Е п и с к о п к о н с т а н т и н п р е с л а в с к и

Съществува една група, която направлява работата, за да може всеки да предлага промени в Интернет, като представи RFC (Request for comment, Покана за коментар). Този документ трябва да се изпрати до Internet Society (Интернет общество), нещо като консултативен съвет, който ще разгледа предложението. След това Internet Society може да реши да побликува този RFC, за да може хората да се изкажат по предложеното в него. Ако се постигне общо съгласие, че предложението е добро, то може да стане съставна част на Интернет. С изключение на някои взети в самото начало решения, всичко, от което в момента се състои Интернет, е реализирано в някакъв момент благодарение на RFC. Всички останали елементи на Интернет водят началото си от някои RFC, в който подробно е описано какво представлява и как действа съответният елемент от Интернет. Не всички документи от този тип са от техническо естество - някой са само за сведение, а други са просто забавни. Списък с RFC документи се намира на адрес http://www.rfc-editor.org/rfc.ftml. В този сайт може да се търси по номер, заглавие или автор, като се щракне с мишката върху връзката Search RFC. В страницата Finding/Retrieving an има поле, в което трябва да се въведе ключова дума за търсения документ. RFC документи могат да се намерят и на други места, но сайтът RFC-Editor съдържа всички документи.[1]

World Wide Web  не е създаден нито от Netscape, нито  от Microsoft, a заслугата  е изцяло на учения  Том Бернерс-Лий. По време на своята  работа в големия  европейски изследователски  център CERN Бернерс-Лий поставя основите  на WWW  технологията, а именно концепцията  URL, новият вид протокол от приложното  ниво  HTTP, както и първоначалната версия  на езика за създаване на документи  HTML. Огромната  нужда от координация между всички известни  звена, работещи чрез WWW,  прехвърля  рамките на CERN.  Това довежда до основаването на независимия  World Wide Web консорциум  (W3C), чието седалище  в началото е в Масачузетския Технологичен  Институт (MIT).  През декември 1994 CERN окончателно  се отделя от WWW-проектите и възлага  управлението на френския институт  по информатика INRIA, от когато датира  и  официалното местоположение на W3C.

Тим Бернерс-Лий е директор на  W3C и  го ръководи заедно с Жан-Франсоа  Абраматик . Междувременно  към гореспоменатите седалища MIT и INRIA  се присъединява и  японският университет  Кайо, така че консорциумът да бъде на  разположение на три  континента за  изпълнение на своите международни  задачи.

 W3C се  финансира от членовете  си - фирми и институции, които внасят  определен членски  внос. Тъй като на  WWW се гледа  като на важна ключова технология  в глобалните компютърни мрежи, практически  всички големи хардуерни и софтуерни  компании са вписани в членската листа  на  W3C, която до момента съдържа имената  на около 170 фирми и институции. Сред тях са Apple, Compaq, IBM,  Microsoft, Intel, Netscape, Lotus, Hewlet Packard, Oracle,  SUN,  Xerox и др.

W3C си е поставил задача да развива  WWW  по начин, по който съвременната техника  позволява. Тази задача може да се  обобщи  в следните три категории:

                   потребителски  интерфейс (User Interface Domain);

                   технология  и общество (Technology and Society Domain);

                   архитектура  (Architecture Domain).

Актуалната  дейност  около новата редакция на документомаркиращия  език HTML, както и  генерирането на Cascading  Style Sheets (CSS1) спадат към категорията на  потребителския интерфейс. Създаването  на стандарти по отношение на аспектите  на  сигурността се причисляват към  областта “Технология и общество”,  а  инфраструктурното развитие на WWW,  както и въвеждането на нови приложни  протоколи (като HTTP 1.1) или типове документи  като XML се отнасят към  категорията  “Архитектура”.

За  разработчиците на софтуер за сървъри  или WWW-инструменти е абсолютно  задължително  да използват библиотеката от готови  приложения, която се предлага -  “Libwww”.

Инициатори на отделните проекти,  разработвани от W3C, са  членуващи фирми.  Така например Microsoft предложи да бъде  изследвана от  консорциума концепцията  за динамичния HTML, а така също и Channel  Definition  Format (CDF) - основа на Push-технологията.  В другите области консорциумът е  принуден  допълнително да специфицира различните  инструменти на браузърите, за да  може  в крайна сметка да предостави необходимата  информация на други  производители,  реализиращи приложения за тях.

 За публикация на изготвените от W3C  документи  служи на първо място web-страницата,  която се поддържа от консорциума  и  може да се открие на следния адрес: http://www.w3.org

 Там предложената  информация е разделена на четири  категории:

             Notes - съдържа малки  статии с по-обща информация и  идеи;

            Working Drafts - съдържа основни  спецификации, предоставени  на разположение в Мрежата;

             Proposed  Recomendations - представя вече завършени  документи, чието окончателно приемане  е преминало през множество дискусии;

            Recomendations - представя най-високото  стъпало на  W3C-спецификациите, които  могат да се използват като нормативни  и препоръчителни  документи.

Заедно с online публикациите W3C издава  на всеки три  месеца списание във вид  на книга, което носи името “World Wide Web  Journal”. Една от най-големите атракции на световната мрежа World Wide Web  е богатството на нейното съдържание. Под богатство се разбира цветни графики, фотографии, форматиран текст, софтуер за сваляне и др. Докато потребителят се разхожда в Интернет, вероятно ще срещне различни типове файлове, които може да не са му познати [1].

 Стандартни файлове в Интернет

Тъй като голяма част от Web средата е графична, полезно е да се знаят някои неща за разделителната способност и цветовете на изображенията. Разделителната способност обикновенно се измерва в пиксели (pixels -  съкращение от picture elements). Пикселът представлява една точка от графично изображение. Често се попада на цифрови изображения, чиито размери са описани подобно на разделителната способност на различни графични режими при мониторите (например 640х480 пиксела, 720х1028 пиксела и др.) и имат определена дълбочина на цвета (например 16-битов цвят). Броят на битовете, използвани за придставене на всики пиксел в двоично число, определя броя на възможните цветове, които могат да бъдат представени на екрана. Например 16-битов цвят означава, че на екрана могат да се покажат 216 цвята или 65 536 цвята [1].

При сърфиране в Мрежата и изобщо при работа с компютър се срещат различни типове файлове, например EXE, COM, BIN, BAT, SYS, DLL и т.н. Графичните файлове също биват различни типове, като EPS, GIF, TIFF, JEPEG (JPG), PNG, BMP. За щастие Web разработчиците използват предимно два основни файлови формата  - Grapfic Interchange Format (GIF) и  Joint Phootographic Experts Group (JEPG или JPG). Всеки от тях има своите достойнства и недостатъци, обобщени в следващата таблица.

 МР3 е файлов формат за записване на звук. Прослушването на такива файлове става след декодирането им от програма, наречена MP3 Player. Това са програми, позволяващи на звуковата карта на компютъра да възпроизведе звука от файл във формат МР3. На пазара се предлагат много програми от този тип. Една от най-популярните е WinAmp. Тя може да се изтегли от сайта www.winamp.com. Тази програма е sfareware, което означава, че може да се изтегли безплатно, и ако потредителя реши да я ползва, трябва да я регистрира и да плати такса.

Програмата WinAmp  съдържа графичен еквалайзер и мини Web браузер. С помощта на графичния еквалайзер може да се нагоди звученето към акустика в дома на потребителя или в офиса, но ефектът ще се усети само ако към компютъра са включени стерио колонки. Чрез мини-браузъра може да се търсят МР3 файлове из много сайтове в Web.Програмата WinAmp служи не само за прослушване на МР3 файлове, но в много отношения е едновременно и стерео уредба, и Web браузър [1].

Много от графичните Web браузъри поддържат разглеждане на изображения в основните графични формати като GIF и JPEG. Някои от тях могат дори да възпроизвеждат аудио файлове. Повечето браузъри обаче не предлагат много повече от това като мултимедийни възможности. Когато браузърът срещне файлов тип, който не знае как да обработи, той претърсва списъка си със спомагателни приложения, за да провери дали някое от тях е в състояние да се справи с файла. Ако бъде открито подходящо приложение, браузърът го стартира и му придава името на файла. Ако такова не бъде намерено, браузърът се обръща към потребителя, които трябва да определи спомагателното приложение, което ще се използва, или да запише файла за разглеждане в последствие.

Най-ранните спомагателни приложения работят независимо от Web браузъра. Тези програми, наречени външни програми за разглеждане, се изпълнявт отделно от браузъра и отхвърлят свои собствени прозорци, за да визуализират различните типове файлове. Netscape  и Microsoft  разработиха възможността техните браузъри от второ поколение да използват  plug-in или add-in модули, които не само се стартират автоматично при необходимаст, но и извеждат своята информация в прозореца на браузъра. Като цяло plug-in модулите се зареждат по-бързо и са по производителни от външните програми за разглеждане. Netscape предлага възможност за контролиране на plug-in модулите чрез Java и JavaScript код - с комплектът от инструменти LiveConect. Microsoft предлага подобна възможност в своя  Internet Explorer Object Model. MIME  е съкращение от Multipurpose Internet Mail Extetensions (разширения за Интернет поща с многостранно предназначение). Първоначално  MIME е разработен като стандарт за включване на файлове от разнообразни типове в електронната поща. По-късно е възприет от Web сърварите и Web браузърите за идентифициране на типове файлове, към които има обръщение в Web страницата.

MIME идентифицира файловия тип чрез схема за именуване от вида тип/подтип. Първият компонент на MIME типа определя основния тип на файла, докато втората част идентифицира конкретния тип в рамките на основната категория.

Web сърварите съдържат конфигурирационни файлове, които задават съответствията между файловите разширения и MIME типовете. Браузърите също притежават конфигурационна информация за MIME типовете. Тя се използва за асоцииране на спомагателните приложения, които визуализират файлове от даден тип.

11.Web- дизайн

Подготовката  и публикуването на материали за Интернет има все по-голямо разпространение, съизмеримо с подготовката на материали за печатни издания. Тенденцията е все по-голяма част от публикациите да стават електронни вместо книжни, поради големия брой предимства-бързина и ниска цена на публикуването, голяма потенциална читателска аудитория по брой и географска отдалеченост, лесни корекции и актуализация на публикацията, активност  на  търсенето на материали - откриване по тема категория, ключови думи и т.н. Бързо развиваща се област е и рекламата в Интернет и електронната търговия - представяния на фирми, организации и частни лица с техните дейности, продукти и услуги, полезна информация - всичко това е достъпно на всеки от потенциалните потребители чрез търсене в разделите на Интернет каталозите и по ключови думи в търсещите системи.Поради тези причини важна област на компютърното обучение е публикуването за Интернет или създаването на Web страници.          

            текст- особенното при текста за Интернет е кодирането му на съответния език на текста, например за кирилицата кодиранията са Windows-1251(най-използваното за Windows), KOI-8(руска), ISO(междунараден стандарт) и др. Потребителите  в Интернет могат да публикуват и четат на всевъзможни азбуки и набор символи - арабски, китайски, японски и т.н. - за правилното възпроизвеждане се указва съответната кодова таблица (Encoding). Неправилно зададеното кодиране може да направи страницата нечетима за много потребители дори на вашия компютър тя да изглежда добре;

            изображения (снимки, рисунки, знаци) - те са обикновено във форматите GIF и JPEG. Пълноцветни изображения обикновено се оформят като JPEG файлове, знаци, рисунки, текстове - като GIF (могат да са прозрачни участаци, да се зареждат прогресивно на стъпки). Други изображения могат да се включват като файлове, изобразяването им обаче зависи от софтуера на клиента;

            фон (Background) на страницата - може да е едноцветен (определен цвят) или изображение. Ако е изображение то се размножава толкова на брой пъти колкото е голяма видимата област от прозореца на браузъра за извеждане на документа;

            таблици - служат за разполагане на елементи на страницата върху екрана - текстове, изображения, компоненти. Таблиците могат да бъдат произволно разделяни и обединявани, да имат рамки, фонове, да се разполагат на екрана във фиксирани размери или в процентно съотношение. Последното позволява да се съобразява разположението на елементите с най-разнообразните монитори но клиентите - с коренно различна големина и разделителна способност;

            анимация  - най-простия вид  са ниаколко изображения от (например от тип GIF) редуващи се едно след друго в определен интервал от време;

            звук - може да бъде фонов (звучи повреме на четене на отворена страница)  изреждаем - възпроизвежда се от специални програми, които зависят от типа на звуковия файл.

            видео (мултимедия) - последователност от кадри и звуков съпровод. Съществуват редица формати за съхранение на видео, за да се възпроизвеждат те браузъра на клиента се нуждае от програми(payers), наречени plug-ins (добавки).

            файлове(за download) - с произволно съдържание и формат: документи, музика, филми, програми и т.н.

Web сайтът представлява набор от страници и други файлове, свързани помежду си. Сайтовете обикновенно имат конкретна цел - лична, рекламна, фирмена и др. Всеки сайт има една страница, която е начална (главна), нарича се Home page. Това е страницата, която потребителят вежда най-напред при пасещениета на сайта. От заглавната страница могат да се разглеждат останалите страници чрез щракване на хипервръзки - пременаване към други страници на сайта или към други страници и сайтове в Интернет.

Web сайтът се намира на Web сървър - компютър, който има за задача да предоставя Web страниците на онези хора, които желаят да посетят сайта. Обикновено Web сървърът е свързан към Интернет, което позволява Web страниците да са достъпни за разглеждане в Word Wide Web. Много компании и организации настройват Web сървъри в Интранета си - използване на Интернет технологията в бързата локална мрежа. Тези частни Web сървъри са идеални за хостинг на Web сайтове, съдържащи проектни файлове и други вътрешни данни, които трябва да се поделят от служителите. Някои страници от Интернет Web сайта са достъпни за света, докато други могат да се използват само от служители вътре в организацията.

 Всички средства и процедури за създаване на Web сайтове могат да бъдат обощени с термина Web технологии, а изкуството за създаване на Web страници – Web дизайн. По въпроса на дизайна има достатъчно източници в Интернет и литература, например [26] и Приложение 2. Дизайнът на Web страниците не е точна наука, но може да се усвои на базата на спазването на прости правила и указания, както и при наблюдаване на успешно или зле направени сайтове.

При дизайнът трябва да се имат предвид следните елементи и идеи: 

-            да се използват възможностите  на фреймовете и таблиците при оформяне на страниците;

-            да се прилагат текстови стилове или стилови макети;

-            анимациите трябва да се използват с мярка, за да не изглеждат страниците претрупани;

-            да се внимава как се разполагат текста и изображенията, като се спазват принципите за добро оформление;

-            да се използва единен стил в цветовете на фона и в изображенията на страницата;

-            да се записват най-добре оформените страници във вид на шаблони, за да се използват след време като база за създаване на други страници.

При дизайнът могат да се използват безплатни сайтове, от които да се вземат различни обекти, които да се включват в разработваната страница:

-            за изображения – http://www.iconographics.com;

-            за фотографии – http://www.photodisc.com;

Ефективен е всеки сайт, който изпълнява предназначението, за което е създаден. Ако обаче никой не посещава този сайт, сайта е неефективен. Има няколко основни принципа, спазването на които предотвратяват това. Самата начална страница трябва ясно да заявява каква е целта на сайта. Изображенията не бива да засенчват съдържанието и да го правят нечетливо. Да се използват кратки страници с конкретно съдържание, които се зареждат бързо и от които потребителите получават желаната информация, а не разтеглени страници, съдържащи информация по различни теми.

Публикуването на първа Web страницата в Web е лесно, но създаването на добър и полезен Web сайт изисква допълнителна работа. За нещо повече от първа начална страница, се препоръчва следния працес за вземане на решения:

            да се определи целта на сайта;

            да се реши каква ще бъде структурата на сайта;

            да се реши как ще изглеждат страниците;

            да се реши какви връзки ще се използват между страниците в сайта;

            да се реши какви връзки с външни Web сайтове да се включат;

            да се създаде тескта за страниците;

            да се превърне съдържанието в HTML;

            да се създадат графични елементи в страниците;

            да се тества сайта;

            да се постави сайта на Web сървър;

            да се публикува сайта;
Тези детайлни стъпки се разделят три големи категории: планиране на сайта, създаване на съдържанието му и публикуване.

Планиране  на сайта

Единствените инструменти, от които има нужда за тази част от процеса на публикуване в Web, са Web браузър, за да се направят проучванията, текстообработващата програма, както и програма за рисуване.

Създаване на съдържанието на сайта

Публикуване на Web сайта

След като се направи една основна Web страница, следващите стъпки са да се подобри първоначалната заглавна старница и да се изгради от нея един интересен Web сайт с много страници.

Поради гъвкавата си природа, Web притежава теоретичната възможност да поддържа почти всичко, което може да бъде направено с, или измислено за компютър. С подобряването на скоростта на връзките, достъпни за средния потребител, в Web страниците ще се използват все повече съвременни технологии,  а с използването на по-мощтни браузъри възможностите ще се увеличават непрестанно.

В настоящият момент при разработването на един сериозен Web-сайт участват четири групи специалисти[].

            Web-мениджъри - осигуряват общата организация на работата;

            Web-дизайнери - определят стила на сайта;

            Web-програмисти - разработват HTML-кода на сайта;

            специалисти по рекламата - определят мястото на рекламните материали в сайта;

Всяка група специалисти получават техническо задание.