Eco/258 Ефикасни партньорства в политиката на сближаване



Дата24.09.2016
Размер299.6 Kb.




Европейски икономически и социален комитет

BG



ECO/258

Ефикасни партньорства в политиката на сближаване

Брюксел, 14 юли 2010 г.




Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — BELGIQUE/BELGIË

Тел.+32 25469011 — Факс +32 25134893 — Интернет адрес: http://www.eesc.europa.eu



СТАНОВИЩЕ
на
Европейския икономически и социален комитет
относно
Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007-2013 г.“
(проучвателно становище)

_____________
Докладчик: г-н Olsson

_____________






На 23 февруари 2009 г. заместник-председателят на Европейската комисия г-жа Wallström се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане за изготвяне на проучвателно становище относно:
Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007-2013 г.“
Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2010 г.
На 464-тата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 юли 2010 г. (заседание от 14 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 141 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.
*
* *

1.Заключения и препоръки




1.1ЕИСК е твърдо убеден, че истинското и задълбочено партньорство значително повишава ефективността и общия успех на политиката на ЕС на сближаване. Партньорството е инструмент за устойчиво икономическо и социално развитие. Чрез него средствата на ЕС се насочват към потребностите на участниците по места. То увеличава популярността на ЕС и укрепва демокрацията. Успешното партньорство трябва да се основава върху дългосрочна перспектива за действително участие и да осигурява на частните партньори равни възможности да изпълняват активна роля наред с публичните власти. ЗА ТАНГОТО ТРЯБВАТ ДВАМА.




1.2Действащите регламенти все още предоставят твърде голяма свобода на тълкуване на национално равнище на понятието „партньорство“. Необходимо е уточняване на тези разпоредби, по-специално на член 11 от общия Регламент 1083/2006. ЕИСК предлага в бъдеще да се внесат редица изменения на формулировката на този член, като по този начин бъдат установени минимални изисквания за партньорство.




1.3ЕИСК изразява съжаление, че в последно време ролята на Европейската комисия беше съсредоточена по-скоро върху процедурите и в по-малка степен върху резултатите. ЕИСК твърдо подкрепя идеята за по-силна и много по-проактивна роля на Комисията като пазител на принципа на партньорство. Комисията, съвместно с държавите-членки, регионите и организираното гражданското общество, следва да засили разпространението на принципа на партньорство въз основа на отворения метод на координация.




1.4От ключово значение е непрекъснатото изграждане на капацитет на партньорите: на социалните партньори и на гражданското общество следва да бъдат отпуснати ресурси за техническа помощ по всички оперативни програми.




1.5ЕИСК подчертава, че глобалните субсидии са много ефикасен инструмент за постигане на истинско участие на партньорите – особено на малките предприятия и социалната икономика – и следователно трябва да се използват в значителна степен от всички държави-членки както в програмите на ЕСФ, така и на ЕФРР.




1.6ЕИСК се застъпва и за връщане към опростените програми по инициатива на Общността, насочени към социални иновации и развитие на местно равнище.




1.7За политиката на сближаване на ЕС след 2013 г. свързаните с програмите структури и нормативни актове следва да улесняват прилагането на принципа на партньорство. Това е в съответствие с доклада „Barca“, който поставя силен акцент върху връзката между „ориентиран към местните условия подход“ и партньорството и който е особено целесъобразен по отношение на ЕФРР и следва да залегне в стратегията „Европа 2020“.




1.8За да се гарантира по-активно участие на гражданското общество на всички етапи на политиката на сближаване, на европейско равнище следва да се изготви Кодекс на добри практики, който да е съгласуван със съответните европейски партньори.




1.9Опростяването е наложително за засилване на положителното въздействие на програмите, особено за проекти, в които участват по-малки изпълнители. Трябва да се рационализира контролът върху проектите. Финансовите плащания към подобни изпълнители трябва да бъдат по-добре уредени и ускорени чрез предварително финансиране и навременни плащания.




1.10ЕИСК напълно съзнава, че не съществува универсално решение. Въпреки това, добрите практики могат и следва широко да се разпространяват. Подобни добри практики са набелязани и описани в приложението към настоящото становище. Европейската комисия следва да подкрепи тяхното популяризиране.




1.11В повечето държави-членки регионите играят централна роля в прилагането на принципа на партньорство. Ето защо ЕИСК предлага регионите, които желаят да споделят своя опит и да разпространяват добри практики, да създадат мрежа на „региони на образцово партньорство“ и изразява убеждението си, че Комитетът на регионите може да бъде подходящата институция, която да координира подобна мрежа.




2.Въведение




2.1През февруари 2009 г. Европейската комисия се обърна към ЕИСК с искане за изготвяне на проучвателно становище относно „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007-2013 г.“. Освен това становището следва „да допринесе за разработването на бъдещата политика на сближаване“. Съгласно искането ЕИСК трябваше да обърне особено внимание на аспектите, свързани с партньорството и участието на гражданското общество в разработването на политиката на сближаване. Настоящото становище обаче не обхваща „вертикалното“ партньорство в публичната сфера, т.е. между Европейската комисия, държавите-членки, регионалните, местните и други публични власти.




2.2Становището извлече ползи от тясното сътрудничество със службите на Комисията. Беше извършена значителна работа на място от докладчика, с участието на членове на ЕИСК, националните икономически и социални съвети, социалните партньори и други организации на гражданското общество с оглед набелязване и документиране на добри практики. Организирани бяха изслушвания в Катовице, Порто и Шверин, допълнени от посещения на място в различни други държави-членки. Беше оказана и ценна подкрепа от Европейския парламент и Комитета на регионите.




3.Принципът на партньорство и неговото развитие




3.1Принципът на партньорство е крайъгълен камък на европейската политика на сближаване. Най-ранните му корени могат да бъдат открити в Римския договор от 1957 г., когато беше създаден Европейският социален фонд. През 1988 г. беше направена нова стъпка с утвърждаването на принципа като общ инструмент за структурните фондове. В началото партньорството беше насочено единствено към традиционните икономически и социални участници; сега то включва „всяка друга организация, която представлява гражданското общество, екологични партньори, неправителствени организации и организации, които са натоварени с насърчаване на равенството между жените и мъжете“1. Тази еволюция отразява стратегическата цел на ЕС за добро управление, която съвсем наскоро беше потвърдена отново в концепцията за „Европа 2020“.




3.1.1Член 11 от общия регламент има ключова роля при определянето на обхвата и прилагането на принципа на партньорство. Държавите-членки включват съответните партньори на различните етапи от програмирането. След това те определят най представителните партньори на национално, регионално и местно равнище в икономическата, социалната, екологичната или други сфери „в съответствие с националните правила и практики“. Всяка година Комисията провежда консултации с организациите, представляващи икономическите и социални партньори на европейско равнище.




3.2Регламентът предвижда „глобални субсидии“. Управлението на такива фондове може да бъде възлагано на междинни звена, включително органи за регионално развитие и неправителствени организации (член 42).




3.2.1Мерките за техническа помощ могат да бъдат насочени към всички партньори, бенефициери на средствата от фондовете и широката общественост. Такива мерки са разпространението на информация, свързването в мрежи, повишаването на информираността, насърчаването на сътрудничеството и обменът на опит (членове 45 и 46).




3.3Член 163 от ДФЕС и член 104 от горепосочения регламент на Съвета възлагат особена роля на социалните партньори по отношение на Европейския социален фонд (ЕСФ). При администрирането на ЕСФ Комисията се подпомага от комитет, съставен от представители на правителствата, синдикатите и организациите на работодателите.




3.4За ЕСФ партньорството е развито в Регламент (ЕО) 1081/2006.




3.4.1Изтъкват се доброто управление, партньорството, изграждането на капацитет и поуките, извлечени от програмата „Equal“, които следва да бъдат поощрени чрез привличане на социалните партньори и други заинтересовани страни (преамбюл и член 5).




3.4.2ЕСФ следва да поощрява партньорствата, пактовете и инициативите чрез създаването на мрежи между заинтересованите страни, като например социалните партньори и неправителствените организации на транснационално, национално, регионално и местно равнище (член 3, параграф 1, буква д). Това следва да се поддържа чрез изграждане на капацитет (член 3, параграф 2, буква б).




3.4.3ЕСФ има специалната задача да засилва участието на социалните партньори и да укрепва социалния диалог в регионите по цел „Сближаване“. По-специално НПО следва да имат активна роля в програмите за социално включване, равенство между жените и мъжете и равни възможности (член 5).




3.4.4Специално внимание се отделя на иновационните дейности в контекста на партньорството (член 7).




3.5За разлика от регламентите относно ЕСФ и ЕЗФРСР, Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) не съдържа конкретни разпоредби относно партньорството. ЕИСК счита, че ЕФРР следва да се пренасочи в по-голяма степен към малките предприятия, иновациите и развитието на местно равнище, като за тази цел използва инструменти в подкрепа на партньорствата (напр. целеви мерки, глобални субсидии).




4.Партньорството на практика




4.1Факторите за успеха и ефективността на политиката на сближаване, които се приписват на принципа на партньорството, могат да бъдат обобщени, както следва:





  • представят се различни гледни точки и знания, като се изтъкват реалните условия на място;

  • по този начин се постига по-добър отклик на потребностите и перспективите на партньорите;

  • чрез насочеността си към местното равнище интервенциите могат да бъдат още по-добре адаптирани към реалната ситуация на предприятията, работниците и гражданите най-общо;

  • в програмите ще бъде отдадено по-голямо значение на околната среда, равенството между мъжете и жените, както и на мерките за борба със социалното изключване;

  • добавената стойност от интегрираните политики ще се усети по-осезаемо;

  • партньорството е ключов инструмент за колективна ангажираност и допринася за по-голямата ефективност на публичните разходи и публичните политики;

  • партньорите ще доближат политиката на ЕС за сближаване до гражданите.



4.2Успешното партньорство, обаче, зависи до голяма степен от това дали традицията на консултации и участие е част от националната и политическа култура. В подобни случаи партньорите вземат по-голямо участие и са по-способни да разработват и дори да изпълняват програми и проекти.




4.3Опитът показва, че като цяло прилагането на принципа на партньорство изглежда се подобрява през годините, макар и оценката за това прилагане сред партньорите да не е еднозначна. Все още съществуват съществени пречки, които се различават в отделните държави, а понякога и в самите държави. Въпреки това според гражданското общество в някои държави-членки се наблюдават някои отстъпления спрямо програмния период 2000 2006 г.




4.4През последните години Комисията съсредоточи вниманието си повече от всякога върху формалностите и изискванията за одит. Малките предприятия и организации имат по-малко възможности за изпълнение на проекти. До голяма степен вече не са налице достатъчно ресурси в подкрепа на малки проекти. Програмите по инициатива на Общността бяха премахнати и интегрирането им в повечето държави-членки претърпя неуспех.




4.5На партньорството все още се гледа формално: между публичните власти и партньорите често съществува недоверие, тъй като те нямат общо виждане или ясна позиция относно целта на своето партньорство. Липсва ясно разбиране относно това какво представлява организираното гражданско общество и каква е неговата роля. Това се задълбочава от неясните правила на регламента и от обстоятелството, че официалните органи възприемат партньорството като допълнителна тежест. Легитимността и представителността на партньорите се поставят под въпрос и възникват опасения, че прекалено широки и продължителни консултации могат да забавят изпълнението на програмите.




4.6Като последица от това процедурите на консултации често са неподходящи – прекалено бюрократични, с твърде техническа насоченост и недостатъчни срокове, отпускани на партньорите. Между компетентните органи и партньорите съществува значителна информационна асиметрия. Често партньорите участват само частично във формулирането и изпълнението на политиките. Игнорирането на партньорите означава, че гласът им остава нечут. Освен това съществува съпротива срещу новото мислене и новаторските идеи. Настоящите правила и тяхното прилагане не са адаптирани за насърчаване на партньорството. В резултат на това партньорите губят мотивация за участие и поемане на ангажименти.




4.7За да изпълняват ролята си на партньори, много социално-икономически участници и НПО се нуждаят от съответните знания, организация, професионален капацитет и финансови ресурси. За малките организации е особено трудно да участват пълноценно.




4.8Проучване на BusinessEurope показва значително подобрение за програмния период 2007 2013 г. в сравнение с предходния период поради нарасналия опит на властите и социалните партньори, по-голямата прозрачност на дискусиите и по-добрата организация на процедурите за консултации и изпълнение. По принцип участието на национално равнище се разглежда като по-задоволително от това на регионално равнище. Без съмнение са нужни подобрения в държавите-членки, които наскоро се присъединиха към ЕС, но това важи и за държавите с дългогодишно членство в ЕС. BusinessEurope изтъква несъответствието между краткия процес на консултации и дългите закъснения при изпълнението на програмите и настоява за по-добра обратна информация от процеса на консултации.




4.9Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средни предприятия (UEAPME) подкрепя прилагането на възходящия подход и принципа „мисли първо за малките“, приспособен към потребностите на местните предприятия и общности. Партньорството следва да се развива в рамките на многостепенното управление с участието на различни заинтересовани страни. UEAPME изтъква идеята за хоризонтална субсидиарност като фактор за успех, т.е. ангажиране на социално-икономическите партньори едновременно на европейско, национално и местно равнище. Административните и финансовите правила трябва да бъдат опростени. Необходими са по-големи авансови плащания, както и глобални субсидии, които са много ефективни. Според UEAPME има региони, в които малките предприятия получават едва 1-2% от наличното финансиране от страна на ЕС. За да получат достъп до фондовете, МСП трябва да работят в партньорство и чрез посреднически организации. В този случай техническата помощ е крайно необходима. UEAPME настоява Комисията да публикува ръководство за използването на тези средства.




4.10Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) счита, че през последния програмен период не е настъпило съществено подобрение. ETUC изисква в регламента да се предвидят ясни правила за определяне на партньорството и настоява да се установят минимални изисквания. Качеството на партньорството зависи в голяма степен от волята на органите да прилагат този принцип. ETUC е съгласна, че партньорството на национално и регионално равнище функционира по-добре от това на местно равнище. Важно е да се обменя опит. Програмите за междурегионално сътрудничество трябва да бъдат укрепени, по-конкретно чрез привличане на междурегионалните профсъюзни съвети. Въз основа на практическия опит на своите членове ETUC публикува ръководство за това как синдикатите могат да работят с ЕСФ.




4.11През февруари 2010 г. европейските социални партньори (ETUC, BusinessEurope, Европейският център за предприятията с държавно участие (CEEP) публикуваха съвместен доклад относно ЕСФ. Основното заключение е, че изграждането на капацитет е изключително важно за подобряването на ефективността на фонда. Други посочени пречки са липсата на административна гъвкавост и недоброто разбиране на партньорството в някои държави-членки. Социалните партньори призовават за по-силно партньорство между тях и регионалните/местните власти.




4.12Европейската мрежа за борба с бедността (ЕМББ) предлага консултациите да бъдат широки и задълбочени, да обхващат различни видове организации и да прилагат разнообразни методи. Разходите за участие следва да се поемат и заседанията да се провеждат достатъчно често. Според ЕМББ е важно поуките от програмата EQUAL да бъдат интегрирани в ЕСФ с акцент върху принципите на новаторство, партньорство, интегриране на равенството между мъжете и жените и транснационалност. Следва да има повече възможности за малки проекти, както през предходния програмен период.




4.13Европейската служба за граждански действия (ECAS) предлага държавите-членки и регионите да изготвят план за информационно осигуряване, консултации и участие, който да обхваща всички етапи на програмите и проектите. Тези планове следва да бъдат публикувани и оценявани в рамките на многостепенното управление и партньорството и да обединяват местните лидери. ECAS предлага установяването на общи практики от регионите, които искат да станат лидери в обмена на опит.




4.14В доклад от 2008 г., публикуван от Центъра за мобилизиране на обществеността (CpKP) на Чешката република, НПО от Централна и Източна Европа анализираха чрез екипа на платформата за устойчиво бъдеще партньорството в шест държави (България, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словакия) и стигнаха до заключението, че най големият проблем е ограниченият капацитет на НПО. Освен това СpKP установи, че политическата подкрепа за партньорството е слаба. НПО трябва да образоват своите експерти и ръководители чрез техническа помощ по програмите. Тази помощ обикновено се ползва пряко от публичната администрация. Подборът за участие в комитетите за наблюдение и други органи следва да бъде извършван по-внимателно.




4.15В доклад на ЕП2, основаващ се на проучването на отделни случаи, се посочва, че е важно управлението да се прехвърля към по-ниски териториални равнища, както и да се създават междинни платформи или органи за координиране и неформални мрежи. Освен това в доклада се препоръчва да се намали сложността на програмите. Следва да се организира обучение по политиките и изграждане на капацитета посредством конкретни мерки като стратегически дискусии, транснационални действия, структури за подкрепа, разпространение на добри практики.




5.Общи бележки




5.1ЕИСК е убеден и впрочем го е посочвал многократно в предходни становища, че истинското и задълбочено партньорство ще позволи по-целенасочено и по-ефективно използване на структурните фондове, а оттук - и по-успешни проекти. Партньорството трябва да се основава върху дългосрочна перспектива за действително участие, осигуряващо на частните партньори еднакви възможности, за да участват редом с публичните власти. Действителното партньорство създава ситуация, в която всички участници печелят.




5.2В центъра на всички политики на Общността трябва да бъдат гражданите. Следователно партньорството в контекста на структурните фондове би трябвало да следва възходящ подход и да създава възможности за включване на всички граждани и техните организации в политиката на сближаване и финансираните от нея проекти. Когато принципът на партньорството е неделима част от програмирането и прилагането, това води до активно участие на гражданите и организираното гражданско общество в политиката на сближаване, а оттам и до укрепване на демокрацията.




5.3Изграждането на култура на действително партньорство е процес на учене. Той се отнася до оправомощаването на партньорите и създаването на равни възможности за всички тях да участват във всички етапи на прилагането на политиката на сближаване. Данните сочат, че ресурсите за изграждане на капацитет са изиграли ключова роля за по-голямата ефикасност на партньорството. Ето защо подобни ресурси следва да се използват за всички партньори от частния и публичния сектор, както и във всички оперативни програми, а не само в регионите по цел „Сближаване“. Крайно необходимо е допълнително „съвместно обучение“ между публичните и частните партньори.




5.4Съществува дисбаланс между партньорите по отношение на влиянието и властта, достъпа до информация, финансовите средства, професионалния капацитет и др. За периода след 2013 г. е изключително необходимо да се установи рамка, която ще създаде нов баланс между публичните власти и частния сектор посредством модел на управление, основан на принципа на партньорство, при който основни елементи са местното и регионалното измерение, както и частните социални и икономически участници.




5.5Всички частни и публични партньори трябва да си имат доверие и да се издигнат над собствените си интереси. Това изисква промяна в начина на мислене. Необходима е нова култура на провеждане на диалог, основана на принципа „мисли първо за малките“, която да отговаря на потребностите на местните предприятия и организации. Публичните власти трябва да са отворени за предоставяния принос; частните партньори трябва да са ангажирани, а това може да се стимулира, като се създават възможности за увеличаване на дела на частния сектор в съфинансирането на проектите. Стремежът трябва да бъде партньорите да се приобщават още на най-ранен етап, за да им се даде възможност да играят решаваща и конструктивна роля.Rapporteur: OLSSON Original language: EN Date of document: 19/07/2010 Date of meeting: External documents: - Administrator responsible: Thyssen Marco, telephone: + 2 546 8411 Abstract:




5.6Социалните партньори, в качеството си на ключови социално-икономически участници, трябва да бъдат приобщени, също както и организациите от социалната икономика и НПО. Важно е да се насърчава плурализмът, като се включат малките иновационни предприятия, организации и други участници, които могат да бъдат главни действащи лица в бъдеще. Партньорството обаче също трябва да стане гъвкаво и да бъде насочено според конкретните нужди на различните програми.




5.7Както беше посочено по-горе, политическата култура, традицията и опитът определят как принципът на партньорство се осъществява на практика в държавите-членки. Тъй като тези фактори се различават съществено помежду си в един съюз от 27 държави-членки, няма еднороден модел, който да е подходящ за всички условия. Следователно практиките трябва да се споделят посредством процес, в който всеки се учи от останалите. Всички заинтересовани страни споделят обща отговорност за разпространението на добри практики, като по този начин повишават ефективността на фондовете.




5.8В зависимост от съответната роля и статут на партньорите се различават и техните отговорности, права и задължения в партньорството. Такъв в частност е случаят, при който правото на участие се сблъсква с правомощията за вземане на решения по отношение на бюджета. Въпреки това тази дихотомия може да бъде преодоляна, ако всички партньори прилагат основан на консенсус подход към стратегията и финансирането.




5.9Съгласно действащия регламент държавите-членки управляват прилагането на принципа на партньорство в съответствие с националните правила и практики. Според ЕИСК съществува силна и спешна необходимост от установяване на минимални европейски изисквания относно организацията на висок стандарт на партньорство. Ето защо ЕИСК счита, че ЕФРР следва да пренасочи вниманието си в по-голяма степен към малките предприятия, иновациите и развитието на местно равнище, да използва инструменти в подкрепа на партньорствата като целеви програми, глобални субсидии и т.н.




5.10Програмирането по принцип може и трябва да се реформира, за да се укрепи партньорството. Това ще се постигне, като се придаде по-конкретна насоченост и ориентация на програмите към проблемите по отношение на целите и обхвата (напр. географски район, сектор, задачи).




5.11Програмните структури определят непосредствено перспективите за успешно партньорство, както показаха инициативите на Общността като EQUAL и URBAN II, при които партньорството беше изрично посочено като изискване. Премахването на тези инициативи може да се разглежда като отстъпление от принципа на партньорство спрямо програмния период 2000-2006 г. Много държави-членки не успяха да интегрират опита от EQUAL в настоящия програмен период въпреки наличието на подобна разпоредба в Регламента относно ЕСФ.




5.12Насочен към селските райони, LEADER още от началото беше предшественик на прилагането на принципа на партньорство. Трябва да се отбележи, че макар вече да не е инициатива на Общността, методът LEADER е напълно интегриран като задължително направление в програмите за развитие на селските райони в настоящия период, както благодарение на успеха на инициативата, така и на по строгите разпоредби на член 6 от Регламент (ЕО) 1698/2005 относно ЕЗФРСР. Той има за цел да се приобщят и мобилизират местните участници чрез създаването на териториални сдружения за вътрешно местно развитие. Отличителна характеристика представлява установяването на местно сътрудничество, известно като „местна група за действие“ (МГД). На местно равнище на вземане на решения социално-икономическите партньори и гражданското общество представляват мнозинство. LEADER се подкрепя от националните мрежи на селските райони, основани на широко партньорство, което свързва местни проекти с националното и европейското равнище.




5.13ЕИСК изразява съжаление, че в последно време ролята на Европейската комисия беше насочена по-скоро към процедурите и формалностите и поради това беше съсредоточена повече върху одита и в по-малка степен върху реалните резултати. ЕИСК подчертава, че Комисията следва да поеме по-силна и по-проактивна роля в прилагането на принципа на партньорство. Връщайки се към философията на политиката на сближаване от миналото, Комисията следва да еволюира от обикновен наблюдател в реален и ангажиран „партньор“.




5.14ЕИСК констатира, че комплексните административни и финансови процедури, свързани с програмите и проектите за структурните фондове, задушават, обезкуражават и дори разубеждават по-специално МСП, микропредприятията и организациите от социалната икономика да ползват структурните фондове. Затова за ЕИСК опростяването на тези процедури на европейско и на национално равнище, както и ускоряването на плащанията, произтича логично от необходимостта да се постигне успешно партньорство. Това е изключително спешен въпрос.




5.15Глобалните субсидии се оказаха изключително ефективни за доближаване на управлението на фондовете до бенефициерите и техните потребности. Тези субсидии изиграха ключова роля за финансирането на малки проекти. ЕИСК изразява съжаление, че в сегашния цикъл тази система е съкратена в значителна степен в сравнение с периода 2000-2006 г. Той посочва, че във всички държави-членки е широко застъпено използването на глобални субсидии и от двата фонда с реална ангажираност на бенефициерите, за да се освободи огромният потенциал на МСП и на социалната икономика.




5.16В това отношение със задоволство би била приветствана по-силна и по широкообхватна дейност на ЕИБ. ЕИСК се обявява и за укрепване на програмата JEREMIE с оглед стимулиране на подкрепата за малките предприятия и техните организации.




5.17ЕИСК отново настоява за интегриране и координиране на всички фондове, свързани с политиката на сближаване на Съюза, като се включат и ЕЗФРСР и Европейският фонд за рибарство в единни оперативни програми. Подобна интеграция ще доразвие ефикасното партньорство, тъй като партньорите обикновено имат цялостно виждане за развитието. ЕИСК счита, че е обоснован и активният стремеж към интеграция с националните политики, като се извлича двойна полза от интегриран подход на европейско и национално равнище.Rapporteur: OLSSON Original language: EN Date of document: 19/07/2010 Date of meeting: External documents: - Administrator responsible: Thyssen Marco, telephone: + 2 546 8411 Abstract:




5.18Това искане е в пълно съответствие с доклада „Barca“ от април 2009 г3., в който се изтъква ролята на партньорството с организираното гражданско общество за придаване на ключова роля на териториалното измерение на политиката на сближаване в европейската интеграция. Партньорството е от изключително значение за ефективното и правилно използване на фондовете. В доклада се подчертава необходимостта от мобилизиране на местните партньори в териториалните единици и ангажиране на гражданите чрез публичен дебат. Barca предлага бъдещата политика на сближаване след 2013 г. да бъде предшествана от истински стратегически дебат през 2010 2012 г. с участието на гражданското общество.




6.Европейски инициативи за усъвършенстване




6.1ЕИСК смята, че на европейско и на национално равнище са необходими поредица от задължителни и доброволни действия, за да се подобри и засили партньорството в структурните фондове и да се разшири прилагането на практики, възприемани като добри, в партньорство с всички държави-членки. ЕИСК призовава също така да се изменят различни регламенти на ЕС. Освен това е необходим кодекс на добри практики, свързан с по-активно предоставяне на насоки от страна на Европейската комисия.




6.2ЕИСК предлага член 11, който определя мерките за партньорство в настоящия общ Регламент № 1083/2006, да бъде преразгледан, както следва (в Приложение 1 се съдържа консолидиран текст с всички предложени промени), за да се използва в бъдещия нов Регламент.




6.2.1След „в съответствие с действащите национални правила и практики“ параграф 1 следва да се допълни със „след споразумение със съответните партньори“. Процесът може да получи легитимност и да доведе до по-успешни проекти, само като се търси споразумение с партньорите по характера на това сътрудничество. ЕИСК подкрепя вече приетите разпоредби в рамките на Комитета за ЕСФ относно определянето на съответните партньори. Тази разпоредба следва да бъде разширена до всички структурни фондове.




6.2.2ЕИСК смята, че е наложително в член 11 да се включи идеята, че прилагането на принципа на партньорство ще се наблюдава съвместно от Комисията, държавите членки и организираното гражданско общество. Отвореният метод на координация (ОМК) предлага отличен модел в това отношение. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, определя цели, задава показатели и насоки, изготвя сравнителен отчет за резултатите, извършва обмен на добри практики и оценки чрез партньорски проверки.



6.2.3В Договора от Лисабон се признава ОМК, който се споменава в членове 149, 153, 156, 168, 173 и 181 от ДФЕС. Ето защо ЕИСК предлага да се въведе подобна формулировка, която да се добави в член 11: „Комисията може, в тясна връзка с държавите-членки, да предприема инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на необходимите елементи за периодичен мониторинг и оценка“. Основните европейски организации, представляващи социалните партньори и гражданското общество, също трябва да участват.




6.2.4Консултациите с икономическите и социални партньори на европейско равнище „следва да се провеждат най-малко два пъти годишно“ и да включват също така заинтересовани и представителни организации, посочени в член 11, параграф 1, буква в), както и организации за развитие на селските райони с цел установяване на връзка с ЕЗФРСР. Подобни консултации трябва да се организират още сега, като част от истински стратегически дебат на европейско равнище, който да предхожда бъдещата политика на сближаване след 2013 г. (вж. доклада Barca).




6.2.5Аналогично, ЕИСК предлага да бъдат усъвършенствани конкретните процеси на консултация за всеки фонд на равнище ЕС. Без да се ограничава привилегированата роля на социалните партньори, Комитетът за ЕСФ следва, след съответните консултации, да кооптира ограничен брой наблюдатели от други представителни организации на заинтересованите страни.




6.2.6ЕИСК настоятелно се застъпва за изменение на регламентите относно ЕФРР и ЕЗФРСР с оглед възприемане на концепцията, развита в член 5 от Регламента относно ЕСФ за „добро управление и партньорство“. Комитетът предлага и в новия регламент за ЕФРР да се въведе Комитет за партньорство.




6.2.7ЕИСК специално подчертава, че „за изграждане на капацитет се отпуска подходящ обем ресурси, отворен за всички частни партньори“ и поради това предлага като насока 10 процента от бюджета за техническа помощ да бъде заделен за изграждане на капацитет и учене във всички оперативни програми. Следва да се подкрепя и европейското обучение в полза на националното равнище, като по този начин се улеснява обменът на опит и добри практики.




6.3За да се постигне необходимото опростяване, според ЕИСК следва да бъдат оптимизирани одитите и проверките по проектите. Плащанията, финансовите гаранции и предварителното финансиране следва да бъдат ускорени и адаптирани към потребностите на бенефициерите, особено когато те се отнасят до малките участници. Въпреки предложените от Комисията през 2009 г. известни подобрения, съществуващите възможности за предварително финансиране остават недостатъчни в голяма степен.




6.4С оглед удовлетворяването на минимални критерии, водещи до високи стандарти на партньорство, ЕИСК предлага Комисията, заедно с представители на категориите партньори, посочени в член 11, да изготви Кодекс на добри практики във връзка с упражняването на принципа на партньорство въз основа на следните насоки:





  • още в самото начало съответните партньори от публичния и частния сектор следва да приемат план за информация/консултации/участие за програмирането, изпълнението и оценката с ясни цели и пътна карта, която да бъде следвана;

  • компетентните органи следва да докладват за това как са взели под внимание принципа на партньорство в техните предложения и доклади. Позициите на партньорите следва ясно и открито да бъдат изложени в съответни документи;

  • на организациите, членуващи в партньорството, следва да бъде възложена отговорността относно процедурите за избор на техни членове в управителните комитети и други съвещателни органи, създадени в рамките на структурните фондове. Изборът следва да се основава на заинтересованост, представителност и отвореност към нови, ангажирани и иновативни участници;

  • всички партньори следва да могат да ползват техническа помощ във всички оперативни програми с цел изграждане на капацитет, координация и представителност, а самите партньори следва да формулират и управляват подобни проекти;

  • партньорството следва да бъде включено в определянето на критериите за подбор на проекти от самото начало;

  • партньорството следва да бъде критерий за проектите, финансирани от фондовете;

  • следва да бъде задълбочавано транснационалното партньорство;

    • следва да се определят показатели за ефективно управление от гледна точка на бенефициерите;

    • следва да се извърши опростяване на процедурите и проверките;

  • следва да се ускорят плащанията на бенефициерите;

  • следва да се обсъждат дългосрочни стратегии в управителните комитети или други подходящи органи, свързани с НСРР.



6.5При съществено преразглеждане на оперативните програми през програмния период принципът на партньорство следва да бъде строго спазван и подчертаван.




6.6ЕИСК предлага регионите, които желаят да споделят своя опит и да разпространяват добри практики, да изградят мрежа от „региони на образцово партньорство“. Вече съществуват наченки на подобни мрежи4. За популяризиране на тази инициатива ЕИСК предлага съвместни действия с Комитета на регионите и Европейската комисия. Комитетът на регионите действително би бил подходящ координатор на подобна мрежа.




6.7Накрая ЕИСК предлага Комисията да ръководи сформирането на работна група, съставена от всички заинтересовани партньори на европейско равнище с цел насърчаване на принципа на партньорство от различни перспективи, включително и с оглед на това правилата за държавните помощи и обществените поръчки да не се отразяват отрицателно на партньорството.




7.Добри практики




7.1По време на изготвянето на настоящото становище добрите практики бяха идентифицирани от гледна точка на участието и ролята на партньорите от частния сектор, а не на публичните органи. Накратко представените в отделно приложение примери са само извадка. Със сигурност има и други.




7.2Добрите практики бяха оценявани от четири гледни точки: достъп до партньорство, оправомощаване на партньорите, партньорства за вземане на решения и целенасочени партньорства.




7.3Не е задължително добрата практика в дадена област да е повсеместна добра практика. От друга страна, един пример може да служи за добра практика в две или повече области. Следва специално да се подчертаят няколко случая като системния подход на партньорство в цяла Англия; Програмата за мир и помирение в Северна Ирландия, в която местните партньорства и участието на място са ключови фактори; партньорското управление на всички фондове (включително ЕЗФРСР) за интегрирано развитие на Mecklenburg Vorpommern (Германия), уникалното управление на гражданското общество (Фондация ONCE и други) по оперативна програма на ЕСФ (Испания), структурата за подкрепа на третия сектор в Уелс (3-SET).




7.4Всичките четири аспекта на добра практика могат да бъдат разгледани чрез интересни случаи, в които средствата от структурните фондове са ясно насочени, за да се отговори на потребностите на местните участници: новаторското партньорство (синдикати/кооперации/банки), което управлява глобалната субсидия Esprit в Тоскана (Италия); стратегическото и увеличеното използване на глобалните субсидии в Poitou-Charentes (Франция); териториалните споразумения за заетост в Австрия и децентрализираното управление на ЕСФ в Baden-Württemberg (Германия). В този контекст следва да се споменат и групите за местно действие в рамките на LEADER.




7.5Динамичният процес на усъвършенстване и развитие на принципа на партньорство също е добра практика. Добър пример за това е Полша, където следва да се подчертае децентрализираното управление на фондовете от работни групи, в които партньорите имат решаваща роля. Националното рамково споразумение (Protocollo d'Intesa) относно правилата за партньорството в Италия, както и свързаните с него последващи действия в някои региони, напр. Пулия, са добри намерения, които да бъдат проследени.




7.6ЕИСК отбелязва, че обикновено националните и/или регионалните икономически и социални съвети имат само частично участие с изключение на италианския Икономически и социален съвет (CNEL), който има съществена роля в изготвянето и оценката на регионалната политика за Mezzogiorno (Южна Италия). Съветите в Португалия, Франция (регионално равнище) и Малта например участват в етапа на програмиране.




7.7Достъпът е свързан с въпросите как и какви партньори биват избирани. За определяне на партньорите е нужна процедура, която да е прозрачна и легитимна. Обикновено подборът не е проблем, когато става въпрос за социалните партньори, а по-скоро за нестопанския сектор и по-специално начините за привличане на уязвими и маргинализирани групи като лица с увреждания, бивши затворници, роми и други етнически малцинства.




7.7.1Добра практика е отговорността за подбора да се остави на организираното гражданско общество. Интересен пример може да бъде посочен в Чешката република (избирателна система).




7.8Бяха идентифицирани няколко интересни примера за изграждане на капацитет и оправомощаване на партньорските организации като:





  • обучение за провеждане на социален диалог (например Чешка република);

  • повишаване на професионалната квалификация в партньорските организации (Mezzogiorno, Германия, Испания, Poitou-Charentes, Словения);

  • изграждане на специализирани центрове за знания или „обсерватории“ (Kompetenzstellen в Германия, 3-SET в Уелс);

  • разработване на ръководства и насоки за партньорските организации на национално (напр. DGB Brandenburg Germany) и европейско равнище (ETUC, Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN), Bankwatch).



7.9В някои случаи реалното вземане на решения за това кой проект да бъде финансиран е делегирано на организации от партньорството. Глобалните субсидии са само един пример (Италия, Обединеното кралство, Франция). Други модели могат да бъдат открити в Швеция (Västra Götaland и други партньорства по структурните фондове) и оперативните програми на горепосочената фондация ONCE.




7.10Малък брой програми са добре насочени (по географски признак, към определени групи, сектори, общности, специфични задачи и др.) и поради това обикновено тясно свързани с определена група партньори, които имат действителни правомощия за вземане на решение. Програмата за мир в Северна Ирландия, както и форумите за растеж (Дания) и местните инициативи, споменати в параграф 7.4 по-горе, принадлежат към тази категория добри практики.




8.Предложени промени в настоящия член 11 на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета:



РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1083/2006 НА СЪВЕТА
от 11 юли 2006 г.
за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд
и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999

Член 11
Партньорство

1.Целите на фондовете се осъществяват в рамките на тясно сътрудничество (наричано по-нататък „партньорство“) между Комисията и всяка държава-членка. Всяка държава-членка организира, при необходимост и в съответствие с действащите националните правила и практики и след споразумение със съответните партньори, партньорство с органите и организациите като:

а) компетентните местни, градски и други публични власти;

б) икономическите и социалните партньори;

в) всяка друга организация, която представлява гражданското общество, екологични партньори, неправителствени организации и организации, които са натоварени с насърчаване на равенството между жените и мъжете.


Всяка държава-членка определя най-представителните партньори на национално, регионално и местно ниво и в икономическата, социална, екологична или други сфери (наричани по-нататък „партньори“) в съответствие с националните правила и практики, като се отчита необходимостта от насърчаване на равенството между мъже и жени и устойчиво развитие чрез интегрирането на изисквания за опазване и подобряване на околната среда.
2. Партньорството се осъществява при пълно спазване на съответните институционални, правни и финансови правомощия на всяка категория партньор, както е определено в параграф 1. Партньорството обхваща изготвянето, изпълнението, мониторинга и оценката на оперативните програми. Държавите-членки включват, своевременно, когато е целесъобразно, всеки от съответните партньори и особено регионите на различните етапи от програмирането, а впоследствие и в изпълнението в рамките на срока, определен за всеки етап.
Комисията може, в тясна връзка с държавите-членки, да предприема инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на необходимите елементи за периодичен мониторинг и оценка.
3. Всяка година Комисията провежда консултации най-малко два пъти годишно с организациите, представляващи икономическите и социални партньорите, посочени в параграф 1, букви б) и в), на европейско равнище относно помощта от фондовете. Комисията, в сътрудничество с тях, изготвя Кодекс за добра европейска практика относно прилагането на принципа на партньорство.
Брюксел, 14 юли 2010 г.


Председател
на
Европейски икономически и социален комитет
Mario Sepi



_____________



1 Вж. член 11 от Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета относно структурните фондове.

2 „Управление и партньорство на национално и регионално равнище и основа за проекти в областта на регионалната политика“, докладчик: Jean-Marie Beaupuy, Европейски парламент, гласуван на 21.10.2008 г.

3Програма за реформирана политика на сближаване. Ориентиран към местните условия подход за посрещане на предизвикателствата и очакванията към Европейския съюз – май 2009 г.

4Напр. Reves (партньорство между регионалните/местните власти и социалната икономика), Bankwatch Network, IQ net (власти за регионално управление и изследователска дейност), инициативата Европейска служба за граждански действия (ECAS) и Community of Practice (Съвкупност от практики), включваща управленски органи на ЕСФ.

ECO/258 - CESE 967/2010 EN – AT/TC/YD/KK-YD/AT/yp/ld/gd


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница