Един час с бога лари Лий Как да прекараме един час в молитва

След като той си отиде, отново отворих Ефесяни 6:10-18 и фраза по фраза, предмет по предмет, изучавах тези девет стиха и указанията за тяхното приложение при християните от 20 век. Би ли се присъединил към мен в разглеждането на една опростена схема на онова, което открих?

„Б ъ д е т е с и л н и в Г о с п о д а и в Н е г о в а т а м о щ н а с и л а”

Християните, които се готвят за сблъсък, се нуждаят от сила. Дори ако си напълно облечен с всеоръжието, което апостол Павел описва в стиховете по-долу, ти трябва първо да имаш сила, иначе ползата от всеоръжието ще бъде малка. От къде получаваме тази сила? В общение с Господа и в отговор на молитва.

Като християнски войник ти трябва да облечеш напълно осигурената екипировка, без да подценяваш нищо, без да пропускаш нищо, защото как би могъл да знаеш от коя незащитена страна може да те атакува врагът?

Апостолът обяснява, че войникът облича цялото въоръжение, за да устои. Това е военен термин, който се отнася до „решителната и непоколебима позиция на един добър войник, противопоставящ се на врага”.

Срещу какво трябва да устои войникът? Срещу хитростите или стратегиите на дявола - лукавите и опасни начини, по които злото ни напада.

н а ч а л с т в а т а, с р е щ у в л а с т и т е, с р е щ у д у х о в н и т е с и л и н а

н е ч е с т и е т о в н е б е с н и м е с т а”

Ние не воюваме срещу видими физически противници, а срещу началства, срещу организираните действия на злите сили. Ние воюваме срещу началствата, чиято власт над моралната тъмнина, обхващаща човечеството, е широко разпространена. Воюваме срещу духовните сили на нечестието - духовната кавалерия, грабителските пълчища в атмосферата около нас.

п р о т и в о с т о и т е в з л и я д е н”

Ние не трябва да се облягаме на човешката предвидливост и защита, а трябва да вземем цялото всеоръжие на Бог, за да можем да противостоим в деня на изкушението - обстоятелствата на духовен и морален изпит, които могат да дойдат по всяко време и за които е необходимо винаги да бъдем готови.
„И к а т о н а д в и е т е н а в с и ч к о, д а у с т о и т е”

Когато всичко необходимо е направено, ние трябва да устоим, защото сме предопределени за победа.

Кръстът е частта от тялото между ребрата и бедрените кости. В тази област са поместени храносмилателната система и половите органи.

Коженият колан или престилка около кръста на римския войник беше първата и най-необходима част от неговата екипировка. Той служеше не само, за да поддържа бронята на правилното й място, но и за да държи меча.

Апостол Павел ни учи, че нашият кръст трябва да бъде препасан с истина - вътрешна истина, искреност и определена цел. Псалмистът казва: „Понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6).

Като вярващ ти трябва да бъдеш изпълнен с истината на Бог; трябва да бъдеш личност на почтеността и нравствеността. Трябва да знаеш кой си ти в Бог и кой е Бог в теб. Препаши колана на истината около кръста си, като потвърждаваш истината за самия теб и за Бог и като действаш не според емоциите си, а според истината.
„О б л е ч е н и в п р а в д а т а з а б р о н е н н а г р ъ д н и к”

Броненият нагръдник е тази част от бронята, покриваща гърдите. Той предпазва жизнено важните органи: хранопровода, дихателната тръба, сърцето и белите дробове.

Какъв е броненият нагръдник на правдата, който вярващият трябва да притежава? Това е правдата на Бог чрез вяра, оправданието чрез кръвта, пролята на кръста. Тази правда е резултат от обновяването на сърцето от Святия Дух.

Броненият нагръдник е важна част от войнишкото отбранително въоръжение. Праведният нов човек вътре във вярващия се съпротивлява, отбранява и отказва да приеме злите предложения на дявола. Броненият нагръдник на правдата прилежно пази сърцето на вярващия, защото там са изворите на живота.

б л а г о в е с т и е т о н а м и р а”

В ръкопашния бой е изключително важна възможността за отстъпване встрани, ходене и бягане. Тъй като римският войник най-често се е сражавал в ръкопашен бой, от голямо значение е било да е стабилно обут. Неговите сандали са били не само здраво завързани за краката и глезените му, но подметките му са били покрити с метален обков, за да го предпазват от подхлъзване.

Като участници в духовна война, ние трябва да снабдим нозете си с готовност и стабилни обувки, които можем да намерим в благовестието на мира. Когато ходим ежедневно в откритата ни Божия воля и съобразяваме поведението и общуването си с Неговото Слово, ще преживяваме чувство на единение с Бог и ще имаме съзнание за Божествена помощ, достатъчна за всеки проблем.

Като вярващи трябва да ходим в Божията воля и както казва моят приятел и мисионер Алис Хуф - да оставяме „стъпки на мир”, където и да отиваме.
„А о с в е н в с и ч к о т о в а в з е м е т е в я р а т а з а щ и т”

Щитът беше частта от бронята, носена върху ръката или в ръката, за да предпазва и покрива цялото тяло в битката. Той беше елемент от войнишкото въоръжение, който можеше да се премества и поставя върху всички части на тялото, където е необходимо.

Като вярващи християни нашата вяра ни служи точно, както щитът служи на войника, но как получаваме вяра? Ефесяните 2:8-9 казва, че вярата е дар. Римляните 10:17 гласи: „Вярата идва от слушане, а слушането от Словото (Рема) на Христа.” Галатяните 2:20 казва, че ние живеем чрез вярата в Божия Син, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тази вяра е щитът на вярващия.
„С к о й т о щ е м о ж е т е д а у г а с и т е в с и ч к и т е о г н е н и

с т р е л и н а н е ч е с т и в и я”

„Нечестивият” не означава някаква безлична сила, а сатана и злите противници, описани в стих 12.

Големите щитове на древните войници бяха направени от дърво, за да бъдат леки, а отгоре бяха покрити с кожи. Кожите бяха потапяни във вода, за да угасяват огнените стрели, най-опасните стрели, изпращани, за да победят и ранят смъртоносно противника. Апостол Павел ни уверява, че „щитът на вярата” ще надделее дори и над най-лошите сатанински форми на нападение.

Вярващият взима щита на вярата и декларира: „Аз се доверявам на Теб, Господи, да ме запазиш. Понеже съм скрит в Теб, днес не може да ме докосне нищо, което Ти не си позволил.”
„В з е м е т е з а ш л е м с п а с е н и е т о”

Шлемът е най-скъпата част от въоръжението и беше носен, за да предпазва главата. Шлемът на спасението предпазва ума и мислите на вярващия.

Думата „вземете” в този стих буквално означава „приемете” - да вземете в ръка шлема на спасението, който е „дар от Бога”. Затова вярващият трябва съзнателно да се моли и да приеме Христовия ум и Божия мир, които да охраняват мислите му (вижте Филипяни 4:7).
„И м е ч а н а Д у х а, к о й т о е Б о ж и е т о С л о в о”

Мечът беше нападателно оръжие с острие и дръжка. Предназначен да ранява и убива главно за осъждение и за налагане на присъда, мечът беше символ на сила и власт.

Християнската сила и власт са Божието Слово. Като говорим за меча на Духа или Божието Слово, не става въпрос за Логос или за цялата Библия, а за Рема - определен стих, мисъл или инструкция, които Духът дава на нашия дух или ни напомня да употребим във време на нужда. Преди да можем да си служим ефективно с меча на Духа, трябва да напълним умовете си с Писанието.

Според гръцкия език вярващият трябва да получи това конкретно Слово от Бог за конкретната ситуация. Тогава конкретното откровение може да бъде употребено като остър меч срещу врага и неговите нападения.

м о л и т в а и м о л б а”

Последната мощна част на цялото Божие въоръжение е молитвата в Духа. Това означава молитва на езици, молитва в и с твоя дух на личния ти молитвен език, продиктуван от Святия Дух (Деяния 2:4; І Коринтяни 14:2, 14-15; Юда 20).

Тъй като ти не се молиш в ума си, а в духа си, възможно е да се подчиниш на Павловата заповед да се „молиш в Духа на всяко време” (Ефесяни 6:18). Единственият начин да се молиш на всяко време, постоянно (І Солунци 5:17) - е да се молиш с духа си.

Твоят ум е ограничен; той ти пречи да се молиш, както трябва. Но твоят дух, изкупен чрез кръвта и изпълнен със Святия Дух на Бог, е неограничен. Когато се молиш, Духът ти идва на помощ, присъединява мощната Си молитва към твоята и ходатайства пред Бог в твоя полза и за благословението на другите вярващи. И тъй като Святият Дух ти помага да се молиш според съвършената Божия воля, твоите молитви имат резултат (Римляни 8:26-27).

Размисли за това: твоят дух има непрекъснат достъп до гласните ти струни точно така, както и умът ти. Затова, като акт на волята ти, от твоя дух може да излезе молитва на език, да пренебрегне ума ти, да премине през езика ти и да достигне при Бог. Тогава Божият отговор на твоята молитва може да бъде регистриран в ума ти, давайки ти възможност да се молиш с ума (І Коринтяни 14:13-15).

Някога, когато си разкривал сърцето си пред Бог, случвало ли ти се е да търсиш думи, усещайки слабостта и ограниченията на собствения си ум и разбиране? Попадал ли си в притискащи ситуации, при които нямаш време да застанеш в молитва?

Аз съм попадал. Ето защо този седми елемент от духовното въоръжение е така скъп за мен. Аз мога да го използвам като лазерен лъч, за да премина през дяволската територия, да достигна до Бог и да получа Неговия незабавен отговор обратно до моя ум. Мога да живея в непрестанно състояние на молитва, независимо от това къде съм или какво правя. Мога да се моля високо или наум, сам или сред тълпа от хора. Бог знае. Бог чува. И Бог отговаря. Ето как въоръженият вярващ може да поддържа молитвено разположение на ума си и да се моли на всяко време с всякаква молитва.

Това се отнася до отговорността, която вярващият трябва да поеме, за да не пренебрегва молитвата, така необходима за победата в духовните сблъсъци.

Никой войник не трябва да се моли само за себе си, но и за всички свои приятели и войници, защото те съставляват една армия. Успехът на един е успех на всички.

Когато Исус заповяда на вярващите да се молят: „Не ни въвеждай в изкушение”, Той ни наставлява да се молим силите, които са извън нашия собствен контрол, да не ни въвличат в изкушение. Той ни заповяда да бдим и да се молим срещу падането в изкушения поради нашата собствена небрежност и непокорство.

Молитвата „избави ни от лукавия” надхвърля смисъла за изпит или изкушение, дължащи се на нашата склонност към грях. Тя включва прошението да бъдем избавени от грабителската мощна сила на злото, която се стреми да ни повлияе, победи, подчини и тогава да ни заблуди. Тази молитва съдържа много повече от обикновеното разбиране - да бъде победено желанието за грях; ние трябва да победим и злите сили, целящи да препятстват и унищожат Божия план за нашия живот.

Затова в Ефесяни 6:11-13 апостол Павел ни наставлява да облечем цялото Божие въоръжение, за да можем да устоим срещу хитростите на дявола.

Каква е обратната страна на това поучение? Ако не се молим: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, ако не обличаме цялото Божие всеоръжие, ние не можем да устоим срещу хитростите на дявола, няма да устоим.

В посланието към римляните апостол Павел отново споменава за всеоръжието. Там той ни наставлява да се облечем с „оръжието на светлината” и „с Господ Исус Христос” (Римляни 13:12-14).

Оръжието, което апостол Павел описва и заповядва на вярващите да облекат, е всъщност Господ Исус Христос. Исус иска да бъде наша защита и да ни облече със Себе Си.

Както научих от лютеранския пастор, този пасаж в Ефесяните не беше само една чудесна метафора. Той беше написан, за да му се подчиняваме и да го прилагаме в ежедневния си живот.

Но как един вярващ да облече нещо, което не може да види, докосне или почувства? Това става чрез вяра, която визуализира всяка част. Ние обличаме нашето въоръжение, като вярваме и изповядваме Божиите обещания. Всеки ден вярващият трябва да се моли с Ефесяни 6:14-17 и с вяра да облича цялото Божие всеоръжие, част по част. Отдели една минута, за да научиш как да обличаш оръжието на светлината, Господ Исус Христос.

ОРЪЖИЕ	ДЕКЛАРАЦИЯ	ОБЕЩАНИЕ
Колан на истина	Исусе, Ти си моята истина	„Аз Съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6). „Научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Псалм 51:6)
Бронен нагръдник на правда	Исусе, Ти си моята правда	„Който от нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бог” (ІІ Коринтяни 5:21). „Вие имате пълнота в Него” (Колосяни 2:10).
Нозе, обути с готовност за благовестието на мира.	Исусе, Ти си моята готовност	„За всичко имам сила чрез Този, Който ме укрепява” (Филипяни 4:13).
Щит на вяра	Исусе, Ти си моята вяра.	„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Галатяни 2:20). „Вярата идва от слушането на Христовото Слово (рема)” (Римляни 10:17).
Шлем на спасение	Исусе, Ти си моето спасение.	„Като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които Му са послушни” (Евреи 5:9). „Господи Боже, силни мой Спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой” (Псалм 140:7).
Меч на Духа	Исусе, Ти си моето живо Слово.	„Думите (рема), които Съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:33).
Молейки се в Духа на всяко време	Исусе, Ти си моят кръстител в Духа.	„Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Матей 3:11). „Този, Който изпитва човешките сърца, знае какво е в ума на (Святия) Дух – каква е Неговата цел, защото Духът ходатайства и се застъпва пред Бога в полза на светиите съгласно и в хармония с Божията воля (Римляни 8:27, Разширена Библия).

В продължение на много години аз всеки ден съм обличал цялото Божие всеоръжие, част по част, вярвайки и декларирайки Божиите обещания.

Как е при теб? Ти дори не би могъл да си помислиш да отидеш на работа или на църква, без да се облечеш подходящо, но излизаш ли, без да обличаш своето духовно облекло ден след ден? Ако е така, дяволът вижда, че ти ходиш духовно гол, и се смее, защото знае, че си незащитен срещу неговите лъжи.

Научи се да обличаш цялото Божие всеоръжие - и то всеки ден. Не позволявай сатана да затруднява или да нарушава Божията цел за твоя живот. Моли се за ограда на защита около теб и близките ти. Това ще бъде следващото нещо, което ще научим.

Битката не е била добра, ако не печелех аз!

Тогава защо апостол Павел нарича нашата борба със сатана добра битка? (І Тимотей 6:12). Тя е наречена добра битка, защото ние трябва да сме победителите. Ние я спечелваме чрез молитвата: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия.” Спечелваме я като обличаме цялото въоръжение на Бог и изграждаме защитна ограда около себе си.

Уморил ли си се да лежиш в праха, повален от дявола? Искаш ли да знаеш как да го смажеш и да поставиш подкованите си обувки върху ненаситното му гърло? Тогава трябва да се приготвиш да стоиш в победата, която Исус вече е спечелил за теб, като обличаш цялото Божие всеоръжие и като се научиш да изграждаш защитна ограда.

Ежедневно изграждай защитна ограда около себе си и близките си чрез твоята декларация на вяра от Псалм 91:2 „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на когото уповавам.” В Разширената Библия следващият стих гласи така: „Защото тогава Той ще те освободи от примката на ловеца.”

По-надолу в същата глава (ст. 9, 14 от Разширената Библия) са дадени три причини или три „понеже”, поради които ти можеш да претендираш за Божията защита: понеже си направил Господ свое прибежище и Всевишния - свое обиталище, понеже си положил в Него любовта си и понеже си познал името Му.
П о н е ж е с м е н а п р а в и л и Г о с п о д н а ш е о б и т а л и щ е

Когато ние, вярващите, пеем хваления на Господ, Той е сред нас, възцарен върху нашите хваления. Псалм 22:3 гласи: „Ти си Святият, Който обитава сред хваленията („техилах” - песните, псалмите, пребъдващата песен на Духа) на Израел” (Разширена Библия).

Понеже апостол Павел знаеше тази тайна, той ни съветва: „Не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, но изпълвайте се с Духа. Говорете един на друг с Псалми, химни и духовни песни. Пейте и създавайте музика в сърцата си на Господа” (Ефесяни 5:18-19, прев. от англ.).

На друго място апостолът, който е пример за вярващите, каза, че пее с духа си, а също и с ума си (І Коринтяни 14:15). Ти също трябва да пееш на Бог в хваление и поклонение. Понякога ще се радваш, пеейки чудесните стари химни или хорови песни. Друг път ще създаваш свои специални песни и ще ги пееш на Господа. Но ще има случаи, когато Святият Дух ще композира спонтанна хвалебствена песен на език, който единствено Божиите уши и твоето сърце разбират.

Когато пееш на Господа, Той обитава сред хвалението ти. Ето как ти Го правиш свое жилище или обиталище. Когато ходиш с Него в Духа, Той ще ти бъде прибежище.
П о н е ж е с м е п о л о ж и л и л ю б о в т а с и в Н е г о

Ние можем да изискваме Божията защита и затова полагаме нашата любов в Него. Това става, като фокусираме чувствата си върху Него, като търсим първо Него.

Давид заяви: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся - да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му, защото в ден на трудност ще ме скрие в обиталището Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара. Тогава главата ми ще се издигне над неприятелите ми, които ме окръжават; и ще принеса в скинията Му жертва с викове на радост; ще пея и ще създавам музика за Господа” (Псалм 27:4-6).

Думата „обиталище” от стих пети означава „подвижен шатър или някаква по-устойчива сграда”. Палатката на царя била опъвана в центъра на неговата армия по време на война и непрекъснато била охранявана от гвардия силни мъже.

Давид, който по време на война живееше в такава палатка, казваше: „В ден на трудност Бог ме скрива в Неговата царска палатка в самия център на армията Си и ме охранява непрекъснато с гвардия ангели.” В Псалм 91:10-11 ние сме уверявани: „Не ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища.” Псалм 34:7 гласи: „Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят и ги избавя.”

Ако искаме да бъдем заобиколени от Божията защитна ограда, трябва да положим любовта си в Него. В Псалм 27:4 Давид заявява: „Едно нещо съм поискал…” Забелязвал ли си думите „едно нещо” да се споменават другаде в Писанието? Исус каза на богатия младеж: „Едно нещо не ти достига…” (Лука 18:22). На Марта Той каза: „Ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно нещо е потребно…” (Лука 10:40-41). Апостол Павел заяви: „Едно нещо правя…” (Филипяни 3:13).

Ние, като Марта, често се безпокоим и тревожим за много неща, но изпускаме едно важно нещо. Тичаме и се суетим, заети със собствената си работа и пренебрегваме работата на нашия Отец.

Ето един пример, с който можем да представим това.

Когато синът ми беше малък и аз го помолех да окоси поляната, той често зарязваше работата и отиваше да играе. Аз не се безпокоях заради играта му с приятелите, а заради неговото непокорство в не свършването на работата.

Мисля, че това е подобно на нашето отношение към Небесния Баща. Той казва: „Прекарвай с Мен един час”, но ние поставяме на първо място своите неща и преди да усетим, денят привършва. Време е да растем духовно и да се научим да даваме на Небесния Отец първия час от нашия ден; тогава ще имаме още 23 часа, за да се грижим за своите работи.

Необходимо е да позволим на Святия Дух да фокусира нашата енергия и внимание върху Господа - да положим любовта си на Него. Когато се прилепим към Него в абсолютно доверие, Той ще бъде наша защита.
П о н е ж е п о з н а в а м е и м е т о М у

„Името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е в безопасност” (Притчи 18:10). Името на Господа показва не само кой е Той, но и какво иска да бъде Той в твоя живот.

Не злоупотребявай с Господното име. Той е повече от Спасител. Той е твоя Правда и твой Осветител. Той е твой Мир. Той е твой Изцелител, Снабдител, Знаме и Пастир. Познай името Му, защото то е яка кула. Нека Той да бъде това, което се нуждаеш да бъде в твоя живот.
Обявявай Божията защита над теб

Всеки ден прави Господ свое обиталище, като пееш песни за хваление. Положи любовта си на Него и преди всичко друго, търси първо Него. Познай Неговото име и Му се подчини. Провери духа си и се увери дали живееш в трите „понеже” от Псалм 91.

Тогава можеш да стоиш в твоето всеоръжие и да декларираш: „Ти си мое прибежище, моя крепост, мой Бог. На Тебе уповавам. Познавам името Ти. Ти си моя Правда, мой Осветител, Мир, Изцелител, Снабдител, Знаме и Пастир. Твоето присъствие пребъдва в мен.”

Този е начинът, по който можеш да стоиш в молитва за защитна ограда за себе си и близките си. Когато живееш в тези три „понеже” и всекидневно заявяваш, че Бог е твое прибежище и крепост, Господната защитна ограда ще се изгражда около теб, както гнездото около птичката или пашкулът около ларвата на пеперудата.

Знам, че някои хора се смеят на идеята за Божията ограда на защита, но дяволът не се смее. Той знае, че тя е реална. Отдели време, за да изучиш обвинението, което сатана отправи към Бог за Йов: „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има? Дарил си успех и щастие над него в работата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята” (Йов 1:10, Разширена Библия).

Забележи три неща, които Бог прави за Своите деца: Той поставя защитна ограда навсякъде около нас, домовете ни и всичко, което имаме; дарява щастие и успех (не на този или на онзи, а на нас) в работата на ръцете ни; прави имота ни да се увеличава, а не да намалява. Така всеки ден, когато се молиш: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, обявявай тази защитна ограда около себе си, приятелите си и близките си, около дома си и всички, което имаш. Моли се Бог да ти даде щастие и успех в работата на ръцете ти и да направи имотът ти - както духовният, така и материалният - да се увеличава на земята. Алилуя!

Облечи се в оръжието на светлината - Господ Исус Христос - и се моли за Божията защитна ограда около всичко, което притежаваш. И когато направиш това, стой… Стой в победата, която Исус спечели за теб.
МОЛИТВЕНА СХЕМА

1. 
   Облечи цялото Божие всеоръжие.
   
   1. 
      Колан на истина;
      
   2. 
      Бронен нагръдник на правда;
      
   3. 
      Нозе, обути с готовността на Евангелието на мира;
      
   4. 
      Щит на вяра;
      
   5. 
      Шлем на спасение;
      
   6. 
      Мечът на Духа, който е Словото на Бог;
      
   7. 
      Молейки се винаги в Духа.
      
2. 
   Изгради защитна ограда.
   
   1. 
      Три „понеже”:
      

• 
  понеже сме направили Господ наше обиталище;
  
• 
  понеже сме положили любовта си в Него;
  
• 
  понеже познаваме името Му.
  

2. 
   Декларация: „Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.”
   

17 - Подчинение на най-динамичната Божия заповед

Хвалението е най-динамичната заповед на Словото. Защо казвам това? Защото истинското хваление и поклонение обновява Божиите хора - възстановява ги до онова духовно състояние, което Бог желае, дава им динамиката, свръхестествената енергия и сила, така необходима за постигане на победа, пълнота и хармония. Затова трябва да се научим как да освобождаваме сърцата си в хваление, благодарение и възвеличаване на Божиите съвършени и мощни дела, и да Му благодарим за всички Негови добрини.

Библията заявява, че неправедните отказват да прославят Бог (Римляни 1:21, Откровение 16:9), но Божиите хора винаги са били и ще бъдат хора на хвалението. Не е чудно, че Словото на Бог открива много начини, по които можем да изразим нашата любов, признателност и поклонение към Господа. Ако изследваме Писанията, ще открием, че трябва да хвалим Бог с нашите уста, чрез действията на нашите тела и чрез свирене на музика и пеене.

Три еврейски думи от Стария Завет демонстрират как вярващите трябва да използват устните си в хваление на Бог.

Халал означава „да бъда силно развълнуван, да хваля, да величая, да празнувам”. Този вид хваление се извършва със силен глас. Барак е „да благославям, да обявявам Бог като източник на сила за успех и изобилие; да бъда тих”. Това хваление може да бъде безмълвно, докато другата еврейска дума за хваление - шабак, означава „да прославям с висок глас, да извикам”. Когато настроим сърцата си да се покланяме на Бог, Святият Дух ще ни научи как и кога да използваме устата си в жертва на хвала към Бог.

Изследвайки думите за хваление в Стария Завет, откриваме, че нашите тела са също свързани с хвалението. Тодах означава „да издигам ръце в благодарение”. Ядах е „да се поклоня с вдигнати ръце - да простра ръце, доставяйки радост на Бог”.

Време е Божиите хора да разберат, че издигането на ръце в поклонение не е нова харизматична мания, а библейски принцип. Например псалмистът заповядва: „Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа” (Псалм 134:2). Псалм 107 приканва настойчиво четири пъти: „Да славословят (ядах) Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада!”

Така, когато се покланяш на Господа, подчинявай се на водителството на Неговия Свят Дух. Не се страхувай да ставаш, да коленичиш, да се покланяш, да издигаш ръце към Господа. Всяка една от тези форми на хваление е напълно библейска, когато се извършва прилично, благопристойно и в ред.

В хвалението трябва да използваме не само нашата уста и нашето тяло, но и музиката. Замар означава „да дърпам струните на инструмент, да хваля с песен”, а техилах е думата за пеене в Духа или пеене на халал, или псалми. Можем да се покланяме на Бог чрез пеене, свирене на песни на хваление.

Не трябва да се страхуваме да се предаваме на водителството на Святия Дух и да Му позволяваме да ни учи как да употребяваме устата си, действията на тялото си и музиката, за да се покланяме на Господа.

След като сме принесли молбите си към Бог, нашия Отец, трябва да се върнем към хвалението. Думите „царството е Твое, и силата, и славата до вековете” за повечето хора са празни. Много вярващи не осъзнават, че Бог с любов ни кани да станем участници в Неговото царство, Неговата сила и Неговата слава.
ЦАРСТВОТО

„Царството е на Господа”, заявява псалмистът. И Исус каза: „Царството е Твое” (Псалм 22:28; Мат. 6:13). Но Той каза още: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32).

Апостол Павел учи също, че ние сме участници в Божието царство: „Като благодарите на Отца… Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син” (Колосяни 1:12-13). Апостолът писа до Тимотей: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси, и въведе в Небесното Си Царство; Комуто да бъде слава до вечни векове. Амин” (ІІ Тимотей 4:18).

Затова, когато се молиш със „защото Царството е Твое”, хвали Бога, твоя Отец, Който те е освободил от силата на тъмнината и те е преселил в Неговото царство на любов и светлина. Направи декларация на вяра: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме запази до Своето Небесно царство.” Отдай на Бога слава, защото Той те е поканил да бъдеш участник в Неговото царство.

Цар Давид писа: „В Твоята ръка е могъществото и силата” (І Летописи 29:12) и възкликна: „Издигни се, Господи, в силата Си; ние ще възпяваме и прославяме Твоето могъщество” (Псалм 21:13). Бог направи земята чрез силата Си (Еремия 10:12) и ще управлява чрез силата Си завинаги (Псалм 66:7).

Все пак Бог, нашият Отец, ни направи участници в Неговата сила. Той дава сила и мощ на людете Си (Псалм 68:35) и още сила да придобием богатство (Второзаконие 8:17-18). Той дава сила на слабия (Исая 40:29) и ни пази чрез силата Си (І Петрово 1:5). Бог, нашият Отец, Който възкреси Исус, ще възкреси и нас чрез Своята мощна сила (І Коринтяни 6:14).

Исус заяви: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19). Непосредствено преди Своето възнесение Господ инструктира учениците Си: „Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми, а вие стойте в града, докато се облечете със сила отгоре” (Лука 24:49). В Деяния 1:8 отново четем думите на Исус, обещаващ силата на Святия Дух: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух; и ще Ми бъдете свидетели в Ерусалим, в Юдея и Самария, и до краищата на земята.”

Апостол Павел ни наставлява да заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество (Ефесяни 6:10). А в І Коринтяни 4:20 обяснява: „Божието царство не се състои в думи, а в сила.”

Отдай слава на Бога, твоя Баща, защото Той те е поканил да бъдеш участник в Неговата сила и я е дал на твое разположение.

„Кой е този цар на славата?” - пита псалмистът. „Господ, могъщият и силният, Господ, силният в бой” (Псалм 24:8). „Слава и великолепие са пред Него” (І Летописи 16:27). Сам Бог заявява: „Аз Съм Господ; това е Моето име и не ще дам славата Си на друг, нито хвалата Си на изваяните идоли” (Исая 42:8).

Каква е Божията слава? Тя е изявеното съвършенство на Неговия характер и най-вече на Неговата правда.

Знаем, че нито един човек не заслужава Божията слава (Римляни 3:23) и все пак Той кани вярващите да участват в Неговата слава. Исус направи това възможно, както виждаме в Евреи 2:9-10. Страдайки за греховете на човечеството, Той доведе много синове на слава.

Апостол Павел уверява вярващите, че ако страдаме с Христос, ще бъдем също прославени с Него (Римляни 8:17). Страданието не беше от голямо значение за апостола, защото той знаеше, че настоящите страдания не могат да се сравнят със славата, която ще се открие за нас (Римляни 8:18).

Когато се взираме в славата на Господа - характера и пътищата на Бога, показани чрез Христос - ние бавно се променяме в Неговия образ чрез Духа на Бог (ІІ Кор. 3:18) и характерът и пътищата на Бог Отец и Син се формират у нас. Доведени в подобие на Христа, ние ще влезем във вечно благословение, защото Бог, нашият Отец, ни е призовал към вечната Си слава (1 Петрово 5:10).

Чудно ли е, че апостол Павел задължава вярващите да живеят живот, достоен за Бог, „Който ни призовава към Неговото царство и слава” (І Солунци 2:11-12)? Отдай хвала на Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговата слава.

Давид подтиква вярващите да свидетелстват на другите за Божието царство, сила и слава: „Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят; ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват Твоето могъщество, за да изявят на човешките чада мощните Му дела и славното величие на Неговото царство. Твоето царство е вечно и владичеството Ти трае през всички родове” (Псалм 145:10-13).

Ние Те хвалим, Отче, защото е Твое царството и силата, и славата во веки. Но Ти си поканил и нас да станем участници. Нека никога да не влизаме или напускаме присъствието Ти, без смирено да коленичим пред Теб и да Ти принесем жертва на хвала.

Нека да извикаме с Давид: „Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израел. Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко, като глава над всичко. Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име” (І Летописи 29:10-13).

1. 
   Царството.
   
   1. 
      Слави Господа, защото Той те е преселил от царството на тъмнината в царството на любовта и светлината.
      
   2. 
      Слави Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговото царство.
      
   3. 
      Направи декларация на вяра: „Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме запази за Неговото небесно царство.”
      
2. 
   Силата.
   
   1. 
      Слави Бога, защото Той те е поканил да участваш в Неговата сила.
      
   2. 
      Размишлявай за силата на Бог, твоя Отец. Измервай проблемите си според Неговата мощ, чудесните Му дела и голямата Му любов към теб.
      
   3. 
      Направи декларация на вяра: „Аз съм силен в Господа и в силата на Неговата мощ. Аз съм облечен със сила свише. По-велик е Този, Който е в мен от този, който е в света. Моят Отец ми дава сила да придобия богатство. Той дава сила на слабия. Силата ми ще бъде във възход. Той ме държи чрез Неговата сила. Дал ми е власт да настъпвам на змии и скорпии, и власт над цялата сила на врага. Нищо не ще ми навреди.”
      
3. 
   Славата.
   
   1. 
      Гледай славата на Господа - характера и пътищата на Бог, изявени чрез Христос. Искай Святият Дух да те преобрази в същия образ, формирайки Христос в теб. Искай да бъдеш трансформиран чрез обновяването на твоя ум.
      
   2. 
      Моли се Господ да ти помогне да се обхождаш достойно за Него и да Му служиш така, както Той заслужава да Му се служи.
      
   3. 
      Слави Го и Му отдавай хвала.
      

18 - Поставяйте първите неща на първо място

Тъй като хилядата младежи от Баптистката църква в Бевърли Хилс не бяха достатъчни да поддържат заетостта ни, Мелва изминаваше 40 мили всеки път, докато завърши образованието си в Севернотексаския университет в Дентън, а аз пътувах 40 мили до Северозападната Баптистка теологическа семинария във Форт Уърд.

През този период бяха родени последователно и трите ни деца. Нашите приятели с право биха могли да наричат жена ми „Мелва - светицата”. Тя беше удивителна. Но аз не бях достигнал нивото на Божий човек, какъвто бих искал да бъда.

Какво ме тревожеше? Изглеждаше така, сякаш помазаното присъствие на Бога беше отстъпило от живота ми. Защо? Защото не ставах рано всеки ден, за да се поклоня на моя Отец, да се моля и да приема от Него това, от което се нуждаех.

Не започвах деня си, влизайки в Божието присъствие с благодарение и в дворовете Му с хваление. Нехайно пренебрегвах Божиите превъзходно велики и скъпи обещания, чрез които ние ставаме участници в Божественото естество (ІІ Петрово 1:4). Не Му позволявах винаги да бъде моя Правда, мой Осветител, Мир, Изцелител, Снабдител, Знаме, Пастир. Затова често приемах Неговите имена напразно.

Тъй като не бях поставил кормилото на живота си (моя език) върху Божиите приоритети за него, ежедневно декларирайки: „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти за мен, семейството ми, църквата ми, нацията ми”, през по-голямата част от времето моите приоритети бяха с главата надолу. Парите не достигаха и ние едва изкарвахме всеки месец.

Давахме десятък и дарения, но понеже не се молех конкретно и настойчиво всеки ден: „Дай ни днес ежедневния хляб”, ние не успявахме в много области.

Освен това понякога имах проблем с чувството си на не приет от Бога, поради моите грешки и неуспехи. Непрекъснато молех Бог да ми прощава за неща, за които вече отдавна се бях покаял, забравяйки, че съм очистен от старите грехове (ІІ Петрово 1:9). Често пъти имах идеята, че съм в период на изпит, и някой ден, ако стана достатъчно добър, Той ще ме приеме.

С години правех „протестантско покаяние”. В Римокатолическата църква се покайваш чрез повтарянето на определен акт известен брой пъти, за да покажеш съжалението си за греха и да се почувстваш опростен. Но в протестантските църкви не правим това. (Сам виждаш, че ние сме по-духовни.) Когато извършим нещо лошо, прекарваме две седмици, обвинявайки себе си. Прав ли съм? Това е „протестантско покаяние”. В действителност Бог ни прощава напълно в момента, в който изповядваме нашия грях пред Него.

Аз не ставах и не казвах всяка сутрин: „Изповядвам всеки знаен грях пред Теб, Господи. Изповядвам и това, което съм направил в незнание. Приемам, че Ти си ми простил, и аз ще прощавам на тези, които съгрешават против мен.” Както виждаш, беше необходимо много време, за да ми се проясни истината: чрез непрекъснатото просене Бог да ми прости даден грях или падане, аз си припомнях онова, което Бог вече беше забравил.

Борех се със страха и депресията, но в повечето случаи губех. Как бих могъл да очаквам победа срещу един хитър и добре въоръжен враг, когато аз не носех оръжие, не знаех как да си служа ефективно с меча на Духа и изкусно да използвам щита на вярата, за да отблъсквам неговите безмилостни атаки?

Как бих могъл да воювам в добрата битка на вярата, когато не се молех ежедневно на моя молитвен език и не живеех живот на молитва?

Хвалението не изтичаше постоянно от моя дух към Бог. Аз не знаех, че мога да облека одежди на хваление (техилах) вместо унил дух, пеейки песни на хвала към Бог (Исая 61:3).

В моя дух не беше проникнала истината, че Бог, моят Баща, ме е направил участник в Неговото царство, сила и слава.

Но от 1978 година, когато Святият Дух ми откри, че Господната молитва е една молитвена схема, аз влизам в Исусовото присъствие всеки ден. И какво научих в замяна?
ОБЕЩАНИЯ

Всеки ден от моя живот аз благодаря на Бог, че поради кръвта на Исус, мога да Го наричам Баща. Славя Неговите славни имена, присвоявайки мощните Му обещания и се старая да освещавам името Му чрез начина си на живот.

Въпреки че сега съм по-зает от когато и да било преди, аз се радвам на мир в себе си, в семейството и в църквата. Защо? Защото ежедневно се моля за себе си, семейството си, църквата си и нацията си, декларирайки поставянето на Божиите приоритети в тези области. Смело заявявам, че Божията правда, радост и мир ще дойдат и че ще бъде изпълнена Неговата воля.

Аз вече не съм претоварен от грижи. Вместо това се уча да преживявам изобилното продоволствие на Йехова-Ире, Този, Който вижда нашите нужди предварително и промисля за тях, защото за да получавам Божиите благословения, аз трябва да отговарям на някои изисквания.

Всеки ден решавам съзнателно да направя Божието царство мой приоритет. Тогава се моля за нуждите си, изисквайки и приемайки Божието обещано снабдяване и Той ми дава моя ежедневен хляб. Ти също можеш да преживяваш все по-пълно освобождаване от неуспехите, като поставиш на място приоритетите си.

Ако ежедневният хляб е постоянна борба за теб, не се тревожи за това. Бог ми даде лично обещание, което ти също можеш да изискваш: „В деня, в който ти отговориш на повика за молитва, Аз ще започна да задоволявам нуждите ти.”

Ако си смущаван от чувство за вина или имаш проблеми с хората, запомни, ти трябва да простиш. Това не става така автоматично. Всеки ден, преди да приемем Божието измиване и очистване, трябва да прощаваме на нашите длъжни и да решим да правим това и спрямо тези, които биха съгрешили против нас занапред. Когато се научим да прощаваме и да предаваме нашите оскърбители и обиди на Бог, ставаме кандидати за свръхестествени проявления.

Ако искаш да попречиш на дявола да те преследва, ако искаш да го оставиш повален в праха, трябва да се научиш да обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден и да се молиш за защитна ограда около себе си, близките си и всичко, което имаш. Научи се да побеждаваш сатана в молитва чрез кръвта на Агнето и чрез Словото на твоето свидетелство, защото в противен случай ти ще бъдеш победен.

Това са някои от полезните неща, които ми бяха открити, след като се научих да давам приоритет на молитвата в моя ежедневен живот. Те могат да бъдат полезни и за теб. Словото Божие прави недвусмислено ясно това. Ако искаме да заемем местата си като участници в Божието царство, сила и слава, трябва да отговорим на повика за молитва.

Помисли за това: ако Исус се нуждаеше от молитва всеки ден, колко повече се нуждаем ние!

За да илюстрирам важността на молитвата за нашия Господ, искам да спрем за момент и да разгледаме заедно един ден от Неговия живот. В първа глава на Евангелието си Марко описва един такъв ден.

След като, разхождайки се по брега на Галилейското море, беше призовал Петър, Андрей и Йоан да Го последват и да станат ловци на човеци, Исус влезе в синагогата на Капернаум. Там Той поучаваше хората и завърши посланието Си, изгонвайки нечист дух от един човек, който смущаваше събралите се.

Тогава отиде в дома на Петър и Андрей и изцели тъщата на Симон Петър от треска. Същата вечер, когато слънцето залязваше, целият град се събра пред вратата на Петровия дом. Доведоха при Исус всички, които бяха болни или обхванати от демони, и Той ги изцели.

Можеш ли да си представиш колко изтощен е бил Исус накрая, когато късно през нощта положи главата Си на възглавницата и заспа? Но забележи следващия стих, Марк 1:35 „И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.”

Този модел продължава по време на цялото Христово служение. В молитвата Исус намираше силата и ръководството, от които се нуждаеше, за да изпълнява волята на Отца Си всеки ден. Той беше Божият Син и въпреки това се молеше. Исус беше най-заетият, най-търсеният човек, който някога е ходил по лицето на тази земя, и все пак главното нещо в Неговия живот беше молитвата.

Не е ли време да направиш споразумение с Господа и да се срещаш с Него всеки ден на мястото за молитва?

Ако избираш ранен сутрешен час, нагласи часовника си. Когато позвъни, не го натискай и не се обръщай на другата страна, измърморвайки всички причини, поради които се нуждаеш от повече почивка. Направиш ли така, след няколко дни ти дори няма да чуваш часовника. Когато е време за молитва, стани и се облечи. Ако сутрешното ти кафе или закуска преди молитвата ти помагат да се събудиш и концентрираш върху това, което правиш, тогава тези допълнителни минути в кухнята няма да са излишни.

За да развиеш ефективен молитвен живот, трябва да победиш враговете на молитвата: прекъсване, сънливост и блуждаещи мисли. Нека разгледаме сега как да атакуваме и победим тези врагове.

Телефонът и външният звънец могат да станат големи врагове на вярващия, който се стреми към дисциплина в молитвата. Ето защо много заетите хора предпочитат да се молят рано сутринта, преди подобни смущения да започнат.

Псалмистът Давид не е разполагал нито с телефон, нито с външен звънец, но е имал поне 8 жени, 10 наложници, 22 деца и царство, което да управлява. Не е учудващо тогава, че Давидовото време за молитва беше рано сутринта. Той каза: „Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще отправям молитвата си към Тебе и ще очаквам” (Псалм 5:3).

От друга страна Сузана Уесли (майка на 19 деца, две от които бяха Джон и Чарлз, основателите на методисткото движение), е предпочитала срещата си с Господа времето между 13 и 14 часа. Всеки ден в 13 часа следобед Сузана Уесли е затваряла вратата на спалнята, коленичила е до леглото си, слагала отворената Библия пред себе си и разговаряла с Бога.

Помисли за това! По нейно време не е имало супермаркети, начални училища, квартални магазини, ресторанти за бърза закуска, перални и сушилни машини или удобствата на модерните кухни. Тази жена, която беше и съпруга на проповедник, трябваше да шие дрехи за семейството, да ги пере на ръка, да почиства, да готви, да учи всички тези деца и все пак намираше време всеки ден за един час с Бога. Как ти би могъл да обясниш на Сузана Уесли защо не можеш да намериш време за молитва?

Може би казваш: „Лари, сутрешната молитва просто не е ефективна за мен.”

Разбирам. Много хора, включително и служители, не си лягат преди полунощ. Аз не се опитвам да те убедя да избереш ранен час за молитва, ако и това да е най-доброто за мен. Няма нищо „свято” в това, че се молиш в 4 часа сутринта. Важното е да избереш най-доброто време за теб и да започнеш да се молиш един час всеки ден.

Научи се да се движиш със Святия Дух. Например часовникът ти може да е нагласен за 5:30 часа сутринта, но Святият Дух на Бог може да те събуди в 3:30 и да каже: „Време е да се молиш.” Или пък твоето време за молитва е в 8 часа вечерта. Ако в 6:30 тази вечер усетиш Святия Дух да подтиква твоя дух и да те приканва към молитва, подчини се на Неговото действие. Не бъди вързан за часовника, бъди подчинен на Духа.

Виждаш, че молитвата не е просто един час на ден. Единият час на ден е важен само ако развие у нас молитвено настроение за целия ден. Исус се движеше и служеше с молитвен дух, защото молитвата в Неговия живот и служение беше нещо много повече, отколкото един усамотен час преди разсъмване.

Ето какво трябва да се случи в нашия живот, ако искаме да станем победоносни войници, а не изморени поклонници. Апостол Павел казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:28). Ето това е, приятелю! Това е ключът. Бог не ни помага, за да се задоволяваме с нещо по-малко.

Независимо дали избираш сутринта, средата на деня или вечерта за твое молитвено време, важното е да имаш време и място за молитва.

Като учеше Своите ученици да се молят, Исус каза: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно” (Матей 6:6). Това означава, че ти трябва да избереш тихо, лично място, където да се молиш и срещаш Бога всеки ден. Не е необходимо да бъде луксозно място, а просто да има един стол, до който да можеш да коленичиш. Но определянето на време и място за молитва ще ти помогне да победиш тези прекъсвания.

Как могат християните да победят врага на сънливостта, когато се молят? Някои от ранните методистки помощници на Джон Уесли, които е трябвало да победят този проблем, са потапяли кърпи в студена вода, увивали са ги около главите си и са отивали да се молят. Това не е методът, който аз бих избрал, но уважавам тяхната настойчивост.

Ако забележиш, че всеки път, когато коленичиш, опреш главата си на ръката и затвориш очи, за да се молиш, заспиваш, защо не опиташ да правиш това седнал или прав? Защо не опиташ да ходиш, докато се молиш? Премести масата или стола от пътя си и ходи напред-назад из стаята. Тогава ще можеш да се концентрираш върху молитвата и да победиш врага на сънливостта.
БЛУЖДАЕЩИ МИСЛИ

Ако мислите ти блуждаят и имаш трудности да се съсредоточиш, победи този враг, като се молиш високо. Обличането на мислите в думи и изговарянето им високо ти помага да фокусираш ума си върху това, което правиш. Може би тази е една от причините Исус да заповяда: „Когато се молите, думайте: „Отче наш, Който си на Небесата…” (Лука 11:2).

След като веднъж се научиш да побеждаваш прекъсването, сънливостта и блуждаещите мисли, за кратко време желанието да се молиш ще прерасне в дисциплина да се молиш. И когато дисциплинираш себе си в молитвата, тази дисциплина ще се превърне в свята наслада.

Не се безпокой, ако някога, когато се молиш, не проронваш сълзи и нямаш емоции. В случаите, когато чувстваш, че най-малко ти се моли, може би най-много се нуждаеш от молитва. Освен това Бог не се движи толкова от сълзите и емоциите ти, колкото от Своето Слово и твоето подчинение и настойчивост.

Винаги бъди чувствителен към Святия Дух и се моли за всяка нужда по начина, по който Той те ръководи, защото Бог изпрати Духа Си, за да ни помага в молитва и да ходатайства в наша полза чрез неизговорими стенания (Римляни 8:26). Научи се да бъдеш чувствителен в упражняването на твоя молитвен език, молейки се в Духа и вслушвайки се в напътствията Му.

Понякога Той ще те подтиква да вземаш стихове от Писанието и да ги превръщаш в прошения или смели декларации на вяра. Друг път ще откриваш, че плачеш поради някаква неотложна нужда. Има случаи, когато навлизаш в хвалебствено пеене, тъй като Божият мир и радост заливат сърцето ти.

НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА НАПРАВИШ ЕДНАКВИ ОТДЕЛНИТЕ СЛУЧАИ. Следвай тихото докосване и мощното отражение на всеведущия Свят Дух, защото Неговото водителство никога не е погрешно. Бъди чувствителен. Бъди гъвкав. Бъди покорен. Не оскърбявай нежния Свят Дух, като избираш свой собствен път.

Пастор В. Уилхит, нашият молитвен служител в Църквата на канарата, който повече от 30 години е ставал рано всяка сутрин да общува с Бог, описва молитвата така: „Понякога копаеш дупки. Друг път поставяш колове. В някои случаи ограждаш с тел. И тогава, един ден кръгът е завършен и ти правиш връзката!”

Бог, твоят Отец, обеща: „Когато откликнеш на повика да се молиш, Аз ще започна да задоволявам всичките ти нужди.” Как мислиш? Готов ли си да определяш среща на Бог всеки ден, за да търсиш лицето Му в молитва? Просто определи времето и мястото. Той няма да закъснее.