- Да посрещнеш Божиите изисквания

Обаче колкото повече изучавах Библията, толкова повече тя оборваше моята философия. Мислех си, че когато я отворя, ще намеря цял куп осиромашали фанатици. Вместо за тях обаче, аз прочетох за богатия Авраам (вижте Битие 24:35).

Прочетох за Авраамовия син Исаак, който сееше и жънеше стократно по време на глада и придобиваше голямо имущество (виж Битие 26:1, 12-14). Когато изучавах живота на цар Давид и неговия син Соломон, бях изненадан от тяхното невероятно богатство.

Тогава прочетох за Йов, който загуби всичко и си помислих: „Сега се качваме на правилния рейс.” Но Йов 42:10 открива, че Бог обърна пленничеството на Йов и му даде двойно повече от преди.

Прочетох и думите на Мойсей от Второзаконие 8:18 „Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила (способност - бел. пр.) да придобиеш богатство; за да утвърди завета Си.” Изучавах обещанията в Малахия 3 относно даването на десятъци и дарения.

След това отидох в Новия Завет и видях обещанието на Исус: „Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена, ще ви се дава в пазухата. Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва” (Лука 6:38).

И аз открих залога за тези, които жертват заради Евангелието: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят - вечен живот” (Марк 10:29-30).

По онова време аз разбрах второто изискване за молитвата във връзка с Божието снабдяване. Ти трябва да вярваш, че Божията воля за теб е да преуспяваш.

Промъквала ли се е някъде идеята, че Исус е Този, Който идва да открадне, да заколи и унищожи? „Благословението Господно обогатява и трудът на човека не ще притури нищо” (Притчи 10:22). Апостол Павел обеща: „Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите славни богатства в Христос Исус” (Филипяни 4:19).

Някои хора приемат тези истини за преуспяването и се качват върху една себична тангента на лично облагодетелстване. Но това не анулира Божиите обещания. Нашият Баща е дал това обещание на Своите верни деца, които търсят благословенията Му, за да могат да протягат към нуждаещите се пълни ръце.

„Бог е способен да ви даде в изобилие всяка благодат (всяко благо и земно благословение), за да можете винаги и при всички обстоятелства и нужди да бъдете задоволени - имащи достатъчно, без да се нуждаете от помощ и поддръжка; снабдени в изобилие за всяко добро дело и щедра пожертвувателност… И (Бог), Който осигурява семе за сеяча и хляб за храна, ще осигури и умножи вашите ресурси за сеене и ще увеличи плодовете на вашата правда (която се проявява в активна доброта, благост и благотворителност). Така ще бъдете обогатени във всяко нещо и по всякакъв начин, за да можете да бъдете щедри” (ІІ Коринтяни 9:8,10,11, Разширена Библия).

Бог не ни благославя, за да съборим старите си житници и да съградим по-големи. Понякога вярващите не успяват да схванат целта на Божиите благословения и стават жертва на личните си внушения.

Бог знае, че парите са необходимост. Ще те изненада ли това, че Библията говори за парите повече, отколкото за всичко друго? Писанията са пълни с инструкции как да придобиваш, спестяваш, даваш и изразходваш парите си. Бог иска Неговите деца да бъдат даващи, а не вземащи; да бъдат глава, а не опашка; да заемат, а не да вземат назаем.

Ако още не си се подчинил на Божията заповед да даваш десятък, защо не започнеш още сега? Не бъди като богатия младеж, който си отиде наскърбен. Предай се на Исус и наблюдавай как Той ще смъмри твоя унищожител. Премахни съмнението! Вярвай, че Божията воля е да ти дава успех, и тогава изисквай Неговите обещания за твоите нужди! Ежедневно искай определената ти порция, необходима да изпълни Божия план за твоя живот.

И така, до тук дискутирахме, че за да се молиш за Божието снабдяване, трябва първо да бъдеш в Божията воля. Второ, трябва да вярваш, че Неговата воля е да ти дава успех. Тези две изисквания са изключително важни в молитвата за нашите нужди, но те няма да са пълни без двете допълнителни стъпки: трябва да бъдеш конкретен и настойчив в молитва.

Третият аспект на молитвата за Божието снабдяване е отправянето на конкретни молби. Представяш ли конкретни нужди пред Бог всеки ден или просто чакаш да дойдат отговорите? Исус ни наставлява да се молим: „Дай ни днес ежедневния хляб.” От тук се вижда, че трябва ежедневно да се молим за нашите конкретни нужди.

Непосредствено след като даде на учениците Си Господната молитва в Лука 11 глава, Исус даде и една притча, за да илюстрира важността на конкретната молитва. Обърни внимание на Неговите думи: „Ако някой от вас има приятел, отиде при него посред нощ и му рече: Приятелю, дай ми назаем три хляба, понеже един приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него…” Лука 11:5-6).

Разбираш ли това? Забеляза ли, че човекът искаше конкретно три хляба? Когато се молиш: „Дай ни ежедневния хляб”, искай конкретно!

Ако църквата ти се нуждае от над 112000 долара всяка седмица, за да покрие разходите, притесняваш ли се? Точно срещу това се изправям аз всеки понеделник сутринта, но не се тревожа. Защо? Защото повече от 1000 членове от моята църква ежедневно се съгласяват с мен в молитва, искайки да дойде конкретно тази сума.

Най-напред ти трябва да се молиш с конкретни молитви за нуждите на Божия дом и тогава за нуждите на твоя собствен дом. Когато си посял своето финансово семе в Неговото царство и си бил верен на Бог и на твоята църква, можеш смело да искаш за своите специфични нужди.

В Лука 18:1-8 Исус разказа притчата за неправедния съдия и вдовицата, която постоянно и настойчиво го молела: „Отдай ми правото спрямо противника ми.” Поради нейната настойчивост неправедният съдия отговори на молбата й. Исус наблегна на това, запитвайки учениците Си: „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?” (ст. 7).

Необходимо е постоянство и настойчивост, за да си възвърнем онова, което сатана, нашият противник, е откраднал от нас, но днес много вярващи не разбират този факт. Вместо това те търсят по-преки духовни пътища. Разбира се, има случаи, когато можем да „назовем нещата и да ги изискваме”. Но има също и случаи, когато за много нужди и ситуации трябва да ходатайстваме усърдно и настойчиво, преди да дойде победата.

В своята ценна книга „Изкуството на ходатайството” Кенет Хегин, добре известният учител по вяра, прекарал неизброими часове в застъпническа молитва, съветва вярващите да се застъпват. Той обяснява:

„Ето къде грешат някои хора. Те не чуват всичко, което ти ги учиш, грабват нещо съвсем малко и хукват с него. Има неща, за които можеш да се молиш с молитва на вяра - молиш се и това е всичко. Не е нужно да се молиш повече, само благодариш на Бог за отговора… Но има други неща, за които не можеш да се молиш с молитвата на вяра… За да може Бог да извърши онова, което желае, трябва да бъде възкресено изкуството на застъпническата молитва.”

Въпреки, че отговорът може да се бави, бъди настойчив! Отговорът е в своето зачатие още в същия момент, когато Бог чуе твоята молитва на вяра (вижте Данаил 10:12-14). Ако Божият отговор се бави, продължавай да принасяш молбата на твоето сърце! Не оставяй да те завладее умората, когато носиш товара на застъпничеството. Не губи надежда и не се предавай, защото ще пропуснеш отговора, който Бог е приготвил!

Може да има неуспехи в молитвата. Заченатото в Духа може да бъде пометнато, ако изоставим нашата увереност и престанем да чакаме Господ.

Разширена Библия превежда Матей 7:7 така: „Постоянствайте в искането и ще ви се даде; постоянствайте в търсенето и ще намерите; постоянствайте в хлопането благоговейно и вратата ще ви се отвори.” Исус каза на учениците Си, че трябва всякога да се молят и да не се предават (Лука 18:1). Запомни: Бог възнаграждава онези, които Го търсят прилежно (Евреи 11:6).

И така, за да имаш Божието снабдяване, трябва първо да бъдеш в Божията воля. След това трябва да вярваш, че волята на Бог е да ти дава успех. И тогава трябва да бъдеш конкретен и настойчив в молитва.

Ето как Исус ни научи да очакваме Божието снабдяване и да живеем в него.

1. 
   Бъди във волята на Бог!
   
   1. 
      Моли Святия Дух да ти помогне да развиваш последователен личен молитвен живот и да отделяш време за Словото при ежедневното ти общение с Исус.
      
   2. 
      Моли се Господ да те посади в местната ти църква и да те направи допринасяща, здрава и функционираща част на това тяло.
      
   3. 
      Прегледай своите трудови навици - дали си мързелив или прекаляваш с работата. Моли се Господ да ти даде способности, сили и баланс.
      
   4. 
      Прегледай даването си. Подчиняваш ли се на Господ, внасяйки десятъците и даренията си в църковната каса? Или си алчен и стиснат? Плащаш ли си сметките и имаш ли репутацията на разумен и почтен човек, който държи на думата си? Отдели време да се молиш детайлно за тези неща.
      
2. 
   Вярвай, че волята на Бог е да ти дава успех.
   
   1. 
      Научи наизуст стихове като Лука 6:38 и Филипяни 4:19, които да употребяваш като декларации на вяра в молитва за твоите нужди.
      
   2. 
      Размишлявай върху Словото Божие, докато наистина разбереш и повярваш, че Божията воля е да те благославя.
      
3. 
   Бъди конкретен.
   
   1. 
      Представяй ежедневно конкретни нужди пред Бог.
      
   2. 
      Реши да се молиш, вместо да се тревожиш.
      
4. 
   Бъди настойчив.
   
   1. 
      Възвърни загубената собственост, която дяволът е откраднал от теб. Обезсърчението и неверието са те лишавали от отговорите на молитвата. Поднови отново тези прошения и постоянствай, докато отговорът дойде.
      
   2. 
      Слави Господа, защото Той е Йехова-Ире. Той вижда нуждите предварително и промисля за тях.
      

14 - Изправни отношения с всички

Защо треньорът не пожела да чуе моята версия? Не беше ли видял, че другото момче посегна първо? И защо просто не ме отстрани за един или два гейма, вместо да ме изважда от играта въобще? Тези въпроси занимаваха моя ум през останалата част на годината, но аз се утешавах с мисълта, че бих могъл да играя при друг треньор през следващата учебна година.

Това обаче не стана. Треньорът през цялото време беше настроен срещу мен и аз останах настрана и през първата, и през втората година. Накрая дойде нов треньор и отново ми беше разрешено да играя, но аз бях ощетен. От тогава в моето сърце дълбоко се загнездиха заплетените корени на горчивината.

Години след това, когато бях студент в Библейския колеж, Господ ме изобличи за горчивината и аз писах на този треньор, молейки го да ми прости за чувството на неприязън, което хранех към него.

Защо беше толкова важно да моля за неговата прошка? Като християни, ти и аз сме В ПРОЦЕС НА ИЗРАСТВАНЕ в Бог. Една част от процеса на духовното израстване е ДА СЕ НСУЧИМ ДА СИ ПРОЩАВАМЕ ЕДИН НА ДРУГ, защото нашите взаимоотношения с другите объркват отношението ни с Бог. БОГ НЯМА Д ПОКАЖЕ МИЛОСТ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ОТКАЗВАТ ДА ПРОСТЯТ (Марк 11:25-26).

Ако съпрузите се научат да казват: „Съжалявам. Моля те да ми простиш”, техният брак ще се развива. В противен случай бракът им ще се разруши. Това е вярно при всички взаимоотношения. ПРОСТИТЕЛНОСТТА Е ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ НА РАСТЕЖА.

Мога ли да ти задам един въпрос? Издига ли се в теб тъмен облак, когато мислиш за определени хора? Ако е така, трябва да разбереш, че Бог употребява тези, които са съгрешили спрямо нас, за да ни научи как да прощаваме. Възможно е никога да не простим на другите, докато не осъзнаем, че самите ние сме били простени. И ние прощаваме на другите поради това, че Исус прости на нас.

Виждаш ли защо прощаването е важен ключ към духовната свобода, победа и радост?

Когато се молиш: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, е необходимо да направиш някои неща, ако искаш винаги да си в изправни отношения с другите.
Моли се Бог да ти прости

Често пъти, когато благодариш на Бог за кръвта, Святият Дух поставя пръста Си върху някой грях, който ти трябва да изповядаш и забравиш. Затова, когато се молиш: „Прости ни дълговете…”, моли се Бог да погледне в твоето сърце. Ако изникне някакъв неизповядан грях, изповядай го пред Бог и искай Неговото обещание в І Йоан 1:9 „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни очисти от всяка неправда.”

В този стих думата „изповядвам” означава „да изкажа нещо”. С други думи ние трябва да се съгласим с това, което Бог казва за нашия грях, и да сме готови да обърнем гръб на беззаконието.

Но дълговете, за които Исус говори, наставлявайки ни да се молим с „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, обхващат не само нашите грехове. Този термин се отнася още и до ЛИЧНИТЕ НИ МОРАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАШИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИТЕ. Това води до второто, което трябва да направим, ако очакваме да сме винаги в изправни отношения с другите.

Отдели време, за да изучаваш този въпрос, който Петър постави на Исус: „Господи, до колко пъти да прощавам на моя брат, като ми съгреши? До седем пъти ли?” Как би отговорил ти?

Чуй отговора на Исус: „Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22). Какво каза Исус? Той учеше: прощавай толкова пъти, колкото си бил огорчаван. Защо Исус направи такова изявление? Защото Той е готов и желае да прощава толкова пъти на нас.

След това Господ каза на апостол Петър една притча, която открива изключително важни истини за прощението. Тази известна история се намира в Матей 18:23-35 и учи на чудесни неща по отношение на прощението.

Първо, Исус употреби притчата, за да ни научи, че Бог е простил нашия голям дълг - дълг, толкова огромен, че за нас е абсолютно невъзможно да го изплатим. Слугата в тази притча дължал на господаря си 10000 таланта, което е приблизително 60 милиона лева. Но господарят прости на слугата и зачеркна неговия огромен дълг.

Това обаче не е краят на историята. Един съслужител дължал на опростения слуга 100 динари, което е около 90 лева, заради които последният го хвърлил в тъмница.

Каква истина откриваме тук? Че нашият дълг към Бог е по-голям от всеки дълг, който някой човек би могъл да ни дължи и че когато откажем да простим на този човек, ние го поставяме в робство.

Когато господарят научил какво се случило, той задал на простения слуга въпрос, който е един от главните в Новия Завет, защото това е Божият въпрос към всеки един от нас: „Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за теб?” (ст. 33). Тук ни се казва, че трябва да прощаваме до толкова, до колкото Бог прощава на нас.

Щом веднъж разберем как ни е простил Бог, можем свободно да прощаваме на другите. Ако ти е трудно да прощаваш, моли се Бог да ти даде откровение за Голгота и за цената, която Неговият Син плати за твоето прощение.

Исус завърши притчата, описвайки гнева на господаря към непростителния слуга. Той предал слугата на мъчителите. Какъв е изводът? Ако не прощаваме, Бог ще ни предаде на мъчителите, докато изберем да прощаваме.

Или казано направо, ако не простиш, ти ще живееш с мъчителни спомени и демонично натоварване, докато опростиш дълга на ближния. Ако не простиш, дори Орал Робърт, Били Греъм, Кенет Хегин и Джеймс Робинсън да се съгласят в молитва с теб и да излеят десет галона масло върху теб, ти ще си останеш в същото състояние на депресия. Защо? Защото, докато не избереш да простиш, няма да дойде освобождение.
Поддържай правилно отношение към другите

Как е възможно винаги да имаш добро отношение към всеки един, когато хората кръжат наоколо като лешояди, очакващи твоето падане?

Значението на еврейската дума, преведена като враг в Стария Завет, е наблюдател - някой, който гледа критично. Винаги ще има хора, очакващи да изтъкнат твоите неуспехи и надяващи се да пропаднеш. Как тогава ще поддържаш добри отношения?

Ключът за правилното отношение е подготовката. Когато горещия дъх на противника замъгли очилата ти, не отменяй решението си да реагираш правилно спрямо тези, които те нараняват. Всяка сутрин, преди да прекрачиш прага, прави доброволно решение да откликваш с любов и прошка към тези, които те огорчават. Реши, че няма да позволяваш на непростителността да лиши твоя дух от победата, радостта и мира.

Това просто решение може да ти спести много скърби. От къде знам? Знам, защото аз бях позволил на непростителността да се развива в мен и това не беше никак забавно.

След като моят съквартирант Джери Хауел и аз бяхме изпълнени със Святия Дух в Баптисткия колеж в Далас, нещата не вървяха много гладко. Живеехме в едно общежитие с 430 баптистки проповедници и повечето от тях не харесваха това, което имахме. Ние не обикаляхме наоколо, опитвайки се да издигнем нашата опитност като задължителна доктрина в теологическия свят, но за всички беше очевидно, че с нас се беше случило нещо вълнуващо и вдъхновяващо, и това дразнеше някои хора.

Един ден духовният лидер в колежа ми се противопостави. Той беше 35-годишен, а аз 21-годишен. Той беше висок 180 см, а аз - 168 см. Той тежеше около 120 кг, а аз наклонявах стрелката на 68 кг. Благодаря на Бог, че противопоставянето беше словесно, а не физическо.

Този човек се намръщи и изръмжа: „Лари, ако полагаш ръце и се молиш за някой друг, аз ще се моля Бог да ти отсече ръцете до лактите.”

Господ ми даде благодат и аз можах да поставя ръката си на рамото му и да кажа: „Разбирам защо се чувствате така, но не можем ли да бъдем братя?” Все пак, когато си тръгвах, умът ми беше залят от мисли какво бих могъл да му отговоря и какво трябва да му отговоря. Моята тиха, малка река от мир се превърна в кипящ поток. Бях разгневен. (Всъщност аз си казвах, че бях наранен. Това е хубава дума за гнева.)

Тогава направих нещо, което ти никога не трябва да правиш, ако искаш да превъзмогнеш обидата. (Ще заимствам пет думи от Мерилин Хики, за да опиша този процес.) Най-напред аз проклинах. Казах си: „Как може той да ми говори така? Кой си мисли, че е той? Накажи го, Боже!”

Още не знаех, че понякога Бог позволява чрез обидите да пораснем и да станем зрели, затова и следващата ми стъпка не беше по-добра. Аз отглеждах това чувство. Позволих на тази грозна малка обида да се развива дълбоко в мен и да стане мой постоянен спътник. Глезех я, хранех я и я обгръщах с внимание. И разбира се, тя растеше.

Тогава аз си я повтарях. Удоволствах се от цветното и на бавни обороти преиграване на обидата в моя ум. О, да, аз дори я редактирах, за да поставя себе си в по-изгодна позиция, засилвайки оскърблението, което бях преживял.

Но когато най-после се уморих от преиграване и бях готов да заживея нормално, тази израснала напълно обида вече ме следваше неотменно. Игнорирането й не помагаше. Опитите да я отстраня от ума си оставаха безуспешни. Как можех да се освободя от това отвратително нещо?

Накрая намерих разрешение. Аз я премахнах. Дадох я на Бог. Изповядах я и я забравих. Смирих себе си пред Бог и потърсих Неговото прощение, очистване и сила.

И тогава знаеш ли какво направи Бог? Той преобърна нещата. Това, което можеше да стане мой надгробен камък, стана трамплин към победа и зрялост.

Римляни 4:25 казва, че Исус беше предаден на смърт поради нашите престъпления - не само поради престъпленията на другите спрямо нас, но и поради всички наши престъпления спрямо Него. На Голгота стана нашето прощение. Затова „бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас” (Ефесяни 4:32).

Когато прощаваш, ти предаваш в Божиите ръце човека, който те е обидил. Изоставяш обидата, отхвърляш я и се отказваш от правото си да нараниш личността, която е наранила теб. Тогава ставаш кандидат за свръхестествена намеса. Божият мир, който надминава всяко разбиране, пази ума ти и на Своето време и по Свой начин Сам Бог те защитава.

Преди години служех под ръководството на член от персонала на една църква, който нямаше добро отношение към мен. Гледаше критично на това, което вършех в продължение на повече от една година, и правеше всичко възможно, за да ме накара да се чувствам зле.

Една сутрин на събранието на персонала той каза: „В нашия църковен персонал имаме измамници.” Тогава хвърли към мен остър поглед и процеди през зъби: „Лари, стани!”

Недоумявайки какво ще направи, аз се изправих бавно на краката си.

Като се обърна към членовете от персонала, той съобщи: „Предната вечер няколко от нас излязохме да ядем навън и Лари си тръгна, без да плати сметката си. Искам да знаете, че в нашия персонал няма да има хора, които излизат от ресторанта, без да си платят храната.”

Усетих биенето на сърцето си. Положих усилие да запазя спокойствие. Аз не бях излязъл без да платя. Един бизнесмен от църквата ми пошепна ухото: „Зная, че закъсняваш за записите по телевизията, затова тръгвай. Аз искам да платя твоята храна.” Благодарих му и излязох.

Бях напълно невинен. Но тази сутрин се бях молил, бях се покланял на Бог и бях в течението на реката на Духа, и Той не ме остави да отворя устата си. Просто стоях там тихо, докато човекът почувства, че е свършил и ми каза да седна. Когато събранието приключи, аз отидох в моя кабинет и се молих, прощавайки и предавайки този човек на Бог.

Не след дълго слухът за този неприятен инцидент достигна до бизнесмена, който ми беше платил сметката. Той отишъл в кабинета на моя колега и му дал да разбере какво точно се беше случило в ресторанта.

Пет минути по-късно, с лице бяло като платно, този човек беше при мен, искайки извинение. Аз го приех, защото няколко дни по-рано бях избрал да му простя и да го предам на Бог.

Когато направих тази стъпка, аз станах кандидат за свръхестествено действие и Бог дойде в моя защита точно, както беше обещал да направи: „Не бойте се от тези, които ви заплашват. Защото идва време, когато истината ще бъде открита; техните тайни ще станат публична информация” (Матей 10:26, пр. от англ. Living Bible).

Исая 26:3 заявява: „Ще опазиш в съвършен мир този, чийто ум е непоколебим, защото той уповава на Теб”. Думата непоколебим всъщност означава подкрепян, поддържан от. Не се безпокой за оскърблението. Довери се на Бог, облегни се, разчитай на Него и Той ще дойде, за да ти помогне, подкрепи и утеши.

Още в същия момент Божият Дух ще победи духа на гняв, мъст и непростителност, които господстват в твоя живот. Ти би могъл да продължиш да проклинаш, да отглеждаш и повтаряш обидата, но можеш и да я премахнеш в молитва още сега, и да позволиш на Бог да я преобърне. Запомни, трябва да избереш да простиш, защото прощението не е емоция, а акт на волята.

Ти трябва да направиш избор за този изпит, който Бог е позволил да дойде до теб. В какво ще превърне оскърблението твоята реакция - в надгробен камък или в трамплин?

Това ще решиш ти. Направи го трезво!

1. 
   Моли се Бог да ти прости.
   
   1. 
      Справи се с твоите грехове. Моли Святият Дух да ти открие областите от живота ти, които не са угодни на Бог.
      
   2. 
      Изповядай греха. Съгласи се с Бог и кажи това, което Той говори за твоя грях. Моли Го да ти помогне да намразиш греха си със съвършена омраза и да те освободи от неговото господство. Слави Неговото име Йехова-М`кадеш, „Господ, Който освещава”.
      
   3. 
      Не допускай осъждение. Помни: ти си син на Бог в Христа. Ти си скрит напълно в Него.
      
2. 
   Прощавай толкова пъти, колкото би искал да бъде прощавано на теб.
   
   1. 
      Размишлявай за твоя голям дълг, който Бог ти е простил.
      
   2. 
      Виж твоя грях, причинил Исусовите страдания на кръста. Изгради си умствена картина за пролятата за твоето прощение кръв.
      
   3. 
      Прости на тези, които са ти съгрешили, като акт на твоята воля и ги предай на Бог. Моли се за тези, които са те наранили.
      
3. 
   Реши да простиш на всеки, който съгреши против теб през този ден.
   
   1. 
      Настрой се умствено да отвръщаш на злото с добро чрез благодатта и силата на Святия Дух вътре в теб.
      
   2. 
      Направи тази декларация на вяра: „Аз ще обичам враговете си. Ще благославям тези, които ме проклинат, и ще правя добро на тези, които ме мразят. Ще се моля за тези, които ме преследват.” (виж Матей 5:44).
      
   3. 
      Моли се да започнеш да преживяваш в по-голяма мярка плода на Духа: любов, мир, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
      

15 - Обличане Божието всеоръжие

Въпреки че Баптистката църква в Бевърли Хилс имаше невероятен растеж и единственият друг проповядващ пастор в нейния персонал беше 22-годишен младеж, току що излязъл от Библейския колеж, пастор Конатсер имаше разрешение за отпуск от шест седмици и трябваше да остави някой друг да го замества. Този някой друг бях аз - 22-годишното момче-проповедник.

Когато ръководството се обърна към мен и каза: „Лари, с това ще се заемеш ти” - натоварването беше огромно. Изведнъж моите отговорности се удвоиха и аз затънах в безпокойство и неуспехи. Не мина много време и бях обгърнат от малък черен облак на депресия, който сипеше мрак и мизерия върху моя изнурен дух.

Но веднъж един лютерански пастор посети моя урок и не след дълго стигна до целта. „Обличаш ли Божието всеоръжие всеки ден?” - попита той открито.

Аз бях завършил Библейски колеж, имах сертификат за тригодишно изучаване на гръцки и исках да впечатля този пастор, и да му покажа, че не бях някакъв глупак.

„О, да!” - възкликнах аз, облягайки се отново на стола и кръстосвайки ръце на гърдите си. „Ти говориш за тази чудесна метафора в шеста глава на Ефесяните. Да, господине, запознат съм с всяко нейно причастие, с всеки глагол и съществително, защото съм изучавал цялата книга на гръцки.”

Веднага разбрах, че не беше впечатлен. „Не те питам дали знаеш за Божието всеоръжие - търпеливо обясни той. - Питам те дали обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден.”

Някак си обезкуражен, поклатих глава и добавих кротко: „Не, господине.”

Неговият проницателен отговор ме сепна: „Тогава може би тази е причината да си така депресиран.”