имат специални потребности, как да са съпричастни към проблемите им, без да нараняват самочувствието им. Точно на тях трябва да им се обяснява по достъпен начин, че детето с увреждане не е кой знае колко по различно от тях, просто то има някакъв проблем. Така ще могат да го приемат като равнопоставено.

На езика на физиологията, трудността във обучението на учениците се обяснява с формирането на огнище в мозъчната кора, което насочва поведението в определена посока и стил. От особена важност в диагностичния процес. Лицата с умствена изостаналост се характеризират с определено когнитивно и личностно развитие.

Работата наресурсния учител се състои в това да помага на детето, да го насочва в неговата работа. Да работи с него в клас, да направлява ученика когато той работи съвместно с други деца в група, но най –вече да работи с ученика индивидуално. Ресурсния учител е в помощ и на учителя, те са екип, който много внимателно прицезират работата на детето със СОП.

Така, че на детето по достъпен начин му се подава “порцията знание”, дава му се възможност само да работи, да бъде включено умело в клас и да може да даде отговор по въпрос който се разисква. Така, че то да почувства, че може както и останалите деца. С децата със СОП с обучителни проблеми е необходимо да работят добре обучени преподаватели и да разполагат с много добра материална база изразяваща се в оборудване, достъпни подстъпи, рампи асансьори пригодени тоалетни и ред други неща които са необходими за децата със СОП. По точно това не се случва, а е точно обратното. Като правило материалната им база е в окаено състояние, фасадите и класните стаи, са неприветливи. Ремонт не е правен от години, има всякакви течове, а счупените стъкла са заменени с шперплати.

Децата със СОП в зависимост от клиничните и псохологично педагогичните особености на умствено изостаналите деца с лека степен на увреждания, са обект на обучение и възпитание в масовите и специализирани училища и се дефинират в 5 основни групи.



Първата група-са към неусложнените форми, с липса на груби органични поражения и с относително добри познавателни възможности.

Втора група Умственото изоставане е усложнено от нервно динамични разтройства. изпъкват нарушенията в силата и динамиката на нервни процеси, формиращи две основни форми на ВНД;

#Възбуден-децата изключително подвижни, хаотични, неуравновесени импулсивни и разсеяни.

#Задръжен- децата със забавени движения и трудно превключващо внимание. Работоспособността е снижена, бързо се изтощават.

Третата група Умствено изостаналите с психопатогенни

разстройства се отличават с отклонения в поведението–афективни реакции, нарушения в сферата на влеченията(склонност към скитничество, повишена сексуалност), негативно отношение към училището и т.н.



Четвърта група деца със значителни нарушения на челните дялове на мозъка в съчетание с дифузни поражения на кората.

Тези аномалии се отличават със снижена критичност, непоследователност в действията и липса на целенасоченост.



Пета група- Умствено изостанали деца с парциални нарушения в системата на различните анализатори (слухов, зрителен речедвигателен.) Срещат се смущения в писмената реч, пресмятането, общуването и други познавателни дефекти. Усложнените форми на слабоумие предизвикват значително отклонение в развитието, което изисква комбинирано, многостранно и корекционно въздействие.

В началното училище трябва да се водят грижливи наблю­дения над децата, за да се откриват своевременно както нор­мално срещащите се индивидуални различия, така и евенту­алните отклонения от нормалното физическо или психическо развитие. Констатирането на отклоненията позволява навре­ме да се вземат съответните мерки за тяхното отстраняване Това е работа на учителите, ресурсния учител и медицинското лице в училище,всъщност на екипа изграден в училище .

В един от най новите документи на СЗО, разработен с активното участие на изтъкнати специалисти от цял свят, се предлага следната дифиниция:

Умствена изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитиеи дават своя дял в формирането на общото ниво на интелигентност, т. е. когнитивните, речевите и двигателните и социални умения.” Зл.Добрев(1998г)

Първата научна класификация на умствената изостаналост се свързва с името на Феликс Платер. Той дели индивидите с психични нарушения на четири групи публикува (К.Караджова,1999 ).За нас заслужават внимание, първа и трета група.

Първа група Платер нарича- mentis-imbecilitas-към нея той отнася децата с интелектуални нарушения на паметта, въобпражението и др.

Трета група –mentis alianato-Платер отнася лицата с вродени интелектуални дефекти.

В епохата на възраждането към децата с умствена изостаналост проявява интерес Ян Амос Коменски е първият педагог който изказва мисли относно възможностите на тези деца за обучение и възпитание.

През този период възниква и необходимостта от регламентиране на правното положение на умствено изостаналите деца.

Бъдещето за тези деца с увреждания е, излизайки на вън от къщи и от

помощните училища, околните, съучениците и обществото да ги приемат и те да се чувстват равнопоставени. На децата с увреждане трябва да им се даде шанс да развиват своитие способности и умения, доколкото

позволяват възможностите на всяко едно от тях.

Децата със СОП създават трудности, но оказват и положително влияние върху здравите деца, защото формират умения за съпричастност,

подпомагане и уважение към по-слабия.

Като заключение искам да споделя, че за разрешаването на проблематики от подобен род са необ­ходими комплексно - кооперативни стратегии на поведение.

Държавата трябва да установи система на работа с тези деца, по-нататък младежи и възрастни. Тогава и обществото ще ги приеме по лесно.


Л И Т Е Р А Т У Р А

1 Виготский,Л.С.,ИзбранньІе психологические исследования,Наука,1956,51.

.2 Добрев,Зл.,Особености в развитието на умствено изостаналите деца,С.,1998.

3. Иванов,Ст., М.Иванов, Социална психология, Шумен 2006.

. 4.Ивон ,Ч .,Възможностите на училищната интеграция ,статия в сборника социализация при деца с нарушения,С.,1994.

5.Караджова ,К.,Диагностика на деца с умствена изостаналост,



У.И.”Св.Климент Охридски”,С.,1999.





Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница