„Защо Бодхидхарма дошъл от Запад?“ е обичайният въпрос в Дзен литературата. Отнася се до индийския будистки монах Бодхидхарма (ок. 470–532), който дошъл с лодка в Китай от Индия през VI век от н.е. и след време станал известен като Първия патриарх. Историята на Бодхидхарма започва със срещата му с император У, който го обсипал с разкази за многобройните си добродетелни деяния и запитал какви заслуги е спечелил с тях.
— Никакви — отвърнал Бодхидхарма.
— Тогава, какъв е първият принцип на Свещеното Учение? — попитал императорът.
— Огромна пустота и нищо свещено.
— Кой стои пред мен? — настоявал императорът.
— Не знам — отвърнал Бодхидхарма.
След това се отправил на север и като стигнал в манастира Шао-лин, девет години прекарал с лице към стената (според легендата, за да не заспива, той отрязал клепачите си и на местото, където паднали, поникнал чаен храст — затова на него се приписва заслугата за появата на чая в Китай). Преди да се върне в Индия (или преди да го отровят в Китай — тук писанията се различават), Бодхидхарма обявил своя ученик Хуей-къ за Втори патриарх и така започнало духовното родословие от учители и ученици.
Въпреки че учението му си остава индийско по своя характер, Бодхидхарма е почитан като баща на Дзен и автор на класическите строфи, които разкриват неговата същност:
Особено предаване, отвъд свещените писания;
без всякаква зависимост от думи и от букви;
направо сочи към душата;
човек прозре ли собствената същност, става Буда.
Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато има любов и омраза, всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче —
небе и земя се различават безкрайно.
СЪН-ЦАН
* * *
Сравненията са отвратителни.
ПОПУЛЯРНА ПОГОВОРКА ОТ XIV ВЕК
* * *
Как да го уловя? Не го улавяй. Онова, което остава, когато вече не се стремим да улавяме, е истинското Аз.
ПАНЧАДАСИ
* * *
В дзен няма нищо, което може да се улови. Учениците не разбират това, когато полагат прекалено усърдие.
ИН-АН
* * *
Да противопоставяш нещата, които харесваш, и нещата, които не харесваш, е болест на ума.
СЪН-ЦАН
* * *
Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание.
ДЖАО-ДЖОУ
* * *
Какво става с дупките на сиренето, когато то свърши?
БЕРТОЛД БРЕХТ
(западен коан)
* * *
Дзи Син-дзъ обучавал боен петел за своя господар. Минали десет дни и владетелят попитал дали петелът е готов.
— Не, господарю, още е суетен и изпълнен с ярост. — отговорил Дзи.
След още десет дни владетелят пак попитал за петела. Дзи казал:
— Не още, господарю. Застава нащрек всеки път, щом чуе кукуригането на друг петел.
Когато владетелят отново се поинтересувал, отговорът бил:
— Не съвсем, господарю, в него още тлее стръв за борба.
Минали още десет дни и тогава Дзи казал на владетеля:
— Почти е готов. Чуе ли кукуригането на друг петел — не трепва. Все едно е от камък. Всичките му качества са споени в едно. Той вече няма равностоен противник — всеки петел ще побегне моментално, щом го види.
„ДЖУАН-ДЗЪ“
* * *
И всичко се влива в Едно,
Докато ние все танцуваме, танцуваме, танцуваме…
ТЕОДОРЕ РЬОТКЕ
* * *
Научи ни да взимаме присърце
И да не вземаме присърце.
Научи ни да стоим неподвижно.
Т.С.ЕЛИЪТ
* * *
Действай, като не действаш
работи без усилие.
„ДАО ДЪ ДЗИН“
ДЗА ДЗЕН
Същността на Дзен-практиката е дзадзен, или „седене“ във „вглъбение“. Въпреки че се корени в древните медитативни практики, дзадзен се отличава от тях — тук липсва обект на съзерцанието или абстрактна концепция, върху която да се съсредоточава практикуващия. Целта на дзадзен е, първо, да се успокои съзнанието — има се предвид всекидневното „маймунско“ съзнание — а по-късно, след дългогодишна практика, да се постигне състояние на чиста, освободена от мисли пробуденост, така че съзнанието да реализира своята собствена Буда-природа. И за разлика от останалите форми на медитация, дзадзен не е просто средство за постигане на някаква крайна цел. „Състоянието дзадзен, само по себе си е просветление“ — е казал Доген. Една минута дзадзен — една минута в състояние на Буда.
Прочутият пример за дзадзен е Бодхидхарма, който според легендата, прекарал девет години, с лице срещу стена в манастира Шао-лин. Но, както е типично за Дзен-будистката литература, в нея се среща и не по-малко красноречив пример, който твърди обратното. Ден след ден прекарвал Ма-дзу в медитация, докато Учителят му най-сетне го попитал какво прави. Ма-дзу обяснил, че се опитва да постигне състоянието на Буда. Тогава Учителят взел парче керемида и започнал да го търка върху еди камък. Ма-дзу запитал Учителя какво прави, а той отвърнал, че полира керемидката, за да стане огледало.
— Как може с търкане от керемида да се направи огледало? — учудил се Ма-дзу.
— А как може да станеш Буда чрез седене в медитация? — мълниеносно отвърнал учителят — критикувайки не седенето, а седящия.
Подремвам,
оставяйки планинския поток
да мели ориза.
ИССА
* * *
Мислим с общи понятия, но живеем с подробности.
АЛФРЕД НОРТ УАЙТХЕД
* * *
Когато ученикът е готов, Учителят се появява.
БУДИСТКА ПОСЛОВИЦА
* * *
За да постигнеш познание са нужни лекота и плавност.
МИСТИК, живял по поречието на река Яки
* * *
Учителите отварят вратата, но ти сам трябва да влезеш.
КИТАЙСКА ПОСЛОВИЦА
ДЗЕН РЕЧНИК
ДОКУСАН — лична среща между ученика и Учителя в уединената стая на Учителя; ключов елемент в школата Риндзай.
РОШИ — многоуважаван учител, независимо дали е монах или мирянин, жена или мъж.
МОНДО — диалог върху будизма или върху екзистенциален проблем или между Учители, или между Учител и ученик.
ИНКА — печат на просветлението; официално потвърждение от страна на Учителя, че ученикът е завършил обучението си.
Не търси следи от стъпките на древните,
търси онова, което те са търсили.
БАШО
* * *
Когато за първи път присъствал на проповед Лин-дзи, послушникът Дин му задал въпроса:
— Учителю, какъв е съкровеният смисъл в учението на Буда?
Лин-дзи станал от проповедническото си ложе, зашлевил един шамар на Дин и го блъснал на страни. Зашеметеният Дин останал неподвижен. Монахът до него попитал:
— Дин, защо не се поклониш?
В този миг Дин получил просветлението.
ДЗЕН-КОАН
* * *
Ако срещнеш Буда — убий Буда!
ЛИН-ДЗИ
* * *
Някой ми показа — и аз го открих сам.
ЛУ УЕЛЧ
* * *
Защо да учим водните животни как да пият вода?
ПОСЛОВИЦА ОТ ЗАПАДНА АФРИКА
* * *
Селянинът
ми показа пътя
с репичка.
ИССА
* * *
Ти си бъди Бодхисатва,
а аз ще съм шофьорът на таксито,
което те откарва в къщи.
ГАРИ СНАЙДЪР
Сподели с приятели: |