Е-списание в областта на хуманитаристиката

^{е-списание в областта на хуманитаристиката}

Х-ХХ в. год. IIІ, 2015, брой 5; ISSN 1314-9067 ^{http://www.abcdar.com}

The study reveals a historical monument abounding in linguistic phenomena. The author compares it with the Tihonravov Damaskin, Manuscript №1072 (the Zheravnenski Damaskin), the Kotel Collection of 1805 (№437), Manuscript №1424 (A Collection of 1804), the Kotel Damaskin by Stoyko Vladislavov (№13.5.18). The language of the manuscript accurately represents the linguistic features of the Kotel dialect and the peculiarities of the dialect varieties spoken in the villages of Zheravna, Medven, Katunishte, Neykovo. Those characteristic features are subsumed by the generalisation 'in the dialect' as the second component of the pair manuscript – dialect.

(София, Институт за български език, БАН)

Интересът към Сборника от жития, слова и апокрифи от 1761 г. идва от принадлежността му към Котленския книжовен център от ХVІІІ век. Проучванията на писмените паметници от това последно калиграфско-писарско средище е важно, не само за охарактеризиране на неговия облик в пълнота, а и за обосноваване на мястото, неговата значимост в изграждането на общата развойна картина на книжовния български език от онази епоха. Изследването в езиков аспект на всеки от писмените паметници например, разкрива както типологични явления, така и различни нюанси, които често изненадват и разширяват, разрешават или пък поставят нови въпроси с неизвестни – за книжовника като (обикновен) преписвач и като огледало на диалектните му особености.

Ръкописът е по-скоро зарегистриран, непроучван досега. Той се съхранява в Музея на Възраждането на град Варна и е част от ръкописната им сбирка¹. Не знаят никаква друга история около него, освен че е подарен от варненеца арх. Емил Пасков през 1959 г. Информация за него дава музейният историк Марияна Николова².

В обобщаващия си труд „Котленският книжовен център през ХVІІІ век“ авторката Дарина Караджова го представя така: 105 л. хартия, 154х105 мм, текстово поле 110х70 мм. Писмо – среден, почти дребен не много правилен полуустав, но от упражнена ръка, по 14 реда на страница, котленски тип. Украса – малка заставка от растително-геометричен тип (л. 3а), изпълнена в червено и черно, и червени растително-геометрични инициали. Пак там (Караджова 1994: 111)³, същият този Сборник от жития, слова и апокрифи от 1761 г. е с различен номер – 924 от сегашния. В ръкописа вече е отбелязано друго: там на л. 2а е задраскан с две черти отгоре Инв. № В = 924. като над него е изписан новият – Инв. № 583-Вф І Оказва се, че под № В 924 е стоял в предишен опис на ръкописите, направен от първия уредник на Музея Велко Цонев. По-късно е направена друга номерация, по други делитбени белези. За това разказа завеждащата отдел "Българските земи XV-XIX в." при РИМ- Варна Марияна Николова: „Първите хора които събират материали са братя Шкорпил и архимандрит Инокентий. Те поставят началото на музейното дело във Варна и в техните инвентарни книги експонатите са под номера. Впоследствие, когато в 1959 година се създава Музеят на Възраждането, чийто пръв уредник е Велко Цонев, етнографските материали са отделени в една група, а тези за Музея на Възраждането – в друга. Цонев завежда материалите в нова книга и с нова номерация, без разделение по делитбени белези. Всичко е заедно: книги, икони, оръжие – целият фонд на Музея. С натрупването на материали, става неизбежно разделянето по фондове. Така се оформя: фонд старопечатни книги, фонд метал, фонд фотографии, фонд документи и фонд планове, карти картини. Затова на някои от експонатите, особено наследството от братята Шкорпил и от арх. Инокентий, могат да се видят и три различни инвентарни номера: от Шкорпил или арх. Инокентий, от Велко Цонев и от сегашното последно разделяне на фонда. В случая дамаскинът най-напред е заведен от Велко Цонев, а после идва актуалната засега номерация“.

Книгата е с твърда кафява кожена орнаментирана подвързия, корици от дъска и кожа. Орнаментите са и на лицевата, и на задната корица – трилиниен квадрат и ромбове, с цветя по ъглите и в средата. Както изтъква и Караджова: „Това е най-ранната подвързия на Софроний“⁴, който в младия си период се е занимавал и с дейност като подвързването на ръкописи. На л.2б има приписка⁵:
записахси сИа дамаскина

намХца генарИа

в8лято §сДъзанИе вЯсего

мира §адама. эз эс э6э Т

в8лето §рДожство хэво §

повЯплЯщенИе эгЯ нашЯ Йэс эхс

§ чистИа дэвца марИа ма

ика эга нашего. 1ЩнЗа (н е оградено в кръгче, сиреч задраскано)

ключЯ слово А : % %
В средата на задната корица (дясна) от вътрешната страна е написано: к~ирува книга дамаск~инъ. Текстът се намира в контура на очертана нещо като глава с къса коса. На гърба (на корицата) пише и името тодоръ. А на лист 93б стои друга приписка, която, според Марияна Николова (Николова 2012: 65) „посочва името на съставителя си – Лазар“. Не смятам, че единствено заради написаното:

эмлтв а ми с)т`ыхъ `оэц8 н`ашыхШ гРди (ЙэисЕ хрРтЕ

бэже н`ашъ помилуй н асъ (ам~инЯ сИМ писм`о лазарувШ

имаме достатъчното основание да твърдим че Лазар е преписвачът. писмо има значение `текст, нещо написано` (РКБЕНО: 664; СР т. ІІ: 208) и може да се отнася както до целия текст на Сборника, така и до конкретното написание.

Типът на писмото е характерното за Котленския книжовен център. Преписвачът в голямата част на ръкописа е един, но към края, най-вече по почеркова индикация, може да се предполага че има и друг. За когото, едно от предположенията на Дарина Караджова е за Стойко Владиславов. По изписването на някои характерни букви обаче, напр у, със силно издължен нагоре десен (а не ляв, както е обикновено у поп Стойко) стълбец, за сметка на кратката лява част, както и в изписването на д, х, з (к), имам съмнения. Разбира се, това ще е задача на следваща публикация, тъй като е необходимо повече време за работа с различни ръкописи и сравнителен анализ.

Сборникът съдържа: слово эстого ИЖанна златоустаго. ЖпокааниИи дэшевнемЯ 3а; слово ЖженахЯ. добрих. имлЯч~иливихЯ иблагихЯ. 27б; слово стого апла павла како Жбиде сички раи имука икако вЯзХненЯ би 29а; слово ЖалеЗИа чэлка бэжИа 77а; сИю епистолИю како съниде сЯнХбе эга эба нашего Йэса эха 87б.

Сборникът няма оригинална пагинация, номериран е с молив, очевидно от музеен служител. Последният лист носи номера 105, но тъй като отбелязването започва от л.2, то фактическите листа са 104.⁶

Хартията не е по-различна от тази на останалите ръкописи от същия книжовен център (напр. №1072, №437, №1424) – дебела, жълтеникава.

Паметникът е в добър вид, без разкъсвания или значими видими повреди, с малки изключения, като напр. дупката на л.88 а-б или л.105а – подлепян и почти изтрит.

у – личи си че е изписана със замах (в някои случаи дори неконтролиран), обикновено с високо вдигнати нагоре над реда стълбци– десният е прав, а левият в повечето случаи е закръглен и най-често значително по-висок, понякога стига до горния ред. (В Котл. дам. на поп Стойко Владиславов буквата също се отличава, но при него е издигнат нависоко десният стълбец, а левият е на нивото на останалите букви. Височината в рък. №437 е значително по-ниска, като по-често са изравнени или с малък превес на десния). Има случаи в които са изравнени. Интересно е преплитането на буквите, когато са една до друга като в §суду 82а или в буду 81а – където д е все едно в колибка. Употребява се във всякаква позиция. Докато диграфа У е слабо застъпен.

Същото е при изписването на ц – дългата тънка хаста, наклонена на 45 градуса (наклонена, но не дълга при 13.5.18; наклонена и дълга при №437) често опира до надредния знак на долния ред (80а).

д – тук лявата и дясната хаста са различни по дължина и са прибрани навътре. Лявата най-често е по-дългата. (88б) (При рък. 13.5.18 по-скоро са изравнени, често почти образуват триъгълник; при №437 има известна разлика в дължините, но и са изписани навътре.)

Надредни букви, лигатури, съкращения
Писменият паметник не е обременен с голям брой надредни знаци, букви, лигатури, съкращения – повече, отколкото в останалите представители от Котленското писарско средище, рядко дори се среща ударение. Прави впечатление по-скоро разнообразието на съединените в двойка буквени знаци.

От надредните букви най-често се изписват Д – тДога 83а и

Х – гХла 82б, Хгподину 83б, Рса 63б.

Изписването на буквени варианти или свързани буквени комбинации имат обикновено позиционен характер – свързано е с края на реда. Често се среща т – с висока мачта и байрак: идето 74б⁷; бистЯ 79б; ист//раннаго 81а; наземлАта 7а; потя//хната 38а; сЯмрЯти 13б; лахте 50а, доустата 58б, също и буквена комбинация от обща мачта на т и ъ с характерните белези на буквите от двете й страни даестъ 81б, подобно на л. 37б при назатЯ; както буквена комбинация от общата мачта на т с байрак и и в катониси ти 62а.

Има и буквена комбинация, пак в края на реда, на л. 63а, между н и и с обща средна част ний.

Ръкописно м (като вълнообразна линия) лежащо върху букви: сиротам 77а м е изписано ръкописно върху т и а; иубогим 79а м е над г и и.

Полегнало обърнато и / н – Жтроцн 79б н върху о и ц; з8мнн 9б н върху н; болестн 33б твърде изтънено и издължено н полегнало над т и с.

Качена буквата о – Дпре эхрвото 76б о е над т.

Качена буквата х – вЯсвилних // ризи 77а х е качено в края на реда над н и и; наших и нагрях на 29а.

Титлата е един вид – э и се изписва на обичайните места: бэжИа 63б, эгЯ 70б, црэквах8 90б, эцрЯ 80а, бэлгодарюти 79б.⁸

Или: недоврЯшинъ 24б и безсЯмрЯтна 24б, но жъдуванИе 24б,

дабЯди 24б, пЯтятЯ 23а или усвои пЯтъ 22а, все примери за графичната безразборност на еровете.

Макар и не с последователност, но тук също се среща графемата а за отразяване на звука [ъ]:

даму зЯмни кащата и кЯща 8а; претЯ кащатаси и къщата 21а;

рЯце исХа нозе 9б; в примера чуждо израцетИимЯ единЯ другиса лЯжатЯ иклънатса 17б като че ли веднага се „поправя“, но пък има и обратният вариант в икога сЯгори ІгнънятЯ апламакатЯ угасне 18б; Хса носат8 давъДзишаме 25а; кадевИе 23а; никаде 23а; вракатаси 46а. Както вече е писано (Манолева 2006: 23)¹⁰, употребата на буквата а вм. графемите ъ Я е от най-типичните черти на рък. № 437:

§сл~анцито, сас`ъ, самн`а 1б; изарач~ами, мак`а 4а; дата сард~ите, (ирас~ардис`а, малч~ит`е 5а; сас`ъ салз`и 9б; Жбарнатъ 52б; варуци, потапкани ииспадени 53а, дарвот~оси ф~арл`и 14а, млог`о пат`и 14б, дето фаркатъ 15б, крафъ, добитакъ 18а.

Всъщност, ако трябва да говорим за графична непоследователност, може още да се отбележи и необоснованото вариране на И и и: даму помогнИ 10а и същевременно на същата страна на листа болясти или тапомисли пак там.

Ы в паметника не се наблюдава (създаден е 1761 година). Важно е да се отбележи, защото е същото и в Котленския дамаскин № 13.5.18, където вместо графемата ы е прокарана последователно практиката с и. Макар че варираща употреба има в ръкопис № 437, Котленски сборник, преписван по-късно – в 1805 г., от годината на Котл. дам. 1765-а, в същия Котленски книжовен център. Очевидно идва като последствие от факта, че явлението е без реална опора и в говора. Този знак е един от белезите за черковнославянско изписване. Съзнателното му премахване от ръкописите говори не само за отразяване на живия говор, но вече и за осъзнато прокарване на определени „правила”¹¹.
Ударение в ръкописа почти няма, отбелязва се твърде рядко. Наблюдението ми дава основание обаче за обобщението, че когато го има, то е поставено в повечето случаи (не във всички), за да фиксира по-скоро диалектния облик. Окситонният му характер акцентува чертите на котленското наречие: работѝли, дръжèли, гладувàли, ухапà, пътищà, мъжèту, курдисàла са. Напр.: ипобягн~аха, избав~и 10а; що мисл~илЯ 12а; щодарек~у, акатома тегл~ишЯ 13а; нИмож~и даса §купи 14б; нетигл~има 14а; икогиса нящо запал~и 18б; тападн~а 21б; ус8мн~а, ипомисл~и в8умат( си 26а; струв~ат8, испл8нюв~атЯ 29б, струв~атъ 30б; поглед~ахъ 39а; Жти намер~ихЯ 42б; стор~ила 46б, 47а; иДзахн~алЯ 42а; накое мяст~о 47б; аэггли немХлттив~и; хуругв~и 39б; мо~и 45б; иначеркув~и 14а; кражб~и 30б; Хса телот~о 43б;; забоск~ите 60а; §клетв~и 75б; дол~у, наземл~ю 25а.

Но и с~ила 46б, инеможе са изм~ери 55б.

Макар и малко, но са много показателни примерите при прилагателните, отразили типичното котленско ударение – изтеглено на последната сричка: тешк~а 13б; греховн~и 15б; игол~и… гДлан~и ижедн~и… игрижн~и 36б; жив~и 38а; насирот~и 14а; угрешн~ите 53а. То продължаваше да се пази и в говора на последните му носители: болнѝ, чернѝ, грузнѝ, дивà, голò, младò, празнò.

Този специфичен белег съзнателно е отразен и от Стойко йерей (Софроний Врачански), който носейки диалекта си, го е отпечатил в преписа на Котленския дамаскин: землАта сух`а 78а, тел`ото гол`о 78б, гол`а 88б, 90б, млад`и 86б, жив`и 38а, 87а, стар`и 38а, §дясн`а страна 91б, ифиники сух`и 80а. При глаголите окситонното ударение също е често срещано: стор`и вечерА 70б, що са стор`и нал`азара 71б, стан`алЯ 75б, труд`ил 80а, итИ`а цялув`а зЖсима вЯустата 80б, истор`иси; падн`а 88а, но и парокситонното, и то диалектно от съвременно гледище куп`иха 113а, полож`ихте 77б, струв`ала 80а. Подобни примери намираме и в рък. №437: §болн`ити 24а, палн`о 32б, гол`а 37б, жив`и 1б, тагу сип`а 29б, иседн`а, сварш`иха 12а, ивикн`аха 58б.

Едно от основните явления – типичност, е пълната редукция. Прави впечатление, че тук не само широко е отразено стесняването на е→и и на о→у, но е застъпено и а→ъ. Последният преход не може да се твърди че е намерил място в останалите два паметника. В рък. №437 навсякъде на мястото на ъ се пише а¹² (изключенията са единични). А при Стойко йерей се вижда умереност, която се състои в съзнателното ограничаване от народностни елементи, белег за стремеж към книжовност, и избягване на прекалени говорни особености (някои от най-характерните, но със силно раритетен характер черти на котленския говор, не намират отражение. Макар че тук-там се открива по нещо като например прегласът на палатално у в и – ипПрр`окЯ илИа закл`ичи нэб`ето 13.5.18 73б.). Напр. игол`АмЯ стр`ахЯ 13.5.18 88а срещу гул`АмЯ в Тихонр. 17.167б; или смесени случаи – със и без редукция дори в рамките на един пример: ищити даго убИити и защо ищете даго распнете 75б, или в съседство т`Язи ми`слЯ 83б – сХа т`ази м`ислЯ 83а. Подобна вариативност разбира се има и в разглеждания ръкопис: неможишъ даА приваришъ 14б – ниможе 19а – нИможи 14б – неможе 18б.

Редукцията на е→и е широко застъпена, доказателство са мнообройните случаи и разновидности на позициите, в които я срещаме. В абсолютно начало на думата: илате 53а (в рък. №437 на същото място елате 65б);

в средисловие: привлачи 3а, дапринесемЯ 4а, дамапридаде 13а, теминЯ ЖблакЯ 8а, силото 8а, храниницата 8а, като даА завиде 8а, ниволА 9б, сЯбире 10а, щодарика 11а, нетиглима 14а, завиде 8а, игрешинъ...правединЯ 15б, утиши 16а, 19а, чуждинцИ 21а, икога риче чИлякъ 19б, даричемЯ 18а, дапеишъ 26б, дата въвида 50а, итиче 49б, 51а;

в абсолютно краесловие: погини 4а, даго убИи идаму зЯмни щото има 8а, дастани 9а, даму помогнИ 10а, имани 11а, нищатЯ 10б, чищешЯ 44а, (даричемЯ) чИе истина 18а, нимогатса 49а.

Както и едно до друго вариативни случаи: тиче и веднага след това тече 51а, ивисилятса на същата страна на листа веселба 3б, челАкъ и чиляците 17б.

Редукцията на о→у е от най-често срещаните във всички ръкописи¹³, които следват източнобългарската произносителна норма, както е и в този. Отразена е във всякакви позиции.

В абсолютно началословие: даги убире 9а, таутиде 22б, уприличи 49а (в рък. №437 Уприличи);

в средисловие: лувятЯ ловЯ 3а, удумаси 3б, кой луви; талуви 3б, улувятЯ ловЯ 3а, забурави 4а, унякуго 9а, някуА 9б, никуи 10а, мрасута 9б, дусега 15б, акуси някого глубилЯ 16а, судомъ игоморъ 23б, таги густи 22б, са тупятЯ 17а / дапотупятЯ 23б, таса дувръша 27а,

хуругви 39б, муми 59б, дукул~ене 54а, градуве 11а, дИаволуви рЯце 13а. Тук също се срещат варианти в изписването – устане, Жстане 5б;

натолкози воиска инатолкузи ЖружИе 9б; дусамата землА 23а/ дуднеска 44б, но и достарости 46б; икога добИе…ище дадубИе И икога добИи 19а / икоги дубИе атому зей сДрцето; срамя ибуиса 34а (в Тихонр. дам. на същото място срамя и бои, в рък. №437, 51б срамь ибойса);

укривила 47а-б/ Окривила 61а (същото в Тихонр. 32. 226б);

Жбича хората… щото эгЯ убича 52б (на същите две места в рък. №437 65б е Обича / в Тихонр. дам. 32.228-228б об~ычя – об~ичя.

В абсолютно краесловие: нищу 5а, акуму 9б, притисналу 9б, тЯк( му дутрапезу 10а, акуе билЯ 15б, дусЯмото небе16б, дувтораго пришЯствИа 47б (еднакво на същото място и в №437. 61б дуфтораго), ЙакущешЯ 46б, маслу 51а.

Ако се направи съпоставка с котелския говор, събиран от мене от последните две носителки на говора (вече покойници), отразен и в картотека №2530 (в Секцията по българска диалектология и лингвистична география при ИБЕ) ще се видят пълни паралели: уфчàр, ун³с, уд³, уг’енѝцъ, ут; тугѝс, мумà, дудòха, дубрè, грузнѝ, сѝнуви, кàлуви; студèну, висòку, снòпиту, нувòту, вихтòту. Същото го има и в днешния говор на село Жеравна: уфчàр, усỳквъ, чурàпи, булѝ мъ, пул³, рàбутът, къде утѝуъш, пундèл’н’ък, дуфàлуту.

Редукцията а→ъ не е отбелязвана толкова широко, както останалите два вида. Тук ще бъде подкрепена с няколко примера (липсата на ударения в ръкописа предоставя свободата в разглеждането на илюстративния материал той да бъде използван както въз основа на ударението в книжовния български език, така и в говора, където е с окситонен и парокситонен характер): дусЯмото небе 16б; иданаготвимЯ щоса намери удомЯ 22а; увисинЯ 18б /(като чухЯ чедума) § висинЯ нХбни 43б; вЯзнесете т`Язи дша 43б/ 47а; натъзи землА 49а; дрЯвя сЯдени 49б; жъдуванИе 24б; ами гладуваха иж8дуваха 51а; налЯжа 31б / налажа 50а.

В паметника откриваме и пример за преглас на етимологично ÿ→е след мека съгласна и пред мека сричка: болеринЯ 12а/ болерите 17а. Подобни примери има в Котл. сб. №437 бол~ери 24б, ст~оели 7б, немалч~ени 33а, както и в Жеравненския дамаскин №1072: хХртиени, болери. Макар че в ръкописа има изписване и на пИани 15а /като пИанЯ 12а / инапИанъство 20а – вероятно идва от податката, така е и в Тихонр. дам. (ако трябва да сравняваме). Намираме и днес потвърждение на прегласа в голяма част от селата, които се предполага че са свързани с дейността на книжовниците от Котленския книжовен център. Същите са облиците от жеравненския диалект: пийенѝци, пулèни, шèйеци; така е в говора на село Нейково – йèдени (същото и в Жеравна); в говора и на село Катунище – изèди; в котленския диалект – устарèхми; в село Медвен – (ни съ) стуèли (същото в Жеравна и Котел).
В областта на консонантизма в този писмен паметник най-ярко се открояват групите ър- / ръ-, ъл- / лъ-. Преписвачът е неотклонен в изписването на групата като ръ, с редки изключения. Затова не е трудно да се потвърди наличието във всякакви конфигурации. При едносрични думи – хитрЯ е 6а; при многосрични пред една гласна

досЯмръти 5б, веке немога врЯна 9б, 10б, нище вечи давръни 8а, инасЯмрЯтни часЯ 10а, набрЯжи 12б, §фрЯли 13а, ЖсЯмрЯти тврЯде си 14а, ати му поврЯни назатЯ 15б, трЯсиса 18а, тврЯда 18а, дХаа ЖдрЯжи 20а, 28а, прЯвое заповядъ бэжИю 28а, съмрЯтни Хча 29б (така и в Тихонр. дам, а в рък. №437 – смертнИьтъ часъ), датрЯпя 32а, икрЯвтаи 47а, дрЯвя 49а / дрЯво 50а, пръва землА 49а; при многосрични пред две и повече гласни: асамъмуса дэните доврЯшатЯ 4а, даго §фр8лят8 9а, умрЯсила 16б, трЯгуватЯ 17а, срЯдитЯ 18а, амИ са врЯнете таси починяте Дпо дрЯвото 22а, 72а, добра итрЯпелива 28а,

обрЯнатЯ 32а (така и в Тихонр. дам.), сичко дрЯжишЯ 30а, 32а (на същото място в рък. №437 даржишЯ), идрЯжаха 39б/ чедр8жи 44а/ идрЯжи 46а,

въруце трЯтаруви 47б (на същото място в рък. №437 61б въруци тартаруви/ в Тихонр. дам. 32.226б въ р( ця тар( тарови), фрЯк`аше врЯху водата 71б.

Среща се вариантно изписване врЯнетеса 43б и върнятиса 23а, както и пример за: идва крепича злати 48б (в рък. №437 62а на същото място идва керпича злати).

В котелския диалект мястото на еровата гласна варира: върх, гърп, пърт; трън, връф, сръп; държѝ, п³рва; дръв’à, кр³пил; кр³стове, вр³звам, мр³кни. Но повечето от примерите са от картотеката №2530, която отразява състояние на говора преди (над) 50 години. Днешните котленци, а и ~56-70-годишните нямат спомен или не употребяват думите в такъв вид, а като: връх, прът³т, вързàх, свършѝх, първà.

Не така е в Жеравна¹⁴. Там в жива говорна употреба са: тр³с’ъ, свр³шạ, вр³жи/вр³зạх, хвр³чат, дръж³, (нат) уд³тạ, връх-(на) връхò-(гулеми) вр³хуви, гръбò ми, сръп-ср³пуви, дръвò-др³ви и дръвà, кр³п’ъ-кр³пих, прът, пръф-п³рва, путръкỳли съ, фр³чат. В Медвен – извръвèва, (мишóву) др³ву; в Катунище – (шъ ги) испр³жи, (дъ гу) вр³жи и вр³зи, зр³нуту, бр³кβ, ср³бът, (шъ ни) тр³с’ът, но и пут³рс’ът; в Нейково – връвèли да тр³с’ат дръвà, (от) стърнѝ.

Ето и илюстрация за групата лъ: при едносрични душлъси 49а (на същото място в рък. №437 62б дошалълиси); при многосрични: свеса труди имлъви 4б, флЯба 9б (хвалба), пожлЯти 19а, плъни 50а; УдлЯбока вода 3а/ длЯбоко място 37а (на същото място в рък. №437 61б далбоку място), удлЯбина водна 3а, 3б, вЯмл8чанИе 28а, имлЯчелива 28а / млъчилива жена…..дамлЯчатЯ 28б, длЯго тр8пенИе 32а (на същото място в рък. №437 50а долготерпянИе), стлъпове злати 48а (на същото място в рък. №437 62а сталпове злати, азеса клЯна 46а, иклЯнатса 17б/ иклЯнат( са 31б (на същото място в рък. №437 50а калнатса).

В Жеравна: длгу, длъбòкạ (вудà), но плни, жлту, мълчалѝвъ, кълнт съ, фълб. Докато в Котел и днес, както очевидно и навремето са произнасяли плни, сълзѝ, кълнàхв съ.

Много е вероятно в този случай копистът да е отразил характерна особеност на жеравненския говор. Изговорът на група ръ между съгласни е от важните черти в диалекта. Намираме я последователно прокарана и в Жеравненския дамаскин № 1072 от ръкописната сбирка на НБКМ, изписан 1787. Там стоят формите: сре’бръни, дръжи’, потракóли, искръ’ти, две дръ’ве маслини (в диалекта - дръвà, дръвèта), §кóгитóса съвръшиха (в диалекта – да са свр³ши), от жеравненския диалект. Съпоставките с говорните употреби в Котленския сборник №437 от 1805 година, както и живата котелска реч днес (доколкото пази същия изговор) не дават тези основания.

(единични примери се срещат както в рък. №437 лахте/ лахти, така и в по-ранния от този № 583 (от 1761 г.) – Сливенски дамаскин (НБКМ №709)¹⁵, за нохтети 61а;

Група мн → вн незаповниха 58б.

Отразяване на разговорното ш вм. щ (шт) в таги посрешна 22б.

в началословие – фторо пришествИе 33б (на същото място в Тихонр. дам. е с в – второ 32.224б, в рък. № 437 51а фторо пришествИь);

в представки: искорени 6а, исказахЯ 7а, испитватъ 23а, эгидаискажа сичко 46б (на същото място в Тихонр. дам. 32.231 и в рък. №437.60б същата форма), инеисхоДжа 81б, распалини 59б;

пред съгласна – тешко 7а, 10а, тешки грехови 13а, тешка прегрешенИа 13а, слатки 50а (на същото място в рък. №437 63б формата е същата);

в края на думата: назатЯ напретЯса уклони 15б, 22б, 16а, напрятЯ 47б (на същото място в рък. №437 61а напДре , в Тихонр. дам. 32.226б наДпря), насретЯ 23а, претЯ содомски врата 22б / претЯ кащатаси 21а, нат( тИахъ 31б, слетЯ мене 38б, 50а, 52а, слятЯ 39б, 49б (на същото място в рък. №437 61б следъ и слятъ/ в Тихонр. дам. 32.227 сляд), натъ тИахЯ…натъ тИа реке 49а, итиче метъ и млеко 49а (на същото място в рък. №437 мятъ и масло), спорит8 53а (на същото място и в рък. №437 65б), един8 мъшъ 53а, дрЯш( са 42а, 44а (на същото място в рък. №437 дръж са 57б, в Тихонр. дам. дрЯж( се 229б. На л. 12а се вижда и двоякото изписване – младЯ….млатЯ;

при предлог – на л. 81а искорабЯ и испулату.

И няколко примера в противовес: насредъ 47а (на същото място в рък. №437 61а насретъ/ в Тихонр. дам. 32.226 поДсря), икрЯвтаи 47а (на същото място в рък. №437 61а икрафтай/ в Тихонр. дам. 32.226 крЯв( тЯ), ивлязохЯ 49а (на същото място в рък. №437.62б ифльзуха), както и безсЯмрЯтна 24б, безчетъ 16б, гозба 24б, Жбщи 17б, врагЯ 19б, смрадЯ 5а, исудЯ твое 44б, плодЯ 77б.
На фона на част от фиксираните явления, наличието и на свръхстарателност е типична за преписвачите:

свад( бата 59б, икато пламакса вдигне 4б, идаразомей 44а, даиме 31б (на същото място в рък. №437 50а дайми), изостатаму 57а-б, натъ тИа реке 50а, сич( ки добрин`и негове 42а, `иизо~чи книгу 78а.

Като черта/почерк на книжовника може да се коментира изписването на двойно -нн- на няколко места в ръкописа: несъгреАнна 13б, умиленно 81б.
Рядко, но и в този писмен паметник откриваме една от характерните особености на котленския говор – прегласът на у в и след мека съгласна – идаса закличи в8темнични адуви 47б. На идентичното място явлението не е отразено в Котленския сборник от 1805 г. № 437 – идаса заключи вътЕмница адова 61 б. Единичен пример има в Котленския дамаскин 13.5.18 – ипПрр`окЯ илИа закл`ичи нэб`ето 73б. По подобие дауслишитЯ 78а.
Развой на ı в ръкописа. Макар преписвачът (дори само от посочените езикови податки и паралели досега) да може да се определи като носител най-общо на балканския говор, в разновидност на Котелско-еленско-дряновския и в частност на Котелския подговор, набиват се в очи доста „екави форми“, извън архаиката на податката, от вида на светЯ 17б, 18а; §телото ваше 25б, 26а/ Хса телото 43б/ прителото 42а (на същото място в рък. №437 притялоту / Тихонр. дам. 229б при тялото); ветрЯ 8а; грехови 13а, но и смесени: голямо добро...големо зло иголяма щета15а / поголемо добро наЖнзи святЯ 27а. В говора на един от двамата най-възрастни информатори от село Медвен (над 90-годишен) се чуха спорадично няколко такива форми: бèхми, успèваши, извръвèвв.
В ръкописа се среща единичен пример за начална йотация на е от малка носовка - иАзикят( му 58а, което се препокрива и в говора – изѝк’ат му.

Единични примери се откриват на е на мястото на ъ (от стрб. ό) в коренна сричка под ударение – теминЯ ЖблакЯ 8а, устрашна темнина иуезеро Жгнено 13б (така се изговаря в котленския диалект).

Навсякъде е изписано ицалуватса (52а), цалуватЯ 52б (на същото място така и в рък. №437 65б цалуватЯса/ в Тихонр. дам. 32.228б цялуватЯ), тама цалува 72а на мястото на е от стрб. ı след съгласната ц, което се изговаря по същия начин и днес в котленския говор.
Протографът не прави изключение от останалите книжовници, особено от този късен период, със смесената употреба на традиционни и разговорни облици от типа: мука но мЯчи 5б, даму зЯмни кащата 8а и кЯща 8а, рЯце исХа нозе 9б вракатаси 46а, Хса десна рука 25а/ въруце трЯтаруви 47б, напутЯ страшни 14б.


Съпоставки в областта на морфологията
Членуването на имената от мъжки род единствено число широко отразява говорните особености на котелския диалект – -ът (графично най-често отбелязвано като -атЯ). (Във връзка с тази морфологична черта е важно да се подчертае, че няма нито една фиксирана о-форма в ръкописа, която в случая се явява раритетна за жеравненския мизийски диалект: срв. удàрих си лàк’ато (Жер.) срещу ударѝ си лàк’атът (Котел). Примери, и то доста последователни, от типа Хса носат8 давъДзишаме 25а, насвятатъ 5б, даму §неми водата §дворатму 8а, §нема синоратЯ 8а, вятрЯ дапомите токатЯ 8а, нахората животатЯ 17а (така е и в Тихонр. дам., но там характерът е друг), както и нахората заради жИвотЯ 17а (тук ерът е типът „висок ер“, с издигната хаста, което може и да е белег за смислов акцент – в по-широк контекст: ирДазелиха…посичката земля…иряки икладенци ичешми ишадраване исички води щотоса нахората заради жИвотЯ §эба даруван( ни. Членът -ъ не е типичен за диалекта, но пък се наблюдава в ръкописа №583, докато при подобна позиция в рък. №:437 – ипл~амакъму нид~аваши дар~иче 68б), животатЯ свой 53а, насретЯ пЯтятЯ лиже 23б / насреща тямЯ напЯтятЯ тападна 21б, икога сЯгори ОгнънятЯ апламакатЯ угасне 18б, иАзикят( му 58а – много характерно и днес!; иизносЯт( му 57а, е изписана само членната форма, характерна за котленския диалект. Членуването се употребява от преписвача доста свободно в изказа както при съществителните, така и при прилагателните: иузема в8гемИа злата иаэггли пеАха пДремене дуде фтасахЯме давлеземе въцареватЯ градЯ ищото живеАха тамъ в8градатЯ 51а (освен членната форма, от примера се вижда и често срещаната в говора и до днес лексема фтасах-фтасахме).

Стари събирателни форми с морфема –то имат по-спорен характер. Докато обликът м³житу, мъжèту – в ръкописа намЯжетоси 59а – е форма, позната в Котел и жива в говора на някои жеравненци, то привнесено в облици като погорИито ипопланИнето иисЯпещерето 48-49а (на същото място в рък. №437 62б скиталиса погорИто…ииспищирити ипяли/ и Тихонр. 32.225б горИето и планинИето), §господарИито 19а явно идва от подложката. Отдавна неживееща в Котел местна, но с живи корени оттам, посочи като употребявана в мн. ч. испищирити, и не разпозна погорИто.

Достоверна за Котел и Жеравна обаче е старата двойствена форма колене, в говора – дукулèни и ду кулинè, а в ръкописа дукул~ене 54а. При

лексемите за дрЯвя сЯдени 49б – дръвà; за дету кипи сачервИе 13б, чръвИе 57а – чèрви.

триЖне 61а, идве чаше вода 79а, са с традиционното от ръкописите изписване. Изключение – пЯтюве 16б.

В говора: нòкти (Жер.)-ноктѝ (Котел), гòсти, кирпѝчи, (гулеми) вр³хуви, кр³стуви, триони – в Жеравна; дувàрити, рòдуви, д³би/д³бити – в Медвен; м³жити (им) – в Нейково; жетвàри, но уфчèри(те) и улòве(те) – в Катунище. И еднократна употреба само на вулòве от втория възрастен информатор в Медвен.

Макар че формата лахте 50а (на същото място е отбелязана и в рък №437 63б лахти) е отбелязана и в картотеката №2530 на Секцията по диалектология при ИБЕ тя днес не е позната и употребявана в този й вид от съвременниците.

затвориле 10а, патувале 14б, зло струвале 15б, щотоса уработиле хората 34б (на същото място в рък. №437 щотоса уработиле чэлците 52а / в Тихонр. дам. 32.225а дето А са уработиле (няма хора, човеци и пр.), таси Жпалиле снагите 37а (на същото място в рък. №437 таси Упалили снагата / в Тихонр. дам. 32.225а опалиле, иволя негова дрЯжеле 40а (на същото място в рък. №437 даржели 56а), иплакале игладувале ижъдовале 48б (на същото място в рък. №437 62а иплакали игладовали ижадували), щотоса слуговале…лягале иговеле инамолба стоеле скиталиса 48б (на същото място в рък. №437 62а слогували бэгу сасъ сичко сДрце голи наземльта лягали ипостили и намолба стоьли скиталиса попланинето), ипеле заради цХртво и милвале сиромаси 49а (на същото място в рък. №437 ипяли денъ инощъ гРду бэду своему заради цэртво нРбное имиловали сиромаси), кадетосте тръгнале 22а, икато капкаса умали 4б.

В говора определено окончанието е –и: в Жеравна: душлѝ, стуèли, (те) мълчèли, дръжèли, гладувàли; в Медвен: (ни съ) стуèли; в Катунище: душлè – спонтанно само един път; в Нейково: жувèли.
В паметника има няколко примера за съкратен инфинитив: сички немогатъ вле вЯтре 48б (на същото място немогатъ фле ватри и в рък. №437 62а, и в Тихонр. дам. 32.226б вля)
Формите за отрицание: нема (ала нема ник~уи даму помогнИ 10а), немога, немамЯ, ниможих, нища (щониможиха дама дарув~атЯ животЯ: немога веке дазаповядамЯ дама слушатЯ слуги немамЯ веке щодарика навоиската моа…нища веке дазарачамЯ 11а, какЯ ща даплача идавД8зишамЯ като глХа нем`амЯ 13а, наморето кЖгиса плискатЯ тамира нематЯ никоги 7б) и днес в говора се употребяват по същия начин.
В ръкописа, освен облици от клиширания стар книжовен слой от типа напутЯ страшни 14б, и вЯсплакахЯ затАхЯ тврЯде 61б, мука но и мЯчи 5б, даса предДае въруце трЯтаруви 47б, книжовникът е използвал и говорни диалектни форми, които явно и тогава, но и днес се употребяват от типа: пДре кЯшните врата 21а (претЯ содомски врата 22б), коги излазятЯ 40б, влазАтъ 52б (в говора изл’àзух-фл’àзух), молятиса 13а, биле 63б (същото в Котел), трява косена 4б (в говора – тр’авà и трив³ кусèнъ).

Предлози, съюзи
Ако съпоставим употребата на двойката предлози у – вЯ в ръкописа, ще установим видимото преобладаване на предлога у: УдлЯбока вода 3а (така е и в котл. диалект), Унегуватси дворЯ или усвоа градин 8а (край на страницата, недописано а) – паралелът с днешния изговор показва, че у нèгувът си двор е конструкция, типична за диалекта на Котел / в Жеравна – у негува си двор; унякуго 9а (в диалекта у некуго), унего 7а / унеА 25а, устрашна темнина иуезеро Жгнено: иусмрадна кладенца 13б, кату утешки сЯнЯ 15б, утЯквози зло 17б, углавИте ваши 24б, усвои пЯтЯ 23а, усодомъ града, увечерно вряме 22б, азеса клЯна умене иумай аэггли иумоа сила 46б (на същото място е така и в рък. №437. 60б, и в Тихонр. дам. 32.226), утехни дялЯ 43б, умои домЯ 23а / усвои дом8 22б / удомЯ 22а (в говора: щоса намèри удом и у домà) иАвихаса эг члэци пДре авраамовъ домъ таси минуватЯ удом8 (думата минуватЯ съвсем не изисква предлог у)…нищатЯ данаминатЯ удомъ авраамовъ 21б, както и в8дому 81а. Разбира се, срещат се и още примери със смесено изписване на у и вЯ, дори при едни и същи лексеми: нито управедните нито угрешните 57а – невъгрешних невъправеднихЯ 53а; в подобия – вЯтейзи врата утоизи градъ 52б (на същото място в рък. №437 ифтейзи врата фтойзи гДра 65б), а и в самостоятелна позиция само с вЯ: вЯморето вЯводу 24а (в Жеравна – фдлъбòкъ вуда), въкЯщитити 52б (на същото място в рък. №437 65б вЯкащетиси, същото е в Тихонр. дам. 32.228б), вЯладИю, въкорабЯ, върим8, в8дому 81а.

Срещат се още и: камто – камто мене 30а (на същото място така и в рък. №437) – днешни възрастни информаторки твърдят, че са чували израза от бабите си;

Оказва се, че днес оти като съюз се употребява в Котел, Медвен, Тича, но не е характерен за говора на Жеравна.

И в ръкопис №583 откриваме достатъчно народностни елементи, наред с клишираните конструкции от типа: ирайските двери 10а; истрашни дэнъ судни 29б; ирекохЯ кЯагэглу праведнихЯ 50а (е така и на същото място в рък. №437 63б). Тук срещаме: деима някуи мрЯва добро 9а, бари малко 14а, дама растави §живота 10а, зли работи 12б, таги густи 22б.

дадодатЯ 10б, нищатЯ дадодатЯ примени 9б – типично котленско; липцала 6а; идаму зЯмни 8а, идаму зЯмни щото има 8а, дазЯмнатЯ 8б, адруги желай сЯседину даму зЯмни кащата адруги гуди дамуизЯмами сругата 8а; теминЯ ЖблакЯ 8а, даса утЯкмяватЯ 8а, даго избави 10а, бари малко дудеса 14а, §Жгняса тупятЯ 17а – в говора ог³н’; глДани ижедни 36а (на същото място е така и в рък. №437 53а /в Тихонр. дам. 32.225б гладны и жЯдны) – жедни и в говора; дахоратува 28б – днес в диалекта се използва не толкова глаголната форма хоратя – говоря, колкото формата хоратà – отивам на хоратà, там, където жените се събират пред портата да си говорят, хоратят; инатварини 37а натвàрини и днес (разговорно); идасазакличи 47б; таси тЯи проваждаха дэните 51а – днес в диалекта да та проводя; таси тЯи проваждаха дэните 51а; влазАтъ 52б (на същото място в рък. №437 фльзватъ 65б); брЯсн~ичЯ нажеж`енЯ 57б; дето стуАтЯ въЖгнАната рАка дукул~ене...дето излАзатЯ...та §идатЯ таковладАтъ 54а; чувръсто 57б, 58а, човр8сто 71а.

Оказва се че думи като ката (ката час – ката дэнЯ 7а), нозе (исХа нозе 10б), веке (веке 10б) се използват и днес в говора.
Книжовникът ползва за синоними лексеми от архаичния пласт на първоизточника и говорната практика:

адруги желей (вероятна грешка - желай) сЯседину даму зЯмни кащата адруги гуди даму §неми водата §дворатму 8а, нелИЕчлэкъ най мъдра направа на тоизи святЯ инай хитрЯ §сичките направи 17б, както и само от говора: щодареку ищо даиздумам 13а.

Турската лексика не е многобройна. По-скоро е общоупотребимата в народния пласт на езика.

файда 17а, карасЯ 25б, кортолисахЯ 20а-б (има го и в Тихонр. дам), душманинъ 26б, тефтер8 43а; керпич – идва крепича злати 48б (в рък. №437 62а на същото място идва керпича злати), филИи – идве филИи хляб8 Адеше 79а, наконакЯ 7а, душманите 27а, комсулукЯ 40а.
От гръцки произход:

аэггли довтасаха 37а (на същото място в рък. №437 53б анггэли дуфтасаха/ в Тихонр. дам. 32.225б ангелы доидоха); дувтаса вЯтре 55а – дофтаса се използва и днес в говора; аспри 17а; скопостъ 57а.

сХа дукати 14б

Открива се и тънко преплитане на говорните пластове, очевидно неосъзнато употребено от книжовника.

В примера инеможихЯ даги избарабарА сХа прПрчЯските речи 7б с уж класическо написание в частта –– сХа прПрчЯските речи, откриваме една народна дума – избарабарА, и една чисто диалектна, котленска форма: инеможихЯ, в говора нимужѝх.

Нюансирана употреба има в примери като – икажеи дэше несъщесва`иса нитоса уплашва`и Жтещеш дапрИидешЯ наместо детого ниси видяла никоги 42б, докато на същото място в Тихонр. дам. стои эдше не същ~исуваи се нит~о се срамяи 32.230. `Смайвам се от нещо, обърквам се` е на стъпка от уплаха – `уплашвам се`, което е точно в смисъла на контекста. И може да се разглежда като градация, използвана от протографа. За разлика от съвсем различно значещата `срамя се, изпитвам неудобство` – срамяи.

Точен изказ – атому зей Дсрцето запомного 18б.

Копистът дава своя принос на книжовник, който творчески стъкмява думи като лудота 7б (на други места само с вида луд, лудост), чудота непотребна 7б.

• добри сравнения

сякаква грижа прихоДжа като наконакЯ госте 7а (има го на същото място и в Тихонр. дам. 31.216б)

• умение да използват синоними – Жти големи идобри ивелики Уреди щЖтое уготвелЯ 49а – като ги градират (докато в рък. №437 63а е употребено само едно определение давидишъ Оти големи Ореди щотое Уготвилъ, то в Тихонрав. дамаскин е както в рък. №583)

Сборник от жития, слова и апокрифи от 1761 г., който се съхранява в Музея на възраждането на град Варна под №583 се оказа един много богат на езикови явления исторически паметник. В него точно са концентрирани говорните особености на Котелския подговор – разглеждам го като една по-широка обособена цялост, в която към диалекта на град Котел прибавям и този на Жеравна, Медвен, Катунище, Нейково (от всички села съм събрала лично диалект, който сега използвах в разработката). Затова често обобщено употребявам – `в говора`, като другия елемент от двойката ръкопис-говор. Абсолютно съм наясно с различията, които носят в себе си котелският и жеравненският диалект (по този повод имам и публикувана статия)¹⁷ като представители на балканския (централен) ъ-говор и мизийския о-говор¹⁸. Но и самият копист не е отразил най-ярките, раритетните черти, които внасят различия като например мекостта на съгласните т’, д’, звучащи като чисти к’, г’ в Котел, члена за мъжки род единствено число под ударение -о или пък широко г в Жеравна. А в изследвания ръкопис откриваме много от общите езикови белези, характерни за изброените по-горе села от района, които сглобяват една картина. Още повече, че тези селища се намират помежду си на отстояние около 15 километра в диаметър. Такова е било разстоянието им по едновремешните стари свързващи ги главни пътища (някои от тях са имали дори имена) и пътеки, днес то е около 26/ на 12 км. Разбира се, ако включим честата, характерна употреба в паметника, на члена за мъжки род, ед. ч. –ът, то бихме го локализирали още по-тясно – град Котел. Тогава обаче, няма как да си отговорим на въпроса, защо толкова много се използва предлогът у и подчертано групата -ръ- между съгласни, ако не го търсим единствено в подложката.

Що се отнася до основния ортограф (въпрос на бъдеща статия е доказването и на сИМ писм`о лазарувШ, и на евентуално още някой, поне по почеркови данни си личи) може да се каже, че той е наистина книжовник. С езиков усет и точност в отразяване на факта (отбелязал е дори редукция извън ударение в редица думи), че даже скептичният съвременен изследовател би могъл да му се довери напълно.

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев 1979: Бояджиев, Т. Изговорни и правописни варианти в книжовния български език. – Език и литература, № 1.

Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Ч. I-III. Фонетика. Акцентология. Лексика. (авторски колектив). Книг. къща Труд., С., 2001.

Вачкова 2008: Вачкова, К. Характер на нормализацията и кодификацията на българския книжовен език през Възраждането. – Български език, LV (2008), 2, 31-40.

Вътов 2001: Вътов, В. Езикът на Софроний Врачански. В. Търново.

Иванова-Мирчева 1987: Иванова-Мирчева, Д. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането (ІХ – Х до ХVІІІ век). С., ДИ “Народна просвета”.

Караджова 1994: Караджова, Д. Котленският книжовен център през XVIII век. Пловдив.

Кочев 2010: Кочев, Ив. Българска фонология. София.

Кочев 1980: Кочев, Ив. Българската диалектология през Възраждането и въпросът за книжовно и диалектно при изграждането на книжовния език. – Български език, № 1, 25.

Кочева 1968: Кочева, Е. За превръщането на граматичните архаизми в езикови формули в дамаскини от XVIII в. – Известия на ИБЕ, ХVІ, 418.

Кочева 1990: Кочева, Е. Начини за интелектуализация на лексиката в дамаскини от ХVII и ХVIII в. – В: Kształtowanie się nowobułgarskiego języka literackiego (do roku 1878). Wrocław-Warszawa-Kraków, 97-105.

Манолева 2006: Манолева, Авг. Котленски сборник лıто 1805. София.

Манолева 2012: Манолева, Авг. Езикови особености на Котленския дамаскин от 1765 г. (преписан от Софроний Врачански) – БЕ, 64.

Младенов 1941: Младенов, Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. С.

Ничева 1965 – Ничева, К. Езикът на Софрониевия “Неделник” в историята на българския книжовен език. С.

Петканова 1965 – Петканова, Д. Дамаскините в българската литература. С.

Попова 1997: Попова, Л. Библейски речник. С.

Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текст на Тихонравовия дамаскин. Изд. Валентин Траянов, 2012.

Рчникъ 1884: Рчникъ на свято-то писанIе. Цариградъ.

Старобългарски речник Т.І 1999, Т.ІІ 2009. София.

Стойков 1968: Стойков, Ст. Българска диалектология. С.