Е значима част от икономиката на всяка държава и може да бъде определена като съвкупност от

1. 
   ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
   

Появата на чека и неговото използване като платежно средство са свързани с развитието на банковото дело в Англия и Холандия. В Англия преди 1640 г. не е имало банки в съвременния смисъл на тази дума. Дотогава търговците влагали своите пари и ценности в Лондонския Тауър под охраната на Короната. През 1640 година крал Чарлз I конфискувал пазените в Тауър ценности. Търговците изгубили доверие в публичната власт и започнали да влагат парите си при златарите. Ролята на златарите при съхраняването на ценности нарастнала поради несигурността, породена от гражданската война, която принудила и много благородници да се възползват от техните услуги. Наложила се практиката златарите да изплащат парите на влогодателите си при 6% годишна лихва. Следващата естествена стъпка за търговците и другите влогодатели била, след като техните средства били при златарите, да погасяват задълженията си с издаване на писмени нареждания до златарите за изплащане на задълженията им при представяне на съответните писмени нареждания. Така постепенно златарите се превърнали в банкерите на Англия, а нарежданията, теглени срещу тях- в чекове. Още преди края на 17-ти век, чекът заел своето място в системата на плащанията в Англия, а около 1780 година започнал да се използва масово, като изместил банкнотата. В 1783 година на улица „Ломбард” в Лондон била учредена Уравнителна камара.

Еволюцията на чека в Холандия е подобна на тази в Англия. Там обаче търговците оставяли парите си за пазене при специлано определени лица, наречени „касиери”, чието единствено занятие било получаването и плащането на чужди пари. Първообраз на чека било особено писмо- Kassierbriefe. В повечето европейски държави, чекът бил възприет от Англия към средата на 19-ти век.

Първият френски закон за чека влязъл в сила през 1865 г. В Италия уредбата на чековото право била създадена с търговски закон от 1883 година, в Белгия нормативен акт посветен на чека бил приет през 1872 г., в Швейцария първата регламентация на чековите отношения била от 1883г. Самостоятелен чеков закон бил приет в Германия на 11.03.1908 година.

В България правен режим на чековете е създаден с отменения търговски закон от 1896 г., като допълнения в него са направени през 1925 г. Законът за задълженията и договорите – ДВ бр.275/1950 г., който съдържа общата дейставща чеково –правна уредба, бключва 13 текста посветени на чека. Отношенията, свързани с чека са предмет на регулиране и на редица законови и подзаконови актове. Към края на 19-ти век постоянно нарастващият търговски обмен наложил необходимостта от унификация на чековото право. За пръв път този въпрос е бил поставен, макар и без да постигне резултат, на международният конгрес по търговско право в Брюксел през 1885 г. Дискусиите продължили и на конференциите в Хага през 1910 г. и 1912 г. Решителна крачка е била направена с приемането на Женевската конвенция от 1931 г., чието Приложение 1, представлява Еднообразен закон за чековете (ЕЗЧ) с 57 члена. ЕЗЧ е модел за модерното чеково право на Франция, германия, Белгия, Швейцария и Япония. Макар че ЕЗЧ не е източник на българското чеково право, текстовете на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), посветени на чека, също са съобразени с него.

2. 
   СТРАНИ ПО ЧЕКА
   

Не е допустимо повече от една банка да бъдат платци по един чек. В такъв случай предявяването трябва да се извърши на всички банки заедно, което е невъзможно. Поемателят е лицето , в полза на което се издава чекът. Всяко лице може да бъде поемател, включително издателят. Поемателят не е страна по чека, а по друга сделка- издаването на чека. Той е получател на плащането по валутното отношение. Страните по плащането с чек са различни от страните по чека- те са издателят на чека, който е платец, и поемателят или друг законен приносител, който е получател на плащането.

2. 
   ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ЧЕКА
   

Съдържанието на чека обхваща три вида уговорки- съществено съдържание, уговорките, без които няма чек; несъществено съдържание, което се състои от факултативни уговорки; и уговорки, които, дори и да се запишат, не произвеждат действие, защото са недействителни. Същественото съдържание на чека включва пет реквизита, изчерпателно изброени в ТЗ. Липсата или несъответствието на някой от тях с изискванията на закона е пречка сделката „чек” да породи действие, т.е. чекът е непълен, с незавършен фактически състав.

Първият реквизит е номерът на чека, който е уникален, както и банката издател на чека. Вторият реквизит на чека е безусловното нареждане да се плати определена парична сума. Нареждането трябва да е адресирано до платеца. То трябва да е безусловно, т.е. да не съдържа каквито и да е уговорки, резерви или условия, предпоставящи, отлагащи или препятстващи плащането. Сумата по чека трябва да е определена, а не определяема. Ако сумата е написана едновременно с думи и цифри, при различие, важи сумата написана с думи. Ако са написани повече от една суми с думи и цифри, за сума по чека се фингира най-малката сума.

Третият съществен елемент от съдържанието на чека е сметката на лицето- наредител по чека, ако той е част от чекова книжка или номера на сметката на обслужващата го банка.

Чекът трябва, на четвърто място, да съдържа датата и мястото на издаването. Датата трябва да е определена,възможна и само една. Не е необходимо датата,посочена върху чека, да съвпада с действителната дата. Антидатираният чек може да се противопостави на издателя. Постдатираният чек е платим в деня на предевяването. Под място на издаването се разбира населеното място, в което е издаден чекът. Мястото на издаване следва да е само едно. То трябва да е съществуващо. Посочването на несъществуващо място на издаване няма да опорочи чека, освен ако недостатъкът е установим от друга страна. Чекът има сила и при липса на място на издаването, ако до името на издателя е посочено населеното място. В такъв случай това място се смята за място на издаването. Чекът трябва да съдържа място на плащането. Достатъчно е да се посочи населено място. Добавянето на адрес не опорочава чека. Мястото на плащането трябва да е съществуващо и само едно. Посочването на несъществуващо място на плащане е пречка за предявяване и плащане на чека. Такъв чек няма сила. Ако място на плащане не е посочено, но върху чека е записано място на плащане при фирмата на платеца, това място се приема като място на плащане. В случай, че има посочени повече от едно място на плащане, чекът е платим в първото посочено място. Чекът има действие дори и да не е посочено място на плащане. Законовата фикция определя в такава хипотеза, че мястото на плащане е седалището на банката.

Последният реквизит на чека е подписът на издателя. Подписът трябва да бъде саморъчен. Юридическите лица издават чекове чрез лицата, които са включени в техните органи. Подправянето на подписа на издателя не опорочава подписите на останалите подписали чека лица. Лицето, извършило подправянето, не става страна по чековите правоотношения. Подправянето на съдържанието на чека се урежда в ТЗ. Лицата, които са се задължили преди подправянето, отговарят по оригиналното съдържание,тези, които са се подписали след подправянето, отговарят съобразно измененото съдържание.

Липсата на реквизит е пречка за действието на чека. Такъв чек е непълен.

2. 
   ВИДОВЕ ЧЕКОВЕ
   

За да може един банков клиент да участва в чековоте движение, той трябва да отговаря на следните условия:

А) Активна чекова способност

Съставителят на един чек трябва да е напълно дееспособен. В практиката банките издават от конкурентни съображения и чекове на малолетни лица. В случай, че тези лица злоупотребят с чековете, отговорността за евентуалните щети се поема изцяло от кредитния институт- издател.

Б) Текуща сметка

Съставителят на чека трябва да притежава поне една текуща сметка в кредитен институт. Само тези лица притежават пасивна чекова способност, т.е. да бъдат засегнати лица по един чек.

В) Покритие по сметка

Съставителят има право да издаде чек, само в случай, че неговата сметка има покритие за чековата сума или е налице един оборотен кредит. В практиката, банките най-често се стремят, доколкото това е възможно да осребряват постъпилите при тях чекове. Затова в повечето случаи те отпускат на клиентите си една по-висока по размер кредитна линия, за да осигурят осребряването на постъпилите чекове.

• 
  Чекове на преносител (на предявител)- този вид чекове нe съдържат никакви данни за получателя. Притежател на чека е този, който го предяви в банката за инкасиране. Най-широко разпространение тези чекове имат в развитите страни. С оглед на по- голяма сигурност, банката записва адресните данни на предявителя на гърба на чека. Опасностите, които крият този вид чекове са свързани с възможността за кражба от трето лице, което не е бенефициент.
  
• 
  Поименен чек- издава се в полза на определено лице, организация или фирма. Името на бенефициента трябва да бъде изписано изцяло. Той го депозира в банката за инкасиране. Изплащането на този чек може да се извърши само по искане на лицето, указано в чека. Предаването на този чек може да стане само чрез отстъпка (цесия).
  
• 
  Пътнически чекове- пътническият чек е документ, издаден от банка с указание да се плати обозначената в чека сума на лицето, чийто подпис е поставен върху чека. Пътническите чекове са отпечатани върху специални бланки със защита, близка до тази на банкнотите. Предлагат се на купюри, върху чека е обозначена сумата и валутата, имат уникален номер, който служи за контрол и проследяване на чековете. Бенефициентите по тези чекове са клиентите, които ги ползват. Технологията при пътническите чекове е следната: клиентът купува чека и се подписва върху него; когато по-късно иска да плати с чека, се подписва втори път, подписите трябва да съвпадат. Пътническите чекове са депозитни, защото при тях със закупуването клиентът на практика прави депозит в банката, от която е закупил чека. Спорно е дали тези документи са чекове в истинския смисъл на чека, понеже при тях липсват някои от задължителните реквизити на чека, включително най-важният- подпис на издателя. При пътническите чекове издатели, както и платци са банки, и ако има някакъв подпис на издателя, той е печатен, т.е. не е подпис в юридически план.
  

• 
  Да се наблюдава клиентът, докато подписва чека;
  
• 
  Да се сравнят подписите;
  
• 
  При нужда да се поиска документ за самоличност;
  
• 
  Ако клиентът се е подписал предварително, или подписите се различават, клиентът следва да се подпише трети път, и да бъде наблюдаван внимателно;
  

• 
  Могат лесно да бъдат осребрени в банки и обменни бюра и затова се добре приети по целия свят;
  
• 
  В много страни могат да се използват като пари в брой- да се плаща директно на търговци с тях;
  
• 
  Те са еквивалент на парите в брой, но изискваният допълнителен подпис затруднява злоупотребата с тях, носят повече сигурност от банкнотите;
  
• 
  При навременно деклариране на кражба на пътнически чекове службите за възстановяване ги възстановяват;
  

• 
  Ордерни чекове- използват се предимно в международните плащания. Обработката на тези чекове изисква големи производствени разходи. Формулярите за ордерните чекове на германските банки винаги притежават допълнението „или ордер”, въпреки че според Закона за чековете това не е задължително. Тъй като тези чекове представляват изключение, от съображения за сигурност, те са предварително белязани с една червена вертикална линия с надпис „ордерен чек” от дясната страна на чека. За прехвърлянето на чека от съществено значение е джиросването на последното облагодетелсвано лице върху самия чек или върху едно свързано с чека приложение (алонж). Джиросването е писмено обяснение на упълномощеното от чека лице, според което той прехвърля своите права върху чека. Познати са две основни форми на джиросване:
  

• 
  Пълно джиросване- при което се получават прават върху чека. Ако това лице изяви желание отново да прехвърли правата върху чека, то трябва да бъде извършено ново джиросване на чека.
  
• 
  Бланко- джиросване- то се състои единствено от подписа на лицето, което преотстъпва чековите права. Всеки притежател на един такъв чек може да се представи като упълномощеното от чека лице. За препредаването на чека съществуват три възможности:
  

1. 
   Притежателят на чека може да го препредаде без да бъде извършено джиросване (при споразумение);
   
2. 
   Притежателят на чека може да допълни бланко-джиросването с името на облагодетелстваното лице (пълно джиросване);
   
3. 
   Той може да предаде чека с едно собствено пълно или бланко-джиросване;
   

• 
  Функция за гарантиране и отговорност- всеки джиросващ носи отговорност за осребряването на чека. Възможно е тази отговорност да бъде снета чрез едно допълнение към чека със съдържание „не носи отговорност”, но на практика никой не приема осребряването на чек с подобно допълнение.
  
• 
  Транспортна функция (прехвърляне)- джиросващият прехвърля всички права по чека на трето лице.
  
• 
  Паспортна (легитимационна) функция- чрез една непрекъсната верига от джиросвания, собственикът може да докаже правото си за неговото осребряване. Една верига от джиросвания се счита за прекъсната, ако някое джиросване е подписано от лице, което не притежава право да осребрява чека. По тази причина банките трябва внимателно да проверяват непрекъснатостта на веригата от джиросване. По правило обаче, те нямат възможност да проверяват дали подписът на предния джиросал го е истински. Поради това при ордерните чекове съществува голяма опасност от злоупотреби.
  

• 
  Кросирован чек (Пресечен чек)- този вид чек е създаден в Англия. Появата му е свързана с възникването на учреждение за уравняване на сметка- Уравнителна камара. През втората половина на 18-ти век се наложила практиката приносителите да не предявяват лично чековете, а да ги оставят за събиране на банката, в която имали открита сметка. Служителите на всички лондонски банки се срещали в една стая на улица „Ломбард” в Лондон и вместо да извършват ефективно плащане по предявените чекове, уравнявали сметките безкасово. Преди да предаде чека на служител на банката-платец, служителят на банката, която извършвала предявяването, отбелязвал върху него между две успоредни линии името на банката-предявител, така че платецът да знае сметката на чия банка да завери. В началото на 19-ти век пресичането се развило извън стените на Уравнителната камара. Променило се и значението му- то се превърнало в специална уговорка, която уведомявала платеца да плати чека само на друга банка. Системата на пресичането се оказала ефикасно средство за защита на страните по чека, срещу възможността да се извърши плащане на нелигитимирано лице.
  

• 
  Касов чек (чек в брой)- чекът в брой е форма на плащането отчасти в брой. Всеки чек, върху който не са вписани други допълнения, се приема за чек в брой. Притежателят на чек на приносител или съответно собственикът на ордерен чек може да осребри тази ценна книга за сметка на отчисляването на съответната сума от сметката на съставителя на чека. Ако един чек в брой бъде загубен, съществува опасност от злоупотреба с него, тъй като в нормалния случай легитимацията на лицето, което го представя за осребряване не се проверява.
  
• 
  Разплащателен чек (безналичен чек)- разплащателният чек е форма на безналично плащане. Всеки чек, който има на предната си страна диагонален надпис „не е за касиране” или друг подобен, например „само за минаване по сметка”, може да бъде вписан от засегнатия кредитен институт само по сметката на притежателя му. Тази уговорка увеличава сигурността на издателя, приносителя и платеца, защото безналичното плащане подлежи на банков контрол. Уговорката „не е за касиране” или друга подобна, може да бъде включена в съдържанието на всички видове чекове, независимо дали се прехвърлят чрез джиро, предаване или цесия. Пренебрегването на този надпис е невъзможно. Неправомерното използване на този вид чек при евентуална загуба не е изцяло изключено. В този случай обаче може да бъде установена самоличността на вносителя на чека и да бъде заведено дело за нанесени щети.
  
• 
  Еврочек и еврочек-карта- в края на 60-те години на 20 век силно увеличеният брой пътуващи в рамките на Европа е причина да бъде създадена системата Eurocheque, която да предложи улеснения за пътуващите. Системата Еврочек включва чекова книжка и контролна карта. За разлика от обикновените чекове, които се представят за плащане на банката-платец, еврочековете могат да бъдат представяни за плащане на всички банки, участващи в системата. Чековите формуляри са стандартизирани, а контролната карта е пластмасова и служи за идентифициране на клиента, съдържа обичайните реквизити на карта, с която се извършват плащания. Участващите кредитни институти са от всички европейски страни и са разделени на две групи- активни и пасивни. Активните приемат плащания с еврочекове, предоставят чекови книжки и издават карти, а пасивните-само приемат плащания. При плащането с еврочекове следва да се съблюдават обичайните за банките правила за акуратност: чекът да се подпише пред приемащия плащането, да се провери дали еврочековата карта е валидна, дали съвпадат подписът, наименованието на кредитния институт, номерът на сметката, дали сумата не надвишава лимита и др. Чековете следва незабавно да се изпращат за инкасо. През последните години плащането с еврочекове се измести от плащането по електронен път, еврочековата карта служи и за електронни разплащания.
  
• 
  Ограничен (лимитиран) чек- максималната сума на чека е ограничена и отпечатана върху формуляра на чека.
  
• 
  Купюрен – при него сумата на чека е предварително отпечатана.
  
• 
  Пощенски чек- платец по тях е пощата. В някои страни има такава законодателна възможност и практика.
  
• 
  Циркулярен чек- може да бъде изплатен в който и да е клон на платеца, както и при кореспондентите му.
  
• 
  Личен и фирмен чек- при първия вид издателят е физическо лице, а при втория- търговец.
  
• 
  Банков чек- от банка срещу банка. Бива авизиран (банката издател уведомява с авизо банката платец) и неавизиран- изплаща се без уведомление от банката- иаздател.
  
• 
  Чек за сметака на трето лице- издателят действа за сметка на трето лице.
  
• 
  Дубликат чек- чекът има множество екземпляри. Прилага се при чекове издадени в една страна и платими в друга. Изплаща се само един от екземплярите. Дубликатите задължително се номерират, защото в противен случай всеки от тях е отделен чек, понеже съдържа законовите атрибути.
  
• 
  Трезорен чек- платец по такъв чек е държавното съкровище (министерството на финансите). По такива чекове не съществува риск от неплащане.
  
• 
  Пенсионен чек- вариант на трезорния, използва се за изплащане на пенсии.
  

2. 
   ЧЕКОВИТЕ ПЛАЩАНИЯ И SG EXPRESSBANK
   

Клиентът, на който се издава поименен чек не е задължително да е клиент на банката. Ако не е клиент той може да плати сумата по чека касово. Ако клиентът има сметка в банката, процесът е безкасов, т.е. сметката му се задължава със сумата на чека и комисионната за неговото издаване. Стойността на комисионната е 40 лева или съответната ѝ равностойност в чужда валута. Банката поема задължение само до толкова, доколкото тя издава чека. За да бъде издаден чек, лицето наредител попълва „Молба за издаване на поименен чек”. В тази молба много ясно трябва да бъдат посочени бенефициента и сумата цифром и словом за съответния чек. Ако сумата по чека е много голяма, банката, съблюдавайки Закона за валутните преводи и Наредбата за пресграничните преводи, задължава лицето наредител по чека да попълни декларация за произход на средства при суми над 25000 лева или да посочи основанието за плащането чрез чек за суми над 30000 лева. Ако лицето, наредител по чека, няма открита сметка в банката и внася парите в брой, то следва да попълни и подаде молбата за издаване на чек на разплащателните гишета в банката. В другия случай, ако лицето е клиент на банката- молбата се представя при търговски агент на банката. При издаването чека се подписва от оторизираните за това лица, а не от наредителя. Издадените от банката чекове са с различна валидност в зависимост от валутата, в която са издадени. За чековете в долари този срок е 6 месеца, за тези в евро 8 месеца, а за чековете в паунди- 1 година от датата на издаване. На определен период от време банката прави ревизия на издадените чекове и техния статус към момента, след което, макар и да не е задължена за това, уведомява наредителите им, че издадените по тяхно нареждане чекове са невалидни поради изтекъм срок. След установяването на чековете с изтекъл срок, банката чрез SWIFT съобщение уведомява съответната кореспондентска банка за издадените, но неинкасирани чекове, чийто срок е изтекъл. Ако наредителят по чека се откаже от плащането чрез чек, той има възможност да го направи, само в случай че към момента на подаването на молбата за това, чекът не е инкасиран. Банката съответно изпраща SWIFT съобщение до кореспондента си с молба за stop payment и получава съответно потвърждение или отказ, ако чекът вече е инкасиран. След като чекът бъде предаден на бенефициента, той го депозира в своята банка, а тя на свой ред го депозира на банката, чиито чек е издала SG Expressbank. Банката кореспонден от своя страна изплаща сумата на банката на бенефициента и задължава НОСТРО сметката на базовата банка. Сметката на наредителя по чека се задължава още при постъпването на молбата за издаване на поименен чек.

Другият вид чекове, които SG Expressbank издава, не само на своите клиенти, но и на външни лица, са т. нар. травел чекове или пътнически чекове (виж Приложения). Емитент на тези чекове е Americanexpress. Валутите, в които се издават тези чекове са долари, евро и лири. Те за разлика от поименните чекове са безсрочни. Номиналите, в които се предлагат са следните- за долари (20, 50, 100, 500, 1000), за евро (50, 100, 200, 500) и за лири (20, 50, 100). Аналогично на поименните чекове клиентът попълва молба за покупка на пътнически чекове, като в нея се упоменава сумата, която иска да закупи под формата на чекове. Банката издава разписка за продадените на клиента чекове, в която се съдържат данни за клиента (име, адрес и подпис на клиента), както и серийните номера и валутата на чековете, които са продадени. При пътническите чекове е задължително купувачът им да положи първи подпис върху лицевата страна на чековете на предвиденото за това място. Разписката се издава в 4 екземпляра, като първият и четвъртият остават в банката, а вторият и третият се дават на клиента. На гърба ѝ са посочени условията, при които се осребряват чековете, както и телефон за връзка в случай на кражба или загуба на чека. За продадените чекове SG Expressbank уведомява Americanexpress, след което тя ги отписва от своите регистри като собственост на банката. Всяка една продажба на пътнически чекове е съпроводена от събиране на комисионна в полза на банката. Тази комисионна е различна в зависимост от това дали лицето е клиент на банката или не е и представлява % от сумата на продадените чекове.

Процедурата по инкасирането на поименните чекове в SG Expressbank обхваща няколко етапа и се нарича клиринг. Клирингът е целият процес, който обхваща няколко фази, като първата от тях е представянето от клиента на чека в обслужващата го банка. Задължително условие е бенефициентът по чека да бъде клиент на банката. Причината за това е, че в процеса на инкасиране чекът може да се окаже без покритие или фалшив, за което банката издател на чека взема комисионна от банката, която е приела чека за инкасиране, а след това същата задължава с тази сума сметката на клиента. Всеки поименен чек има няколко задължителни реквизита, които бяха упоменати по- горе и служителят следва да провери дали те са налице. Банката не е задължена на всяка цена да приеме чека за инкасиране. Ако всичко по чека е наред, служителят на банката го приема, като клиентът джиросва чека на гърба, т.е. поставя своя подпис или трите си имена. В клона на банката, където се приема чека за осребряване, след джиросване от нея, тя го изпраща в централата на SG Expressbank. Там служител на банката ги копира, групира ги по валути, джиросва ги и ги изпраща като ценна пратка по куриер до банката кореспондент за съответната валута. След известен период от време, обикновено до една седмица, се получава заверка по НОСТРО сметката на банковата централа. Парите постъпват по тази сметка с бъдещ вальор, което ще рече, че те са блокирани по сметката до настъпване на вальора. След този период сумите се разпределят между банковите клонове, респективно по клиентските сметки. Чековете за инкасиране се приемат единствено и само в клон на банката, а в централата такова действие не се извършва. Ако в банката постъпи чек във валута, която не е от общоизвестните и най- често използвани, от централата на банката правят връзка с банката, издала чека и ако от там потвърдят,че всичко е наред, те изпращат парите по чека до техен кореспондент във валутата, която се договори, а след това той прави връзка с наш кореспондент. По този начин парите постъпват по НОСТРО сметката на банката.

При инкасиране на пътническите чекове, лицето, което ги депозира в банката не е задължително да е нейн клиент. Този вид чекове се представят на разплащателните гишета на банката. При представянето на този вид чекове е задължително лицето, което ги депозира за осребряване да постави втори подпис върху лицевата страна на чека, в присъствието на банковия служител. Същият, освен подписа, проверява чека и ако всичко е наред изплаща необходимата сума, намалена с размера на комисионната за осребряване. Стойността ѝ се определя като процент от сумата на чека. Както при поименните чекове, така и при пътническите, след джиросване, те се изпращат в централата на SG Expressbank, където също се джиросват и се изпращат като ценна пратка на банката кореспондент за съответната валута.

2. 
   СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ
   

• 
  Д-т с/ка 963 Чекове невключени в платежния оборот
  

Когато от централата чековете се предоставят на отделните клонове, в централата се съставя обратната счетоводна статия, а в клона на банката те се завеждат по горепосочения начин.

Както вече беше споменато само в клоновете се извършва продажба на чекове. Като при продажбата в клона следва те да се изпишат като отново се състави обратна на горната статия. Отделно с това в клона се съставят и следните счетоводни статии:

• 
  Д-т с/ка 5011 (ако наредителят не е клиент на банката)
  

Д-т с/ка 5021

или

Д-т с/ка 1714 ХХХХХХ (ако наредителят е клиент на банката)

Д-т с/ка 1815 ХХХХХХ Разплащателна сметка на граждани и домакинства във валута

К-т с/ка 4992 Разни кредитори във валута

К-т с/ка 7292 ХХХ Приходи от такси и комисионни във валута

К-т с/ка 7241 Приходи от валутни операции

• 
  Д-т с/ка 4992
  

В централата на банката се съставят следните счетоводни статии:

• 
  Д-т с/ка 4613 2 Разни разчети по междубанкови плащания във валута (получени)
  

При задължаване на НОСТРО сметката на банката в чуждестранния кореспондент:

• 
  Д-т с/ка 481
  

Инкасирането на чековете е различно в зависимост от това дали чековете са поименни или пътнически. При инкасиране на пътнически чекове в клона на банката, при депозиране на чека не се съставят счетоводни операции. Чековете се джиросват от клона и се изпращат в централата на банката, където се съставят следните счетоводни статии:

• 
  За получената заверка по НОСТРО сметката на банката
  

• 
  Д-т с/ка 5043
  

• 
  За изпращане на получената сума до банковия клон
  

• 
  Д-т с/ка 481
  

В клона на банката:

• 
  Д-т с/ка 4613 2 Разни разчети по междубанкови плащания във валута (получени)
  

респ.

К-т с/ка 7292

К-т с/ка 7241 Приходи от валутни операции

Осребряването на пътническите чекове е диференцирано в зависимост от това дали чекът е депозиран от клиент на банката или от лице, което не е нейн клиент.

• 
  Когато лицето не е клиент на банката в банковия клон записванията са:
  

• 
  Д-т с/ка 5022 Чекове и други ценни книги във валута за инкасиране
  

или

К-т с/ка 7292

К-т с/ка 7241

След това банковия клон джиросва чековете и ги предава на централата на банката:

• 
  Д-т с/ка 5023 Чужди платежни средства на път
  

В банковата централа:

• 
  За получената заверка по НОСТРО сметката на банката
  

• 
  Д-т с/ка 5043
  

• 
  За изпращане на получената сума до банковия клон
  

• 
  Д-т с/ка 481
  

В клона на банката:

• 
  Д-т с/ка 4613 2 Разни разчети по междубанкови плащания във валута (получени)
  

Ако лицето, което депозира пътническия чек за осребряване е клиент на банката записванията са идентични със записванията по-горе , като разликата е в банковият клон, който приема чека. Там се правят следните записвания:

• 
  Д-т с/ка 5022 Чекове и други ценни книги във валута за инкасиране
  

респ.

К-т с/ка 7292

К-т с/ка 7241