------------------------ ДЯЛ ПЪРВИ -------------------------------
Въпрос 1. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.
Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат гражданските отношения.
Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните субекти. ГП урежда субективните права и задължения.
Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е човешката дейност.
При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези обществени взаимоотношения.
В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните отношения.
Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името, достойнството, свободата на словото и др.
Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.
Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.
Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица, за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и погасителна давност.
Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното , авторското и наследственото право.
ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.
Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.
ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на сделките, за недействителността и др.
Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.
ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължените лица.
ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Видове
Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото
Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи такива
Източникът на гражданско право следва да се определи като юридически факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданското право се отличават от юридическите факти на гражданското право по това, че последните пораждат, изменят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Докато едни от източниците се създават целенасочено въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но държавата им признава качеството на източници.
Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и справедливост.
Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само нормативните актове и правният обичай, защото само те установяват правни норми. Към косвените източници той причислява съдебната практика, правната наука, практи
ката в обмена й справедливостта.
Сподели с приятели: |