Един от факторите, които имат изключително важно значение за съществуването на



Дата22.01.2019
Размер306.95 Kb.


Един от факторите, които имат изключително важно значение за съществуването на

живота на Земята е нейната газова обвивка, наречена атмосфера. Тя взема участие в

изолирането и разпределението на земната топлина, без което температурните

колебания през деня и нощта биха били в граници несъвместими с живота. Играе

ролята на щит, който намалява силата на метеоритния поток и смъртоносната радиация от Слънцето. Проводник е на звуковите трептения, без които Земята би била една от тихите места във Вселената. Източник е на жизненоважния за дишането кислород. Тази поредица от изброявания може да бъде продължена с още много примери, доказващи изключителната важност на атмосферата за всички живи същества на планетата.

Структурата на атмосферата е слоеста и се състои от няколко сфери, разделени една от друга с преходни слоеве

Най-интензивно експлоатирания от човечеството компонент на атмосферата е атмосферния въздух. Той осигурява кислорода за всички живи организми. Чистият въздух е с еднороден състав. Благодарение на непрекъснатия естествен обмен той представлява смес от газове с почти постоянен състав. Основната му част е азотът (78,09 %). Особено значение има кислородът (20,93 %). Останалите компоненти са инертни газове (около 0,95 %) – аргон, хелий, неон, криптон, ксенон и 0,03 % са въглероден диоксид. В атмосферата, особено близо до земната повърхност, на височина 20-30 км, винаги присъства и вода. Агрегатното и състояния може да бъде-твърдо, течно и газообразно,а количеството и може да достигне 4 % от състава на атмосферния въздух. Срещат се също така и известно количество течни и твърди вещества във вид на аерозоли.

Атмосферата се оценява като замърсена, когато в нея присъстват вредни газове, пари, течни или твърди частици, включително и радиоактивни, които влиаят неблагоприятно на живите организми и растителността, променят климата на Земята, намаляват видимостта, както и нанасят материални щети.


Самите замърсители под формата на газ и прах причиняват киселинни дъждове. Дъждовните капки са със слабо-киселинен характер заради въглеродния диоксид в атмосферата, но азотните и серни оксиди образуват по-силни киселини, оказващи неблагоприятно действие върху растенията и животните. По-голямата вреда, която нанася въглеродния диоксид, е прекомерното затопляне на атмосферата, т.е. парниковия ефект. Повод за притеснение дава все по-намаляващата концентрация на озон в атмосферата – т. нар. изтъняване на озоновия слой. Всяка пролет озоновият слой над Антарктида изтънява с 50% и се възстановява през лятото. Това е най-голямата озонова “дупка” на планетата. Основните източници на замърсяване са промишлените предприятия и топлинните електроцентрали, транспорта, бита.

Химическите вещества присъстващи в атмосферния въздух могат да бъдат разделени на групи, по характера на въздействие върху човешкия организъм.Най- разпространените са прах, серен и азотен двуокис. В повечето населени места средногодишните концентрации на прах са над пределно допустимата норма. Високи концентрации се наблюдават в градове с циментни заводи, металургична промишленост и до топлоелектроцентрали. В Закона на чистотата на атмосферния въздух (ДВ бр. 45/1996 г.) под замърсяване на атмосферния въздух се разбира всяко постъпване на вредни вещества в него.

Атмосферните замърсители според произхода на замърсителите се класифицират на:

-Първични – изхвърлят се директно от източници, които могат да се

идентифицират. В тази група се включват CO, SO2, H2S, NO, NH3, CH, прах,

дим, сажди и др.

- Вторични – получават се във въздуха при взаимодействието на два или повече

първични замърсители, или при взаимодействието на първичен замърсител и

нормална съставка на атмосферата. Тук попадат голяма група разнообразни

съединения, като: SO3, H2SO3, H2SO4, NO2, N2O3, HNO2, HNO3, O3,

фотохимичния смог и др.

През 1975г. е създадена Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха, което обхваща територията на цялата страна. В момента тя разполага със 109 пункта (99 с ръчно пробовзимане и 16 автоматично) в 44 населени места- всички по- големи селища и промишлени центрове. Контролират се следните замърсители: прах, серен двуокис, азотни окиси, а в определени пунктове и фенол, амоняк, въглеводороди, озон, въглероден окис, сероводород и др. Шестнадесет от пунктовете имат апаратура, с която данните се измерват напълно автоматично. Освен посочените атмосферни замърсители се измерват и метеопараметри- температура и влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, атмосферно налягане и обща радиация. В останалите пунктове пробите се събират ръчно, след което се подлагат на химически анализ.

Съдържанието на замърсителите се определя от тяхната концентрация, като маса на

замърсителя, намираща се в 1 m3 въздух [mg/m3; g/m3; μg/m3] или като отношение на

обем на замърсителя към обем на въздуха (т.н обемни единици – те не се влияят от

температура и налягани по време на измерването)

1 об. част замърсител към 106 об. ч. въздух = ppm

1 об. част замърсител към 109 об. ч. въздух = ppb
Като резултат от въздействието на високи концентрации на прах върху здравето, се явява увеличението на смъртността от сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателна система, допълнителни случаи на бронхит при деца.та.

Голяма част от населението живее в райони, определени като “горещи точки”, разположени в най-засегнатите въздушни басейни. В тях концентрациите на атмосферни замърсители, застрашаващи здравето и благосъстоянието на населението, са високи.

Проблемите в “горещите точки” към които се отнасася и община Девня се дължат основно на емисиите на олово, арсен, кадмий и други тежки метали.
Община Девня е разположена в Североизточна България, на

разстояние около 30 – 40 км от брега на Черно море. Територията на

общината е 121 кв. км. Общината е съставена от три населени места – град

Девня (общински център), село Кипра (кметство) и село Падина.



Общата площ на община Девня (121кв. км.) е по-ниска от средната за страната и

представлява около 3% от площта на област Варна. Тя е втората най-малка

община в областта след община Белослав (59.9 кв. км)

Релефът на общината е предимно низинен (под 200 м над морското

равнище). Според физико-географската подялба на Република България,

община Девня попада в източната под-област на Дунавската хълмиста

равнина. В югоизточната част на общината е разположено част от

Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река

Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи

земновърхи форми. Надморската височина варира от 0 до 200 метра (гр.

Девня – 16 m). Най-високите области са разположени в североизточната (с.

Кипра) и югозападната част (с. Падина) от територията на общината.

Климатът е умерено-континентален, с преобладаващи северозападни

и източни ветрове. Специфичният долинен релеф предразполага проявата

на чести инверсии и мъгли поради наличие на замърсяващи източници. В

сравнение с гр. Варна и гр. Провадия мъгливите дни са два пъти повече.

Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със

слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на

концентрацията на замърсяването на атмосферата. Климатът се

характеризира със сравнително малкото валежи, като сезонното им разпределение е с есенно-зимен максимум.



Икономическото развитие на общината се обуславя от развитието на

основните структуроопределящи предприятия на територията й. Община

Девня се развива се като индустриална община със силно изразена

химическа промишленост. Предприятията, работещи в общината имат

значителен принос в икономиката на областта. Въпреки, че на нейна

територия се намират само 1% от предприятията в областта, те формират

19.3% от произведената брутната продукция, 18% от дълготрайните

материални активи и реализират 12% от приходите от дейността на

областно ниво.

Предприятията от преработващата химическа промишленост са

структуроопределящи за общината. На територията на община Девня се

намират няколко от най-големите химически заводи на страната - "Солвей

Соди" АД, "Агрополихим" АД, "Полимери" АД..

Общо състояние на околната среда

Според направена анкета сред жителите на града, като основни екологични проблеми на Девня 81,8 % поставят въздуха(прахообразните частици и отпадните газове от заводите и от масовия, натоварен автотранспорт.За 18,2 % втори важен проблем са водата в общината и течните отпадъци от производствата,които и влияят .По равно с 8,18 % се оценяват като проблем на околната среда –замърсяванията на почвата и големият промишлен и транспортен шум.

На територията на община Девня върху сравнително малка територия

са концентрирани големи предприятия от сектора на химическата

промишленост, електротехнични производства, предприятия за добив и

преработка на варовик, производство на електроенергия. Силно е развита

транспортната структура на автомобилния, железопътния и водния

транспорт, с високо интензивен режим на експлоатация.

Като част от формираната промишлено – транспортна агломерация

Варна – Девня – Провадия, районът Варна – Девня – Черно море е включен

в Списъка на регионите с проблеми по околната среда, приети като

екологични "горещи точки"19.

Основен източник на вредни емисии на територията на общината е

Девненският промишлен комплекс. Наблюдава се многообразие на

атмосферните замърсители - прах, азотни оксиди, серен диоксид,

въглероден оксид, хлор, амоняк, сероводород, хлороводород, флуориди и

др.

При наблюдението и контролът по отношение състоянието на

атмосферния въздух, осъществяван в “гореща точка”– Девня са

констатирани превишения на пределно допустими концентрации (ПДК) в

пункт Девня (Повеляново) по показател ФПЧ и H2S. Средните концентрации

на сероводород имат силно изразен непостоянен характер с множество

пикове и спадове. Емисиите на амоняк за Девня бележат траен спад в

сравнение с предходните периоди и поддържат стойности около и под ПДК.

Поради географското положение на населените места в общината се

наблюдава замърсяване на атмосферния въздух с различни вредни

вещества в зависимост от климатичните и теренни особености.

В най-неблагоприятна ситуация са двете промишлени зони на град

Девня. Замърсяванията там се дължат основно на силно запрашаване и

азотни оксиди. В района на квартал Повеляново атмосферния въздух е

силно запрашен като особено висока е приземната концентрация на фини

прахови частици (ФПЧ). Перманентно наднормено е замърсяването с

амоняк. Въздухът в квартал Река Девня и квартал Химик също е силно

запрашен, а в квартал Девня замърсяването с амоняк е над

средногодишната норма. В село Кипра концентрациите на всички

замърсители са под долния оценъчен праг. Района на село Падина е със

замърсяване на въздуха с амоняк и прах от неорганизираните източници -

сгурошламоотвал "Падина" и депото за промишлени и строителни отпадъци

"Падина" (неузаконено), както и поради селскостопанската дейност в

района. Нивата на серен диоксид и азотните оксиди в периода до 2004 г. с

редки изключения не надвишават нормативните стойности, но предвид

постепенното снижаване на нормите, тези замърсители ще трябва да бъдат

неутрализирани.
Девненски химически комплекс

Предприятията от Девненския химически комплекс са разположени на около 30 км западно от гр. Варна на територията на Община Девня. Те замърсяват атмосферния въздух чрез следните замърсители:



  1. Солвей Соди” - амоняк, прах, амониев азот, нитрити, нитрати, фосфати, хлориди, неразтворени вещества, алкални води;

  2. Девен АД- серен диоксид, азотни оксиди, въглероден диоксид, прах, неразтворени вещества, нефтопродукти;

  3. Агрополихим” - азотни оксиди, амониев азот, нитрити, нитрати, фосфати, флуорни съединения, разтворени вещества;

  4. Полимери” - хлор, алкални води, неразтворени вещества;

  5. Девня - Цимент” - прах, азотни оксиди, въглероден диоксид, неразтворени вещества, нефтопродукти;

  6. Пристанище “Варна - запад” - прах, нефтопродукти.

Въздействието на замърсителите е комплексно, като особено неблагоприятно въздействие оказват следните фактори: преносът на замърсяването по протежението на Белославското и Варненското езера, инверсионните състояния и разположението на промишления комплекс от страната на преобладаващите ветрове.Освен от големите предприятия замърсители на въздуха постъпват и от интензивния автомобилен и железопътен транспорт.

Съставът на въздуха в района на Община Девня се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности:



    • промишлени производства‚;

    • транспортна дейност;

    • парокотелни инсталации;

    • битово отопление;

    • селскостопански дейности.

       Най-крупният замърсител на атмосферния въздух в Община Девня - промишлените предприятия, са обособени териториално в няколко промишлени зони:

    • промишлена зона “Север”, в която работят "Девня цимент" АД, кариера "Марциана" и варова пещ на "Ескана" АД, и др.;

-промишлена зона "Юг", намираща се южнo и югозападно от кв. "Повеляново", в която действат: "Солвей Соди" АД, "Агрополихим" АД, "Полимери" АД, "Девен" АД, Пристанище "Варна - Запад" с Парова централа и инсинератор за изгаряне на отпадъци, Завод за захар на “Бейпар шугар”, парова централа към Ж.П. комплекс и др.

В резултат на антропогенните дейности в атмосферния въздух на Община Девня се емитират значителни количества вредни вещества - прах с органичен и неорганичен характер (пепел, калциев окис, калциев карбонат, въглищен, торов, циментов и пр.), сажди, серни, азотни и въглеродни оксиди, сяроводород, флуороводород, амоняк, хлор, хлороводород, летливи органични съединения (ЛОС), оловни аерозоли, аерозоли на киселини и основи, фосфогипс и др.

  Основeн източник на атмосферни замърсители‚ разположен извън територията на Община Девня, който оказва въздействие върху качеството на атмосферния въздух в общината е ТЕЦ “Варна” - с. Езерово, разположена на територията на Община Белослав и емитираща прах (въглищен и пепел), сажди, серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид..

Видове емитирани замърсители


       Въздухът над Девня се замърсява при организирано и неорганизирано изхвърляне от промишлените предприятия на прах (калциев оксид, калциев карбонат, въглищен, торов, циментов и пр., пепел), сажди, серни, азотни и въглеродни оксиди, флуороводород, сероводород, амоняк, хлор и хлороводород, органични съединения, оловни аерозоли и др. Допълнителни количества постъпват от интензивния автомобилен и ж.п. транспорт, строителните обекти и недостъчно благоустроените жилищни терени, както и разположената извън територията на девненския промишлен комплекс ТЕЦ "Варна".

Емисиите на вредни вещества в атмосферата според данни от НСИ са както следва:



Замърсители

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

Серни окиси

982

940

965

968

929

900

877

859

735

Азотни окиси

186

191

198

210

216

234

246

193

193

Метан

604

618

652

656

632

699

701

622

593

Неметанови летливи органични съединения

288

301

295

292

306

325

338

281

309

Въглероден окис

706

756

743

744

762

750

798

519

445

Въглероден двуокис

49033

48606

47454

51674

50729

51683

54156

50151

44951

Двуазотен окис

33

42

39

39

42

42

41

36

40

Амоняк

56

56

57

52

54

57

55

60

58

Данните са в хил. тонове.

Емисиите на вредни вещества в атмосферата в някои промишлени райони според данни от НСИ през 2007год. са както следва:



Промишленни райони

Серни окиси

Азотни окиси

Метан

Неметанови летливи органични съединения

Въглероден окис

Въглероден двуокис

Двуазотен окис

Амоняк

Кремиковци

5796

665

7547

491

45936

1901496

22



Перник

10446

932

7053

82

6922

634697

109



Пловдив

6

2

3173

48

0

2060

0



Димитровград

39110

14818

6832

1204

1919

1527415

256

4

Стара Загора

410

112

52832

182

51

58826

1



Марица-Изток

554924

16710

35330

21

336

16544017

4543



Бургас

12660

3229

9690

2534

291

1172236

27



Варна

2

1

1354

74

0

919

0



Девня

7617

19444

3959

912

1648

2810701

164

3

Русе

2537

3719

883

453

131

1047082

92



Свищов

5647

2773

60

160

67

685657

57



Други

179336

33407

339979

8709

2944

14675859

1354



Общо

818491

95812

 468691

14870

60245

41060965

6625

7

Данните са в хил. тонове.

Емисиите на вердни вещества в атмосферата на гр. Девня по години според данни от НСИ са както следва:



Замърсители

2002

2003

2004

2005

2006

2007

Серни окиси

13580

13426

16408

24765

12303

7617

Азотни окиси

18013

16036

20554

20671

17527

19444

Метан

215

214

271

280

5323

3959

Неметанови летливи органични съединения

819

751

1054

1019

797

912

Въглероден окис

951

1000

1132

1266

1383

1648

Въглероден двуокис

2224370

2015452

2326436

2486202

2444114

2810701

Двуазотен окис

3314

2943

4104

3968

3013

164

Амоняк

5678

2269

3374

3090

2269

3

Данните са в хил. Тонове.

Главните промишлени източници на атмосферно замърсяване, разположени на територията на Община Девня: са:



  • "Солвей Соди" АД;

  • "Девен" АД;

  • "Агрополихим" АД;

  • "Полимери" АД;

  • "Девня цимент" АД.

“Солвей Соди” АД


Солвей Соди” АД е един от най-големите заводи за производство на синтетична калцинирана сода в света. Основни акционери - мултинационалната индустриална група «Солвей» със седалище в Брюксел и група «Шишеджам» със седалище в Истанбул.


„Солвей Соди” е разположено в промишлената зона на Девня, на 25 км от Варна, на 2 км от голямото морско пристанище Варна-запад. Заводът произвежда калцинирана сода – лека и тежка, насипна и опакована, както и сода бикарбонат. Годишният производствен капацитет е 1,2 милиона тона, от които 0,4 млн. тона лека и 0,8 млн. тона тежка сода. Калцинираната сода се използва основно за производството на стъкло, перилни препарати, в хартиената и в кожарската промишленост, в металургията. Основните суровини за производството са варовик, разсол, пара и ел. енергия, които Дружеството - майка доставя чрез дъщерните си предприятия. Около 95 % от произведената от “Солвей Соди” сода е предназначена за износна Балканите, Русия, Средният изток, Средиземноморският басейн са основни дестинации, но на практика се изнася в целия свят - Южна Америка, Африка и Азия.

Заводът за сода в Девня е основан като държавно предприятие, открито през Error: Reference source not found година. През 1974 година той е заменен с изцяло нов по-голям завод на същата площадка. През април 1997 година 60% от капитала на предприятието са продадени на белгийската компания Error: Reference source not found и то е преименувано от Соди на Солвей Соди. По-късно са приватизирани още дялове и към 2007 година 98% от акциите на Солвей Соди са собственост на Error: Reference source not found, холдингова компания на Солвей, Error: Reference source not found и Error: Reference source not found. През 2000 година Солвей Соди придобива собствеността върху някои от основните си доставчици на суровини - Error: Reference source not found, Error: Reference source not found, а съвместно с Error: Reference source not found - и върху Error: Reference source not found.



При производствения процес на завода, в атмосферния въздух се емитират организирано и неорганизирано редица вредни вещества като:амоняк, азотни оксиди, въглероден оксид, серен оксид, прах (Емитираният прах е предимно Na2CO3 и СаО.)

    •    След приватизацията на завода през 1997 г. са изпълнени редица мероприятия за намаляване на емисиите от амоняк и прах, съгласно програмата за подобряване на околната среда на завода, явяваща се неразделна част от решението по ОВОС:монтирани са 6 демистерни решетки на всички промиватели на въздуха от вакуумфилтрите; в резултат измерената емисия на амоняк на изхода от вакуумпомпите е под 30 mg/m3;

    • монтирани са обезпрашаващи инсталации към опаковъчните машини на цех "Опаковка и експедиция на лека и тежка калцинирана сода" - измерените емисии на прах са под НДЕ;

    • монтирани са обезпрашителни инсталации на редлер и вибросита в цех "Калцинация и тежка сода" - измерените емисии на прах са значително под НДЕ;

    • до 01.01.2000 г. на фирмата е налагана ежемесечна санкция (358 лв.) за замърсяване на въздуха над допустимите норми с амоняк; след монтиране на демистерните решетки на промивателите на въздуха от вакуумфилтрите и доказване на тяхната ефективност същата е отменена по предложение на РИОСВ - Варна;

    • в действие са краткосрочни и дългосрочни програми на дружеството със съответните мероприятия и средствата за тяхното финансиране за привеждане в съответствие с нормативните разпоредби и необходимите бъдещи изследвания за атмосферния въздух; в доклада за ОВОС на завода са направени конкретни препоръки и допълнения към програмите, вкл. за контрола върху технологичния процес и върху работата на пречиствателните съоръжения, разработени са схема на пробоотбори и процедури за съхранение на информацията и връзките с РИОСВ;

    • направени са значителни инвестиции в пречиствателни съоръжения, модернизирани са технологиите и е компютъризирано управлението и контролът на технологичните процеси;

    • в резултат на оптимизиране на технологичните параметри от 2001 година значително е снижена емисията на прах след варовите пещи, която преди това е превишавала НДЕ;

    • през 2000 г. "Солвей Соди" АД се присъединява към инициативата на европейската химическа промишленост за устойчиво развитие "Отговорност и грижа" ("Responsible Care") за ограничаване на

    • въздействието на дейността върху околната среда;

_през 2006 г. „Солвей”АД инвестира в нов голям котел от типа „циркулиращ кипящ слой”. Проектът е реализиран и възлиза на над 150 млн. лв. Използваната авангардна технология го прави единствен по рода му не само в България, но и в Европа. Тя цели да се намалят емисиите в съответствие с най-новите европейски екостандарти, които ще се прилагат в Европа и България след 2016 г. и изключва наличието на серни окиси, а съдържанието на прах и азотни окиси е под изискваните от стандартите норми.

-"Солвей Соди" АД има сертифицирана система по качеството по ISO 9002.









В списъка за най–големите фирми в България през 2005 година между 100 институции, класифицирани според размера на балансовия им капитал предприятията от Девненския химически комплекс заемат следните места:

  • "Солвей Соди" АД–17-то място

  • "Девня Цимент" АД–51-во място

  • "Девен" АД–99-то място

  • "Полимери" АД и "Аграполихим" АД не заемат място в класацията.

Изводи:

1.В Европа емисиите на много замърсители на въздуха са спаднали значително от 1990 г. насам, което доведе до подобрено качество на въздуха в целия регион. Въпреки това, от 1997 г. насам концентрациите на прахови частици и озон във въздуха не са показали никакво значително подобрение, въпреки намалените емисии. Значителен дял от градското население в Европа все още живее в градове, в които определени граници за качеството на въздуха в ЕС (наложени с цел защитата на човешкото здраве) биват надвишавани. Възможно е също много страни да не са приели едно или повече правно задължителни тавани на емисиите до 2010 г. по отношение на четири важни замърсители на въздуха. Необходимостта от намаляване на излагането на замърсяване на въздуха остава важен въпрос

2.Община Девня е с много специфични характеристики, като на ограничена площ в Девненската низина са концентрирани крупни предприятия от тежката химия,циментовото производство, строителството и енергетиката.Водният и автотранспорта са допълнителен фактор за утежняване на екологичната обстановка в региона..Промишлената й транспортна дейност са безспорен рисков фактор, който влияе върху здравния статус на населението на региона и увеличава степента на здравния риск.Тези обстоятелства налагат провеждането на текущ контрол от страна на компетентните власти-държавни и общински и поддържането на ефективна система за информация на населението от региона за актуалната екологична обстановка.

3.Въпреки че в известна степен е преодоляна изключително тревожната обстановка от преди 10-15 години екологичните проблеми на Девня остават сериозни.Не бива да се изпуска от внимание, че един от основните фактори които са предизвикали това “разведряване” не е толкова екологизацията на производствата ,колкото на намалелите темпове на работа, вследствие на стагнацията в страната респективно закриването на отделни производства.Като най-засегнати компоненти на околната среда се очертават въздуха и водите,а като типични видове замърсявания газовите емисии на серни и азотни окиси, както и течните отпадъци от производствата.Това не омаловажава значението на замърсяванията от транспорта, енергетиката/ТЕЦ/, циментовото производство, които също се оценяват като съществен рисков фактор за състоянието на околната среда и здравния статус на населението.

4.В Общината е назначен компетентен Главен еколог който наред с пряката си дейност,изпълнява и ролята на ефективен посредник между властите предприятията и обществеността по проблемите на екологичната обстановка и здравния риск.Налице е известна степен на координиране между общинските и държавни органи от една страна и крупните замърсители,като за съжаление представителите на обществеността остават извън тази координационна схема,като очакват да се реализират в само качеството си на потребители на постигнатите споразумения.Този подход не способства за обосноваването на активна позиция на гражданския сектор.

5.Сред населението от общината са изградени традиционни канали за влияние върху решаването на проблемите породени от факторите на екологичния и здравен риск.Недостатък на тази система е че прекалено се разчита на тези традиции,но сред самата общественост не се познават новите механизми за въздействие,които възникнаха в условията на демократичните промени в обществото.Това което е било оптимално преди 10-15 години, днес е недостатъчно за определяне на стабилно и адекватно ниво на гражданско участие.До голяма степен непознаването на съвременните форми и подходи на гражданска инициатива могат да се преодолеят по пътя на обучението и консултирането с експерти в тази област, както и чрез провеждането на медийни и/или информационни кампании.

6.Официалните органи и населението обръщат особено внимание на балансирането на екологичните фактори с факторите на социално-икономическото развитие т.е. предвижда се едно прилагане на методите на устойчивото развитие на местно ниво.С оглед на общата икономическа криза се набляга на осигуряването на работни места, добри доходи за местната общност и др. подобни.Съществува обаче реалната възможност това да доведе до жертване на ценности, като увреждането на околната среда и оттам и здравето на населението в дългосрочен аспект за сметка на постигнати моментни и ограничени резултати в областта на социалното развитие/доколкото явно не всички членове на местната общност могат да ползват подобни привилегировани придобивки и то в дългосрочен аспект/.Следователно необходимо е да се даде приоритет на дългосрочните стратегически цели и специално опазването на ценности като качеството на околната среда и здравето,които веднъж увредени изискват огромни ресурси за своето възстановяване ако това изобщо бъде възможно.

7. Гражданите на Девня знаят принципно за проблемите които околната среда /нейното замърсяване /оказва върху здравето им т.е. наличието на здравен риск породен от тези фактори.Това познание обаче не е достатъчно задълбочено и се базира основно на външни белези които не винаги разкриват действителната сериозност на претърпените вреди.

8.За намаляване нивата на замърсяване са приети програми в община

Девня, която предвижда снижаване на замърсяването до достигане на ПДК.

Основният дял от мерките, предвидени за изпълнение от общината

включват: газификация на училища, детски градини, болници и др.

обществени сгради; подмяна/рехабилитация на парка на обществения

транспорт; озеленяване и благоустрояване на свободни терени и др.

Главен проблем за жителите на община Дебня са емисиите на серен двуокис и прах от различни горивни процеси.
Прпоръки:


  • подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на общината чрез регулиране на емисиите с антропогенен произход;

  • предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;

  • намаляване на отрицателното въздействие върху живата природа, културно-историческите ценности, озоновия слой на атмосферата, климата и др;

  • засилване на контрола върху определените показатели и норми на качеството на атмосферния въздух;

  • повишаване ролята на общината за ограничаване увреждането на здравето на местното население при повишени концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух;

  • предприемане на мерки за намаляване на емисиите от

всеки един от основните емитенти на прах. С оглед на настоящото

състояние и предвиденото снижаване на нормативните стойности,

намаляването на вредните емисии под ПДК ще изисква значителни

финансови ресурси от страна на предприятията.



  • проблема с емисиите на серен двуокис и прах от различни горивни процеси. може да се намали чрез:

  • подменяне на твърди с течни или газообразни горива;

  • използване на горива с по-ниско пепелно и сярно съдържание;

  • закриване на морално остарели и физически износени енергийни мощности, чиято екологизация е практически невъзможна;

  • промени в структурата на енергийната ни база;

  • преминаване към използване на възстановими и нетрадиционни за страната ни ресурси за източници на енергия;

  • централно топлоснабдяване на жилищата, както и въвеждането на прахоулавящи съоръжения на енергийни и промишлени източници на прах.

  • Упражняване на действен контрол върху определените показатели и норми на качеството на атмосферния въздух

  • Определяне на динамичните ограничителни норми за емисии и създаване на механизми за тяхното регулиране

  • Регулиране на управлението, контрола и наблюдението на качеството на атмосферния въздух между Министерството на околната среда, Министерството на здравеопазването и Националния институт по метеорология и хидрология

  • Подобряване управлението и непосредствения контрол и самоконтрол върху обектите с източници на емисии; децентрализация на контрола и управлението, както и повишаване ролята на общините за ограничаване уреждането върху здравето на местното население при повишени концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух.

  • При целенасочено обединяване на усилията от страната на всички сектори на здравеопазването и околната среда, развитие на компютърен медико-екологичен мониторинг, може да бъде създадена взаимосвързана и координирана система по разработване и планиране на действия насочени към опазването на околната среда и човешкото здраве.

  • Компетентните държавни и общински органи трябва да провеждат непрекъснт контрол, който удовлетворява информираността на населението относно оповестяването на показателите на въздуха, водата и почвите.

Използвана литература:



  1. Справочник на фирмите в България, изд. "Стандартизация" София, автори: Д. Карагозев, Е. Димитров.

  2. Бизнес елитите на България, изд.. "Изток-Запад" 2009, автори: М. Иванов, Г. Ганев.

  3. Градовете в България 1998г., изд. "ИК–парнас", проф.д–р И. Пенов, доц.д–р В. Дойков.

  4. Околна среда 2000–2008, София 2000–2008г., изд. НСИ

  5. Българските градове, изд. Цвят 2001г.–София, автори: Светелин Стефанов Караджиев.

  6. www.devnia.bg

  7. www.nsi.bg

  8. www.econ.bg

  9. www.eea.europa.eu

  10. www.bg-guide-bulgaria.com

СЪДЪРЖАНИЕ:




  1. Атмосфера– същност, състав, значение, замърсяване

  2. Община Девня

  3. Девненски хмически комплекс

  4. Видове емисии на вредни вещества в атмосферата

  5. "Солвей Соди" АД

  6. Изводи

  7. Препоръки





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница