Дзен (Джобен пътеводител)
Изтегляне 0.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БРОДЯГИТЕ НА ДХАРМА
ГОЛЕМИЯТ ГЛУПАКДайгу Рьокан, по прякор Големият глупак, е една от любимите фигури в японската фолклорна традиция. Дзен-поет и монах, той най-много обичал децата и с радост играел с тях една весела игра с парцалена топка, която наричал „най-висшата форма на Дзен“. След като получил печата на просветлението от своя Сото-дзен Учител, Рьокан (1758–1831) предпочел да не приема ученици, а по примера на древните монаси да живее в самота като планински отшелник и да се изхранва от подаяния. Преживял периоди на огромна мизерия, но без да загуби изключителната си непоквареност и любящото си сърце. След като някакъв крадец преобърнал наопаки къщата му и не намерил нищо ценно, Рьокан написал следното тристишие във формата на хайку: Оставил я там крадецът — там на прозореца — сияйната луна. Поезията на Рьокан е сред най-добрите постижения в Дзен-будистката литература, но не по-малко известни са историите от неговия живот, като например, историята с играта на криеница. Когато се стъмнило, децата, които играели с Рьокан, се прибрали вкъщи, а той продължил да се крие. На следващата сутрин един селянин го сварил зад купа сено. „Тихо — казал му Рьокан, — че децата ще ме намерят“.
Аз съм писателка, живяла съм като цвете в саксия. Но и в такъв живот човек може да прояви дързост. Защото истинската дързост се ражда в самите нас. ЮДОРА УЕТЛИ * * *
Можеш ли да ходиш по вода? Тогава не си с нещо по-добър от сламката. Можеш ли да летиш във въздуха? То не е по-добро от това, което прави и мухата. Научи се да владееш сърцето си — тогава може би ще станеш някой. АНСАРИ ОТ ХЕРАТ * * * От колко грижи се освобождава човек, Когато реши да бъде не нещо, а някой! КОКО ШАНЕЛ * * * Егото казва: „Аз съм“. Сърцето казва: „Аз съм по-малко от това“. Духът казва: „Вие сте нищо“. ТЕОДОР РЬОТКЕ * * *
Моето учение е свързани с онова, което надхвърля и собственото Аз, и другите неща. Позволете да ви го докажа. Докато вие всички сте обърнати към мен, за да ме чувате, там някъде, отзад, може да има врабчета, които чирикат, човешки гласове, въздишка на вятъра. Даже без да се опитвате да ги чуете, тези звуци идват при вас, всеки от тях е ясно доловим и разграничим. Вие не правите съзнателни усилия да ги чуете, затова тук не става на въпрос за собственото Аз. Но тъй като никой друг не чува вместо вас, не бихте могли да кажете, че това е някой друг! Когато слушате по този начин — с Нетленното Буда-съзнание — вие излизате извън всичко съществуващо. БАНКЕЙ
* * * Виждай без да гледаш, чувай без да слушаш, дишай без да питаш. У. Х. ОДЪН * * *
Животът е това, което ти се случва, докато усърдно кроиш други планове. ДЖОН ЛЕНЪН * * *
Докато правиш своя избор в живота, не забравяй да живееш. САМЮЪЛ ДЖОНСЪН * * * Хората казват, че онова, което всички ние търсим, е смисълът на живота… Аз мисля, че онова, което действително търсим, е усещането, че сме живи, така че нашите житейски преживявания, в чисто физически план, да намерят съзвучие със собствената ни най-дълбока същност и реалност. По такъв начин наистина да можем да усетим екстаза от това, че сме живи. ДЖОУЗЕФ КЕМБЪЛ * * *
Целта на живота е да живееш, а да живееш означава да бъдеш съпричастен — весело, опияняващо, безметежно, божествено съпричастен. ХЕНРИ МИЛЪР * * * Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си! ДЗЕН-ФРАЗА Така да мислите за този мимолетен свят: звезда на зазоряване, мехурче във поток, светкавица във летен облак, фенер мъждукащ, и видение, и сън. БУДА
Но никой не въплъщаваше първоначалното увлечение на Америка по Дзен така, както битниците — Джак Керуак, Гари Снайдър, Алан Гинзбърг, Филип Уейлън, Лу Уелч и други творци. Те бяха „Дзен-лунатици“ — както Керуак ги нарича в своя роман „Бродягите на Дхарма“, написан през 1958 година и посветен на Джафи Райдър (Гари Снайдърс) и обществото за будизъм и поезия от Златното крайбрежие. Керуак възприема първата благородна истина на будизма: „Целият живот е страдание“ като философска основа на своите творби. В идеята за сатори Гинзбърг открива обяснението на мощното видение, преживяно веднъж от него. Снайдър чува за Дзен най-напред в колежа и отдава близо десетилетие от живота си за усъвършенстване на знанията си в Япония, като преди да замине споделя следните думи, предадени от Керуак в „Бродягите на Дхарма“: „Виждам… една велика революция на раниците, хиляди, дори милиони млади американци, които скитат с раници на гръб, качват се в планините, за да се молят, да разсмиват децата и да радват възрастните, да носят щастие на младите момичета, а на старите момичета — още повече щастие: всички те са Дзен-лунатици, които ходят насам-натам, пишейки стихове, появили се без причина в главите им… цели шайки буйни, истински светци, които се събират да пият, да разговарят и да се молят.“
След малко вече бягах през бърдото към едно отдалечено кътче по крайбрежието на Кинтайър… Усещах как в своя бяг се връщам назад към цялата първична радост, унищожена в процеса на моето съзряване… Над главата ми се носеше крясък на чайките, а в далечината бяха очертани силуетите на стадо диви кози. Едва различавах дали бягам по хлъзгавите скали, по торфа, обрасъл с пирен, или през тресавище, и въпреки това не се подхлъзнах, нито пък каката ми се уморяваха — в тях имаше нов живот и увереност. Бягах безумно бързо, теглен от някаква невидима сила. Слънцето потъна и възпламени гората, а небето се превърна в матов пушек. После ме обзе умора… Търкулнах се на обраслия с пирен бряг и останах да лежа там блажено изтощен. РОДЖЪР БАНИСТЪР * * *
По-късно той си спомняше определени мигове, които като семе вече са съдържали силата на този миг. Припомни си мига в онази южна градина (Капри), когато зовът на птицата не се разби в очертанията на неговото тяло, а — тъй да се каже — беше едновременно и вън, и вътре в най-съкровените дълбини на съществото му, превръщайки ги в едно цялостно пространство, в което, защитено по тайнствен начин, оставаше едно-единствено място на най-чисто и на най-дълбоко съзнание. Тогава той бе затворил очи… И Безкрайността бе навлязла в него от всички посоки до такава дълбочина, че усети как звездите, които в това време се бяха появили, кротко полягат на гърдите му. РИЛКЕ
* * * Когато танцувам — танцувам, когато спя — спя, и ако в един миг, докато се разхождам сам в някоя красива овощна градина, мислите ми внезапно се зареят към далечни теми, в следващия момент отново ги насочвам към разходката, към градината, към сладостта на тази самота, към себе си. МОНТЕН * * *
Точно сега отлита един миг от времето! Улови неговата реалност в картината! За да сторим това, трябва да освободим съзнанието си от всичко друго. Трябва да се превърнем в самия момент, да бъдем като чувствителна фотоплака… да дадем образ на онова, което виждаме в действителност, като забравим всичко, видяно преди нас. ПОЛ СЕЗАН * * * Разказват, че когато един от духовните старейшини умирал в Скит, братя-монаси, събрани около него, го увили в плащеница и заплакали. Но старейшината отворил очи и се засмял. Засмял се още веднъж и още веднъж. Когато братята видели това, го попитали: — Кажи, отче, защо се смееш, докато плачем? Той им отговорил: — Първият път се засмях, защото се боите от смъртта. Втория път се засмях, защото не сте готови за смъртта. А третият път се засмях, защото след всички житейски теглила, сега отивам да си почина. Щом изрекъл тези думи, той затворил очи и умрял. ДЗЕН НА ОТШЕЛНИКА В ПУСТИНЯТА БРАХМА
* * * Ако червеноликия убиец мисли, че убива, или ако убитият се мисли за убит, те не познават неуловимата пътека, която следвам, изминавам — и се завръщам аз безспир. ЕМЕРСЪН
* * * По един свят — всеки път. ТОРО * * *
(запитан за оня свят) Стани и свърши нещо полезно — работата е част от коана! ХАКУИН * * *
Да цепиш дърва, да носиш вода. ДЗЕН ФРАЗА * * * Господи, бъди в ума ми и в моите разбирания;
Господи, бъди в очите ми и в моето зрение;
Господи, бъди в устата ми и в моята реч;
Господи, бъди в сърцето ми и в моето мислене;
Господи, бъди при моя край и при моето отпътуване.
СРЕДНОВЕКОВЕН ЧАСОСЛОВ ОТ САРЪМ (СЕГА СОЛСБЪРИ), ЮГОИЗТОЧНА АНГЛИЯ Каталог: Knigi -> Okultna -> Budizma Budizma -> Увод в дзен-будизма Д. Т. Судзуки предговор карл Густав Юнг Budizma -> Изложение на практиката (Двата входа) Проповед за кръвопотока Проповед за пробуждането Проповед за пробива Budizma -> I двойни стихове 1 Budizma -> Ф н. Бойка Цигова На корицата: Жезъл Дракон, от Хакуин. Тази рисунка е била вид диплом Budizma -> Будизмът : Дао на философията Алън Уотс Посвещава се на живото учение на Шунрю Судзуки, Роши будизмът Okultna -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке Изтегляне 0.68 Mb. Сподели с приятели:
|