Е. Уолдо, ученичка Сряда, 19 юни 1895г

В първите пет строфи от Йоан се намира цялата същност на християнството: всеки ред изпълнен с най-дълбоката философия.

Съвършеното никога не става несъвършено. То е вътре в тъмнината, но не е повлияно от нея. Божията милост стига до всички, но не е повлияна от техните слабости. Никоя болест на очите ни, която може да ни накара да виждаме нещата изкривени, не може да въздейства на слънцето. В 29-ти стих “премахва греха на света” означава, че Христос ще ни покаже пътя да станем съвършени. Бог е станал Христос, за да покаже на човека неговата истинска природа – че той също е Бог; Ние сме човешки покрития върху Божественото; но като божествения Човек, Христос и ние сме едно.

Триединният Христос е много над нас; Унитаристкият¹ Христос е само един морален човек; нито единият не може да ни помогне. Но Христос, който е Въплъщението на Бог (като човек), който не е забравил своята божественост, той може да ни помогне, в Него няма несъвършенство. Въплъщенията на Бог винаги осъзнават своята собствена божественост и знаят това от раждането си. Те са като актьорите, чиито игра е свършила, но които, след като тяхната работа е приключила, се връщат, за да радват другите. Тези Велики души са недокоснати от земните неща; те приемат нашата форма и нашите ограничения за определено време, за да ни учат; но в действителност никога не са ограничени от нищо, те са вечно свободни...

Доброто е близо до Истината, но все още не е Истината. След като се научим да не се разстройваме от злото, ние трябва да се научим да не ставаме щастливи от доброто. Трябва да открием, че сме отвъд злото и доброто; трябва да изучим тяхното действие и да видим, че те и двете са необходими.

Идеята за дуализма идва от древните персийци. В действителност доброто и злото са едно (защото и двете са окови и продукти на Майа) и се намират в нашия собствен ум. Когато умът е потопен сам в себе си, нито доброто, нито злото му влияят. Бъдете съвършено свободни; тогава нищо не може да ни повлияе и ние се радваме на свобода и блаженство. Злото е като желязната окова, а доброто – като златната; но и двете са окови. Бъдете свободни и узнайте веднъж завинаги, че вас няма окови. Използвайте златната окова, за да разхлабите хватката на желязната, а после изхвърлете и двете. Трънът на злото е в нашата плът; вземете друг трън от същия храст и извадете първия; след това изхвърлете и двата и бъдете свободни...

В света винаги заемайте позицията на даващия. Давайте всичко и не чакайте отплата. Давайте любов, давайте помощ, служба, дайте малкото, което можете, но стойте настрана от разменната търговия. Не поставяйте условия и няма да се чувствате използван. Нека раздаваме поради собствената си щедрост, точно както Бог дава на нас.

Господ е единственият Даващ; а всички хора в света са само дребни търговци. Получете Неговия чек и той ще може да бъде изплатен в срок навсякъде.

“Бог е необяснимата и неизразима същност на любовта”, Той може да бъде реализиран, но никога определен.
***
В нашите нещастия и борби светът ни изглежда ужасно място. Но точно както когато наблюдаваме две малки кутрета, които си играят и се хапят, ние въобще не се притесняваме, защото разбираме, че това е само игра и дори едно по-силно захапване от време на време няма да навреди в действителност – така и всички наши борби са игра в очите на Бог. Целият този свят е игра и просто забавлява Бог; нищо в него не може да ядоса Бог.
***
“Майко! В морето на живота моята лодка потъва. Водовъртежът на илюзията и бурята на привързаността се усилват с всеки момент. Моите петима гребци (сетивата) са глупави, а кормчията ми (умът) е слаб. Ориентирите ми са изгубени, лодката ми потъва. О Майко! Спаси ме!”

“Майко, Твоята светлина не изгасва както за светеца, така и за грешника; тя вдъхва живот както на влюбения, така и на убиеца.” Божествената Майка се проявява вечно чрез всички. Светлината не може да бъде замърсена от това, което осветява, нито да бъде облагодетелствана от него. Светлината е вечно чиста и неизменна. Зад всяко създание се намира Божествената Майка, чиста, любяща и никога непроменяща се. “Майко, проявена като светлина във всички същества, ние Ти се покланяме!” Тя е еднакво в страданието, глада, удоволствието, възвишеността. “Когато пчелата пие мед, Господ яде.” Узнавайки, че Бог е навсякъде, мъдреците се отказват от хвалбите и обвиненията. Знай, че нищо не може да те нарани. Защо? Не си ли ти свободен? Не си ли Атман? Той е Животът на нашия живот, слухът на нашия слух, зрението на нашите очи.

Живеем в света като човек преследван от полицай и страхливо надзъртаме в неговите красоти. Всеки страх, който ни обхваща, идва от вярата ни в материята. Материята придобива цялото си съществуване от присъствието на ума зад нея. Това което виждаме е Бог, който се “процежда” през природата. (Тук “природа” означава материята и ума.)


Неделя, 23 юни, 1895г.
Бъдете храбри и искрени; след това следвайте който и да е път с отдаденост и трябва да достигнете Цялото. Щом веднъж хванете една от брънките на веригата, цялата верига трябва да излезе постепенно. Полейте корените на дървото (с други думи, достигнете Бог) и цялото дърво е напоено; получавайки Бог, ние получаваме всичко.

Едностранчивостта е напаст за света. Колкото повече страни можете да развиете, толкова повече души имате и можете да видите вселената през всички души – чрез душата на бхактата (поклонника на Бог), както и чрез душата на джнанина (философа). Установете своята собствена природа и се придържайте към нея. Нища (отдадеността на идеала) е единственият метод за начинаещия; чрез любов и искреност той ще го доведе до края. Църквите, доктрините и формите са като огради, които трябва да защитават младото растение, но по-късно тези огради трябва да бъдат съборени, за да може растението да се превърне в дърво. Затова различните религии, Библиите, Ведите, догмите – всички са просто саксии за малкото растение; но то трябва да излезе от саксията., В определен смисъл Нища означава засаждане на растението в саксия, защита за борещата се душа по нейния път...

Гледайте “океана”, а не “вълната”; не виждайте разлика между мравката и ангела. Всеки червей е брат на Назаретянина. Как да кажем, че единият е по-голям, а другият по-малък? Всеки е велик на своето собствено място. Ние сме в слънцето и в звездите точно толкова, колкото сме и тук. Духът е отвъд времето и пространството и е навсякъде. Всяка уста възхваляваща Бог, е моята уста, всяко око виждащо Бог, е моето око. Ние не сме ограничени и затворени някъде; не сме тялото, а вселената е нашето тяло. Ние сме магьосници, които размахват вълшебните си пръчки и създават сцени пред себе си по свое желание. Ние сме паякът в своята огромна паяжина, който може да се движи по различните нишки и да отиде където си пожелае. Сега паякът осъзнава само мястото, където се намира, но с времето той ще стане съзнателен за цялата паяжина. Сега ние осъзнаваме само къде се намира тялото и можем да използваме само един мозък; но когато достигнем свръхсъзнанието, ще знаем всичко, ще можем да използваме всички мозъци. Дори сега можем да “дадем тласък” на съзнанието и то отива отвъд и действа в свръхсъзнателното.

Ние се стремим просто “да бъдем” и нищо повече, дори не и към “Аза” – като чистия кристал, който отразява всичко, но остава винаги същият. Когато това състояние е достигнато, няма повече действие; тялото става само механизъм, то става чисто без да ви е грижа за него; то не може да бъде повече нечисто.

Узнайте, че вие сте Безкрайният, тогава страхът трябва да умре. Винаги си казвайте, “Аз и моят Отец сме едно.”

***

Моят Учител казваше, “Този свят е една огромна лудница, в която всички са луди, някои за пари, някои по жени, други за слава и малцина за Бог. Аз предпочитам да съм луд по Бог. Бог е философският камък, който моментално ни превръща в злато; формата остава, но природата се променя – човешката форма остава, но ние повече не можем да нараняваме или да грешим.”

“Мислейки за Бог, някои плачат, други пеят, трети се смеят, други танцуват, а някои казват удивителни неща, но всички те не говорят за нищо друго, освен за Бог.”

Пророците проповядват, но Въплъщенията на Бог като Исус, Буда и Рамакришна могат да дадат религия; един поглед, едно докосване е достатъчно. Такава е силата на Светия Дух и това означава “ръкополагане”; силата е била действително предавана от Учителя на учениците – “веригата на силата на Гуру”. Това, истинското кръщение, е било предавано (от учител на ученик) от неизказани векове.

“Бхакти не може да се използва за осъществяването на никакви желания, тъй като самото то е възпирането на всички желания.” Нарада дава следните определения като признаци на любовта: “Когато всички мисли, всички думи и всички дела са предадени на Господ и най-малкото забравяне на Бог кара човек да страда силно, тогава любовта е започнала.”

“Това е най-висшата форма на любовта, защото в нея няма желание за взаимност, което съществува във всяка човешка любов.”

“Онзи който е излязъл отвъд социалните обичаи и писанията, той е саннясин. Когато цялата душа се стреми към Бог, тогава разбираме, че сме на път да достигнем тази любов.”

Подчинявайте се на писанията, докато не станете достатъчно силни да минете без тях; тогава излезте отвъд тях. Книгите не са целта на всичко. Проверката е единственото доказателство за религиозната истина. Всеки трябва сам да провери; и на нито един учител, който казва, “Аз видях, но ти не можеш”, не трябва да се вярва, а само на онзи, който казва, “Ти също можеш да видиш”. Всички писания, всички истини са Ведите на всяко време, на всяка страна; защото тези истини трябва да бъдат видени и всеки човек може да ги открие.

“Когато слънцето на любовта започне да изгрява на хоризонта, ние искаме да предадем всички свои действия на Бог; и когато Го забравим за момент, това силно ни наскърбява.”

Нека нищо не стои между Бог и вашата любов към Него. Обичайте Го, обичайте Го, обичайте Го; нека светът си говори каквото ще. Любовта е три вида – първата изисква, но не дава нищо; втората е на размяната; а третата е любовта без мисъл за нищо в замяна – любов като тази на мушицата към светлината.

“Любовта е по-висша от работата (Карма Йога), от (Раджа) Йога, от познанието (Джнана Йога.)”

Работата е само едно училище за действащия; тя не може да донесе добро на другите. Ние трябва свършим работата само по своя собствен проблем; Пророците само ни показват как да работим. “Ставаш това, което мислиш”, така че ако предадеш товара си на Исус, ще трябва да мислиш за Него и така ставаш като него – да Го обичаш.

“Най-висшата любов и най-висшето познание са едно.”

Но теоретизирането за Бог няма да свърши работа; ние трябва да обичаме и да работим. Откажете се от света и от всички светски неща, особено докато “растението” е крехко. Ден и нощ мислете за Бог и за нищо друго, доколкото е възможно. Всичките необходими мисли за ежедневието могат да бъдат мислени чрез Бог. Яжте за Него, пийте за Него, спете за Него, виждайте Него във всичко. Говорете за Бог на другите; това е много благотворно.

Придобийте милостта на Бог и на Неговите най-велики деца: това са двата главни пътя към Бог.

Много е трудно да бъде получена компанията на тези деца на светлината; пет минути в тяхно присъствие може да промени цял един живот; и ако вие го искате достатъчно силно, един такъв човек ще дойде при вас. Присъствието на онези които обичат Бог, прави едно място свято - “такава е славата на децата на Господ”. Те са Той; и когато говорят, думите им са писания. Мястото където са били те, остава изпълнено с техните вибрации; онези, които отиват там, чувстват това и също получават склонността да станат святи.

“За тези влюбени (в Бог), не съществуват разграничения за каста, ученост, красота, произход, богатство и занятие; защото всичко е Негово.”

Откажете се от всяка лоша компания, особено в началото. Избягвайте светското обкръжение, което би разсеяло ума ви. Откажете се изцяло от “мен и моето”. Бог идва при този, който няма нищо свое в тази вселена. Прережете въжетата на всички светски привързаности; излезте отвъд леността и всяка грижа за това какво ще се случи с вас. Никога не се обръщайте да погледнете резултата от това, което сте направили. Дайте всичко на Бог и продължавайте напред, без да мислите за това. Цялата душа трябва да започне да се излива в една непрекъсната струя към Бог; няма време да търсите пари, име, слава, няма време да мислите за нищо друго освен за Бог; тогава ще дойде в нашите сърца това безкрайно, удивително блаженство на Любовта. Всички желания са само като стъкълцата¹. Любовта към Бог нараства във всеки момент и е вечно нова; тя може да бъде узната само когато бъде почувствана. Любовта е най-лесна от всичко, тя не се нуждае от логика, а е естествена. За нея нямаме нужда от демонстрации от доказателства. Разсъждението представлява ограничаването на нещо от нашите собствени умове. Ние хвърляме мрежа и улавяме нещо, а след това казваме, че сме го демонстрирали; но никога, никога, ние не можем да уловим Бог в мрежа.

Любовта трябва да бъде неизказана. Дори когато обичаме погрешно, това е частица от същата истинска любов, от истинското блаженство; силата е същата, въпреки че ние я използваме както можем. Самата нейна природа е покой и блаженство. Когато един убиец целува своето дете, той моментално забравя всичко друго освен любовта. Откажете се от целия си “аз”, от целия си егоизъм; отървете се от гнева, похотта и дайте всичко на Бог. “Аз не съм, но Ти си; старият човек си е заминал напълно и само Ти оставаш.” “Аз съм Ти.” Не обвинявайте никого; ако дойде зло, знайте че Бог играе с вас и силно се радвайте.

Любовта е отвъд времето и пространството, тя е абсолютна.

Застанете в Аза; само така ние наистина можем да обичаме света. Заемете много, много висока позиция; ние трябва да гледаме със съвършено спокойствие панорамата на света. Той е само една бебешка игра и ние го знаем, затова не можем да бъдем обезпокоени от него. Ако умът се радва на похвалите, на него ще са му неприятни обвиненията. Всички удоволствия на сетивата и дори тези на ума са преходни, а в самите нас се крие единственото истинско и неизказано удоволствие, което не зависи от нищо. То е съвършено свободно, то е блаженството. Колкото повече нашето блаженство е вътре, толкова по-духовни сме ние. Удоволствието от Аза е това, което светът нарича религия.

Вътрешната, истинската вселена, е безкрайно по-велика от външната, която е само една сенчеста проекция на истинската. Този свят не е нито истински, нито неистински, той е сянката на истината. “Въображението е позлатената сянка на истината”, казва поетът.

Ние влизаме в творението и после то става живо за нас. Нещата сами по себе си са мъртви; само ние им даваме живот и после като глупаци започваме да се озъртаме и да се страхуваме от тях или им се радваме. Но не бъдете като онези рибарски жени, които, заварени от бурята по пътя от пазара към домовете им, се подслонили в дома на цветаря. За през нощта те били настанени в една стая до градината, в която въздухът бил изпълнен с аромат на цветя. Напразно те се опитвали да заспят, докато една от тях не предложила да намокрят рибарските си кошници и да ги сложат близо до главите си. След това те заспали дълбоко.

Нашата рибарска кошница е светът, ние не трябва да зависим от него за щастието си. Тези които го правят са тамасиците¹ или обвързаните. После идват раджасиците или егоистичните хора, които знаят само “аз”, “аз”. Понякога те вършат и добра работа и могат да станат духовни. Но най-висшите са саттвиците, самовглъбените, тези които живеят само в Аза. Тези три качества, Тамас, Раджас и Саттва, са във всеки и всяко от тях преобладава в различните моменти.

Творението не е “направата” на нещо, то е борбата да се възвърне равновесието, както когато атомите на корка са потопени на дъното на кофа с вода и после всички се втурват нагоре към повърхността, поотделно или на купчинки. Животът е и трябва да бъде съпроводен от зло. Малко зло е необходимо, защото то е източникът на живота; малкото лошотия, която е в света, е много добра; защото когато се възвърне балансът, светът ще изчезне, понеже еднаквостта и унищожението са едно и също нещо. Докато този свят си продължава, доброто и злото вървят с него; но щом успеем да надраснем света, ние се освобождаваме както от доброто, така и от злото и достигаме блаженство.

Няма такава възможност някога да изпитваме удоволствие без болка и добро без зло; защото самото живеене означава изгубено равновесие. Това от което се нуждаем, е свобода, а не живот, нито удоволствие или добро. Творението е безпределно, без начало и без край – то е вечно движещата се вълна в безкрайното езеро. Има все още недостигнати дълбини и други места, където равновесието е било възстановено; но вълната винаги продължава да се движи напред, борбата да се възстанови баланса е вечен. Животът и смъртта са само различни имена за един и същ факт, двете страни на една и съща монета. И двете са Майа, необяснимото състояние на стремеж в един момент да живееш, а миг по-късно да умреш. Отвъд това е истинската природа, Атман. Когато приемаме един Бог, това в действителност е само Азът, който ние сме отделили от себе си и боготворим като нещо извън нас; но това е нашият истински Аз през цялото време – единият и единственият Бог.

За да възстановим равновесието, ние трябва да противодействаме на Тамас чрез Раджас; после да победим Раджас чрез Саттва – спокойното, красиво състояние, което ще нараства все повече и повече, докато всичко останало си замине. Откажете се от робството; станете сина, бъдете свободен и само тогава можете да “видите Отеца”, както е направил Исус. Безкрайната сила е религията и Бог. Избягвайте слабостта и робството. Вие сте душа, само ако сте свободни; за вас има безсмъртие, ако сте свободни; има Бог, ако Той е свободен...

Светът е за мен (за душата), а не аз за света. Доброто и злото са наши роби, а не ние техни. В природата на звяра е да си остане там където е (без да прогресира); в природата на човека е да търси доброто и да избягва злото; в природата на Бог е да не търси нито едното, а да бъде вечно блажен. Нека бъдем Бог! Направете сърцето си като океан, излезте отвъд дреболиите на света, бъдете луди от радост дори поради злото; погледнете на света като на една картина и след това се радвайте на нейната красота, знаейки, че нищо не може да ви навреди. Деца, които търсят стъкълца в една кална локва - това представлява светът. Гледайте на него със спокойно доволство; виждайте и доброто, и злото едновременно – и двете са само “Божията игра”; радвайте се на всичко.

***
Моят Учител казваше, “Всичко е Бог; но тигъра-Бог трябва да бъде избягван. Всяка вода е вода; но ние избягваме калната вода и не я пием.”

Цялото небе е кадилницата на Бог, а слънцето и луната са лампите. Какъв храм е нужен? Всички очи са Твои и все пак Ти нямаш ни едно око; всички ръце са Твои; и все пак Ти нямаш ни една ръка.

Нито търсете, нито избягвайте това, което идва. Свободата означава да не бъдете повлияни от нищо; не само понасяйте, а бъдете непривързани. Спомнете си историята за бика. Един комар бил кацнал от дълго време на рога на един бик. Накрая започнала да го гризе съвестта и той казал: “Г-н Бик, седя тук от дълго време и може би ви дразня. Съжалявам, ще се махна.” А бикът отвърнал, “О не, ни най-малко! Доведи цялото си семейство и живейте на рога ми; какво можете да ми направите?”

Ние сме това, което нашите мисли са ни направили; затова внимавайте какво мислите. Думите са второстепенни. Мислите живеят, те пътуват далече. Всяка мисъл, която помисляме, е оцветена с нашия собствен характер, така че при чистия и свят човек, дори неговите жестове или обиди ще имат белега на любовта и чистотата ми и ще носят добро; не желайте нищо; мислете за Бог и не чакайте отплата. Човекът без желания е този, който постига резултати. Просещите монаси носят религията до вратата на всеки човек; но те не мислят, че правят нещо, не претендират за нищо, тяхната работа е несъзнателно вършена. Ако трябваше да ядат от дървото на познанието, те щяха да станат егоисти и всичко добро, което са свършили, би отлетяло. Веднага щом кажем “аз”, ние оставаме подлъгани през цялото време; това е като безспирното ходене в кръг на един бивол, завързан за дърво. Бог се е скрил най-добре, затова Неговата работа е най-добра; така че този който се скрие най-добре, постига най-много. Победете себе си, и цялата вселена е ваша.

В състоянието на Саттва ние виждаме самата природа на нещата, излизаме отвъд сетивата и отвъд разума. Непреодолимата стена, която ни затваря вътре, е егоизмът; ние отнасяме всичко до себе си, мислейки, “Аз правя това, онова, третото.” Отървете се от това жалко “аз”; убийте този диаболизъм у себе си; “Не аз, а Ти” – казвайте го, чувствайте го, живейте го. Докато не се откажем от света, произведен от егото, никога няма да можем да влезем в Царството небесно. Никой никога не го е правел, никой никога няма да го направи. Да се откажете от света, е да забравите егото, да не го познавате изобщо – да живеете в тялото, но да не бъдете на тялото. Този мошеник егото трябва да бъде изличен. Благославяйте хората, когато те ви ругаят. Мислете си какво добро ви правят; те могат да наранят единствено себе си. Идете където хората ви мразят, позволете им да пребият егото у вас и вие ще бъдете по-близо до Господ. Като маймуната майка ние притискаме своето бебе, света, дотогава докато можем, но накрая, когато сме накарани да го сложим под краката си и да стъпим на него¹, тогава сме готови да дойдем при Бог. Блажен е оня, който е преследван заради праведността. Блажени сме ние, ако не можем да четем, защото така имаме по-малко, което да ни отдалечава от Бог.

Удоволствието е змеят с един милион глави, който трябва да стъпчем под краката си. Ние се отричаме и продължаваме и не виждаме нещо, което да ни отчайва; но почакайте, почакайте малко. Светът е демон. Той е царството на което жалкото его е царят. Сложете го на мястото му и стойте непоклатими. Откажете се от похотта, от златото и славата и се дръжте здраво за Бог и накрая ще достигнете състояние на пълно равнодушие. Идеята че радостта е задоволяването на сетивата е чисто материалистична. В това няма и искра на истинска радост; цялата радост, която се намира в това, е само едно отражение на истинското блаженство.

Онези които предават себе си на Господ, правят повече за света, отколкото всички така наречени работници. А човекът който е пречистил себе си изцяло, постига повече отколкото цял полк проповедници. От чистотата и мълчанието идват думите на силата.

“Бъдете като водната лилия – останете на едно място и разтворете листенцата си; пчелите ще дойдат от само себе си”. Имаше голям контраст между Кешаб Чандра Сен и Шри Рамакришна. Вторият никога не виждаше никакъв грях или нещастие в света, никакво зло, срещу което да се бори. Първият беше голям етически реформатор, лидер и основател на Брахмо Самадж. Но за дванадесет години тихият пророк от Дакшинешвар направи революция не само в Индия, но и по света. Силата е с мълчаливите, които само живеят и обичат и след това отдръпват своята личност. Те никога не казват “мен” и “моето”; те са благословени да бъдат само инструменти. Такива хора са създателите на христосовците и будите; те винаги живеят напълно отъждествени с Бог, те са идеалните бития, никога не искащи нищо и не вършещи съзнателно нищо. Истинските двигатели са те, дживанмуктите², които са абсолютно неегоистични, чиято малка индивидуалност е отлетяла, и чиято амбиция е нещо несъществуващо. Те са изцяло принцип, а не личност.

Знанието е само относително; затова ние можем да бъдем Бог, но никога не можем да го познаваме.¹ Познанието е по-низше състояние. Падението на Адам дошло, когато той “узнал”. Преди това той бил Бог, бил истина, бил чистота. Ние сме нашите собствени лица, но можем да видим само тяхното отражение и никога истинското нещо. Ние сме любов, но когато мислим за нея, трябва да използваме някаква илюзия, което доказва, че материята е само формализирана мисъл².

Нирвритти означава отвръщане от света. Индуистката митология казва, че четиримата първо-сътворени³ били предупредени от един Лебед (Самия Бог), че проявлението е само второстепенно; затова те останали без да творят. Смисълът на това е, че изражението (или проявлението) е деградиране, защото Духът може да бъде изразен единствено чрез буквите, а “буквата убива”⁴; и все пак принципът трябва да бъде облечен в материя, дори и да знаем, че така по-късно ще изгубим поглед от истинското заради покритието. Всеки велик учител разбира това; ето защо трябва да има една непрекъсната поредица от пророци, които да ни показват принципа и да му дават ново покритие, подходящо за епохата. Моят Учител учеше, че религията е една; всички пророци учат на същото; но те могат да представят принципа само във форма; затова го изваждат от старата му форма и го слагат пред нас в нова. Когато ние се освободим от името и формата и особено от тялото – когато ние няма да се нуждаем от тяло, добро или лошо – само тогава ще избягаме от робството; унищожението на формата е за предпочитане. Ние трябва да се освободим от всякакво тяло, дори и от божествено тяло. Бог е единственото истинско Битие, не може да има две. Има само Една Душа и Аз съм Това.

Добрите дела са ценни единствено като средство за бягството; те носят добро на извършителя и никога на никого другиго.

Познанието е само класификация. Когато открием много неща от един и същи вид, ние наричаме общия сбор от тях с определено име и оставаме удовлетворени; откриваме “фактите” и никога “защо-то”. Вземаме една окръжност в обширно поле от тъмнина и си мислим, че знаем нещо! В този свят не може да бъде отговорено на нито едно “защо”; за това ние трябва да отидем при Бог. Познаващият никога не може да бъде изразен; това е като зрънце сол, което пада в океана и веднага се разтваря в него.

Разграничението създава; хомогенността или еднаквостта е Бог. Излезте отвъд разграничението; тогава побеждавате живота и смъртта, достигате вечната еднаквост и сте в Бог, и сте Бог. Достигнете свободата, дори с цената на живота си. Всички животи ни принадлежат, както листите принадлежат на книгата; но ние, Свидетелят, Душата, върху която бива направено впечатлението, сме непроменени, както впечатлението което остава в очите, когато един пламък е въртян бързо в кръг пред тях. Душата е единството от всички личности, защото тя е в покой, защото е вечна и неизменна. Тя е Бог, тя е Атман. Тя не е живот, но Тя е изсечена в живот. Тя не е удоволствие, но е произведена в удоволствие...

Днес Бог е изоставен от света, защото не изглежда, че Той прави достатъчно за него. Затова хората казват: “От каква полза е Той?” Но трябва ли да гледаме на Бог само като на общински орган на властта?

Всичко което трябва да направим е да стъпчем всички желания, омрази и различия; да стъпчем низшия аз и, образно казано, да извършим умствено самоубийство; да държим тялото и ума чисти и здрави, но само като инструменти, които ни помагат да достигнем Бог; това е единствената истинска полза от тях. Търсете истината заради самата истина, не търсете блаженство. То може и да дойде, но нека не то бъде вашият стимул. Нямайте друг мотив освен Бог. Осмелете се да вървите към истината дори през ада.

Бъдете благодарни за всяка храна, тя е Брахман. Неговата универсална енергия е преобразувана в нашата индивидуална енергия и ни помага във всичко, което правим.

Кришна вършел всичко без никаква привързаност; той бил в света, но не от него. “Вършете всяка работа без никаква привързаност; заради самата работа и никога заради вас.”

Свободата никога не може да бъде вярна за името и формата; глината е това, от което ние (съдовете) сме направени; свободата никога не може да бъде вярна за относителното. Един съд никога не може да каже “аз съм свободен” като съд; само когато изгуби всякакви идеи за форма, той става свободен. Цялата вселена е просто Азът с вариации; понякога има дисхармония, но тя само прави следващата я хармония по-съвършена. В универсалната мелодия има три ясно изразени идеи – свобода, сила и еднаквост.

Ако вашата свобода наранява другите, значи не сте свободни. Не трябва да наранявате другите.

“Да бъдеш слаб означава да бъдеш нещастен,” казва Милтън. Действието и страданието са неразривно свързани. (Много често също така, човекът който се смее най-много е този, който страда най-много.) “Да работите вие имате право, но не и на плодовете от това.”

***
Лошите мисли, погледнати от материална гледна точка, са като болестотворните бактерии.

Всяка мисъл е като малък удар с чук върху буцата желязо, която представляват нашите тела; тези удари създават от нея онова, което искаме да бъдем.

Ние сме наследници на всички добри мисли във вселената, ако отворим себе си за тях.

Цялата книга е в нас. Глупако, не чуваш ли? В твоето собствено сърце ден и нощ звучи Вечната Музика – Сатчитананда, сохам, сохам – Битие-Познание-Блаженство Абсолюта, аз съм Той, аз съм Той.

Изворът на цялото познание е във всеки един от нас - в мравката както и в най-висшия ангел. Истинската религия е една, но ние се караме върху формите, символите и сравненията. Златният век вече съществува за онези, които го откриват; изгубили сме себе си, а си мислим, че светът се е изгубил.

Съвършената сила няма да има никаква активност в този свят; тя само е, тя не действа.

Докато истинското съвършенство е само едно, относителното съвършенство трябва да бъде много видове.

Голямата абстракция на идеите в света е това, което ние наричаме Бог.

Всяка мисъл има две части – мисълта и думата; трябва да имаме и двете. Нито идеалистите, нито материалистите са прави; трябва да приемем и идеята, и нейното изражение.

Цялото познание има характера на отражението, по същия начин както ние можем да видим лицето си само в огледалото. Никой никога няма да познае своя собствен Аз или Бог; но ние сме този собствен Аз, ние сме Бог.

В Нирвана вие сте, когато не сте. Буда е казал: “Вие сте най-добри, вие сте истински, когато не сте” – когато малкият аз си е отишъл.

Божествената Светлина в повечето хора е скрита. Тя е като лампа в желязна бъчва - нито един лъч от светлина не може да проникне навън. Постепенно, чрез чистота и безкористност, ние можем да направим затъмняващия фактор все по-малко и по-малко плътен, докато накрая той не стане прозрачен като стъкло. Шри Рамакришна беше като желязна бъчва, трансформирана в стъклена, чрез която можеше да се види вътрешната светлина такава, каквато е. Ние всички сме на път да станем бъчва от стъкло и дори все по-висши и по-висши отражения. Докато въобще има “бъчва”, трябва да мислим чрез средствата на материята. Никой който е нетърпелив никога не може да успее.

Великите светци са нагледният урок за Принципа. Но учениците правят светеца Принцип, а по-късно забравят за Принципа в личността¹.

Резултатът от постоянното бичуване на личностния Бог от страна на Буда е бил въвеждането на идолите в Индия. Те не са били познати във Ведите, защото хората тогава са виждали Бог навсякъде, а реакцията на загубата на Бог като Създател и Приятел била създаването на идоли; Буда станал идол – както е и с Исус.

Обхватът на идолите е от дървото и камъка до Исус и Буда, но ние трябва да имаме идоли.

***
Ревностните опити за реформа винаги завършват със забавяне на реформата. Не казвайте, “Ти си лош”; кажете, “Ти си добър, но той е по-добър.”

Свещениците са зло във всяка страна, защото те отричат и критикуват, издърпвайки един конец от тъканта, за да я закърпят, докато от мястото не излязат два или три други конеца. Любовта никога не отрича, само амбицията го прави. Няма такова нещо като “справедлив” гняв или оправдано убийство.

Ако не позволите на някого да стане лъв, той ще стане лисица. Жената е сила, само че сега това е повече за лошо, защото тя е потискана от мъжете; сега тя е лисицата, но когато престане да бъде потискана, ще стане лъвица.

Разумно погледнато, духовният стремеж трябва да бъде балансиран чрез интелекта; иначе той може да дегенерира в просто сантименталност...

Всички теисти са единодушни, че има Неизменно, въпреки че се различават по своите схващания за Крайното. Буда е отрекъл това изцяло. Той казал, “Няма Брахман, няма Атман, няма душа”.

Като характер Буда е бил най-великият, който светът някога е видял; след него Христос. Но ученията на Кришна, както са изложени в Гита, са най-грандиозните, които светът някога е получил. Авторът на тази удивителна поема, е бил една от онези редки души, чийто живот е породил вълна на обновление в целия свят. Човешката раса никога повече няма да види такъв ум като този, който е написал Гита.

***
Има само една сила, независимо дали тя се проявява като зло или като добро. Бог и дяволът са една и съща река с води течащи в двете противоположни посоки.

Поради крайната бедност в своето семейство, Шри Рамакришна бил принуден да стане свещеник в храм, посветен на Божествената Майка, наричана още Пракрити или Кали, представлявана от една статуя на жена, стъпила върху статуята на (легнал) мъж; това означава, че докато Майа не повдигне своя воал, ние не можем да узнаем нищо. Брахман е безполов, но за да се обективизира, Той покрива Себе си с воал от Майа, става Майка на вселената и така ражда творението. Легналата фигура (Шива или Бог) е станала Шава (мъртва или безжизнена), тъй като е покрита с Майа. Джнанинът казва, “Ще разбуля Бог със сила” (Адвайтизма); но дуалистът казва, “Ще разбуля Бог като се моля на Божествената Майка, умолявайки Я да отвори вратата, за която само Тя има ключ.”

Ежедневната служба на Майка Кали постепенно събудила такава гореща отдаденост в сърцето на младия свещеник, че той повече не можел да изпълнява редовното храмово богослужение. Той изоставил задълженията си и се уединил в една малка горичка в храмовата градина, където се отдал изцяло само на медитация. Тези гори били на брега на река Ганг; и един ден нейното бързо течение донесло до самите крака на Шри Рамакришна необходимите материали да построи малко заграждение. Там той останал, молел се и плакал, без да помисля и да го е грижа за тялото му или за нещо друго, освен за неговата Божествена Майка. Един роднина го хранел веднъж дневно и се грижел за него. По-късно дошла една саннясини, жена-аскет, за да му помогне да открие своята “Майка”. От каквито и учители той да се нуждаел, те идвали непотърсени; от всяка секта при него пристигал някой отдаден на Бог светец и предлагал да го учи, а той го слушал с горещ интерес. Но Шри Рамакришна боготворял само Божествената Майка; неговата Майка била всичко за него.

Шри Рамакришна не е казал нито една лоша дума против никого. Той беше толкова красиво толерантен, че последователите на всяка секта си мислеха, че принадлежи на нея. Обичаше всекиго. За него всички религии бяха истински. Той намираше място за всяка една. Беше свободен, но свободен в любовта, а не в “гръмотевицата.” Благият тип твори, а гръмовният тип разпространява. Свети Павел е бил от гръмовния тип, който разпространил светлината.

Векът на Свети Павел обаче е минал; ние трябва да бъдем новите светлини на този ден. Една саморегулираща се организация е голямата нужда нашето време. Когато можем да имаме такава, това ще бъде последната религия на света. Колелото трябва да се върти, а ние трябва да му помагаме, а не да му пречим. Вълните на религиозната мисъл се издигат и спадат, а най-отгоре стои “пророкът на периода”. Рамакришна дойде, за да учи на религията на днешния ден - на конструктивното, а не на деструктивното. Той трябваше да отиде при Природата отново, за да попита за фактите и получи една научна религия, която никога не казва, “вярвай”, а “виж”; “аз виждам и ти също можеш да видиш.” Използвай същите средства и ще достигнеш същото виждане. Бог ще дойде при всекиго, хармонията е достижима за всички. Ученията на Шри Рамакришна са “същността на индуизма”; те не са принадлежат единствено на него; нито пък той твърдеше, че е така; него изобщо не го беше грижа за име или слава.

Шри Рамакришна започнал да учи, когато бил на четиридесет години; но никога не излизал навън, за да го прави. Чакаше онези, които искаха да чуят ученията му да дойдат при него. В съгласие с индуския обичай, той бил оженен от своите родители още съвсем рано за едно малко момиче на пет години, което останало у дома си със своето семейство в едно далечно село, несъзнателно за голямата борба, през която нейният млад съпруг преминавал.

Когато достигнала зрелост, той вече бил дълбоко погълнат в религиозна отдаденост. Тя пропътувала пеш разстоянието от дома си до храмовата градина в Дакшинешвар, където живеел той тогава; и веднага щом го видяла, разбрала какъв е, защото самата тя била велика душа, чиста и свята, която желаела единствено да му помага в неговото дело и в никакъв случай да го принизи до нивото на Грихастха (семейния човек).

Шри Рамакришна е почитан в Индия като едно от великите Въплъщения на Бог и там неговият рожден ден е празнуван като религиозен фестивал...

В Индия емблемата на Вишну, Вездесъщия, е един странен кръгъл камък. Всяка сутрин идва един свещеник, предлага приношение на идола, развява тамян пред него, после го слага да си легне и се извинява на Бог, че Го боготвори по такъв начин, понеже той може да Го схване единствено чрез изображение или с помощта на някакъв материален обект. Изкъпва идола, облича го, и влага своя божествен аз в него, за да го “направи жив”.

***

Буквално Тапас означава “да изгориш”. Това е един вид покаяние за “запалването” на висшата природа. Понякога то е под формата на обет изпълняван от изгрев до залез слънце като през целия ден непрестанно се повтаря Ом. Тези действия пораждат определена сила, която вие можете да трансформирате в каквато форма пожелаете, духовна или материална. Идеята за Тапас е проникнала цялата индуска религия. Индусите дори казват, че Бог изпълнявал Тапас, за да създаде света. Това е умствен инструмент, с който може да се направи всичко. “Всичко в трите свята може да бъде получено чрез Тапас”...

Хората даващи информация за секти, с които не са в съгласие, са едновременно и осъзнати, и неосъзнати лъжци. Вярващият в една секта рядко може да види истината в другите.
***
Когато един велик Бхакта (Хануман) бил попитан коя дата от месеца е, казал: “Бог е моята вечна дата, не ме е грижа за друга дата.”
Вторник, 2 юли, 1895г.
(Божествената Майка)
Шактистите боготворят Универсалната Енергия като Майка – най-милото име, което те знаят; защото майката е най-висшият идеал на женствеността в Индия. Когато Бог е обожаван като “Майка”, като Любов, индусите наричат това “десняшкия” път, който води до духовност, но никога до материален просперитет. Когато е обожавана страшната страна на Бог, това е “левичарският” път, който обикновено води до голям материален просперитет, но рядко до духовност; в крайна сметка, той води още до дегенериране и забвение на расата, която го практикува.

Майката е първото проявление на сила и е смятана за по-висша идея от бащата. С името на Майката идва и идеята за Шакти, Божествената Енергия или Всемогъществото, точно както едно бебе вярва, че неговата майка е всесилна и способна да направи всичко. Божествената Майка е Кундалини (“навитата” сила) спяща в нас; без да боготворим Нея, ние никога не можем да познаем себе си. Всемилостива, Всемогъща, и Вездесъща са атрибути на Божествената Майка. Тя е общият сбор от цялата енергия във вселената. Всяко проявление на сила във вселената е “Майка”. Тя е животът, Тя е разумът, Тя е Любовта. Тя е във вселената и все пак е отделна от нея. Тя е Личност и може да бъде видяна и позната (както Шри Рамакришна Я е видял и Я е познавал). Установени в идеята за Божествената Майка, ние можем да правим всичко. Тя бързо отговаря на молитвите.

Тя може да ни покаже Себе си във всякаква форма във всеки един момент. Божествената Майка може да има форма (Рупа) и име (Нама) или име без форма; и като Я боготворим в тези различни аспекти, ние можем да се издигнем до чистото Същество, което няма нито име, нито форма.

Общият сбор от всички клетки в един организъм е един човек; по същия начин и всяка душа е една клетка, общата сума от тях е Бог, а отвъд това е Абсолютът. Морето в покой е Абсолютът; когато същото море е развълнувано, то е Божествената Майка. Тя е времето, пространството и причинността. Бог е Майка и има две природи – обусловена и необусловена. Като първата Тя е Бог, природата и душата (човекът). Като втората, тя е непозната и непознаваема. От необусловеното произлиза триединството – Бог, природата и душата или триъгълникът на съществуване. Това е идеята на Вишищадвайта¹.

Една малка частица, една капка от Божествената Майка бил Кришна, друга бил Буда, а трета Христос. Обожанието дори на една искра от Божествената Майка в нашата земна майка води до величие. Затова я боготворете, ако искате любов и мъдрост.


Сряда, 3 юли, 1895г.
Човешката религия започва, общо казано, със страха. “Страхът от Бог е началото на мъдростта.” Но после идва по-висшата идея. “Съвършената любов прогонва страха.” У нас ще останат следи от страх, докато не придобием познание и не узнаем какво е Бог. Христос, тъй като е бил човек, е трябвало да види нечистотата и я е отрекъл; но Бог, който е безкрайно по-висш, не вижда грях и не може да се ядосва. Осъждането никога не е най-висшето. Ръцете на Давид били изцапани с кръв; той не могъл да построи храма¹.

Колкото повече ние израстваме в любовта, добродетелта и светостта, толкова повече любов, добродетел и святост виждаме навън. Всяко порицание на другите, в действителност порицава самите нас. Приспособете микрокосмоса (което е във вашите сили) и макрокосмосът сам ще се приспособи към вас. Това е като Хидростатичния парадокс² – една капка вода може да балансира вселената. Ние не можем да видим навън онова, което не сме вътре. За нас вселената е това, което огромната машина е за миниатюрната машина; и индикацията за някаква грешка в малката машина ни кара да си представяме някакъв проблем в голямата.

Всяка крачка която е била наистина направена в света, е направена чрез любовта; критикуването никога не може да доведе до нищо добро, това е било опитвано в продължение на хиляди години. Осъждането не постига нищо.

Един истински ведантин трябва да симпатизира на всички. Монизмът или абсолютното единство, е самата душа на Веданта. Дуалистите имат естествената склонност да стават нетолерантни, да смятат, че техният път е единственият. Ваишнавите в Индия, които са дуалисти, са най-нетолерантната секта. Сред шиваитите, друга дуалистична секта, се разказва историята за един поклонник, наречен Гхантакарна или Звънкоухият, който бил толкова ревностен богомолец на Шива, че дори не искал да чува името на някое друго божество; затова бил вързал два звънеца на ушите си, за да заглушава звука от всеки глас изричащ божествените имена. Поради неговата силна отдаденост към Шива, последният пожелал да го научи, че няма разлика между Него и Вишну, затова се появил пред поклонника наполовина като Вишну, наполовина като Шива. В този момент Гхантакарна развявал тамян пред Него, но тесногръдието му било толкова голямо, че щом видял аромата да влиза в ноздрата на Вишну, той я запушил с пръст, за да не може богът да се радва на сладкия аромат...

Месоядното животно като лъва, напада един път и утихва, докато търпеливият бик продължава да се движи цял ден като яде и спи, докато върви. “Енергичният янки” не може да се съревновава с ядящото ориз китайско кули. Понеже военната сила доминира, месоядството все още преобладава; но с напредването на науката, борбата ще намалее и тогава ще се появят вегетарианците.

***
За да обичаме Бог ние се разделяме на две, на аз, който обичам Аза. Бог е създал мен, а аз съм създал Бог. Ние създаваме Бог по свой образ. Ние сме тези, които Го създават, за да ни бъде господар, а не Той е този, който ни прави Свои слуги. Когато узнаем, че сме едно с Него, че ние и Той сме приятели, тогава идва равенството и свободата. Докато се смятате за отделни дори на косъм разстояние от Вечния, страхът не може да си отиде.

Никога не задавайте този глупав въпрос, какво добро ще донесе това на света? Нека светът си върви. Обичайте и не искайте нищо; обичайте и не очаквайте нищо по-нататък. Обичайте и забравете всички “изми”. Изпийте чашата на любовта и станете луди. Кажете, “Твой съм, Твой съм навеки, О Боже!” и се гмурнете забравяйки всичко останало. Самата идея за Бог е любов. Виждайки как котката обича котенцата си, започнете да се молете. Бог е станал проявен в тях; вярвайте в това буквално. Повтаряйте “Аз съм Твой, аз съм Твой”, защото можем да виждаме Бог навсякъде. Не Го търсете, просто Го виждайте.

“Нека Господ те запази вечно жива, Светлина на света, Душа на вселената!”...

Абсолютът не може да бъде боготворен, затова ние трябва да боготворим проявление, такова, което има като нашата природа. Исус е имал нашата природа; той станал Христос; това можем и ние и трябва да го направим. Христос и Буда са били имената на състояние, което трябва а бъде достигнато Исус и Гаутама са били личностите, които са го проявили. “Майката” е първото и най-висшето проявление, след това идват христосовците и будите. Ние създаваме своето собствено обкръжение и ние сами разчупваме оковите. Атман е безстрашен. Когато се молим на Бог отвън, това е добре, само че не знаем какво (всъщност) правим. Когато познаем Аза, разбираме. Най-висшето изражение на любовта е единението.

“Имаше време, когато аз бях жена, а той беше мъж. Любовта продължаваше да расте, докато не остана нито той, нито аз; единствено смътно си спомням, че имаше време, когато бяхме двама. Но любовта дойде между тях и ги направи едно.” - Персийска суфистка поема.

Познанието живее вечно и съществува успоредно с Бог. Човекът който открива един духовен закон е вдъхновен, а това което той носи, е откровение; но откровението е вечно, а не нещо кристализирало като крайно, което след това трябва да бъде сляпо следвано. Индусите са били критикувани в продължение на толкова много години от своите завоеватели, че те (индусите) дръзват сами да критикуват религията си и това ги прави свободни. Техните чужди управници са строшили оковите им без да го знаят. Най-религиозните хора на земята, индусите, действително нямат чувство за богохулство; за тях да говориш за святи неща, независимо по какъв начин, е освещаване. Нито пък имат някакъв изкуствен респект към пророците, книгите или лицемерната набожност.

Църквата се опитва да нагоди Христос към себе си, а не себе си към Христос. Затова са съхранени само онези писания, които служат за целта. По тази причина човек не трябва да зависи от книгите и “книгопоклонничеството” е най-лошото идолопоклонничество, което връзва краката ни. Всичко трябва да се съобразява с книгата – наука, религия, философия - това е най-лошата тирания, тази тиранията на Протестантската Библия. Всеки човек в християнските страни има по една огромна катедрала на главата си, а на нейния връх стои една книга - и въпреки това човекът живее и се развива! Не доказва ли това, че човекът е Бог?

Човекът е най-висшето същество, което съществува, а това е най-великият свят. Ние не можем да имаме понятие за Бог, по-висше от човека, затова нашият Бог е човек и човекът е Бог. Когато се издигнем, отидем отвъд и открием нещо по-висше, ние ще трябва да изскочим извън ума, извън тялото и въображението и да оставим този свят. Човекът е върхът на единствения свят, който ние можем да познаем някога. Всичко което знаем за животните е само по аналогия, преценяваме за тях само по това, което самите чувстваме.

Крайната сума на познанието е винаги една и съща, само че понякога то е повече проявено, а друг път по-малко. Единственият негов източник е вътре и само там може да бъде открит той.

Блажени са онези, чиито грехове са наказвани бързо, тяхната сметка ще бъде скоро изплатена! Горко на тези, чието наказание се бави, то ще бъде по-голямо!

Тези които са постигнали еднаквост, казват, че живеят в Бог. Всяка омраза представлява убиване на “Аза от аза”, затова любовта е законът на живота. Да се издигнеш до това означава да станеш съвършен; но колкото сме по-съвършени, толкова по-малко работа (така наречената) можем да извършваме ние. Саттвичните хора виждат и знаят, че всичко е само детска игра, затова не се притесняват за нищо.

Много е лесно да нанесеш удар, но е безкрайно трудно да спреш ръката си, да застанеш спокойно и да кажеш, “В Теб, О Господи, аз се подслонявам”, и тогава да зачакаш Него да действа.

Чарваките, една много древна секта в Индия, били абсолютни материалисти. Сега те са изчезнали и повечето от техните книги са били изгубени. Те твърдели, че душата, тъй като е продукт на тялото и неговите сили, умира с него; че няма доказателство за това, че тя продължава да съществува. Отричали дедуктивното познание, приемайки само възприятията на сетивата.

***
Самадхи е когато Божественото и човешкото са в едно или това е “пораждане на еднаквост”...

Материализмът казва, че гласът на свободата е заблуда. Идеализмът казва, че гласът който ни говори за робството, е заблуда. Веданта казва, вие сте свободни и несвободни в едно и също време – никога не сте свободни на земното ниво, но вечно свободни в духовното.

Бъдете отвъд свободата и робството.

Ние сме Шива, ние сме безсмъртното познание отвъд сетивата.

Зад всеки се крие безкрайна сила; молете се на Божествената Майка и тя ще дойде при вас.

“О Майко, дарителко на Вак (красноречие), Ти Себесъществуващата, ела като Вак на устните ми,” (индуска молитва).

“Майко, чийто глас е в гръмотевицата, ела при мен! Кали, Ти която си вечна, Ти неустоимата сила, Шакти, Мощта!”


Събота, 6 юли, 1895г.
(Днес се занимавахме с коментара на Шанкарачаря върху Веданта сутрите на Вяса)
Ом тат сат! Според Шанкара, има две фази на вселената, едната е аз, а другата е Ти и те са противоположни една на друга като светлината и тъмнината, затова от само себе си се подразбра, че нито едната не може да е произлязла от другата. Върху субекта е бил наложен обекта; субектът е единствената реалност, другото е само привидност. Противоположната гледна точка е несъстоятелна. Материята и външният свят са само душата в определено състояние; в действителност има само едно.

Целият свят произхожда от свързването на истината с неистината. Самсара (животът) е резултат от противоположните сили, които действат върху нас - като диагоналното движение на една топка в успоредник от сили. Светът е Бог и е истински, но той не е светът, който виждаме; точно както виждаме среброто в седефа, където него го няма. Това е известно като Адхяса или наслагване - с други думи, относителното битие зависещото от истинското както когато си спомним някоя случка, която сме видели; за известно време тя съществува за нас, но това съществуване не е истинско. Или, някои казват, това е като да си представим горещина във водата, която не принадлежи на нея; така че в действителност, това е нещо, което е било сложено на място, на което не принадлежи - “вземайки нещо за това, което то не е”. Ние виждаме действителността, но изкривена от посредника, чрез който я виждаме.

Вие никога не бихте могли да познаете себе си, освен като обективизирани. Когато сбъркаме едно нещо с друго, ние вземаме за истинско винаги това, което е пред нас и никога онова, което не е виждано; Атман никога не става обект. Умът е вътрешното сетиво, външните сетива са неговите инструменти. В субекта има съвсем малко количество обективизираща сила, която му позволява да знае “аз съм”; но субектът е обект на своя собствен Аз и никога на ума или на сетивата. Вие можете обаче, да наложите една идея върху друга, както когато кажем, “Небето е синьо”, тъй като самото небе е само идея. Знанието и незнанието съществуват, но Азът никога не е повлиян от никакво незнание. Относителното познание е добро, защото то води до абсолютното познание; но нито познанието на сетивата, нито на ума, нито дори това на Ведите е вярно, тъй като всички те са в царството на относителното познание. Първо се освободете от заблудата, “Аз съм тялото”; единствено тогава ние можем да искаме истинското познание. Човешкото познание е само една по-висша степен на животинското познание.

***
Една част от Ведите се занимава с Карма – формите и церемониите. Другата част се занимава с познанието за Брахман и обсъжда религията. В тази своя част Ведите учат за Аза; и понеже го правят, познанието в тях се доближава до истинското познание. Познанието за Абсолюта не зависи от никаква книга, нито от нещо друго; само по себе си то е абсолютно. Никакво учене не може да даде това познание; то не е познание, то е реализация. Изчистете праха от огледалото, изчистете вашия собствен ум и моментално узнавате, че сте Брахман.

Бог съществува; нито раждането, нито смъртта, нито болката или нещастието, нито убийството, промяната, доброто или злото не съществуват; всичко е Брахман. Ние вземаме “въжето за змия”, затова грешката е наша... Можем да вършим добро само тогава, когато обичаме Бог и Той отразява нашата любов. Убиецът е Бог, а “обвивката на убиец” е само наложена върху него. Хванете го за ръката и му кажете истината.

Душата няма каста и да се мисли, че има е заблуда; така е и с живота и със смъртта, с движението или с което и да е друго качество. Атман никога не се променя, никога не си заминава и не идва. Той е вечният Свидетел на всички Свои проявления, а ние Го вземаме за проявление; една вечна илюзия, без начало и без край, която продължава винаги. Ведите обаче, трябва да слязат до нашето ниво, защото ако ни кажат най-висшата истина на най-висшия език, ние не бихме могли да я разберем.

Раят е само едно суеверие, което произлиза от желанието, а желанието е винаги хомот, винаги е дегенерация. Никога не подхождайте към нещо (по някакъв друг начин), освен като към Бог; защото ако го правим, ние виждаме зло - хвърляме воал от заблуда върху всяко нещо, а след това виждаме злото. Освободете се от тези илюзии; бъдете благословени. Свободата означава да изгубиш всички илюзии.

В определен смисъл Брахман е познат на всяко човешко същество; човек знае, “аз съм”; но той не познава себе си такъв, какъвто е. Всички знаем, че сме, но не знаем как сме. Всяко по-низше обяснение е частична истина; но цветето на Ведите, тяхната същност е, че Азът на всеки от нас е Брахман. Всеки феномен има раждане, развитие и смърт – поява, продължение и изчезване. Нашата собствена реализация е отвъд Ведите, защото дори те зависят от нея. Най-висшата Веданта е философията за Отвъд.

Да се каже, че творението има някакво начало означава да сложите секира в основата на цялата философия.

Майа е енергията на вселената, потенциална и кинетична. Докато Божествената Майка не ни освободи, не можем да бъдем свободни.

Вселената е наша, за да й се радваме. Но не искайте нищо. Да искаш е слабост. Желанието ни прави просяци, но ние сме царски синове, не просяци.


Неделя сутрин, 7 юли, 1895г.
Безкрайното проявление, разделяйки себе си на части, продължава да бъде безкрайно и всяка негова част е безкрайна¹.

Брахман е един и същ в две форми – променлива и неизменна, изразена и неизразена. Знайте, че Познаващият и познаваното са едно и също. Триединството – Познаващият, познатото и познанието – се проявява като тази вселена. Бог, който йогинът вижда в медитация, той вижда чрез силата на своя собствен Аз.

Това което наричаме природа, участ, е просто Божията воля.

Докато се търси радост, робството остава. Само несъвършенството може да се радва, защото радостта представлява удовлетворяване на някакво желание. Човешката душа се радва на природата. Реалността която лежи в основата на природата, душата и Бог, е Брахман; но Брахман е невидим, докато ние не Го извадим навън. Той може да бъде изваден чрез Прамантха или триене, точно както можем да запалим огън чрез триене. Тялото е по-долното парче дърво, Ом е заостреното парче, а Дхяна (медитацията) е триенето. Когато тя се практикува, онази светлина която е познанието за Брахман, ще пламне в душата. Търсете я чрез Тапас. Държейки тялото изправено, принесете в жертва сетивните органи и ума. Сетивните центрове са вътре, а техните органи са навън; вкарайте ги в ума чрез Дхарана (концентрация) и фиксирайте ума чрез Дхяна (медитация). Брахман е вездесъщ във вселената както маслото присъства в млякото, но триенето Го проявява на определено място. Както разбиването изважда маслото от млякото, така и Дхяна води до реализирането на Брахман в душата.

Цялата индуистка философия заявява, че съществува шестото сетиво или свръхсъзнанието и чрез него идва вдъхновението.
***
Вселената е движение, а триенето рано или късно ще доведе всичко до края; тогава идва покой; а след него всичко започва отново...

Докато “коженото небе” заобикаля човека, или с други думи, докато се идентифицира с тялото си, той не може да види Бог.