Е значима част от икономиката на всяка държава и може да бъде определена като съвкупност от



страница1/4
Дата28.02.2018
Размер1.1 Mb.
#60075
  1   2   3   4


УВОД

Икономическият живот е немислим без плащането. Значението на плащанията е видно и от обстоятелството, че извършването им е една от трите най-важни функции на банковата система. Банковата система е значима част от икономиката на всяка държава и може да бъде определена като съвкупност от:



  • банковите институции;

  • нормите, регламентиращи тяхната дейност;

  • връзките и взаимоотношенията им с обкръжаващата среда;

Плащането е самостоятелно правно явление със специфични особености. Познати са два вида плащания- плащане в брой и безкасово плащане. Плащането в брой заема господстващо място при плащанията с малка стойност. Причина за това са предимствата на плащанията в брой- всеобща валидност, която не изисква сключването на споразумения между участващите в плащането лица; възможност за бързо изпълнение на паричната престация; липса на посредници и възможността за плащане без използването на терминални устройства, компютри и комуникационни системи, което опростява и ускорява плащането.

Безналичните плащания в страната се осъществяват при нормативната регулация на Закона за платежните услуги и платежните системи и наредби на БНБ, по важни от които са Наредба 3 за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти, Наредба 13/16.07.2009 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове и Наредба 16/16.07.2009г. за лицензиране на платежните институции и операторите на платежни системи. Безкасовото плащане разкрива редица предимства пред плащането в брой. Най – напред, безкасовото плащане намалява наличните пари в обръщение и по този начин съдейства за ограничаване на инфлацията. Дистанционното безкасово плащане е по-бързо от касовото. Стотици милиони левове могат да бъдат прехвърлени в рамките на часове практически до всяка банка в света. Безкасовото плащане, особено при дистанционни плащания, както и когато обемът на сумата е голям, е по-евтино от плащането в брой. За разлика от плащането в брой, безкасовото плащане е еднакво подходящо за извършване и на малки, и на големи по обем плащания. Безкасовото плащане осигурява на платеца възможност да ползва кредити от банките. Обстоятелството, че плащането ще се извърши от банка, а не от платеца, е гаранция за получателя на плащането срещу неизпълнение или несъстоятелсност на платеца. Безкасовото плащане може да се извършва по правило ако парите са депозирани в банките и участниците в платежния процес имат открити сметки. Така се стабилизира банковата система и се разширяват възможностите за кредитиране. Участието на банките при извършване на безкасовото плащане осигурява възможност за установяване на различни негови форми. Това е и основната цел на настоящия научен доклад: да проследи основните форми на плащане в банките, както и тяхното счетоводно отчитане. Тази цел ще бъде постигната с решаване на следните задачи:



  • теоритична обосновка на отделните форми на плащане на територията на страна;

  • проследяване на технологията на плащане при прилагане на отделните форми в базовото предприятие SG Expressbank;

  • разглеждане на счетоводното отчитане на формите на плащане по примера на базовото предприятие;

Експресбанк възниква през 1993 година като акционерно дружество в резултат на сливането на Транспортна банка с още 12 по-малки търговски банки. Дружеството е създадено в съответствие с Търговския закон и е регистрирано в БНБ на 3.06.1993 година, с което получава лицензия съгласно Закона за банките в България. През ноември 1999 година завършва приватизационния процес на банката, в резултат на което холдинговата компания Societe Generale Group придобива 97,95 % от акциите на Експресбанк. Едновременно с разширяване на гамата от предлаганите продукти, банката работи усилено върху откриването на нови клонове в цялата страна като в периода 2000-2003 година се откриват над 30 нови клона и офиса на ключови места в цялата страна. Централното управление на банката се намира във Варна. В настоящия научен доклад ще бъдат разгледани формите на плащане в страната както на ниво централа, така и на ниво банков клон. Разделянето им е невъзможно, тъй като различните видове плащания не могат да протекат без взаимното им участие в платежния процес.

В своята дейност банката използва софтуер „Делта”, като неговото приложение е не само за осчетоводяване на възникналите операции, но и изобщо въвеждане на различните банкови операции, възникващи по повод изпълнението на отделните форми на плащане. Microinvest Делта съдържа всички стандартни счетоводни операции - контиране, работа с валутни сметки и преоценка, амортизационни начисления, индивидуален сметкоплан с аналитични сметки и нива и т.н. Тя дава възможност за създаване на текущи и годишни отчети и баланси, експорт на дневниците по ДДС на дискети за програмата на данъчните служби, работа в мрежа, ограничаване на достъп чрез парола, импорт/експорт на партньори и операции между отделни бази данни, въвеждане на типове документи, запис на често използвани типове контирания, директна редакция на допуснати грешки в операциите, автоматично закриване на неплатени документи. Програмата за нуждите на банковата дейност е разделена на различни модули, така например Модул Банкови преводи, Модул Инкаса, Модул Акредитиви и прочее.



Глава първа

БАНКОВ ПРЕВОД (ВИРМЕНТ)

  1. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Банковият превод е първата, посочена от Наредба 3 форма на плащане. Плащането е безкасово, но то може да бъде съчетано с предаване на пари в брой, ако сумата по превода се плаща на получателя на плащането на каса. Преводът е типичен пример за кредитно плащане, което започва по нареждане на платеца. В практиката тази форма на плащане е известна с името кредитен превод. Плащането с превод може да бъде на малка или на голяма стойност, както местно,така и дистанционно. Преводът може да бъде вътрешнобанков или междубанков, електронен или документарен.

В практиката банковият превод е известен и под наименованието „вирмент”. Думата „вирмент” е чуждица. Тя има френски произход (virrement). Банковият превод разкрива известни предимства пред останалите платежни средства. Той спестява трудностите при извършване на плащанията в брой, които нарастват при големи по обем суми. Безкасовият характер на превода го прави по-икономичен пред касовото плащане, като разходите по превода са приблизително едни и същи, независимо от размера на сумата. Преводите могат да се използват както при еднократни, така и при периодични плащания. Като основна форма на плащане кредитният превод е приложим в следните основни случаи:

А) плащането е по инициатива на платеца;

Б) при безкасови плащания на дължими суми в полза на републиканския и местните бюджети за данъци, такси и други подобни, както и в полза на осигурителни организации.

В) при вътрешни преводи, в това число при прехвърляне на суми от една към друга сметка на титуляра.

Кредитният превод е и основна форма при международните безналични разплащания. Той е традиционно ползван по целия свят без особено големи отклонения в технологията и организацията на платежния процес в различните юрисдикции.



Страни по банковия превод са наредителят и банката. Наредител може да бъде всяко дееспособно лице. Не е необходимо наредителят да има открита сметка при банката, която извършва превода. По правило обаче преводът се извършва въз основа на банкова сметка на наредителя. Не е страна по банковия превод получателят на плащането. Страните по банковия превод следва да се отличават от страните по плащането с превод. В последния случай страни са наредителят, който е платец и получателят на плащането.

  1. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАЗПЛАЩАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС С БАНКОВ ПРЕВОД

Основен документ за иницииране на плащането с банков превод е платежното нареждане за кредитен превод (виж Приложения). Платежният документ се изготвя съгласно примерен образец, утвърден с Указание 03-2009 Съставяне на платежни документи на подуправителя, ръководещ управление „Банково” на БНБ и съдържа следните задължителни реквизити:

  • Наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги, до който нареждането се отправя;

  • Име (наименование) на наредителя;

  • Международен номер на банковата сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на наредителя;

  • Наименование на банката или друг доставчик на платежни услуги на получателя;

  • Международен банков идентификационен код (BIC) на банката на получателя и на наредителя;

  • Име (наименование) на получателя;

  • Международен номер на банковата сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на получателя;

  • Сумата на платежната операция;

  • Валута;

  • Дата за изпълнение;

  • Основание (информация за получателя);

  • Начин за разпределение на таксите;

  • Допълнителни пояснения;

  • Дата на представяне на платежното нареждане;

  • Подпис на наредителя;

В практиката освен платежно нареждане за кредитен превод се използва и преводно нареждане /вносна бележка за плащане от/към бюджета (виж Приложения). При него совен горепосочените реквизити са налице и следните такива:

  • Номерът и видът на документа, по който се плаща;

  • Задълженото лице;

  • БУЛСТАТ, ЕГН или ЛНЧ на задълженото лице;

  • Вида на плащането;

  • Подписи на счетоводителя и касиера;

Съгласдно указание 03-5009 Изпълнение на кредитен превод и директен дебит в лева, когато доставчиците на платежни услуги са банки, изпълняващата платежна институция информира платеца за работното време, в което се приемат платежни нареждания за изпълнение през същия работен ден. Представените след това платежни нареждания се приемат за изпълнение с вальор следващия работен ден. Платежното нареждане се изготвя в два екземпляра, като банката поставя дата,час, минута на приемане на платежното нареждане и регистрационен номер в съответствие с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. След регистрацията на платежното нареждане в банката, първият екземпляр остава в банката- наредител в досието на платеца, като на последният след извършване на плащането се връща втория екземпляр. В банката на бенефициента на база полученото електронно съобщение се разпечатва авизо по платежно нареждане, екземпляр от което се задържа от банката на бенефициента за досието на клиента, а последният се уведомява за полученото в негова полза плащане чрез друго авизо по платежно нареждане.

Всяка банка, участваща в кредитен превод е длъжна да осигури изпълнение на платежното нареждане за кредитен превод в неговата цялост и в предвидените в Закона за платежните услуги и платежните системи срокове и Наредба 3 за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежни инструменти. Преводът се извършва при наличие на покритие по сметката на платеца или до размера на уговорения овърдрафт. В противен случай банката извършва плащането след постъпване на необходимите средства по сметката на наредителя.

Наредителят има право да откаже превода и да оттегли вече дадено от него нареждане само до задължаване на сметката му, или когато кредитният превод e чрез внасяне на пари в брой до приемане на парите в банката. В този случай разходите за банково техническо обслужване на оттеглянето са за сметка на наредителя. Платежно нареждане за кредитен превод се изпълнява при спазване на хронологичния ред на постъпване на платежните нареждания.

При извършване на местни банкови преводи в национална валута всички дължими такси се начисляват директно на наредителя и на получателя от съответните обслужващи ги банки по такъв начин, че всяка от страните по превода да поеме таксите на своята обслужваща банка при извършване на превода. В случай, че наредителят желае разноските да бъдат изцяло за негова сметка или изцяло за сметка на получателя, той може да разпореди това въз основа на индивидуална договореност с обслужващата го банка. Ако банката приеме да изпълни такова изискване, тя създава необходимата организация за осъществяването му чрез съгласуване с банката, обслужваща другата страна по превода.

Когато банката не е изпълнила или неточно е изпълнила платежна операция, тя своевременно възстановява сметката на платеца в състояние, в което тя би се намирала без изпълнението на платежната операция. Ако тази банка неточно е изпълнила платежната операция, в резултат на което средствата погрешно са постъпили по сметка на лице различно от посочения от платеца в платежното нареждане получател или е заверена сметката на получателя със сума различна от посочената в платежното нареждане, банката на платеца има право да поиска служебен коригиращ превод от банката на получателя в срок от 5 работни дни от датата на възстановяване на сумата. Искането за извършване на служебен коригиращ превод, се предава чрез съответната платежна система, в съответствие с нейните правила.


  1. БАНКОВИТЕ ПРЕВОДИ И SG EXPRESSBANK

От гледна точка на дестинацията си кредитните преводи в лева се разделят на междубанкови, които се осъществяват чрез БИСЕРА или RINGS, по график на националния оператор, и вътрешнобанкови, които се осъществяват в реално време между сметки на клиенти на банката. БИСЕРА е банкова интегрирана система за електронни разплащания. Системата обслужва междубанковите клиентски плащания, инициирани за изпълнение в определен момент. БИСЕРА е WEB- базирано приложение. Системата приема и обработва клиентските плащания, а заявките за сетълмент в БНБ се съставят в резултат на многостранно нетиране на инициираните от участниците плащания. Многостранното нетиране представлява преизчисляване на взаимните задължения на участниците в сетълмента, извършвано от системните оператори по плащанията. Системата приема и обработва платежни инструкции за всички форми на безналични плащания, без плащания по банкови карти. За целите на управлението на ликвидността БИСЕРА осигурява на всяка търговска банка в режим на реално време информация за общата сума на наредените плащания, общата сума на постъпващите плащания, нетната позиция и общата сума на постъпващите плащания по банки платци.

RINGS е система за брутен сетълмент в реално време в БНБ за извършване на финален сетълмент на системно важни плащания на територията на България. Сетълментът в RINGS се извършва в левове. Участници в тази платежна система са:



  • БНБ;

  • Банка, получила лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност;

  • Клон на банка от трета държава, получила лиценз от БНБ по реда на чл.17 от Закона за кредитините институции;

  • Клон на банка от държава членка, извършващ дейност на територията на Българи по реда на чл. 20 и 21 от Закона за кредитините институции;

Всеки участник в RINGS е длъжен да открие и поддържа сетълмент- сметка в БНБ.

Системата за електронни бюджетни разплащания не е платежна система по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Участници в нея са БНБ, Министерството на финансите, обслужващи организации и първостепенни и оторизирани второстепенни разпоредители с бюджетни предприятия. Банката осигурява обработването на всяко прието от нея бюджетно платежно нареждане с датата, за която то е прието за изпълнение като генерира електронно съобщение, което насочва към СЕБРА. Одобрените заявки за плащане се подават и се обработват в БИСЕРА. Изпълнението на инициираните чрез СЕБРА плащания е с вальор следващ работен ден.

Банката е задължена да изисква от клиентите и неклиентите си да попълнят декларация за произход на средствата при сума над 30000 лева или тяхната равностойност в чужда валута. Клиентите на SG Expressbank могат да бъдат освободени от задължението за попълване на тази декларация. Банката удържа такса за всеки извършен превод, която е различна в зависимост от това дали се плаща от сметка или директно на разплащателно гише. В първия случай е 0,80 лева, а във втория 5 лева, а ако плащането се извършва чрез RINGS е 10 лева. Платежните нареждания се подават на разплащателните гишета в банката или по електронен път се нарежда плащане. Служителят на гишето поставя печат на втория екземпляр „Получено на” с датата на получаване и го връща на клиента. След това подава незабавно платежното нареждане за изпълнение на служител Бек офис операции, който прави проверка както на самоличността на клиента и неговите правомощия, така и дали правилно е попълнено платежното нареждане и дали са налице всички реквизити. Ако по сметката на клиента няма достатъчна наличност, заведеното нареждане остава със статус „Въведен” и след края на работния ден се отхвърля. Начисляването на такси и комисионни се извършва заедно с въвеждането на нарежданията за кредитен превод в банковия софтуер.



  1. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

Счетоводните записвания при разглежданата форма на безналични плащания са диференцирани в зависимост от съответния вид плащане.

А) При вътрешни плащания операцията по инициирания превод се отразява непосредствено в задължение на сметката на платеца, и в заверяване на сметката на бенефициента с вальор същия работен ден. За целта се съставя следната счетоводна статия:



  • Д-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на платеца

К-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на бенефициента

Б) При вътрешнобанково плащане операцията се отразява чрез системата за вътрешни разчети на съответната банкова централа, както следва:

В клон „А”, обслужващ платеца в платежния процес:


  • Д-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на платеца

К-т с/ка 4620 XXX 1 Специфични вътрешнобанкови разчети в лева (издадени)

В клон „Б”, обслужващ бенефициента на платежния процес:


  • Д-т с/ка 4620 ХХХ 2 Специфични вътрешнобанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на бенефициента

В) Технологията на платежния процес при междубанкови плащания чрез кредитен превод най-общо може да бъде представена по следния начин:

В клон „А” – платец:



  • Д-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на платеца

К-т с/ка 4610 1 Разни междубанкови разчети в лева (издадени)

В централата на клон „А”


  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левове

В БНБ


  • Д-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове

анал. с/ка на банката платец

К-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове

анал. с/ка на банката бенефициент

При потвърждаване от БНБ в централата на клон „А”



  • Д-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левове

К-т с/ка 503 Разплащателна сметка при БНБ в левове

В централата на клон „Б”-бенефициент



  • Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка при БНБ в левове

К-т с/ка 4610 1 Разни междубанкови разчети в лева (издадени)

В клон „Б”



  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

Аналичността при сметките от група 17 се води на база клиентските номера, които се присвояват, в момента на откриване на сметка на даден клиент в банката. При сметките 4620 ХХХ , тези Х-ове означават номера на съответния клон на банката.



Глава втора

АКРЕДИТИВ

  1. ЗНАЧЕНИЕ

Акредитивът е втората,предвидена в Наредба 3 форма за плащане. Плащането чрез акредитив е безкасово. То може да бъде съчетано с предаване на пари в брой, ако платецът или получателят на плащането нямат открита банкова сметка. Акредитивът е кредитна форма на плащане, защото плащането започва по инициатива на платеца- наредителя. По правило акредитивът не се прилага при малки на стойност плащания, тъй като разходите по откриването му са значителни. Най-често акредитивът се използва като дистанционно и междубанково плащане. Той може да бъде и електронна форма на плащане, но винаги изисква предаване на документи. Акредитивното плащане е условно. Акредитивът има своеобразна обезпечителна функция. Той е най-сигурната форма на плащане и позволява получателят на плащането да се удовлетвори веднага след изпращане на стоките, предмет на валутното отношение, преди платецът да ги е получил,стига да представи посочените в акредитива документи. Интересът на платеца също е защитен- достатъчно е последният да е формулирал точно и пълно изискванията, на които следва да отговарят представените от получателя на плащането документи. Банката е по правило гарантирана,че ще получи възнаграждение от платеца, щом изпълни акредитива, след като е установила съответствието между условията на акредитива и представените документи, без да е необходимо да изследва изпълнението на задълженията по отношението между платеца и получателя на плащането.

  1. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ

Терминът „акредитив” ( на френски „lettre de credit”, „accreditif”, на английски „letter of credit”, на немски „Akkreditiv”) произлиза от думите „кредит”, „кредитирам”. Произходът на термина може да се обясни както с обстоятелството, че акредитивът легитимира (акредитира) бенефициента като получател на плащане пред банката-издател, така и с факта, че по правило платецът кредитира получателя на плащането с оглед на отношението за валута, тъй като плащането се извършва пред получаването на стоката. С термина акредитив се означава форма на плащане, сиситема от правоотношения, при която банка заплаща определена сума пари, приема или купува менителници при представяне на определени документи. В този случай като синоними на термина „акредитив” се използват изразите „документарен акредитив”, „тъговски акредитив”, „тъговски документарен акредитив”. Тъй като в отношенията по акредитива участват поне три лица и се сключват най-малко три сделки, авторите влагат в това трето значение на термина акредитив нееднакъв смисъл. Съществува мнение, че акредитивът е сделка между две лица, които се съгласяват трето лице, по правило банка, да стане съдлъжник на една от страните по сделката към другата страна. Според друго виждане акредитивът е сделка между банка и нейн клиент , наречен наредител, по която банката се задължава да изплати на трето лице определена сума пари за сметка на наредителя. Поддържа се, че акредитивът е сделка между банка и друго лице, с която банката се задължава при определени условия да му заплати определена сума пари или да приеме или закупи менителници. Акредитивът се определя и като задължение на една банка да заплати на определено лице парична сума по нареждане на свой клиент или на друга банка, ако това лице представи определени документи. Акредитив понякога се нарича и документът , който материализира изявлението на банката пред бенефициента.

Значението на акредитива като сделка, с която страните се уговарят трето лице-банка да се задължи към една от тях , трябва да бъде отречено, тъй като то смесва акредитива с валутното отношение.

Използването на думата акредитив за означаване на договора между наредителя и банката не може да се сподели, защото идентифицира акредитива с отношението за покритие.

Употребяването на термина акредитив със значение на задължение или документ също трябва да бъде избягвано , тъй като и задължението и докуметът са функция на определен юридически факт, на сделка.

Може да се направи изводът, че най-точно е с термина акредитив да се означава сделката, с която банка, наречена издател , поема задължение към определено лице, именувано бенефициент, чийто предмет е най-често заплащане на парична сума.

Акредитивите са нормативно регулирани както на национално, така и на международно ниво. По- голямата част обаче от правното регулиране се съдържа в международните обичаи- за акредитивите те са събрани и пубкликувани от Международната търговска камара- Париж и Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА)- публ.500/1993 г.в сила от 1.1.1994 г. Във връзка с акредитивите са публикувани и Еднообразни правила за междубанкови рамбурси по документарни акредитиви- публ.525/1995 г. в сила от 1.1.1996 г., които са допълнение на ЕПОДА. Списък на банките, които прилагат ЕПОДА, се пубкликува от МТК- Париж. Прилагането на ЕПОДА в някои страни се решава от централната банка и в този случай всички търговски банки от съответната държава ги прилагат. На практика текущата редакция на ЕПОДА се прилага от всички значими банки по света.





  1. СТРАНИ

В правоотношенията, които възникват по акредитива, участват най-малко три лица. Традиционно те се означават с термините „наредител”,”издател” и „бенефициент”. „Наредителят”, наречен още „акредитант”, е платецът по валутното отношение, към когото банката се задължава да извърши плащане или друго действие. Терминът „наредител’ е легален- чл.440 ТЗ, Наредба 3.Наредба 3 използва и синонимния термин „платец”. Българското законодателство не съдържа специални изисквания относно качествата, които наредителят трябва да притежава. Всяко физическо и юридическо лице може да бъде наредител. При акредитива наредителят е страна по договор с бенефициента, най-често купувач и платец. Разбира се и при акредитива наредител може да бъде банка-например банка довереник на купувача.

Лицето,което придобива права по акредитива, получателят на плащането, се нарича „бенефициент”. ТЗ го именува „посоченото в акредитива лице”. Българското законодателство не съдържа изисквания, на които бенефициентът да отговаря. При акредитива бенефициентът е страна по валутното отношение с наредителя, най-често продавач.

Банката, която извършва плащането се нарича „издател”. Наименованието е следствие от обстоятелството, че издателят открива (издава) акредитива в полза на бенефициента. Терминът „издател” не е известен на ТЗ и Наредба 3. Чл.440 ТЗ нарича издателя банка,”открила акредитива”. Член 435,ал.1,2, чл.437, чл.440, чл.441 ТЗ и Наредба 3 изискват издател на акредитива да бъде банка. По правило наредителят избира за издател на акредитива банка, чието финансово състояние или репутация ще гарантират пред бенефициента сигурността на плащането.

Страни по плащането с акредитив са само наредителят, който е платец, и бенефициентът, който е получател на плащането. Участниците в акредитивната форма могат да бъдат представени чрез следната схема:




Авизираща

банка

Банка-издател
5.

8.

8. 7. 3. 4. 5. 6.




Наредител

Бенефициент
2.

1.



  1. Договор за покупко-продажба между вносителя и износителя с клауза за плащане чрез акредитив.

  2. Експедиция на стоката.

  3. Нареждане от вносителя банката да открие акредитив.

  4. Авизо от банката до износителя, че в негова полза има открит акредитив.

  5. Връчване на документите (и одобряване)

  6. Превод на сумата от банката.

  7. Връчване на документите на вносителя.

  8. Плащане от вносителя.

Това е най-простият вариант на акредитивната операция- при нея участва само една банка-откриваща акредитива,банка издател.

  1. ДОГОВОР ЗА ОТКРИВАНЕ НА АКРЕДИТИВ

    1. Характер на сделката

От буквалното тълкуване на някои текстове в Наредба 3 може да се направи изводът, че между наредителя и банката се извършва едностранна сделка. Съгласно Наредба 3 наредителят (платецът) възлага на банка да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от сметката на платеца , като предварително поставя условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива. Когато сумата по акредитива се изплаща от банаката на наредителя , на наредителя се открива специална акредитивна сметка. За откриването на сметката банката сключва договор с наредителя.

Изводът,че откриването на акредитив се извършва с договор, може да се обоснове и от граматическото тълкуване на чл.440 ТЗ, който предвижда,че „за отношенията между наредителя и банката, открила акредитива” се прилагат разпоредбите на договора за поръчка. Разбирането ,че сделката между наредителя и банката има двустранен характер,се потвърждава от правилата, които уреждат нейното действие. Така Наредба 3 урежда задължение за банката да уведоми бенефициента за размера и условията на акредитива. Щом сделката между наредителя и банката поражда задължения не само за наредителя, но и за банката, тя трябва да бъде договор. Едностранните сделки по правило не могат да пораждат задължения за лицата,които не са автори на волеизявлението.

Въпреки това съществуват различни мнения дали акредитивът е двустранно (платец и неговата банка), тристранно (платец,неговата банка и бенефициент- това е най-разпоространеното мнение) или четиристранно споразумение(платец, неговата банка,бенефициент и банка на бенефициента). Има и друго мнение: че са налице 5 отделни договора(независимо как са оформени документално):1. Между платец и бенефициент; 2.Между платец и банката издател на акредитива; 3. Между банката издател на акредитива и бенефициента; 4. Между банката издател на акредитива и консултиращата банка (най-често съвпадаща с плащащата банка); 5. Между консултиращата банка и бенефициента.


    1. Сключване,изменение и прекратяване

В ТЗ няма правила за сключавенто на договора за откриване на акредитив. По правило договорът се сключва между присъстващи, като нередителят прави предложение на неговата банка, като попълва съответните формуляри и ги представя в банката. Формата на акредитива като договор не е точно определена-с едно изключение-задължително трябва да е в писмен вид. Всяка банка предоставя своя бланка на договор за акредитив, като се изисква освен договаряне на срокове, доказателствени документи и други условия, подпис на платеца,на бенефициента и на упълномощено лице от самата банка издател на акредитива. Задълженията на банката се ограничават до проверка на представените от бенефициента документи и до установяване на съответствието им с акредитива. Платецът и бенефициентът имат ангажимента да уредят своите търговски взаимоотношения, в това число и физическото предоставяне,превоз,съхранение и разпореждане със стоките,предмет на търговския договор.

Съществуват два начина за нареждане на акредитива:безналично- чрез телеграф,телекс, СУИФТ съобщение; или чрез книжно писмо. Както вече беше споменато и при двата начина писмената форма за издаване на акредитива е задължителна. Условията на акредитива трябва да са точни , подробни, изчерпателни. Необходимо е да се уточнят пълно поне страните по сделката: банката издател и нейните конкретни ангажименти; бенефициент, платец, плащаща банка;срок на акредитива;дължимата от издателя сума. Тази сума трябва да бъде изразена в думи и цифри. Допустимо е да се договори горна граница на плащането или приблизителна сума. В този случай се счита за нормално отклонението при крайната сума,спрямо приблизително договорената, да не надхвърля 10%. Обикновено такива промени във финансовите параметри на сделката се налагат, поради липса на точна предварителна информация за транспортните разходи, или валутен риск при ползването на няколко валути по сделката. Акредитивът трябва да посочва мястото за представяне на документите. Важни елементи на акредитива са уговорките относно начина на предаването на стоките, преминаването на собствеността и риска , навлото,застраховката и други разходи по договора. Срокът за разглеждане на предоставените документи и евентуалното им одобряване или отхвърляне от плащащата банка е 5 работни дни. Разноските по оформянето на акредитива се поемат по договаряне. Ако друго не е договорено, то по подразбиране се понасят от наредителя. В акредитива следва ясно да се посочи неговия вид. Ако видът не е уточнен,акредитивът се счита за неотменяем , непрехвърлим и делим. Договорът за откриване на акредитив може да бъде изменян по съгласие на наредителя и банката. Тези изменения нямат действие за бенефициента,който е трето лице. Акредитивното право познава минимален брой специални правила за прекратяването на договора за откриване на акредитив. Тъй като личността на наредителя е по правило елемент от същественото съдържание на договора, грешката в неговата идентичност е основание банката да го унищожи- вж.чл.28, ал.1 от ЗЗД. Чл. 28. (1) Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Договорът следва да се прекрати с изпълнението на акредитива от банката-плащане, приемане на менителница и др., и отчитането на резултатите от изпълнението. Ако договорът е срочен, той губи сила с настъпването на срока. Възможно е прекратяването да е следствие на условие, уговорено между наредителя и банката.

Тъй като договорът за откриване на акредитив е вид договор за поръчка, той би следвало да се прекратява при посочените в ЗЗД основания-смърт, поставяне под запрещение на доверителя или на довереника-физическо лице, прекратяване на юридическото лице на доверителя или довереника,оттегляне или отказ от поръчката. Особеностите на договора за откриване на акредитив правят верността на подобно твърдение съмнителна. Това налага да се изследва допустимостта на всяко едно от посочените в ЗЗД прекратително основания при договора за откриване на акредитив. Смъртта на доверителя прекратява поръчката от момента, в който довереникът е узнал или не е могъл да не узнае за нея. Може да се допусне, че прекратителното действие на този юридически факт следва да се запази и при договора за откриване на акредитив. Ако банката изпълни поръчката преди узнаването на смъртта на наредителя, действията ѝ обвързват неговите наследници. В противен случай следва да понесе риска от задължаването си към бенефициента. Това разрешение изглежда логични и лесно за прилагане, но то може да доведе до несправедливи резултати. Независимо,че банката се е задължила преди прекратяването на поръчката, смъртта на наредителя прекратява договора ex nunc. Това означава,че разноските, които банката ще понесе след прекратяването, могат да се търсят не на договорно основание,а от наследниците. Наследниците винаги могат оспорват размера на тези разноски. Тежестта за доказване е на банката. Прекртаяването на договора няма сила за бенефициента. Той може да иска изпълнение на акредитива независимо от липсата на покритие или от трудностите на банката при събирането му, освен ако акредитивът е отменяем и банката се е освободила от задължението си. Проблемите, които се създават при прекратяване на поръчката поради смърт на наредителя са очевидни. Те застрашават интереса на банката и пренасят върху нея допълнителен риск. Затова следва да се приеме,че прекратителното действие на това основание при договора за откриване на акредитив следва да отпадне. По същите съображения може да се направи изводът, че нито поставянето под запрещение на наредителя-физическо лице, нито прекратяването на дейността на неговото юридическо лице и започването на ликвидационно производство прекратява даговорното отношение по откриването на акредитива. Хипотезата за прекратяване на юридическото лице на банката или отнемането на лицензията ѝ също не следва да води до прекратяване на договора. Аргументите, които бяха обсъдени с оглед на наредителя, могат да се приведат и при обсъждане на тези случаи.

В литературата възможността за прекратяване на договора за откриване на акредитив чрез оттегляне или отказ от поръчката се отрича. Това твърдение се обосновава с положението, че прекратяването на поръчката не прекратява акредитива, което е отклонение от правилата за поръчката. От друга страна, подобно прекратително основание може да доведе както до несправедливия резултат банката да отговаря, макар че отношенията ѝ с наредителя са вече прекратени, така и до засягане на интересите на бенефициента, който разчита на акредитива. Наредителят няма интерес да оттегля поръчката след откриването на акредитива, защото той трябва да заплати на издателя разноските , вредите и уговореното възнаграждение. Издателят също няма интерес да се отказва от поръчката. Ако издателят се откаже от поръчката без да има достатъчно основание и не съобщи навреме на наредителя,той дължи обезщетение. Наредителят и издателят могат обаче да отрекат възможността да се оттегля поръчката или да се прави отказ от нея. Договорът за откриване на акредитив може да се сключи като неотменяем.

Оттеглянето и отказът са едностранни изявления, които пораждат действие от момента на получаването им от насрещната страна. Няма правила относно формата и съдържанието на оттеглянето и отказа и следователно съществува свобода на страните при решаването на тези въпроси.


    1. Форма и съдържание

Както вече беше споменато договорът за откриване на акредитив е формален договор. Изисква се писменото волеизявление на наредителя за сключването му. Наредба 3 не установява задължителни елементи на съдържанието на договора за откриване на акредитив. Някои от елементите на същественото съдържание на договора за откриване на акредитив обаче са определени с БУС (Банкови унифицирани стандарти). Изявлението на наредителя трябва да съдържа 14 елемента, наречени от БУС „реквизити”, повечето от които са съществени елементи на договора.

Първият от тях е търговската фирма на банката, която се задължава по акредитива. Необходимо е да се посочи дали акредитивът се открива от централа или клон. Наименованието на банката и идентификацията наклона може да бъдат отпечатани предварително върху формуляра.

На второ място е необходимо върху формулярите да се напишат мястото и датата на издаването на документа. Мястото на издаването е населеното място, където е сключен договорът. Установяването на мястото на издаването е важно, тъй като е допълнителен показател при индивидуализиране на банката на наредителя. Датата на издаването трябва да включва деня,месеца и годината на подписването на документа. Посочването на датата е необходимо, защото акредитивите по правило се издават за определен срок, който започва да се брои от датата на издаване.

Третият реквизит на договора за акредитив е подписът на наредителя. Той трябва да бъде саморъчен. Само подписите на лицата, които имат право да се ангажират, са от значение за банката.

Четвърти елемент на договора за акредитив е името или търговската фирма (наименованието) на бенефициента. Ако бенефициентът е физическо лице, е необходимо да се посочат собственото, бащиното и фамилното му име. Когато бенефициентът е юридическо лице, във формулярите следва да се впише точното му наименование или търговска фирма.

БУС изисква на пето място, наредителят да попълни БАЕ (Банкова адресируема единица), при която е открита сметката му и срещу която ще бъде изплатена сумата по акредитива. Този код се попълва само в случай че акредитивът се изплаща от БАЕ, различна от БАЕ, в която се води сметката на наредителя и в която се подава пълномощното за откриване на акредитив.

Шести реквизит на договора е кодът на БАЕ, в която се намира сметката на бенефициента. Необходимо е на следващо място да се напише наименованието на БАЕ, където ще се открие акредитивът.

Осмият елемент е видът валута. Валутата трябва да се обозначи със съответното съкращение съгласно стандартните означения по ISO-SWIFT. В случай че акредитивът се плаща в лева, не се посочва вид валута. Страните по договора за откриване на акредитив трябва да постигнат съгласие относно сумата на акредитива. Сумата следва да се изрази в единици от валутата, която се плаща. Тя трябва да се попълва без разделители,с две десетични дробни позиции, изравнена вдясно, като позициите на незначещите нули се запълват със защитен знак.

Десетият реквизит от нареждането за откриване на акредитив е основанието за плащане. Наредителят трябва да напише кратко описание на основанието за плащане- сделката, която поражда валутното отношение между наредителя и бенефициента, или код за референция на банефициента, по който последният може да установи намерението на наредителя. Попълването на основанието за плащане не е задължителен елемент от съдържанието на договора за откриване на акредитив.

Наредителят трябва да посочи на единадесето място условията, при които се открива акредитива. Установяването на подобни условия е от изключително важно значение за наредителя, банката и бенефициента, защото банката е длъжна да извърши плащане само ако условията са надлежно спазени. Колкото повече на брой и по-подробни са изискванията към бенефициента, толкова по-добре е защитен интересът на наредителя. Така например при продажба на заместими вещи, които не могат да бъдат прегледани изцяло-нефт,зърно, е важно да се уговори подходящ начин за вземане на проби. Когато вписването на всички условия не е възможно, наредителят следва да запише думите „допълнително уточнени”. В този случай наредителят поставя условията, при които се открива акредитивът, в документ, който придружава пълномощното за откриване на акредитив. Този документ трябва задължително да идентифицира акредитива , за който се отнасят условията, като посочи бенефициентач и датата на откриване.

Друг реквизит на договора за откриване на акредитив е името на наредителя-физическо лице или търговкста фирма (наименованието) на наредителя-юридическо лице.

Договорът за откриване на акредитив трябва, на следващо място, да конкретизира номера на банковата сметка на наредителя,срещу която ще бъде заплатена сумата по акредитива.

Последният, четиринадесети елемент на договора за акредитив е видът на плащането. Наредителят трябва да попълни кода, който определя вида на плащането съгласно станадарта, определящ начина на съставяне на този код и номенклатурите на съсъавящите го елементи.

Липсата на подпис означава липса на формално волеизявление на наредителя, което е основание за нищожност. Липсата или недостатъкът на друг съществен елемент- например и дентификацията на бенефициента или на банката, при която ще се открие акредитивът, сумата, условията, следва да бъде пречка за пораждане действието на изявлението на наредителя поради незавършеност на фактическйия състав. Освен посочените реквизити, договорът за откриване на акредитив има и други съществени елементи, които не са посочени от стандарта за платежните документи. Те са уговорките относно доставянето на покритие плащането на възнаграждението от наредителя на банката, уведомяването на бенефициента от банката за откриване на акредитива, характера на акредитива- отменяем или неотменяем, делим или неделим, прехвърлим или непрехвърлим и др.



  1. ВИДОВЕ АКРЕДИТИВИ

Въпреки че акредитивната операция се осъществява по гореописаната схема , съществуват много варианти на условията на каредитива.

  • Покрит и непокрит – при покрития акредитив вносителят превежда предварително сумата в банката-издател, при непокрития превежда сумата едва при получаване на документите. За вносителя покритият акредитив е по-неизгоден, понеже блокира негови средства за дълъг период от време. От гледна точка на износителя няма разлика между покрития и непокрития акредитив понеже задължението за плащане е на банката. За банката-издател по-изгоден е покритият акредитив, защото е сигурна, че ще получи в крайна сметка плащането. При непокрит акредитив вносителят може да фалира или да откаже плащане и тогава за банката могат да настъпят загуби.

  • Потвърден и непотвърден- при непотвърдения акредитив само банката-издател поема задължение да плати ,при потвърдения акредитив се задължава и някоя друга банка, обикновено авизиращата (банката на износителя). За износителя определено потвърдения акредитив е по-изгоден, защото освен,че има две банки, поели ангажимент да платят, често банката-издател е непозната, а оттам-източник на несигурност.

  • Делим и неделим- наричат се също частично изполозваем и недопускащ частично използване акредитв. Сумата по делимия акредитив може да бъде усвоена на части, а при неделимия акредитив трябва цялата сума да бъде усвоена наведнъж. За усвояване на части може да се представят документи част от стоката, а понякога и доставчиците (бенефициентите) могат да бъдат различни.

  • Прехвърляем и непрехвърляем- бенефициент по непрехвърляемия акредитив може да бъде само този, който е обозначен в акредитива, а по прехвърляемия- и друго лице, т.е. може да се променя бенефициентът.

  • Еднократен и възобновяем (револвинг) акредитив- еднократният акредитив се издава и усвоява еднократно,а акредитив, който допуска повтарящо се предявяване на документи с едно и също съдържание и изпълнение на една и съща сума при едни и същи условия през определени срокове, се нарича „револвиращ”. Този акредитив се използва, когато се извършват периодични доставки. Той е по-изгоден за наредителя, тъй като разноските по него са по-малки. Удобството при него е ,че не се налага при всяка доставка да се открива нов акредитив , а това снижава разходите необходимия обмен на информация.

  • Рамбурсен акредитив- плащане срещу акцепт на менителница- при него вместо да плати сумата, при получаването на документите банката акцептира менителница. Тъй като банковите акцепти се считат за нискорискови, а длъжник по менителницата е банката-издател на акредитива, износителят лесно може да сконтира менителницата и да получи сумата. На практика банката на вносителя го кредитира. Въпреки това съществува риск от обратни искове по менителницата срещу износителя, когато вносителя не плати. Рамбурсен акредитив се прилага главно при борсови операции.

  • Отменяем и неотменяем акредитив- отменяемият акредитив се използва по-рядко от неотменяемия. Причината за това е възможността задължението на банката да бъде отменено без предварително уведомление на бенефициента, което крие за последния значителен риск. Бенефициентът може да изпрати стоките и да установи, че акредитивът е бил отменен преди да е представил документите в банката, или че акредитивът е бил така изменен, че той не може да изпълни условията. Отменяем акредитив се открива, в случай че между наредителя и бенефициента има трайно установени отношения и взаимно доверие или при плащания между дъщерно дружество и дружество-майка. Този акредитив гарантира издателя по-добре, отколкото неотменяемия, и срещу икономически и политически рискове в страната на бенефициента. Когато видът на акредитива не е определен, акредитивът следва да се счита за неотменяем. Промените по отменяемия акредитив обаче могат да се правят само преди връчването на документите. При неотменяемия акредитив, нито наредителят, нито банките могат да правят промени по акредитива без изричното съгласие на бенефициента. Широкото приложение на неотменяемия акредитив се дължи на положението, че той осигурява бенефициента срещу неоснователните оспорвания на наредителя, че е налице неизпълнение на задълженията по валутното отношение. Неотменяемият акредитив може да се изменп или отменя при наличието на следните предпоставки. Необходимо е изявление от издателя. Изявлението за изменение следва да бъде писмено, а изявлението за отмяна е неформално. Изменението или отмяната трябва да бъдат одобрени от бенефициента и потвърждаващата банка. Одобрението може да бъде изрично или мълчаливо, а одобрението за отмяна-поначало изрично. Измененията могат да бъдат приети само изцяло или отхвърлени от бенефициента. Частично приемане на измененията не се допуска.

  • Акредитив за плащане на виждане (предявяване)- при този вид акредитив банката-издател се задължава да плати определена парична сума при представяне на документите. Плащането може да се извърши както в брой, така и по безкасов начин. Наличието на покритие не е предпоставка за плащането, извършвано от банката-издател, освен ако обратното е предвидено в акредитива. То трябва да бъде извършено дори и наредителят да не е осигурил покритие. В такива случаи издателят има вземане срещу наредителя не само за сумата по акредитива, но и за лихвите и вредите.

  • Акредитив с отсрочено плащане- задължението на банката за плащане може да бъде изпълнимо не при предевяване на документите , а в определен срок след това. Акредитивът сс отсрочено плащане задължава банката да плати на датата или датите , посочени в акредитива. Падежът по правило се установява като определен ден след представянето на документите , датата на издаването на фактурата или на изпращането на товара.



  1. РАЗНОВИДНОСТИ НА АКРЕДИТИВИТЕ

Практиката по акредитивите познава различни ситуации, при които се използва плащане с помощта на акредитив. За да може да се отговори на специфичните изисквания на всяка сделка, са възникнали различни разновидности на акредитивите. В зависимост от това за какво и как се използват акредитивите биват:

  • Бек-ту- бек акредитив- Това е субсидиарен или спомагателен акредитив, който се открива от бенефициента на друг акредитив. Бенефициентът плаща на банката по втория акредитив с вземането си по първия акредитив, без да е необходимо да е изпълнил задълженията си по валутното отношение. Условията и документите по двата акредитива по правило съвпадат. Срокът на бек-ту-бек акредитива трябва да изтича преди срока на първия акредитив. Банката по бек-ту-бек акредитива трябва да внимава първият акредитив да не бъде изменен, защото в такъв случай с документите, които са ѝ били предявени, няма да може да получи плащане по първия акредитив. Тя може да се защити като потвърди първия акредитив.

  • Пакинг акредитив- при него е възможно плащането да стане преди стоките да са експедирани. Обикновено вместо коносамент при пакинг акредитива се представя складова разписка. Стоките при пакинг акредитива, въпреки че не са натоварени на превозното средство, вече са извън обсега на износителя, така че може с известни уговорки да се приеме, че той е извършил доставка.

  • Пенален-наказателен акредитив- за разлика от другите акредитиви при пеналния акредитив наредител е износителят, а бенефициент- вносителят. Предназначението на пеналния акредитив е да гарантира заплащането на евентуални неустойки при неизпълнение на договора.

  • Резервен (оперативен) акредитив- („standby letter of credit”). При него наредителят и бенефициентът уговарят друг, основен начин на плащане, но издателят поема задължение към бенефициента да заплати определена сума пари в случай че наредителят не изпълни задължението си за плащане , най-често срещу представяне на едностранна писмена декларация или на копия от документите, които се представят по основната форма на плащане. Акредитивът стенд-бай по същността си е лично обезпечение, а не форма на плащане. За разлика от акредитива, задължението на издателя на стенд-бай акредитив става изискуемо в случай на неизпълнение на задълженията на наредителя по валутното отношение и представяне на документи, удостоверяващи това неизпълнение.

  • Насрещни (компенсационни) акредитиви- това са акредитив, които се откриват при бартерни и други компенсационно операции. Понеже всеки от търговците при бартерната сделка е и износител, и вносител, всеки от тъговците нарежда на банката си тя да открие акредитив в полза на другия. Така налице има два акредитива. Единият търговец е наредител по единия акредитив, а поо другия- бенефициент. Другият търговец обратнот. Плащането при бартерите сделки става чрез доставка на стока, така че насрещните акредитиви обикновено не се усвояват. Всеки от търговците е заинтересован да дпставо договорената стока, защото ако не го направи, другия търговец ще се възползва от акредитива и бартерната сделка ще загуби смисъл. Насрещните акредитиви изпълняват предимно гаранционни функции.

  • Със зелена и червена клауза- те се прилагат или в случай, че бенефициентът не може да осигури средства за закупуване на стоката, или при отношения между дъщерно дружество и дружество-майка. Рискът от възможността бенефициентът да не представи необходимите документи и да не изпълни задълженията си по валутното отношение или да изпадне в несъстоятелност преди предоставянето на документите се носи по правило от наредителя, освен ако банката по свое усмотрение е издала подобен акредитив. Акредитивът с червена клауза съдържа написана с червен цвят уговорка, с която издателят се задължава да заплати или да овласти банката-домицилиат или потвърждаващата банка да плати на бенефициента преди последният да е представил необходимите документи. Бенефициентът трябва да предостави обезпечение, най-често гаранция или залог на документите, които дават право на разпореждане със стоката. И при акредитивът със зелена клауза (тя се записва съответно със зелен цвят) издателят се задължава да овласти банката-довереник да изпълни акредитива преди представянето на документите. В този случай по правило не е необходимо да се представя обезпечение. Според англо-американската банкова практика обаче стоката следва да бъде складирана, макар и да не е изпратена, за да може бенефициентът да получи изпълнение. И при двете уговорки по правило стоката трябва да е застрахована.



  1. УЧАСТИЕ НА ДРУГИ БАНКИ ПРИ ОТНОШЕНИЯТА ПО АКРЕДИТИВА

Когато наредителят и бенефициентът имат сметки в различни банки, е възможно в отношенията по акредитива да се намеси и друга банка освен издателя на акредитива.

    1. Авизираща банка

Когато банка,различна от банката – издател, уведомява бенефициента за откриването на акредитива, без да поема задължение към него и без да изпълнява акредитива, е налице „авизиране”. Терминът „авизиране” произлиза от италианската дума „avisso” , чието значение е известие, уведомление. Банката, извършваща уведомлението, се нарича „авизираща банка”. Авизиращата банка се определя от издателя на акредитива. Между тях възникват две правоотношения. Вътрешните отношения между издателя и авизиращата банка се уреждат с договор. Предложението за сключване на договор за авизиране по правило се извършва от издателя, който трябва да предаде на насрещната страна пълния и точен текст на акредитива, като посочи документите, срещу представянето на които вземането на бенефициента става изискуемо. Когато изявлението на издателя е непълно или неясно, авизиращата банка може да изпрати на бенефициента само предварително уведомление, без да отговаря спрямо издателя. В предварителното уведомление трябва изрично да се посочи, че то има информативен характер и че авизиращата банка не носи отговорност. В такъв случай авизиращата банка трябва да уведоми издателя за предприетите от нея действия и да поиска представяне на необходимата информация. Издателят е длъжен да изпрати поисканата информация без забавяне. Ако банката, до която е отправено предложението за авизиране, реши да не авизира акредитива, тя трябва да уведоми издателя без забавяне. Преди да уведоми бенефициента, авизиращата банка трябва да провери дали акредитивът е издаден от банката, която се твърди да е негов издател и дали е подписан от служител със съответна представителна власт. Проверката е ограничена до външната страна на получения от издателя документ и обхваща автентичността на положените подписи, правилността на шифъра, ако съдържанието на акредитива е зашифровано, редовността на кода. Ако банката не може да установи автентичността на акредитивния документ , тя трябва без забавяне да уведоми банката, която се претендира да е издател, без да авизира бенефициента. В случай че банката реши да го авизира, тя трябва да го уведоми, че не е могла да установи автентичността на акредитива. Авизиращата банка носи отговорност ако не провери акредитивния документ и не уведоми бенефициента.

    1. Банка домицилиат

Банка различна от издателя, може не само да се задължи към издателя да авизира бенефициента, но и да изпълни акредитива, без обаче да поема задължение спрямо бенефициента. Тази банка се нарича „домицилиат” или „платец”, а акредитивът- „домицилиран акредитив”. Домицилиатът се определя от издателя. Между банката-домицилиат и издателя на акредитива се сключва договор, който по своята същност е договор за поръчка. Съглашението между издателя и домицилиата поражда за последния задължения във връзка с изпълнението на акредитива- да уведоми бенефициента за акредитива, да провери в разумен срок, не по-дълъг от 7 работни дни, представените документи и спазването на всички условия и срокове , да приеме документите и изпълни акредитива. Домицилиатът е длъжен да се отчете и да предаде всички приети от него документи на издателя. На свой ред издателят се задължава към домицилиата да приеме представените редовни документи, да му достави покритие и да му заплати понесените разноски заедно с лихвите,вредите и уговореното възнаграждение. Възможно е заплащането на разноските и възнаграждението на домицилиата да се извърши от друга- рамбурсираща банка. Независимо от това, издателят отговаря за тях в случай на неизпълнение. Ако домицилиатът е приел нередовни документи , издателят трябва да реши дали да ги откаже в разумен срок. Във всички случаи на неточно изпълнение на акредитива, домицилиатът няма право на възнаграждение, разноски, лихви и вреди и отговаря на договорно основание към издателя. Плащането е за негова сметка. Ако е получил покриетие, той е длъжен да го върне на издателя.

    1. Рамбурсираща банка

Ако банките нямат установени кореспонденстки отношения, или ако дори и да имат такива, нямат открити сметки във валутата на акредитива, е необходимо участието на още една банка, наречена рамбурсираща банка, с която и банката на вносителя, и банката на износителя имат установени кореспонденстски отношения и сметки във валутата на акредитива. Възможно е и да има няколко рамбурсиращи банки. Участие на рамбурсираща банка понякога се налага и когато е необходимо да се получи евтино кредитиране- тогава рамбурсиращата банка е банка от голям финансов център, която има достъп до евтини краткосрочни кредити. В някои случаи бенефициентът по акредитива изисква по акредитива да има рамбурсираща банка от първа линия (с голямо балансово число), така че са възможни ситуации, при които акредитивът минава през верига от рамбурсиращи банки, въпреки че крайните банки са кореспонденти.

    1. Номинирана банка

Износителят получава сумата в зависимост от това, къде се одобряват документите. Банката, която ги одобрява ,се нарича номинирана банка. Номинираната банка може да бъде всяка една от банките, участващи в акредитивната операция- най-често това е банката на износителя- тогава износителят получава плащането при представянето на документите. Ако номинираната е друга банка- банката-издател или рамбурсиращата, то износителят получава плащането едва когато документите стигнато до тази банка и тя ги одобри. Ако документите не са наред, банката може да даде възможност на износителя (бенефициента по акредитива) да ги представи отново, да ги допълни, така че да отговарят на акредитивните условия. Ето защо от гледна точка на износителя най-удобно е номинираната банка да е неговата банка- тя е „най-близо”, и евентуална поправка на документите, включително представяне на нови , може да стане най-лесно. Номинираната банка одобрява документите в зависимост от условията на акредитива- от износителя се иска да представи такива документи, каквито са описани в акредитива. Възможно е документите, описани в акредитива, да се различават от тези, описани в договора. При представянето на документите банката ще се придържа към условията на акредитива. Ако документите имат малки различия от описаните в акредитива, банката може да направи плащане под условие- да плати и да изпрати документите , но в крайна сметка вносителят да е този, който ги одоборява. Ако при плащането под условие вносителят не плати, банката ще събере платената сума обратно. Ако различията в документите са сериозни, банката може да ги изпрати за инкасо. Когато документите не съответстват напълно на инструкциите, както и когато са редовни, но са представени след изтичане на срока, акредитивът може да се изпълнява паралелно с банкова гаранция, банката може да изиска гаранция, обезпечаваща сумата по акредитива.

  1. АКРЕДИТИВНИ РАЗПЛАЩАНИЯ И SG EXPRESSBANK

Термини, които се срещат в практиката - L/C (letter of credit), D/C (documentary credit), Uniform customs and practice for documentary credits - publication № 600 of the International Chamber of Commerce, Paris.

Обработка :

  1. Издадени акредитиви

/когато Societe Generale Експресбанк е в ролята на издаваща банка /

Документарната операция се инициира от наредителя – клиент на банката, който попълва формуляра „Искане за откриване на документарен акредитив” и прилага към него съответния документ – основание за извършване на плащането, в случаите когато такъв се изисква, както и съответните статистически форми и декларации. Служителите в клона на банката приемат нареждането, поставят входящ номер, проверяват дали е подписано от оправомощен представител и дали е правилно попълнено и заедно с документа, основание за извършване на плащането, го изпращат към отдел ВМО – сканирано по електронна поща и/или в оригинал по вътрешната поща.

Служителите от отдел ВМО въвеждат операцията в Делта – модул Акредитиви /Издадени/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща. След излъчване на акредитива по суифт също изпращат копие към клона по електронна поща.

Аналогичен е процесът при промяна условията на акредитива или анулирането му, които влизат в сила след получаване на съгласие от бенефициента.

В отдел ВМО се изготвя досие, в което се архивират нареждането на клиента, документа, основание за извършване на плащането, суифт съобщението за открития акредитив, както и последваща кореспонденция с авизиращата банка и копия на счетоводните операции.

Изискуемите по акредитива документи се получават в ЦУ. Копия на документите се архивират в досието. След проверка за редовност се изпращат към клона със съответните инструкции: да бъдат предадени на наредителя (ако документите са редовни) или да се изиска писменото му становище дали разрешава плащане в случай че са констатирани нередовности. На писменото становище се поставя входящ номер и се изпраща към отдел ВМО – сканирано по електронна поща и/или в оригинал по вътрешната поща.

При разрешение за плащане служителите в клона предават документите на клиента. При отказ изчакват допълнителни инструкции от ЦУ.

Служителите от отдел ВМО въвеждат операцията по плащането в Делта – модул Акредитиви /Издадени/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща.



  1. Авизирани акредитиви

/когато Societe Generale Експресбанк е в ролята на авизираща банка /

Документарната операция се инициира от контрагента на нашия клиент. Акредитиви в полза на клиенти на други банки се обработват изцяло от ЦУ.

Акредитивът се получава в ЦУ по суифт или по поща/куриер. Служителите от отдел ВМО изготвят писмо за авизиране и го изпращат по електронна поща към клона за разпечатване и подпис заедно с копие на самия акредитив. Служителите в клона ги изпращат на клиента. Копие от писмото се изпраща към отдел ВМО сканирано по електронна поща.

В отдел ВМО се изготвя досие, в което се архивират писмото за авизиране, копие на акредитива, както и последваща кореспонденция с банката, от която е получен, както и копия на счетоводните операции.

Служителите от отдел ВМО въвеждат операцията в Делта – модул Акредитиви /Авизирани/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща.

Клиентът представя в клона изискуемите по акредитива документи с придружително писмо-опис, посочващо номера на сметката, по която да се отнесат средствата.

Служителите в клона приемат писмото, поставят входящ номер, проверяват дали е подписано от оправомощен представител и заедно с документите ги изпращат към отдел ВМО по вътрешната поща.

В определени предварително съгласувани случаи писмото и документите се изпращат към отдел ВМО в ЦУ сканирани по електронна поща. Служителите от отдел ВМО изготвят писмото до банката-кореспондент и го изпращат към клона за разпечатване и подпис, след което клонът го изпраща заедно с документите към банката. Копие от писмото се изпраща към отдел ВМО за досието.

Задейства се процедурата по плащането. Служителите от отдел ВМО въвеждат операцията по плащането в Делта – модул Акредитиви /Авизирани/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща.

Документи :


    1. Искане за откриване на документарен акредитив (виж Приложения)

    2. Суифт уведомление (тип 700) за издаден акредитив

    3. Операция в Делта за откриване на досие

    4. Операция в Делта за плащане по акредитив

    5. Придружително писмо към получени документи по издаден акредитив

    6. Писмо до клиента за авизиране на получен акредитив

    7. Писмо-опис от клиента за представяне на документи

    8. Придружително писмо до кореспондентската банка към изпратени документи

    9. Проформа-фактура / Оферта (Proforma-Invoice / Offer)

    10. Търговска фактура (Commercial Invoice)

    11. Коносамент (Bill of Lading, B/L)

    12. Товарителница за автопревоз (CMR)

    13. Сертификат за произход (Certificate of origin)

    14. Опаковъчен лист (Packing list)

    15. Застрахователна полица (Insurance policy)



  1. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

Счетоводното отчитане на акредитивите е различно в зависимост от това дали акредитивите са с покритие или без покритие, т.е. дали при откриване на акредитива средствата са предварително преведени в банката или ще бъдат преведени след това.

Счетоводното отчитане на издадените акредитиви с покритие е следното:

А) при вътрешнобанково плащане се съставя следната счетоводна статия:


  • Д-т с/ка 171Х ХХХХХХ Разплащателни сметки в лева

К-т с/ка 4620 ХХХ 1 Специфични вътрешнобанкови разчети в лева (издадени)

Б) при междубанково плащане процедурата е следната:

- за събраната сума по акредитива в клон „А” платец:


  • Д-т с/ка 171Х ХХХХХХ Разплащателни сметки в левa

К-т с/ка 4610 1 Разни междубанкови разчети в лева (издадени)

  • в централното управление на банка „А”:

  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левове

  • в БНБ:

  • Д-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове

анал. с/ка на банката платец

К-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове

анал. с/ка на банката бенефициент


  • в централата на банката на бенефициента:

  • Д-т с/ка 5031 Разплащателна сметка при БНБ в левове

К-т с/ка 4610 1 Разни междубанкови разчети в лева (издадени)

  • в клона на бенефициента:

  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1734 Средства по открити акредитиви

За всяко откриване на акредитив банката удържа комисионна в своя полза, която се отчита по следния начин:



  • Д-т с/ка 171Х ХХХХХХ Разплащателни сметки в лева

К-т с/ка 7291 ХХХ Получени такси в левове

Банката удържа и комисионна за телексното съобщение:



  • Д-т с/ка 171Х ХХХХХХ Разплащателни сметки в лева

К-т с/ка 7030 Постъпления от продажби и услуги

К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

При усвояване на акредитива се съставят следните счетоводни статии:

А) Ако се получи превод от друга банка:



  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1734 Средства по открити акредитиви

Б) Ако преводът е от друг клон на нашата банка



  • Д-т с/ка 4620 ХХХ 2 Специфични вътрешнобанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1734 Средства по открити акредитиви

При прехвърляне на сумата по акредитива в акредитивната сметка на получателя:



  • Д-т с/ка 1734 Средства по открити акредитиви

К-т с/ка 1734 ХХХХХХ Средства по открити акредитиви в левове

За усвояване – изцяло или частично:



  • Д-т с/ка 1734 ХХХХХХ Средства по открити акредитиви в левове

К-т с/ка 171Х ХХХХХХ Разплащателни сметки в лева

Банката при усвояване на акредитива удържа както такса за усвояване, така и такса за обслужване на акредитивната сметка, като и двете се отчитат по следния начин :



  • Д-т с/ка 171Х ХХХХХХ Разплащателни сметки в лева

К-т с/ка 7291 ХХХ Получени такси в левове

Откриването на акредитив без покритие отново се извършва по инициатива на платеца, но в процеса на усвояване на акредитива банкитте поемат предварителни ангажименти за извършване на плащането , което се осъществява чрез директен дебит. Поетите от банките ангажименти формират условни разчети между тях,което всъщност е особеното при този вид акредитиви, които ангажименти следва да се отчитат задбалансово.

Съгласно депозираното от платеца нареждане за откриване на акредитив с последващо превеждане на средствата се съставят следните счетоводни статии:


  • в банката на платеца:

  • Д-т с/ка 9898 Обща активна задбалансова сметка

К-т с/ка 9521 Местни кредитори по гаранции и акредитиви без покритие

  • в банката на доставчика (бенефициента):

  • Д-т с/ка 9421 Местни дебитори по гаранции и акредитиви без покритие

К-т с/ка 9998 Обща пасивна задбалансова сметка

След извършване на плащанията по акредитива отпадат и съответните условни ангажименти на банките-участници в операцията. За целта, по реда на извършените плащания и със суми, равни на техния размер се съставят обратни на горепосочените счетоводни статии.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница