Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право



страница1/82
Дата23.12.2016
Размер12.61 Mb.
#11382
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   82
------------------------ ДЯЛ ПЪРВИ -------------------------------
Въпрос 1. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право

Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.

Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат гражданските отношения.

Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните субекти. ГП урежда субективните права и задължения.

Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е човешката дейност.

При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези обществени взаимоотношения.

В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните отношения.

Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името, достойнството, свободата на словото и др.

Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.



Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.

ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.

Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица, за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и погасителна давност.

Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното , авторското и наследственото право.



ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.

Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.

Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.

ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на сделките, за недействителността и др.

Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.

ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължените лица.



ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

Видове


Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото

Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи таки­ва

Източникът на гражданско право следва да се определи като юриди­чески факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданско­то право се отличават от юридическите факти на граж­данското право по това, че последните пораждат, изме­нят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.

Докато едни от източниците се създават целенасоче­но въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но държа­вата им признава качеството на източници.

Източни­ците на гражданското право биха могли да бъдат разг­раничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, пра­вен обичай, тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и спра­ведливост.

Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само норматив­ните актове и правният обичай, защото само те устано­вяват правни норми. Към косвените източници той при­числява съдебната практика, правната наука, практи

ката в обмена й справедливостта.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница