Ects формат на учебен курс; файлът е създаден на
Изтегляне 126.31 Kb.
|
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>История на литературата и сравнително литературознание Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.Филология Специалност(и)<наименование>1Българска филология (РО) ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>МИТОЛОГИЯ И ЛИТЕРАТУРА 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>Факултативен курс (литературоведски) 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>бакалавър 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>първи курс 6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>първи семестър 7.Брой ECTS кредити<естествено число>2 8.Име на лектора<акад. дл. н. зв. име фамилия>гл. ас. доктор Дияна Николова 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Курсът Митология и литература за сцециалност Българска филология (РО) полага основни знания за индоевропейската митология (елинска митология, германо-скандинавска митология, келтска митология), за културата на Античността и литературата на Западна Европа до XX век. Той кореспондира пряко с изучаваната от студентите в БФ 1 курс 2 семестър дисциплина Антична литература, както и с изучаваната от тях във втори курс Западноевропейска литература (в два семестъра). Изгражда у студентите базисна представа за митологията – мита като специфична форма на възприятие и осмисляне на действителността; значението на мита за литературата и изкуството (актуализацията на мита в съвременното изкуство – литература, кино). Студентите получават базисни представи за мита и митологията на европейските народи – знания, които да прилагат при изучаването на литературните дисциплини по време на следването си. Успешно завършилите курса студенти ще познават елинската митология, германо-скандинавската митология, техните специфики; ще познават и творчеството на основни творци от западноевропейския литературен канон – автори от античността, Средновековието, XX век. Тези базисни знания ще им послужат и при изучаването на сродни литературни явления в западноевропейската, българската, руската и славянските литератури. ще могат ...Ще могат да боравят с класически литературни текстове от различни жанрове и епохи, с основни литературни понятия, ще познават и основни специфики на културата на Западна Европа до края на XX век, емблематични автори и творби от западноевропейската литература. Успешно завършилите курса студенти ще познават основните специфики на старогръцката митология, на германо-скандинавската и келтската митологии; основните научни концепции в изучаването на мита и фолклора; значението на мита за литературата и изкуството, ролята му в съвреманната култура. 10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноаудиторно, лекции (30 ч.) и самоподготовка (45 ч.). Лекционният курс се състои от 30 лекционни часа и завършва с текуща оценка, оформена на базата на индивидуална работа на студента по време на лекциите и финален изпитен тест. В преподаването се използват и визуални средства за обучение: албуми с художествен илюстративен материал (скулптура, вазопис, архитектура, живопис). На студентите в началото на лекционния курс се дават програма и библиография към лекционния курс, както и препоръчителни сайтове с художествени и научни текстове, web галерии и др. Предлага се и възможността да се подготвят курсови работи.
11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Лекционният курс е базиран: - на най-общите знания на студентите за митология (елинска митология), за историята на Стария свят, историята на Западна Европа; за античната и западноевропейската литература (изучавани в средния и в гимназиалния курс на обучение), за Артуровия цикъл (изучаван в 9.клас) - на университетския лекционен курс Увод в литературната теория, изучаван в първи курс, 1 семестър; - на лекционния курс по старогръцка литература (изучаван в 1 к.); - на лекционния курс по български фолклор (изучаван в 1 к.)
12.Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)Препоръчителни са лекционните курсове по: - Български фолклор (изучаван в 1 семестър на 1 курс – за БФ, ФФ) - Стара история, История на религиите – към ФИФ на ПУ, спец. История (изучавани в 1 курс) - Философия на Средновековието и Ренесанса (към ФИФ на ПУ, спец. Философия) 13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Лекционният курс представя основните митологически системи на индоевропейските народи, оказващи влияние за развитието на литературата в Елада, Рим, както и на западноевропейската литература (английска, френска, немска, италианска). В центъра на внимание са старогръцката митология и германо-скандинавската митология. Основна цел на курса: да даде представа за мита като специфична форма на възприятие и осмисляне на действителността; значението на мита за литературата и изкуството (актуализацията на мита в съвременното изкуство). Основни аспекти на анализ са: пространствен модел на света, космогония, есхатология, теогония, божествен пантеон и основни митологични персонажи, основни митически цикли и сюжети. Курсът е насочен към формирането на базисни представи за мита и митологията (на европейските народи), които стоят и в основата на следващите лекционни курсове на студентите филолози (във ФФ на ПУ „П. Хилендарски”), изучаващи антична и западноевропейска литература (Античност и Средновековие – в 1 курс, 2 сем.; Западноевропейска литература – във 2 курс). Лекционният курс е обвързан с основни литературни произведения от различни епохи (до XX-XXI в.) и връзката им с елинската, келтската и германо-скандинавската митологии. Курсът е базиран и на общите знания, които студентите филолози получават в 1 курс, 1 семестър и от лекционните курсове Български фолклор и Увод в литературната теория. Курсът запознава студентите със спецификите на мито-поетическото съзнание, особеностите на мита, митологията на Елада, германо-скандинавската митология; основните научни концепции в изучаването на мита и фолклора; значението на мита за литературата и изкуството, ролята му в съвременната култура. 14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>І. Антични автори – литературни текстове ОМИР. Илиада. С., НК, 1976. ОМИР. Одисея. С., НК, 1981. ХЕЗИОД. Теогония. Дела и дни. С., 1988. ОВИДИЙ. Метаморфози, С., НК, 1981. Антични трагедии. Сб., НК, 1977. (Есхил, Софокъл, Еврипид, Сенека) Аполодор. Митологическа библиотека. С., НИ, 1992. II. Средновековна литература - литературни текстове: Староисландски саги и митове. С., „Народна култура”, 1989, прев. Михаил Минков. Песен за нибелунгите. С., „Емас”, 2005, прев. Борис Парашкевов. Кретиен дьо Троа. Ланселот, рицарят на каруцата. Библиотека за европейска средновековна литература „Ариел“, София, Народна култура, 1986. Томас Малори. Смъртта на Артур. С., 1989, библ. „Ариел“. Крал Артур. С., ИК „Анубис”, 2001 (съкатено, адаптирано учебно издание – по романа на Т. Малори), коментарна част и критически фрагменти – Д. Николовa. Беоулф. // http://www.russianplanet.ru/filolog/epos/beowulf/index.htm Съдба не се сменя. Викингска поезия. Сб., състав. М. Минков, С., 2002. Беовульф. Старшая Эдда. Песнь о нибелунгах. М., 1975. III. ИЗСЛЕДВАНИЯ: А) за мита и античната култура Георги Батаклиев. Антична митология. Речник, С., 1989, 1994, 2011. Антична литература. Енциклопедичен справочник. С., 1988. Е. Мелетински, Поетика на мита. С., 1995. Дияна Николова, Светла Черпокова. От разказа към мита. П., ИК „Хермес“, 1997. Мирча Елиаде. Сакралното и профанното. С., 1998. Иван Маразов. Човек, мит, култура. С., 1993. Богдан Богданов. История на старогръцката култура. С. 1983. Богдан Богданов. Мит и литература. С., 1985.
Учебник по литература за 9. клас. Б. Богданов и колектив. С., „Анубис”, 2000, 2001. Христоматия по литература за 9. клас. С., ИК „Анубис”, 2002. Калин Янакиев. Светът на Средновековието – генезис, история, общество (университетски курс лекции). С., „Комунитас”, 2012. Жак льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. С., ИК „Акага”, 2004. А. Гуревич. Средновековый героический епос германских народов. // Беовульф, Старшая Эдда и Песнь о Нибелунгах. М., 1975. Е. М. Мелетинский. Скандинавская мифология как система. // http://www.ruthenia.ru/folklore/meletinsky10.htm15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|