Е в началото на думата? Кой звук е в края на думата? Кой звук е в средата на думата? Играя със звук и буква а откриване на рими думи „сестрички. Литература



Дата11.06.2018
Размер56.52 Kb.
М.ЯНУАРИ

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


  1. Пожар вкъщи – разказ по картини.

  2. Кой звук е в началото на думата?

  3. Кой звук е в края на думата?

  4. Кой звук е в средата на думата?

  5. Играя със звук и буква А

  6. Откриване на рими – думи „сестрички”.


ЛИТЕРАТУРА


  1. „Зимна песничка” – Веса Паспалеева – възприемане и заучаване на стихотворение наизуст

  2. „Снежният човек и врабчето” – Светослав Минков – възприемане и съпоставяне на проза и поезия

  3. „Снежен човек” – Васил Павурджиев

  4. „Бърза помощ” – Ран Босилек – възприемане на приказка


МАТЕМАТИКА


  1. Измерване – елементарни представи за величини и измерването им

  2. Измерване и сравняване на сипещи се вещества

  3. Геометрични фигури – подреждане на пъзел

  4. Прибавяне до 6 –добавяне на един или два обекта

  5. Отнемане до 6 – отнемане на един или два обекта

  6. Ориентиране в квадратна мрежа – пространствени отношения и посоки

  7. Число седем и цифра 7

  8. Редици – сериационно подреждане по образец

  9. Лабиринти - пространствени отношения и посоки


ЗИМНА ПЕСНИЧКА

Веса Паспалеева
Рой снежинки луди

скачат ръченица –

сякаш пеперуди

в снежната горица.

Заю ги посреща

с весели очички,

Заю студ не сеща

в топли ръкавички!

И не ще да знае

в бялото кожухче,

скок-подскок – играе

като мечо пухче!



БЪРЗА ПОМОЩ

Ран Босилек

Задавил се Петлю с бобено зърно. Кокошката тича вода да намери. Стига до реката.

— Рекичке-сестричке, дай малко водица, че Петлю умира!

— Ще ти дам водица — отвръща реката, — ала донеси ми листец от липата!

Кокошката тича право при липата.

— Лисичке-сестричке, дай едно листенце, че Петлю умира!

— Ще ти дам листенце — отвръща липата, — ала донеси ми от гора зелена сладкопойно птиче!

Кокошката тича право при гората.

— Горице-сестрице, моля ти се, дай ми сладкопойно птиче, че Петлю умира!

Птиче ще получиш, ала донеси ми за гладно теленце млечице от крава!

Кокошката бързо при крава отива.

— Сивушке-сестричке, малко млекце дай ми, че Петлю умира!

— Млекце ще получиш — кравата отвръща, — ала донеси ми сено от косача!

— Ах, бачо-косачо, скоро сенце дай ми, че Петлю умира!

— Сенце ще получиш — отвръща косачът, — ала донеси ми коса от ковача!

Смилил се ковачът. Дал й коса остра. Кокошката хуква право при косача. Дава му косата и грабва сеното. Па оттам се дръпва, при кравата тича и млекцето взима. С млякото отива право сред гората. Гората й дава птиче сладкопойче. После от липата листец получава. С листеца се втурва право на реката. Чак тогаз реката й дава водица. Тича тя с водица Петля да свестява. А Петлю примира с проточена шия. Тя вода му дала. От смърт го спасила. Петлю криле плеснал. Запял: „Кукуригу-у!“



СНЕЖЕН ЧОВЕК

Васил Павурджиев

Днес децата вън на двора

си направиха от сняг

цял човек — голям и страшен,

със тояга и калпак.

  

С нос от морков и очички —



вижте го какъв е мил,

пък и чудно име има —

кръстиха го те Страхил.

  

Но не щеш ли Заю-Баю



посред нощ ей тук се спря,

поогледал той човека

и кураж голям събра.

 

 



Хоп! — подскочи и налапа

на Страхила той носа,

сладко-сладко го захруска

и излапа на часа.

 

Заю-Баю пак подскочи



и му рече с весел глас:

Теб носа ти е за хубост,



но храна е той за нас!

 


СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК И ВРАБЧЕТО

Светослав Минков

Една нощ заваля сняг и цялата земя се покри с дебела снежна пелена. Дърветата побеляха като големи захарни букети, малките къщици се сгушиха още повече и по стъклата на прозорците им заблестяха звездички от скреж.

След малко в градината дойде едно хубаво момиченце с черни очички и с румено личице.

- Бате ще ми направи снежен човек!- извика то и запляска весело с ръце.

И наистина неговият брат затъркаля по земята една снежна топка, която започна да става все по- голяма и по- голяма, докато най- сетне се превърна в чуден снежен човек с дълга метла в ръка, с червен нос от морков и с два черни въглена вместо очи. Цял ден малкото момиченце скачаше около снежния човек и му се радваше.

Ала ето че настъпи вечерта и къщата заспа дълбок сън. Заспаха и кокошките в курника. Само малкото бедно врабче стоеше още будно, защото не беше яло от сутринта. Снегът бе засипал ечемичените зрънца, а другаде храна не можеше да се намери. Когато ясният месец изгря на небето, врабчето излезе изпод стряхата и кацна върху рамото на снежния човек.

- Хей, приятелю, я се махай оттук, че ако дигна метлата, знаеш ли?- извика снежният човек и черните въглени на лицето му светнаха също като човешки очи.

- Ти не можеш да дигнеш метлата, защото не си истински човек- изцвъртя гладната птичка.

- Не съм истински човек ли! Кой ти каза това?

- Аз видях като те направиха от сняг- отвърна врабчето.- Недей ми се сърди, моля ти се! Аз няма да ти сторя никакво зло. Ще постоя малко на рамото ти и пак ще хвръкна. Дойдох само да ти се оплача, че днес не съм клъвнало нито трохичка, а на кокошките дадоха цяла паница с царевична каша.

Сърцето на снежния човек се сви от болка. Той съжали бедната птичка, която трепереше от студ на рамото му, изкашля се тихо и рече:

-Много ли си гладен, врабчо?

- Ох! Въздъхна врабчето.- Умирам от глад!

- Знаеш ли що?- каза снежният човек. – Я вземи, че си клъвни носа ми, той е от морков. Все ще се заситиш малко. Само внимавай да не ми изядеш целия нос.

- Колко си добър!- изчурулика радостно гладната птичка и скочи върху дръжката на метлата. Протегна мъничката си главица и закълва лакомо вкусния морков.

- Ех, да знаеш колко хубаво е в небесните висини!- рече замислено снежният човек.- Всички тия снежинки, от които съм направен сега, бяха малки дъждовни капчици. Когато се отрониха от облаците, те блестяха като елмазени зрънца, но после дъждовните капчици замръзнаха, залепваха се една о друга и се превръщаха в големи снежни парцали...

“Колко сладък морков!”- мислеше си врабчето, без да слуша какво му говори снежният човек. То беше изяло вече върха на носа му и продължаваше да кълве нататък, когато изведнъж го сепна писклив глас:

- Ей- ей, какво правиш? Стига ти толкова! Ще ме оставиш без нос!

И малкото врабче престана да яде, целуна снежния човек по челото и кацна отново на рамото му.

- Благодаря ти много! – каза то.- Ако не беше ти, аз щях да умра от глад.

- Хайде сега върви да спиш!- рече снежният човек.

- Лека нощ!- извика врабчето и отлетя под стряхата.

Така малката сива птичка и снежният човек станаха приятели. Всяка вечер врабчето кацваше върху дръжката на метлата. Неговият снежен приятел му разказваше за чудния живот в небесните висини, а то кълвеше сладкия морков и си мислеше, че и животът на земята не ще бъде лош, ако не е толкова студено.

Разбира се, всяко нещо има край. Затова и морковът най- сетне се свърши и снежният човек остана без нос. Ала братът на малкото момиченце забоде в лицето му друг морков, още по- голям и по- сладък от първия.



После- трети, четвърти, пети, шести. Врабчето ядеше и не се шегуваше.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница